Решение № 390 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 892/2026 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Й. С. Д. от гр. Я. лично и като майка и законен представител на малолетното дете С. Д. Д. срещу Д. Д. Д. от гр. Я.. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителите. Твърди се, че Й. С. Д. и ответника са съпрузи, като от 10 години последният е упражнявал системен тормоз над съпругата-физическо и психическо насилие. Злоупотребява през годините с алкохол. На 31.03.2024 г. е упражнил над молителката насилие и е била издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН по гр.д.№ ••••/2024 г. на ЯРС. На 23.04.2024 г. около 19,00 часа малолетното дете С. Д. Д. се е прибрало вкъщи, след което ответникът го е обиждал, че е малоумник,започнал е да му крещи и да го заплашва, че ще го удари. Молителката го е помолила да спре, но ответникът я е заплашил със саморазправа и я е обиждал. Та е повикала полиция. Служителите на МВР са посетили сигнала и са приканили ответника да спре да вика, но и пред тях той е продължил с вулгарните обиди към съпругата си в присъствието на детето. Полицаите са извели ответника от жилището. На следващия ден същият по телефона отново е заплашил съпругата си, че ще я съсипе и я е обиждал. Поради това молителката се страхува за живота и здравето си и иска, съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН, включително да предостави защита на малолетното дете. В с.з. молбата се поддържа. Претендира се и присъждане на разноски по делотоадвокатско възнаграждение на представляващия молителката адвокат на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът не е подал отговор на молбата. Не се явява в с.з.. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Й. С. Д. и ответникът са съпрузи, видно и от Удостоверение за сключен граждански брак от 04.09.2004 г. на Общ.Я.. Същите са родители на детето С. Д. Д., родено на 07.08.2012 г. съгласно Удостоверение за раждане от 10.08.2012 г. на Общ.Я.. В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти относно поведението на ответника. По делото са представени Справки за съдимост от 27.04.2026 г. на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че молителката не е осъждана. Ответникът е осъждан за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила на 13.10.2024 г. Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива са постановени срещу ответника по гр.дело, като съдът е приложил гр.д. №••••/2024г. на ЯРС, образувано за упражнено физическо и психическо насилие над Й. С. Д.. В изпратеното писмо от 04.05.2026 г. на „•••••••“ ЕООД-гр.Я. не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет. Видно от приложените към писмо от ОД на МВР №•••••••/05.05.2026 г. до ЯРС Доклад за посетен сигнал за домашно насилие рег.№ •••••••/24.04.2026 г., Докладна записка рег.№ •••••••/24.04.2026 г., Сведение от Й. С. Д. от 23.04.2026 г., Протокол за предупреждение от МВР Я. рег.№ •••••••/24.04.2026 г., молителката е подала сигнал за домашно насилие, като ответникът е заварен от полицаите в нетрезво състояние. Отказал е да даде писмени сведения. Съставен му е протокол за предупреждение да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си. В показанията на свидетеля Д.- син на страните- се сочи, че на 23.04 вечерта майка му се е обадила доста притеснена от ситуацията. Описала е поведение на баща му, каквото е обичайно за него- отправял е обиди, заплахи, замервал я е с яйца, държал се е арогантно. Майка му е извикала патрул, понеже се е чувствала несигурна. Ответникът има навик да я заплашва, че червата й ще висят на терасата, главата й ще зарови на •••••••, да отправя обиди, псувни към домашните си, но главно към съпругата, ежедневно, без причина. Употребява големи количества алкохол. Отправл е заплахи към всичките си домашни: „Ще ви изтрепя! Не ме интересува, само да ми изтече условната присъда, ще приключа с вас. Никой не може да ме спре.“. Детето С. се е страхувало да остава само с него вкъщи, когато е пиян. От изслушването на детето по реда на чл. 15 от ЗЗДет. и от Социален доклад на ДСП- Я. от 19.05.2026 г. се установяват данни за осъществено на 23.04.2024 г. насилие от страна на бащата над майката, изразяващо се в заплахи за убийство, изказани пред малолетния им син, както и са отправяни псувни и обиди и към самия него. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН. По същество същата е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона, упражнено спрямо съпруга (чл.3 т.1) и спрямо лице, с коет о извършителят се намира в родствена връзка- на което е възходящ (чл.3 т.4). Поради това пострадалите имат право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните доказателства подкрепят заявеното в декларацията на молителката. свидетелят Д. е очевидец на състоянието на майка си след упражненото насилие и на постоянния тормоз над нея и децата й. Полицаите, посетили сигнала на 23.04.2024 г., съгласно съставените за случая документи от тях, са завирили ответника в нетрезво състояние, каквото според свидетеля Д. често е налице. Индиция за последното е и осъждането на ответника през 2024 г. за престъпление. Данни за нетърпимо негово поведение се съдържат й в сведенията на малолетното дете пред съда и в социалния доклад, отразяващ споделеното от него пред социалния работник. Следователно изводът, че ответникът с действията си е осъществил домашно насилие по смисъла на горецитираната разпоредба- психическо насилие, включващо и заплаха за физическо такова, е категоричен. Поведението се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика страх у молителката за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1,2,3,4 и 5, като срокът по т. 2-5 следва да се определи до осемнадесет месеца, предвид нееднократния характер на насилието, агресивния профил на извършителя и средното ниво на риска съобразно методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). В случая има, както предходно производство по ЗЗДН, така и предходно осъждане на ответника, данни за употреба на алкохол, заплаха за телесна повреда, наличие и на страх у молителката за живота и здравето й, които рискови фактори са част от методиката за оценка на риска. Мерките по ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие: и физическо, и психическо. Системният характер на насилието и заплахите за живота и здравето на пострадалата найвече обосновават максималния срок на мерките. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая е налице тази хипотеза. Съдът счита, че декларацията е подкрепена от събраните доказателства и в частта относно детето, което е било в дома по време на описаното насилие над майка му. Заплахата за убийството й с особено жестоко отношение е силно стресираща и смущаваща психиката на едно дете, особено отравяна системно, както сочат гласните доказателства по делото. Освен това ответникът е обиждал и самото дете. Поради това следва да се предприемат и мерки за закрила спрямо него. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 12,78 евро. Следва ответникът да заплати на адвоката на молителката и възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА на осн. чл. 78 ал.1 ГПК. Ето защо ЯРС