Решение № 344 от 6.3.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 54 ал. 1, т. 4, чл. 61, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 1 и сл. от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Административното дело е образувано по жалба на „И.“ ООД, ЕИК: 110549265, със седалище и адрес на управление: с. Борима, [улица], представлявано от управителя Р. И., чрез адвокат Ц. В. А. от АК гр. Ловеч със съдебен адрес по делото: гр. Троян, [улица], срещу административен акт № 2841918/07.05.2025г. - Уведомително писмо /УП/ за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин с изх. № 02-110-2600/826 от 02.05.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като се сочи, че e постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при липса на доказателства. Според оспорващото дружество, констатираните обстоятелства в административното производство не отразяват обективно фактите, които имат значение за спора. Жалбоподателят излага, че обжалваният административен акт е немотивиран, с което се нарушава неговото право на защита. Твърди се също, че въз основа на приети неверни данни административният орган е направил грешно заключение, че не са налице условията за субсидиране, тъй като дружеството развива основна дейност - производство на мляко и млечни продукти. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното УП като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв. Ц. А. и адв. В. А. от ЛАК, които поддържат жалбата на заявените в нея основания и излагат аргументи за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. В допълнително представени писмени бележки оспорващото дружество чрез своя процесуален представител развива доводи по съществото на спора. Ответникът – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт – главен юрисконсулт Д. П., която оспорва жалбата и излага подробни доводи по същество. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък и релевира възражение за прекомерност по отношение на заявеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. В представените по делото писмени бележки, допълва изложеното в съдебно заседание за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореният административен акт. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят „И.“ ООД, е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ 545080, както и че същият е подал Заявление за подпомагане с УИН 11/170723/66680 за кампания 2023 /л. 75 и сл./ по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МлК/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МлК-РП/; Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури /Еко-РОК/ и Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ /л. 75-76/. Във връзка с подаденото от дружеството заявление за кампания 2023, от страна на ДФЗ били извършени задължителни административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл. 54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На основание чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП е изискана и предоставена информация, както следва: от Националната агенция за приходите - за размера на приходите /общо и от селскостопанска дейност/, декларирани в годишната данъчна декларация /ГДД/ за най-близката данъчна година, за която има данни; от Националния статистически институт - информация, в зависимост от вида на правния субект, за кода на икономическа дейност /КИД/, основната икономическа дейност или упражняваната дейност за предходната година. Изискана е информация и за приходите от селскостопанска дейност, съгласно подадените годишни отчети за дейността /ГОД/ за съответната данъчна година /л. 48-67/. След постъпването на изисканите данни, от Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо за отказ от изплащане 2023 - безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин с изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 година. /л. 6-7 и л. 45-47/. Получените резултати от извършените административни проверки са отразени в Таблица 1 от писмото, както следва: получени директни плащания за предходна година – 87 914.66 лв.; директните плащания за предходна година са по-малко от левовата равностойност на 5000 евро – не; размер на директни плащания за предходна година – 87 914.66 лв.; общи приходи за най-близката данъчна година – 4974113.94лв.; най-близка данъчна година – 2022 г.; постъпления от неселскостопански дейности за най-близка данъчна година – 4832113.94 лв.; процент на директни плащания спрямо приходи от неселскостопански дейности – 1.82%; процентът на директни плащания е най-малко 5% от приходите от неселскостопанска дейност – не; процент на приходи от селскостопанска дейност спрямо общо приходи – 2,85%; приходи, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година – 142000 лв.; приходите от селскостопанска дейност са най-малко 1/3 от общия размер на приходите – не; код на основна дейност от НСИ – 16.10; кандидатът упражнява селскостопанска дейност – не. Въз основа на това, органът е приел, че „И.“ ООД, не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. Предвид гореизложеното и на основание чл. 71, ал.1, предложение първо от ЗПЗП, с процесното УП е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подаденото от дружеството заявление за кампания 2023 по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП. По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. Приложени са и Годишна данъчна декларация за 2022г. на „И.“ ООД, /л. 8-24/, Отчет за приходите и разходите за 2022г. /л. 25-27/; Справка за предприятието за 2022г. /л. 28-29/; Справка СЕБРА /л. 1194-1195/, Правилник на ДДП за прилагане на интервенциите и мерките за стратегическия план /л. 1197-1202/, Процедура за извършване на проверка на изискванията за активен фермер - Приложение 13 към Правилника на ДДП /л. 1203-1024/, Писмо вх.№ 3462/23.12.2025г. на Председателя на НСИ /л. 1232/. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ с вещо лице – икономист Д. Ц. П.-Н., /вх. № 3219/ 27.11.2025г. – л. 1219-1221/. От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че в годишната данъчна декларация на „И.“ ООД за отчетната 2022г. в раздел V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ ред 0100 „Общо приходи“ е вписана сумата 4 974 113.94 лева. Съгласно Годишния отчет за приходите и разходите на дружеството за 2022г., подаден в НСИ за следните икономически дейности, нетните приходи по код 01.41 и код 10.51 са: приходите по код 01.41 за дейност „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“ са 469 582,57 лева; приходите по код 10.51 за дейност „Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед“ са 756 166,05 лева, като общата сума на нетните проходи от продажби са 1 225748,62 лева. Съгласно предоставените на експерта от „И.“ ООД извлечения за обороти в лева за 2022г. на сметка 706, 708, 613 и прираст на млади животни: приходите от финансиране/субсидии са 209 627,561 лева; приходите от продажба на биологични активи са 25 300,50 лев.; разходи за придобиване на активи по стопански начин са 277 529,56 лева.; прираст - 27 613.16 лева, като приходите от селскостопанска дейност на „И.“ ООД за 2022г. са общ в размер на 1 765 819,45 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че в констативната част на стр. 1 e посочила документите, които e ползвала при изготвяне на заключението, за да може да отвори на въпросите, като на стр. 2, най-отгоре е дала подробно сума по сума как са формирани приходите от селскостопанска дейност в размер на 1 765 819,45 лева. Пояснява също, че при изготвяне на експертизата, е съобразила, че код 16.10 е от „Разкрояване, рендосване, импрегниране на дървен материал“ и не е от селскостопанска дейност и в заключението си този код не е цитирала никъде и приходите от тази дейност 16.10 не ги е включила в приходите на „И.“ ООД за 2022 година. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При проверка по редовността и допустимостта на оспорването, с оглед наличните данни за връчване на акта на 07.05.2025 г. /л. 47/, като жалбата е постъпила не чрез Държавен фонд „Земеделие“, а в Административен съд Ловеч на 19.05.2025 г. /л. 2/, съдът приема, че същата е депозирана в законоустановеният преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подписана и е подадена пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация. С процесното уведомително писмо правната сфера на жалбоподателя е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес от обжалване. Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения: Според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя. По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. От представеното решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. /л. 44/ се установява, че издателят на процесното уведомително писмо - И. И. е избрана за Изпълнителен директор на ДФЗ. Предвид изложеното обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореното уведомително писмо е издадено в предписаната от закона писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 година. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата, че от страна на административния орган липсва посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на акта, в него са посочени стойности на директни плащания, приходи от извършвана дейност и съответните процентни изражения, въз основа на които административният орган е направил своите правни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на помощта. Доколко тези изводи кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос на материалноправната законосъобразност на акта, а не относно формата. Следователно, обжалваното УП съдържа реквизитите на индивидуален административен акт, регламентирани в чл. 59 от АПК, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаване на оспореният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен административен акт. В случая, административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни /л. 48-67/ съобразно правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП. Следва да се съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. Преценката за законосъобразност на оспореното уведомително писмо по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи на основателност на оспорването. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода за неправилно приложение на относимите материалноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства по отношение на извършения с УП отказ от изплащане на безвъзмездната финансова помощ. Съгласно §16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г./, за кампания 2023 г. /за която кампания е постановен и процесният отказ/ се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП. Според приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП /Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕС/ № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност. Приетото от органа в процесното УП, а именно, че „И.“ ООД, не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, не кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства. От доказателствата и приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022 г. /предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023/, по счетоводни данни оспорващото дружество е реализирало приходи от селскостопанска дейност в размер на 1 765 819,45 лева, като относителният дял на приходите от селскостопанската дейност към общо реализираните от дружеството приходи е 35,5% /л. 1219/. Следователно, възприетото от административния орган в Таблица 1 към процесното УП, а именно, че тези стойности са в размер на 142 000 лева, като относителният дял на приходите от селскостопанската дейност към общо реализираните от дружеството приходи е съответно 1.82%, не кореспондира с действителните размери на приходите за 2022 г., изчислени от вещото лице. Действително, както посочва и експертът в съдебно заседание, отразените от органа стойности са на база данните, получени от НАП и НСИ, но съдържащата се в тях информация не е коректна поради факта, че ДФ “Земеделие“ в посочената сума са взели единствено приходите от продажба “Растениевъдство“ и приходи от продажба на селскостопански продукти, както са по оборотна ведомост на „И.“ ООД. Съгласно предоставените на експерта от жалбоподателя извлечения за обороти в лева за 2022г. на сметка 706, 708, 613 и прираст на млади животни, доказващи: приходите от финансиране/субсидии са 209 627,561 лева, приходите от продажба на биологични активи са 25 300,50 лева, разходите за придобиване на активи по стопански начин са 277 529,56 лева, прирастта на млади животни е 27613,16 лева, както и изчислените нетни приходи по код 01.41 за дейност „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“ са 469 582,57 лева и приходите по код 10.51 за дейност „Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед“ са 756 166,05 лева, то приходите от селскостопанска дейност на „И.“ ООД за 2022г. са общ размер на 1 765 819,45 лева. Горното води до извода, че дружеството е осъществявало селскостопанска дейност при реализацията на произведената от него продукция – мляко и млечни продукти, като както вече се посочи, доходите му от селскостопанска дейност през 2022 г. съставляват най-малко 35,5%, което е повече от една трета от общия приход на предприятието, с което отговаря на изискването доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието. С оглед изложеното и доколкото доходите на „И.“ ООД, от селскостопанска дейност за 2022 г. /1 765 819,45 лева – л. 1219-гръб/, очевидно съставляват повече от една трета от общия приход на предприятието /4 974 113,94 лева – л. 1219-гръб /, то в случая е налице основание за изплащане на заявената от дружеството безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по посочените в заявлението за подпомагане интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 година. В процесният случай, целта на закона, която е подпомагане на земеделски производители, извършващи земеделска дейност, при наличието на кумулативно посочени в закона условия, не е изпълнена с оспореното уведомително писмо, тъй като са били налице законовите изисквания за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2023, в който смисъл е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че в служебно изисканата информация от НАП и НСИ се съдържат данни, които не кореспондират с действителното фактическо положение относно осъществяваната от дружеството селскостопанска дейност, не може да бъде във вреда на земеделския стопанин. Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, което налага отмяната му. Предвид обстоятелството, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, ще следва преписката да бъде върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на основателно се явява своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Видно от представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 1238/, се претендират следните разноски: 7635.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 50.00 лева – заплатена държавна такса по делото; 500.00 лева – внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 122.50 лева – допълнително внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза. Налице са представени по делото документи за реалното заплащане на посочените суми от оспорващото дружество. Съдът счита, че следва ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения акт, да бъде осъдено да заплати на оспорващия „И.“ ООД, направените от дружеството разноски за следните суми: 50.00 лева (25.56 евро) – заплатена държавна такса по делото; 500.00 лева (255.65 евро) – внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 122.50 лева (62,63 евро) – допълнително внесен депозит за съдебно-счетоводната експертиза. Относно претендираните разноски в размер на 7635.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: Направено е от процесуалния представител на ответника своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е 800 лева. Съдът счита, че делото не е с определен материален интерес, тъй като с обжалвания административен акт ответникът е отказал на ниво допустимост заявената за подпомагане сума. Подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане не е разгледано по същество, поради което не може да се приемат аргументите на адв. Ц. А. за наличие на материален интерес по делото, предвид който следва да се определи и размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ въпреки задължителния ѝ характер, който ѝ придава националната правна уредба. В конкретният случай, предвид §1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът съобрази, че по делото са проведени общо три открити съдебни заседания, упълномощеният от жалбоподателя адвокат – адв. Ц. А., се е явявал пред съда, взел е активно участие по делото като е представил писмени доказателства и е поскал събирането на нови такива. Както в жалбата, така и в представени писмени бележки по същество на спора адв. А. е изложил подробни аргументи. Предвид изложеното и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и големият обем на доказателствения материал, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 7635.00 лева се явява прекомерно високо. Предвид това съдът счита, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева (766,94 евро), което се явява справедливо и съответно в конкретният случай. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Според §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент /ЕО/ 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент /ЕО/ № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид това съдебно-деловодните разноски следва да се посочат в решението в евро, като се посочи и стойността в лева. Не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника с оглед изхода на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети състав