Решение № 5246 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 700/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Г. М. М., адрес: [населено място], [улица], с която се оспорва Решение № 94-414/27.02.2026 г. на Главния секретар на Министерството на образованието и науката, постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-7390/30.10.2025 г., в частта по т. 1, с която е предоставен достъп до исканата информация, като се поддържа, че произнасянето не представлява законосъобразно изпълнение на задължителните указания, дадени с влязлото в сила съдебно решение, респективно съставлява фактически отказ за предоставяне на пълен и ефективен достъп до информацията. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не съдържа конкретна, проверима и обоснована методика за ограничаване на достъпа до информацията, както и че не е извършена изискуемата преценка за пропорционалност и за наличие на надделяващ обществен интерес. Излага се, че със заявлението е поискан достъп до информация за броя на учениците със специални образователни потребности, детайлизирана по училище, клас и паралелка за цялата страна, като тази информация е необходима за осъществяване на обществен контрол по спазването на чл. 99, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си да предостави информацията в обем и структура, позволяващи реален анализ, като е предоставил частичен масив от данни – 11 663 записа, вместо пълния обем от около 35 000 паралелки, без да е посочено кои записи са изключени, на какво основание и по какъв алгоритъм. Според жалбоподателя липсва каквато и да е конкретика относно извършеното филтриране на данните, включително относно прилагания праг за изключване на паралелки с малък брой ученици, както и относно причините, поради които не са приложени по-леки мерки за защита на евентуално засегнати лични данни. Жалбоподателят поддържа още, че предоставената информация е структурирана по начин, който не позволява установяване на съотношението между броя на учениците със специални образователни потребности и общия брой ученици в съответните паралелки, както и че липсват данни за паралелки с нулев брой ученици със специални образователни потребности. Излага се, че по този начин се изключва възможността да се установят случаи на концентрация или сегрегация, поради което правото на достъп до обществена информация е формално упражнено, без да е осигурен реален, пълен и проверим достъп. Сочи се също, че оспореното решение представлява привидно изпълнение на съдебното решение, с което преписката е върната за ново произнасяне, като чрез частично предоставяне и структуриране на данните се прикрива отказ за предоставяне на съществена част от информацията, необходима за постигане целта на закона – осигуряване на прозрачност и ефективен обществен контрол върху дейността на администрацията. С оглед на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 94-414/27.02.2026 г. на Главния секретар на Министерството на образованието и науката в обжалваната част и да върне административната преписка за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания на съда за предоставяне на информацията в пълен обем или при прилагане на ясни, конкретни и проверими критерии за евентуално ограничаване на достъпа. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне преписката за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания на съда. Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител С. Я. – главен юрисконсулт е депозирала писмени бележки, с които оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна. На първо място се поддържа възражение за недопустимост, като се сочи, че жалбоподателят въвежда нови оплаквания извън предмета на заявлението, а именно относно липсата на данни за паралелки с нулев брой ученици със специални образователни потребности. Според ответника такава информация не е била предмет нито на административното производство, нито на предходното съдебно решение, поради което излиза извън рамките на правния спор. По същество се поддържа, че оспореното решение е постановено при съобразяване със задължителните указания, дадени с Решение № 1743/16.02.2026 г., като административният орган е предоставил информация за броя на учениците със специални образователни потребности, детайлизирана по училище, клас и паралелка, при съобразяване с принципите на пропорционалност и защита на личните данни. Ответникът излага, че при предоставяне на информацията е приложен подход за ограничаване на детайлността чрез агрегиране на данните за паралелки с малък брой ученици, като за тези с до шест ученици информацията е обобщена на по-високо ниво с цел предотвратяване на възможността за идентифициране на конкретни лица. Поддържа се, че при малобройни паралелки съществува реален риск от идентификация чрез съпоставяне на данни за училище, населено място, клас и брой ученици със специални образователни потребности, дори при липса на преки идентификатори. Излага се още, че съгласно принципите на Регламент (ЕС) 2016/679, включително принципа на минимизация на данните, е необходимо ограничаване на обема на предоставяната информация, когато съществува риск от разкриване на лични данни, като в тази връзка е приложена практика за анонимизация и агрегиране на данни, съобразена с международни стандарти в областта на статистиката. Ответникът поддържа също, че исканата информация, в пълния ѝ обем, не е необходима за постигане на целта на заявителя, като се сочи, че за извършване на реална преценка относно законосъобразното разпределение на учениците със специални образователни потребности са необходими и допълнителни данни, които не са предмет на заявлението. В този смисъл се оспорва наличието на надделяващ обществен интерес, който да обоснове предоставяне на информацията в по-широк обем. В заключение се поддържа, че предоставеният достъп е съразмерен, съобразен с целта на закона и не води до нарушаване на правата на засегнатите лица, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред административния орган е започнало със заявление за достъп до обществена информация, подадено от Г. М. М. до Министерството на образованието и науката, по което е било постановено Решение № 94-7584/18.11.2025 г. на Главния секретар на МОН. Посоченото решение е било оспорено по съдебен ред, като с Решение № 1743/16.02.2026 г. на Административен съд – Пловдив същото е отменено в обжалваната му част и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на това съдебно решение административният орган е постановил нов административен акт – Решение № 94-414/27.02.2026 г. на Главния секретар на Министерството на образованието и науката, който е предмет на настоящото съдебно производство. От съдържанието на оспореното решение се установява, че същото е издадено на основание чл. 28, ал. 2, чл. 34, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от закона и Регламент (ЕС) 2016/679, като изрично е посочено, че е постановено при съобразяване с мотивите на постановеното съдебно решение. С решението административният орган е постановил предоставяне на достъп до информацията по т. 1 от заявлението, като е изготвена справка за броя на учениците със специални образователни потребности на ниво клас и паралелка въз основа на данни от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование за учебната 2025/2026 г., съдържаща информация за общия брой ученици в паралелката и броя на учениците със специални образователни потребности. Посочено е, че информацията се предоставя във формат Excel като приложение към решението, като са посочени технически параметри на файла. В мотивите на акта е отразено, че исканата информация засяга деца и ученици със специални образователни потребности и че при определени хипотези – при наличие на паралелки с малък брой ученици – съществува възможност за идентифициране на конкретни физически лица. Посочено е, че при съпоставяне на данните за ученици със специални образователни потребности с общия брой ученици в съответната паралелка може да се стигне до разкриване на лични данни, включително данни за здравословното състояние. В решението е посочено, че риск от идентифициране е налице при паралелки с малък брой ученици, като е отбелязано, че това се отнася до паралелки с до шест ученици. От съдържанието на решението се установява, че административният орган е определил степента на достъп до исканата обществена информация като „ограничена“. По делото е приобщена административната преписка по издаване на оспореното решение, съдържаща предоставената от Министерството на образованието и науката справка във формат Excel, включваща данни за учениците със специални образователни потребности по училища, класове и паралелки. От съдържанието на тази справка се установява, че данните са представени в табличен вид и съдържат информация за наименование на училище, клас и паралелка, общ брой ученици в паралелката и брой ученици със специални образователни потребности. От представената по делото справка се установява, че информация е предоставена за конкретни паралелки с посочване на общ брой ученици и брой ученици със специални образователни потребности, включително и за паралелки с относително малък брой ученици. Това поставя под съмнение последователното прилагане на възприетия от органа критерий за риск и препятства проверката дали ограничението е съобразено с принципа на пропорционалност. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи. Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресата на оспореното решение и заявител по заявлението за достъп до обществена информация, чието право на достъп се засяга пряко от съдържанието на постановения акт, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Същата е подадена и в предвидения в чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок от съобщаването на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните. Оспореното решение е постановено в изискуемата писмена форма и от компетентен административен орган – Главния секретар на Министерството на образованието и науката, на когото със Заповед № РД09-1737/01.07.2024 г. на министъра на образованието и науката е възложено да подписва решенията за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Ето защо спорът между страните не се отнася до формата на акта или до компетентността на органа, а до това дали с постановеното решение е осъществено законосъобразно изпълнение на задължителните указания на съда и законосъобразно произнасяне по подаденото заявление по ЗДОИ. С влязло в сила Решение № 1743/16.02.2026 г. по адм. д. № 2779/2025 г. на Административен съд – Пловдив е отменено Решение с изх. № 94-7584/18.11.2025 г. на Главния секретар на Министерството на образованието и науката в частта по т. 1 от заявлението, с която е отказан достъп до информация за броя на учениците със специални образователни потребности, детайлизирана по училище, клас и паралелка. В мотивите на съдебния акт е прието, че исканата информация по т. 1 представлява агрегирани статистически данни, които сами по себе си не съдържат индивидуализиращи белези и поначало не позволяват идентифициране на конкретни физически лица, поради което не може да се приеме, че изцяло попадат извън приложното поле на Закона за достъп до обществена информация на основание чл. 2, ал. 5 от закона. Съдът е подчертал, че квалификацията на данните като лични не може да се извежда абстрактно, а изисква конкретна преценка за наличието на реален риск от идентификация, съобразно структурата на информацията и възможността за нейното съпоставяне. Прието е още, че административният орган не е извършил такава индивидуализирана и пропорционална преценка, като се е позовал единствено на хипотетична възможност за идентифициране при малобройни паралелки, без да изследва действителния обхват на този риск и без да обсъди възможността за неговото ограничаване чрез по-леки мерки. В тази връзка съдът е приел, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът изрично е посочил, че защитата на личните данни не представлява абсолютно основание за отказ, а изисква постигане на баланс между правото на достъп до обществена информация и защитата на личния живот, като административният орган е длъжен да прецени дали исканата информация може да бъде предоставена в обобщен, анонимизиран или частично ограничен вид, позволяващ постигане на целите на обществената прозрачност, без да се засягат неоправдано правата на отделните лица. В тази връзка с решението са дадени задължителни указания при новото произнасяне административният орган да извърши конкретна и мотивирана преценка за пропорционалност, да анализира реалния риск от идентификация, включително с оглед броя на засегнатите паралелки, и да обсъди възможността за предоставяне на информацията чрез прилагане на подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни, като анонимизация, агрегиране или ограничаване само на част от данните, вместо да отказва достъп до целия обем от исканата информация. Като съобрази предмета на спора и наведените доводи, съдът намира за необходимо да разгледа относимата правна уредба. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за достъп до обществена информация правилата на закона не се прилагат по отношение на достъпа до лични данни. Тази разпоредба не въвежда самостоятелно основание за отказ, а определя границите на приложното поле на закона, като изключва информацията, която по своя характер представлява лични данни по смисъла на приложимото законодателство. Ето защо приложението ѝ предполага предварително установяване, въз основа на конкретна и мотивирана преценка, че исканата информация действително има характер на лични данни, а не на обобщена, статистическа или анонимизирана информация. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация установява принципите, които следва да ръководят упражняването на правото на достъп – откритост, точност, пълнота, както и защита на личните данни и пропорционалност. Законодателят не поставя тези принципи в отношение на приоритет, а изисква тяхното съвместно приложение чрез постигане на баланс, при който всяко ограничаване на достъпа следва да бъде обосновано като необходимо, съразмерно и адекватно на преследваната легитимна цел. От значение за спора е и понятието „надделяващ обществен интерес“, дефинирано в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на закона. Съгласно тази норма такъв интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт, както и повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Изброяването не е изчерпателно, като съдържанието на понятието следва да се тълкува разширително с оглед значението на прозрачността и отчетността като основни принципи на публичното управление. В рамките на разглеждания спор следва да се отчете и относимата уредба в Закона за предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 99, ал. 5 от този закон не се допуска обособяване на паралелки, съставени изцяло или предимно от деца и ученици със специални образователни потребности. Нормата има императивен характер и е насочена към предотвратяване на сегрегация, като предполага наличието на ефективен институционален и обществен контрол за нейното спазване. Осъществяването на такъв контрол е обусловено от достъп до достатъчно конкретна информация относно разпределението на учениците със специални образователни потребности в рамките на образователната система. От значение е и разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от закона, съгласно която допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя въз основа на индивидуален план, изготвен за конкретното дете или ученик. Този план съдържа вида, формите и продължителността на подкрепата, както и конкретните дейности и специалисти, които я осъществяват. Нормата показва, че предоставянето на подкрепа е организиран и документиран процес, основан на оценка на индивидуалните потребности. От съдържанието на тази разпоредба следва, че системата на приобщаващото образование предполага диференциране на подкрепата по обем и интензитет, макар законът да не използва изрично терминологията „ниска“, „средна“ и „висока“ интензивност. Самата логика на нормативната уредба предполага наличие на различни нива на ангажираност и ресурс, които обективно се отразяват в практиката. Подзаконовата уредба, съдържаща се в Наредбата за приобщаващото образование, конкретизира тези принципи. Съгласно чл. 128 от наредбата за всяко дете или ученик се създава екип за подкрепа, включващ различни специалисти, като неговият състав и дейност се определят съобразно конкретните потребности. Уредбата предвижда координирано участие на различни специалисти и институции, както и планиране и проследяване на предоставяната подкрепа. От тези разпоредби следва, че предоставянето на допълнителна подкрепа се осъществява чрез конкретни дейности, специалисти и ресурс, които по необходимост се планират, отчитат и анализират. Това предполага съществуването на систематизирана информация относно обема и характеристиките на предоставяната подкрепа. От значение за правния спор е и Регламент (ЕС) 2016/679, който намира пряко приложение. Съгласно чл. 4, т. 1 от регламента „лични данни“ са всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице. От това определение следва, че не всяка информация, която засяга определена група лица, има характер на лични данни, а само тази, която позволява установяване на самоличността на конкретно лице. Съгласно т. 26 от преамбюла на регламента принципите за защита на личните данни не се прилагат по отношение на информация, която не е свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране лице, както и по отношение на данни, които са анонимизирани по такъв начин, че идентификацията е невъзможна. Това налага разграничение между лични данни и статистическа информация, която не съдържа индивидуализиращи белези. Дори при хипотеза, при която определена информация би могла да попадне в категорията на личните или специалните категории лични данни по чл. 9, § 1 от регламента, следва да се отчете, че същият предвижда изключения, включително когато обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес или за статистически цели, при наличие на подходящи гаранции. Разпоредбата на чл. 89 от регламента въвежда специален режим за обработване на данни за статистически и обществени цели, като изисква прилагане на мерки за минимизиране на данните, но не допуска автоматичен отказ от предоставяне на информация единствено поради нейния характер. От съвкупното тълкуване на посочените разпоредби следва, че защитата на личните данни не представлява абсолютна пречка за предоставяне на информация, а изисква конкретна преценка за характера на данните, за риска от идентификация и за наличието на обществен интерес, както и обсъждане на възможността информацията да бъде предоставена в обобщен или ограничен вид. В този смисъл решаващо значение има въпросът дали исканата информация по т. 1 представлява „лични данни“ по смисъла на регламента, като преценката следва да се извърши не абстрактно, а с оглед на структурата на данните, размера на групите и реалната възможност за идентифициране на конкретни лица. В конкретния случай съдебната проверка следва да се съсредоточи не върху това дали административният орган формално се е произнесъл повторно по т. 1 от заявлението, а дали при това ново произнасяне е изпълнил задължителните указания, дадени с влязлото в сила Решение № 1743/16.02.2026 г., и дали е приложил правилно материалния закон при определяне на обема и начина на предоставяне на исканата обществена информация. С посоченото съдебно решение вече е разрешен основният правен въпрос относно характера на исканата по т. 1 информация. Съдът е приел, че информацията за броя на учениците със специални образователни потребности, детайлизирана по училище, клас и паралелка, представлява статистическа информация, която сама по себе си не съдържа индивидуализиращи белези като име, ЕГН, адрес или друг пряк идентификатор на конкретно физическо лице. Поради това нейното предоставяне не може да бъде отказано чрез общо позоваване на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ и Регламент (ЕС) 2016/679, без да бъде извършена конкретна преценка дали при определени групи, съобразно техния размер и структура, съществува реалистичен риск от непряко идентифициране. Съдът в предходното решение не е отрекъл възможността в отделни хипотези да съществува риск от идентификация, особено при малобройни паралелки. Напротив, именно поради такава възможност е указал на административния орган да извърши диференцирана, конкретна и пропорционална преценка, а не да прилага бланкетно ограничение. Задължителните указания не са били органът просто да замени пълния отказ с частично предоставяне на някакъв масив от данни, а да определи такъв начин и обем на достъп, който едновременно съхранява обществения интерес от проверимост на информацията и при необходимост защитава личните данни чрез подходящи мерки за минимизиране, анонимизиране, агрегиране или ограничаване само на рисковите записи. Именно в тази рамка следва да се прецени законосъобразността на новото Решение № 94-414/27.02.2026 г. С него органът е предоставил справка във формат Excel за броя на учениците със специални образователни потребности на ниво клас и паралелка, като е посочил, че данните са от НЕИСПУО за учебната 2025/2026 г. и съдържат информация за общия брой ученици в паралелката и броя на учениците със специални образователни потребности. Формално това представлява промяна спрямо първоначалното произнасяне, при което достъпът до детайлизацията по клас и паралелка е бил отказан. Тази промяна обаче сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че съдебните указания са изпълнени. В този смисъл следва да се приеме, че административният орган е осъществил единствено формално съобразяване с диспозитива на съдебното решение, без да изпълни неговото съдържание. Предоставянето на информация на ниво клас и паралелка представлява външна промяна на акта, но не и реално изпълнение на задължителните указания, доколкото липсва изисканата от съда конкретна, диференцирана и проверима преценка за риска от идентификация и за обема на допустимото ограничение. Решаващо е дали предоставената информация е в обем и структура, позволяващи да се постигне целта на заявлението и на закона, а именно реална възможност за обществен контрол върху разпределението на учениците със специални образователни потребности по паралелки, включително във връзка със забраната по чл. 99, ал. 5 ЗПУО за обособяване на паралелки, съставени изцяло или предимно от такива ученици. Когато поисканата информация е необходима за проверка на спазването на императивна законова забрана, нейното предоставяне следва да бъде организирано така, че да позволява действителна проверимост, а не само формално изпълнение чрез частично предоставен и методологично неясен масив. В случая административният орган отново е изходил от разбирането, че информацията за ученици със специални образователни потребности, съпоставена с общия брой ученици в паралелката, може да доведе до идентифициране на конкретни лица и представлява защитена информация. Това съображение по принцип не е ирелевантно, но то не освобождава органа от задължението, изрично посочено в предходното съдебно решение, да извърши конкретна и проверима оценка на риска. В новото решение органът отново се позовава на наличие на малки паралелки, като използва праг „до шест ученици“, но не излага въз основа на какъв анализ е определен този праг, нито как същият е приложен спрямо наличния масив от данни, при кои конкретни случаи е ограничена детайлизацията и дали са разгледани възможности за прилагане на по-леки мерки за защита. Липсва и каквато и да е конкретизация дали този критерий е приложен изключително към паралелките, при които действително съществува риск, или е довел до по-широко ограничаване на данните, което не е обосновано с оглед принципа на пропорционалност. В мотивите на оспореното решение административният орган обосновава ограничаването на достъпа с наличие на паралелки с малък брой ученици – до шест, при които според него съществува риск от идентифициране на конкретни лица. Същевременно от приложената към преписката справка във формат Excel се установява предоставяне на конкретен масив от данни за отделни паралелки, без в самото решение да е посочен неговият обхват спрямо пълния наличен масив от данни. В акта липсва информация относно общия брой на всички налични паралелки в информационната система, както и съпоставка между пълния масив и предоставената информация. Не е направена и съпоставка между възприетия критерий „до шест ученици“ и реалния обхват на предоставената информация. При това положение не може да се установи при кои конкретни хипотези е ограничена детайлизацията на данните и дали възприетият подход е приложен последователно спрямо целия наличен масив. Самото позоваване на наличие на паралелки с до шест ученици не е достатъчно, за да обоснове предоставяне на информация в ограничен обем, доколкото не е посочено колко са тези паралелки и как именно този критерий е повлиял върху крайния обем на предоставената справка. От данните по преписката и от предходното съдебно производство е известно, че паралелките с до шест ученици представляват ограничен брой случаи спрямо общия брой паралелки в страната. При такава фактическа ситуация изискването за пропорционалност налага именно диференциран подход – ограничаването да се отнася само до тези конкретни хипотези, при които съществува реален риск, а не да обосновава предоставяне на информация в обем, който не може да бъде съпоставен с пълния наличен масив. Липсата на подобен анализ сочи, че органът не е приложил указанията на съда, а е възпроизвел първоначалния си подход в изменена форма. Принципът на пропорционалност по чл. 6, ал. 1 ЗДОИ изисква ограничението да бъде не само насочено към легитимна цел, но и необходимо и минимално по обем. Това означава, че ако рискът от идентификация съществува само при определени категории записи — например при паралелки с изключително малък общ брой ученици или при съотношение, което прави възможно установяване на конкретно дете — органът следва да ограничи, заличи, агрегира или замести именно тези рискови записи, а не да предоставя масив, чийто обхват не е ясно съпоставим с пълния наличен масив и чиято методика не позволява съдебна и обществена проверка. В случая обаче административният орган не е установил кои точно записи попадат в рисковата категория, нито е обосновал защо е невъзможно тяхното отделяне чрез по-прецизни технически или организационни мерки. Това превръща приложеното ограничение в недиференцирано и по-широко от необходимото. В този смисъл новото решение страда от съществен недостатък: в него липсва яснота по какъв начин административният орган е определил обхвата на предоставената информация спрямо пълния наличен масив и при кои случаи е ограничил детайлизацията на данните. Не е посочено какъв е общият брой налични паралелки в информационната система, какъв е броят на паралелките, за които информацията е предоставена в пълна детайлизация, при кои паралелки детайлизацията е ограничена, на какво основание е сторено това и дали са приложени алтернативни техники за защита. При липса на такава информация не може да се провери дали ограничението е насочено само към действително рисковите случаи или е засегнало по-широк обем данни от необходимото. Този пропуск е съществен, защото именно проверимостта на подхода е била в центъра на задължителните указания по предходното решение. Съдът не е указал на органа механично да предостави част от информацията, а да извърши и мотивира баланс между правото на достъп и защитата на личните данни. Балансът предполага яснота за използваните критерии. Когато органът само заявява, че е налице риск, но не показва как този риск е идентифициран, измерен и ограничен, не е налице реална пропорционална преценка, а повторение на вече отречения от съда подход, макар и в променена външна форма. Липсата на такава проверимост не позволява да се установи дали предоставеният масив действително обхваща всички паралелки извън хипотезите с повишен риск или дали именно тези хипотези са били изключени. По този начин се създава възможност съществена част от релевантната информация да остане извън предоставения достъп, без това да може да бъде проверено нито от съда, нито от заявителя. Не е достатъчно и общото позоваване на Регламент (ЕС) 2016/679. Регламентът не изисква автоматично блокиране на всяка информация, която тематично се отнася до деца или до здравословно/образователно състояние. Както вече е прието с влязлото в сила съдебно решение, решаващо е дали конкретният набор от данни позволява идентифициране на физическо лице. При статистически данни без преки идентификатори този риск следва да се преценява в зависимост от големината на групата, наличието на допълнителна външна информация и възможността за комбиниране на данните. Следователно самото обстоятелство, че информацията се отнася до ученици със специални образователни потребности, не е достатъчно, за да обоснове ограничаване на достъпа без конкретен анализ. Административният орган не е съобразил и обстоятелството, че при статистически данни регламентът допуска обработване и предоставяне при наличие на подходящи гаранции, като изисква именно минимизиране на риска, а не неговото абсолютизиране. В този смисъл позоваването на регламента без анализ на възможните защитни механизми не обосновава законосъобразност на ограничението. Особено значение има и обстоятелството, че исканата информация е свързана с изпълнението на чл. 99, ал. 5 ЗПУО. Тази разпоредба забранява обособяване на паралелки, съставени изцяло или предимно от деца и ученици със специални образователни потребности. За да бъде осъществен ефективен контрол върху спазването на тази забрана, е необходимо да бъде известен не само броят на учениците със СОП в отделни предоставени паралелки, а разпределението им спрямо общия брой ученици и спрямо всички паралелки, за които администрацията разполага с данни. Ако от масива липсват неопределен брой записи или липсва яснота кои категории паралелки са премахнати, не може да се провери дали именно рисковите от гледна точка на чл. 99, ал. 5 ЗПУО случаи не са останали извън предоставената информация. Когато именно чрез детайлизацията по паралелки може да се установи наличие на евентуално нарушение на тази забрана, ограничаването на информацията без ясно посочване кои паралелки са изключени и на какво основание води до невъзможност да се осъществи ефективен контрол. Това на практика обезсмисля достъпа, макар формално да е предоставена част от исканата информация. Ето защо предоставянето на частична справка не преодолява само по себе си порока на предходния отказ. Напротив, когато органът предоставя ограничен масив, без да разкрие критериите на ограничението и без да покаже защо точно този обем е необходим и достатъчен, се създава невъзможност да се установи дали достъпът е реален или само привиден, като последният представлява фактическо възпроизвеждане на отказа чрез ограничен и непрозрачен обем на данните. Правото на достъп до обществена информация не се изчерпва с изпращане на файл с данни, а изисква предоставената информация да бъде годна да изпълни информационната функция, за която е поискана, при спазване на допустимите законови ограничения. В този смисъл административният орган не е изпълнил в пълен обем задължителните указания, дадени с Решение № 1743/16.02.2026 г. Макар да е предоставил информация на ниво клас и паралелка, той не е изложил ясна, конкретна и проверима методика за ограничаване на данните, не е мотивирал защо възприетият праг и избраният начин на предоставяне са най-подходящите и най-малко ограничаващи мерки, не е обсъдил възможността за други способи за анонимизация или частично заличаване, нито е извършил индивидуализирана преценка за реалния риск по отделните категории записи. По този начин новото произнасяне остава в противоречие с правното разрешение, дадено с влязлото в сила съдебно решение. При това неизпълнението не се изразява само в непълнота на мотивите, а в липса на самата изискуема от съда преценка, което обуславя извод за съществено нарушение на задължителните указания. Следва да се отчете, че задължителната сила на съдебните указания по чл. 173, ал. 2 АПК обхваща не само крайния резултат — ново произнасяне — но и начина, по който административният орган следва да приложи закона. Когато съдът е дал указания за конкретна преценка, за баланс между конкуриращи се права и за прилагане на пропорционални защитни мерки, органът не може да изпълни решението чрез формално изменение на диспозитива, без да извърши именно посочената от съда оценка. В противен случай би се обезсмислил задължителният характер на съдебното решение и би се допуснало административният орган да неутрализира съдебния контрол чрез формално изменение на акта, без да отстрани констатирания материалноправен порок. Налице е и нарушение на изискването за мотивираност. Макар оспореното решение да съдържа общи съображения относно защитата на личните данни и приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679, тези мотиви не дават отговор на съществените въпроси, поставени от предходното съдебно решение: какъв е реалният риск, при кои точно данни възниква, как е определен прагът за риск, какви алтернативни мерки са обсъдени, защо те са приети или отхвърлени и защо предоставеният обем информация е достатъчен за постигане на целта на заявлението. Липсата на такива мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност, тъй като препятства ефективния съдебен контрол и противоречи на изискването административният акт да бъде ясен, обоснован и проверим. Изложените в писмените бележки на ответника възражения не водят до различен извод. Възражението за недопустимост, основано на твърдението, че жалбоподателят въвежда ново искане относно паралелки с нулев брой ученици със специални образователни потребности, е неоснователно. В случая не се претендира произнасяне по нов предмет извън заявлението, а се поддържа, че предоставеният масив е непълен и структуриран по начин, който не позволява проверка на разпределението на учениците със СОП по всички паралелки. Следователно този довод е относим към пълнотата и ефективността на предоставения достъп, а не към допустимостта на жалбата. Неоснователно е и възражението, че съдебните указания са изпълнени чрез предоставяне на информация на ниво клас и паралелка. Както бе посочено, предходното съдебно решение не е изисквало само формално предоставяне на част от данните, а конкретна, проверима и пропорционална преценка за начина и обема на достъпа. Липсата на яснота относно пълния наличен масив, броя и вида на изключените записи и критериите за тяхното ограничаване не позволява да се приеме, че указанията са изпълнени по същество. Не променя този извод и твърдението, че е приложен метод на агрегиране при паралелки с до шест ученици. Самото посочване на праг не е достатъчно, когато не е ясно как този праг е определен, как е приложен спрямо всички налични данни и дали ограничението е засегнало единствено действително рисковите записи. При липса на такава конкретизация не може да се извърши съдебна проверка за необходимостта и съразмерността на ограничението. Съдът не споделя и довода, че рискът от идентификация сам по себе си оправдава ограничения обем на предоставената информация. Възможността за такъв риск е била отчетена още в предходното решение, но именно поради това на органа е указано да го конкретизира и да приложи подходящи защитни мерки само доколкото това е необходимо. В случая рискът е посочен общо, без достатъчна връзка между него и конкретния обем на ограничените данни. Позоваването на Регламент (ЕС) 2016/679 също не обосновава законосъобразност на решението. Регламентът изисква защита на личните данни чрез минимизиране и подходящи гаранции, но не допуска автоматично или непрозрачно ограничаване на достъпа до статистическа информация. Ответникът не е обосновал защо избраният подход е най-малко ограничителният и защо други способи за анонимизация, частично заличаване или различно агрегиране не са приложими. Неоснователно е и възражението, че липсва надделяващ обществен интерес или че заявителят следва да доказва конкретни цели и средства за последващо използване на информацията. Исканата информация е свързана с възможността за обществен контрол върху спазването на чл. 99, ал. 5 ЗПУО, поради което попада в обхвата на прозрачността и отчетността на задължения субект. Производството по ЗДОИ не поставя упражняването на правото на достъп в зависимост от предварително доказване на начина, по който заявителят ще използва информацията. Иррелевантни към предмета на настоящия спор са изложените от ответника съображения относно възможните обективни причини за различия в броя на учениците със СОП между отделните училища и паралелки. Настоящото производство не разрешава въпроса дали е налице нарушение на чл. 99, ал. 5 ЗПУО, а дали е предоставен достъп до информация в обем и структура, позволяващи извършването на такава проверка. Поради това възраженията на ответника не опровергават извода, че оспореното решение е постановено при непълно изпълнение на задължителните съдебни указания и при липса на конкретна и проверима преценка за пропорционалност. Следователно и след обсъждане на възраженията на ответника остава непреодолян основният порок на оспореното решение — липсата на конкретна, проверима и пропорционална връзка между установения от органа риск от идентификация и реално ограничения обем от данни. Защитата на личните данни не оправдава непрозрачно ограничаване на достъпа, а изисква мерките да бъдат насочени само към рисковите елементи на информацията и да запазват в максимална степен възможността за обществен контрол. В обобщение, новото произнасяне не отстранява пороците, установени с влязлото в сила съдебно решение, а ги възпроизвежда чрез предоставяне на ограничен и методологично неясен масив от данни. Органът не е извършил изисканата конкретна преценка, не е приложил диференциран подход и не е обосновал по какъв начин предоставеният обем информация съответства на принципа на пропорционалност. Това обуславя извод, че задължителните указания не са изпълнени по същество. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неизпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 1743/16.02.2026 г. Административният орган е предоставил информация в обем и структура, които не позволяват постигане на целта на съдебното решение и на закона – осъществяване на ефективен обществен контрол върху разпределението на учениците със специални образователни потребности по паралелки, поради което е налице неизпълнение на задължителните указания, макар и при формално съобразяване с диспозитива на съдебния акт. Органът е възприел привидно коригиран подход чрез предоставяне на информация на ниво клас и паралелка, но не е обосновал по ясен и проверим начин обема на предоставения достъп, не е посочил критериите, по които част от данните са ограничени или изключени, и не е доказал, че приложеното ограничение е необходимо, съразмерно и насочено единствено към данните, при които съществува реален риск от идентификация. Поради това решението не съответства на чл. 2, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 ЗДОИ, на приложимите изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679, както и на целта на закона да осигури откритост, прозрачност и ефективен обществен контрол върху дейността на задължените субекти. Ето защо съдът намира, че решението на Главния секретар на Министерството на образованието и науката следва да бъде отменено в частта по т. 1 от заявлението, в която е предоставен ограничен достъп до обществена информация, като на основание чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с надлежен акт, съответстващ на изискванията на Закона за достъп до обществена информация. При новото произнасяне органът следва да се съобрази със законовия срок за това, както и със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като извърши конкретна и проверима преценка за пълния наличен масив от данни, посочи ясно критериите за евентуално ограничаване на достъпа, мотивира защо избраните мерки са необходими и пропорционални и осигури такъв обем и структура на информацията, които позволяват реален обществен контрол по чл. 99, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, при спазване на принципите на пропорционалност и защита на личните данни. С оглед изхода на спора и направеното в жалбата искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя следва да се присъди внесената по делото държавна такса в размер 5,11 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът