Решение № 1038 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 201/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.чл.155, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба от А. И. Р. от [населено място], обл. Ловеч чрез пълномощника му- адв.А. М. - ЛАК срещу Решение № 1762р-7011/14.04.2026 г. на началник РУ – Ловеч, с което му е отнето Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20210776525, валидно до 10.08.2026 г. В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се отправя искане за неговата отмяна. Основно се акцентира на незаконосъобразността на издадената по отношение на жалбоподателя Р. Заповед за незабавна защита, опороченото производство по издаването й, както и особения характер на производството по ЗЗДН и спецификите на мерките за защита на лица, намиращи се в реален риск в резултат на упражнено върху тях насилие. В заключение се претендира присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. М., която в дадения ход по същество пледира за отмяна на оспорения акт, предвид изложените в жалбата аргументи и съобраните по делото доказателства. Прави изрично волеизявление, че не претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски, които са претендирани при депозиране на жалбата. Ответникът – Началник РУ – Ловеч в депозирано по делото писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1762р-7011/14.04.2026 г., издадено от началник РУ – Ловеч на основание чл.155, ал.1 вр.чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е отнето притежаваното от А. И. Р. Р. за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20210776525, валидно до 10.08.2026 г., издадено от Началник РУ – Ловеч за следните дългоцевни, огнестрелни оръжия за ловни цели: надцевка „Иж“, кал.12, с № А06574 и ловна карабина „Бергара“ , кал.300 win № 61-06-011757-21. В обстоятелствената част на решението е описано, че при извършена служебна проверка е установено, че срещу А. И. Р. са наложени мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие със Заповед за незабавна защита № 14/08.04.2026 г. по гр.дело № 451/2026 г. по описа на РС – Ловеч. В тази връзка на 08.04.2026 г. в РУ – Ловеч било получено писмо от РС – Ловеч № 176200-3129/2026 г. по гр.дело № 451/2026 г., ведно с копие от Заповед № 14/08.04.2016 г., издадена по цитираното дело. От съдържанието на цитираната Заповед за незабавна защита № 14/08.04.2016 г. (л.8-9 от делото) се установява, че по отношение на А. И. Р. е разпоредено на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН последният да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Е. Р. К. от [населено място], [улица]. Забранява се на Р. да наближава на по -малко от 50 метра молителката Е. Р. К., както и да приближава жилището, в което живее в [населено място] и работното й място в [населено място]- „Хамберегер България“ ЕООД и местата за социални контакти и отдих. Забранява се на Р. да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включиттелно и по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и система за комуникация – месинджър, байбър и др. Със заповедта жалбоподателя Р. е предупреден, че при неизпълнението й, съгласно чл.21, ал.4 от ЗЗДН ще бъде задържан от полицейските органи. Процесната заповед има действие до приключване на производството по делото с издаване на заповед за защита или отказ на съда да издаде такава, като срокът на действие на заповедта по чл.18 ЗЗДН се приспада, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН. А. И. Р. бил запознат със съдържанието на заповедта на 09.04.2026 г., препис от която му бил връчен врещу подпис от мл.пол.инспектор -участък Летница -П. П.. По отношение на Р. бил съставен и протокол по чл.65 от ЗМВР, като същият бил предупреден за отоворността по чл.296, ал.1 от НК, която носи при неспазване на заповедта за незабавна защита (докладна записка от 09.04.2026 г. -л.11 от делото). След извършената проверка в сектор „КОС“ при РУ – Ловеч се установило, че А. И. Р. притежава валидно РНУСОБ № 20210776525 (л.13 от делото), както и че е собственик на две дългоцевни огнестрелни оръжия за ловни цели, а именно: надцевка „Иж“, кал.12, с № А06574 и ловна карабина „Бергара“ , кал.300 win № 61-06-011757-21. С докладна записка рег. № 1762р-7000/14.04.2026 г. на мл.ПИ „КОС“ в сектор „ОП“ при РУ – Ловеч (л.10 от делото) било предложено на началника на РУ – Ловеч след запознаване с материалите по случая да започне процедура по издаване на ИАА по смисъла на чл.155, ал.1 вр.чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. В изпълнение на правомощията си началник РУ – Ловеч издал обжалваното в настоящото производство решение, препис от което било връчено срещу подпис на А. И. Р. на 15.04.2026 г. (л.6- гръб). Видно от протокол за приемане на ОБВВПИ (л.12 от делото) на 09.04.2026 г. А. Р. е предал на служител при РУ-Ловеч визираните в решението огнестрелни оръжия. С протоколно определение от 08.05.2026 г., постановено по гр.дело № 451/2026 г. (л.24 от делото) е прието оттегляне на иска от Е. Р. К., като производството по делото е прекратено, а издадената Заповед за незабавна защита № 14/08.04.2026 г. – обезсилена. Определението е влязло в законна сила на 18.05.2026 г. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка, както и представените от страните писмени доказателства, въз основа на които съдът формира фактическите и правните си изводи. По искане на пълномощника на жалбоподателя съдът е събрал и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. Р. Р., които намира за неотносими към предмета на настоящия спор. Същите касаят фактическата обстановка, свързана с издаване на заповедта на незабавна защита, която съдът в настоящото производство не следва да установява, респ. да преценява достоверността на приетото от РС – Ловеч в хода на воденото гражданско дело. Ето защо, съдът не следва да обсъжда показанията на св.Р. -съпруга на жалбоподателя. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, като съображенията за този извод са следните: В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от административен орган, разполагащ с териториална и материална компетентност, а именно - началника на РУ Ловеч, който според чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е оправомощен от закона орган да отнема издаденото от него разрешение. В конкретния случай, отнетото с оспореното решение Разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е издадено именно от началника на РУ-Ловеч към ОДМВР-Ловеч, съответно органът, издал това разрешение, е постановил и отнемането му. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентния орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Процесното решение е обективирано в предвидената от закона писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания, като отговаря на изискването за реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в оспорения акт от фактическа страна обстоятелства, макар и твърде лаконични са достатъчни да се извърши преценка относно съответствието му с материалния закон, а доколко те обосновават прилагането на посочената от органа правна норма и съответно дали се подкрепят от събраните по делото доказателства, е въпрос на материална законосъобразност на административния акт. С оглед горното, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма. На следващо място, съдът намира, че в производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с принципа за засилено служебно начало в административния процес – чл. 9 от АПК, административният орган е извършил дължимата справка, в която е отразено наличието на издадената Заповед за незабавна защита № 14/08.04.2026 г., издадена по гр.дело № 451/2026 г. по описа на РС – Ловеч. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг отделен документ. Няма пречка самата обосновка да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, както е и в конкретния казус. Предвид изложеното, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Обжалваният ИАА на началника на РУ- Ловеч е издаден и в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Разпоредбета на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, предвижда, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 от ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 от ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. По делото е безспорно установено, че със Заповед за незабавна защита 14/08.04.2016 г. спрямо оспорващия А. И. Р. са били наложени конкретни ограничителни мерки по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежавано от Р. огнестрелно оръжие за ловни цели. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. С прекратяването му съдът е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили и тя е била валидно правно основание за издаването на оспореното решение. В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Решение № 5306 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2026 г., VII о., докладчик председателят Д. М. и др. В тази връзка следва да се отбележи, че действието на прекратителното съдебно определение е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на иска, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. Районен съд – Ловеч е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е пораждала действие в периода от 08.04.2026 г. до влизането в сила на определението за прекратяване на делото и обезсилване на заповедта – 18.05.2026 г., като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. На последно място, съдът ще отбележи, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването ѝ в зависимост от определени предпоставки. Ето защо, оспореното решение е издадено и в съответствие с преследваната от закона цел. При този извод на правния спор разноски се дължат в полза на ответника, който не е претендирал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -[населено място],