Решение № 119 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 182/2026 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Образувано по жалба на дружеството „Хеви Метъл БГ“ООД гр.Бургас, представлявано от управителя С. А., подадена от пълномощника адв.А. М. от САК - длъжник по изп.д.№546/2026г. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие съдебния район на ЯОС и с рег.№••• в КЧСИ, срещу постановения от ЧСИ отказ от 12.05.2026г. за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори. Според жалбоподателя отказът на изпълнителния орган е незаконосъобрезен, тъй като при обезсилено изпълнително основание ЧСИ неправилно по тълкувателен път е извел изискване за наличие на влязъл в сила съдебен акт. Излага, че изпълнителното производство е образувано въз основа на обезпечителна заповед, която е обезсилена по реда на чл.390, ал.3 ГПК, в който случай съдебният изпълнител следва да съобрази настъпилите ex lege последици от обезсилването на обезпечителния титул и да приложи основанието по чл.433, ал.1, т.3 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Моли за отмяна на обжалвания отказ и даване на указания на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство и незабавно вдигане на наложените обезпечителни мерки. Редовно уведомен по ел.път за жалбата, в срок взискателят “АллП Билдинг“ЕООД не изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата, тъй като длъжникът е представил определение на ЯОС за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението, но същото не е влязло в сила. ЯОС, като прецени доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна - длъжника по изпълнението, против подлежащ на обжалване от длъжника акт по смисъла на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 ГПК и в рамките на преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, съдът установи от фактическа страна следното: Изпълнително дело №546/2026г. по описа на ЧСИ И. Х. е образувано по молба на дружеството „АллП Билдинг“ЕООД гр.Ямбол, против дружеството „Хеви Метъл БГ“ООД гр.Бургас и въз основа на обезпечителна заповед рег.№8/30.03.2026г., издадена по ч.т.д. №17/2026г. по описа на ЯОС, по което дело с определение съдът е допуснал обезпечение на бъдещите обективно съединени искове на молителя „АллП Билдинг“ЕООД, които ще предяви срещу „Хеви Метъл БГ“ЕООД – иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 88 053,69евро с ДДС, представляваща част от цялото вземане в размер на 176 107,30евро с ДДС, която сума е заплатена по договор от 06.05.2026г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, и иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 22013,16евро по договор от 06.05.2025г., чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху вземания на бъдещия ответник „Хеви Метъл БГ“ООД по банкови сметки във всички банки, лицензирани в Република България, които са поименно посочени, до размера на сумата 110 066,85 евро /215272,05 лева/. С молбата за образуване на изпълнителното дело и при представяне на обезпечителната заповед, дружеството „АллП Билдинг“ ЕООД е поискало налагането на запора да се извърши върху банковата сметка на бъдещия ответник в банка „Юробанк България“. С Постановление от 31.03.2026г., с което е образувал изпълнителното дело, ЧСИ е постановил да се връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение, както и да се уведоми НАП за започнатото изпълнение, като с изпратеното на „Хеви Метъл БГ“ООД съобщение от 31.03.2026г. е наложил запор на банковата сметка на дружеството в „Юробанк България“АД. За наложения запор, на 31.03.2026г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение и на „Юробанк България“АД. Банката от своя страна на 07.04.2026г. е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен, че наличността по сметката е достатъчна за покриване на цялата посочена сума в запорното съобщение и че върху вземането няма предишни наложени запори. На 11.05.2026г. длъжникът „Хеви Метъл БГ“ООД, чрез пълномощника адв.А.М., е подал молба до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с Определение №78/05.05.2026г. по ч.т.д. №17/2026г. ЯОС е отменил допуснатото обезпечение и е обезсилил издадената обезпечителна заповед на основание чл. 390, ал.3 от ГПК. За да мотивира искането си за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, длъжникът се е позовал на разпоредбата на чл. 277 от ГПК, като е посочил, че определенията в обезпечителното производство пораждат действие от момента на постановяването им, а подадената срещу тях частна жалба не спира тяхното действие и изпълнение, освен ако съдът не постанови изрично друго. Към молбата от 11.05.2026г. длъжникът е приложил Определение рег. №78/5.05.2026г., постановено по ч.т.д. №17/2026г. по описа на ЯОС, с което е отменено допуснатото с Определение №54/30.03.2026г. обезпечение на бъдещите обективно съединени искове на дружеството „АллП Билдинг“ЕООД срещу „Хеви Метъл БГ“ООД, чрез наложената обезпечителна мярка запор върху вземанията на бъдещия ответник по банкови сметки във всички банки, лицензирани в Република България. Видно е от определението, че основанието за отмяната на допуснатото обезпечение е разпоредбата на чл.390, ал.3 от ГПК, тъй като молителят в обезпечителното производство - ищецът по бъдещите искове „АллП Билдинг“ЕООД не е представил доказателства за предявяване на обезпечените искове в срок. С определението от 05.05.2026г. ЯОС е обезсилил и обезпечителната заповед, издадена въз основа на Определение №54/30.03.2026г. по делото на ЯОС. Постановено е, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му, като в изпратения на ЧСИ препис от определението на ЯОС за отмяна на обезпечението, не е налице отбелязване същото да е влязло в сила. По искането за прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ е изпратил на длъжника съобщение изх. №21625/11.05.26г., в което е инкорпориран отказа на изпълнителния орган да прекрати изпълнителното производство, с мотив „до представяне на влязло в сила определение за отмяна на обезпечителната заповед, издадена по ч.т.д. №17/2026г. на ЯОС“. При тези установени по делото факти, обжалваният отказ на ЧСИ е правилен , тъй като към момента не са налице основания за прекратяване на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.3 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато изпълнителният лист бъде обезсилен, а съгласно чл.433, ал.1, т.4 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. В случая актът, въз основа на който е издадена обезпечителната заповед рег.№8/30.03.2026г., е постановеното по ч.т.д.№17/2026г. по описа на ЯОС Определение №54/30.03.2026г, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на дружеството „АллП Билдинг“ЕООД. С това определение съдът в производството по чл.390, ал.1 и сл. ГПК е направил преценка дали са налице предпоставките на закона за допускане на обезпечението на бъдещите искове, т.е. при наличието им е уважено искането за допускане на обезпечението и е издадена обезпечителната заповед. Основанието за издаване на обезпечителната заповед е Определение №54/30.03.2026г. по ч.т.д.№17/2026г. на ЯОС, то е актът, който съгласно 433, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде отменен с влязъл в сила съдебен акт, за да се прекрати изпълнителното производство. Както се посочи, по делото няма данни към момента постановеното от ЯОС Определение рег.№78/5.05.2026г. по ч.т.д. №17/2026г., с което е отменено допуснатото с Определение №54/30.03.2026г. обезпечение, да е влязло в сила, поради което и основанието на чл. 433, ал.1, т.4 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство не е налице. Не е налице основанието на 433, ал.1, т.3 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като съгласно разрешението, дадено в Определение №767/26.11.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№5961/2013г. на Четвърто Г.О., обезсилването на изпълнителния лист/обезпечителната заповед е дължимо, когато законът изрично посочва такова произнасяне, както и при порочно издаване на самия изпълнителен лист/обезпечителна заповед и се налага изрично произнасяне по чл.433, ал.1, т.3 ГПК. В случая не е налице порок при издаване на обезпечителната заповед,тъй като същата е издадена при наличие на основание, а при отмяна на допуснато обезпечение на основание чл.390, ал.3 ГПК, какъвто е разглежданият случай, законът не изисква изрично произнасяне за обезсилване на заповедта. В обобщение, до отмяна с влязъл в сила съдебен акт на определението, с което е допуснато обезпечението на бъдещия или на предявения иск, изпълнителното производство, което е образувано по издадената обезпечителна заповед, не подлежи на прекратяване. Следва да се посочи също, че в обезпечителното производство по Част четвърта ГПК, на основание чл.396, ал.3 ГПК само определението, с което се допуска обезпечение на иска не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Определенията за отмяна на обезпечението по чл.390, ал.3 ГПК и по чл.402 ГПК подлежат на обжалване и след влизането им в сила произвеждат действие. Водим от изложеното, ЯОС