Решение № 26500 от 9.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8279/2022 г.

ОТМЕНЯ по жалба на П. А. Д., ЕГН [ЕГН], Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № Д. 22-ВК 66-42/5/18.03.2022 г., издаден от инспектор в отдел „ОП-К. поляна“ на Д“Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, в частта, в която на жалбоподателката са начислени ДНИ и ТБО по партида № 7208Н46854, като собственик на 100% от имота, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО. ВРЪЩА преписката на компетентния административен орган по приходите от състава на Столична община, оправомощен по чл. 4, ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ, да установи задължения по декларация по чл.14 от ЗМДТ на П. А. Д. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г., съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания. ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. А. Д., [ЕГН], сумата от 1610 (хиляда шестотин и десет) лева, представляващи разноски по делото. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Производството е по реда на чл. 156, във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по жалба на П. А. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № Д. 22-ВК 66-42/5/18.03.2022 г., издаден от инспектор в отдел „ОП-К. поляна“ на Д“Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО. В жалбата се излагат съображения, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, неизяснена фактическа обстановка и неправилна преценка на доказателствата и тяхната доказателствена стойност, които в своята съвкупност са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в случая става въпрос за подадени декларации за един и същ недвижим имот с различни номера партиди, а не за два различни имота, както е посочено от административния орган. Моли, съдът да постанови решение, с което да се отмени оспорения акт. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Х., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът - директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано /без обаче това да е посочено в акта и административната преписка/, в изпълнение на Решение с изх. СФД22-РД28-10/14.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО, с което се отменя предходен Акт за установяване на задължение по декларация № 760742-1/28.10.2021 г., с който по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателката са определени задължения за довнасяне към местния бюджет в общ размер от 2669, 23 лева, в т.ч. за Данък недвижими имоти (ДНИ) – главница в размер на 941, 76 лева и лихви 250, 55 лева, за Такса битови отпадъци (ТБО) – главница в размер на 1127, 64 лева и лихви ТБО – 349, 31 лева, за периода 2016 -2019 г. Административното производство, по което е постановен обжалвания по съдебен ред в настоящото съдебно производство акт, е образувано въз основа на Нареждане № ДКП22-ВК66-42 изд. от Р. Г. - административен орган по приходите, оправомощена съгласно Заповед №СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на Кмета на СО, трудов договор №РД-15-7806/01.10.2012 г.и допълнително споразумение към него. В съдържанието на посоченото Нареждане, не са посочени правни основания за започване на производството, липсва изявление или уточнение, че същото е в изпълнение на Решение с изх. СФД22-РД28-10/14.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО. Посочено е единствено, че процесуалната предпоставка за образуване на административното производство е да се установи наличието или липсата на публични общински вземания по основания и размер. Обект на производството са публичните общински вземания на задълженото лице П. А. Д. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място] за местен данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Предмет на производството са следните недвижими имоти: - партида № 7208Н34333, представляващ АПАРТАМЕНТ №42 с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. - партида № 7208Н46854, представляващ АПАРТАМЕНТ №42 с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В хода на административното производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК са събрани следните писмени доказателства: 1.По партида 7208Н34333 Подадена е декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 27/000628 /17.04.2008 г. за недвижим имот с адрес@@13@[жк], [жилищен адрес] ет. 15, ап. 42. Деклариран е апартамент с площ 103, 26 кв.м. с прилежащо таванско помещение с площ 7, 30 кв.м., с година на построяване 1989 г., и конструкция M3 /масивна монолитна със стоманобетонни елементи /. Декларацията е подадена от В. Н. В. и последваща коригираща декларация с вх. № [ЕГН]/18.01.2021 г. от И. Ц., като П. А. Д. е декларирана с 1/2 идеална част от гореописания имот. За недвижимият имот не са подавани декларации по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. 2.По партида 7208Н46854 Подадена е декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № [ЕГН] / 30.09.2013 г. за недвижим имот с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 14, ап. 42. Деклариран е апартамент с площ 103, 26 кв.м. с прилежащо таванско помещение с площ 7, 30 кв.м., с година на построяване 1990 г., и конструкция M3 /масивна монолитна със стоманобетонни елементи /. Декларацията е подадена от П. А. Д., декларирана като изключителен собственик. За недвижимият имот не са подавани декларации по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване. Административният орган е приел за установено, че недвижимите имоти, предмет на административното производство, са придобити от П. А. Д. със съответните документи за собственост, като за имотите са подадени две декларации, с представени документи за собственост с различни идеални части от имота към всяка от тях. Към декларация по чл.14 с вх. № 27/000628 / 17.04.2008 г. подадена от В. Н. В. и последваща коригираща декларация с вх.№ [ЕГН]/18.01.2021 г. от И. Ц. М., ДЗЛ П. Д. е декларирана като собственик на 1/2 идеална част, като към декларацията са приложени следните документи за собственост: - нотариален акт за собственост на П. А. Д. и В. Н. В. от 1989 г. - нотариални актове за придобиване на 1/2 идеална част чрез продажба и дарение на И. Ц. М.. От обработката на декларация по чл.14 от ЗМДТ за партида №7208Н34333, за недвижим имот, представляващ апартамент № 42 с площ 103, 26 кв.м., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 14, с прилежащо таванско помещение с площ 7, 30 кв.м., са отразени следните технически характеристики в партидата: попада в строителни граници, устройствената зона е ЖИЛИЩНА, строителна зона 3, вид на земята ДРУГ ТЕРЕН В СТРОИТЕЛНИ ГРАНИЦИ Според техническата инфраструктура на декларираният обект като: електрификация, водопровод, канализация, Т., които определят коефициентът на инфраструктура (Ки) са отбелязани. В декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № [ЕГН] / 30.09.2013 г. подадена от П. А. Д., същата е декларирана като единствен собственик на имота. Към декларацията са приложени следните документи за собственост: - нотариален акт за собственост на П. А. Д. и В. Н. В. от 1989 г. - нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение. От обработката на подадената декларация чл. 14 от ЗМДТ с вх. № [ЕГН] / 30.09.2013 г. за партида 7208Н46854, за недвижим имот представляващ апартамент № 42 с площ 103, 26 кв.м., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 15, с прилежащо таванско помещение с площ 7, 30 кв.м., са отразени следните технически характеристики в партидата: попада в строителни граници, устройствената зона е ЖИЛИЩНА, строителна зона 3, вид на земята УПИ В СТРОИТЕЛНИ ГРАНИЦИ.Според техническата инфраструктура на декларираният обект като: електрификация, водопровод, канализация, Т., които определят коефициентът на инфраструктура (Ки) са отбелязани. При така установената фактическа обстановка, административният орган по приходите е стигнал до изводи, че за посочените имоти, П. Д. дължи следните публични задължения: За партида 7208Н34333: За периода 01.01.2017 до 31.12.2017 г. - Данък недвижимите имоти се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като имота е деклариран, като основно жилище. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2017 г. е 69, 16 лв. в това число главница 47, 33 лв. и лихви за просрочие в размер на 21, 83 лв.; ТБО е 118, 35 лв. в това число главница 80, 77 лв. и лихви за просрочие в размер на 37, 58 лв. За периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. - Данък недвижимите имоти се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като имота е деклариран, като основно жилище. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2018 г. е 63, 99 лв. в това число главница 47, 06 лв. и лихви за просрочие в размер на 16, 93 лв.; Таксата битови отпадъци за 2018г. е 109, 55 лв. в това число главница 80, 32 лв. и лихви за просрочие в размер на 29, 23 лв. За периода 01.01.2019г. до 31.12.2019 г. - Във връзка с изменение в закона от 01.01.2019 г. на основание чл.25 ал. 3 данъкът се дължи в пълен размер без намаление по чл. 25 ал. 1 от ЗМДТ. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2019 г. е 117, 77 лв. в това число главница 93, 59 лв. и лихви за просрочие в размер на 24, 18 лв.; Таксата битови отпадъци за 2019г. Е 100, 82 лв. в това число главница 79, 86 лв. и лихви за просрочие в размер на 20, 96 лв. За периода 01.01.2020г. до 31.12.2020 г.- Във връзка с изменение в закона от 01.01.2019 г. на основание чл.25 ал. 3 данъкът се дължи в пълен размер без намаление по чл. 25 ал. 1 от ЗМДТ. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2020 г. е 107, 61 лв. в това число главница 93, 05 лв. и лихви за просрочие в размер на 14, 56 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2020г. е 91, 86 лв. в това число главница 79, 41 лв. и лихви за просрочие в размер на 12, 45 лв. За периода 01.01.2021г. до 31.12.2021 г. - Данъкът не се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал.1 от ЗМДТ, тъй като за имота е подадена коригираща декларация, че жилището не е основно. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2021 г. е 95, 79 лв. в това число главница 90, 77 лв. и лихви за просрочие в размер на 5, 02 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2021 г. е 82, 07 лв. в това число главница 77, 46 лв. и лихви за просрочие в размер на 4, 61 лв. За партида 7209Н46854: За периода 01.01.2017 до 31.12.2017 г. - Данъкът се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като имота е деклариран, като основно жилище. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2017 г. е 139, 09 лв. в това число главница 95, 19 лв. и лихви за просрочие в размер на 43, 90 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2017г. е 162, 46 лв. - платени на 09.11.2021 г. Лихва за просрочие 74, 63 лв. от тях 36, 60 платени, остатък лихви - 38, 03 лв. За периода 01.01.2018г. до 31.12.2018 г. - Данъкът се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал.1 от ЗМДТ, тъй като имота е деклариран, като основно жилище. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2018 г. е 128, 69 лв. в това число главница 94, 66 лв. и лихви за просрочие в размер на 34, 03 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2018г. е 220, 36 лв. в това число главница 161, 55 лв. и лихви за просрочие в размер на 58, 81 лв. За периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. - Във връзка с изменение в закона от 01.01.2019 г. на основание чл.25 ал. 3 данъкът се дължи в пълен размер без намаление по чл. 25 ал. 1 от ЗМДТ. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2019 г. е 236, 87 лв. в това число главница 188, 25 лв. и лихви за просрочие в размер на 48, 62 лв. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2019 г. е 236, 87 лв. в това число главница 188, 25 лв. и лихви за просрочие в размер на 48, 62 лв. За периода 01.01.2020г. до 31.12.2020 г. - Във връзка с изменение в закона от 01.01.2019 г. на основание чл.25 ал. 3 данъкът се дължи в пълен размер без намаление по чл. 25 ал. 1 от ЗМДТ. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2020 г. е 216, 47 лв. в това число главница 187, 18 лв. и лихви за просрочие в размер на 29, 29 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2020г. е 184, 79 лв. в това число главница 159, 72 лв. и лихви за просрочие в размер на 25, 07 лв. За периода 01.01.2021г. до 31.12.2021г. - Данъкът се дължи с 50% намаление на основание чл.25, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като имота е деклариран, като основно жилище. Общото задължение за Данък върху недвижимите имоти за 2021 г. е 98, 19 лв. в това число главница 93, 05 лв. и лихви за просрочие в размер на 5, 14 лв. Общото задължение за Таксата битови отпадъци за 2021 г. е 168, 24 лв. в това число главница 158, 81 лв. и лихви за просрочие в размер на 9, 43 лв. Общо установените с оспорвания акт задължения за Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци е в размер на 2 068, 67 лв., в т.ч. ДНИ 1030, 13 лв. и ТБО 1038, 54 лв. и лихвите за просрочие към тях в размер общо на 521, 85 лв., в т.ч. за ДНИ 243, 50 лв. и за ТБО 278, 35 лв. Срещу постановения Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № Д. 22-ВК 66-42/5/18.03.2022 г., П. Д. е подала жалба на 16.05.2022 г. с вх.№ДКП22-ГР94-65/16.05.2022 г. В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК решаващият орган в лицето на Директора на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при СО, не се произнесъл по жалбата. На 15.08.2022 г. П. Д. е подала жалба до АССГ чрез административния орган съгласно разпоредбите на чл.156, ал.5 от ДОПК, в законоустановения 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. По административната преписка е приложено Удостоверение с изх.№ДКП22-ВК66-42-8/28.07.2022 г. (л.76 от делото), издадено от директор дирекция ОП към СО, съгласно което по постъпилата жалба вх.№ДКП22-ГР94-65/16.05.2022 г. е налице мълчаливо потвърждаване по реда на чл.156, ал.4, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация. За изясняване на спорните факти по делото, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключенията на експерта се установяват следните факти: - По партида №7208Н34333 за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. са начислени: ДНИ в размер на 371.80 лв. и лихви към 18.03.2022г. в размер на 82.52 лв., ТБО в размер на 397.82 лв. и лихви в размер на 104.83 лв. - По партида № 7208Н46854 за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2021 г. са начислени: ДНИ в размер на 658.33 лв. и лихви към 18.03.2022г. в размер на 160.98лв. и ТБО в размер на 640.72 лв. и лихви към 18.03.2022г. в размер на 173.52 лв. - Общият размер на начислените задължения по двете партиди е съответно: ДНИ-1030.13лв.; ТБО-1038.54 лв.; лихва за ДНИ - 243.50 лв. и лихви за ТБО 278.35 лв. За процесния период от жалбоподателката П. Д. не е налице деклариране на друга партида, различна от № 7208Н46854, по която процесният апартамент е деклариран като нейно основно жилище. За процесната 2019 г. по партида № 7208Н46854 е налице разлика между задълженията за ДНИ и ТБО посочени в АУЗД и тези, посочени в Съобщението на район „К. село” до жалбоподателката Д. за дължими ДНИ и ТБО. Разликата се дължи на това, че в АУЗД при начисляване на задълженията за 2019 г. не е съобразено, че процесният апартамент № 42 е деклариран като основно жилище на Д., респективно за него се дължат 50% намаление на размера на ДНИ и ТБО, на основание чл. 25 от ЗМДТ. По делото е изготвено и допълнително заключение на СИЕ, в което вещото лице е посочило, че съобразявайки извършените от жалбоподателката плащания за ДНИ и ТБО през процесиите периоди 2017г., 2018г., 2019г. и 2021г. по партида 7208Н46854 вещото лице е установило, че дължимите задължения на П. Д. по процесния акт са следните: Общо за ДНИ - 376.36 лв., общо за ТБО-О лв., лихви за ДНИ-103.64 лв. и лихва за ТБО-103.93 лв. При изчисленията вещото лице е съобразило, че процесния апартамент е основно жилище на жалбоподателката по смисъла на чл. 25 от ЗМДТ. Заключенията на вещото лице са приети по делото от съда като неоспорени от страните, мотивирано изготвени, след преценка на обстоятелствата и фактите по делото. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: Тъй като Актовете за установяване на задължения по декларация по аргумент от разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове и на тази плоскост при обжалване на Акт за установяване на задължения по декларация дори по ЗМДТ следва да намерят приложение разпоредбите отнасящи се до ревизионния акт, залегнали в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и при преценка законосъобразността на акта, съдът следва да провери дали актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуално-правните и материално- правните разпоредби (аргумент от чл. 160, ал. 2 от ДОПК). В настоящия случай административното производство се явява повторно по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, тъй като решаващият орган е отменил с Решение с изх. СФД22-РД28-10/14.01.2022 г. изцяло АУЗД № 760742-1/28.10.2022 г. и административната преписка е върната на началника на отдел „Общински приходи К. поляна“ на дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при СО за определянето на друг административен орган по приходите, който да образува, проведе и приключи ново повторно административно производство по чл. 107, ал.3 от ДОПК. Жалбата е подадена в срок по реда на чл.156, ал.5 от ДОПК, след изчерпване на възможността за оспорване на акта по административен ред, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването. Актът е оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Общински приходи“ на Столична община. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на акта включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите (чл.4, ал.3 от ЗМДТ), а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (ал.5 на чл.4 от с.з.). Размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30- дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага. Обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия, видно от приложената Заповед № СОА20-РД09-1362/14. 02. 2020 г. на кмета на СО (стр. 56) и доказателства за заеманата от Р. Г. длъжност като старши инспектор в отдел „Общински приходи“. Оспореният административен акт е издаден в определената в закона форма. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за данък върху недвижим имот по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което изрично е посочено в самия акт. Следователно, посочена е нормативната разпоредба, представляваща правно основание за издаване на акта. Издаденият АУЗД е изготвен в писмена форма и притежава нормативно изискуемите реквизити – съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В акта са посочени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. В заключение, настоящият съдебен състав приема, че оспореният АУЗД е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа ясна и разбираема разпоредителна част, позволяваща индивидуализирането на разпоредените с него задължения, при издаването му не е допуснато такова съществено нарушение на изискването за форма, което да рефлектира върху неговата валидност и да обуслови обявяването му за нищожен. Същевременно обаче, в настоящото съдебно производство се установява, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, обуславящи неговата отмяна и в противоречие с материалния закон. Съдът намира, че в хода на административното производство, въпреки вмененото му по закон задължение, органът не е изследвал всички релевантни за случая факти и доказателства, като по този начин е постановил незаконосъобразен административен акт. За да издаде обжалвания АУЗД решаващия орган е приел, че П. А. Д. е собственик на два недвижими имота: - партида № 7208Н34333, представляващ АПАРТАМНТ №42 с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 15, за който по декларация на В. Н. В. е открита партида № 7208Н34333, последваща корегираща декларация от И. Ц. М., с които Д. е посочена като собственик на 50% от апартамента. - партида № 7208Н46854, представляващ АПАРТАМЕНТ №42 с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 14, за който по декларация на П. А. Д. е открита партида №7208Н46854 и която е декларирала 100% собственост върху имота. Прието е, че тя дължи и следва да заплаща ДНИ и ТБО и по двете партиди. Този извод на административния орган е обоснован само и единствено с Разяснение 07-00-45 от 18.01.2011г. на НАП, съгласно което, когато е налице спор за правото на собственост върху имот се откриват отделни партиди, по които се начисляват и плащат задължения до решаване на спора по съдебен ред. По делото се установи, че предмет на обжалвания АУЗД е един и същ недвижим имот, представляващ апартамент № 42, което се установява от приложените документи за собственост и представеното по делото Удостоверение за идентичност на адрес от 19.07.2019г., издадено от СО, район К. поляна, което удостоверява, че адресът: [населено място], [улица], вх. А, ап. 42, ет.15 е идентичен с настоящ адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.14 В случая действително са налице данни за спор за правото на собственост върху апартамент № 42, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] който все още не е разрешен по съдебен ред. Административният орган по приходите обаче неправилно е приложил закона, неправилно е тълкувал и посоченото разяснение на НАП и е достигнал до необоснования и незаконосъобразен извод, че П. Д. следва да дължи 150% ДНИ и ТБО за процесния апартамент №42. Според настоящия съдебен състав, до решаване на спора страните следва да заплащат ДНИ и ТБО по двете открити партиди, всеки от по 50% от собствеността върху недвижимия имот, предмет на спора, до изясняване на същия и приключването му с влязъл в сила съдебен акт. В допълнение, видно от допълнителното заключение на вещото лице, П. Д. е извършвала плащания по партида № 7208Н46854, които не са взети предвид от административния орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалвания акт в частта, в която на жалбоподателката са начислени ДНИ и ТБО по партида № 7208Н46854, като собственик на 100% от имота е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен в тази му част, а преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане при съобразяване мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и с оглед заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, които са в размер общо на 1610 лева, от които 10 лв. държавна такса, 1000 лева депозит за изготвената СИЕ и както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 и чл. 161, ал. 1, от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ по жалба на П. А. Д., ЕГН [ЕГН], Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № Д. 22-ВК 66-42/5/18.03.2022 г., издаден от инспектор в отдел „ОП-К. поляна“ на Д“Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, в частта, в която на жалбоподателката са начислени ДНИ и ТБО по партида № 7208Н46854, като собственик на 100% от имота, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Общински приходи“ при СО. ВРЪЩА преписката на компетентния административен орган по приходите от състава на Столична община, оправомощен по чл. 4, ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ, да установи задължения по декларация по чл.14 от ЗМДТ на П. А. Д. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г., съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания. ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. А. Д., [ЕГН], сумата от 1610 (хиляда шестотин и десет) лева, представляващи разноски по делото. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. РЕШИ: