Решение № 232 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 334/2026 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№7994/06.04.2026г. от Т. Х. П. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., ул.•••, чрез адв.Т. В. и адв.А. П., срещу решение №188/11.03.2026г. по гр.д.№2387/2023г.на РС-Добрич, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Х. П. ЕГН •••••••••• срещу Т. Х. П. ЕГН •••••••••• и Я. А. П. ЕГН •••••••••• иск, че упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка с рег.№••• от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег. №••• г. /за съдържание/, заверено от нотариус №••• с район на действие Районен съд Добрич, е нищожна поради липса на нотариална форма заради нарушения на нотариалното удостоверяване на подписа съгласно изискването на чл.579 ал.2 от ГПК, с поставяне на отпечатък от упълномощителя вместо три имена и подпис ; и в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Х. П. ЕГН •••••••••• срещу Т. Х. П. ЕГН •••••••••• и Я. А. П. ЕГН •••••••••• иск, че договора за покупко- продажба на недвижим имот№•••г. на нотариус рег.№ ••• в НК , вписан под № •••г., вх. peг. № 3579/14.05.2018 г. на Служба по вписвания Добрич, по силата на който М. Д. П. продава на Т. Х. П., действайки чрез него като неин пълномощник, 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м., находящ се в землището на село Б., общ. Д., обл. Д., местност „Г. ДЗС”, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на територията - земеделска, трета категория, при граници и съседи, имоти с идентификатори : 03860.126.72; 03860.126.73; 03860.126.74; 03860.126.108; 03860.126.44; 03860.126.193; 03860.126.27; -ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м., находящ се в землището на село Б., общ. Д., обл. Д., местност „Е. й.”, с начин на трайно ползване НИВА, е трайно предназначение на територията - земеделска, четвърта категория, при граници и съседи, имоти е идентификатори: 03860.109.79; 03860.109.134; 03860.109.132; 03860.109.80; 03860.109.33;- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич, с площ от 17262 кв.м., находящ се в землището на град Д., общ. Д., обл.Д., с начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на територията - земеделска, трета категория, при граници и съседи, имоти с идентификатори: 72624.479.63; 72624.479.72; 72624.479.34; 72624.479.32; 72624.479.71, Е НИЩОЖЕН поради сключването му от пълномощник без представителна власт, в резултат на установените пороци в пълномощно с рег. №••• от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег.№••• г. /за съдържание/, заверено от нотариус №••• с район на действие Районен съд Добрич, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона, постановено при непълнота на доказателствата, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, липса на самостоятелна преценка на доказателствата по делото и собствени изводи по фактите. Сочените пороци обосновава с доводи по същество на спора относно действителността на упълномощителната сделка от 18.04.2018г. по причина на порок в нотариалното удостоверяване, а именно положен отпечатък вместо саморъчен подпис при липса на основание за това. Подробно се анализират събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.П. Н., С. П., Г. С.а и изслушаните графологични експертни заключения на вещите лица Ц. Ц. и М. З., като се изтъкват недостатъци на същите и се отрича доказателствената им стойност, а отказът на съда да назначи тройна графологична експертиза се изтъква като процесуално нарушение, причина делото да не е изяснено от фактическа страна. Счита и доказателствената оценка на експертните заключения да е дадена от съда при липса на съпоставяне с останалия доказателствен материал, фактическите и правни изводи на съда да не се основават на обективно и пълно изясняване на фактите, а на безкритично кредитиране на експертните заключения. Излага се и, че съдът неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК, че се касае за положен отпечатък от палец от лице, което към 18.04.2018г. е било на преклонната възраст от близо 90 години и предвид напредналата възраст и свързаните с нея естествени процеси на стареене-треперене, немощ, загуба на част от зрението, не е могло да положи подпис. Невъзможността да се положи подпис от лице с физиологично увреждане поради старост счита за достатъчно основание за приложението на чл.579,ал.2 от ГПК. Позовава се на конкретно посочена съдебна практика, която счита за относима, както и на доказателствената сила на удостоверителното изявление на нотариуса при извършване на упълномощителната сделка. Иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с присъждане на разноски. Насрещната страна е подала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК с начало 04.05.2026г. и край 18.05.2026г., писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. При подробен доказателствен анализ извежда извод да е установен порок в нотариалното удостоверяване, тъй като полагането на отпечатък от палец вместо подпис не е било обосновано от „недъгавост“ на упълномощителката в смисъла на понятието, пояснен в решението по гр.д.№1195/2009г.на Іг.о.на ВКС. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски. Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 24.03.2026г., когато решението е връчено на обжалващия го и край 07.04.2026г., с депозирането и в деловодството на съда на 06.04.2026г., от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по искова молба вх.№16307/18.09.2023г., уточнена с молба вх.№17104/02.10.2023г.,с молба вх.№20442/20.11.2023г., на М. Х. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., ул. •••, с която срещу Т. Х. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., ж.к. •••, и Я. А. П. с ЕГН •••••••••• от гр. Д., ж.к. •••, са предявени искове по чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за нищожност на упълномощителна сделка от 18.04.2018г., обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№••• от 18.04.2018 г. и с нотариална заверка на съдържанието с рег. №••• г., на нотариус с район на действие Районен съд Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №•••, с което упълномощителката М. Д. П., починала на •••г., е упълномощила Т. Х. П. с ЕГН •••••••••• за описаните в пълномощното разпоредителни действия, поради липса на предписана от закона форма във връзка с чл.576 от ГПК, вр.чл.590, ал.1, изр.2 от ГПК, вр.чл.580, т.1 и т.6 от ГПК вр.чл.579, ал.2 от ГПК - липса на отбелязване на мястото на извършване на нотариалното действие, полагане на пръстов отпечатък от упълномощителя вместо подпис и липсата на отбелязване на причината за това, и по чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на договора за покупко- продажба на недвижим имот от 14.05.2018г., сключен с нот.акт №•••г. на нотариус с рег.№ ••• в НК , вписан под № •••г., вх. peг. № 3579/14.05.2018 г. на Служба по вписвания-Добрич, по силата на който Т. Х. П., като пълномощник на продавача М. Д. П. по силата на упълномощителната сделка от 18.04.2018г., прехвърлил сам на себе си собствените на М. Д. П. 1/3ид.части от три недвижими имота- нива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м., като сключен от лице без представителна власт поради нищожност на упълномощителната сделка от 18.04.2018г. Обосноваващи претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения, че той и ответникът Т. Х. П. са наследници на Х. Т. П. с ЕГН ••••••••••, починал на •••г. и М. Д. П. с ЕГН ••••••••••,починала на ••• г. На 14.05.2018г., с договор за продажба, сключен с с нот.акт №•••г. на нотариус с рег.№ ••• в НК , вписан под № ••• г., вх. peг. № 3579/14.05.2018 г. на Служба по вписвания-Добрич, майка им продала на брат му Т. Х. П., действайки чрез него като нейн пълномощник, собствените си 1/3ид.части от три недвижими имотанива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м. За извършване на разпоредителата сделка ответникът Т. Х. П. се легитимирал като пълномощник с пълномощно от 18.04.2018г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието - с рег.№••• от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег.№••• г. /за съдържание/,по регистър на нотариус №••• на НК и с район на действие района на Районен съд-Добрич. В пълномощното за „упълномощител“ е положен отпечатък от пръст. Налице е и щемпел със съдържанието „положен е отпечатък от десен палец на М. Д. поради неграмотност/недъгавост“, както и щемпели с печати и подписи на нотариуса за удостоверяване на подписа на упълномощителката и на съдържанието на пълномощното. Твърди се, че нотариалното удостоверяване е нищожно защото не е посочено мястото на нотариалното действие по удостоверяване на подписа на упълномощителката и на съдържанието на пълномощното както изисква чл.580, т.1 от ГПК и не е положен подпис от упълномощителката с изписване на пълното си име, не е посочена причината за полагане на отпечатък от палеца на упълномощителката както изисква чл.17 от Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Тъй като нотариалното удостоверяване е нищожно в резултат на сочените пороци, нищожен бил и договорът за покупкопродажба от 14.05.2018г. като сключен при липса на представителна власт. Излага се, че към датата на упълномощителната сделка 18.04.2018г. упълномощителката не е била подвижна и не е посещавала кантората на нотариуса. В периодите 26.04.-13.06.2016г., 01-02.2018г.-08.02.2018г. и от 08.06.2018г.-14.06.2018г. била хоспитализирана в „МБАЛ-Добрич“гр.Добрич. Боледувала е от •••, •••, •••, •••. Тези заболявания били ограничили двигателните и функции без да са ограничили възможността и да полага подпис. Макар да е страдала от редица заболявания, тя е била грамотна, подписвала е документи и е изписвала трите си имена, не е била налице невъзможност за полагане на подпис и изписване на трите имена поради недъг/инвалидност/, причинен от заболяване, която да даде основание на нотариуса да премине към процедура по полагане на отпечатък от десен палец на упълномощителката. Излага и, че между страните са водени и други съдебни спорове. Факти за здравословното състояние на Д., нейната воля и валидността на договора от 14.05.2018г. били предмет на разглеждане по гр.д.№3680/2018г. на ДРС, решението по което било потвърдено с решение по в.гр.д.№564/2022г.на ДОС, с което съдът приел, че договорът не е нищожен- не противоречи на добрите нрави и не е привиден, че упълномощителната сделка била извършена от дееспособен, който можел да разбира и ръководи действията си. Като доказателство по същото дело било представено „обратно писмо“, обект на две съдебно-графически експертизи-по първата вещото лице дало заключение, че подписът в документа е на М. Д., по втората вещото лице дало заключение, че подписът в документа не е нейн. Същият документ бил представен и по гр.д. №3679/2018г. на ДРС при разглеждане на спор между страните относно друг договор. И единичната и тройната експертиза потвърдили, че положения в обратното писмо подпис е на М. Д.. Подписът в този документ бил изпълнен след 15.05.2018г., от което следвало, че към датата 18.04.2018г. М. Д. е била грамотна и можела да изпълни подписа си. В писмен отговор ответникът Т. Х. П. е оспорил исковете/ответникът Я. А. П. не е подала писмен отговор /. Обсъждайки факти и доказателства, предмет на приключили спорове между страните по гр.д.№3680/2018г. на ДРС и гр.д.№3679/2018г. на ДРС, въвежда твърдение, че още към 1999/2000г., когато М. Д. е била на 70години, имала ниска степен на координация и бавен темп на писане, че след 20години, когато е вече на 90 години, следва да е още по-бавна, още по-некоординирана и неспособна сама да положи подпис и да изпише трите си имена, съобразно естествените процеси на стареене. Счита документът „обратно писмо“ да не е годно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че М. П. Д. е била в състояние и е подписвала други документи след датата на упълномощителната сделка. Ищецът в настощото производство твърдял, че майка му не е била подвижна към периода на упълномощаването 18.04.2018г., а в същото време, незнайно кога, съставила документ с удостоверена от нотариус с рег.№••• на НК дата на представяне 16.07.2018г. Непонятен бил начинът, по който М. П. който последните месеци нямал контакти с майка си, се е сдобил с този документ, наречен от него "обратно писмо", написан, напечатан и твърдян за подписан от М. П., която нямала техническите познания и компетенции да изготви и отпечата представения документ. Излага, че в представените с исковата молба копия от Договор за срочен депозит №LD923010347 с дата 18.08.2009г. и Договор за откриване на спестовен влог от 11.04.2011г., които съдържат изписани три имена и подпис, М. Д. е сбъркала два пъти първото си име- изписано М., а не М.. В Договора за откриване на спестовен влог данните за лице, откриващо сметката, са попълнени от друго лице, а не от М. Д. П., което означавало, че и през 2011г. същата е имала затруднения при писането и се е наложило друг човек да й вписва данните. Документите били показателни за това, че М. П. е била неспособна да изписва саморъчно данните за себе си още от тогава . Оспорва трите документа/обратното писмо, договора за срочен депозит от 18.08.2009г. и договора за откриване на спестовен влог от 11.04.2011г./ като неистински и с невярно съдържание. Счита поставянето на отпечатък от палеца на упълномощителката да е в съответствие с разпоредбата на чл.589,ал.2 от ГПК, а доводите на ищеца, обосноваващи недействителността на нотариалното удостоверяване, за несъстоятелени. Излага, че полагането на отпечатък от палеца на едно лице е предвидено от законодателя единствено в защита на неговите интереси, с оглед автентичността на направеното от него изявление. Уникалността на дактилоскопските линии правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Поставянето на пръстов отпечатък защитава тези лица - страдащи от недъг или неграмотен, при не особено обработен почерк и подпис поради затруднено писане. В този смисъл били и констатациите на вещите лица, дадени по направената съдебно-почеркова експертиза по гр.д. №3679/2018г. по описа на ДРС. От друга страна, недъгавостта включвала и всякакъв вид заболявания, водещи до неспособност, несръчност за полагане на подпис, вкл.болест и старост, без непременно до водят до трайно увреждане на здравето, имащо като последица някакъв недъг. В случая упълномощителката страдала от заболявания на вътрешните органи и системи, като се приемало в трайната практика на ВКС, че нотариалното удостоверяване само на това основание не е опорочено, тъй като потвърждението на изразената воля от жалбоподателката е защитено в максимална степен с поставянето на отпечатък от палеца й. Позовава се на Решение № 316 по гр. д. № 2371/2013 г. III ГО на ВКС. Не оспорва грамотността на упълномощителката. Излага, че под „недъгавост" по смисъла на закона, според съдебната практика следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т.е. след всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последици невъзможността да се положи подпис. В хипотезата на недъгавост, освен общите случаи на инвалидност и слепота, се включват и случаите на друго физиологично увреждане, включително и породено от старост. Били са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 579, ал.2, вр. чл.189 ГПК от нотариуса, пред когото е подписано процесното пълномощно. Касае се за положен отпечатък от палец вместо подпис от лице, което към датата на упълномощаването - 18.04.2018г. е било на преклонната възраст от 89г. Здравословното й състояние не е било тежко, но предвид напредналата възраст и свързаните с нея естествени процеси на стареене - треперене, немощ, загуба на част от зрението, не й е позволявало полагането на подпис. Невъзможността да се положи подпис от лице с физиологично увреждане поради старост е достатъчно основание за приложението на чл.579 ал.2 ГПК. Полагането на отпечатък от палец е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Той ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане. Затова, ако лицето е положило отпечатък от палеца, е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление и нотариалното удостоверяване не е нищожно /в с. см. Решение №187/20.02.2009г. по дело №633/2008г. на ВКС, Vr.o./. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС, IV т.о., при намаление на зрението на лицето и тремор на ръцете (с произтичащи трудности да координира движенията на ръката), по отношение на М. П. са били налице предпоставките да се приеме наличие на недъгавост, а по тази причина - основание да положи отпечатък от палец, вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване на сделката. В Решение № 621 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 1195/2009 г. на ВКС, I г.о. също се застъпва разбирането, че „недъгавост" (понятие, по-старо като термин от „инвалидност" и синоним на тази дума) съставлява такова физическо увреждане (вродено или придобито), в резултат на което лицето или изобщо не може да се подпише, или не може да положи идентифицируем подпис. Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост. Тя включва и всякакъв вид заболявания, имащи за последица вид недъг. Разяснено е, че невъзможност да се положи саморъчен подпис ще бъде налице в случаите на загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на което лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката и др. В други случаи (когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно) в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. С оглед установената възраст на упълномощителката и при отсъствие на съмнение в нейната дееспособност ВКС приема, че в случая нотариусът е разполагал с правомощие да прецени кой способ за удостоверяване волята на страната носи по-висока степен на идентифицируемост за авторството на волеизявлението, поради което полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис няма за последица нищожност на сделката поради липса на форма. Съобразно тази практика понятието „недъгавост" не се тълкува в буквалния му смисъл, а се приема, че при установено трайно увреждане на здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис, упълномощителят може да изрази своята воля с отпечатък от десния палец. Подписването на пълномощното чрез отпечатък е удостоверено от нотариуса, с което е изпълнено и това законово изискване. Неоснователно счита оплакването, че в пълномощното не е отразена причината за полагане на отпечатък, тъй като такова изискване, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1, изр.2 ГПК е въведено само когато върху документа не може да бъде сложен отпечатък от десния палец на лицето. Функцията на нотариуса била да удостовери подписването на документа чрез отпечатък, поради което нотариалното удостоверяване не е нищожно. Първоинстанционният съд е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на които предявените искове се основават, и е постановил решението си за уважаване на иска по чл.44 вр.чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка от 18.04.2018г., обоснована с порок на нотариалното удостоверяване поради полагане на пръстов отпечатък вместо подпис от упълномощителката, която е грамотна и във физическа възможност да се подпише, и иска по чл.42, ал.2 от ГПК за недействителност на договора от 14.05.2018г. за покупко- продажба на 1/3ид.части от три поземлени имота- нива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м. като сключен от лице без представителна власт, които са предметните предели на въззивното производство/ по отношение на пороците на нотариалното удостоверяване поради липса на отбелязване на мястото на нотариалното действие и липса на отбелязване в какво точно се изразява недъгавостта като причината за полагане на отпечатък вместо подпис, решението не е обжалвано/. Произнасянето на съда по иска по чл.44 вр.чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка от 18.04.2018г. изцяло и по иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД за недействителността на разпоредителната сделка с 1/3ид.част от конкретните три имота изцяло, е извън рамките на обоснования интерес от търсената защита от ищеца в качеството му на наследник на упълномощителката и с оглед частичното упражняване на порочно учредената според него представителна власт/за три от общо пет имота/, поради което и частично недопустимо. Ищецът е обосновал претенцията си с пороци в начина на удостоверяване, водещи до нищожност на пълномощното от 18.04.2018г. за извършване на разпоредителни действия с правото на собственост на упълномощителката върху конкретно и изрично индивидуализирни имоти, описаните в пункт „Б“ и пункт „В“- 1/3ид.части от три поземлени имота- нива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м., при данни със същото пълномощно да са дадени права за разпореждане и с други имоти. Пориди порочно учредената представителна власт по отношение описаните в пункт „Б“ и пункт „В“ от пълномощното имоти, която пълномощника е упражнил с договора от 14.05.2018г., счита същият да е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт. Отправеното до съда искане е за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка и недействителността на разпоредителната сделка при липса на правен интерес за атакуване на сделките изцяло. Когато волеизявлението при упълномощаването като едностранна сделка е опорочено, този порок не би имал правно значение, ако учредената представителна власт не бъде упражнена, респ. заинтересованият няма да има правен интерес да иска прогласяването на недействителността на такава овластителна сделка/така решение №75/15.06.2017г.на ВКС по гр.д.№ 2750/2016г.на ІVг.о./. Нужда от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването възниква, когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена, какъвто е настоящия случай. Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е упълномощителят /в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора/, респ. правоприемниците, а процесуално легитимиран като ответник лицето, което е договаряло с пълномощника /последиците на договора засягат неговата правна сфера/.Пълномощникът може да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт, която той е упражнил и неговата правна сфера също може да бъде накърнена, доколкото е възможно да отговаря било пред третото лице, с което е договарял /чл.42, ал.1/, било пред упълномощителя, ако последният се окаже обвързан против волята му. В случая страна по делото е пълномощника, сключил като представител разпоредителна сделка със себе. Легитимацията на неговата съпруга като страна-ответник произтича от обстоятелството, че и в нейната правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора, сключен при порочно учредената представителна власт. Интересът от защита за ищеца като правоприемник/наследник/ на упълномощителя да иска прогласяването на недействителността както на овластителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя/описаните в в пункт „Б“ и пункт „В“ от пълномощното ниви/, така и на разпоредителната сделка с това имущество/договора за продажба на идеални части от трите ниви/ е несъмнен, но легитимацията му е в пределите на наследяването-сърамерно дела му от наследството на упълномощителката, и по отношение на имоти, които са предмет на упражнената представителна власт. Именно наследяването очертава легитимацията на ищеца по иска и пределите на допустимото позоваване на недействителността. Така в случая ищецът има правен интерес да иска прогласяване на недействителността на овластителната сделка и на разпоредителната сделка не изцяло, а само до размера на наследствената си част от 1/2ид.част и само от конкретното разпоредено имущество. С оглед на изложеното относно правния интерес от търсената защита, обжалваното решение е недопустимо в частта, в която по отношение на ответниците е прогласена нищожността на упълномощителната сделка за разпореждане с имотите извън описаните в пункт „Б“ и пункт „В“ на пълномощното, а именно: по пункт „А“ на пълномощното-1/3ид.част от апартамент №•••,находящ се в гр.Д., ул.•••, със застроена площ от 92,49кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.624.7829.1.19 по кадастралната карта на град Д.,ведно с избено помещение №••• от 6,68 кв.м.,ведно с 4,087 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и по пункт „Г“ от пълномощното- 30 дка идеална част от имот-нива с идентификатор 66250.14.68 по КККР на с. С., общ.Б., целия с площ по скица 50,004 дка, по документ за собственост 49.999дка, и за разликата над 1/2ид.част до 1/3ид.част от описаните в пункт „Б“ и пункт „В“ на пълномощното имоти- нива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м., която 1/3ид.част е предмет на разпоредителната сделка, в какъвто обем /за разликата над 1/2ид.част до разпореданата 1/3ид.част от трите ниви/ е недопустимо прогласена относителната недействителност и на разпоредителната сделка. В тези части решението като недопустимо поради липсата на допустимото позоваване на недействителността на овластяването и на разпореждането в обем над наследствените права на ищеца от 1/2ид.част и по отношение на имоти, които не са предмет на договора, сключен при порочно учредена представителна власт, следва да се обезсили, производството по предявените искове в същите части следва да се прекрати. Влезлите в сила решения по други съдебни производство между същите страни-гр.д.№3679/2018г.на ДРС, по гр.д.№3680/2018г. на ДРС, гр.д. №697/2018г.на БРС във връзка с валидното упражняване на учредената представителна власт, нямат преклудиращ ефект за настоящия спор относно валидността на упълномощителната сделка, основан на различно правно основание- липса на форма, което не е било предмет на разглеждане по приключилите производства. Не е спорно по делото, установява се и от събраните доказателства /удостоверения за наследници изх. №2707/02.08.2018 г. и 2967/27.08.2018г.на Община Добрич/, че ищецът М. Х. П. и ответникът Т. Х. П. са наследници по закон-синове на Х. Т. П., починал на •••г., и М. Д. П., починала на ••• г. На дата 14.05.2018г., с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №•••г. на нотариус с рег.№ ••• в НК , вписан под № •••г., вх. peг. № 3579/14.05.2018 г. на Служба по вписвания-Добрич, Т. Х. П., като пълномощник на М. Д. П., е прехвърлил/продал/ на себе си собствените и 1/3ид.части от три недвижими имота- нива с кадастрален идентификатор 03860.126.26 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30003 кв.м.; нива с идентификатор 03860.109.32 по КККР на с.Б., общ. Д., с площ от 30004 кв.м. и нива с идентификатор 72624.479.31 по КККР на гр.Добрич с площ от 17262кв.м. Представителната си власт Т. Х. П. е удостоверил с пълномощно от 18.04.2018г. с нотариална заверка рег.№••• от 18.04.2018 г. /за подпис/ и рег. №••• г. /за съдържание/, на нотариус М. С., вписан под №••• в регистъра на НК и с район на действие Районен съд Добрич , с което М. Д. П. е упълномощила Т. Х. П. да се разпорежда /продава, дарява, заменя и пр./ както намери за добре и при условия каквито договори, на цена каквато договори, но не по-ниска от данъчната оценка, вкл. да договаря и сам със себе си, с правото и на собственост в няколко недвижими имота/общо 5 имота/, подробно описани в пълномощното в четири пункта, сред които и собствените и идеални части /1/3ид.част/ от всяка от трите ниви, описани в пункт „Б“ и „В“ на пълномощното, предмет и на атакувания договор за продажба от 14.05.2018г. При извършване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното от 18.04.2018г., вместо подпис е положен отпечатък от упълномощителката, като нотариуса е отбелязал, че положения отпечатък е от десния и палец и, че е положен „поради неграмотност/недъгавост“. Няма спор между страните, че упълномощителката е била грамотна. Спорен между страните е въпросът била ли е упълномощителката във физическа възможност да се подпише с оглед на здравословното си състояние, респ.правилна ли е била преценка на нотариуса за необходимост от прилагане на чл. 579, ал. 2 ГПК. Към датата на упълномощителната сделка 18.04.2018г. М. Д. П. е била на 89г. и пет месеца/родена е на •••г./. Медицинските документи сочат да е била оперирана и диагностицирана с онкологично заболяване през 2011г., през 2016г. да е претърпяла операция по повод сраствания от предходната операция, два пъти през 2018г.-през.м.февруари и през м.юни, да е била хоспитализирана за лечие в хирургично отделение/м.февруари/ и ІІ Вътрешно отделение/м.юни/на „МБАЛ-Добрич“АД гр.Добрич по причина на заболяване на червата. Така на датата 18.09.2011г., когато е била на •••годишна възраст, е приета по спешност в хирургичното отделение на „МБАЛ-Добрич“АД гр.Добрич/епикриза на л.189 от делото на ДРС/, оперирана е под обща анестезия, поставена е окончателна диагноза „•••“ /карцином на дебелото черво/ и е насочена към окологичен кабинет за проследяване. Изписана е на 10.10.2011г. Няма данни за последваща терапия с оглед това заболяване. На възраст от •••г. по спешност е хоспитализирана в хирургично отделение на същата болница в периода 26.04.2016г.-13.06.2016г./епикриза на л.190 от делото на ДРС/, оперирана е под обща анестезия, поставена е окончателна диагноза „•••; ••• МКБ К 56.6; МК К 43.9“. В документа е отразено, че е изписана в добро общо състояние. В периода 01.02.2018г.-08.02.2018г. е хоспитализирана в хирургично отделение на „МБАЛ-Добрич“АД/епикриза на л.129 от делото на ДРС/ по спешност , с оплаквания от болки в корема, повръщане, липса на дефикация. В частта „обективно състояние“ на епикризата е отразено, че е приета в задоволително общо състояние, контактна, ориентирана, афебрилна, заема активно положение по време на прегледа. Диагностицирана с основно заболяване „•••“, и придружаващи заболявания- •••. Проведено е медикаментозно лечение и е изписана в добро общо състояние. След датата на упълномощителната сделка, а именно в периода 08.06.2018г.-14.06.2018г. на М. Д. П. е проведено стационарно медикаментозно лечение във ІІ Вътрешно отделение на „МБАЛ-Добрич“АД гр.Добрич/епикриза л.159 от делото на ДРС/. Диагностицирана е със заболяване „Хроничен неспецифичен колит. Спастична колодискинезия. Състояние след операция по повод Са на сигмата“. В частта „статус“ в епикризата е отразено „увредено общо състояние, контактна, адекватна, афебрилна“. Данни за заболявания на червата се съдържат и в представените амбулаторни листи, издадени от общопрактикуващ лекар д-р Р. Д.-амб.лист № 1199/13.03.2017г., амб.лист № 1729/11.04.2016г., амб. лист №1004/25.02.2015г. ,амб. лист №6461/19.12.2014 г.. От същия лекар е издаден и амбулаторен лист №607/08.02.2017г. /на л.193 от делото на ДРС/, в който е вписана диагноза „пресбиопия“, в графа „анамнеза“ е вписано „силно отслабено зрение“ , а в графа „обективно състояние“ е отразено „визус различен от 1-ца“. Удостоверените от обсъдените медицински документи заболявания – карцином на дебелото черво, •••. •••. •••. Хроничен неспецифичен колит. Спастична колодискинезия, са установени и от привлечено вещо лице- д-р В. П. Т., със специалност „спешна медицина“. Според вещото лице се касае за заболявания на вътрешните органи и системи /соматични заболявания/. Те според вещото лице не влияят върху способността на М. П. да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си. В представеното писмено заключение на вещото лице не се съдържа отговор на поставяния за изследване въпрос „Диагностицирана ли е М. П. със заболяване, което би и попречило или затруднило подписването на документи-такова на очите или свързано с движението на ръцете?“. При изслушването му в съдебно заседание, проведено на 22.01.2026г. във връзка с този въпрос вещото лице е обяснило, че документираните основни заболявания засягат стомашно-чревния тракт, а придружаващото заболяване „хипертоничната болест“ е заболяване на сърцето и сърдечно-съдовата система. Тези заболявания според вещото лице имат хроничен характер. Отразили са се върху общото състояние на болната като общ дискомфорт, периодични коремни болки, които не са повод за залежаване на пациента, за намаляване на подвижността му. Вещото лице е обяснило и, че в изследваната медицинска документация няма данни за неподвижност или някакъв недъг на крайниците. Обяснило е, че при изследването на здравословното състояние на М. Д. П. на база наличната медицинската докментация, не е взело предвид отразената в амбулаторен лист №607/08.02.2017г. на д-р Р. Д.Д., диагноза „пресбиопия“, което означавало „намалено зрение“, тъй като записването, че е „различно от 1-ца“ е непълно, няма предписано лечение, няма насочване към специалист-очен лекар. Във връзка със зрението на М. Д. П. ищецът М. П. признава в проведено на 22.01.2026г. съдебно заседание, че тя е имала „перде“ /катаракта/ на дясното око, но виждала прекрасно с лявото си око, за което ходили при д-р К.. Относно здравословното състояние на М. Д. П. са събрани и гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите П. Н. П./без родство със страните/,С. А. П./снаха на ищеца/, Г. С.а С./без родство със страните/, Т. Х. Т./без родство със страните/. Свидетелят П. Н. П. споделя, че от 2007г. работи в „•••“, сега „•••“, понастоящем на позиция „•••“. Познава страните -ищеца от повече от 15 години като клиент на банката, ответника от 2018г. , когато посетил банката с цел разпореждане със средства на майка си, за което представил пълномощно. Свидетелят му обяснил, че когато транзакцията е за сума, надвишаваща 2000лева, правилата на Банката налагат пълномощното да бъде проверено от кол-центъра, да се проведе разговор с титуляра на сметката. От банката не успели да се свържат с титуляра и се разбрали с ответника свидетелят да посети адреса, където се намира титуляра на сметката. Срещнали се пред блока, качили се на втория етаж. Госпожата била на легло. Свидетелят не е отправял искане към нея да стане от леглото. Обяснил и както следва по повод пълномощното, какви права дава на пълномощника, попитал я дали разбира какво и говори, тя дала потвърдителен отговор. Това било края на май или началото на юни през 2018г. Свидетелката С. А. П. споделя, че М. П. живеела със сина си Т. близо до дома на свидетелката. Често общували, М. П. посещавала дома на свидетелката, виждали се три-четири пъти на седмица. Била грамотна жена, можела да чете и пише. Свидетелката я била виждала да си записва елементарни неща , четяла вестник, решавала кръстословици, обменяла рецепти с майката на свидетелката. Подпомагала дъщерята на свидетелката, която е родена през •••г, за елементарни неща в детската градина, в първи, втори клас. През последната година от живота си, през зимата, М. П. лежала в болница за около 10 дни поради проблеми на дебелото черво. През 2018 година М. П. много по-рядко посещавала дома на свидетелката, било и трудно да слиза по стълбите, макар че живеела на втория етаж, но е имало случаи когато ги е посещавала, по скоро те я посещавали. Свидетелката Г. С.а С. познавала М. П. по повод близките отношения между семейството на свидетелката и семейството на Т. Х. П., който бил съученик със съпруга на свидетелката. Свидетелката купувала мед от Т. Х. П.. През пролетта на 2018година, в края на месец април, свидетелката посетила дома на Т. П. за покупка на мед. М. П. излязла в коридора на апартамента от стаята, която е в дясно, влязла при тях в хола, разговаряли. Оплакала се от здравословни проблеми, че не може да си върши някаква женска работа/плетива, че зрението й е слабо, че зимата била в болница. Според свидетелката изглеждала нормално за възрастта си, подвижна, сама се прибрала в стаята си, свидетелката не видяла да ползва помощно средство за придвижване Свидетелят Т. Х. Т. познава М. П. от 2007-2008г. като клиентка на банка •••, в която работил, и баба на негов колега. Посещавала клона на банката почти всеки месец, имала пенсионна сметка там. Спомня си я като жизнена жена с приятна осанка. Свидетелят работил в банката до края на 2015г. Докато работил там М. П. посещавала клона на банката редовно, най-често сама. Повече от единдва пъти предоговарял условията по депозитите с нея, тя разбирала за какво става въпрос, била абсолютно грамотна, нямала затруднения да се подписва и да си пише имената. Не я е виждал да ползва помощни средства за придвижване, вървяла си спокойно. Свидетелят няма спомен да е ползвала очила. След като напуснал банката в края на 2015г. свидетелят не е имал пряк контакт с М. П., срещал я на улицата предимно сама. Била приятна жена, правела впечатление, ходела с „едни такива шапки“. Във връзка с оспореното от ответника авторство на подписа в три документа- договор за откриване на спестовен влог от 11.04.2011 г. с ••• АД, едностранно подписан документ „обратно писмо“ с нотариално удостоверена дата с рег.№1453 от 16.07.2018 г., амбулаторен лист № 483/19.06.2018 на д-р Ж. Н., е привлечено вещото лице Ц. Ц., дало заключение, че подписите в тях са изпълнени от М. Д. П.. При почерковия анализ, обработеност на почерка/подписа, на база ръкописни текстове-сравнителни и изследваните, за които се установява нейното авторство, вещото лице е констатирало при М. П. бавен темп на писане и ниска степен на координация, като констатацията важи за всички изследвани подписи и ръкописни текстове, независимо от периода им на полагане. При по-късните текстове и подписи/2011 и 2018г./ според вещото лице се наблюдава по-висока степен на вълнообразност и начупеност на движенията, което е възможно да се получи в резултат на възрастови изменения на мускулите на ръката. Сочи, че в четири ръкописни текста от 2011г. и от 2016г. тя допуска една и съща грешка при изписване на името си „М.“ като го изписва „М.“, дължимо според вещото лице на недостатъчно усвоен навик на писане, но за сметка на това, почеркът е напълно изграден и непроменен, характеризира се с едни и същи особености на изписване на буквите и елементи на подписа, което експерта сочи като характерно за хора, на които през съзнателния си живот не им се е налагало често писане. По-необичайна промяна на почерка вещото лице е констатирало в амбулаторния лист от 2018г. и в подписа в документа „обратно писмо“, където се наблюдава частично изменение на формата на елементите, пропускане на елементи, изменение на размера им, прекъсване и вълнообразност на щрихите. Според експерта не са налице признаци на атаксия /неспособност за координиране на волевите мускулни движения/, напълно дезорганизирани и непохватни движения. По повод оспорване на първоначалната графологическа експертиза е изслушана повторна такава с вещо лице М. З., което дава идентично на заключението на вещото лице Ц. Ц. заключение, че оспорените документи са подписани от М. Д. П.. При изследване на установените налични по делото оригинали на сравнителни образци на подписа и почерка на М. Д. П., оригинали намиращи на съхранение в Агенцията по вписванията и съответните нотариални архиви в гр. Балчик/на нотариус О. О. и нотариус С. И./, по въпроса за обработеността, темпа и координацията на писане, нарушения на писмено двигателни навици поради старчески проблеми, свързани с координиране на движенията, вещото лице е констатирало запазване на устойчивост в структурата на монограмно-глифно калиграфско изписване. Заключило е, че по степен на обработеност се наблюдава поетапно напредващо във времето изменение, достигащо до дегенеративна графомоторна координация в периода от края на 2016г. до смъртта на М. Д. П., настъпила на •••г. По темп също е констатирало поетапно-напредващо във времето изменение, достигащо до много висока степен на напрежение, забавяне на темпа (брадиграфия) и пространствена дискоординация в периода от края на 2016г. до смъртта на М. Д. П.. Експерта е констатирал и поетапно и прогресивно-напредващи във времето пространствено-графомоторни атаксични изменения, проявени поединично и хронологично последователно като съвкупност от признаци:нарушена чистота на щриховите линии по трите координати/височина, хоризонтал, дълбочина/, проявени като множествени дискоординации и прободни точки в натиска; деформирани буквено-графемни форми; промяна на вътрешно-структурния наклон; неравномерност в буквено-графемните размери; обща разтегливост в интервалността между отделните буквено-глихни и графемни групи; увеличение на броя на точките на отклонения на щрихи; увеличение на графемни припокривания, примковидности, наслагвания проявени като ехография. Вещото лице е заключило, че регистрираните хронологично-прогресивно проявени нарушения чрез микро-фината графомоторика се явяват съвкупност от графомоторни нарушения, които са достатъчни за извеждането на наличие на задълбочаваща се писмено-речава дисфункция/двигателна дисфазия/, която се явява симптом за наличието на поетапно проявена през годините мозъчно съдова болест у М. Д. П.. Според чл.576 ГПК нищожно е нотариално удостоверяване когато нотариалният орган при извършването му не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, включително и тези, предвидени в чл.579, ал.2 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК когато някое от участващите лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, се прилага разпоредбата на чл.189, ал.1 ГПК. В съдебната практика, вкл.постановена по реда на чл.290 ГПК, понятието „недъгавост" не се тълкува в буквалния му смисъл, а се приема, че при установено трайно увреждане на здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис, упълномощителят може да изрази своята воля с отпечатък от десния палец. Полагането на отпечатък от десен палец е законово установена алтернатива на невъзможността да се положи подпис и изпишат имената поради неграмотност или недъгавост. За да се приложи разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК трябва да има установена безспорна невъзможност за полагане на подпис, дължаща се на неграмотност или недъг По делото няма спор между страните, че пръстовият отпечатък е на починалата наследодателка М. Д. П., т.е., че е положен от нея. Няма спор между страните и, че починалата наследодателка М. Д. П. е била грамотна, можела е да чете, пише и подписва. През 2011г. е диагностицирана с онкологично заболяване- карцином на дебелото черво, в последствие с •••, •••, •••, •••. Страдала е и от •••. Тези заболявания според вещото лице по медицинската експертиза д-р В. П. Т. са се отразили върху общото състояние на болната като общ дискомфорт, периодични коремни болки, без да са повод за залежаване на пациента, за намаляване на подвижността му, вкл.на крайниците. Страдала е от катаракта на дясното око, според ищеца. Оплаквала се е, че не може да си върши „някаква женска работа/плетива, че зрението й е слабо“ на свидетелката Г. С.а С.. В своята съвкупност гласните доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват, че въпреки общото здравословно състояние на М. Д. П. предвид на описаните заболявания, тя е била в състояние да се справя самостоятелно в ежедневието си. Няма данни за влошено зрение /да не може да вижда с дясното око или и с двете очи/ до степен да я препятства в бита и най-вече в действията по писане и подписване. Заключението на вещото лице М. З. за наличие на задълбочаваща се писмено-речава дисфункция/двигателна дисфазия/ само по себе си не дава основание за извод, че към датата 18.04.2018г. състоянието на упълномощителката е изключвало способност за полагане на подпис с достатъчно идентифицируеми белези, след като и вещото лице Ц. Ц. и вещото лице М. З. са категорични, че подписите в документи, съставени по време след и най-близко до изследвания период- едностранно подписания документ „обратно писмо“ с нотариално удостоверена дата с рег.№1453 от 16.07.2018 г. и амбулаторен лист № 483/19.06.2018 на д-р Ж. Н., са изпълнени от упълномощителката, т.е. и след датата 18.04.2018г. тя е полагала идентифицируем подпис. По делото няма медицински данни за констатирано приживе мозъчно-съдово заболяване у М. Д. П. в каквато и да е форма и проявление, и най-вече с последици върху способността и да пише и се подписва или поне ограничаващо способността и за това. При липса на специални знания у вещото лице М. З. в областта на медицината, заключението и за наличие на задълбочаваща се писмено-речава дисфункция/двигателна дисфазия/ като симптом за наличието на поетапно проявена през годините мозъчно- съдова болест не може да бъде източникът на информацията за наличие на такава болест у упълномощителката с трайни последици върху способността за писане. На следващо място каквато и да е причината за задълбочаваща се двигателна дисфазия в смисъла на затруднение за изразяване на мислите с думи или писмено, вещото лице не е отрекло възможността на упълномощителката за изпълнение на най-автоматизираните писмени движения- подписване и изписване на име, към датата 18.04.2018г. Доказателствената тежест на експертното заключение е колкото тази на всяко едно от релевантните за правния спор доказателства, следва да се цени съвместно с всички тях, а по делото няма доказателства, които да установяват, че към 18.04.2018г. задълбочаващото се според вещото лице затруднение за писмено изразяване е достигнало до степен да препятства упълномощителката в изписване на името и подписването или поне сериозно да я затруднява в тези действия. Състоянието на старост и принципно съпътстващите го възрастови изменения, на което се позовава ответника, само по себе си не може да бъде приравнено на недъгавост по смисъла на чл. 579 от ГПК, а в случая категорично е установено единствено, че към датата на пълномощното упълномощителката е била в напреднала възрастна 89години и пет месеца. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, не може да се изведе еднозначен и категоричен извод, че в резултат на общото си здравословно състояние и напреднала възраст към датата 18.04.2018г. упълномощителката е била в обективна, действителна трайна физическа неспособност за полагане на ръкописен подпис и саморъчно изписване на имената, т.е. в състояние на недъг. Събраните по делото доказателства оборват констатираната от нотариуса, към момента на извършване на едностранната сделка, невъзможност на лицето да положи подпис и изпише имената си, респ. не е била налице хипотезата на чл.579, ал.2 от ГПК-участващия в нотариалното производство упълномощител не може да се подпише поради неграмотност и недъгавост, изискваща приложението на чл. 189, ал. 1 ГПК- вместо подпис, документа да носи отпечатък от десния палец. Претенцията за нищожност на упълномощителната сделка за разпореждане с 1/2ид.част от 1/3ид.част от трите земеделски имота, поради това, че при сключването и е осъществено полагане на отпечатък от палец от упълномощителя М. Д. П. при липса на предпоставките за това, респ. неверно установена от нотариуса невъзможност за полагане на подпис от упълномощителката поради недъгавост, е основателна. Основателен до размера на 1/2ид.част от прехвърлената 1/3ид.част от трите разпоредени земеделски имота, до който размер ищецът като наследник има право да установи недействителността, е и предявеният иск, черпещ правното си основание от разпоребата на чл.42, ал.2 от ЗЗД/извън наследствената част на ищеца искът е недопустим/. Нищожността на упълномощаването обуславя от своя страна недействителност на сключения от пълномощника договор като от лице, действало като представител, без да има надлежно учредена представителна власт . Такъв договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици докато лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждение, правото да се позове на недействителността има мнимо представляваният, както и наследниците му. В случаят ищецът като наследник на мнимо педставляваната страна-продавача по договора има право да установи недействителността, но само до размера на наследствените си права, а те са в обем от 1/2ид.част. Липсата на потвърждаване от ищеца като наследник е обективирано с предявяване на иска, който в случая е допустим и основателен в обема на наследствената му част от 1/2ид.част. Поради това обжалваното решение следва да се потвърди до размера на 1/2ид.част от прехвърлената 1/3ид.част от всяка от трите ниви, а в останалата част да се обезсили, а произвдството да се прекрати. С оглед изхода от делото пред въззвината инстанция/частично обезилване на решението в недопустимия поради липсата на правен интерес обем на упражнените права над 1/2ид.част от разпоредените конкретни имоти с прекратяване на производството и частично потвърждаване/ и двете страни имат право на разноски разноски за настоящото и първоинстанционното производство в размер на 1/2част от сторените, т.е. при коефициент за съразмерност от 1/2. Така от сторените и присъдените на ищеца в първоинстанционното производство разноски от 95,97евро /187,70лв./ държавна такса, 102,25евро /200лв./ за медицинска експертиза, 51,13евро /100лв./ за графическа експертиза и намаления при условията на чл.78, ал.5 от ГПК размер на адвокатско възнаграждение от 920,33евро /1800лева/, което намаление няма основание да бъде преразгледано, т.е.върху вече намалената сума въззивният съд следва да приложи коефициента на съразмерност от 1/2, се дължат съответно 47.99евро държавна такса, 51.13евро за медицинска експертиза, 25.57евро за графическа експертиза и 460.17евро адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство ищецът, заел позицията на въззиваем, е сторил разходи за адвокатско възнаграждение от 1800евро, възражение за прекомерност на което насрещната страна не е заявила, от която сума, при определения коефициент за съразмерност според постигнатия резултат за отхвърляне на жалбата в допустимия обем на предявените от него искове, следва да се присъди сумата от 900евро. В първоинстанционното производство само ответникът Т. Х. П. и извършвал разходи за вещи лица -350лева /178.95евро/за първата графолоческа експертиза, 300лева/ 153.39евро/ за медицинската експертиза, 1550лева/ 792.50 евро/ за повторната графическа експертиза и 1700лева /869.20евро/адвокатско възнаграждение, от които при определения коефициент за съразмерност на прекратената част от производството му се дължи половината от тях или съответно 89.46 евро за първата графическа експертиза, 76.70евро за медицинската експертиза, 396.25 евро за повторната графическа експертиза и 434.60евро адвокатско възнаграждение Във въззивното производство ответника Т. Х. П., заел позицията на въззиваем, е удостоверил извършване на разходи за държавна такса от 223.79евро и за адвокатско възнаграждение от 400евро, от които му се дължи половината- 111.90евро държавна такса и 200евро адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. С оглед паричната оценка на предмета на настоящия облигационен спор, формирана на база 1/3 от данъчните оценки на всяка от трите ниви - 1 161.17лева, 1015лева, 1 323.13лева /така уточняваща молба вх. №17104/02.10.2023г. и представени удостоверения за данъчни оценки на л.13-15 от делото на ДРС/ настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед гореизложените съображения, съдът