Решение № 7730 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 433/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 55, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по жалба от Н. Д. К. от гр. Варна срещу Заповед № ППЗЗД/Д-В/43 от 05.01.2026 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна (ДСП – Варна), с която е спряна месечната помощ по чл. 49 ППЗЗДет за детето - П. Е. Б., настанено в семейството на роднини или близки. С жалбата се настоява, че оспореният акт е нищожен и изцяло незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните норми и при нарушение на административнопроизводствените правила. Според оспорващия след отмяната на Заповед № ППЗДД/Д-В/43/06.06.2025 г. с Решение № 12334 от 11.11.2025 г. е следвало Директорът на ДСП – Варна да изпълни и да се съобрази с точното тълкуване на Закона за закрила на детето(ЗЗДет), а не да издава нова заповед със същия порочен резултат и така да заобикаля влязлото в сила съдебно решение, в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Изтъква се, че в оспорената заповед липсва конкретика, неясна е и липсват мотиви, като в разпоредителната й част не е посочен конкретният размер на полагащата се помощ, а е вписано „нулев размер“. Доколкото съгласно чл. 49 от ППЗЗДет помощта се определя в размер, съответстващ на нуждите на детето, определянето на „нулев размер“ представлява отказ, маскиран като „спиране“, без да са изложени никакви конкретни фактически основания защо размерът е нулев. От друга страна се сочи, че въпреки непосочването на точния период, в оспорения акт е вписано, че средномесечният доход на семейството на оспорващата надвишава нормативно определения. Последния извод, според оспорващата, е направен при неправилно тълкуване на закона, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, посочваща „средномесечен доход“, а не „доход за месеца“, следва да се вземат предвид доходите за няколко месеца назад (6 мес. или 12 мес.) Пояснява се, че брутното трудово възнаграждение за предходните 6 месеца, считано от м. юни 2025 г. до м. ноември 2025 г., включително е в размер на 6 725,10 лева, като оспорващата е получила за този период и детски надбавки по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), с изключение на м. ноември 2025 г., т.е. 5 месеца по 50 лв., или общо 6975,10 лв., респ. средномесечно на човек – 581,25 лв., което е под линията за бедност в страната. Искането е да се отмени оспорената заповед и да се върне преписката за ново разглеждане. Претендира се присъждане на държавните такси. В съдебно заседание жалбоподателката изразява становище, че във връзка с влязло в сила Решение № 12334 от 11.11.2025 г. на АдмС - Варна и предоставения на административния орган 14-дневен срок, административният орган би следвало да издаде нова заповед, с която да измени размера на помощта по чл. 9 от ППЗЗДет и да начисли и възстанови незаконосъобразно удържаните средства на детски надбавки по чл. 7 от ЗСПД. Уточнява, че ЗЗДет и ЗСПД са два напълно различни нормативни акта, с различна предметна област, цел и изисквания. Твърди, че обстоятелството, че Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е органът, който технически изплаща сумата, не означава, че може да подменя приложимия материален закон. Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, чрез депозирана молба с.д. № 6848/02.04.2026 г., поддържа становище за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност на оспорената заповед. Изложени са съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Сочи, че условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на месечна социална помощ, са регламентирани в чл. 9, чл. 10, чл. 11 от ППЗСПД. Помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет. Месечните помощи отпускани за деца с приложени мерки за закрила не са изключение от посоченото до момента. На детето и семейството по реда на ППЗЗДет се отпуска месечна и еднократна финансова помощ, предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства. Месечните помощи са за подкрепа на детето и семейството, с цел отглеждането му в семейна среда, в случаите, при които то е настанено за отглеждане при роднини, близки и приемни семейства по реда на ЗЗДет. Излага съображения, че условията, при които се отпуска такава помощ, са изброени в чл. 47, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗЗДет. В чл. 49 от ППЗЗДет е посочено, че помощта се определя съобразно нуждите на детето, но е използвана форма на глагола „мога“. Твърди, че законодателят с употребата на тази форма на глагола е предоставил възможност, а не задължение. Като се позовава на цитираните разпоредби и на чл. 9, ал. 1 от ППЗСПД, ответникът сочи, че основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерски съвет, съгласно ал. 2 от същия член. При спазване на посоченото за отпускане на месечна социална помощ и в изпълнение на своите задължения, се твърди, че социалните работници са направили необходимите проучвания и справки. Посочено е, че служебно са събрани относими доказателства за релевантните факти и обстоятелства, за получаваните от Н. К. доходи. В резултат е констатирано, че кандидатстващата не отговаря на условията за достъп и помощта е спряна. Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Н. Д. К. от гр. Варна е подала Заявление-декларация вх. № ППЗЗД/Д-В/43/28.01.2025 г., с искане да й бъде отпусната месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет за отглеждане на настаненото в семейството й дете - П. Е. Б., роден на [дата]., в гр. Варна, който е син на дъщеря й. Към заявлението Н. К. приложила всички изискуеми документи. В изготвения Доклад-предложение от отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е посочено, че за детето е приложена мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет, а въз основа на издадена на 02.09.2022 г. заповед за незабавна защита, момчето е предадено в дома на баба му по майчина линия – Н. К., и оттогава то живеело там. Майка му не оказвала съдействие и не полагала грижи за него, поради което с издадена заповед на 22.03.2023 г. детето било настанено в семейството на баба си - Н. К., като тази заповед била потвърдена с Решение № 4181 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 2876/2024 г. на Районен съд - Варна. В доклада е посочено, че от настаняването му при Н. К. детето получавало адекватни грижи в семейна среда от нея, тя задоволявала всичките му потребности. В жилището, съсобственост на баба му и майка му, детето ползвало отделна спалня и разполагало с всичко необходимо за нормалното му психо-физическо развитие. Установено е, че редовно посещава детска ясла. Отчетено е, че детето е на възраст от 0 до 3 години и получава 50 лв. по чл. 7 от ЗСПД. Преценено е като необходимо да им се предостави подкрепа чрез отпускане на месечна помощ, която Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна предоставя именно на деца, настанени за отглеждане при близки и роднини, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължат да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. В доклада е направен изводът, че семейството на К. отговаря на условията на чл. 49, ал. 1, от ППЗЗДет, като при определяне на размера на месечната помощ на основание чл. 49, ал. 2, т. 1 от ППЗЗДет е взет предвид доходът на семейството за м.12.2024 г., който е в общ размер на 983 лв., т.е. по-нисък от допустимия, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет /983:2 = 491.50 лв. на член от семейството/. Размерът на помощта за П. е в размер на 701.80 лв., от която следва да се приспаднат личните доходи на момчето, от помощ за отглеждане на дете, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, в размер на 50 лв. Направено е предложение на П. Е. Б., отглеждан в семейството на Н. Д. К., да се отпусне месечна финансова помощ в пари на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от ППЗЗДет в размер на 651.80 лв., считано от 01.01.2025 г. На 04.02.2025 г. е издадена Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/04.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на Н. Д. К. е отпусната месечна помощ в размер на 651.80 лв., считано от 01.01.2025 г. по чл. 49 от ППЗЗДет за подпомагане на семейството й за отглеждане на настаненото при нея дете П. Е. Б. – роден на [дата]. Със Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/06.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално осигуряване“ – Варна е изменен размерът на месечната помощ на 588 лв., считано от 01.05.2025 г. Във връзка с постановено Решение № 12334 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 1786/2025 г. на Административен съд – Варна, с Решение № 0301-РД01-0498/09.12.2025 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отпуснал на Н. Д. К. приспаднатата сума от 50 лева, получавана от детето П. Е. Б., на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, считано от 01.05.2025 г., като е определено на К. да се изплати сума в размер на 350 лева за периода от 01.05.2025 г. до 01.11.2025 г., съобразно влязлото на 11.11.2025 г. в сила решение на съда. Във връзка с предоставяната месечна помощ са приложени удостоверения за брутните доходи на Н. К., формирани само от трудовото възнаграждение за периода м.06.2025 г. - до м.11.2025 г., вкл., които за месец юни – месец октомври са по 1083.46 лв., а за месец ноември - 1307.80 лв., които размери се установяват и от представеното в хода на делото от оспорващата удостоверение от работодателя й. На 05.01.2026 г. е изготвен доклад-предложение от социален работник в в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който са съобразени обстоятелствата, визирани и в доклада-предложение, във връзка с отпуснатата помощ със Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/04.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, а именно: Приложената за детето мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет; Издаването на 02.09.2022 г. на заповед за незабавна защита и предаването на момчето в дома на баба му по майчина линия – Н. К., където живее оттогава; Неоказването от майката на съдействие и неполагането на грижи за детето и издаването на заповед от 22.03.2023 г. детето да бъде настанено в семейството на баба си - Н. К.; Потвърждаването на тази заповед с Решение № 4181 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 2876/2024 г. на Районен съд - Варна. В доклада е посочено, че от настаняването му при жалбоподателката детето получавало адекватни грижи в семейна среда от Н. К., тя задоволявала всичките му потребности. В жилището, съсобственост на баба му и майка му детето ползвало отделна спалня и разполагало с всичко необходимо за нормалното му психо-физическо развитие. Установено е, че редовно посещава детска ясла. Отчетено е, че детето получава 50 лв. по чл. 7 от ЗСПД. Посочено е, че за м.11.2025 г. доходът за трудова дейност на г-жа Н. К. е в размер на 1307.80 лв., като видно от справката доходът на семейството е по-висок от допустимия, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, и е над линията на бедност за 2025 г. – 638 лв. Направено е предложение на основание чл. 55, ал. 2 от ППЗЗДет да бъде спряна отпусканата месечна помощ за детето П. Е. Б., при отглеждането от баба му по м.л. Н. К., считано от 01.12.2025 г. На 05.01.2026 г. е издадена Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/05.01.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл. 49 от ППЗЗДет на Н. Д. К., считано от 01.12.2025 г. е спряна месечната помощ за детето, настанено в семейството на роднини или близки - П. Е. Б.. Посочено е, че средномесечният доход на семейството за периода надвишава нормативно определения. В заповедта са дадени указания за реда и 7-дневния срок за обжалването й. Г-жа Н. К. е била уведомена за изготвената заповед по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, за което е съставен протокол на 07.01.2026 г. Във връзка с жалба с вх. № СЛ/Д-В/2035-106/08.01.2026 г. от Н. К., с искане за отмяна на заповедта, на основание чл. 97, ал.1 от АПК Директорът на РДСП – Варна с Решение № 03-РД06-0004/26.01.2026 г. я е отхвърлил като неоснователна. С решението изцяло са възприети като правилни и законосъобразни констатациите и изводите в доклада-предложение и в Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/05.01.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна за спиране на отпуснатата месечна помощ. Изложено е в решението, че видно от представеното от г-жа К. с изх. № 344 от 10.12.2025 г., издадено от „Галерия Тур“ ООД, полученият от нея брутен доход за м.11.2025 г. е в размер на 1 307.80 лв., което средномесечно за нея и за настаненото при нея дете е 653.90 лв. и надхвърля размера на линията на бедност от 638 лв. Направен е извод, че това е основание за спиране на помощта, поради неизпълнение на условието на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, а именно средният месечен доход на всеки от членовете на семейството, да е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. Доводите на К., че трябва да се вземат предвид доходите на семейството за шест месеца назад, са отхвърлени, с мотива, че в нормативната уредба не е определен такъв период. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадената на 11.02.2026 г. жалба е в законоустановения 14-дневен срок, считано от получаването от оспорващата на съобщението за постановеното решение на Директора на РДСП – Варна на 28.01.2026 г., предвид известието за доставяне – л. 28. Оспорването е от лице с правен интерес - адресат на акта, и е насочено срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. По отношение компетентността на издателя на акта: Съгласно чл. 44, ал. 2 и следв. от ЗЗДет дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансови помощи при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенция „Социално подпомагане“. Помощите се предоставят в пари и са еднократни и месечни. Помощите са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ППЗЗДет месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. В чл. 55, ал. 2 от ППЗЗДет е разписано, че месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това. Съгласно чл. 55, ал. 3 от ППЗЗДет месечните помощи се възобновяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице. При тази правна уредба оспорената заповед, с която е спряна месечната помощ по чл. 49 от ЗЗДет е издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна в рамките на законовите му правомощия. Това е органът издал акта за отпускане на помощта на семейството на жалбоподателката от град Варна, в което е настанено детето за отглеждане и е материално и териториално компетентният, по силата на чл. 55, ал. 2 от ППЗЗДет, орган да постанови заповед за спиране на помощта. По отношение съответствието на оспорената заповед с изискванията за форма на акта: Съдържанието на заповедта не позволява да се изясни въз основа на кои конкретно установените от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна релевантни факти и обстоятелства е разпореденото административното решение за спиране на процесната месечната помощ. Посочено е от административния орган, че средномесечният доход на семейството (без да е конкретизирано на кое семейство, какъв е размерът на средномесечния доход и за кой месец) за периода (без да е конкретизиран като месец) надвишава нормативно определения. Липсва и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. Липсва препратка, включително към изготвения доклад–предложение от социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Независимо от гореизложеното, следва да се съобрази, че съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В този смисъл и доколкото Решение № 03-РД06-0004/26.01.2026 г. на Директора на РДСП – Варна съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаване на оспорената в настоящото производство заповед, то е налице яснота от кои юридически факти административният орган черпи правото да издаде оспорената заповед. Следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване, както и че е възможно мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В случая оспорената заповед е издадена въз основа на доклад-предложение от отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който също се съдържат релевантни факти и свързаните с тях основания за издаване на оспорената заповед Предвид изложеното не се установява да е налице нарушение във формата на акта, което да е основание за обявяване на заповедта за нищожен акт, респ. за отмяната й на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават обжалвания акт. Налице е изготвен доклад-предложение, в който е направен извод, че доходът на семейството е по-висок от нормативно установения за преценката за допустимостта на подпомагането, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, поради което е прието, че е налице основание за спиране на месечната помощ. Изяснени са релевантните факти, а дали правилно фактите са отнесени към правото е от значение за материалната законосъобразност на заповедта. Заповедта е издадена в съответствие с приложимите правни разпоредби, но в несъответствие с целта на закона. Основанието за спиране на месечната помощ за непълнолетното дете - П. Е. Б., е приетото от административния орган, че е тъй като доходът от трудова дейност на Н. К. за месец ноември 2025 г. е в общ размер 1 307.80 лв., средният месечен доход на семейството е 653.90 лв. и надвишава (с 15.90 лв.) нормативно определения размер, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, а именно размерът на линията на бедност за 2025 г. - 638 лв. Съгласно чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет, целевата финансова помощ (месечна помощ) за дете, настанено за отглеждане при роднини и близки се отпуска, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. В случая за 2025 г. размерът на линията на бедност за страната правилно е прието от административния орган, че е 638 лева. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ППЗЗДет месечните помощи се изменят и спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това. В случая променените доходи на семейството, където е настанено детето, от м.11.2025 г. правилно са взети предвид от органа като основание за спиране на месечната помощ по чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет, т.к. не е изпълнено условието по чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет. Изчислението на органа е вярно - общият сбор на доходите като такива по § 1, т. 10 от ДР на ППЗЗДет формират среден месечен доход на всеки един от двамата членове на семейството в случая - 653.90 лв., което надвишава размера на линията на бедност от 638 лв. В тази връзка неоснователно оспорващата настоява, че при изчисляване на средния месечен доход следва да се вземат предвид доходите за няколко месеца назад – 6 или 12 месеца, т.е. доходите, получени в продължение на няколко месеца и така да се изчисли средно месечно какъв е бил доходът на семейството. Този извод не намира опора в нормативната уредба на процесните правоотношения. Средният месечен доход на всеки член от семейството, в което е настанено детето, включително и настаненото в семейството дете, е доходът по § 1, т. 10 от ДР на ППЗЗДет за предходния месец, разделен на броя на членовете от същото. При преценката за изменение на основанията за получаване на помощта, органът правилно трябва да вземе предвид дохода за предходния месец, а не средния доход за няколко месеца, доколкото в нормативните актове, уреждащи процесното подпомагане по ЗЗДет, липсва уредба относно осредняване на дохода за няколко месеца. Налице е разлика в уредбата на месечните семейни помощи за деца по ЗСПД и месечните месечна помощ) за дете, настанено за отглеждане при роднини и близки по чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет. Използваното в нормата на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет понятие единствено „среден месечен доход“ на членовете на семейството, не е обвързано с посочване от законодателя за какъв период следва да е, както е посочено в чл. 4 и чл. 4а от ЗСПД „за предходните 12 месеца“. Така обективираната с конкретната формулировка на правните норми воля на законодателя е отражение на общоприетата теза, че отглеждането на детето в семейството се възприема като нормално, логично и обичайно с траен характер обстоятелство, докато настаняването за отглеждане на детето от роднини и близки е извънредно обстоятелство, наложено от извънредни обстоятелства и е мярка за закрила на детето, която би следвало да е с временен характер и детето, след определен период от време да продължи евентуално да се отглежда от семейството му, формирано от родителите му. Със спирането обаче на помощта само поради наличие на абсолютно пренебрежима разлика в месечния доход (15,90 лв., 8,13 евро), образувана от минимално увеличение на брутния трудов доход (който брутен доход изначало е повече от фактически получавания нетен доход), се засягат права и интереси на детето в по-голяма степен от необходимото с оглед целта на акта и това представлява непропорционална мярка, противоречаща на интереса на детето. Помощта по чл. 49 от ППЗЗдет има за цел подпомагане на детето за отглеждането му в семейна среда, когато е настанено за отглеждане при роднини и близки по реда на ЗЗДет. С оспорената заповед в случая се спира плащането на месечната помощ за детето, като се поставя оспорващата в ситуация да отглежда настаненото при нея дете с доходи за всеки един от тях с 8,13 евро над линията на бедността и то в ситуация на сложна икономическа обстановка, с изразена инфлация. От данните по преписката се установява, че при отпускане на помощта са взети предвид съвкупните доходи на семейството на К., включително личните доходи на детето и е преценено, че помощта следва да се отпусне, т.е. тя е необходима за задоволяване нуждите на детето. Затова спирането й единствено поради наличието на абсолютно пренебрежимо надвишаване на нормативно определения размер на линията за бедност с 8,13 евро (15.90 лв.) (формирано само от минимално увеличение на брутния трудов доход на Н. К. при същите лични доходи на детето) представлява непропорционална мярка, която е в противоречие с интереса на детето. Очевидно е от данните по делото, че месечната помощ е била необходима за справяне на семейството с ангажимента по отглеждане на настаненото в семейството дете и тази необходимост не е отпаднала. Същевременно и в доклада-предложение от 05.01.2026 г. е посочено, че за детето П. Б. са осигурени всички необходими условия за задоволяване на потребностите му, което означава, че семейството ползва средствата по предназначение и има нужда от тях. Със спирането на процесната месечна помощ се засягат права и интереси на детето в по-голяма степен от необходимото с оглед целта на издаване на акта и това е основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, предвид несъразмерността на мярката. В подкрепа на изложеното е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 5556 от 21.05.2026 г. по адм. д. № 1707/2026 г. и Решение № 5847 от 29.05.2026 г. по адм. д. № 2302/2026 г. Неоснователно жалбоподателката твърди нищожност на оспорената заповед като постановена в противоречие с влязлото в сила Решение № 12334 от 11.11.2025 г. на АдмС - Варна. Първо, цитираното решение е с предмет оспорване на Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/06.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, като съдът е приел в мотивите си, че не е предвидена нормативна възможност месечната помощ за дете по чл. 49 ППЗЗДет да се намалява с размера на месечната помощ по чл. 7, ал. 2 ЗСПД, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 49, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ППЗЗДет. Настоящото производство е срещу заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с която е спряна месечната помощ за дете - П. Б., настанено в семейството на роднини, т.к. средният месечен доход на семейството за периода надвишава нормативно определения. Различен е предметът на двете производства, съответно не са налице предпоставки за прогласяване на нищожност по реда на чл. 177, ал. 2 от АПК. Не са налице предпоставки за прогласяване на нищожност на оспорената заповед в настоящото производство и поради противоречие с Решение № 5377 от 16.05.2025 г. по адм. д. № 2265/2024 г. на АдмС - Варна. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, като повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложение на разпоредбата е волеизявление на органа, след влизане в сила на съдебното решение, което съдебно решение да е по отношение на изцяло идентично волеизявление на органа и със същото съдържание като отмененото от съда, т.е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Акт, с различен от указания от съда предмет, би могъл да бъде правомерно издаден единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на волеизявлението на органа. Оспорената в настоящото производство заповед не е издадена въз основа на Решение № 5377 от 16.05.2025 г. по адм. д. № 2265/2024 г. на АдмС-Варна. Решение № 5377 от 16.05.2025 г. по адм. д. № 2265/2024 г. на АдмС-Варна е с предмет оспорване на Заповед № ППЗЗДет/Д-В/40/08.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която заповед, на основание чл. 44, ал. 3 от ЗЗДет и чл. 49 от ППЗЗДет е спряна отпуснатата месечна помощ за детето П. Б., считано от 01.07.2024 г., тъй като средномесечния доход на семейството за периода – м.06.2024 г., надвишава нормативно определения съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет. Периодът, по отношение на който се е произнесъл АдмС - Варна по адм. д. № 2265/2024 г. е м.06.2024 г., докато настоящото производство е срещу заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която е спряна помощта, защото за м.11.2025 г. средният месечен доход на семейството за периода надвишава линията на бедността за 2025 г., т.е. за друг период Освен това в случая е налице и напълно нов, правопроменящ юридически факт – представеното от К. У. изх. № 344/10.12.2025 г. пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. В случая не е осъществен факт от посоченото естество, обуславящ нищожност на оспорената в настоящото производство заповед. Предвид регламентираните в чл. 55 ППЗЗДет различия в основанията за прекратяване и спиране на помощите (съответно „отпаднало основанието за отпускането им“ и „възникнало основание за спиране“), както и предвид изрично предвиденото в ал. 3 на чл. 55 ППЗЗДет правомощие за възобновяване на месечните помощи, възражението на оспорващата, че с обжалваната заповед всъщност се прекратява помощта, е несъстоятелно. Неоснователно е и възражението по отношение посочения в оспорената заповед размер на помощта „0 лева“, доколкото и грешно да е посочен размерът на месечната помощ, която се спира с административния акт, това не следва да се приема като самостоятелно основание за отмяната на акта. Направеният извод за постановяване на процесния административен акт в несъответствие с целта на закона, обуславя наличието на основанията по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяната му. Производството по издаване на оспорената заповед е образувано служебно, поради което след отмяната й като незаконосъобразна, не следва да се връща преписката за ново произнасяне, т.к. административният орган следва единствено да обезпечи продължаване изплащането на отпуснатата месечна помощ, считано от 01.12.2025 г., при съобразяване мотивите на решението. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващия следва да се присъди сумата в размер на 5.11 евро, представляваща заплатената държавна такса. На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, съдът