Решение № 449 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 713/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище в гр.Русе, чрез пълномощник адвокат С. Д., против Решение № 220 от 27.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ (ОПОС), с което, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 2, ал. 2 от същия закон, на жалбоподателя (бенефициент) е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства по ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключен договор № C-2019-0021-2/12.02.2021 г. с ДЗЗД “ВиК Средна кула-2019”, на стойност 21 708 343,41 лева без ДДС, в резултат на проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе" с две обособени позиции, уникален номер 00688-2019-0021, като в обхвата на проверка е обособена позиция № 2 „Етап II - Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове", по проект BG16M10P002-1.016-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК" Русе ООД". В жалбата се излагат подробни съображения за материалната незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на нарушение на посочените в него разпоредби от ЗОП, а оттам – и на нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ. Твърди, че поставеното при възлагане на обществената поръчка, по втората обособена позиция, изискване ръководителят на екипа (представител на изпълнителя) да притежава опит по ФИДИК – да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълнявани чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК, която поръчка е с предмет: „Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе; Етап ІІ . Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“, не представлява условие, което необосновано дава предимство или ограничава участието на стопанските субекти в тази процедура, а е съобразено с предмета и сложността на поръчката, произтичащи от обхвата й. Поддържа, че прилагането на договорните условия на ФИДИК следва по задължителен начин от Заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите. Заявява, че прилагането на договорните условия по ФИДИК, освен задължение по цитираната заповед и съгласно чл. 231, ал. 4 от ЗОП, представлява и законово регламентирана възможност за проекти, финансирани изцяло или частично от фондове на Европейския съюз - § 24, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Сочи, че чрез въведеното изискване към участниците за наличие на ръководител на екипа (представител на изпълнителя) да притежава опит по ФИДИК, представлява условие за нейното изпълнение по смисъла на § 2, т. 58 от ДР на ЗОП. Изтъква, че конкретните изисквания към изпълнението на поръчката се отличават със специфичен предмет и сложност, произтичащи от договорните условия на ФИДИК, Жълта книга. Позовава се и на приетото в т.51 от решение от 31.03.2022 г. по дело C‑195/21 на Съда на ЕС, според което, при положение че изискването за квалификация е оправдано от предмета на поръчката, остава пропорционално на този предмет и отговаря на другите условия, посочени в решението, член 58 от Директива 2014/24 не може да попречи на възлагащия орган да наложи в обявлението за поръчка това изискване, само защото то надхвърля минималното ниво на изискване, установено от националната правна уредба. Сочи, че между същите страни е налице разрешен с влязло в сила решение спор, в мотивите на което - решение № 6810/07.06.2021 г., постановено по адм.д. № 1243/2021 г. по описа на ВАС, е прието за обосновано изискването за опит при договорните условия на ФИДИК, поставено за няколко от другите изискуеми експерти. В условията на евентуалност, оспорва, че твърдяното нарушение има финансово отражение и че е нанесена или би могла да бъде нанесена вреда на средствата на ЕСИФ. По тези и по останалите подробно изложени съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски по представен списък. Ответникът по жалбата - УО на ОПОС 2014 – 2020 г., чрез процесуалния си представител, в депозирана по делото молба вх. № 289/22.01.2026 г. (л.518 от т.2 по делото), изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че оспореният акт е законосъобразен по съображенията, подробно изложени в мотивите на акта. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на другата страна. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Преди всичко следва да се посочи, че по силата на § 70 от ПЗР от ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Следователно направените със ЗИДЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) изменения в закона, включително отмяната на някои разпоредби, не следва да бъдат вземани предвид в настоящия случай, с изключение промяната в наименованието на нормативния акт на ЗУСЕФСУ. Според чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Оспореното решение за определяне на финансова корекция е изпратено до жалбоподателя чрез ИСУН и административният акт е връчен на жалбоподателя на 27.10.2025 г., видно от кореспонденцията в ИСУН на л. 371 от том 2 по делото. Жалбата е подадена чрез административния орган - МОСВ, където е регистрирана с вх. № Ж-195 от 10.11.2025 г. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. Съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган – Министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ регламентира, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Според чл. 5 от Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, министърът или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от фондове и други финансови инструменти на Европейския съюз, както и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. В случая, решението е издадено именно от министъра на околната среда и водите и ръководител на УО на ПОС. Решението е издадено в изискуемата писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания за неговото издаване и съответства на изискването за мотивирането му по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по регистриран в УО на ОПОС сигнал за нередност № 1567. Не е спорно между страните, че органът е изпратил, чрез ИСУН, до бенефициента писмо изх. № 26-00-1326 от 01.10.2025 г. за образувано производство по определяне на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕФСУ (л.202 и л.203 от т.1 по делото), във връзка с регистриран сигнал за нередност № 1567. В това писмо е посочено, че регистрираният сигнал за нередност е във връзка с изпълнението на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансиран по ОПОС 2014-2020, във връзка с депозирано писмо от Одитния орган по Програмана – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, по който жалбоподателят е бенефициент. В него е изложено още, a това се установява и от доказателствата по делото, че при възлагането на процесната обществена поръчка, в раздел III.1.3 от обявлението и част III, раздел II.Б., т. 3.3 от документацията за обществената поръчка възложителят е включил изискването участникът да разполага с лица - ръководен състав, които ще отговарят за изпълнението на поръчката с определена професионална компетентност, включително: ръководител на екипа, който да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/ услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълнявани чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. Органът е приел, че с поставеното условие опитът на експерта да е придобит единствено съгласно изискванията на ФИДИК било ограничено участието на лица с опит при изпълнение на сходни дейности, реализирането на които е регламентирано в други актове и/или условия за изпълнение. Посочил е, че ФИДИК са препоръчителни типови договорни условия, издадени от Международната федерация на инженерите консултанти, чиято цел е да стандартизират взаимоотношенията на участниците в строителния процес и за прилагането им не е необходима специална квалификация или опит. Приел е, че условието не е необходимо за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката, тъй като и участник, който разполага в екипа си с ръководител с опит в изпълнението на инфраструктурни обекти по ЗУТ или друг еквивалентен ред, би могъл да изпълни поръчката с необходимата експертиза и качество в съответствие с нормативните изисквания. Така органът направил извод, че това съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ. В писмото е посочено, че констатираното нарушение е от такова естество, че не е възможно да бъде реално установено финансовото отражение върху предоставената безвъзмездна финансова помощ, поради което при определяне размера на финансовата корекция следва да се приложи пропорционалния метод. С посоченото писмо, в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на жалбоподателя била указана възможността в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на писмото в ИСУН, да представи писмено възражение по отношение на основателността и размера на предложената финансова корекция, както и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си. Възраженията на жалбоподателя са представени пред УО чрез ИСУН на 13.10.2025 г. (от л.363 до л. 368 от том 2 по делото). Решението е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. В мотивите му, в съответствие с чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, административният орган подробно е обсъдил аргументите, изложени от жалбоподателя в депозираното от същия възражение с изх. № ЗУП-63/13.10.2025 г. и е приел възраженията за липса на нарушение по чл. 2, ал. 2 и на чл. 59, ал. 2 ЗОП, за неоснователни по подробно изложени съображения. Така, в резултат на проведеното административно производство, УО на ОПОС е постановил оспореното решение, с което, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ вр. т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 2, ал. 2 от същия закон, на жалбоподателя (бенефициент) е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи средства по ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключен договор № C-2019-0021-2/12.02.2021 г. с ДЗЗД “ВиК Средна кула-2019”, на стойност 21 708 343,41 лева без ДДС, в резултат на проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе" с две обособени позиции, уникален номер 00688-2019-0021, като в обхвата на проверка е обособена позиция № 2 „Етап II - Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове", по проект BG16M10P002-1.016-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК" Русе ООД". В решението на УО на ОПОС е посочено, че УО на ОПОС поддържа първоначалните си констатации, изложени в писмо с изх. № 26-00-1326/01.10.2025 г. Финансовата корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от административния орган за допустими за финансиране разходи, е обоснован с обстоятелството, че за участие в проверяваната обособена позиция № 2 са получени пет оферти, три от които са допуснати за разглеждане на техническите предложения и отговарят на критериите за подбор, така според УО на ОПОС е налице минимално ниво на конкуренция. В мотивите на обжалваното решение са изложени и доводи във връзка със състава на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). УО на ОПОС е приел, че налагането на финансови корекции е задължително при установяване на нередност, която представлява нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки, като няма изискване да се докаже наличие на точно финансово изражение на вредата, която евентуално би била нанесена. Съдът обаче счита, че в настоящия случай органът е приложил неправилно материалния закон. По смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да бъде квалифицирано едно действие или бездействие на бенефициента като „нередност“, е необходимо: 1/ да е налице доказано нарушение на разпоредба на съюзното право или националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект (оператор); 2/ да е налице вреда за бюджета на Съюза или вероятност за настъпване на такава вреда и 3/ да има причинна връзка между нарушението и вредата. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно и липсата на която и да е от тях изключва наличието на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Според последната разпоредба, финансова корекция може да бъде определена и за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ, която норма систематично се намира в посочената глава четвърта от закона, е предвидено, че за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, се прилагат правилата, предвидени в ЗОП – когато, както е в случая, бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон. В оспореното решение е прието, че е налице допуснато нарушение на правилата за възлагане на обществената поръчка и по-конкретно на тези по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП /погрешно на първата страница на решението е посочено „нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и т.2 ЗОП“, но видно от мотивите на решението по-нататък навсякъде органът е посочил възприетата от него и приложена квалификация – нарушение по 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП/. Според административния орган, жалбоподателят, като възложител, включил следното ограничително условие при възлагането на процесната обществена поръчка: ръководителят на екипа (представител на изпълнителя) да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълнявани чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. Това изискване е включено в раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“, „Изисквано минимално ниво“, т.3 от обявлението и част III, раздел II.Б., т. 3.3 от документацията за участие в процедурата по обществената поръчка, където е записано, че участникът следва да разполага ръководен състав, отговарящ за изпълнението на поръчката, с определена професионална компетентност като е посочен минимум, както следва: 1. Ръкововидтел на екипа (Представител на Изпълнителя) – да е участвал при изпълнение на 1 договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълнявани чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. В мотивите на оспорения акт, включително в писмо с изх. № 26-00-1326/01.10.2025 г., подробно е обосновано защо органът счита посоченият критерий за подбор на участниците за ограничителен и несъобразен със закона. Така изложените съображения не се споделят от съда. На първо място следва да се посочи, че процедурите за възлагане на обществени поръчки са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства от всякакъв характер. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Чрез тях по същество същият определя минимални изисквания за допустимост на участниците, във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност винаги е ограничена от принципите, регламентирани в закона, в качеството им на основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно възлагане в условията на закона. Граница на тази преценка са и всички специфични правила на закона. Такива безспорно са изискванията на чл. 2, ал. 2 и на чл. 59, ал. 2 ЗОП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП забранява на възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Според чл. 59, ал. 2, от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. С оглед на това границите на оперативната самостоятелност на възложителя при определяне на критериите за подбор са определени, от една страна, в чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от друга - като спазване на принципа на свободната конкуренция, с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Следователно, дали включването на разглежданото условие представлява нарушение на посочените разпоредби ще зависи на първо място от това, доколко то е свързано с предмета на поръчката, на второ място – дали то е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и на трето – дали се явява обосновано и пропорционално с оглед предмета на поръчката. В този смисъл е т. 1 от диспозитива на решение от 31.03.2022 г. по дело C‑195/21, в което Съдът на ЕС приема, че чл. 58, § 1 и § 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки трябва да се тълкуват в смисъл, че допуска възможността, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В т. 50 от мотивите на същото решение изрично се приема, че възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени собствените си нужди, поради което законодателят на Съюза му е предоставил широко право на преценка при определянето на критериите за подбор, както личи по-специално от многократната употреба на глагола „мога“ в член 58 от Директива 2014/24. Така, в съответствие с § 1 на този член, възлагащият орган разполага с известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални на предмета на поръчката и свързани с него и за необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. По-конкретно, съгласно § 4 от посочения член, възлагащият орган преценява свободно изискванията за участие, които от негова гледна точка са необходими, за да се гарантира по-специално изпълнението на поръчката със стандарт за качество, който той счита за подходящ. В т. 51 от решението е прието, че при положение че изискването за квалификация е оправдано от предмета на поръчката, че остава пропорционално на този предмет и отговаря и на другите условия, припомнени в т. 48 и т. 49 от същото решение, чл. 58 от Директива 2014/24 не може да попречи на възлагащия орган да наложи в обявлението за поръчка това изискване само защото то надхвърля минималното ниво на изискване, установено от националната правна уредба. В това отношение националните юрисдикции са длъжни във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 57 и от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 70). Въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на така изведеното изискване за съответно тълкуване на националното законодателство и по-конкретно на разпоредбите на ЗОП, съдът намира, че поставеното от жалбоподателя, като възложител, изискване към участниците в процедурата по обществена поръчка е пряко свързано с нейния предмет и се явява необходимо за установяване възможността им да изпълнят поръчката. Условията на ФИДИК се използват в проектите, финансирани от Европейския Съюз и тази възможност е изрично регламентирана в § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Цитираната разпоредба гласи, че за проекти, финансирани изцяло или частично от международни финансови институции и от фондове на Европейския съюз, при сключване на договорите между участниците в инвестиционния процес могат да се прилагат договорните условия на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК). В разглеждания случай, решението за поставяне на подобно изискване е продиктувано от задължителния характер на заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите (л.504 от том 2 по делото). С т. 1 от същата заповед е разпоредено стандартизираните документи и изисквания по точки 1 – 3 от Заповед № ЗМФ-827/04.09.2018 г. на същия орган (л.505 от т.2 по делото), измежду които е именно и договор за инженеринг (проектиране и строителство) при спазване на Общи договорни условия – „Договорни условия за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектиране от изпълнителя. Общи условия“, издадени от Международната федерация на инженерите – консултанти (FIDIC), 1-во издание 1999 г., издание в български превод: Българска асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК), 2008 г., представляващи Приложение № 1.1. към последната заповед, да се прилагат при откриване на процедури по възлагане на обществени поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани по ОПОС 2014-2020 г., ос 1 „Води“. Между страните няма спор, че в приложното поле на заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите попада и процесната обществена поръчка – финансирана е по ОПОС 2014 – 2020 г. и касае дейност, попадаща в обхвата на Приоритетна ос 1 „Води“. Видно от съдържанието на заповедта, тя е издадена на основание чл. 231 от ЗОП, според ал. 3 от тази разпоредба, стандартизирани изисквания и документи се одобряват от министъра на финансите и от министъра, отговорен за съответния ресор. Нормата на чл. 231, ал. 4 от ЗОП изрично предвижда, че възложителите са длъжни да прилагат стандартизираните изисквания и документи по ал. 3. Следователно жалбоподателят, като възложител, е бил длъжен, при възлагане на процесната обществена поръчка, да прилага към същата стандартния договор за инженеринг (проектиране и строителство), сключен при спазване на Общи договорни условия - Договорните условия за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектиране от изпълнителя. Общи условия, издадени от Международната федерация на инженерите – консултанти ФИДИК (FIDIC). Нещо повече, в годишния доклад на Агенцията за обществени поръчки за 2018 г., раздел ІІ.5.3. „Участие в подготовката на стандартизирани изисквания и документи“ е записано следното: „През отчетната година агенцията активно участва в разработването на стандартизирани документи за прилагане в обществените поръчки, с оглед ползите от тяхното въвеждане. Основните цели са свързани с уеднаквяване на правилата и процедурите и оптимизиране на използваните ресурси при възлагане на обществени поръчки. През 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.” (УО на ОПОС) предостави разработени стандартизирани документи за възлагане на обществени поръчки за основни проектни дейности – инженеринг (проектиране и строителство), строителство и строителен надзор, на проекти в сектор „Води”. В изпълнение на правомощията си АОП участва активно в организирането на съгласувателната процедура. В резултат е изготвен финален вариант на стандартизираните документи, които заедно с доклад са предложени на министъра на финансите за одобрение. Документите са утвърдени със заповед № ЗМФ-827/04.09.2018 г. на министъра на финансите, която е публикувана заедно с тях на ПОП. Одобрените стандартизирани документи и изисквания касаят обществени поръчки с предмет инженеринг (проектиране и строителство) на пречиствателни станции за отпадъчни води и ВиК мрежи, строителство на ВиК мрежи и строителен надзор по FIDIC. Съгласно заповедта, считано от 10.09.2018 г., одобрените документи са задължителни за прилагане при възлагане на поръчки за инфраструктурни проекти в сектор „Води”, финансирани с национални средства, както и за тези финансирани по Оперативна програма „Околна среда”, Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Със заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите стандартизираните документи и изисквания остават да се прилагат само за поръчки, за инфраструктурни проекти по Оперативна програма „Околна среда”, ос 1 „Води”, поради отчетени затруднения при практическото им прилагане.“ В същия смисъл е и докладът, представен от Република България относно мониторинга върху обществените поръчки и концесиите , в раздел II „Най-често срещани причини за неправилно прилагане или правна несигурност, в т.ч. евентуални структурни или повтарящи се проблеми при прилагането на правилата“ от който е записано следното: „С цел минимизиране на допусканите грешки и установяване на законосъобразна практика, са осигурени и други инструменти: • Освен одобрените в края на 2016 г. стандартизирани образци на договори и договорни клаузи за възлагане на обществени поръчки за някои често възлагани доставки и услуги, са разработени стандартизирани документи и изисквания за възлагане на обществени поръчки за инженеринг (проектиране и строителство) на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и ВиК мрежи, като считано от 10 септември 2018 г. възложителите следва да ги прилагат при откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки за инфраструктурни проекти в сектор „Води“, финансирани с национални средства или по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“ и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.“ В бележка № 23 под линия е посочено, че „стандартизираните документи и изисквания за възлагане на обществени поръчки за инженеринг (проектиране и строителство) на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и ВиК мрежи са одобрени със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-827/04.09.2018 г. и са публикувани на Портала за обществени поръчки в тематична област „Образци и списъци“ – „Стандартизирани документи. Впоследствие, със заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1360/ 31.12.2018 г. приложимостта на стандартизираните документи и изисквания е ограничена до процедурите за обществени поръчки за инфраструктурни проекти, финансирани по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, ос 1 „Води“.“ Така, освен че прилагането на договорните условия на ФИДИК към процесната обществена поръчка е задължително за жалбоподателя, като възложител, по силата на самия закон – чл. 231, ал. 4 от ЗОП, но и прилагането на тези договорни условия е било предложено от самия управляващ орган на ОПОС 2014 – 2020 г., чийто ръководител е издател на решението за определяне на финансова корекция. След като тези стандартизирани образци са били утвърдени от министъра на финансите, това обстоятелство е отчетено от Република България пред Европейската комисия като създаване на инструмент, спомагащ за „минимизиране на допусканите грешки и установяване на законосъобразна практика“. Следователно, щом възложителят е бил длъжен да прилага към процесната обществена поръчка договорните условия на ФИДИК, то безспорно свързано с нейния предмет се явява изискването ръководителят на екипа (представител на изпълнителя) да е участвал при изпълнение на един договор/дейност/услуга/проект за инфраструктурен обект/строеж, изпълнявани чрез прилагане на договорните условия на ФИДИК. Освен свързано с предмета на обществената поръчка, това изискване се явява и необходимо, тъй като, както обосновано сочи жалбоподателят, простият преглед на посочените договорни условия демонстрира техния специфичен предмет и сложност, изискваща наличието на съответната професионална компетентност по смисъла на § 2, т. 41 от ДР на ЗОП като наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Функциите на ръководителя на екипа (представителя на изпълнителя) са уредени в под-клауза 4.3 от Общите договорни условия на ФИДИК, съгласно която ръководителят на екипа действа от името на изпълнителя с „всички необходими правомощия“, тъй като той е неговият представител при изпълнение на договора за обществената поръчка. Не се споделя възражението на ответника по жалбата, според което с поставеното условие опитът на експерта да е придобит единствено съгласно изискванията на ФИДИК се ограничава участието на лица с опит при изпълнение на сходни дейности, реализирането на които е регламентирано с други актове и/или условия за изпълнение. Съдът намира, че опитът на експерт в изпълнение на обекти при прилагане на разпоредбите на ЗУТ и съответната подзаконова нормативна база е необходимо, по арг. от § 24, ал.2, ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗУТ, но недостатъчно условие, тъй като познаването на националната нормативна база по никакъв начин не гарантира познаването на задължителните в случая договорни условия на ФИДИК, а изпълнението на процесната поръчката е подчинено освен на общите правила (приложимото законодателство), и на специфични такива, произтичащи именно от условията на ФИДИК. Освен това, самият ответник не сочи кои са тези други договорни условия или друг еквивалентен ред, чието познаване от съответния експерт би гарантирало професионалната му компетентност щом тя по необходимост е свързана с познаването на договорните условия именно на ФИДИК. Това възражение се явява и вътрешно противоречиво, защото не става ясно как познаването на различни по съдържание договорни условия би създало гаранции за наличието на подобна професионална компетентност, което, както беше посочено, е задължително съгласно заповед № ЗМФ-1360/31.12.2018 г. на министъра на финансите. На следващо място, освен свързано с предмета на поръчката и необходимо за нейното изпълнение, поставеното от възложителя изискване се явява и пропорционално, доколкото то е свързано с участието на ръководителя на проекта при изпълнението на един договор/дейност/услуга/проект при прилагане на договорните условия на ФИДИК, т.е. изисква се минимален опит, но конкретно при прилагане на специфичните договорни условия, което би гарантирало в достатъчна степен необходимия опит на експерта за качествено изпълнение на поръчката. Освен това, минималният брой (един) на договори/дейности/услуги/проекти, извършени при тяхното прилагане позволява на максимално широк кръг потенциални участници, които разполагат в екипа си с експерт с изискуемата професионална компетентност, да участват в процедурата. Този извод не се опровергава от посоченото в мотивите на оспорения административен акт, че констатациите на УО на ОПОС са свързани с това, че възложителят изрично не е допуснал опит на експерта в изпълнение на еквивалентни договорни условия, което становище било в съзвучие с констатациите на ЕК за необосновано ограничение при формулиране на изискването за опит на експерт в поръчка за консултантски услуги при изпълнение на строителство, тъй като се изисквал опит в прилагането на договорите условия на ФИДИК, без изрично да се дава възможност за еквивалентен опит, които били споделени в рамките на проведено по въпроса обучение (Workshop on Commission audit findings, 12-13/11/2020). По делото липсват представени подобни констатации на ЕК по сходни случаи, а дори и такива да бяха налице, при обвързващия характер на издадената от министъра на финансите заповед по чл. 231, ал. 3 от ЗОП, те не биха променили крайния извод на съда. В обобщение съдът намира, че така поставеното изискване за опит е съответно на предмета на поръчката, необходимо за изпълнението й и пропорционално на този предмет. Следователно, в конкретния случай, не е налице твърдяното от административния орган нарушение на националното законодателство - чл. 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП, което е първият елемент от фактическия състав на нередността. Неговата липса води до извод за отсъствието на нередност като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, поради което оспореното решение се явява незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния закон и при липсата на фактическите предпоставки за издаването на такъв акт. В заключение, съдът намира, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и направени в хода на делото разноски, съгласно представения списък, в общ размер на 37 700 лв., от които държавна такса в размер 1700 лв. и възнаграждение за адвокат 36 000 лв. Видно от представения на л. 524 от том 2 по делото договор за правна защита и съдействие от 30.10.2025 г., договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 36 000 лв. и е платимо най-късно до датата на първото заседание по делото, по банков път, по посочената в договора за правна помощ банкова сметка на адвоката. Според приетото по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Така е и в случаят. Касае се за сума, надвишаваща границата от 10 000 лева по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, поради което плащането задължително следва да се извърши по банков път. Видно от представеното преводно нареждане от 26.11.2025 г. (л.526 от т.2 по делото), с наредител ВиК ООД и с посочено основание „Д-р за правна защита 30.10.2025“, с пояснение „Обжалване на решение № 220/27.10.25“, по банковата сметка на получателя – адвокат С. Д., е преведена сумата от 36 000 лева (18 406,51 евро). Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т.6 вр. чл.8, ал.1 от същата наредба. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 911 048,76 лв., представляващ стойността на определената финансова корекция. Съдът счита, че договорената между страните сума в размер на 36 000 лева е под определената с тази норма такава, възлизаща на 36 981 лв., и предвид процесуално активното поведение на адвоката, включително и участие в съдебно заседание; аргументираната подробно подадена до съда жалба; приобщените множество писмени доказателства и правната сложност на спора, е напълно оправдано да се присъди договорената между страните сума, заплатена по банков път. По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Общо разноските възлизат на 37 700 лв. Във връзка с влизане в сила от 01.01.2026 г. на Закона за въвеждане на еврото в РБългария /обн. ДВ бр. 70 от 20.08.2024 г. / сумата за разноски в полза на оспорващата страна следва да се присъди в евро, в съответствие с предвидените в закона правила за превалутиране т.е. 19 275,70 евро. Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Министерството на околната среда и водите, което има качеството на юридическо лице – чл. 42, ал. 2 от ЗА и в чиято структура се намира административният орган, издал отменения административен акт. Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът