Решение № 156 от 24.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3887/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК: С определение от 12.05.2025 г., постановено по НАХД № 18085/2024 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, е прекратил наказателното производство по цитираното дело, отменил е мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на обвиняемата Г. М. Д. и е изпратил материалите по ДП №2205/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№53977/2023г. по описа на СРП, ведно с веществените доказателства, на началника на 06 РУ-СДВР, за налагане на административно наказание по реда на чл.218б, ал.1 от НК на Г. Д.. Срещу това определение е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се изразява несъгласие с мотивите на районния съд и направения извод, че деятелността на обвиняемата не представлява престъпление, а административно нарушение, което да бъде санкционирано по реда на чл.218б от НК. Излага се още, че са налице всички основания за отмяна атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане съгласно постановлението на СРП, с което делото е внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК. В разпоредително заседание от 25.09.2025 г., въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства. В хода на съдебните прения прокурорът от СГП предлага протеста на СРП да бъде уважен като основателен, намира, че не са били налице законовите предпоставки за прекратяване на наказателното производство с приложение на чл.2186 НК, поради което иска отмяна на определението на първия съд и връщане на делото на СРС за неговото разглеждане. Служебният защитник на обвиняемата Д., моли протеста на СРП да бъде оставен без уважение, намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно. Посочва, че инкриминираната сума от 363.12 лева попада в специалния текст на чл.2186 НК, съответно извършеното от обвиняемата не представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като тази сума е под две минимални работни заплати. Подчертава, че предходното деяние на обвиняемата, което също е опит за кражба, е на стойност 48 лева и правилно прокуратурата е приела, че е маловажен случай. Намира за абсурдно, когато е приложен чл.9 от НК да се иска приложение на чл.78а от НК, тъй като има специален закон, който е с приоритет пред чл.78а НК. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното определение, изложеното в протеста на СРП, както и доводите на страните, направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество протестът е и основателен. Производството по НАХД №18085/2024г. по описа на СРС, НО, 132 състав, е било образувано въз основа на постановление на СРП, с което прокуратурата е внесла материалите по ДП №2205/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№53977/2023г. по описа на СРП, водено срещу Г. М. Д. за престъпление по чл.194, ал.З вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, а именно: На 05.12.2023г., около 22.00ч., от строителен обект, находящ се в гр.София, ул.“Камелия“ №3, направила опит да отнеме чужди движими вещи, електрически кабели /подробно описани по вид и единична стойност в постановлението/, всичките на обща стойност 363.12 лева, от владението на Е.С.У. с ЕГН-••••••••••, собственост на „ЕУ Груп“ ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини — била заловена от служители на COT 161, като случаят е маловажен. Материалите са внесени в СРС с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.375 и сл. от НПК. За да постанови протестираното определение районният съд е изискал актуална справка за съдимост на обвиняемата, справка от СДВР за издадени и налагани на Г. Д. административни наказания по чл.218б от НК за деяния, извършени в периода от 05.12.2022г., включително до 05.12.2023г., включително, като е следвало да бъде отразено в справката за какви деяния са били налагани административни наказания, кои са издадените наказателни постановления, кои са влезли в сила и кои не. Видно от посочените и приети по делото писмени доказателства, обвиняемата Г. М. Г. е неосъждана, по отношение на нея не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, образувани са преписки през 2019г., 2020г., 2021г., на 04.01.2022г., на 28.06.2022г., на 12.07.2022г., на 23.08.2022г., на 28.07.2023г. в 06 РУ- СДВР е образувана преписка №2303МК-1368/2023г. по чл.194, ал.З НК, за това, че на 27.07.2023г. на обект по трамвайна линия №5, на кръстовището на бул.“Цар Борис III“ и бул. „Ал.Пушкин“ е установена липса на един метър многожилен меден проводник. По случая е установена и задържана Г. М. Д.. Преписката е изпратена в СРП по чл.218б от НК. Тази преписка е прекратена с отказ за образуване на досъдебно производство, като наблюдаващият прокурор е приел, че поради ниската стойност на предмета на деянието - 48 лева, се касае за малозначително деяние, което субсумира признаците на чл.9, ал.2 от НК и на това основание е постановил отказ от образуване на ДП. На 05.12.2023г. е образувано настоящето ДП №2205/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№53977/2023г. по описа на СРП, по чл.194, ал.1 от НК, относно извършена кражба от строителен обект. По случая е задържана Г. М. Г., като делото е изпратено в СРП с мнение за съд. Въз основа на горните доказателства, както и на събраните такива в досъдебното производство, първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.218б, ал.1 от НК - защото стойността на предмета на деянието е 363.12 лева, т.е. под две минимални работни заплати за страната към датата на деянието и обвиняемата не е била наказвана по административен ред и по реда на чл.218б от НК в периода от 05.12.2022г. до 05.12.2023г. Съдът е приел, че образуваната прокурорска преписка пр.пр.№40884/2023г., по която е издадено прокурорско постановление за отказ да се образува ДП, тъй като прокурорът е счел, че спрямо деянието по чл.194, ал.З от НК е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, не е пречка за приложението на чл.218б НК. Това си разбиране първоинстанционният състав е аргументирал с обстоятелството, че деянието, осъществено от Г. Д. на 27.07.2023г. не е било санкционирано, т.е. нито прокурорът, нито административен орган са приели, че то е престъпление или административно нарушение. Доводите на контролираната инстанция в тази насока са, че използваното в чл.218б НК понятие „деяние“ обхваща заложения в НК смисъл на съзнателен целенасочен волеви акт, който се явява в разрез е предписаното в дадена норма и за което се предвижда санкция под някаква форма. Направил е извод, че щом прокурорът или административен орган не са приели, че извършеното от Д. подлежи на някаква санкция, то и нейното поведение не представлява „деяние“ по смисъла на чл.218б, ал.2, т.1 от НК, а и не е налице някоя от другите отрицателни предпоставки по чл.218б, ал.2 НК. Наведените в протеста твърдения за неправилно приложение на чл.218б, ал.1 НК поради наличие на предвиденото в чл.218б, ал.2 т.1 НК изключение от приложното му поле, са основателни. С разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК са декриминализирани някои деяния, осъществяващи от обективна и субективна страна състави на изчерпателно изброени маловажни случаи на престъпления срещу собствеността, като наказателната отговорност за извършването им е заменена с административнонаказателна отговорност. За да бъде приложена тази законова разпоредба, инкриминираното деяние следва да осъществява състава на чл.194, ал.З, чл.195, ал.4, чл.204, б.“а“, чл.206, ал.1 и ал.5, чл.207 от НК или вещно укривателство във връзка с тях; стойността на предмета на посочените престъпления следва да е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието; предметът на престъплението следва да е възстановен или заместен, както и да не са налице изключенията, предвидени в чл.218б, ал.2 НК. Допълнителните изисквания, предвидени в чл.218б, ал.2, т.1, т.2 и т.З са - деянието да е извършено за първи път и вещите, които са негов предмет да нямат общоопасен характер. Изискването деянието да е извършено за първи път, най-напред предполага деецът да не е извършил друго такова деяние, за което е бил санкциониран с присъда или с административно наказание в рамките на една година /чл.218б, ал.2, т.2 НК/. Според тази разпоредба става въпрос за предходно престъпление, установено с влязла в сила присъда или за предходно административно нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление по реда на чл.218б, ал.1 НК. На следващо място, чл.218б, ал.2, т.1 НК предвижда, че ал.1 не се прилага, ако деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на които е над 150 лева. При сравнително тълкуване на двете разпоредби се установява, че докато в т.2 са уредени хипотезите на предходно извършени престъпления и административни нарушения, в т. 1 законодателят борави с термина „деяния“, като очевидно не се касае за деяния, които вече са били санкционирани с присъда или с наказателно постановление, а става въпрос за деяния, които изпълват субективната и обективна страна на съответното престъпление или административно нарушение, но по някаква причина не е била ангажирана наказателната или административна отговорност на дееца. Това е така, защото терминът „деяния“ следва да бъде разбиран в смисъла, в който се употребява в НК - на съзнателен целенасочен волеви акт, а не като родово понятие, което обхваща престъпленията и административните нарушения. С оглед на изложеното и като се има предвид употребения термин „деяния“, няма как да се изключи предходното деяние на Д. по пр.пр.№40884/2023г. по описа на СРП от приложното поле на чл.2186, ал.2, т.1 НК, тъй като то изцяло изпълва обективните и субективни признаци на чл.194, ал.З от НК, включително и изискването за наказуемост, но поради ниската стойност на предмета на престъплението е прието от прокурора, че в случая е приложима нормата на чл.9, ал.2 от НК. В допълнение трябва да се каже, че ако това деяние беше наказано с присъда или с наказателно постановление, то щеше да попадне в хипотезата на чл.2186, ал.2, т.2 КОК, а не в тази на т.1. До същия извод се стига и при тълкуване на двете разпоредби с оглед целта им. С изключенията, предвидени в ал.2 на чл.2186 НК, се поставя изискване деянието да е извършено за първи път /този е смисълът и на доклада на вносителя на законопроекта за изменение и допълнение на НК, изнесен пред Народното събрание от министъра на правосъдието, видно от стенограма от проведено заседание на 30.03.1982г./. В подкрепа на тази цел е и низходящият ред на стойността на предмета, до която се прилага нормата на чл.2186, ал.1 НК - до двойния размер на минималната работна заплата при еднократно деяние; до 150 лева при няколко деяния, за които не е наложено наказание, а при деяния, за които е наложено вече наказание, което не е изиграло своята превантивна и превъзпитателна цел, такава стойност не е предвидена. Следва да се посочи още, че нормата на чл.2186, ал.2, т.1 предвижда двете или повече деяния да са извършени в рамките на една година и предмета им да не надвишава 150 лева. В настоящия случай първото деяние на Д. е извършено на 27.07.2023г. и предмета му е на стойност 48 лева, а деянието, за което СРП е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност е извършено на 05.12.2023г. и предмета е на обща стойност 363.12 лева, т.е. предмета на двете деяния надхвърля 150 лева и са извършени в рамките на една година. Ако се приеме за вярна тезата на първоинстанционния съдебен състав, то би се стигнало до положение, в което извършителите на няколко маловажни престъпления срещу собствеността в рамките на една година да са поставени в равностойно положение с тези, които са извършили едно единствено маловажно деяние. Още повече, че така би се заобиколила и целта на посочената законова разпоредба. По всички тези съображения въззивният съд намери, че атакуваното протоколно определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съдебен състав, доколкото не е взел отношение по същество на делото и не е обсъждал събраните доказателства, за разглеждане на внесеното от СРП постановление. Така мотивиран, Софийски градски съд