Решение № 54 от 15.7.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 69/2026 г.

наказателно дело № 20264330200069 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „СДД “ЕООД , ЕИК хххххх,седалище и адрес на управление с. Д. представлявано от управителя ПЛГ против Наказателно постановление № НП-КД-20 от 26.08.2025 г. издадено от Н.К. –Главен секретар АКСУ , с което за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ и на основание чл. 171 ал.2 във вр. с чл.170 от Закона за социалните услуги , вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, тъй като било неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила. Твърди се ,че описаните констатации в НП в голяма част не отговаряли на действително случващото се , както и ,че НП е издадено от некомпетентен орган. В съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Депозирано е и писмено становище. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като в последното съдебно заседание не се явява представено е писмено становище . Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното: Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на Акта за установяване на административно нарушение № АКД-42 от 24.07.2025 г. от органите на Агенция за качеството на социалните услуги срещу дружеството – жалбоподател, затова, че на 18.06.2025г . комисия от Агенцията, определена със заповед № РД-18-465 от 16.06.2025 г. на изпълнителния директор, извършила тематична проверка за установяване на изпълнението на задължително предписание №ЗП-3/13.02.2025г. в социална услуга „Резистентно грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст “/РГВХ/ на адрес с. хххххххххххххххх , предоставена от „СДД“ ЕООД ,ЕИК хххххх, представлявано от ПЛГ , за която има издаден лиценз №Л-3129-1108 от 08.02.2022г. за социална услуга „Резистентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. Като се е установило следното на 18.06.2025г.,частния доставчик „СДД “ЕООД, ЕИК хххххх,на адрес на управление с. Д. представлявано от п.л.г. , при предоставяне на социална услуга „Резистентна грижа“ по реда на чл.15 т.8 от ЗСУ за целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст “ по чл.14 ал.2 т.6 от същия закон е нарушил правото на свободно придвижване на Й.С.Н. ,ЕГН ••••••••••, в социална услуга на адрес с.Д. Съставен е протокол от същата дата за установени присъстващи потребители в социалната услуга Дом за стари хора, както се представен и заверено копие на сключен договор с потребител от 24.01.2023г., както и индивидуална оценка на потребностите на лице ползващо услугите на „СДД“. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощен адвокат , връчен е надлежно и е подписан от него с възражения ,че не е съгласен , тъй като законът освен норма имал и цел , което не било съобразено от актосъставителя. Контролният орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 9, ал. 1 от Закона за социалните услуги. Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 171 ал.2 вр. с чл. 170 от ЗСУ, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, налагайки на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 7 000. 00 лева.Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен и категоричен начин от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.С оглед на установеното се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законово установения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна. АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. АУАН е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална му компетентност, съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 171, ал. 2 ЗСУ, а именно от главен секретар на АКСУ , като същия е упълномощен със Заповед РД-03-13/04.08.2025г. на изпълнителния директор на Агенцията /л.21/ и същото е издадено в законово установените срокове и при спазване на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Определение за „Резидентна грижа“ е дадено в параграф 1 т.15 от ДР на ЗСУ- дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25 годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Относно приложението на материалния закон: Настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. Административно-наказателното обвинение е за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСУ ,а именно предоставяне на социална услуга, като при предоставянето на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата. От показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц. П. и А. К.-очевидци на нарушението на жалбоподателя се установява, по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата свидетелите са извършили проверка на частния доставчик „СДД“ ЕООД с.Д., предоставя на адрес в с.Д., Лххххххххх социалната услуга „Резидентна грижа“ по реда на чл.15 т.8 от Закона за социалните услуги за целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ по чл.14 ал.2 т.6 от същия закон, за което има издаден лиценз Л- 3129-1108/08.02.2022г. за услуга „Резидентна грижа“.Проверяващите установили ,че била заключена една от стаите , където имало затворено и заключено лице. Свидетелката Г.Й. потвърждава този факт . Твърди ,че лицето което било заключено отключило агресия, като пречел на останалите обитатели в дома, поради което се свързали с негови близки , които помолили да го заключат докато му намерели друг дом, след това дошли и са си го взели . Съдът констатира ,че по делото няма данни лицето Й.Н. , да е бил агресивен , няма данни от какво е страдал и лекуван ли е , както и данни от лекар ,че е в това състояние , както и няма законово основание лицето да бъде заключено . Съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените свидетели П. и К., тъй като същите са очевидци на деянието, показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се и се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства. Що се отнася до показанията на св. Й. съдът ги кредитира относно факта ,че при проверката в „СДД“ ЕООД е имало заключено лице , но не ги кредитира относно твърдяната агресия у този домуващ , тъй като такава не се доказа. Съдът приема, че нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци, както и че правната квалификация отговаря на описанието , а именно чл.9 ал.1 от ЗСУ . Това съставлява административно нарушение, тъй като за него е предвидена санкция в закона по чл.170 от ЗСУ и законосъобразно отговорността на дружеството е ангажирана на посоченото основание. Тази разпоредба предвижда спрямо орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на закона, да се налага глоба от 3000 до 5000 лева или имуществена санкция от 5000 до 7000 лева при първо нарушение към датата на настоящото нарушение. Получавайки лиценз за предоставяне на социална услуга „резидентна грижа“ дружеството -жалбодател е придобило качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл.28 във връзка с чл.30 т.1 и чл.31 от ЗСУ. Съгласно чл.28 от ЗСУ доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги и съответно има и качеството на орган на управление на социална услуга, доколкото съгласно разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗСУ именно на доставчика на социална услуга е възложена организацията на предоставянето на социалните услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, като неизпълнението на тези задълженията, свързани с организацията на предоставянето на социалните услуги в съответствие със Закона и Наредбата отново е отговорност на доставчика на социални услуги. Именно поради това, законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството жалбодател в качеството на доставчик и орган на управление на социална услуга, на основание чл.170 от ЗСУ, за констатираното нарушение на чл.9 ал.1 от ЗСУ. За извършеното административно нарушение е предвидено налагането на имуществена санкция на юридически лица в размер от 5000 до 7000 лева за първо нарушение. В обжалваното НП изрично не е посочено, че се касае за първо нарушение, но видно от същото проверката е извършена във връзка със задължително предписание ЗП-3/13.02.2025г/л.46 / в социалната услуга „Резистентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е законосъобразно, правилно и обосновано, поради което ще следва да бъде изцяло потвърдено. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Тоест имуществената санкция от 7000лв се равнява на 3579.04 евро. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва на Агенция за качество на социалните услуги да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото протече в едно съдебно заседание, като делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер на 66,46 евро. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът