Решение № 26 от 27.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 709/2025 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1975 по описа на съда за 2024 година е намалено извършеното от наследодателя К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••••, починал на 23.01.2020 г., дарение в полза на ответника П. Б. К., ЕГН ••••••••••, гр. •••••••••••••••, направено с нотариален акт № 194 от 29.05.2019 г., том І, нотариално дело 162/2019 г. на нотариус Т.Д. с рег. № •••, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под номер от вх. рег. 3829/29.05.2019 г., акт 168, том 13, дело № 2169/2019 г., до размер 2/9 от дареното имущество, представляващо 1/3 идеална част от нива с идентификатор 81089.10.1015 с площ 5077 кв.м., в землището на с. Ч., и 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490, заедно с построените в него сгради – жилищна и две селскостопански с идентификатори 81089.10.1015.1, 81089.10.1015.2 и 81089.10.1015.3, като възстановява запазената част на ищеца М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, от с. •••••••••••••, ул. „•••••••, от наследството на неговия баща К.З. Ф., в размер от 2/9 идеални части от наследството.

Намалено е извършеното от наследодателя К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••••, починал на 23.01.2020 г., дарение в полза на ответника П. Б. К., ЕГН ••••••••••, гр. •••••••••••••••, направено с нотариален акт № 194 от 29.05.2019 г., том І, нотариално дело 162/2019 г. на нотариус Т.Д. с рег. № •••, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под номер от вх. рег. 3829/29.05.2019 г., акт 168, том 13, дело № 2169/2019 г., до размер 2/9 от дареното имущество, представляващо 1/3 идеална част от нива с идентификатор 81089.10.1015 с площ 5077 кв.м., в землището на с. Ч., и 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490, заедно с построените в него сгради – жилищна и две селскостопански с идентификатори 81089.10.1015.1, 81089.10.1015.2 и 81089.10.1015.3, като възстановява запазената част на ищцата Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес в с. •••••••••, и местоживеене във В., от наследството на нейния дядо К.З. Ф., в размер от 2/9 идеални части от наследството.

Допусната е делба между М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, Д. Г. Ф., ЕГН •••••••••• и Т. К. К., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••••••••••••, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 81089.10.490, намиращ се в с. Ч., местност Г.А., с площ 2469 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 010490, заедно с построените в него сгради – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 81089.10.1015.1, със застроена площ 67 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор 81089.10.1015.2, с площ 14 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 81089.10.1015.3, със застроена площ 8 кв.м.,при квоти 6/8 идеални части за Т. К. К., 1/8 идеална част за М. К. Ф. лично и 1/8 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за М. К. Ф. и Н. И. Ф., ЕГН ••••••••, адрес в с. •••••••••••••, ул. „•••••••.

С решение от 10.03.2025 година е допусната поправка на постановеното решение ,като вместо думите: "ДОПУСКА делба между М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, Д. Г. Ф., ЕГН •••••••••• и Т. К. К., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••••••••••••" да се чете: "ДОПУСКА делба между М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, Н. И. Ф., ЕГН •••••••••• и Т. К. К., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••••••••••••", а след думите: "при квоти 6/8 идеални части за Т. К. К., 1/8 идеална част за М. К. Ф. лично и 1/8 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за М. К. Ф. и Н. И. Ф., ЕГН ••••••••, адрес в с. •••••••••••••, ул. „•••••••" да се чете и: "като отхвърля иска за делба по отношение на Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••"

В срок така постановеното решение е обжалвано от М. К. Ф., Н. И. Ф. и Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, чрез процесуалния им представител.

От изложеното в жалбата съдът приема ,че решението се обжалва от първите двама по отношение на правата ,при които е допусната делба , а от Д. – в частта ,с която иска за делба е отхвърлен по отношение на нея.

С решението си съдът уважил исковете на М. К. Ф. и Д. Г. Ф. по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответника П. Б. К.. В същото време приел, че делбата между ищците и ответницата Т. К. К. следва да се извърши при квотите, зачитайки прехвърлителните сделки: дарение от К.З. Ф. в полза на П. Б. К. (което накърнява запазената част на жалбоподателите в наследството) и дарение от последния на ответницата Д. Г. Ф.. За да постанови този резултат, районният съд приема, че искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН не би могъл да е успешен, понеже разпореждането от П. Б. К. в полза на приобретателя Д. Г. Ф. не е станало в едногодишен срок от открИ.е на наследството на К.З. Ф..

Обжалва се решението ,в частта относно допускане на делбата, относно правата на съделителите и съответно основателност на иска за делба по отношение на Д. Ф..

Районният съд приел, че въпреки уважаване на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, не може да се приеме, че е налице връщане в патримониума на ищците на квотите от общия имот, съставляващи именно накърнената запазена част от наследството. Причина за това бил фактът, че разпореждането от дарения П. К. в полза на приобретателя Д. Ф. , която също е наследник на дарителя К.З. Ф., който с дарението си е накърнил запазените части на ищците от наследството, не било в едногодишния срок по чл. 37, ал. 1 ЗН от открИ.е на наследството. Този извод бил неправилен. Условието на закона било сделката да е станала преди изтичане на една година от открИ.е на наследството (едната година е краен момент, засечен от определен друг такъв - открИ.е на наследството), а не - разпореждането да е станало непременно след открИ.е на наследството. На посоченото условие отговаряло и разпореждане станало преди открИ.е на самото наследство - такова едно разпореждане само по себе си винаги изпълнява условието да е станало до една година от открИ.е на наследството. Смисълът на правилото на чл. 37, ал. 1 ЗН е да се запазят правата на третите лица, придобили права от надарен, което дарение накърнява запазената част на наследниците с такова право. Те се запазват в два случая: когато разпореждането е станало достатъчно късно след смъртта на наследодателя (повече от една година след този момент), или когато исковата молба по чл. 30, ал. 1 ЗН е вписана - тогава се презюмира, че те знаят за завеждането й. Но когато приобретателят по сделката се е разпоредил с полученото дарение в момент, който предхожда изтичане на една година от открИ.е на наследството, то посочената отрицателна материалноправна предпоставка е налице, следователно - няма пречка искът по чл. 37, ал. 1 ЗН да бъде уважен чрез връщане в наследството на идеалните части от процесиите имоти, до размера в който са накърнени запазените части на ищците М. Ф. и Д. Ф..

При положение, че няма решение на съда по иска по чл. 37, ал. 1 ЗН допускането на делбата при посочените квоти било неправилно. Съдът следвало да се произнесе по иск по чл. 37, ал. 1 ЗН (отчитайки, че предпоставките му са налице) - искането било предявено по делото, доколкото резултатът от него имплицитно се съдържал в претендираните от квоти, в които да бъде допусната делбата.

Молят решението да бъде отменено и вместо него допусната делба на процесния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 81089.10.490 по КККР на село Ч., община •••••••••••, подробно описан в исковата молба, ведно с построените в него сгради, подробно описани, при квоти:

за Т. К. К.: 22/72 ид. части;

• за М. К. Ф.: 25/72 ид. части;

за Д. Г. Ф.: 16/72 ид. части;

за М. Ф. и Н. Ф. в режим на СИО: 9/72 ид. части.

В дадения от съда срок писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателите не е постъпил.

В срок е постъпил писмен отговор от Т. К. ,която счита ,че решението е правилно.

В съдебно заседание жалбоподателите подържат жалбата , като основните доводи отново касаят основателност на иск по чл.37 от ЗН и условието за предявяването му в едногодишен срок.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по същество , взе предвид следното:

В исковата си молба против Т. К. и П. К. ищците М. Ф. , Н. Ф. и Д. Ф. твърдят ,че са наследници на Д. М. Ф., ЕГН ••••••••••, починала на 14.12.2010 г. и нейния съпруг К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, починал на 23.01.2020 г.

М. Ф. е техен син, ответницата Т. К. е тяхна дъщеря, а ищцата Д. Ф. е единствен наследник на техния син Г. К. Ф., ЕГН ••••••••••, починал на 18.10.2007 г.

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 168, том 13, дв. вх. № 3817/29.05.2019 г. на СВ - Пазарджик, К.З. Ф. дарил на внука си П. Б. К. - син на Т. К. К., следните недвижими имоти: своята 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 81089.10.1015 по КККР за неурбанизираната територия в землището на село Ч., община •••••••••••, с адрес на поземления имот: с. Ч. - п.к. ••••, общ. •••••••, местност: 69;70 (шестдесет и девет, седемдесет) с площ по скица от 5077 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 10 (десета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 000454, при съседи на имота - поземлени имоти с идентификатори: 81089.10.1021, 81089.10.1016, 81089.10.1014, 81089.10.1010, 81089.10.1009, 81089.10.486, и своите 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490 по КККР на село Ч., община •••••••••••, одобрени със Заповед РД-18-165/04.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 12.01.2024 г., с адрес на имота: село Ч. - п.к. ••••, общ. •••••••, местност Г.А., с площ 2469 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 010490, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 81089.10.486, 81089.10.2222, 81089.10.1162, 81089.10.489, ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор 81089.10.490.1 със застроена площ от 67 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор 81089.10.490.2 със застроена площ от 14 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор 81089.10.490.3 със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма.

Към момента на смъртта на общия наследодател К.З. Ф. описаните идеални части от недвижими имоти били единственото негово имущество, поради което дарението накърнявало запазената част на ищците от наследството на родителя им. Доколкото същият е оставил трима законни наследници: ищците М. Ф. и Д. Г. Ф. и ответницата Т. К., то запазената част на низходящите от наследството е в общ размер на 2/3 части. Оттук запазената част на ищците М. Ф. и Д. Г. Ф. е размер на по 2/9 части за всеки от тях от имуществото на наследодателя, което се изчерпва изцяло с гореописаните идеални части от двата недвижими имота.

Дарението, извършено с нотариален акт № 168, том 13, дв. вх. № 3817/29.05.2019 г. на СВ - Пазарджик, от К. Ф. в полза на ответника П. Б. К. следвало да се намали с 2/9 идеални части от 1/3 ид. част от първия дарен имот, подробно описан по-горе в б. „А)", както и да се намали с 2/9 ид. ч. от 5/8 ид. части от втория дарен имот, подробно описан по-горе в б. ,,Б)" - за всеки от двамата ищци.

С нотариален акт за дарение на недвижими имоти, вписан с акт № 180, том 1, дв. вх. № 316/21.01.2020 г. на СВ - Пазарджик, ответникът П. Б. К. е дарил на майка си - ответницата Т. К. цялата собственост, която той е придобил с описаното по-горе дарение от 29.05.2019 г., или: 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор 81089.10.1015 и 5/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490 и от сградите, построени в същия ПИ.

А) По отношение на 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор 81089.10.1015:

Към 15.09.2000 г. Д. М. Ф., ЕГН ••••••••••, починала на 14.12.2010 г. - майка на ищците и първата ответница, се е легитимирала по наследство от възходящия си П.К.В., на възстановен й по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 2Б046/15.04.1988 г. на ПК - Пазарджик, недвижим имот: 1/3 ид. част от нива, цялата с площ от 5077 кв. м в землището на село •••••••••••••, •••••••, в местността „69,70", съставляваща имот с пл.сн. № 000454, при съседи: имот пл.сн. № 000414 - нива, имот пл.сн. № 000455 - др. жил. терен, имот пл.сн. № 000451 - нива, имот пл. сн. № 000427 - пасище, мера, имот пл. сн. № 010481 - нива. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том 7, дв. вх. № 2377/15.09.2000 г. на СВ - Пазарджик, Д. Ф. е дарила на първата ответница Т. К. описаната своя 1/3 идеална част от нивата. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том 10, дв. вх. № 3749/20.06.2006 г. на СВ - Пазарджик, Т. К. е дарила посочената своя 1/3 ид. част от нивата на баща си К.З. Ф.. С влизане в сила на КККР за село Ч. нивата е заснета по описания по-горе начин: ПИ с идентификатор 81089.10.1015. Така, легитимирайки се като собственик на посочената 1/3 ид. ч., К.З. Ф. я е дарил на 29.05.2019 г. на внука си П. К., която сделка накърнява запазената част на ищците М. Ф. и Д. Г. Ф. от наследството на дарителя. С първия от исковете си в настоящото производство същите искат възстановяване на запазената им част. Както се посочи, П. К. е дарил същата идеална част на първата ответница на 21.01.2020 г., но доколкото имотът е съсобствен с трети лица, притежаващи останалите 2/3 ид. части, то неговата делба следва да се извърши в отделно производство с тяхно участие.

С нотариален акт № 187, том I, нот. д. № 324/1960 г. на СВ - Пазарджик, както и Решение № 2Д033/25.06.2004 г. на ОСЗГ - Пазарджик, и удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПР към ЗУТ, общата наследодателка Д. Ф. се е легитимирала като изключителен собственик на имота, ведно с построените в него три сгради, подробно описани по-горе. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, дв. вх. рег. № 442/ 12.02.2009 г. на СВ - Пазарджик, общата наследодателка Д. Ф. е продала на съпруга си К. Ф. подробно описания по- горе недвижим имот, в резултат на което двамата стават собственици на имота при режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д. М. Ф. същата е наследена от преживял съпруг, деца и внучка, като квотите им в съсобствеността са били следните:

за К.З. Ф., съпруг - 5/8 ид. части,

за М. К. Ф., син - 1/8 ид. част, за Т. К. К., дъщеря - 1/8 ид. част и за Д. Г. Ф., внучка, по право на заместване на Г. К. Ф., син - 1/8 ид. част.

Преживелия съпруг К. Ф. е дарил своите 5/8 ид. части от имота на П. К., а той от своя страна - на майка си Т. К. на 21.01.2020 г.

С нотариален акт за покупко-продажба № 19, том 36, дв. вх. № 10015/07.11.2022 г. на СВ - Пазарджик, Д. Г. Ф. е продала на ищеца М. К. Ф., който е в брак с Н. И. Ф., ЕГН ••••••••••, своята наследствена 1/8 ид. част от имота. Така до завеждане на настоящото дело имотът се явява съсобствен между страните при следните квоти:

за Т. К. К.: 6/8 ид. части.

за М. К. Ф.: 1/8 ид. част-лична собственост.

за М. К. Ф. и Н. И. Ф.: 1/8 ид. част- съпружеска имуществена общност.

След упражняване на правото на ищците М. Ф. и Д. Г. Ф. за възстановяване на запазените им части от наследството на К.З. Ф., резултатът е намаление на дарените 5/8 идеални части от имота в полза на П. К. с 4/9 ид. части (по 2/9 ид. части за М. Ф. и Д. Г. Ф.). Доколкото искът е конститутивен, резултатът е, че П. К. не би могъл да прехвърли права, които няма, резултатът е, че ответницата Т. К. получава по дарение от сина си разполагаемите от наследодателя 13/72 идеални части (намаление на 45/72 ид. части със запазените 32/72 ид. части). Т. К. има по наследство от майка си 9/72 ид. части (= 1/8) от имота. Към своите наследствени от майка си 9/72 ид. части (= 1/8) ищецът М. Ф. добавя и запазените си 16/72 ид. части от наследството на баща си. Ищцата Д. Ф. също възстановява запазените й 16/72 ид. части от наследството на баща си. Закупените от М. Ф. и Н. Ф. 9/72 ид. части (=1/8) от продавач Д. Г. Ф. не се засягат. Или съсобствеността върху имота се разпределя между страните, както следва:

за Т. К. К.: 22/72 ид. части.

за М. К. Ф.: 25/72 ид. части.

за Д. Г. Ф.: 16/72 ид. части.

за М. Ф. и Н. Ф. при режим на СИО: 9/72 ид. части.

Моли да бъдат възстановите на ищците М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, и Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, запазените права на всеки от тях по 2/9 от наследството на К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, починал на 23.01.2020 г., като в същите размери -- с по 2/9 идеални части, бъде намалено дарението, извършено от наследодателя в полза на ответника на П. Б. К., ЕГН ••••••••••, с нотариален акт № 168, том 13, дв. вх. № 3817/29.05.2019 г. на СВ - Пазарджик, на следните недвижими имоти:

А) 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 81089.10.1015 по КККР за неурбанизираната територия в землището на село Ч., община •••••••••••, с адрес на поземления имот: с. Ч. - п.к. ••••, общ. •••••••, местност: 69;70 (шестдесет и девет, седемдесет) с площ по скица от 5077 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 10 (десета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 000454, при съседи на имота - поземлени имоти с идентификатори: 81089.10.1021, 81089.10.1016, 81089.10.1014, 81089.10.1010, 81089.10.1009, 81089.10.486,

Б) 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490 по КККР на село Ч., община •••••••••••, одобрени със Заповед РД- 18- 165/04.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 12.01.2024 г., с адрес на имота: село Ч. - п.к. ••••, общ. •••••••, местност Г.А., с площ 2469 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 010490, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 81089.10.486, 81089.10.2222, 81089.10.1162, 81089.10.489, ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор 81089.10.490.1 със застроена площ от 67 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор 81089.10.490.2 със застроена площ от 14 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор 81089.10.490.3 със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма.

Молят да бъде допусната делба на един от поземлените имоти /втория описан/ поземлен имот с идентификатор 81089.10.490 по КККР на село Ч., община •••••••••••, одобрени със Заповед РД-18-165/04.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 12.01.2024 г., с адрес на имота: село Ч. - п.к. ••••, общ. •••••••, местност Г.А., с площ 2469 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 010490, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: 81089.10.486, 81089.10.2222, 81089.10.1162, 81089.10.489, ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор 81089.10.490.1 със застроена площ от 67 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор 81089.10.490.2 със застроена площ от 14 кв. м, брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма, и сграда с идентификатор 81089.10.490.3 със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи: 1, няма самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма,между страните М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, Н. И. Ф., ЕГН ••••••••••, Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, и Т. К. К., ЕГН ••••••••••, при следните квоти:

за Т. К. К.: 22/72 ид. части.

за М. К. Ф.: 25/72 ид. части.

за Д. Г. Ф.: 16/72 ид. части.

за М. Ф. и Н. Ф. в режим на СИО: 9/72 ид. части.

В срок е постъпил писмен отговор от П. К..

Срещу този ответник са насочени само исковете за възстановяване на накърнената запазена част , тъй като описаните имоти са дарени на него от неговия дядо К. Ф..Той не е страна по иска за делба.

Изложени са съображения за недопустимост и неоснователност на исковете,поради това ,че ответникът ,който не е наследник по закон не е приел наследството по опис.

Оспорена е легитимацията на Н. И. Ф. и Д. Г. Ф. , които не са наследниците по закон, които имат право на запазена част.

Изразява становище по иска за делба , като счита ,че делба следва да бъде допусната между Т. К. К. и М. К. Ф., само по отношение на съсобствения имот: ПИ с идентификатор 81089.10.490 по КККР на село Ч., ••••, с адрес на имота с.Ч., местност „Г.А.“, с площ от 2469 кв.м., ведно с построените в ПИ: сграда с идентификатор 81089.10.490.1, със застроена площ от 67 кв.м., сграда с идентификатор 81089.10.490.2, със застроена площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 81089.10.490.3, със застроена площ 8 кв.м. при следните квоти:6/8 идеални части за Т. К. К. и 2/8 идеални части за М. К. Ф. и Н. И. Ф..

При условие че съдът приеме, че запазените части на М. К. Ф. и Д. Г. Ф. са накърнени , то делбата да се допусне при следните квоти: 27/72 ид. части за М. К. Ф. (в които влизат и 9/144 ид. части на Н. И. Ф.), 27/72 ид. части за Т. К. К. и 18/72 ид.части за Д. Г. Ф..

Изложени са доводи относно претенциите за възстановяване на запазена част ,като се излагат съображения ,че предмет на дарението са два имота,че се е грижил за своя дядо, както и че упражненото потестативно право по чл. 30 ЗН, излизало извън пределите на легитимна цел .

Упражняване на това право при тези обстоятелства представлявало очевидна злоупотреба с право, която не е допустима, тъй като не би се преследва изобщо легитимна правна цел.

Доводите на този ответник , съдът няма да обсъжда , тъй като той е ответник само по исковете за възстановяване на запазена част , чрез намаляване на извършено дарение , а в тази част решението не е обжалвано от него.

Ответницата Т. К. е ответник по иска за делба,тъй като няма качеството на наследник по закон , а придобила а имота по силата на сделка от П. К. , който го е получил по атакуваното дарение .

Тя е изложила същите доводи по отношение на претенцията по чл.30 ал.1 от ЗН - че наследството не е прието по опис ,както и ,че две от ищците Н. Ф. и Д. Ф. не са активно легитимирани да заявяват такива претенции.

Иска за делба го намира за основателен ,но при различни съделители от посочените и при различни права.

Делба следвало да бъде допусната между нея и М. Ф..

Ако съдът пък приеме ,че исковете за възстановяване на запазена част чрез намаление на дарение са основателни то делбата следвало да бъде допусната между следните страни и при следните квоти: квоти: 27/72 ид. части за М. К. Ф. (в които влизат и 9/144 ид. части на Н. И. Ф.), 27/72 ид. части за Т. К. К. и 18/72 ид.части за Д. Г. Ф..

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

Фактическата обстановка е приета от първоинстанционния съд въз основа на представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и тя е следната:

Видно от представеното удостоверение за наследници Д. М. Ф. е починала през 2010 година и е оставила за свои наследници – син-М. Ф. , дъщеря Т. К. и по право на заместване – Д. Ф. , дъщеря на починалия и преди нея син.Съпругът и К. Ф. ,който също я е наследил и извършил атакуваното дарение е починал през 2020 година и има същите наследници.

С нотариален акт № 186 от 2009 година Д. М. Ф. е продала на съпруга си К. Ф. недвижимия имот , чиято делба се иска.Не е възникнал спор ,че имота е бил изключителна нейна собственост ,както и ,че чрез извършената сделка този имот е придобит при условията на имуществена общност между двамата съпрузи.

След смъртта на съпругата му през 2010 година К. Ф. има права върху имота в размер на ½ идеална част от прекратената имуществена общност и 1/8 идеална част ,наследявайки заедно с децата си – син и дъщеря и внучка ,наследила починалия му син.Тоест М. Ф.,Т. К. и Д. Ф. имат права върху 1/8 идеална част от имота.

Д. Ф. е продала на М. Ф. своята 1/8 идеална част от имота,като сделката е сключена по време на брак на М. Ф. с Н. Ф. , който факт също не се оспорва.

С притежаваните от К. Ф. права върху имота в размер на 5/8 идеални части той се е разпоредил с дарението , извършено с нотариален акт от 2019 година в полза на своя внук П. К.. Дарствените разпореждания са намалени по исковете на М. Ф. и Д. Ф. и в тази част решението е влязло в сила.

П. К. пък от своя страна с нотариален акт № 31 от 2020 година е дарил получените от неговия дядо 5/ 8 идеални части на своята майка Т. К..

С влязлото в сила решение на Районен съд Пазарджик е намалено извършеното от наследодателя К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••••, починал на 23.01.2020 г., дарение в полза на ответника П. Б. К., ЕГН ••••••••••, гр. •••••••••••••••, направено с нотариален акт № 194 от 29.05.2019 г., том І, нотариално дело 162/2019 г. на нотариус Т.Д. с рег. № •••, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под номер от вх. рег. 3829/29.05.2019 г., акт 168, том 13, дело № 2169/2019 г., до размер 2/9 от дареното имущество, представляващо 1/3 идеална част от нива с идентификатор 81089.10.1015 с площ 5077 кв.м., в землището на с. Ч., и 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490, заедно с построените в него сгради – жилищна и две селскостопански с идентификатори 81089.10.1015.1, 81089.10.1015.2 и 81089.10.1015.3, като възстановява запазената част на ищеца М. К. Ф., ЕГН ••••••••••, от с. •••••••••••••, ул. „•••••••, от наследството на неговия баща К.З. Ф., в размер от 2/9 идеални части от наследството .

Намалено е извършеното от наследодателя К.З. Ф., ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. •••••••••••••, починал на 23.01.2020 г., дарение в полза на ответника П. Б. К., ЕГН ••••••••••, гр. •••••••••••••••, направено с нотариален акт № 194 от 29.05.2019 г., том І, нотариално дело 162/2019 г. на нотариус Т.Д. с рег. № •••, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под номер от вх. рег. 3829/29.05.2019 г., акт 168, том 13, дело № 2169/2019 г., до размер 2/9 от дареното имущество, представляващо 1/3 идеална част от нива с идентификатор 81089.10.1015 с площ 5077 кв.м., в землището на с. Ч., и 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.490, заедно с построените в него сгради – жилищна и две селскостопански с идентификатори 81089.10.1015.1, 81089.10.1015.2 и 81089.10.1015.3, като възстановява запазената част на ищцата Д. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес в с. •••••••••, и местоживеене във В., от наследството на нейния дядо К.З. Ф., в размер от 2/9 идеални части от наследството.

Съществения въпрос е с уважаването на предявените искове и намаляване на дарението имота ,върнал ли се е /в съответните идеални части/ в наследството/.Иск по чл.37 от ЗН не е предявен по делото и доводите ,че предявяването му имплицитно се съдължало в искането за допускане до делба на имота при правата ,каквито биха били за страните след възстановяване на запазената част, са напълно неоснователни.Още повече ,че са налице и други условия за уважаване на иск с такова правно основание ,които не са излагани като обстоятелства и обсъждани в производството.

Тъй като съдът дължи произнасяне по валидността на решението изцяло и не констатира пороци на решението в необжалваната част , даващи основание за такива изводи,провери допустимостта на решението в обжалваната част и го намери за допустимо ,а за да се произнесе по същество ,съдът взе предвид следното:

Прието е в актуалната съдебна практика /напр. Определение № 2161 от 30.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 761/2024 г., I г. о., ГК/, че искът за възстановяване на запазена част от наследството е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като извод за наличие, респ. за липса на съсобственост между страните/а в конкретния случай за правата на страните/ може да бъде направен едва след като съдът се произнесе по въпроса дали извършеното от наследодателя завещателно разпореждане или дарение накърнява запазената част на наследника с право на такава част, както и по въпроса по какъв начин следва да се извърши възстановяването - имотът, предмет на завещателно или дарствено разпореждане, може да бъде допуснат до делба само ако по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН имотът бъде върнат изцяло в наследството, респ. възстановяването се извърши като на наследника с право на запазена част бъде предоставена идеална част от завещания, респ. от подарения имот, както и при намаляване на универсално завещателно разпореждане. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от лицето, срещу когото е постановено намалението, но само при условията на чл. 37 ЗН. Отчужденията с имота, извършени от лицето, ползващо се от завещателните или от дарствените разпореждания на наследодателя, могат да бъдат отменени само ако са извършени в посочените в чл. 37 ЗН срокове и то ако наследникът не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.

Искът за отмяна на отчужденията на завещан или подарен имот, извършени от заветниците или надарените, може да бъде предявен след като срещу тези лица е постановено намаление на завещанието, респ. дарението. Както последователно приема ВКС в своята практика, по своята правна природа искът по чл. 37 ЗН е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение (решение № 208/27.11.2015 г. по гр. д. № 189/2015 г. на І г. о. на ВКС). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от ползващото се от завещателното разпореждане лице, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл. 37 ЗН, предявен след като решението по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството влезе в сила.

Когато искът за възстановяване на запазената част от наследството е предявен при условията на обективно съединяване с иск за делба, но ползващото се от завещателното разпореждане лице е прехвърлило имота, предмет на завещателното разпореждане на трето лице, дори искът по чл. 30 ЗН да се приеме за основателен, за да бъде направен извод, че имотът е съсобствен, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл. 37 ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да бъде допусната делбата (решение № 554 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС). В конкретния случай провеждането на отменителния иск би било от значение за правата на страните.

В цитираното определение ВКС е разгледал поредността и връзката на исковете по чл.30 от ЗН , чл.37 от ЗН и иска за делба ,като е приел,че първо трябва да бъде разрешен спорът по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството, след това следва да бъде разгледан отменителният иск по чл. 37 ЗН и едва след приключването на производството по този иск съдът следва да се произнесе и по искането за допускане на завещаното, респ. подареното от наследодателя имущество до делба. В подобна хипотеза трите иска следва да бъдат разделени за разглеждане в самостоятелни производства, след което производството по отменителния иск по чл. 37 ЗН бъде спряно до приключване на производството по иска за възстановяване на запазената част от наследството, а производството по иска за делба да бъде спряно до приключване на производството както на иска, предявен по реда на чл. 30 ЗН, така и на иска, предявен по реда на чл. 37 ЗН.

В конкретния случай решението ,с което е извършено намаляване на дарението по исковете на двама от наследниците е влязло в сила.

Отменителен иск по чл.37 не е заявен и няма данни за такова производство.

Предявен е обаче иск за делба на имота ,поради което съдът следва да се произнесе по него.

Дарения имот/в идеални части/ е все още в патримониума вече на трето лице / макар и сънаследник/ , тъй като надарения се е разпоредил с имота в полза на своята майка Т. К.. Разпоредбата на чл. 37 ЗН има предвид всички случаи на извършени разпореждания от наследник или надарен, срещу когото е постановено намаляване на завещанието или дарението, без да държи сметка дали приобретателят е сънаследник или трето лице- и в двата случая придобитите права не отпадат автоматично по силата на извършеното намаляване, преди наследникът с право на запазена част да е провел успешно отменителния иск по чл. 37 ЗН/Определение № 365 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 433/2012 г., II г. о., ГК/.Поради това и съдът не обсъжда доводите относно основателност на иск по чл.37 от ЗН- относно това дали дарението е станало в предвидения в ал.1 срок – една година преди открИ.е на наследството , тъй като иск по чл.37 от ЗН не е предявен и по такъв иск първоинстанционния съд не се е произнасял.

При това положение първоинстанционният съд е допуснал до делба имота при правата каквито имат страните съобразно ефекта на прехвърлителната сделка в полза на Т. К. и това са правата 6/8 идеални части за нея /придобити по сделка и наследство от покойната и майка/;1/8 идеална част за М. Ф. лично, придобити права по наследство от неговата майка и 1/8 ид.част – при условията на имуществена общност със съпругата му , придобити по сделка.

Въззивната инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд