Решение № 2035 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 344/2026 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО). Образувано е въз основа на жалба от С. Г. Б. с [ЕГН], адрес: гр.Белене, [улица], вх.“А“, ап.4, чрез адв. М. И. от АК-Плевен, срещу Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че административният орган неоснователно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че са налице предпоставките на чл.69 от КСО и чл.69б от КСО, поради което такава пенсия следва да бъде отпусната. Счита, че действието на тези разпоредби не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба, каквато е чл. 18, ал.4 от НПОС. Твърди , че всички държавни служители вкл. тези по ЗИНЗС са страна не по трудово правоотношение, а по служебно правоотношение с държавен орган по назначаването, поради което законодателят е регламентирал в чл.24, ал.1 от ЗИНЗС , че положеният труд на определени категории държавни служители се зачита за първа категория. Счита това правило за императивно и осигурителният стаж на тази категория служители следва да бъде признат като първа категория труд. Излага становище, че с разпоредбата на чл. 104, ал.1 от КСО законодателят е делегирал на МС да регламентира „кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд“, но е предвидил и специални правни норми, които са с императивен характер и ясно предвиждат, че освен определените от МС случаи на първа категория труд, за такъв при пенсиониране задължително и във всички случаи без изключение следва да се зачита и трудът на съответните категории държавни служители съгласно ЗОВСРБ, ЗРБСРБ, ЗМР, ЗИНЗ, ЗСРС, ДАНС, ЗДАР, ЗНСО. Посочените норми не предвиждат отклонения, а допълнителни хипотези спрямо уредените в чл.1 от НКТП случаи на труд от първа категория. Служителите по специалните закони, изброени в чл.69б от КСО, не фигурират сред лицата по чл.1 от НКТП, осъществяващи труд от първа категория, но техния труд по силата на закона се зачита за първа категория. Посочва се още, че жалбоподателката не отговаря на условието за навършена възраст за право на пенсия по чл.69 от КСО, но отговаря на условието за навършена възраст по чл.69б, ал.1 от КСО. Приема за лишено от основание и противозаконно ограничаващо правното действие на разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС тълкуването, че нормата следва да се прилага и в случаите, когато не достига възраст за прилагането на чл.69 от КСО и то в смисъл, че когато не достига възраст и лицето няма право на пенсия по чл.69 от КСО, то няма право и на пенсия по чл.69б от КСО. Още повече, че в чл.69б, ал.1 от КСО изрично е предвидена определена навършена възраст, която сочи несъстоятелността на тълкуването на органа за пенсиониране по чл.69б, ал.1 от КСО да е необходима възраст по чл.69 от КСО. Сочи, че разпоредбите в специалните закони са от по-висока степен спрямо НПОС. Привилегията в чл. 18, ал.4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал.1 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално да отговарят на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, какъвто е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Твърди, че отговаря на всички изисквания на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвид което иска оспореното решение да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по заявление с вх.№ 2113-14-2101/10.11.2025г. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. И. – ПлАК, който поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и върне преписката за ново произнасяне. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от административната преписка по делото, че със заявление вх.№ 2113-14-2101/10.11.2025г. С. Г. Б. поискала отпускане на пенсия на основание чл. 69 от КСО. Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 10.11.2025г. С. Г. Б. има навършена възраст 52 години 3 месеца и 8 дни, както и осигурителен стаж както следва: 22 години 1 месец и 27 дни осигурителен стаж от първа категория като служители по ЗИНЗС и 7 години и 12 дни осигурителен стаж от трета категория, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 43 години 11 месеца и 17 дни. В тази насока са и приобщените заверени копия на осигурителна книжка, удостоверение УП -3 изх.№ 1/18.11.2009г. от ЕТ „С. –С. Б.“, удостоверение изх.№ 11174/07.11.2025г., издадено от ГДИН, затвора Белене, копие на трудова книжка № 14- л.17-26 от делото. С Разпореждане № 2113-14-2101/2/12.12.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен на основание чл. 69, ал.2 от КСО и чл.10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на ПО не зачел стаж към ОДЗ „Бодра смяна“ за периода от 08.07.1991г. до 30.09.1991г. и от „Щастливо детство“ гр.Белене за периода от 18.11.91г.-31.12.91г. , тъй като в трудовата книжка липсвала заверка. Адм.орган счел, че заявителката има необходимия стаж за пенсиониране по чл.69 от КСО, но няма навършена възраст от 54 години и 4 месеца, поради което отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането било връчено на 21.01.2026г. на жалбоподателката. На 26.02.2026г. С. Г. Б. подала жалба с вх.№ 1012-14-44/26г. срещу Разпореждане № 2113-14-2101/2/12.12.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. С Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директорът на ТП на НОИ- Плевен приел за установено, че С. Г. Б. има навършена възраст 52 години 3 месеца и 8 дни, а зачетеният осигурителен стаж е както следва: 22 години 1 месец и 27 дни осигурителен стаж от първа категория като служители по ЗИНЗС и 7 години и 12 дни осигурителен стаж от трета категория, или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 43 години 11 месеца и 17 дни. Направил разграничение между нормите на чл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО, като приел, че в конкретния случай Б. не може да се пенсионира по реда на чл.69б, ал.1 от КСО поради наличието на изискуемия стаж за право на пенсия по чл.69 от КСО, а разпоредбата на чл. 18, ал.4 от КСО допуска отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО само за лица, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж от първа/втора категория труд при навършена възраст по чл.69 от КСО. Ето защо отхвърлил жалбата и потвърдил Разпореждане № 2113-14-2101/2/12.12.2025г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. С жалба вх.№ 1012-14/4/14.04.26г. по описа на ТП на НОИ-Плевен е инициирано настоящето производство. С оглед установеното по-горе от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото Решение № 2153-14-11/14.02.2025г. е връчено на С. Г. Б. на 30.03.2026г. Жалбата е подадена на 14.04.2026г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ -Плевен. Съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, които да са съществени и които да са от естеството да ограничат правата на жалбоподателката, или които, ако не бяха допуснати, щяха да доведат до издаването на акт с друго съдържание. Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта. Не е допуснато и нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона при постановяване на оспорения акт. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ придобиват право на пенсия през 2025 г. при навършване на възраст 54 години и 04 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за "Държавна агенция", "Национална сигурност" и като военнослужещи по ЗОВСРБ. Същевременно съгласно чл. 69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като е налице и разлика в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението 10.11.2025г. за отпускане на пенсия, жалбоподателката има навършени 52 години и 3 месеца, както и че към този момент е придобила осигурителен стаж общо в размер на 43 години 11 месеца 17 дни. След като оспорващата разполага с изискуемия осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2025 г., а именно 54 години и 4 месеца, то тя не може да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тя е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО, която е облагоприятстваща лицата от специалните ведомства, отчитайки специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не създава нови предпоставки за пенсиониране, тъй като е подзаконов акт, не противоречи на чл. 69 и чл. 69б КСО, а само указва, че нормата на чл. 69 КСО не е само и единствено приложима, като специална норма, а може да се приложи и чл. 69б КСО на общо основание, когато са налице обаче предпоставките в нея, която е приложима за всички лица, положили труд в реални условия на първа категория. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд - Решение № 5121 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2025 г., VI о., Решение № 1328 от 6.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2025 г. и др. В случая не са налице и предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО с оглед липсата на осъществяван труд от първа категория. Стажът по тази разпоредба следва да е положен при условията на чл.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране т.е. от работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство; минни спасители до ръководител на минноспасителна служба (пункт) включително; водолази и работещи в кесони; пилот, щурман, радист, борден инженер (механик), парашутист, стюардеса (стюард) и борден съпроводител, работещи във въздухоплаването; работници, специалисти и ръководни служители в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур респ. извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала; работници в металургията: доменчици, конверторчици, агломератчици, шихтовчици, електропещари и пещари, разливачи на черни и цветни метали и техните сплави, машинисти на машини за непрекъснато леене; екипажи на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот). Действително в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗИНЗС трудът на държавните служители по чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС се зачита за първа категория труд при пенсиониране. Това зачитане обаче е само във връзка с признаване на правото на пенсия и не означава, че условията на труд са били от първа категория. Категориите труд се уреждат в чл. 104 КСО и чл.1 от НКТП. Зачитането на стаж от първа категория за признаване на правото на пенсия не е равнозначно на действителен труд при условията на първа категория. В тази насока е ревизираната практика на ВАС - Решение № 10593 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2025 г., VI о., Решение № 3460 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6243/2025 г., VI о. , Решение № 3916 от 7.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2025 г., VI о., Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г., VI о., Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2774/2025 г., Решение № 11468 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2025 г., VI о. и др. С оглед на горното, като е приел, че хипотезите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са неприложими спрямо жалбоподателката, директорът на ТП на НОИ-Плевен е действал в съответствие на материалния закон, като е постановил правилно и законосъобразно решение. По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен следва да се отхвърли изцяло. Предвид което на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, АС-Плевен, IX състав,