Решение № 250 от 25.6.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 648/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0938-000217 от 12.02.2026г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на Г. Й. Л. с ЕГН •••••••••• от гр. Велико Търново са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 153,39 евро (200,00 лева); 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 15,34 евро (30,00 лева) за това, че на 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 с посока на движение към ул. „•••“, като водач на лек автомобил „•••“ с рег. номер ••• извършил следното: 1. При движение по ул. „•••“ извършил маневра за заобикаляне на паркирал лек автомобил в дясно по посоката му на движение, като не остава достатъчно странично разстояние от него и го удря в задната лява част, който автомобил е „•••“ с рег. № ••• с водач Й.Ц., вследствие на което реализира ПТП с материални щети; 2. Като участник в ПТП не спира да установи последиците о ПТП и напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района, като водачът е установен след телефонен разговор и върнат на мястото на ПТП около 17:00 часа на същата дата и 3. не представил СУМПС за съответната кътегория, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. С. С. от АК-В. Търново, който поддържа релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на Наказателно постановление № 26-0938-000217 от 12.02.2026г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „ПП“. Претендира направените по делото разноски. За ответната страна процесуален представител не се явява. Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 с посока на движение към ул. „•••“ жалбоподателят Г. Й. Л. управлявал лек автомобил „•••“ с рег. номер ••• като при движение по ул. „•••“ извършил маневра за заобикаляне на паркирал лек автомобил „•••“ к рег. № ••• (с водач Й.Ц.а) в дясно по посоката му на движение, като не оставил достатъчно странично разстояние от него и го ударил в задната лява част. С описаните действия жалбоподателят реализирал материални щети. Като участник в ПТП същият не спрял да установи последиците от ПТП и напунал мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района. На мястото на произшествието бил изпратен полицейски екип в състав: П. П. П. и М. Д. Г. – служители в сектор „ПП“ в ОДМВР- Плевен, (свидетели в настоящото административно-наказателно производство), които установили жалбоподателя Г. Й. Л., който след като бил поканен от тях в телефонен разговор се върнал на мястото на ПТП около 17:00 часа на същата дата. В хода на извършената проверка не представил СУМПС за съответната кътегория. Свидетелите П. и Г. извършили оглед на местопроизшествието и снели сведения, както от жалбоподателя в качеството му на водач на лек автомобил „••• с рег. номер •••, така и от свидетеля-очевидец на произшествието В.М.Ц.. Свидетелят П. съставил Протокол за ПТП № 2026-1029-50509- 1/26.01.2026г., в който изложил обективните признаци на причиненото ПТП и причините за неговото реализиране, а именно, че жалбоподателят, като водач на процесния лек автомобил при извършване на маневра за излизане от ред паркирани автомобили не оставил достатъчно странично разстояние от паркиралия пред него лек автомобил лек автомобил „•••“ к рег. № ••• (с водач Й.Ц.а) и го ударил в задната лява част, като причинил съответните материални щети по двата автомобила. В хода на проверката проверяващите констатирали, че жалбоподателят Л. не носи СУМПС за съответната категория. Горните констатации, актосъставителят П. П. П. изложил в съставения на 26.01.2026г. АУАН №4964561 в присъствието, както на свидетелите М. Д. Г. и В.М.Ц., така и на жалбоподателя Г. Й. Л.. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Г. Й. Л. с ЕГН •••••••••• от гр. Велико Търново са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 153,39 евро (200,00 лева); 2.) на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 15,34 евро (30,00 лева) за това, че на 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 с посока на движение към ул. „•••“, като водач на лек автомобил „••• с рег. номер ••• извършил следното: 1. При движение по ул. „•••“ извършил маневра за заобикаляне на паркирал лек автомобил в дясно по посоката му на движение, като не остава достатъчно странично разстояние от него и го удря в задната лява част, който автомобил е „•••“ к рег. № ••• с водач Й.Ц., вследствие на което реализира ПТП с материални щети; 2. Като участник в ПТП не спира да установи последиците от ПТП и напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района, като водачът е установен след телефонен разговор и върнат на мястото на ПТП около 17:00 часа на същата дата и 3. не представил СУМПС за съответната кътегория. Като нарушени били посачени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4964561/26.01.2026 година, Разписка за връчване на НП, Наказателно постановление № 26-0938-000217 от 12.02.2026г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи и Заверено копие на Протокол за ПТП от 26.01.2026г., ведно с разпечатка на АУАН, Скица от Генералния план по организация на движение на ул. „•••“ в участъка от кръстовището с ул. „•••“ до кръстовището с ул. „•••“ в гр. Плевен с наличните пътни знаци, Писмено възражение от Г. Й. Л. против АУАН Серия GA № 4964561/26.01.2026 година, Фактура, Квитанция, 2 бр. Сведение, 1 бр. писмено обяснение. В подкрепа на същата са и ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя П. П. П. и свидетеля М. Д. Г., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. От показанията на актосъставителя П. се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и място заедно със свидетеля Г. изпълнявали служебните си задължения по осъществяване контрол на автомобилния транспорт и че след получен сигнал за възникнало ПТП и напуснал участник двамата посетили мястото на произшествието в гр. Плевен, ул. „•••“ до №2. Там заварили потърпевшия автомобил и неговия водач, както и свидетел – очевидец на инцидента – В.М.Ц.. Последният подробно описал пред тях механизма на извършване на нарушението и посочил автомобила на другия участник в пътно-транспортното произшествие, а именно управлявания от жалбоподателя автомобил. Контролните органи установили водача – Г. Й. Л., и след като го уведомили по телефона, че следва да се върне, същият пристигнал на мястото на ПТП. Свидетелят – очевидец В.Ц. дал пред контролните органи сведения, според които жалбоподателят на посоченитев АУАН и в НП дата и място управлявал лек автомобил „•••“ с рег. № ••• при извършване на маневра за заобикаляне на паркирал лек автомобил в дясно по посоката му на движение, не оставил достатъчно странично разстояние от него и го ударил в задната лява част, който автомобил е „•••“ с рег. № •••, вследствие на което реализира ПТП с материални щети и напуснал мястото на произшествието. Актосъставителят П. П. П. и свидетелят М. Д. Г. извършили оглед на участвалите в ПТП автомобили като установили, че причинените по тях материални щети съвпадат. Свидетелят Г. уточнява, че причиненото охлузване било с дължина от около 15-20 см., а съгласно сведенията на свидетеля очевидец в момента на контакта между превозните средства, лекият автомобил „•••“ помръднал. При извършена проверка на жалблоподателя в качеството му на возач от страна на контроните органи, същият не носел СУМПС за съответната категория. Съдът обсъди обясненията на жалбоподателя Г. Й. Л. като съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като прецени същите самостоятелно и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намери, че същите не противоречат на обсъдените по-горе доказателства. Жалбподателят твърди пред съда, че като „плъзнал другата броня“, бронята на неговия автомобил „просто“ излязла, тъй като „дупката е държала там едно болтче и се се сцепила и се е измъкнала от „свинските опашки“, с които била вързана предварително. Заявява също така, че не е спирал. Относно нарушението по чл. 25, ал.1от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да пр••• в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. С оглед установените по делото факти, жалбоподателят на 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 с посока на движение към ул. „•••“, като водач на лек автомобил „•••“ с рег. номер ••• при движение по ул. „•••“ извършил маневра за заобикаляне на паркирал лек автомобил в дясно по посоката му на движение, като не оставил достатъчно странично разстояние от него и го ударил в задната лява част, който автомобил е „•••“ с рег. № ••• с водач Й.Ц., вследствие на което реализира ПТП с материални щети. Съгласно §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Няма спор, че в конкретния случай събитието е възникнало по време на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало материални щети. От доказателствата по делото се установи, че следствие действията на жалбоподателя като водач е причинена щета на паркирания лек автомобил "•••" с рег. № •••. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. Дори да се приеме за безспорно твърдението направено от пълномощника на жалбоподателя за неправилно паркиране на лекия автомобил „•••“, аргументи в който смисъл се съдържат в приобщената към доказателствения материал по делото Скица от Генералния план по организация на движение на ул. „•••“ в участъка от кръстовището с ул. „•••“ до кръстовището с ул. „•••“ в гр. Плевен с наличните пътни знаци, то този факт не би могъл да освободи жалбоподателят в качеството му на водач по смисъла на &6, т.25 от ДР на ЗДвП да знае задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и да съобрази поведението си с него. От този факт не може да се направи и обоснован извод, че настоящият случай се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност, поради което и няма основание да се приеме наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, а единствено би могъл да послужи за ангажиране на съответната административно-наказателната отговорност на виновния водач. За осъщественото от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 300,00 лева (153,39 евро) за водач, който поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение, административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във фиксирания размер, предвиден от законодателя, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно в тази му част. Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т1 от ЗДвП. При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Г. Й. Л. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 като участник в ПТП не спрял да установи последиците от ПТП и напуснал мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района. Безспорно от анализа на доказателствения материал по делото се установява, че след причиненото пътно-транспортно произшествие жалбоподателят, без да преустановява движението на автомобила е продължил движението си и е бил достигнал до пътя за гр. Ловеч, когато бил потърсен от контролните органи и поради покана от тяхна страна се върнал на мястото на произшествието. Установените по делото факти за причинени материални щети – охлузвания и за помръдване на потърпевшия автомобил в резултат на съприкосновението между двете моторни превозни средства дават основание да се приеме, че жалбоподателят е имал и субективната представа за осъщественото ПТП. Правилно, наказващият орган е издирил и приложил съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „глоба“ в абсолютен размер от 200,00 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за конкретно определен срок, а именно 3 (три) месеца, каквито именно по вид и размер са наложени на жалбоподателя. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и в тази му част. Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият съд намери, че жалбоподателят Л. е извършил нарушение по чл. 100, ал.1 т.1 от НК, като на 26.01.2026г. в 16:15 часа в гр. Плевен, ул. „•••“ до номер 2 не представил на контролните органи СУМПС за съответната категория. Съгласно предвидената от закона санкция в чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказние глоба в размер на 30,00 лева (15,23 евро). Поради изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и в тази му част. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че в случая е налице доказаност на вменените в отговорност на жалбоподателя нарушения. В производството по издаване на обжалваното наказателно постаноление са спазени всички процесуални правила до степен, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен. Нарушенията са установени по несъмнен начин и са доказани от събраните по делото доказателства, като за всяко от тях е наложено наказание, съответстващо по вид и размер с предвиденото в съответната санкционна разпоредба. С оглед гореизложеното съдът намира, че Наказателно постановление № 26-0938-000217 от 12.02.2026г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „ПП“ следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно на осн. чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН. При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) евро. Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2,т.5 от ЗАНН, съдът