Решение № 39 от 2.7.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 282/2025 г.

С присъда рег. №6 от 13.05.2025 г. по НОХД №84/2023 г. Ямболският окръжен съд признал подс. С. И. Л. за виновен в това, че на 27.10.2021 г., в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „В“, в землището на с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, причинил смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, като в качеството си на лицензиран лесовъд - лице по чл. 235 от Закона за горите (ЗГ), вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в Изпълнителна агенция по горите, на което е издадено позволително за сеч № 0627869/30.08.2021 г. за извършване на сечта в горската територия, и като пълномощник на „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово с ЕИК 112580829, не е упражнил контрол върху сечта и добива на дървесина в сечището в нарушение на разпоредбите на чл.108, ал.3 от ЗГ; чл.190, ал.2, т.2 и т.9 от ЗГ; чл.15 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите (обн., ДВ, бр.38/10.05.2019г.) и чл.118, ал.2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите (ПЗБУТГТ), поради което и на основание чл.123, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното на подс. С. И. Л. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Б. Я. М. за виновен в това, че на 27.10.2021 г., в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „В“, в землището на с. Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, причинил смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, в нарушение на разпоредбите на чл.12 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, (обн., ДВ, бр.38/10.05.2019 г.), чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл.123, ал.4, вр. ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти в седмицата и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. С. И. Л. с оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционната осъдителна присъда и за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Моли въззивният съд да отмени осъдителната присъда и постанови нова оправдателна такава или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В писмено допълнение към въззивната жалба упълномощеният защитник на подс. С. И. Л. излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в изготвянето на некачествени мотиви към присъдата, в които липсва отговор на направените от защитата възражения срещу обвинителната тезата и в които некритично се възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, в което вещите лица са извършили тълкуване на правни норми и са дали отговор на правни въпроси, намиращи се в изключителната компетентност на съда. Обосновава незаконосъобразност на осъдителната присъда, като твърди че подс. Л. не е адресат на вменените му със специалните правни норми задължения, най-вече тази на чл.187 от ЗГ за опазване и охрана на горските територии. Счита, че след като подс. Л. е само лице, на което е издадено позволително за сеч, но не е собственик на горския имот, не е продавач на дървесината, то той не разполага с правомощията за физическа охрана и контрол на достъпа на трети лица до имота. Упреква съда, че не е изложил мотиви защо приема, че именно подс. Л. следва да носи наказателна отговорност за дейности, които законът възлага на друг правен субект.

Възразява срещу правния извод, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на подс. Л. и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка твърди, че пострадалият системно и целенасочено е навлизал в района на активна сеч, многократно е бил предупреждаван за опасността, съзнавал е характера на дейността по сеч на тополовите дървета и въпреки това е продължил с неправомерното си поведение, воден от лична икономическа изгода. Счита, че това поведение на пострадалия прекъсва причинноследствената връзка между нарушенията на подс. Л. и настъпилия вредоносен резултат и изключва възможността за търсене на наказателна отговорност от подсъдимия при непредпазливост. Приема, че в мотивите липсва отговор на въпроса дали подс. Л. е разполагал с правни и фактически средства да предотврати описаното неправомерно поведение на пострадалия и дали при установените обстоятелства вредоносният резултат не следва да се квалифицира като последица единствено от рисковото виновно поведение на пострадалия. Като заявява, че инцидентът е настъпил в горски масив с отворен достъп, подс. Л. не е присъствал на мястото в момента на падането на дървото, същото е било закачено и е паднало в неопределен момент под въздействието на гравитационните сили, районът е труднодостъпен и не подлежи на физически контрол, оспорва извода на съда за наличие на задължение на подс. Л. да предвиди общественоопасните последици и да предотврати риска от настъпване на вредоносния резултат, не открива съдебен отговор на въпроса дали резултатът е бил реално предотвратим или се касае за обективно непредсказуемо стечение на обстоятелствата. Намира осъдителния извод на съда за виновно поведение на подс. Л. за направен при неправилно приложение на материалния закон, при разширително тълкуване на дължимото поведение на подсъдимия и при подмяна на правния анализ с експертни предположения. Заключава, че тези пороци не могат да бъдат преодолени чрез частична корекция на осъдителната присъда, а налагат отмяна на присъдата в нейната цялост. Приема, че настъпилият трагичен резултат представлява нещастен инцидент, обусловен от самостоятелното рисково поведение на пострадалия, което изключва възможността за наказателна отговорност на подс. Л.. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Л. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 от НК.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от упълномощения защитник на подс. Б. Я. М. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Смята, че по делото не са събрани доказателства, които да установят, че подс. М. е нарушил общите по своя характер норми на чл.12 и чл.13, т.6, т.8 и т.9 и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. М..

В писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на подс. Б. Я. М. представя съображения, с които аргументира доводите си за необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда. Възразява срещу извода на съда, че подс. М. чрез бездействие е нарушил чл.12 от ПЗБУТГТ, като подробно описва всички действия на подсъдимия, предприети с цел за положи грижи за безопасността на здравето и живота на лицата, засегнати от неговата дейност. Излага твърдения за правомерно поведение на подс. М., който е изпълнил задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ. Изразява позиция, че дори и да се приемат за налични нарушенията по чл.12 и чл.13, т.6, т.8 и т. 9 от ПЗБУТГТ, то същите нямат пряка причинна връзка с вредоносния резултат – смъртта на Д. К.. Открива противоречие в съдебните мотиви между фактологията и правния извод за допуснато от подс. М. нарушение по чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ. Изтъква, че съдът, от една страна, приема, че подс. М. и синът му е трябвало да освободят терена от падналите преди това дървета, за да може тракторът да достигне до закачената топола и същата съгласно чл.132, ал.4 от ПЗБУТГТ да се събори, като се изтегли дънерната част назад с помощта на въже с дължина най-малко 20 м, а от друга страна, в правните изводи се говори за бездействие на подс. М.. Смята, че този подсъдим и неговият син са действали достатъчно бързо и не са могли да предвидят, че процесното дърво ще падне под силата на гравитацията само минути, след като се е закачило за съседното дърво. Упреква съда, че не е отчел извода на вещите лица от съдебно-техническата експертиза, според който злополучният инцидент в инкриминирания район с много голяма степен на вероятност се дължи на нещастен случай, следствие на неконтролирано падане на по-рано отсечено, но закачено голямо тополово дърво в короната на съседно до него стоящо дърво, като впоследствие дървото се освобождава от опората си и под действието на гравитацията пада върху главата и тялото на Д. К., който се намирал в опасната зона на процесното дърво. Като приема, че подс. М. е извършил всичко зависещо от него и по никакъв начин не е могъл да предвиди вредоносния резултат, заключава, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15 от НК. По тези съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която подс. М. е признат за виновен и да бъде постановена нова такава, с която същият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността и на двете въззивни жалби, подадени от защитниците на подсъдимите Л. и М.. Намира фактическата обстановка по спора, изложена в първоинстанционните мотиви, за напълно изяснена и безспорно установена от наличния по делото доказателствен материал. Споделя изцяло направените от съда изводи за виновно нарушени от подсъдимите съответните правни норми от ЗГ и ПЗБУТГТ, вменени им с обвинителния акт, както и изводите за наличието на пряка причинна връзка между поведението на всеки от подсъдимите Л. и М. и настъпилия съставомерен вредоносен резултат. Възразява срещу претенциите на защитата за прилагане нормата на чл.15 от НК, като приема, че в казуса не е налице случайно деяние, защото подсъдимите виновно са нарушили конкретни правни норми и са могли да предвидят, че от неизпълнението на техните задължения могат да настъпят общественоопасните последици – смъртта на пострадалия берач на трюфели. Счита, че наложените на подсъдимите наказания правилно са били индивидуализирани при облекчените условия на чл.55 от НК. Като заключава, че обжалваната осъдителна присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, предлага въззивният съд да я потвърди и да остави жалбите на защитниците без уважение.

Повереникът на частните обвинители М. И. К., И. Д. К. и А. Д. К. заяви, че се солидаризира със становището на прокурора и не открива основание да се уважат жалбите на защитниците на подсъдимите. Счита, че събраните от първоинстанционния съд доказателства безспорно и категорично установяват, че подсъдимите са извършили посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически действия, с които са допуснали нарушения на специалните правила от съответните нормативни актове и тези нарушения се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приема, че първата инстанция е направила прецизен анализ на свидетелските показания, на обясненията на подсъдимите, на писмените доказателства и експертните заключения, като въз основа на него е приела фактическа обстановка, подобна на изложената в обвинителния акт. Счита, че правните изводи на съда за виновно поведение на подсъдимите, намиращо се в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, са законосъобразни. Като не намира основания за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда, моли въззивния съд да я потвърди. Претендира за разноските по делото.

Частните обвинители М. И. К. и И. Д. К. се присъединиха към становището и исканията на своя повереник.

Упълномощеният защитник на подс. Б. Я. М. поддържа въззивната си жалба и писменото допълнение към нея. Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по спора, но неправилно я е интерпретирал, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Повтаря подробните си съображения, изложени в допълнението към въззивната жалба, с които обосновава липса на допуснати от подс. М. нарушения на чл.12, чл.13, т.6, т.8 и т.9 и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ. Намира тези разпоредби за твърде общи и смята, че дори да е налице тяхно нарушаване, то същото не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Позовава се на експертния извод, че злополучният инцидент с много голяма степен на вероятност се дължи на нещастен случай вследствие на неконтролируемото падане на процесното дърво. Аргументира наличието на случайно деяние по чл.15 от НК. Счита, че подс. М. е извършил всичко необходимо и зависещо от него, но не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат, нито е имал възможност да го предотврати. Подчертава виновното поведение на пострадалия и неговия принос за настъпване на трагичния инцидент. Моли въззивния съд да отмени осъдителната присъда в частта й, с която подс. М. е признат за виновен и да постанови присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Упълномощеният защитник на подс. С. И. Л. заяви, че поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея. Счита, че първоинстанционният съд не е дал ясен и юридически издържан отговор на въпроса какво точно е било дължимото поведение на подс. Л. и от коя конкретна правна норма произтича неговото виновно поведение. Оспорва разширителното тълкуване на правни норми, което автоматично превръща риска в дейността по сеч в наказателна отговорност на лице, на което законът не е възложил охрана на горска територия. Намира за правилно установени фактите, свързани с неправомерното и рисково поведение на пострадалия, което доминира в причинния процес и прави резултата непредвидим и неконтролируем от подсъдимия. Смята, че съдът правилно приема наличието на всички необходими предпоставки за прекъсване на причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, но отказва да признае правните последици, което води до вътрешно противоречие в съдебните мотиви. Критикува първата инстанция, която е изградила осъдителните си изводи въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, даващо отговори на правни въпроси, които са от изключителната компетентност на съда. Поддържа тезата, че съдът приема експертното заключение без собствена критична оценка, като по този начин подменя дължимия правен анализ с експертно мнение. Подчертава, че наказателнопроцесуалното право не допуска осъдителни изводи, основани на вероятност, предположение или хипотеза. Изразява позиция, че когато експертизата говори за възможност или вероятност, а съдът превръща тази вероятност в сигурност, стандартът на доказване е занижен по недопустим начин и в подобна ситуация съмнението не следва да се тълкува във вреда на подсъдимия. Заключава, че при ясно разграничаване на правните задължения и обективна оценка на наличните доказателства, правилното приложение на закона не позволява извод, че настъпилият трагичен резултат може да бъде вменен като наказателна отговорност на конкретно лице. Моли въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която подс. Л. да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл.123 от НК.

Подс. Б. Я. М. заяви, че не се чувства виновен за случилото се и моли да му бъде отменено наложеното наказание. Смята, че той самият е направил повече отколкото трябва, за да не настъпи този инцидент. Приема, че пострадалият с рисковото си поведение е причинил самоубийството си. Изрази съжаление за нещастието.

Подс. С. И. Л. сподели становището и исканията на своя защитник. Заяви, че подс. М. многократно му се е обаждал по телефона и го е информирал за постоянно влизане на външни лица в сечището, а самият той е уведомил за това представителя на собственика на горския масив, но въпреки дадени обещания не са били взети мерки за ограничаване достъпа на външни лица в района на сечта. Смята, че няма вмененото му задължение да охранява частната гора. Изрази съжаление за трагедията с пострадалия и помоли за оправдателна присъда.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от упълномощените защитници на подсъдимите, които като самостоятелни страни в процеса имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че и двете въззивни жалби на защитниците са неоснователни.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.

Във въззивната си жалба упълномощеният защитник на подс. С. И. Л. прави оплакване за допуснати при постановяване на първоинстанционната присъда съществени нарушения на процесуалния закон. Като такова нарушение изтъква изготвянето на мотиви към присъдата, които не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и по-конкретно, че в същите не са възпроизведени в цялост възраженията на защитника, изложени от него в защитната му реч в хода на съдебните прения и не е даден отговор на нито едно от тези възражения.

Останалите множество доводи, изложени в допълнението към въззивната жалба и в пространната пледоария на защитника на подс. Л., касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се основават преимуществено и недопустимо върху заключението на съдебно-техническата експертиза; че постановената осъдителна присъда не се основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на подс. Л. и съставомерност на деянието му по чл.123 от НК; обективният анализ на доказателствената съвкупност не установява категорично виновния за инцидента в лицето на подс. Л., не установява също, че именно последният е имал задължението да контролира и охранява процесната горска територия и да осигури безопасност за здравето и живота на трети лица, намиращи се в територията; не установява още действителния носител на задълженията по охрана на процесната горска територия и изключителния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, поради което, предвид недоказването на обвинението по категоричен и несъмнен начин, се налага оправдаване на подс. Л..

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и потвърдени с Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018 г. по т. д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС, както и според константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Съобразявайки горното, въззивният съд следва да разгледа като оплакване за допуснато в първоинстанционното съдебно производство съществено нарушение на процесуалните правила единствено довода на защитника за липсата на мотиви към осъдителната присъда, които да отговарят на изискванията на процесуалната норма на чл.305, ал.3 от НПК, и обосновава отмяна на съдебния акт.

Запознавайки се с мотивите към проверяваната присъда, въззивната инстанция не установи посочения порок. Първостепенният съд е изготвил мотивите към атакуваната присъда в съответствие с регламента на чл.305, ал.3 от НПК. Възпроизвел е достатъчно пълно проведените съдебни прения (т.2, л.156 – л.163 от НОХД №84/2023 г. на ОС - Ямбол), като е пресъздал съвсем точно становищата на всяка от страните в процеса, техните искания и доводи, както е установено от трайната съдебна практика, макар и цитираната процесуална разпоредба да не изисква императивно присъствието на подобна част в мотивите към присъдата.

Прегледът на процесуалната дейност на първия съд и съдържанието на представените мотиви не сочат на съществено отклонение от стандартите, заложени в разпоредбите на чл.14 и чл. 305 ал.3 от НПК. Съдът е изложил подробни съображения за приетата от него за установена фактическа обстановка и основаните на нея правни изводи. Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и проверени в съдебната фаза по предписания в чл.371, т.1 от НПК процесуален ред, решаващият съд е извел фактическите констатации, които разкриват произтеклите събития преди, по време и след приключване на инцидента, причината за възникването му, заеманата от подс. Л. длъжност – лицензиран лесовъд и произтичащите от нея негови служебни задължения, включително да упражнява контрол върху сечта и добива на дървесина в сечището, да се грижи за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати от лесовъдската дейност. Изложил е и фактически констатации за конкретно извършваната от подс. М. високо рискова дейност – гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, причините за инцидента – падането на отсечено, но закачено и „висящо“ тополово дърво и недопустимото присъствие на пострадалия в района на активната сеч, получените от пострадалия телесни увреждания и настъпилата от тях смърт, причинноследствената връзка между пасивното поведение на подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат, стореното от подс. М. след деянието за спасяване живота на пострадалия. Фактическите положения са изложени по начин, който не разкрива противоречия или неяснота относно упражняваната от всеки от подсъдимите професионална дейност, характеристиката на същата като източник на повишена опасност, конкретното поведение на всеки от двамата подсъдими, поведението на пострадалия, причините за инцидента, получените от пострадалия телесни увреждания, тяхната медико-билогична характеристика и връзката им с настъпилата смърт на жертвата, извършените от подс. М. след деянието действия, насочени към спасяване на пострадалия.

Въз основа на безспорно установената по спора фактология, съдът е направил категорични прави изводи за виновно поведение на всеки от подсъдимите, за конкретни правни норми, вменени на всеки от тях, за произтичащите от тези норми задължения на всеки от подсъдимите, за тяхното неизпълнение и връзката им с вредоносния резултат, за неправомерното поведение на пострадалия и неговия принос в причиняването на общественоопасните последици. Макар и безкритично да е възприел някои от отговорите на съдебно-техническата експертиза, касаещи допуснатите от подсъдимите нарушения на определени правни норми и връзката им с настъпилия резултат – смъртта на пострадалия, които въпроси по същността си са правни и не са от компетентността на вещите лица – специалисти по безопасност на труда в горското стопанство, недостатъкът не е фатален за съдебните мотиви и не ги опорочава до степен, налагаща отмяна на присъдата и повторно разглеждане на делото от първата инстанция. Това е така, защото в мотивите си съдът е изложил и свои самостоятелни правни изводи за това кои са нарушените от всеки от подсъдимите правни норми, с какви задължения ги обвързват тези правила и защо тяхното неспазване се намира в причинноследствена връзка със смъртта на пострадалия, защо и поведението на последния е допринесло за вредоносния резултат (т.2, л.190 – л.197 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол).

Запознавайки се обстойно с коментираните мотиви на първата инстанция, въззивната такава установи, че те съдържат категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Аргументиран е убедителен извод, че бездействието на подсъдимите Л. и М., изразило се в неизпълнение на конкретни задължения по спазване на правилата за безопасност при сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина, е било виновно и представлява престъпление. Обоснована е правната характеристика на конкретните престъпления против личността, чиито състави са очертани съответно в материалноправната норма на чл.123, ал.1 от НК и тази на чл.123, ал.4 от НК, цитирани са нарушените от всеки от подсъдимите правни норми от посочени нормативни актове, регламентиращи задълженията, съответно на подс. Л. като лицензиран лесовъд и на подс. М. като дървосекач с моторен трион, изтъкнати са причините за трудовата злополука, описани са травмите, констатирани у пострадалия, посочен е механизмът на тяхното получаване, изрично е отразено, че е налице причинноследствена връзка между допуснатите от подсъдимите Л. и М. нарушения на правилата за безопасна работа при сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина и настъпилата смърт на пострадалия като лице, пряко засегнато от дейността им. Мотивирано е облекчаващото наказателната отговорност на подс. М. обстоятелство – след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия. Обсъден е субективният елемент на всяко деяние – непредпазливост, изразила се в небрежност, както и настъпването на вредоносния резултат вследствие независимото съпричиняване на двамата подсъдими. Изложено е категорично и аргументирано становище по найдискусионния в този процес въпрос – дали именно подсъдимите Л. и М. със своето бездействие, представляващо немарливо изпълнение на вменените им от правните норми задължения по осигуряване безопасност на лицата, пряко засегнати от дейността им по сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина, са станали причина за настъпване на трудовата злополука, довела до тежките наранявания и смъртта на пострадалия, като съдът е дал положителен отговор. Коментирани са обстоятелствата, значими за индивидуализацията на наложеното на всеки от подсъдимите наказание по вид и размер. Отчетено е като смекчаващо вината обстоятелство съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия. Изложени са съображения за прилагане правилата на чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б. „б“ от НК при определяне вида и размера на наложеното на всеки от подсъдимите наказание, както и такива за отлагане съгласно чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, отмерено спрямо подс. Л..

Установявайки, че в мотивите на проверяваната присъда отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.335, ал.2, предл.1 от НПК отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд намери обсъденото оплакване за некачествени мотиви за несъстоятелно, а искането за отмяна на осъдителната присъда – за неудовлетворимо.

Всички останали направени от защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, поради което ще се обсъдят по-долу в настоящото решение на въззивната инстанция, която следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбите и устно заявени в публичното заседание от защитниците на подсъдимите, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната съставомерност и правна характеристика, както и участието на всеки от подсъдимите в съответното деяние. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. С. И. Л. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Велинград, с постоянен и настоящ адрес в гр. Велинград, обл. Пазарджик, български гражданин, с висше образование, разведен, лесовъд в търговско дружество „Бул - Лес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово, неосъждан (реабилитиран по право).

Подс. Б. Я. М. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Велинград, с постоянен и настоящ адрес в гр. Костандово, община Ракитово, обл. Пазарджик, български гражданин, с основно образование, вдовец, безработен, неосъждан.

Съгласно трудов договор № 721/21.06.2019 г., сключен между подс. С. Л. и „Бул-Лес“ ЕООД - гр. Ракитово чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала А. П. Г., подс. Л. е бил назначен на работа в дружеството на длъжност „Специалист, лесовъдство“ в отдел „Дърводелски цех“ с месторабота гр. Ракитово.

Подс. Л. е придобил средно специално образование с квалификация техник - лесовъд съгласно диплома сер. Б-81 № 004856, рег. №2191- 95/30.06.1981г., издадена от Професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ – гр. Велинград. По-късно подс. Л. завършил и висше образование със специалност инженер - лесовъд.

Подс. Л. е вписан в публичния регистър на физическите лица по чл.235 от Закона за горите (ЗГ) в Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). Притежател е на валидно издадено му удостоверение за регистрация №10878/26.09.2014 г. за упражняване на лесовъдска практика за следните дейности по чл.233, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗГ: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

Според подписаната от инж. Л. длъжностна характеристика на „Специалист, лесовъдство“ към трудовия договор, той имал задължения да изготвя документацията, относима към изпълняваната работа по дърводобива и доставката на суровини; организирал, участвал и отговарял за мероприятията по сеч, извоз и транспортиране на дървесина от обектите до фабриката на търговското дружество - негов работодател; организирал и пряко участвал в добива и транспортирането на дървесина, закупена от частни лица; участвал в проверки и освидетелстване на сечищата; контролирал, приемал и отговарял за количеството и качеството на извършената работа; подписвал и отговарял за верността на издадените първични документи, отнасящи се до изпълняваната дейност; представлявал дружеството - негов работодател пред държавните горски стопанства, държавните лесничейства, общински и частни лица с правото да подписва документи от името на дружеството, касаещи сечта, извозването, транспортирането на дървесината, спазването на дисциплината на ползване на дървесината, охраната; следил за изпълнението на противопожарните мероприятия; следил за спазване на правилниците за техническа безопасност, които бил длъжен да познава; ръководил, организирал и участвал в проучването, прогнозирането и осъществяването на дейностите по добив и доставка на дървесина; следил и отговарял за спазване дисциплината при сечта и извоза на дървесина; контролирал, координирал и организирал работата на работниците, заети в дърводобива и на шофьорите, извършващи транспорта на дървесина; контролирал изпълнението на технологичните планове; извършвал проверки за нередности и нарушения в обекти на дружеството; контролирал спазването на технологията по ползванията в обекти на дружеството; следил за всички нарушения по Закона за горите; вземал е самостоятелни решения по проблемите, за които отговарял.

На 25.08.2021 г. в гр. Ямбол между „Редут“ ЕООД – с. Драма, община Тунджа, обл. Ямбол, управлявано и представлявано от едноличния собственик на капитала М. М. С., и „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово, представлявано от подс. Л. като пълномощник на управителя и собственика на капитала на дружеството - А. П. Г., бил сключен договор за покупко - продажба на дървесина на корен. Двете търговски дружества са вписани в публичния регистър по чл.241 от Закона за горите (ЗГ) в Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). В тази връзка двете дружества притежават нужните удостоверения за регистрация на търговци, извършващи дейности по стопанисване на горски територии и добив на дървесина, съответно с № 9654/01.07.2021г. за „Бул - лес“ ЕООД – гр. Ракитово и с № 9673/30.07.2021г. за „Редут“ ЕООД – с. Драма, община Тунджа.

В съответствие с изискването на чл.242, ал.2, т.1 от ЗГ търговското дружество „Редут“ ЕООД - с. Драма сключило трудов договор със свид. И. С. К. от гр. Елхово, който е вписан в публичния регистър по чл.235 от ЗГ в ИАГ и притежава удостоверение за регистрация № 12218/10.12.2015 г. за упражняване на частна лесовъдска практика– дейностите по чл. 233, т.1, т.2, т.3 ,т. 4 и т.5 от ЗГ.

Съгласно посочения договор дружеството - продавач „Редут“ ЕООД - с. Драма продало на купувача „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово цялата дървесина на корен (топола) в имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, обл. Ямбол за сумата от 43 165 лева без ДДС. Договорът е подписан за продавача от собственика и управляващ дружеството „Редут“ ЕООД - с. Драма - свид. М. С., а за купувача „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово - от подс. Л. като пълномощник и лицензиран лесовъд.

В т.8 на раздел I от цитирания договор като лицензирани лесовъди са посочени съответно инж. И. К. за дружеството – продавач и подс. С. Л. за дружеството – купувач.

В изпълнение на раздел II от договора и на основание чл.108, ал.2 от ЗГ на подс. С. Л., в качеството му на лицензиран лесовъд и като пълномощник на „Бул – Лес“ ЕООД - гр. Ракитово, било издадено позволително за сеч № 0627869/ 30.08.2021 г.

С цитираното позволително за сеч се разрешавало извършване на гола сеч на дърветата, маркирани от свид. И. К. с контролна горска марка № Б3419, с ораН.а боя, в отдел 94, подотдел „в“, имот с кадастрален номер 77030.56.113 в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, с площ от 1,616 хектара, с очакван добив от 576 плътни кубически метра във вид на лежаща дървесна маса, в това число едра строителна дървесина от 341 куб. м, средна строителна дървесина от 182 куб. м, дребна строителна дървесина от 10 куб. м, дърва – 26 куб. м, и вършина – 17 куб. м във времето от 02.09.2021 г. до 31.12.2021 г. Позволителното за сеч било издадено от свид. И. К. в качеството му на лицензиран лесовъд на собственика на горската територия – „Редут“ ЕООД - с. Драма. Подс. Л. удостоверил лично с подписа си получаването на позволителното за сеч като лицензиран лесовъд и пълномощник на дружеството – купувач на дървесината - „Бул – Лес“ ЕООД - гр. Ракитово.

Начинът и средствата за добив на дървесина в горския имот били указани в Технологичен план №1, изготвен от свид. И. К. на 03.07.2021 г. и одобрен от него на 30.08.2021 г.

Според т. III. 2 от технологичния план, позволената сеч е следвало да се извършва с моторен трион, а кастренето на отсечените стъбла - в сечището. Според т. III.3 от същия технологичен план, временният склад за добитата дървесина е следвало да се организира в периметъра на сечището, а средното извозно разстояние до времевия склад било 50 метра.

Свид. И. К. извършил измерване на предвидените за сеч 1143 броя дървета, като маркирал всички тях в точка с височина 1.30 метра. Предвидените за сеч дървета били от един дървесен вид „топола“, на възраст 27 години, със среден диаметър, измерен на височина 1,30 метра - 26 см и средна височина - 26 метра.

Разрешеното за сеч насаждение било разположено върху равен терен с трапецовидна форма, с приблизителна височина около 90 метра и с основи от около 280 метра и 180 метра, с алувиална наносна, много дълбока и свежа почва. Интензивността на сечта била определена на 100%. Тополовата гора била трудно достъпна и трудно проходима, тъй като в нея имало много гъсти храсти, храстовидни растения и високи треви.

За извършеното маркиране свид. К. изготвил сортиментна ведомост от 03.07.2021 г. и карнет – опис от 30.08.2021 г.

Свид. К. предоставил на подс. Л. технологичен план за провеждане на сечта и извозването на дървесината за запознаване, което подсъдимият удостоверил с подписа си.

Подс. Л. подал до ТП на ЮИДП - Сливен, ДГС „Тунджа“- Ямбол заявление за издаване на разрешение за достъп до горски територии по чл.148 от ЗГ за имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, в землището на с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол. Поисканият достъп бил обоснован със сключения между „Редут“ ЕООД - с. Драма и „Бул – Лес“ ЕООД - гр. Ракитово договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 25.08.2021 г. В заявлението били посочени марките и регистрационните номера на моторните превозни средства, регистрационните номера на прикачените към тях ремаркета, предвидени за осъществяване на достъп до горската територия по маршрут от нея до гр. Ракитово.

За потребител с право да издава превозни билети за извозване на добитата в сечището дървесина бил определен свид. И. А. Й. от гр. Ямбол, който също бил вписан в публичния регистър по чл.235 от ЗГ в Изпълнителната агенция по горите и притежавал издадено му от агенцията удостоверение за регистрация №7366/26.07.2012 г. за упражняване на частна лесовъдска практика - дейности по чл.233, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗГ.

От 2019 г. свид. И. Й. бил назначен на работа във фирма „Редут“ ЕООД - с. Драма на 4- часов работен ден.

На 16.09.2021 г. свид. И. К. добавил данните на свид. Й. в регистрите на ИАГ. Свид. Й. имал задължение да издава превозните билети, в които вписвал данните за асортимента и обема на извозваната дървесина, данните на превозното средство и на водача му, както и маршрута на движение на извозваната дървесина. От началото на сечта до 27.10.2021 г. свид. И. Й. е издал общо 13 броя превозни билета (т.1, л.97 - л.122 от ДП).

За фактическото извършване на сечта на тополовите насаждения подс. С. Л. наел подс. Б. М. и неговия син – свид. М. М., двамата от гр. Костандово, община Ракитово.

Подс. М. притежава свидетелство за правоспособност №0028733, издадено от Министерството на земеделието и горите с рег. № 0028447/26.11.2021 г., въз основа на изпитен протокол с рег. № 0111/20.03.2010 г. и срок на валидност до 26.11.2031 г. По силата на свидетелството за правоспособност подс. М. има право да работи с моторни триони и храсторези (категория Тпс) и отговаря на изискванията на чл.230, ал.3 от ЗГ, на чл.13, ал.1 и ал.4, т.5 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и на чл.17 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските категории (ПЗБУТГТ), издадени от Министъра на земеделието, храните и горите.

Подс. М. и синът му - свид. М. М. научили от свой познат, работещ като шофьор в „Бул-Лес“ ЕООД - гр. Ракитово, че дружеството е сключило договор за сеч и извозване на дървесина и търси дървосекачи за този свой обект в гр. Ямбол. Двамата се срещнали в гр. Ракитово с подс. Л. в качеството му на лесовъд и пълномощник на „Бул-Лес“ ЕООД и му предложили да ги наеме за обекта на дружеството в Ямбол, тъй като за края на лятото и есента на 2021 г. не били ангажирани на обект на своя работодател - „Транс - В.“ ЕООД - с. Първенец, община Родопи, обл. Пловдив.

Подс. М. и свид. М. М. имали сключени трудови договори с „Транс - В.“ ЕООД - с. Първенец, по силата на които подс. М. бил назначен в дружеството на длъжност „резач на горски дървен материал“ (т.1, л.217 от ДП), а свид. М. М. бил назначен на длъжност „извозвач на дървен материал“ (т.1 л.216 от ДП). За месеците септември и октомври 2021г. двамата ползвали платен и неплатен отпуск и не били пряко трудово ангажирани с дейността на дружеството - работодател.

Подс. Л. предложил на подс. М. и свид. М. М. да ги ангажира при условията на граждански договор за обекта на дружеството му – работодател в Ямбол и след като получил съгласието им, взел личните данни на всеки от тях, като заснел документите им за самоличност с цел съставяне и подписване на гражданските договори.

На 02.09.2021 г. свид. И. К., като лицензиран лесовъд на дружеството - продавач на дървесината – „Редут“ ЕООД, след като получил от подс. Л. имената и адресите на подс. Б. М., свид. М. М. и Венци М. - син на подс. М., ги добавил в регистъра на ИАГ за достъп до мястото с получено разрешително за сеч и извозване на дървесина.

Подс. Л. изготвил информационна табела във връзка със сечта в процесния обект, в която изрично вписал номера на издаденото позволително за сеч; имота, в който сечта е позволена и неговото местонахождение; вида на сечта; времевия период от 02.09.2021г. до 31.12.2021г. за извършване на сечта; „Бул - Лес“ ЕООД - гр. Ракитово за изпълнител на сечта и себе си като негов лицензиран лесовъд и представител.

В края на м. август 2021 г. подс. М. и свид. М. М. пристигнали в гр. Ямбол, където подс. Л. им съдействал да си намерят квартира за периода, през който щели да работят на сечището. Тримата се срещнали със свид. П. К. - близък приятел на собственика на частната гора – „Редут“ ЕООД. Свид. М. С., управител и едноличен собственик на капитала на това дружество, представил на подс. Л., както и на подс. М. и свид. М. М., свид. П. К. като негов доверен човек в Ямбол, представляващ лично него и неговото дружество, на когото следвало да се обаждат при нужда и при възникнали проблеми във връзка с извършването на сечта в тополовата гора.

Подс. Л. отвел подс. М. и сина му – свид. М. М. в тополовата гора край с. Хаджидимитрово, община Тунджа, за да им покаже къде ще работят. На място тримата се срещнали със свид. И. К., който ги завел на сечището и им показал маркираните от него с ораН.а боя общо 1 143 броя тополови насаждения. На срещата четиримата разговаряли как и къде точно да се организира временния горски склад, от който ще се извозва добитата дървесина към гр. Ракитово.

Свид. К. запознал подс. М. и сина му - свид. М. М. с лесовъдските изисквания: да режат само маркираните дървета, да обработват и сортират дървените материали по зададените стандарти за определена дължина и диаметър, да извозват и рампират нарязаните сортименти до организирания временен склад.

На 09.10.2021 г. подс. Б. М. и свид. М. М. започнали работа в обекта - частна гора в землището на с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол. Двамата обозначали границите на сечището, като поставили на дървета

предоставените им от подс. Л. предупредителни табели с надписи: „Внимание! Сечище!“ и „Внимание! Извършва се сеч, преминаването на хора е забранено!“.

През почивните дни подс. Б. М. и свид. М. М. се прибирали в дома си в гр. Костандово, община Ракитово. В офис на „Бул-Лес“ ЕООД в гр. Ракитово те получавали на ръка от подс. С. Л. паричните си възнаграждения за изработеното през седмицата - по 12 лева на 1 кубичен метър дървесина, която добивали със собствени технически средства и машини. Лицензираният дървосекач подс. Б. М. работил с моторен трион, марка „Хускварна“, а свид. М. М. извозвал добитата дървесина до обособения в периметъра на сечището временен горски склад с трактор марка „Болгар“, негова собственост.

През мес. октомври 2021 г. подс. Б. М. и свид. М. М. работили по възложената им работа в процесното сечище, без да имали сключени трудови договори с дружеството - възложител „Бул - Лес“ ЕООД гр. Ракитово. Двамата изпълнявали възложените им задачи по сечта единствено по устна уговорка с подс. Л. в качеството му на лицензиран лесовъд и пълномощник на дружеството. Също по устна уговорка с подс. Л. получавали и трудовите си възнаграждения за свършената работа – в брой и „на ръка“.

Както на 09.10.2021 г., когато подс. Б. М. и свид. М. М. започнали работа в процесното сечище, така и към 27.10.2021 г., двамата не са били инструктирани съобразно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.10.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На двамата посочени работници не е бил проведен нито първоначален, нито ежедневен, нито на работното място, нито извънреден инструктаж по смисъла на чл.10, ал.3 и сл. от цитираната наредба. Не им е бил проведен инструктаж нито от дружеството - възложител на работата, нито от представител на дружеството - собственик на частната гора.

Подс. Л. посетил сечището, в което работили подс. Б. М. и свид. М. М., само веднъж - когато представил двамата работници на свид. И. К. и когато видели на място тополовите насаждения, маркирани за сеч от свид. К.. Подс. Л. не посетил обекта втори път и по никакъв начин не упражнявал контрол върху сечището и работата на наетите лица по възложената им сеч и добив на дървесина.

За извозването на добитата в процесното сечище дървесина от временния горски склад в сечището и до гр. Ракитово свид. И. Й. издал общо 13 броя превозни билета. Превозните билети обхващали времевия период от 24.09.2021 г. до 22.10.2021 г. и били издадени за следните превозни средства: за товарен автомобил с рег. № •• •••• •• с прикачено ремарке с рег. № Р•• •••• •• с водач на пътния състав свид. К. Д. от гр. Костандово; за товарен автомобил с рег. № •• •••• •• с прикачено ремарке с рег. № * •••• •• с водач на пътния състав свид. Я. К. от гр. Костандово; за товарен автомобил с рег. № Р•• •••• •• с прикачено ремарке с рег. № •• •••• •• с водач на пътния състав свид. В. С. от гр. Костандово; за товарен автомобил с рег.№ •• •••• •• с прикачено ремарке с рег. № •• ••• •• с водач на пътния състав свид. Г. ГоН. от гр. Велинград и за товарен автомобил с рег. № •• •••• •• с прикачено ремарке с рег. № •• •••• •• с водач на композицията свид. Т. Б. от гр. Велинград. Свидетелите Д., К., С., ГоН. и Б. били работници на дружеството „Бул - Лес“ ЕООД- гр. Ракитово с надлежно сключени и регистрирани трудови договори. Те осъществявали трудовата си дейност по извозването на дървесина от сечището край с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол до гр. Ракитово, обл. Пазарджик по възлагане и съобразно указанията на подс. Л..

В работен ден след 15.10.2021 г., пристигайки на сечището, подс. Б. М. и свид. М. М. заварили в пределите му много хора и специално обучени кучета, които търсили и събирали гъби – трюфели, каквито обичайно виреели в почвите около тополови насаждения. Подс. М. и свид. М. М. предупреждавали берачите на гъби, че е опасно да се движат из сечището, когато в него се извършва активна сеч и извозване на дървесина, но те пренебрегвали указанията и забележките и целенасочено късали поставените табели, обозначаващи сечището, забраната за влизане в него и предупреждението за опасност поради извършваната сеч.

Подс. Б. М. уведомил по телефона подс. С. Л. за опасното присъствие на външни лица - берачи на трюфели в района на сечището, въпреки отправяните към тях устни предупреждения и подновяваните всеки ден предупредителни табели за опасност. Подс. М. настоявал пред подс. Л. за помощ и съдействие, тъй като той и синът му не можели да се справят с нерегламентираното присъствие на външни лица в сечището и не можели да ги изгонят от периметъра му. От своя страна подс. Л. уверил подс. М. в телефонен разговор, че ще се предприемат мерки във връзка с берачите на трюфели в района на сечището, но такива мерки не били взети нито от подс. Л., нито от фирмата – купувач „Бул-Лес“ ЕООД. Подс. Б. М. помолил за съдействие и свид. П. К., посочен му като лице за връзка с дружеството - собственик на частната гора, но и от него не получил помощ за отстраняване на външните лица от обсега на сечището.

На 27.10.2021г. подс. М. и свид. М. М. отново заварили в района на сечището множество външни лица и кучета, които търсели и събирали гъби. Отново и неколкократно предупредили берачите на трюфели да напуснат района, тъй като има опасност при добива на дървесина с моторен трион, някой да пострада, но резултат от устните предупреждения нямало.

Подс. М. и синът му свид. М. М. започнали работа, независимо от присъствието на външни хора и кучета в района на сечището. Един от берачите на гъби в сечището на този ден бил и пострадалият Д. Н. К., който търсил трюфели с помощта на обучените си три кучета. Пострадалият е знаел за опасностите при извършваната сеч, тъй като същият е възприел поставените забранителни за влизане табели и нееднократно лично е предупреждаван от подс. Б. М. за високия риск от движение на хора и животни в сечището по време на работата на дървосекачите.

На самия ден, 27.10.2021 г., пострадалият К. отново на няколко пъти устно е предупреден от подс. М. и свид. М. М. за опасността и риска да се движи в района на сечището по времето, когато те работят с моторен трион и падат отсечени тополи. Отново обаче Д. К. не се съобразил както с предупреждаващите за опасност табели, закачени по границите на сечището и в целия му периметър, така и с указанията на дървосекачите да напусне сечището.

На 27.10.2021 г., около обяд, подс. Б. М. отсякъл в южната част на сечището топола с височина около 28 метра и диаметър в основата - 30 см. Отсеченото дърво обаче не паднало на земята, а се подпряло (закачило) в короната на съседна неотсечена топола. Подс. М. не предприел веднага действия, с които да повали на земята процесната топола. Той оставил отсеченото и закачено дърво в това му състояние за кратко време, през което заедно със свид. М. М. закачили за трактора вече повалените на земята четири – пет тополи и ги извлекли до временния горски склад, намиращ се на около 40 - 50 метра.

Междувременно процесната отсечена топола под действието на тежестта си се откачила от короната на съседното дърво и неконтролируемо паднала на земята. В този момент близо до оставеното отсечено и закачено дърво и в обсега на неговото свободно падане се намирал пострадалият Д. К.. Дървото паднало върху него, ударило го по главата и гърба, съборило го на земята, причинявайки му тежки наранявания.

Когато подс. М. и свид. М. М. се върнали от временния склад до оставената отсечена и закачена в короната на съседно дърво топола с намерението да я обезопасят и съборят на земята, те намерили тополата паднала и до нея било тялото на пострадалия, който бил изпаднал в безсъзнание и дишал тежко. За да му помогне, подс. Б. М. незабавно предприел действия с цел отстраняване на пречещото дърво. Той нарязал стъблото на процесната топола на три места и стигнал до тялото на пострадалия. Изпратил свид. М. М. за вода и проверил дали пострадалият си е глътнал езика. След като установил, че това не се е случило, подс. М. измил кръвта от лицето на пострадалия и призовал с викове за помощ намиращите се наблизо берачи на трюфели. Няколко от тях се отзовали на апела му, но разбирайки за злополуката, те се разбягали и незабавно напуснали сечището.

В 12,13 часа подс. Б. М. позвънил от собствения си мобилен телефон с номер •••••••••• на ЕЕН 112, съобщил за случилото се и потърсил спешна медицинска помощ в опит да спаси живота на пострадалото лице. Сигналът на ЕЕН 112 е бил приет от служител на „Районен център 112“ – Бургас и предаден в Центъра за спешна медицинска помощ в Сливен. В отговор, екип на ЦСМП - Сливен с ръководител свид. К. Г. се отправил незабавно към сечището.

Междувременно в резултат на получените тежки и несъвместими с живота травматични увреждания и въпреки оказаната му навременна и необходима помощ от подс. М., пострадалият Д. К. починал.

Изпратеният в помощ на пострадалия К. медицински фелдшер К. Г. пристигнал на място в 13,10 часа и констатирал настъпилата смърт на пострадалото лице.

При проведения по-късно на 27.10.2021 г. оглед на местопроизшествие – тополова гора, намираща се в землището на с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол, имот кадастрален № 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, е бил намерен трупът на пострадалия Д. Н. К.. По време на извършения оглед на местопроизшествие бил съставен надлежен протокол. Направени били и фотоснимки.

На 28.10.2021 г. в секционната зала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД - Ямбол, бил извършен оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Д. К., при които била установена тежка съчетана механична травма с обхващане на главата и гръдния кош.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие на първата инстанция и са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства:

обясненията на подс. Б. М. и част от обясненията на подс. С. Л., дадени в първоинстанционното съдебно следствие;

показанията на свидетелите И. С. К., А. П. Г., М. М. С., К. С. Г., А. Н. В., П. М. МА.ов, Н.й И. В., И. С. И., К. Г.ев Д., Р. Х. К., И. П. Б., И. С. И., П. С. К. и П. З. Б., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие;

показанията на свидетелите М. Б.в М., А. И. А. и И. А. Й., дадени в първоинстанционното съдебно следствие и тези от досъдебното производство, прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК;

• писмените доказателства, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК: – справка за съдимост на подс. Б. М. (т.1, л.84, т.3, л.70 от ДП), справка за съдимост на подс. С. Л. (т.2, л.89 от ДП), заявление за издаване на разрешение за достъп до горски територии по чл.148 от ЗГ и информационна табела на обект за добив на дървесина в горски територии (т.1, л.43 – л.44 от ДП), справка от търговски регистър към 29.11.2021 г. за „Бул – Лес“ ЕООД – гр. Ракитово (т.1, л.60- 61 от ДП), таксационна характеристика за имот, кад. номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, в землището на с. Хаджидимитрово (т.1, л.77 – л.78 от ДП), позволително за сеч №0627869 (т.1, л.145 от ДП) карнет – опис за извършеното маркиране в отдел 94, подотдел „в“ в землището на с. Хаджидимитрово (т.1, л.146 – л.147 от ДП), сортиментна ведомост (т.1, л.150 от ДП), технологичен план №1 за добив на дървесина в отдел 94, подотдел „в“ в землището на с. Хаджидимитрово (т.1, л.151 – л.152 от ДП), справка за издадени първични превозни билети към позволително за сеч №0627869 (т.1, л.93 – 94 от ДП), списък на лицата, които имат право да издават превозни билети от обекта по позволително за сеч №0627869 (т.1, л.95 от ДП), списък на лицата, на които е даден достъп до обекта по позволително за сеч №0627869 (т.1, л.96 от ДП), превозни билети – 13 бр. (т.1, л.97 – л.122 от ДП), скица на насаждението и схема на извозните пътища – Образец по чл.50, ал.11 от НСГ (т.1, л.148 от ДП), удостоверение №12218/10.12.2015 г. на ИАГ за регистрация на И. С. К. (т.1, л.149 от ДП), удостоверение за наследници на Д. Н. К. (т.1, л.166 от ДП), препис – извлечение от акт за смърт на Д. Н. К. (т.1, л.167 от ДП), договор за покупко-продажба на дървесина на корен (т.1, л.177-л.178 от ДП), заверено копие на свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези на Б. Я. М. (т.1, л.187 от ДП), справка актуално състояние на трудови договори на М. Б.в М. (т.1, л.202 от ДП), справка актуално състояние на трудови договори на Б. Я. М. (т.1, л.203 от ДП), фиш за работна заплата на М. Б.в М. за мес. октомври 2021 г., издадена от работодателя „ Транс – В.“ ЕООД (т.1, л.216 от ДП), фиш за работна заплата на Б. Я. М. за мес. октомври 2021 г., издадена от работодателя „ Транс – В.“ ЕООД (т.1, л.217 от ДП), справка от търговски регистър към 14.10.2022 г. за „Транс – В.“ ЕООД – с. Първенец (т.1, л.224 от ДП), справка от търговски регистър към 14.10.2022 г. за „ Редут“ ЕООД – с. Драма (т.1, л.225 от ДП), удостоверение за частна лесовъдска практика №10878/26.09.2014 г. на С. Л. (т.1, л.226 от ДП), писмо изх. №05-11-1/01.11.2022 г. на ЦСМП – Сливен за постъпил на 27.10.2021 г. в 12.17 часа от тел.112 сигнал за пострадал с неизвестно име в с. Крушаре, местност Тополите и за изпратен медицински екип с ръководител мед. фелдшер К. Г., който констатирал Екзитус леталис ( т.2, л.45 от ДП), заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ от 27.10.2021 г. (т.2, л.46 от ДП), заверено копие на „журнал за спешни повиквания“ от 27.10.2021 г. на ЦСМП – Сливен (т.2, л.47 от ДП), писмо рег. №105840-543/02.11.2022 г. на РЦ 112 – Бургас за получено на 27.10.221 г. в 12:13 часа обаждане от телефон •••••••••• от лице, представило се с имената Д. М. и съобщило за злополука в сечище в резултат на отрязано и паднало дърво в землището на с. Хаджидимитрово (т.2, л.51 от ДП), удостоверение №10878/26.09.2014 г. за регистрация на С. Л., издадено от ИАГ (т.2, л.57 от ДП), заявление за вписване в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на С. Л. от 28.08.2014 г. (т.2, л.58 от ДП), диплома за завършено средно специално образование, квалификация „техник лесовъд“, на С. Л. (т.2, л.61 – л.62 от ДП), заверено копие на трудов договор №721/21.06.2019 г., сключен между „Бул – Лес“ ЕООД и С. Л., назначен на длъжност „Специалист лесовъдство“ (т.2, л.92 от ДП), 2бр. заверени копия на допълнителни споразумения към трудов договор №721/21.06.2019 г.( т.2, л.93 – л.94 от ДП), заверено копие на длъжностна характеристика на длъжност „Специалист лесовъдство“, връчена на С. Л. (т.2, л.95 –л. 97 от ДП), заверени копия на трудови договори и споразумения към тях на лица – шофьори в „Бул – Лес“ ЕООД – гр. Ракитово, извършили превоза на дървения материал (т.2, л.100 – л.129 от ДП), сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ на И. С. К. (т.2, л.101 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), длъжностна характеристика на длъжността „Специалист лесовъдство“ на И. А. Й. (т.2, л.102 – л.103 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), декларация за Запознатост от И. А. Й. (т.2, л.104 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), трудов договор №4/13.01.2021 г. сключен между търговското дружество „Редут“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Кабиле“ №38 и И. А. Й. (т.2, л.105 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), молбадекларация от И. А. Й. (т.2, л.106 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), служебна бележка №4 от 18.01.2021 г., (т.2, л.107 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ на И. С. К. (т.2, л.108 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол) , договор от 20.08.2021 г. сключен на между търговското дружество „Редут“ ЕООД с управител М. М. С. в качеството му на възложител и инж. И. С. К. в качеството на изпълнител (т.2, л.109 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), заповед №1 от 24.06.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между търговското дружество „Редут“ ЕООД, представлявано от М. М. С., и И. А. Й. (т.2, л.110 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), молба за напускане на И. А. Й. (т.2, л.111 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол), справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (т.2, л.112 от НОХД №84/2023 г. на ОС – Ямбол);

• писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 27.10.2021 г. (т.1, л.10 – л.12, препис – т.1, л.9 от ДП);

• веществени доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при извършения оглед на местопроизшествие (т.1, л.14 – л.38 от ДП),

• веществени доказателства – оптичен носител CD-R, марка „НР“, съдържащ запис на разговор с оператора на ЕЕН 112 в 12:13 часа на 27.10.2021 г. (т. 2, плик с №50 от ДП);

• експертните заключения – заключение на съдебномедицинска експертиза на труп №208/2021 г., изготвено от д-р Т. Ч. (т.1, л.205 – л.208 от ДП), заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. Г. И. И. и доц. д-р инж. К. И. М. ( т.2, л.3 – 20 от ДП).

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина на осъществяване на деянията - чрез бездействие, заеманата от подс. Л. длъжност в процесното дружество – работодател „Бул - Лес“ ЕООД, характеристиката на извършваната от подс. М. трудова дейност, личността на пострадалия, механизма на настъпване на смъртта и причините за нея, причинноследствената връзка между бездействието на всеки един от подсъдимите Л. и М. и настъпилата смърт на пострадалия – са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по чл.371, т.1 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и намери, че възражението за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаните деяния по наказателноправните норми съответно на чл.123, ал.1 от НК за подс. Л. и по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК за подс. М. и за съпричастност на подсъдимите към деянията, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения, на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на проведеното по реда на чл.371, т.1 от НПК съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкрИ.е на обективната истина, в това число досежно авторството на деянията в лицето на подсъдимите, както и причините за реализиране на злополуката.

По изрично искане на подсъдимите и техните упълномощени защитници за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК и след разясняване на последиците, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели, както и писмените експертни заключения от досъдебното производство, съдът, на основание чл.372, ал.3 от НПК, одобрил изразеното от подсъдимите Л. и М. и техните защитници, както и от частните обвинители, съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите, а също и непосредствено изслушване на вещото лице д-р Т. Ч..

Важно е да се отбележи, че в отличие от диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, редът по чл. 371, т.1 от НПК не включва признание на фактите по обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях, а единствено съгласие да не се провежда разпит на „всички... свидетели и вещи лица“, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения от досъдебното производство. Коментираният процесуален ред за разглеждане на делото, целящ постигане на бързина в процеса, е допустим, когато между страните липсва спор относно процесуалната допустимост и годност на съответните свидетелски показания и експертни заключения и представлява отклонение от общите принципи за непосредственост, устност и състезателност при събирането на доказателствата. Проверката, анализът и оценката на тези доказателствени материали обаче на общо основание следва да се извърши съобразно общите правила и принципи на процесуалния закон. Основният принцип за разкрИ.е на обективната истина не може да бъде пренебрегнат от особената процедура по чл.371, т.1 от НПК. В случай, че съдът прецени, че за изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване или за отстраняване на съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи главния факт в процеса, се налага непосредствен разпит на определени свидетели и/или вещи лица, то съгласно препращащата норма на чл. 374 НПК приложими са общите правила за провеждане на съдебно следствие.

Предвид горното, първоинстанционният съд правилно е процедирал, като при спазване на принципа за разкрИ.е на обективната истина, по искане на подсъдимите и техните защитници са разпитани непосредствено свидетелите И. С. К., А. П. Г., М. М. С., К. С. Г., А. Н. В., П. М. МА.ов, Н.й И. В., И. С. И., М. Б.в М., А. И. А., И. А. Й., К. Г.ев Д., Р. Х. К., И. П. Б. и И. С. И.. Непосредствено са изслушани вещите лица инж. Г. И. И. и доц. д-р инж. К. И. М., изготвили заключението на съдебно-техническата експертиза. На страните, включително на подсъдимите и техните защитници, е предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите и вещите лица, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК са били прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свидетелите М. Б.в М., А. И. А. и И. А. Й., които са потвърдили първите си показания, дадени пред разследващ орган, с изключение на частта от досъдебните показания на свид. М. М., касаеща провеждането му на устен инструктаж от подс. Л..

По изрично искане на защитника на подс. Л. в хода на първоинстанционното съдебно следствие са допуснати и разпитани като свидетели П. С. К. и П. З. Б..

Предоставена е възможност на подсъдимите Л. и М. да дадат обяснения и същите са депозирали такива в края на съдебното следствие, както са пожелали, а в хода на досъдебното производство само обв. М. е дал обяснения, докато обв. Л. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, като нито един от тях не е надценен или пренебрегнат. Не се констатира превратна оценка на данните, установени от доказателствените средства и способите за доказване, която да сочи на допуснати от контролирания съд нарушения, било на процесуалните правила, било на правилата на формалната логика.

Обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно фактическите рамки на обвинението, са изведени при съблюдаване на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на изследването им. Не се установяват нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК в доказателствената дейност на първоинстанционния съд, които да са довели до неправилно формиране на вътрешното му убеждение при установяването на относимите факти. Изложените към присъдата мотиви обезпечават възможността въззивната инстанция безпрепятствено да установи действителната воля на решаващия съдебен състав и да упражни контрол върху правилността на формираното вътрешно убеждение. Същевременно мотивите гарантират и правото на страните да се запознаят с ясните и недвусмислени съображения, разкриващи оценъчната доказателствена дейност, и им осигуряват възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу съдебния акт във въззивното производство. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на в с и ч к и доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил обясненията на подсъдимите М. и Л., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължение да казва истината. Правилно е кредитирал изцяло обясненията на подс. М., а тези на подс. Л. - отчасти. Вярна е оценката на съда, че обясненията на подс. М. са много подробни, логически последователни, убедителни и намиращи подкрепа в другите доказателствени източници – гласни, писмени, веществени и в заключението на съдебномедицинската експертиза, поради което следва да се приеме, че тези обяснения възпроизвеждат обективно случилите се събития и представляват достоверен източник на фактически данни за обстоятелствата от предмета на доказване. С оглед на това посоченото устно доказателствено средство допринася за установяване на обективната истина по спора и заслужено е включено в доказателствената основа досежно приетата фактическа обстановка.

Обясненията на подс. Б. М. в детайли и в хронологична последователност пресъздават релевантните фактически положения, случили се на инкриминираната дата и непосредствено преди нея. Твърденията му, че процесното сечище е било ясно маркирано, включително и с нарочни табели, поставени по границите му и вътре в периметъра му; че е било изрично указано, че влизането в сечището е забранено, се подкрепят както от показанията на свид. М. М. – негов син и показанията на пристигналите на местопроизшествието полицейски служители – свидетелите Р. К., А. Д., И. Б. и И. И., така и от показанията на свидетелите П. МА.ов, Н.й В., И. И. и А. А., които са близки приятели на пострадалия и като него са берачи на трюфели.

На разпита си подс. М. вярно е казал, че многократно е поставял в сечището табели, предупреждаващи за опасност при влизане в него, тъй като гъбарите ги късали и премахвали. Съобщил, че както в началото на всеки работен ден, така и по няколко пъти през деня по време на дейността си по сеч, е казвал на берачите на трюфели да не влизат в сечището и ги е предупреждавал за възможната опасност да пострадат при рязането и повалянето на тополите. Споделил, че гъбарите не се съобразявали нито с поставените табели, нито с устните му предупреждения и постоянно влизали с кучетата си в сечището. Подчертал, че ежедневно, включително в деня на инцидента, е предупреждавал пострадалия Д. К. да не влиза за гъби в района по време на активна сеч, но за съжаление същият не се съобразявал с предупрежденията и рискувайки живота си, настоятелно търсел и берял трюфели, дори в непосредствена близост до работещите секачи.

Подс. М. достоверно е заявил, че няколко пъти е уведомил по телефона подс. Л. за затрудненията, които постоянно имал във връзка с обезопасяването на сечището поради наличието на много гъбари и тяхната упоритост да не изпълняват нарежданията му за напускане на района. Подс. М. дори предупредил подс. Л., че има намерение да се откаже да довърши сечта в обекта, защото се притеснявал, че може да стане злополука, при която да пострада някой от гъбарите. Тези обяснения на подс. М. се потвърждават от показанията на сина му – свид. М. М., както и от обясненията на подс. Л..

Обясненията на подс. М. съдържат подробна информация за механизма на злополуката. Той откровено споделил, че когато отсякъл процесно дърво, то не паднало веднага на земята, а останало закачено за съседно дърво. Споделил също, че оставил отсеченото дърво в това състояние – подпряно в съседното, защото нямал достъп до него за да го събори, тъй като в близост имало други отрязани и повалени на земята дълги тополови дървета, които пречели. Заявил, че именно тази конкретна ситуация наложила първо заедно със сина си свид. М. М. да закачат отсечените преди това дървета за трактора и да ги извлекат до временния склад, като имали намерение после, след като вече са осигурили път за трактора и достъп до процесното закачено дърво, да завържат отрязаното стебло на дървото за трактора и така да го повалят на земята. Подс. М. е категоричен в твърденията си, че не е съществувала друга възможност да се събори отсеченото и закачено дърво, освен тази, при която да се завърже стеблото за трактор и с помощта на подобна горска техника да се повали на земята.

За установяване на факта на какво разстояние от процесното дърво са се отдалечили подс. М. и синът му, издърпвайки с трактора отрязаните дървета до временния горски склад, съдът с основание се е доверил на обясненията на подс. М., който съобщил, че това разстояние е било не по-голямо от 50 метра, около 40 метра. Това негово твърдение съвпада с показанията на свид. М. М. и съдържанието на документите относно процесното сечище (скица на насаждението и схема на извозните пътища), които удостоверяват, че същото има трапецовидна форма, с приблизителна височина от 90 метра, дължина на голямата основа на трапеца - 280 метра и дължина на малката основа - 180 метра, като тези размери практически изключват разстоянието от процесното дърво до временния склад в сечището, респективно разстоянието, на което подс. М. се е отдалечил от дървото, да е около 400 метра, както е прието в обвинителния акт.

Вярна оценка за истинност съдът е дал на обясненията на подс. М., с които пресъздал установената след връщането му при закаченото дърво обстановка – дървото било паднало на земята, в близост до него пострадалият лежал в безсъзнание и дишал тежко, а около тях обикаляли и лаели кучета. Подс. М. подробно описал предприетите от него действия за оказване помощ на пострадалия - нарязал стъблото на процесната топола на три места и стигнал до тялото на пострадалия, проверил дали не си е глътнал езика, изпратил сина си свид. М. за вода, измил кръвта по лицето на пострадалия, позвънил на ЕЕН 112, съобщил за случилото се и потърсил спешна медицинска помощ, поискал помощ от намиращите се наблизо гъбари, но те му отказали, наредил на сина си свид. М. да отиде на пътя извън гората, където да посрещне линейката и да доведе пеша лекарят, тъй като теренът бил трудно проходим. Тези твърдения на подс. М. кореспондират напълно с показанията на свидетеля - очевидец М. М.. Срещат подкрепа и в показанията на свид. А. А., който е приятел на пострадалия, озовал се е веднага на мястото на инцидента, привлечен от кучешкия лай и видял подс. М., приклекнал до пострадалия и викащ за помощ. Те са в унисон и с показанията на свид. К. Г., медицинско лице от ЦСМП – Сливен, което пристигнало на местопроизшествието по повод подадения на ЕЕН 112 сигнал за пострадал човек. Коментираните обяснения на подс. М. съответстват на съдържанието на писмо рег. №105840-543/02.11.2022 г. на РЦ 112 – Бургас, което удостоверява получено на 27.10.2021 г. в 12:13 часа обаждане от конкретен телефонен номер, напълно съвпадащ с този на подс. М., имената на представилото се като Д. М. лице и съобщената информация за злополука в сечище в резултат на отрязано и паднало дърво в землището на с. Хаджидимитрово. Въпросните обяснения са в корелация и с приложения по делото като веществено доказателство оптичен носител CD-R, марка „НР“, съдържащ запис на разговор с оператора на ЕЕН 112 в 12:13 часа на 27.10.2021 г.

Анализирайки детайлно обясненията на подс. С. Л., първата инстанция обосновано заключила, че тази част от твърденията му, които са в пряка връзка с деянието му, не отговарят на обективната действителност и са израз на защитна позиция, поради което не могат да послужат като източник на достоверни факти. Правилно съдът е дал вяра само на тези части от обясненията на подсъдимия, които кореспондират с други проверени и достоверни доказателствени източници. Отдал е кредит на доверие на твърденията на подс. Л., че той е лицензиран лесовъд и пълномощник на дружеството – купувач на дървесината „Бул – Лес“ ЕООД – гр. Ракитово и като такъв е сключил процесния писмен договор за покупко-продажба на дървесина на корен, както и устни договори с подс. Б. М. и свид. М. М. да извършат сечта в процесното сечище, за което ще им заплати уговорено възнаграждение. Така заявените от подс. Л. по време на разпита му обстоятелства съответстват на данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото - удостоверение за частна лесовъдска практика №10878/26.09.2014 г., издадено на С. Л. от ИАГ, трудов договор №721/21.06.2019 г., сключен между „Бул – Лес“ ЕООД и С. Л., назначен на длъжност „Специалист лесовъдство“, длъжностна характеристика на длъжност „Специалист лесовъдство“, връчена на С. Л., писмен договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 25.08.2021 г., както и на данните, изводими от показанията на свидетелите А. Г. и М. М., а също и от обясненията на подс. Б. М.. Предвид на това двете съдебни инстанции гласуваха вяра на изложената част от обясненията на подс. Л. и ползваха същите при установяване на фактическите положения по делото.

Не отговарят на обективната истина твърденията на подс. Л., че е била постигната устна уговорка с представителите на дружеството – продавач „Редут“ ЕООД – с. Драма именно това дружество да отговаря за охраната на сечището и извозването в процесната частна гора, а не дружеството – купувач „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово. Тези обяснения на подс. Л. се опровергават, както от писмения договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 25.08.2021 г., така и от показанията на свидетелите И. К., М. С., И. Й., П. К. и А. Г.. Те срещат подкрепа единствено в показанията на разпитания по искане на подс. Л. свидетел П. Б., на чиито думи съдът не се е доверил.

Неверни са изявленията на подс. Л., че свид. П. К. като представител на дружеството – продавач „Редут“ ЕООД – с. Драма е присъствал на всеки курс по извоз на дървесина от района на сечището към гр. Ракитово, както е било „уговорено“, и дори е издавал превозни билети, без да има такова правомощие. Тези думи на подс. Л. се оборват от приложените по делото като писмени доказателства 13 броя превозни билети, издадени всички от свид. И. Й., нает от дружеството – продавач „Редут“ ЕООД – с. Драма да отговаря именно за извозването на дървесината от сечището и да издава превозни билети, от показанията на самия издател на превозните билети – свид. И. Й., а също и от показанията на шофьорите – работници по трудови договори с дружеството – купувач „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово, които са управлявали товарните автомобили и са извозили дървесината от сечището до гр. Ракитово, като сред тях е и непосредствено разпитаният от съда свид. К. Д..

Правилна е дадената негативна оценка за истинност на обясненията на подс. Л., с които заявява, че е посещавал няколко пъти или поне три пъти процесното сечище и че той е реагирал на всяко от множеството обаждания на подс. М. за присъствието на външни лица – берачи на трюфели в сечището, които не се съобразявали със забраните да влизат в района на сечта и с предупрежденията за реални за здравето им опасности. Верни са противните твърдения на подс. М. и свид. М. М., че подс. Л. само веднъж е идвал на сечището - когато още преди започване на дейността им свид. И. Кафеждиев ги е завел тримата заедно в тополовата гора и им е показал маркираните за сеч дървета. Коментираните обяснения на подс. Л. се разколебават и от показанията на свидетелите – берачи на трюфели, каквито са П. МА.ов, Н.й В., И. И. и А. А., които заявили, че не са виждали нито полицаи, нито други лица в района на сечището, освен двамата дървосекачи Б. М. и М. М. и които потвърдили, че само тези лица са ги предупреждавали за опасностите по време на сечта и ги гонели от сечището.

С основание съдът е отрекъл достоверност на думите на подс. Л., че той е уведомявал многократно по телефона свид. П. К. като представител на дружеството – собственик на гората за присъствието в сечището на външни лица, пречещи на сечта и поставени в риск, и че е отправял молби към същия свидетел – П. К., като „местен“ човек, познаващ лично гъбарите, да реагира и да съдейства за отстраняване на указаните опасности по време на дърводобива. Тези твърдения на подс. Л. не кореспондират с показанията на свидетелите П. К., М. С. и М. М., с обясненията на подс. М. и с приложените по делото като писмени доказателства документи, които да сочат на пряк ангажимент на свид. П. К. към извършваната в сечището дейност или към охраната на този обект.

Противоречиви и неверни са сведенията на подс. Л. относно извършения инструктаж на наетите от него за осъществяване на дърводобива в процесното сечище лица – подс. М. и свид. М. М.. Подс. Л. е заявил, че той е инструктирал само устно ангажираните от него лица – подс. М. и свид. М. М., тъй като същите не работели по трудов договор с дружеството – изпълнител на сечта „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово и поради това не било възможно осъществяването от него на писмен инструктаж. Същевременно изтъкнал, че подс. М. и свид. М. М. като работници по трудов договор в дружеството на В., също занимаващо се с дърводобив, са били вече инструктирани и не се налагало последващото им инструктиране. Като подобно основание, правещо безполезно последващото инструктиране на подс. М. и свид. М. М., подс. Л. посочил и дългогодишния професионален опит на същите лица в областта на дърводобива. Подс. Л. отрекъл като свое задължение проверката на документите, удостоверяващи правоспособността на подс. М. и свид. М. М., съответно като дървосекач и извозвач на дървесина, прехвърляйки отговорността за това на лицензирания лесовъд на дружеството – продавач на дървесината. Верен е противният извод – „Бул Лес“ ЕООД като изпълнител на добива на дървесина на корен чрез своя лицензиран лесовъд в лицето на подс. Л. има задължението за провеждане на инструктаж на наетите за работа в сечището работници и за проверка на техните документи за правоспособност, ако такава се изисква. Несъмнено е от устните твърдения на подс. М. и свид. М. М. и от приложените по делото документи, че подс. Л. не е провел никакъв инструктаж на ангажираните от него за процесната сеч работници, нито е осъществил проверка на техните документи за правоспособност, каквато в случая се е изисквала, поради което и обясненията на подс. Л. относно тези обстоятелства са некоректни и не могат да се възприемат за правдиви.

Специално внимание в анализа на доказателствената съвкупност следва да се отдели на показанията на свид. М. М., които са с основна доказателствена тежест в това наказателно производство, тъй като той е очевидец на всички обстоятелства, релевантни за решаването на спора. Фактът на родствена връзка баща и син между подс. Б. М. и свид. М. М. не може априори да мотивира извод за недостоверност на показанията на този свидетел. Проявявайки необходимата критичност и прецизност, съдът внимателно е обсъдил въпросните свидетелски показания и ги е съпоставил с другите доказателствени източници. Едва след като се е уверил, че тези показания са ясни, последователни и логични и срещат подкрепа в кредитираните доказателствени материали, ги е приел за достоверни, включително в частта им за непроведен инструктаж от подс. Л. и за разстоянието от процесната отсечена и закачена топола до временния горски склад – около 40 – 50 метра.

В показанията си свид. М. М. разказал за инициираната от неговия баща - подс. М. среща с подс. Л., на която самият той лично е присъствал и на която са поискали от подс. Л., знаейки че същият е лесовъд и се занимава с дърводобив, да им осигури обект за сеч на дървета, тъй като в близките два месеца с баща си нямало да бъдат пряко ангажирани с трудова дейност на техния работодател - „Транс – В.“ ЕООД. Споделил за постигнато с подс. Л. съгласие да им осигури работа в горски обект като секач и извозвач по граждански договор, като за съставянето на договора с баща си предоставили личните си данни на подс. Л., който копирал личните им карти. Съобщил, че подс. Л. не им е предоставил за подпис граждански договори, нито им е връчил такива, но редовно, в края на всяка седмица, в събота или неделя, с баща си посещавали офиса на фирмата в гр. Ракитово, където подс. Л. лично и на ръка им заплащал уговореното възнаграждение за свършената в гората работа.

Свид. М. М. разказал и за съвместното с баща си Б. М. и подс. Л. посещение в гр. Ямбол, където последният ги запознал със свид. И. К. и им съдействал да си намерят квартира, в която да нощуват по време на предстоящия период на работа в гора в обл. Ямбол. Спомнил си, че свид. И. К. завел и тримата (подсъдимите Л. и М. и свид. М.) на процесното сечище, показал им го на място, обяснил им кои дървета да секат и взел личните им данни за да ги впише в позволителното за сеч. Свид. М. не си спомнял подс. Л. да му е направил на място устен инструктаж за безопасност на работа по време на сеч, но си спомнял, че подс. Л. нито веднъж не е идвал на сечището в периода, през който заедно с баща си Б. М. са работили, въпреки уведомяванията по телефона за създаваните от гъбарите пречки на трудовия процес в гората.

Свид. М. М. подробно възпроизвел обстановката на сечището по време на работата в него и конкретно извършваните от баща му Б. М. и от самия него конкретни дейности – те обозначавали сечището с предупредителни табели за опасност по време на сечта; почти всеки ден поставяли нови табели, тъй като гъбарите ги късали и не се съобразявали нито с тях, нито с отправяните им устни предупреждения за опасност; баща му Б. М. сечал дърветата с моторен трион и преди повалянето на всяко дърво предупреждавал гъбарите за предстоящата опасност с викове: „Варда! Поваля се!“; след отсичането на няколко (четири – пет) тополи връзвали същите за неговия трактор, който той лично управлявал, и с помощта на баща си извозвал отрязаните дървета до организирания в самото сечище временен горски склад. Свид. М. заявил, че неговият баща Б. М. е уведомявал подс. Л. за присъствието в гората на много гъбари и кучета, които търсили трюфели и пречели на работата им, настоявал е подс. Л. да предприеме мерки за ограничаване достъпа на гъбарите до сечището, но такива мерки не били взети.

На разпитите си свид. М. М. последователно и в детайли пресъздал случилото се на сечището непосредствено преди инцидента и самия инцидент. Заявил, че в инкриминирания ден в периметъра на сечището отново имало много гъбари и кучета, които пречели на работата им и отказвали да напуснат района на активна сеч въпреки поставените табели за опасност и устните предупреждения на двамата работещи. Вярно съобщил, че след отсичането и повалянето на земята на четири – пет тополи, баща му отсякъл още една топола, която не паднала и се подпряла на друго дърво; за да се осигури достъп до закачената топола, заедно с баща си завързали пречещите и повалени на земята тополи и с трактора ги извозили до временния горски склад, намиращ се на около 40 – 50 метра от въпросната топола. Свид. М. М. не отрекъл обстоятелството, че баща му го е придружил и му е помогнал в извозването на отсечените няколко дървета до временния склад, вместо да остане в близост до закачената топола и да предприеме веднага мерки за събарянето й. Съобщил, че в подобна хипотеза на закачено дърво с баща си връзвали това дърво откъм дебелата част (откъм корена) за трактора и го издърпвали, като пояснил, че в конкретния случай не са могли да изпълнят тези действия, защото повалените преди това тополи пречели и не позволявали достъп до закачената топола. Свид. М. М. описал точно ситуацията, заварена след завръщането от временния склад – закаченото дърво било паднало на земята и до него имало повален човек. Възпроизвел извършените от баща му Б. М. активни действия за оказване помощ на пострадалия – проверил дали събореният от тополата човек е жив, изпратил сина си за вода, обадил се на тел.112 и поискал спешна помощ, изпратил сина си да посрещне медицинския екип край гората и да го доведе до мястото на инцидента.

Първата инстанция заслужено е отдала кредит на доверие на показанията на свид. М. М., намирайки ги за правдиви, защото те изцяло съвпадат с еднопосочните показания на свидетелите Н.й В., А. А., П. МА.ов и И. С. относно обстановката в гората и сечището в инкриминирания ден, наличието на табели, предупреждаващи за опасност при сеч, присъствието на много гъбари и кучета, пречещи на работата на дървосекачите, несъобразяването на пострадалия с отправените му предупреждения и извършените от подс. М. действия за оказване помощ на пострадалия. Показанията на свид. М. М. са в кореспонденция с подробните и последователни обяснения на подс. М. относно организацията на работа в сечището и начина на заплащане, както и с показанията на свидетелите И. К. и А. Г. досежно тези обстоятелства. Изявленията на свид. М. съответстват на казаното от свидетелите И. К., К. Г., Р. К., А. Д. и И. Б. относно мястото на инцидента – в гъста и трудно проходима тополова гора, отдалечена от населени места и горски пътища. Обсъдените показания на свид. М. срещат подкрепа в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, в оптичния диск CD-R, марка „НР“, съдържащ запис на разговор с оператора на ЕЕН 112 в 12:13 часа на 27.10.2021 г., както и в заключението на съдебно-техническата експертиза. При така направения обективен анализ на показанията на свид. М., въззивната инстанция се присъедини към оценката на първата за достоверност на въпросното гласно доказателствено средство.

Следващият важен източник на устни доказателствени факти са показанията на свид. И. К., който е незаинтересован от изхода на делото и който в инкриминирания период е работил като лицензиран лесовъд за дружеството – собственик и продавач на дървесината – „Редут“ ЕООД – с. Драма. Свид. К. заявил пред съда, че лично той е изготвил необходимите за извършването на процесната сеч документи – позволително за сеч в полза на дружеството – купувач на дървесината – „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово, сортиментна ведомост и технологичен план за провеждане на сечта и извозването на дървесината по упоменати пътища; лично той е вписал имената на подс. Б. М. и сина му свид. М. в информационната система на ИАГ като лица - работници с достъп до сечището, както и имената на свид. И. Й. като лице - представител на дружеството – продавач, което да контролира извоза на дървесината; лично свид. К. е очертал границите на сечището и е маркирал с контролна горска марка крайните дървета, подлежащи на сеч; завел подсъдимите Л. и М. и свид. М. М. до сечището и на място им показал границите му и маркираните в него дървета. Свид. К. откровено заявил, че не е поискал и не е проверил документите за правоспособност, съответно на подс. М. като дървосекач с моторен трион и на свид. М. М. като водач на горска техника (трактор), независимо че те го уведомили, че ще използват такива технически средства в процеса на сеч и извозване на отсечените дървета до временния горски склад. По повод на тези обстоятелства свид. К. пояснил, че не е негов ангажимент извършването на въпросната проверка на документите за правоспособност на работниците, а същата следва да се извърши от лицензирания лесовъд на дружеството – купувач на дървесината и изпълнител на сечта, в случая подс. Л. като лесовъд на „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово. Свид. К. депозирал важни сведения за характеристиката на процесния горски терен, като заявил, че се касае за почти непроходима гора, обрасла с много храсти и тръни, в която хората трудно се придвижват и същевременно изключително често посещавана от берачите на трюфели гора, в която вирее скъпият бял трюфел. Съобщил, че действително не е уведомил подс. Л., както и подс. М. и свид. М. М. за честите посещения на гъбарите в процесния горски район, тъй като в деня, когато им е показал сечището на място, не е бил настъпил сезонът за бране на трюфели, а отделно от това достъпът на физическите лица до горските територии е свободен на тяхна лична отговорност и собственикът на гората не може да им забрани влизането навътре в нея. Свид. К. искрено споделил, че не е получил информация нито от подс. Л., нито от друго лице, че берачите на трюфели със своето присъствие в сечището са пречели на работата на дървосекачите, нито някой е търсил от него съдействие за обезопасяване на сечището чрез ограничаване или забрана на достъпа на гъбарите в него.

Показанията на свид. К. правилно са оценени като истинни, тъй като напълно съвпадат със съдържанието на изготвените от него по повод на процесната сеч документи, приложени като писмени доказателства по делото, съответстват на заявеното от подс. М. и от свидетелите М. М., М. С., П. К. и И. Й., намират се в унисон с показанията на всички останали свидетели, посетили лично процесното сечище, кореспондират с констатациите в заключението на съдебно-техническата експертиза.

Първостепенният съд е отделил нужното внимание на показанията на свидетелите А. Г. и М. С., които са управители на двете договорили се за покупко-продажбата на процесната дървесина на корен дружества, съответно „Бул Лес“ ЕООД и „Редут“ ЕООД. Указаните свидетели нямат непосредствени впечатления както за конкретната дейност по сеч, извършвана в процесното сечище, така и за станалата там злополука. Двамата управители на договарящите се дружества в пряк контакт помежду си са се споразумели относно цената на дървесината на корен – предмет на процесния договор за покупко-продажба.

Свид. Г. категорично е заявил, че той е упълномощил подс. Л., работещ в дружеството му като лицензиран лесовъд, да сключва от името на дружеството договори за покупка на дървесина, да ръководи и организира дърводобива в сечищата, да наема работници за сеч и транспорт на дървесина, но само по трудови договори, а не по граждански такива, като заплащането на трудовите възнаграждения се извършвало от счетоводителите по банков път и никога „на ръка“ на работника. Свид. Г. пояснил установената в дружеството му практика за заплащането на цената на закупената дървесина, било от държавно горско стопанство, било от гора – частна собственост, като първо се заплащала уговорената цена на дървесината по банков път и след това започвала самата сеч на дърветата. Пояснил още, че вписаният лицензиран лесовъд в издаденото позволително за сеч, в случая подс. Л., контролира, организира и отговаря за конкретната сеч и извозването на дървесината. Свид. Г. съобщил, че не познавал дървосекачите – подс. Б. М. и неговия син – свид. М., които със сигурност не са били работници по трудов договор в дружеството му и на които не е било заплащано трудово възнаграждение от счетоводството на дружеството. Заявил още, че не е имал информация за правоспособността и професионалните качества на въпросните дървосекачи, нито за това дали същите са били инструктирани за мерките за безопасност при осъществяване на дейност по сеч на дървета. Не е имал информация и за конкретната обстановка на процесното сечище, включително за нежеланото присъствие там на гъбари и кучета, а за станалия инцидент с пострадал човек – научил по-късно.

Правилно съдът се е доверил на показанията на свид. Г., които са в корелация с процесния писмен договор за покупко-продажба на дървесина на корен, с обясненията на подс. М., с показанията на свидетелите М. С. и М. М., както и с показанията на свидетелите – шофьори на МПС, извозили дървесината от сечището до гр. Ракитово, сред които и разпитаният в съдебното следствие свид. К. Д..

Свид. М. С. потвърдил сключването на процесния договор за покупкопродажба на дървесина на корен, както и подписването на договора лично от него в качеството му на управител на дружеството – продавач – „Редут“ ЕООД. Той потвърдил също постигнатото със свид. Г., в качеството му на управител на дружеството – купувач – „Бул Лес“ ЕООД, споразумение за продажната цена на процесната тополова дървесина, както и заплащането на уговорената цена от купувача по банков път преди изготвянето на необходимите документи за сеч и преди началото на дейността по сеч на дърветата. Свид. С. заявил, че е ангажирал свид. И. К., който като лицензиран лесовъд да състави позволителното за сеч за процесната тополова гора в полза на купувача – „Бул Лес“ ЕООД и останалите нужни в тази връзка документи, да впише в регистрите на ИАГ лицата, получаващи достъп до сечището. Свид. С. споделил, че работници от неговото дружество не са извършвали дейност на процесното сечище, а такава дейност са извършвали само работници, наети от дружеството – купувач, поради което именно това дружество е имало задължението да осигури безопасни условия на труд и да инструктира дървосекачите. Пояснил, че вписаното в т.5 от договора задължение на продавача „да следи за провеждането на сечта и извоза на дървесината съгласно утвърдения технологичен план“ гарантира възможността на собственика на сечището да следи за измама, но не включва негово задължение да контролира и охранява дейността в сечището. Съобщил, че лично не е посещавал процесния горски отдел по време на активната сеч, но е знаел, че на място са били поставени информационни табели, обозначаващи активно сечище. Научил е за инцидента от свид. И. К., който го уведомил по телефона. Споделил, че е помолил свид. П. К., негов приятел от детството и живеещ в гр. Ямбол, да оказва съдействие на лицата по време на работата в процесното сечище, поради което е предоставил телефонния номер на свид. К. на подс. Л. в случай на възникнал проблем. Свид. С. е категоричен, че не е бил информиран нито от свид. К., нито от другиго за проблеми на сечището поради присъствието на берачи на трюфели. Категоричен е също, че не е възлагал на свид. К. да извършва от името и за сметка на дружеството му каквито и да е било действия по охрана на сечището.

С основание съдът е гласувал вяра на показанията на свид. М. С., отчитайки техния синхрон с процесния писмен договор за покупко-продажба на дървесина на корен, с позволителното за сеч и останалите документи, касаещи извършването на сечта в процесния горски отдел, с показанията на свидетелите И. К., А. Г., П. К. и М. М..

Съдът не е пренебрегнал и показанията на свид. И. Й., макар и същите да са с по-малка важност за спора, доколкото свидетелят не е възприел самия инцидент и думите му не изясняват пряко деянията на подсъдимите. Показанията на свид. Й. и приложените по делото превозни билети установяват, че същият като лицензиран лесовъд, работещ по граждански договор в „Редут“ ЕООД като спедитор, е отговарял за извоза на дървесината от сечището до гр. Ракитово. Свид. Й. вярно е съобщил, че не е влизал в самото сечище, не е видял дали в него има поставени предупредителни табели, не е познавал дървосекачите, не се е срещал с тях и не е имал непосредствени впечатления за тяхната дейност, не се познавал лично с лесовъда на „Бул – Лес“ ЕООД – подс. Л. и не е имал с него контакти по повод на своята работа. Описал установената организация по спедиция на процесната дървесина и своите задължения в тази връзка – шофьорите на камионите, работещи в „Бул – Лес“ ЕООД - му се обаждали по телефона и го уведомявали в кой ден ще извозват дървесина от сечището, само в тези дни той отивал край сечището, маркирал с горска марка натоварената дървесина и съставял превозен билет, в който вписвал вида, обема и сортимента на дървесината, данните на МПС и ремаркето, данните на съответния водач на МПС, направлението на пътуване, получателя на дървесината, спедитора и мястото на издаване на превозния билет. Споделил, че в деня на инцидента не е бил на сечището и не е възприел случилото се. Потвърдил информацията, че в района на сечището присъствали много гъбари, които заедно с обучените си кучета търсили трюфели, но не знаел дали те затруднявали дейността на дървосекачите. Заслужено са кредитирани като достоверни изявленията на свид. Й., които са в корелация със съдържанието на издадените от него и приложени по делото 13 броя превозни билети, с твърденията на свидетелите И. К. и М. С., с показанията на шофьора от „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово - свидетеля К. Д..

Съдът не е оставил без внимание и оценка за правдивост показанията на свидетелите А. А., П. МА.ов, Н.й В. и И. С. И., които са близки приятели на пострадалия Д. К. и като него са берачи на трюфели, често посещавали тополовата гора между селата Крушаре и Хаджидимитрово и много добре били запознати с процесния горски район. Посочените свидетели пресъздали непосредствените си впечатления за започналото наскоро активно сечище, за неговото обозначаване с предупредителни табели за опасност, за дейността на двамата дървосекачи, работещи със щилка (резачка за дърва) и трактор, за устните забележки и предупреждения на дървосекачите към гъбарите, за ежедневното присъствие на много търсачи на трюфели в сечището. Свидетелите А. и И. съобщили, че в инкриминирания ден са отишли на „лов“ за трюфели в процесното сечище, където се намирали и много други гъбари, както и пострадалият. Те категорично потвърдили наличието на поставени по дърветата предупредителни табели за активна сеч и опасност, както и шумната работа на двамата дървосекачи и техните напразни усилия да прогонят от сечището пречещите им гъбари. Заявили, че ясно възприели продължителен лай на кучета, подсказващ случило се нещастие и ориентирайки се по кучешкия лай, дошли на местопроизшествието, където видели и разпознали техния приятел Д.. Свидетелите А. и И. единодушно описали заварената на място обстановка, както и положението и състоянието на пострадалия – той бил паднал на земята на едната си страна, по главата и лицето му имало много кръв, изглеждал посинял и не дишал, в близост до него имало нарязано дърво, трите му кучета обикаляли наоколо, скимтели и лаели. Свид. А. разказал, че е чул виковете за помощ на подс. Б. М., когото видял приклекнал до пострадалия. Споделил, че подс. М. му е казал, че вече се е обадил на тел.112 и е поискал изпращането на линейка. Свид. А. останал на местопроизшествието до приключване на огледа и възприел идването на медицинския фелдшер от Сливен, който констатирал смъртта на пострадалия. Съобщил за пристигането на полицаите от Сливен, а след това и на тези от Ямбол след изясняване на компетентността им с оглед точното

местоположение на инцидента.

Свидетелите П. МА.ов и Н.й В. също са посетили местопроизшествието непосредствено след злополуката, възприели са сечището, обозначено с предупредителни табели, видели и разпознали тялото на пострадалия, който бил вече починал, заловили неговите кучета и заедно с автомобила му ги прибрали в Ямбол. Посочените двама свидетели присъствали на извършения на място оглед и на изнасянето на трупа на пострадалия на носилка от сечището поради трудно достъпния характер на терена. Свид. МА.ов дал важна информация за проведени три телефонни разговора с пострадалия в деня на инцидента и непосредствено преди него. Съобщил, че по време на последния разговор ясно чувал по телефона шума на резачката, поради което посъветвал пострадалия да не стои в онзи район, защото е опасно. Споделил, че пострадалият не го послушал и му отвърнал с думите, че се предпазва.

Обсъдените показания на свидетелите А. А., П. МА.ов, Н.й В. и И. С. И. са еднопосочни и взаимно допълващи се, срещат подкрепа в думите на подс. М. и свидетелите М. М. и К. Г., в показанията на свидетелите Р. К., И. Б. и И. И., тримата полицейски служители, посетили мястото на инцидента веднага след злополуката, както и в констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, поради което с основание са приети за истинни.

Съдът не е оставил без внимание и оценка за правдивост показанията на свид. К. Г. – фелдшер от ЦСПМ – Сливен, който първи се е отзовал на подадения от подс. М. сигнал на ЕНН 112 за злополуката с ударен от дърво мъж в гората край село Крушаре. Свид. Г. дал сведения за конкретната обстановка в района на местопроизшествието – голямо сечище, до което заедно с чакащият го край гората мъж (свид. М. М.) вървели пеша около половин час през тръни, шума и кал, тъй като линейката не могла да се движи по този терен. Описал вида и състоянието на пострадалия – той бил паднал на земята, лицето му било изцапано с кръв, по устата имал обилно кръвотечение, нямал дишане, нито сърдечна дейност, зениците му били трайно разширени. При тези данни свид. Г. направил извод за окончателно настъпила смърт на пострадалия и невъзможност да му се окаже медицинска помощ, макар че на място не могъл да посочи точната причина за смъртта на лицето.

Показанията на полицейските служители - свидетелите Р. К., И. Б. и И. И. - нямат пряко отношение към настъпилата злополука, но носят полезна информация относно мястото на инцидента, вида и състоянието на пострадалия, възможния механизъм за неговото нараняване. Свидетелите са единодушни, че нещастният случай е станал на голямо сечище в тополова гора между селата Крушаре и Хаджидимитрово. Заявили, че сечището е трудно достъпно за превозни средства и трудно проходимо за хората; то било обозначено с поставени по дърветата предупредителни и забранителни табели; в него имало отсечени тополови дървета; самият пострадал, ударен от дърво, лежал на земята безжизнен и с окървавена глава; той е бил починал при идването на полицейските служители; около него обикаляли неговите кучета; до трупа на пострадалия се намирало срязаното на няколко части дърво, което го е ударило смъртоносно.

Анализирайки гласните доказателствени средства, първата инстанция се е занимала и с показанията свидетелите А. В. и К. Д., които кредитирала като достоверни. Първият от свидетелите – В. е управител на „Транс В.“ ЕООД, в което по трудов договор са работили подс. М. и свид. М. М., но в инкриминирания ден и преди това те са били в отпуск и не са изпълнявали трудова дейност от името и за сметка на указаното дружество – работодател. Вторият свидетел – Д. е работил като шофьор на един от камионите в „Бул Лес“ ЕООД, които са извозили дървесината от процесното сечище до помещенията на дружеството в гр. Ракитово. Свидетелите В. и Д. не са влизали в сечището, не са възприели извършваната там дейност от дървосекачите, не са запознати с клаузите на процесния договор за покупкопродажба на дървесина на корен, не знаят устните уговорки между двамата подсъдими относно работата на дървосекачите и заплащането на труда им. След обсъждане съдържанието на показанията на посочените свидетели, въззивната инстанция констатира, че те не носят особено значима и конкретна информация относно случилите се на инкриминирания ден събития, не допринасят съществено за изясняване на фактите и обстоятелства от предмета на спора, поради което прие, че въпросните устни доказателствени източници не налагат по-задълбочен коментар. По идентичен начин и сходна причина настоящата инстанция подходи и към показанията на свидетелите М. К. и Н.й К., които също нямат преки впечатления от дейността в сечището и от настъпилата там злополука, при която загинал пострадалият Д. К., техен съответно съпруг и син.

Първият съд е пропуснал да обсъди и оцени показанията на разпитания по искане на защитата на подс. Л. свидетел – П. К.. Отстранявайки непълнотата в първоинстанционните мотиви, въззивният съд подложи на внимателен анализ показанията на упоменатия свидетел и ги намери за правдиви. Свид. К. е приятел на свид. М. С. – управител на дружеството – продавач по процесния договор за покупко-продажба на дървесина на корен. Свид. К. като физическо лице притежава горски имоти и в тази връзка поддържал близки отношения както със свид. С., така и със свид. К.. Еднозначно с показанията на свид. С., свид. К. заявил, че не е поемал ангажимент нито към подс. Л., нито към свид. С., нито към дървосекачите – подс. М. и свид. М. М. – да осигурява охрана на процесното сечище, никой от тях не му е съобщавал информация за присъствието на много гъбари в сечището, пречещи на дейността на дървосекачите, никой не е търсил съдействието му за ограничаване достъпа на берачите на трюфели до сечището. Свид. К. е категоричен в твърденията си, че не е посещавал сечището, не е присъствал на инцидента и е бил уведомен по телефона първо от свид. К. за станалата там злополука, а след него е получил телефонни обаждания по същия повод от подс. Л. и от един от двамата дървосекачи. Показанията на свид. К. кореспондират с изявленията на подс. М. и с тези на свидетелите С., М. и К., съответстват напълно и на клаузите на приложения по делото като писмено доказателство договор за покупко-продажба на дървесина на корен, поради което въззивната инстанция ги намери за достоверни.

Значителен обем от съдебните мотиви е посветен на анализа и оценката на показанията на свид. П. Б., въпреки че те не допринасят съществено за установяване на относимата към спора фактология. Извън твърденията на свид. Б. липсват други сведения, че през 2021 г. той е бил нает от „Бул Лес“ ЕООД като консултант по дърводобива и конкретно за сключването на процесния договор за покупко-продажба на дървесина на корен. Дори да се приемат за истинни показанията на упоменатия свидетел, че той е участвал в преговорите между двете договарящи се дружества, консултирал е купувача „Бул Лес“ ЕООД, посещавал е на място процесното сечище преди подписването на договора, възприел е лично присъствието на много гъбари в сечището и в тази връзка е давал съвети как да се организира и осъществява охраната на сечището по време на работа в него, те не могат да се противопоставят на клаузите на окончателния договор за покупко-продажба на дървесина и да оборват техния действителен смисъл. Неверни са твърденията на свид. Б., че дружеството – продавач „Редут“ ЕООД като собственик на частни гори с обща площ над 20 дка (2 хектара) е било длъжно да осигури охрана на процесното сечище, както и тези, че същото дружество е имало това задължение и по силата на т.5 от договора, предписваща продавачът „да следи за провеждането на сечта и извоза на дървесината съгласно утвърдения технологичен план“. Неверни са и думите му, че лицето „П.“ (свид. П. К.) е било посочено като представител на дружеството – продавач „Редут“ ЕООД и ангажирано с охраната на процесното сечище и конкретно с ограничаване достъпа на гъбарите по време на активната сеч. Изложените показания на свид. Б. са в явно противоречие със съдържанието на приложения по делото като писмено доказателство договор за покупко-продажба на дървесина на корен, те се разминават съществено и с твърденията на свидетелите С., Г., К., К. и М., поради което те не заслужават вяра.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза (т. 2, л.3 - 20 от ДП). Въззивният съд, както и първостепенният, прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. То е изготвено от добросъвестни и високо квалифицирани експерти – доц. д-р инж. К. М. от Лесотехнически университет – София, катедра „Технологии и механизация в горското производство“ и инж. Г. И., старши инспектор в отдел „Рискови производства и дейности“, ГД „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, в чиято професионална компетентност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посоченото заключение, което е в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе механизъм на процесната трудова злополука и изяснява причините за нея. То е изготвено след запознаване на вещите лица с всички приложени по делото материали.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза видът на процесната сеч представлява гола сеч в горска култура на площ 1.616 ха с интензивност на сечта 100%. Въз основа на наличната по делото

документация по повод издаденото позволително за сеч - горскостопански план, карнет опис, план-извлечение и сортиментна ведомост, вещите лица установили, че всички предвидени и разрешени за сеч дървета в процесния подотдел са били от един и същи дървесен вид - топола /populus/, едроамерикански хибрид, сорт с тясна корона, на възраст 27 години, стопански клас „Т“ (тополов), със средна височина от 26 метра, среден диаметър на стеблата, измерен на височина 1.30м, от 26 см; общото количество на очаквания добив от дървесина във вид на лежаща дървесна маса по прогнозни количества е 576 плътни кубически метра, в това число едра строителна дървесина – 341 куб. м. средна строителна дървесина – 182 куб. м., дребна строителна дървесина – 10 куб. м., дърва – 26 куб. м. и вършина – 17 куб. м., извършено е пълно измерване на предвидените за сеч 1143 броя тополови дървета, маркирани с контролна горска марка – Б3419, с ораН.а боя и точка на височина 1.30 м, от лицензиран лесовъд на собственика на имота „Редут“ ЕООД – инж. И. К.. Експертите установили още, че почвата в сечището е алувиална, наносна, много дълбока и свежа, при равен терен с наклон от 2 градуса, сечището има трапецовидна форма с приблизителна височина около 90 м, голяма основа около 280 м и малка основа около 180 м.

Запознавайки се с приложения по делото Технологичен план №1/03.07.2021г. за добив на дървесина в процесния горски отдел 94, подотдел „в“, вещите лица констатирали, че средствата за добив на дървесина са моторен трион, кастренето на отсечените стебла да се извършва на територията на сечището; временният склад за добитата дървесина е определен в сечището със средно извозно разстояние от 50 м.

Съобразявайки се с представените по делото удостоверителни документи – свидетелство за правоспособност №0028733 на Б. М., издадено по надлежния ред от МЗХГ и удостоверение рег. №0028447/26.11.2021 г., издадено въз основа на изпитен протокол №0111/20.03.2010 г. и имащо срок на валидност до 26.11.2031 г., експертите приели, че към 27.10.2021 г. Б. М. е имал нужната правоспособност категория Тпс „за работа с моторни триони и храсторези“.

Коментирайки мерките за безопасност, които е следвало да бъдат предприети и осъществени по време на процесната дейност по сеч, за да се избегне злополуката, вещите лица разгледали три основни групи мерки: мерки за безопасност, дължими от работодателя, мерки за безопасност, дължими от работниците и мерки за безопасност, дължими от берачите на трюфели.

Приели, че лицензираният лесовъд на дружеството - купувач на дървесината – подс. С. Л. е допуснал следните нарушения на мерките за безопасност: не е упражнил необходимия контрол по извършването на добива на дървесина в процесното сечище; не се е погрижил за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност; не е осигурил безопасни условия на труд на лицата, които го подпомагали при извършване на дейността му, като е допуснал в сечището да работят лица без съответни лични предпазни средства и необходимо работно облекло, без инструктаж и подходящо обучение на работното място и без регистрирана техника за работа в горите; не е следил за спазването на правилата за сеч, като е допуснал в района на сечището да се извършва сеч от лица, които не били подходящо инструктирани за безопасна работа, нямали са лични предпазни средства и са работили без проверена и регистрирана горска техника; допуснал е в процесното сечище, където се е извършвала дейност с висок риск от падащи дървета, да влизат лица – берачи на гъби трюфели, без да уведоми за това органите на МВР.

Вещите лица направили констатации за следните нарушения на общите правила за безопасна работа в горска територия, допуснати от работника Б. М.: към 27.10.2021 г. е продължил да работи в сечището, въпреки знанието си, че в този район по време на извършване на сечта са влизали и са се движили берачи на трюфели, което е с висок риск за тяхното здраве и живот, независимо от поставените предупредителни табели на входните и изходните пътеки на сечището и лично отправените предупреждения към берачите, както и независимо от известяването за това на лицензирания лесовъд С. Л.; в качеството си на горски работник - дървосекач, притежаващ съответната правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, е допуснал при отсечено, но закачено дърво, да продължи работата си, вместо да я прекрати най-малко на 50 метра от дървото и да предприеме мерки за неговото събаряне.

Експертите намерили следните нарушения на мерките за безопасност, допуснати от пострадалия К.: не се подчинил на предупредителните табели, поставени на входните и изходните пътеки на процесното сечище и вътре в сечището с надписи: „Внимание, извършва се сеч, влизането на хора е забранено!“, закрепени на видими места върху стъблата на тополите; не се е съобразил с многократните предупреждения, отправени му лично от дървосекача Б. М. и от негови познати, с които заедно търсили трюфели, да не влиза в забранената зона на сечта и да напусне района.

В заключението си вещите лица изложили предположение, че инцидентът в инкриминираното сечище с много висока степен на вероятност се дължи на нещастен случай, той е следствие на неконтролирано падане на по-рано отсечено, но закачено в короната на съседно стоящо, голямо тополово дърво, което по-късно се освободило от опората си и под действието на гравитацията паднало върху главата и тялото на пострадалия Д. К., който в този момент се намирал в опасната зона на процесното дърво, с височина от 28.01 метър и с диаметър в основата на отреза от 28 см. Изчислили, че свободното падане на такова дърво, със средна маса около 450 кг и от височина около 20 метра, при удар в неподвижно тяло има голяма кинетична енергия над Ек 2 500 J, която може да причини изключително тежки, несъвместими с живота травми по тялото на човек.

Вещите лица аргументирали експертен извод, че причините за злополуката с настъпила смърт на пострадалия К. се състоят в неконтролираното падане на голямо тополово дърво вследствие нарушаване на правилата за безопасност при извършване на механизирана сеч и поваляне на дървета в горска територия, както и в некоректното поведение на пострадалия, който не се съобразил с поставените предупредителни табели и знаци и навлязъл в забранената зона на активното сечище.

Изслушани в хода на първоинстанционното съдебно следствие вещите лица – доц. д-р инж. М. и инж. И., поддържали изцяло констатациите и изводите, направени в писменото заключение на извършената от тях в хода на досъдебното производство съдебно - техническа експертиза. Категорично заявили, че дружеството – купувач на дървесината – „Бул Лес“ ЕООД – е извършвало дейност с код 16, определящ особено висок производствен риск според ежегодната заповед на министъра на труда и социалната политика, и като не е сключило в случая трудови договори с дървосекача и извозвача, а ги е оставило сами да работят без надзор и контрол в сечището, без да им връчи длъжностни характеристики и без да им проведе инструктаж, е нарушило разписаните правила за безопасност. В тази връзка пояснили, че инструктажът на дървосекача Б. М. от страна на работодателя, респективно от лицензирания му лесовъд С. Л., е бил задължителен, независимо от обстоятелството, че дървосекачът е притежавал нужната правоспособност и квалификация. Подчертали, че предвид извършваната от работодателя „Бул Лес“ ЕООД дейност – сеч на тополова дървесина, която е с висок производствен риск от травматизъм, ежедневният инструктаж на работниците (дървосекача и извозвача) е бил задължителен, включително писмено документиран, поради което и книгите за инструктаж е било наложително да се попълват ежедневно. Вещите лица категорично заявили, че предвид факта, че работодателят „Бул Лес“ ЕООД не е представил по делото като писмени доказателства книги за проведени инструктажи – начален, периодичен, инструктаж на работното място, извънреден и ежедневен – следва да се приеме, че той, респективно неговия лицензиран лесовъд, не е извършвал никакъв инструктаж на двамата работници – дървосекача Б. М. и извозвача М. М.. Изложили становище, че от техническа гледна точка настъпилата злополука с пострадалия К. не би настъпила и е била предотвратима, ако конкретната дейност по сеч беше извършвана при взети всички мерки за безопасност.

Експертът доц. д-р инж. К. М., специалист в областта на технологиите и механизацията в горското производство, подчертал, че нарушението на правилата за безопасен труд в горските територии, приоритетно довело до настъпилата смърт на пострадалия, се е изразило в неспазване на изискването при наличие на отрязано, но останало закачено и неповалено на земята дърво, да се предприемат незабавни действия за събаряне на висящото дърво на земята, тъй като то представлява потенциален риск от внезапно падане поради неустойчивото си положение. Заявил, че в случая дървосекачът Б. М. не е предприел такива действия за поваляне на процесното закачено дърво, въпреки че е могъл с помощта на въже и лебедка и с наличния трактор на сина си свид. М. М., да събори и изтегли дървото, но вместо това се е отдалечил от него. Пояснил още, че в подобна хипотеза на отсечено, но закачено дърво, дървосекачът следва да спре работата си и ако има присъствие на хора, да ги отстрани на разстояние от 50 м и след това да предприеме мерки за събаряне на дървото.

Вещото лице доц. д-р инж. К. М. разяснил, че удостоверението за правоспособност на дървосекача има период на валидност от 10 години, след изтичането на който на лицето се издава ново удостоверение за правоспособност, без да се полага отново изпит, като такъв се полага само ако документът за правоспособност на притежателя е бил отнет. С оглед на това и отчитайки данните касателно успешно положения от подс. М. изпит за придобИ.е на правоспособност на дървосекач и издадените му в тази насока удостоверения без повторно положен изпит пред комисия, експертът приема, че към инкриминираната дата подс. М. е бил правоспособен дървосекач.

Вещите лица доц. д-р инж. М. и инж. И. изказали експертно становище, че в случая мерките за безопасност в периметъра на сечището е следвало да се вземат от дружеството - купувач на дървесината „Бул-Лес“ ЕООД, и ако то не е могло да се справи с нерегламентираното присъствие в сечището на берачите на трюфели, следвало е да информира за това служителите на МВР и да потърси от тях съдействие за отстраняването и недопускането на гъбарите в сечището.

Обсъждайки заключението на съдебно-техническата експертиза и съпоставяйки го внимателно с наличните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въззивният съд се солидаризира с мнението на първоинстанционния, че заключението е ясно и убедително аргументирано, съдържа компетентни отговори на всички поставени въпроси и не поражда съмнение за неговата правилност, нито необходимост от назначаването на нова техническа експертиза, поради което заслужава кредит на доверие. Всички отговори, съдържащи се в неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, правилно са кредитирани от първата инстанция като обективни, обосновани и компетентно изготвени и законосъобразно са поставени в основата на изградените изводи относно причините и механизма на процесната злополука, задълженията на лицензирания лесовъд – подс. Л., задълженията на дървосекача – подс. М. и тези на пострадалия К., както и допуснатите конкретни нарушения на изискванията за безопасна работа при сеч в горски територии.

Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на писменото заключение на назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №208/2021 г. (т. 1, л.205 - 208 от ДП), изготвено от д-р Т. Ч.. Основавайки се на огледа на трупа на пострадалия Д. К., съдебният лекар установил тежка съчетана механична травма с обхващане на главата и гръдния кош; наличието на разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на главата с масивни кръвоизливи в областта на десните теменни, слепоочни и тилни области на главата и счупване на черепа вдясно, като фрактурната линия от дясната половина на главата се спуска надолу и обхваща основата на черепа вдясно, като фрактурната линия преминава през средната черепномозъчна ямка. При изследването на мозъка експертът установил масивни субарахноидални кръвоизливи в областта на дясната голямомозъчна хемисфера, както и тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на мозъчния ствол и малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, а също и червеникави точковидни кръвоизливи по средните повърхности на мозъка.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза гръдната травма на пострадалия се изразява в наличието на кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната половина на гръдния кош отпред, отзад и отстрани, счупване на гръдничния край на дясната ключица с обилни кръвоизливи, счупвания на десните горни ребра (от първо до четвърто), с кръвоизливи около местата на счупване и контузионни кръвоизливи на десния бял дроб на тези места. Съдебният медик констатирал притискане на снагата на пострадалия К., както и значителни увреждания от вида на охлузвания, кръвонасядания и натъртвания на меките тъкани в областта на главата, гърдите и десния горен крайник.

Съобразявайки установените телесни увреждания на пострадалия Д. К., съдебният лекар определил, че причина за смъртта му е изпадането му в състояние на травматичен шок вследствие на множествените травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош и притискането на снагата, което е довело до дихателна недостатъчност. Приел, че смъртта на пострадалия не е настъпила за кратко време, видно от установеното при аутопсията анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи. Констатирал картина на разгънат травматичен шок с всички изменения на вътрешните органи.

Вещото лице – съдебен медик аргументирал експертно становище, установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети по травмираните части на тялото и притискането му в такива твърди предмети. Изразил позиция, че установените при пострадалия травми добре отговарят да са получени в резултат на удряне на травмираните части от тялото от падащо масивно дърво, на падане на тялото на повърхността на терена и на притискане на главата и гърдите от дървото. При тези данни формулирал извод, че са се създали предпоставки за изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок вследствие множествените травматични увреждания в областта на главата и гърдите, както и за изпадането му в коматозно състояние вследствие на тежката черепномозъчна травма. Приел, че настъпилата смърт на пострадалия е пряка и непосредствена последица от получените множество травматични увреждания при възникналия инцидент.

Установявайки, че заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е компетентно изготвено, съдържащо обосновани и изчерпателни отговори на поставените въпроси и не е оспорено от страните, съдебните инстанции му гласуваха пълна вяра.

Въззивният съд обсъди приложения по делото като писмено доказателствено средство протокол за оглед на местопроизшествие от 27.10.2021 г., който намери за валидно изготвен в хода на досъдебното производство. Той е годно писмено доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти, а самите огледни действия, отразени в протокола, са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въпросният протокол за проведеното действие по разследване е бил подписан от всички присъстващи на огледа лица без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани обекти. Предвид съставянето на протокола в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу него, съдебните инстанции прецениха коментираното действие по разследване за законосъобразно извършено, а отразените в протокола обстоятелства – като обективни и достоверни.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

Справката за съдимост на подс. М. установява, че към деня на извършване на разгледаното деяние той не е бил осъждан за никакви престъпления.

Справката за съдимост на подс. Л. установява, че с присъда от 23.11.1981 г., в сила от 30.11.1981 г. по НОХД №82/1981 г. на РС – Велинград, Л. е признат за виновен в извършване на престъпление кражба по чл.252 от НК (ред. ДВ бр.26 /02.04.1968 г.), за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.

На основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за описаното осъждане на подс. Л. е настъпила реабилитация по право с изтичането на двегодишния изпитателен срок – на 30.11.1983 г.

Заверено копие на договор за покупко-продажба на дървесина на корен установява, че на 25.08.2021 г. в гр. Ямбол между „Редут“ ЕООД, представлявано от управителя М. С., в качеството на продавач, и „Бул Лес“ ЕООД чрез пълномощника си С. Л., в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на дървесина на корен в имот №77030.56.113 с площ от 16.155 дка, подотдел 94в в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, за сумата от 43 165 лева без ДДС. Това писмено доказателство установява уговорените от договарящите страни права и задължения на продавача и купувача. Установява още, че лицензиран лесовъд от страна на продавача е инж. И. К., а от страна на купувача лицензиран лесовъд е инж. С. Л..

Позволително за сеч №0627869, карнет – опис за извършено маркиране, сортиментна ведомост, технологичен план №1 за добив на дървесина в отдел 94, подотдел „в“ в землището на с. Хаджидимитрово и скица на насаждението (копие от горската карта) и схема на извозните пътища установяват, че лицензираният лесовъд на дружеството – продавач, инж. И. К., е съставил и връчил срещу подпис на лицензирания лесовъд на дружеството – купувач, инж. Л., посоченото позволително за сеч, ведно с останалите се изискуеми документи.

Списък на лицата, на които е даден достъп до обекта по позволително за сеч №0627869, удостоверява, че лицензираният лесовъд на дружеството – продавач, инж. И. К., е дал достъп до обекта по посоченото позволително за сеч на лицата Б. М., М. М. и Венци М..

Списък на лицата, които имат право да издават превозни билети от обекта по позволително за сеч №0627869, удостоверява, че лицензираният лесовъд на дружеството – продавач, инж. И. К., е предоставил правомощия за издаване на превозни билети от процесния обект единствено на лицензирания лесовъд инж. И. Й..

Приложените превозни билети удостоверяват, че в периода от 24.09.2021 г. до 25.10.2021 г. лицензираният лесовъд инж. И. Й. е издал 13 броя превозни билети в полза на „Бул Лес“ ЕООД – гр. Ракитово за извозване на дървесина от процесното сечище до гр. Ракитово.

Заверено копие на Удостоверение №12218/10.12.2015 г., издадено от ИАГ към МЗХ, удостоверява, че лицето И. С. К. е регистрирано като лицензиран лесовъд.

Заверено копие на Удостоверение №10878/26.09.2014 г., издадено от ИАГ към МЗХ, удостоверява, че лицето С. И. Л. е регистрирано като лицензиран лесовъд.

Заверено копие на свидетелство за правоспособност №0028733 удостоверява, че на лицето Б. Я. М. е издадено свидетелство за правоспособност категория Тпс за работа с моторни триони и храсторези с валидност до 26.11.2031 г. съгласно Протокол №0111/ 20.03.2010 г.

Справка за актуално състояние на трудови договори на лицето Б. Я. М. и фиш за работна заплата на Б. Я. М. за мес. октомври 2021 г., издаден от работодател „Транс В.“ ЕООД, удостоверяват, че посоченото лице работи на длъжност „резач горски дървен материал“ в „Транс В.“ ЕООД – с. Първенец по трудов договор, сключен на 30.08.2021 г.

Заверено копие на трудов договор №721/21.06.2019 г., ведно с 2 бр. заверени копия на допълнителни споразумения към същия трудов договор установяват, че между „Бул – Лес“ ЕООД, в качеството на работодател, и С. И. Л., в качеството на работник, е сключен трудов договор, с който С. Л. е назначен от 21.06.2019 г. у посочения работодател на длъжност „Специалист лесовъдство“.

Видно от заверено копие на длъжностна характеристика на длъжност „Специалист лесовъдство“, на 21.06.2019 г. на С. Л. е връчена срещу подпис въпросната длъжностна характеристика, съгласно която работникът, назначен на упоменатата длъжност, има редица задължения, сред които задължението да организира, участва и отговаря за мероприятията по сеч, извоз и транспортиране на дървесина от обектите до фабриката, както и задължението да представлява фирмата пред ДГС, ДЛС, общини и частници и подписва от името на фирмата документи, касаещи сечта, извоза, транспорта на дървесина и спазването на дисциплината на ползване на дървесината, охраната и следи за изпълнението на противопожарните мероприятия.

Заверено копие на договор от 20.08.2021 г., установява, че на указаната дата, на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ, е сключен писмен договор между „Редут“ ЕООД, представлявано от управителя му М. С., в качеството на възложител, и И. С. К., в качеството на изпълнител, съгласно който възложителят възлага на изпълнителя извършване на дейности по чл.13 и чл.108, чл.211 и чл.233 от ЗГ в горски имот №77030.56.113 с площ от 16.155 дка в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа.

Видно от копие на трудов договор №4/13.01.2021 г. и копие на длъжностна характеристика на длъжност „Специалист лесовъдство“, връчена на 18.01.2021 г., на 13.01.2021 г. между „Редут“ ЕООД, представлявано от управителя му М. С., в качеството на работодател, и И. А. Й., в качеството му на работник, последният е бил назначен у посочения работодател на длъжност „Специалист лесовъдство“ при непълно работно време – 1 час, седмично – 5 часа. По повод подадена от И. А. Й. молба за напускане от 24.06.2022 г., със заповед №1/24.06.2022 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между „Редут“ ЕООД и работника И. А. Й..

Писмо изх. №05-11-1/01.11.2022 г. на ЦСМП – Сливен удостоверява, че на 27.10.2021 г. в 12.17 часа от тел.112 е постъпил сигнал за пострадал с неизвестно име в с. Крушаре, местност Тополите и по този повод е изпратен медицински екип с ръководител мед. фелдшер К. Г., който констатирал Екзитус леталис.

Заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ от 27.10.2021 г. установява, че на посочената дата, по повод обаждане на ЕЕН 112 в 12.13 часа, екип на ЦСМП – Сливен е посетил местност „Тополите“ край с. Крушаре, където констатирал смърт на неизвестен, с кръвотечение от главата, трайно разширени зеници, нямал дишане и сърдечна дейност.

Видно от писмо рег. №105840-543/02.11.2022 г. на РЦ 112 – Бургас, на 27.10.221 г. в 12:13 часа е получено обаждане от телефон •••••••••• от лице, представило се с имената Д. М. и съобщило за злополука с пострадал в сечище в резултат на отрязано и паднало дърво в землището на с. Хаджидимитрово.

Удостоверението за наследници на пострадалия Д. К. установява, че частните обвинители М. И. К., И. Д. К. и А. Д. К. са съответно, първата - съпруга и другите две - деца на пострадалия и като такива са негови наследници.

Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия, относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от значение за разкрИ.е на обективната истина, съдебните инстанции им се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалисттехнически помощник, участвал като такъв по време на посоченото действие по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето съответно на подс. Л. и на подс. М., а обжалвания съдебен акт намери за обоснован.

По повод престъплението по чл.123, ал.1 от НК на подс. Л.:

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният - подс. Л. с деянието си, изразило се в бездействие, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123, ал.1 от НК, защото в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, обл. Ямбол, в качеството на лицензиран лесовъд - лице по чл.235 от Закона за горите, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в Изпълнителна агенция по горите, на което е издадено позволително за сеч № 0627869/30.08.2021 г. за извършване на сечта в горската територия и пълномощник на „Бул-Лес“ ЕООД – гр. Ракитово, е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е извършването на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион, като не е упражнил контрол върху сечта и добива на дървесина в сечището, нарушавайки следните норми: чл.108, ал.3 от ЗГ, чл.190, ал.2, т.2 и т.9 от ЗГ, чл.15 чл.118, ал.2 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии (ПЗБУТГТ), издадени от Министъра на земеделието, храните и горите (ДВ бр.38/10.05.2019г.).

В Постановление №2 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд изм. с Постановление №7 от 06.07.1987 г. на Пленума на ВС, важимо и понастоящем, е прието, че текстът на чл.123 от НК е бланкетна норма, която относно задължителните във всеки конкретен случай разпоредби и запрети изисква позоваване на технически правила и норми от съответен нормативен и поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на дееца и съдържанието на признаците на престъпния състав. Постановлението съдържа примерно изброяване на възможните правила или норми и сочи, че те могат да са правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, дори паспорти на машини.

Съгласно задължителните указания, дадени с т.6 от цитираното постановление на Върховния съд, по всяко дело съдът е длъжен да установи допуснатите от дееца нарушения на определени правила и норми за охрана на безопасността на труда от съответен нормативен или поднормативен акт, както и да установи наличието на причинна връзка между тях и настъпилия противоправен резултат.

Съобразявайки т.2 от същото постановление на Върховния съд, макар и да не се е позовал изрично на този текст, първоинстанционният съд е приел, че правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер, поради което субекти на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно осъществяване.

Законосъобразно е решението на първата инстанция, че дейността на лицензирания лесовъд е правно регламентирана, защото основните правила за нейното упражняване са уредени в няколко нормативни акта - Закон за горите; Закон за регистрация и контрол на земеделската и горска техника; Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии; Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; Наредба № 1/15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение и Наредба № 2 от 03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ.

Вярно е също заключението, че упоменатата дейност представлява източник на повишена опасност. Съгласно Постановление № 6/1969 г. на Пленума на Върховния съд източник на повишена опасност е всяко занятие или дейност, при които и най-малкото незнание или немарливо тяхно изпълнение създава опасност за живота или за здравето на други лица.

Обосновано е становището на съда, че подс. Л. притежава необходимата правоспособност на лицензиран лесовъд, тъй като видно от Удостоверение №10878/26.09.2014 г., издадено от ИАГ към МЗХ, той е регистриран като такъв. Наред с това, с трудов договор №721/21.06.2019 г., сключен между „Бул – Лес“ ЕООД, в качеството на работодател, и С. И. Л., в качеството на работник, същият е назначен от 21.06.2019 г. на длъжност „Специалист лесовъдство“, която е изпълнявал и към инкриминираната дата. Видно от длъжностната характеристика на длъжност „Специалист лесовъдство“, връчена лично и срещу подпис на подс. Л., той е имал задължението да организира, участва и отговаря за мероприятията по сеч, извоз и транспортиране на дървесина от обектите до фабриката на работодателя си, както и да представлява последния пред ДГС, ДЛС, общини и частници и да подписва от името на фирмата документи, касаещи сечта, извоза, транспорта на дървесина, спазването на дисциплината на ползване на дървесината и охраната; да следи за изпълнението на противопожарните правила.

Подс. Л. като пълномощник на дружеството – купувач - „Бул – Лес“ ЕООД е подписал сключения с дружеството – продавач – „Редут“ ЕООД процесен договор за покупко-продажба на дървесина на корен. В качеството му на лицензиран лесовъд на дружеството – купувач подс. Л. е вписан в издаденото в полза на дружеството позволително за сеч №0627869/30.08.2021 г.

Обосновано е становището на съда, че подс. Л. е изпълнявал функциите на лицензиран лесовъд на процесното сечище на инкриминирания ден и като такъв е адресат на разпоредбите от Закона за горите и Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии (ПЗБУТГТ) и същевременно е годен субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, защото организира, ръководи и контролира извършването на гола сеч и добив на дървесина, която е правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Обосновано е също заключението, че като лицензиран лесовъд подс. Л. е нарушил нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ, която задължава лицето, на което е издадено позволителното за сеч да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина. Безспорно установено е, че като пълномощник и лицензиран лесовъд на дружеството – купувач - „Бул – Лес“ ЕООД, в чиято полза е издадено процесното позволително за сеч, подс. Л. не е упражнил никакъв контрол върху сечта и добива на дървесина в инкриминираното сечище. Той никога не е посетил сечището по време на трудовата дейност по сеч и извоз на дървесина, извършвана там от подс. М. и свид. М. М.; не се е запознал пряко и на място с условията, при които двамата посочени работници е следвало да работят и са работели. Отделно от това, подс. Л. на практика не е взел никакви обективно възможни мерки за отстраняване на неправомерно присъствалите в сечището по време на активната сеч трети лица, пречещи на добива на дървесина, въпреки че е бил уведомен от подс. М. на няколко пъти за това и за пряко следващите от това затруднения в работата му. Несъмнено е, че описаното пасивно поведение на подс. Л. е в несъответствие с изискването на чл.108, ал.3 от ЗГ - да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина.

Верен е изводът на съда, че подс. Л. не е следил за спазването на правилата за сеч, за което го задължава чл.190, ал.2, т.2 от ЗГ. Притежавайки квалификацията лицензиран лесовъд, т. е. лице с висше лесовъдско образование и заемайки длъжността лицензиран лесовъд в дружеството – купувач по процесния договор за покупко-продажба на дървесина на корен, съответно вписан като такъв в процесното позволително за сеч, подс. Л. изобщо не е следил за спазване на правилата за сеч в процесното сечище. Както по-горе се отбеляза, подс. Л. не е посетил сечището по време на трудовата дейност по сеч и извоз на дървесина и не е имал никакви непосредствени впечатления върху извършваната там от подс. М. активна сеч, която сам му е възложил при задължение да я контролира. В резултат на това негово бездействие, включително в инкриминирания ден, именно поради неспазване на правилата за сеч от дървосекача подс. М., неконтролиран в дейността си от лесовъда Л., е настъпила злополуката и последвалата от нея смърт на пострадалия Д. К.. Описаното бездействие на подс. Л. изпълва състава на допуснато нарушение по чл.190, ал.2, т.2 от ЗГ.

Неоснователно е възражението на защитника на подс. Л., че същият не е имал задължението за охрана на процесната горска територия, тъй като съгласно чл.187 от Закона за горите опазването и охраната на горските територии е възложено на собственика, респективно на продавача на дървесината, а не на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Заявявайки, че подс. Л. не е собственик на процесния имот и не е продавач на дървесината, приема, че същият не е длъжен да осигурява физическа охрана и контрол на достъпа на трети лица, поради което не е субект на задължения за опазване на процесното сечище.

Изложеното становище на защитника очевидно не държи сметка за установеното в Закона за горите разпределение на задълженията по опазването на горските територии. Според чл.187, ал.2 от Закона за горите действията по предотвратяване на нарушенията, свързани с опазването на горските територии, се организират от собствениците на съответните горски територии и за тях сметка. Но съгласно чл.190, ал.1 от Закона за горите функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, като в ал.2, от т.1 до т.12 включително на същия законов текст са уредени конкретните функции на упоменатите лица. В чл.190, ал.2, т.2, пр.1 от Закона за горите в тежест на лицензирания лесовъд изрично е вменено задължението да следи за спазването на правилата за сеч, което е нещо различно от физическата охрана и контрол на достъпа на трети лица до съответна горска територия. Както вече се каза, в настоящия случай подс. Л. е бил изрично вписан като лицензиран лесовъд както в договора за покупко-продажба на дървесина на корен, така и в нарочно издаденото позволително за сеч в процесното сечище, поради което именно той е бил длъжен да следи за спазването на правилата за сеч в него.

По-нататък, верен е също изводът на първата инстанция, че подс. Л. е нарушил повелята на чл.190, ал.2, т.9 от ЗГ, която го задължава в качеството му на лицензиран лесовъд да издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии. В указаното му качество и след като изрично е бил уведомен от подс. М., че на територията на процесното сечище трайно присъствали външни лица, несвързани с дейността по сеч и добив на дървесина в него, които постоянно и упорито не се подчинявали на предупрежденията и указанията да не влизат в сечището, въпреки поставените указателни, предупредителни и забранителни табели и въпреки апелите и устните предупреждения на подс. М. към тях да напуснат сечището, подс. Л. е бил длъжен да издаде разпореждане на двамата горски работници за спиране и прекратяване на дейността в процесната горска територия поради трайно извършваните в нея от гъбарите нарушения до тяхното обективно отстраняване, в това число и при необходимост със съдействието на органите на реда.

Обосновано е решението на съда за допуснати от подс. Л. нарушения на чл.15, предл.1 вр. чл.12 и чл.13, т.6 от ПЗБУТГТ. Тези норми задължават лицата по чл. 235 от ЗГ при изпълнение на дейностите по лесовъдска практика да се грижат за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати от дейността им в съответствие със своята квалификация и трудови задължения (чл.12 от ПЗБУТГТ), и да поддържат ред на работното място (чл.13, т.6 от ПЗБУТГТ).

Както вече се отбеляза, подс. Л. притежава правоспособност на лицензиран лесовъд и като такъв е надлежно вписан в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите и притежава удостоверение за регистрация №10878/26.09.2014 г., което е валидно към инкриминираната дата. Следователно той има качеството на лице по чл.235 от ЗГ и е адресат на задълженията по чл.15, предл.1, вр. чл.12 и чл.13, т.6 от ПЗБУТГТ.

В качеството си на лице по чл.235 от ЗГ и изпълнявайки функциите на лицензиран лесовъд, вписан като такъв в издаденото в полза на дружеството – купувач на дървесината - „Бул – Лес“ ЕООД позволително за сеч №0627869/30.08.2021 г., подс. Л., в съответствие с трудовите си задължения на длъжността „Специалист лесовъдство“ и своята квалификация на лицензиран лесовъд, е бил длъжен при изпълнение на своята дейност като такъв да положи грижи за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати от неговата дейност, както и да поддържа ред на работното място в сечището.

Изискуемият поддържан ред обективно е налагал в района на сечището да не присъстват трети лица, външни за дейността по сеч в него, каквито са били берачите на трюфели. Същите, намирайки се в процесното сечище, макар и неправомерно, сред които е бил и пострадалият Д. К., се явяват лица, пряко засегнати от дейността на лесовъда Л.. При това подс. Л. е знаел и е бил уведомен неколкократно от подс. М. за трайното, упорито и рисковано присъствие на гъбарите в сечището по време на активна сеч и произтичащите от това опасности. Нерегламентираното и постоянно присъствие на берачите на трюфели обективно е изисквало и персонално е задължавало подс. Л. да положи грижи за тяхното здраве и безопасност така, че извършваната по негово възлагане сеч в тополовата гора да не причини на когото и да е от тях нараняване или поставяне в опасност на здравето и живота им. В тази връзка наложително е било подс. Л. да предприеме конкретни мерки за поддържане на реда в сечището и гарантиране безопасността на упоменатите берачи на трюфели, като сигнализира на полицейските органи и да потърси тяхното съдействие за освобождаване на сечището от неправомерното присъствие на третите лица, несвързани с добива на дървесина и нарушаващи реда в сечището. Липсват доказателства подс. Л. да е сезирал полицейските органи с искане за отстраняване на външните лица от процесното сечище, както и доказателства да е правил опити да ангажира частна охранителна фирма, която да не допуска влизането в сечището на трети лица, пречещи на трудовия процес в него и поставящи в риск собственото си здраве и живот. При невъзможност да осигури лично или чрез другиго безопасна работа в сечището, подс. Л. е следвало да нареди на ангажираните от него двама работници да преустановят сечта до ефективното обезопасяване на сечището и възстановяване на реда в него, респективно до освобождаването му от присъствието на лица, несвързани с извършваната в него трудова дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Правилно е становището на съда, че подс. Л. е нарушил нормата на чл.118, ал.2 от ПЗБУТГТ, която предписва, че за извършване на добив на дървесина се допускат само предварително инструктирани работници. Несъмнено установено е, че подс. Л. в качеството му на лицензиран лесовъд - възложител на конкретната сеч е допуснал подс. Б. М. да работи като дървосекач с моторен трион без същият предварително да е бил инструктиран по реда, условията и в изпълнение на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На дървосекача М. не е бил проведен пряко от подс. Л. или от другиго, но по негово нареждане, начален инструктаж по смисъла на чл.10, ал.3, т.1 и сл. от Наредбата и такъв инструктаж не е документиран. Всъщност на дървосекача М. не е провеждан и периодичен, както и ежедневен инструктаж, въпреки че коефициентът на трудовия травматизъм през 2021 г., определен със Заповед №РД-01-61 от 20.10.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика за „производство на дървен материал…“ е бил над средния коефициент за страната и е изисквал провеждането на ежедневен инструктаж на ангажираните от подс. Л. двама работници за добив на дървен материал. Няма данни, че преди и по време на трудовата дейност в процесното сечище на работниците Б. М. и М. М. е проведен инструктаж, съответно по сеч с моторен трион и поваляне на дървета за първия и по извозване на дървесина за втория. Неприемливи са възраженията на подс. Л., с които заявил, че той не е дължал провеждането на инструктаж на дървосекача М., тъй като същият имал дългогодишен професионален опит като такъв и много добре е знаел как се добива дървесина с моторен трион.

Правилно е решението на първата инстанция, че формата на изпълнителното деяние на вмененото на подс. Л. престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, каквато е тази по лесовъдство.

Докато незнанието като форма на изпълнителното деяние по чл.123, ал.1 от НК предполага липса на необходимите знания, подготовка или професионална квалификация за осъществяване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, то немарливостта, обратно, се изразява в неизпълнение на дължимото поведение при наличие на знание на съответните правила и при реална възможност те да бъдат спазени.

При немарливото изпълнение на дейността по лесовъдство деецът - лицензиран лесовъд - притежава необходимите теоретични знания, практически опит и квалификация, има яснота относно верния подход за гарантиране безопасен дърводобив в горска територия, знае какви рискове и опасности крие несъобразената с правилата сеч на дървесина, както и неблагоприятния изход от нея, знае своите задължения на лицензиран лесовъд и как да ги изпълнява, но не постъпва така, както трябва според правилата и изискванията на професията. В резултат на това липсва професионално дължимото поведение поради лошото изпълнение на задълженията му на лицензиран лесовъд.

По делото е безспорно установено, че подс. Л. е притежавал необходимата правоспособност на лицензиран лесовъд, преминал е съответното обучение и е бил запознат с правилата, регламентиращи упражняването на функциите като такъв, но въпреки това не ги е спазил. Неговата немарливост се е изразила в неспазване на определени правни норми, каквито са цитираните по-горе, предписващи основни задължения в дейността по лесовъдство, представляваща източник на повишена опасност. Подс. Л. е знаел задължението си да упражнява контрол за безопасно осъществяване на сеч в горски територии, но не е положил изискуемата грижа за неговото изпълнение.

На следващо място, правилно е заключението, че изпълнителното деяние на разглежданото престъпление по чл.123, ал.1 от НК е било реализирано от подс. Л. чрез недопустимо бездействие, защото същият като лицензиран лесовъд е проявил неоправдана безотговорност и немарливост, като не е упражнил необходимия контрол върху сечта и добива на дървесина в процесното сечище, не е предприел правилните и необходими мерки за гарантиране на безопасен дърводобив, а при изричното му уведомяване от подс. М. за постоянно пречещо присъствие на берачи на трюфели и възможен инцидент с някой от тях, подс. Л. не предприел мерки за тяхното отстраняване и обезопасяване на обекта и е отказал да разпореди спиране или прекратяване на сечта.

Законосъобразен е изводът на съда за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между допуснатите от подс. Л. и обсъдени по-горе нарушения на цитираните правни норми, касаещи работата на лицензирания лесовъд, и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Д. К.. Всяко от описаните нарушения поотделно и в тяхната съвкупност е в пряка причинно-следствена връзка с посочения

общественоопасен резултат. С пасивното си поведение подс. Л. е нарушил установената от материалния наказателен закон абсолютна забрана да се причинява смърт другиму, включително и когато за нейното настъпване деецът с бездействието си само е създал или улеснил предпоставките за нейното настъпване, без които тя не би настъпила. Такива именно предпоставки за смъртта на пострадалия са допуснатите от подс. Л. нарушения по лесовъдство, при недопускането на които злополуката, довела до смъртта на пострадалия, не би настъпила. Доколкото е безспорно, че смъртта на пострадалия е настъпила вследствие на тежка съчетана механична травма, обвханала главата и гръдния кош и причинена от удара при безконтролното падане на 28-метровата отсечена топола, противоправното бездействие на подс. Л. се намира в пряка причинна връзка с указания вредоносен резултат.

Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние, първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният елемент на престъплението по чл.123, ал.1 от НК – непредпазливост. Поведението на подс. Л. е било виновно. Той е извършил деянието по непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати, ако не беше допуснал обсъдените по-горе нарушения на правилата за контрол за безопасна сеч в горски територии. Към инкриминираната дата подс. Л. е притежавал необходимия професионален опит като лицензиран лесовъд, тъй като преди това много години е работил като такъв. Този професионален опит в съчетание с неговото висше образование и интелектуален капацитет, са му позволявали да предвиди, че при неговото бездействие, въпреки съобщеното му от подс. М., че в процесното сечище ежедневно влизат множество гъбари и някой от тях може да пострада по време на сечта на тополовите насаждения, е било възможно да настъпи съставомерния вредоносен резултат – смъртта на пострадало лице в резултат на удар по главата и/или тялото от отсечена топола. Ако подс. Л. беше проявил дължимата грижливост и взискателност и ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, за които е бил длъжен, то той е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето бездействие.

Идентично с първата инстанция въззивната такава прие, че подс. Л. е нарушил текста на чл.15, предл.2 от ПЗБУТГТ, който го задължава при изпълнение на лесовъдствата си практика да осигури безопасни условия на труд на лицата, които го подпомагат при извършване на дейността му. Безспорно установено е, че подс. Л. е допуснал в сечището да работят дървосекачът Б. М. и извозвачът на дървесина М. М. без съответните лични предпазни средства и подходящо работно облекло и без проверка за техническа изправност на използваните от тях пособия – моторен трион и горски трактор. Това нарушение обаче не е допринесло за настъпилата злополука. То не се намира в причинно-следствена връзка с нея и последиците от нея – смъртта на пострадалия Д. К.. Предвид на това подс. Л. следва да бъде оправдан по обвинението му за допуснато нарушение на чл.15, предл.2 от ПЗБУТГТ - при изпълнение на лесовъдствата си практика да осигури безопасни условия на труд на лицата, които го подпомагат при извършване на дейността му.

По повод престъплението по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК на подс. М.:

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания по делото доказателствен материал, дават основание на въззивната инстанция да сподели като законосъобразен формирания от първата такава правен извод, че с деянието си подс. М. е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.123, ал.4 ал.1 от НК, защото в сечище в горска територия - частна собственост, имот с кадастрален номер 77030.56.113, отдел 94, подотдел „в“, в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, обл. Ямбол, в качеството на дървосекач е причинил по непредпазливост смъртта на Д. Н. К. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато е извършването на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска култура с моторен трион в нарушение на 12 от ПЗБУТГТ, чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ и чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия.

Допълвайки първоинстанционните мотиви, въззивният съд отбелязва, че съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл.123, ал.1 от НК наказателната отговорност на дееца не зависи от наличието или липсата на нормативно изискуема правоспособност, нито от изрядно документално възлагане на осъществяваната от него дейност. Наказателната отговорност на дееца за престъпление по чл.123 от НК зависи от установяване на фактическото извършване на тази дейност. С оглед на това, в случая е без значение обстоятелството, че към инкриминираната дата (27.10.2021г.) валидността на първото свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, категория „Тпс“, издадено по протокол

№0111/20.03.2010 г., на подс. М. е била изтекла, като следващото му свидетелство за упоменатата правоспособност №0028733 е издадено на 26.11.2021 г., т. е. един месец след деня на инцидента и има нов десетгодишен срок на валидност – до 26.11.2031 г. Иначе казано, към 27.10.2021 г. подс. М. не е притежавал валидно свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони, доколкото валидността на първото издаденото му такова свидетелство за срок от десет години е била изтекла и не му е било издадено ново свидетелство за правоспособност на дървосекач.

Аналогично с липсата на актуално свидетелство за правоспособност на дървосекач, не е наложително подс. М. да е придобил качеството на дървосекач в процесното сечище по силата на трудов или граждански договор с дружеството – купувач на дървесината на корен – „Бул Лес“ ЕООД, за да е наказателноотговорен при изпълнение на функциите като такъв. От значение за качеството на субект на престъплението по чл.123 от НК е обстоятелството, че подс. М. фактически е изпълнявал дейността на дървосекач с моторен трион и тя му е била възложена устно от упълномощен представител на посоченото дружество – купувач на дървесината на корен, какъвто се явява подс. Л.. Всъщност двамата подсъдими, не оспорват факта, че на инкриминираната дата подс. М. е действал като дървосекач и като такъв е извършвал сеч на тополови насаждения в процесното сечище. Предвид горните съображения, законосъобразен е изводът на съда, че в случая подс. М. е годен субект на престъплението по чл.123 от НК.

Изпълнявайки фактически функциите на дървосекач с моторен трион, подс. М. е носител на задълженията по чл.12, чл.13, т.6, т.8 и т.9 и чл.132 ал.1 от ПЗБУТГТ.

Правилно е решението на първия съд, че подс. М. не се е съобразил с нормата на чл.12 от ПЗБУТГТ, която го задължава при изпълнение на своята дейност като дървосекач с моторен трион да положи грижи за здравето и безопасността на лицата, пряко засегнати от неговата дейност. Несъмнено такива лица са били намиралите се в района на процесното сечище, макар и неправомерно, берачи на трюфели, сред които е бил и пострадалият Д. К.. Тяхното нерегламентирано присъствие, непосредствено възприето от дървосекача М., обективно е изисквало от същия да положи грижи за тяхното здраве и безопасност, така че извършваната от него сеч на тополови насаждения да не постави в опасност здравето и живота на никой от тях и да не причини нараняване на никого. В случай на невъзможност да стори това, подс. М. е бил длъжен да преустанови своята работа в сечището до неговото обезопасяване, изискващо освобождаването му от присъствието на лица, несвързани с извършваната в него трудова дейност по сеч на тополи, представляваща източник на повишена опасност. Като не е сторил това и по време на работата си с моторен трион е допуснал тежко нараняване, довело до смъртта на пострадалия К., подс. М. е нарушил чл.12 от ПЗБУТГТ.

Също правилно се явява решението, че поведението на подс. М. не е било съответно на текста на чл.13, т.6 от ПЗБУТГТ, предписващ задължение на работниците в горски територии да поддържат ред на работното място. За поддържането на този ред на работното си място, подс. М., упражнявайки дейността си на дървосекач, е следвало да не допуска по време на работата си в процесното сечище присъствието на трети лица, несвързани със сечта и извоза на дървесина. Той е бил длъжен да осигури и поддържа този изискуем ред на работното място, независимо от конкретно възникналите в случая обстоятелства и с всички възможни средства. Това задължение не е било изпълнено от дървосекача М. в пълен обем с неколкократното информиране по телефона на възложилия му трудовата задача лицензиран лесовъд подс. Л. за присъствието на външни лица в сечището в дните, предхождали настъпилата на 27.10.2021 г. злополука и последвалата от нея смърт на пострадалия К.. Въпросното задължение не е било изпълнено ефективно и с отправените от подс. М. устни предупреждения и нареждания към гъбарите да напуснат сечището поради извършваната активна сеч, както и с поставянето от него на нови указателни, предупредителни и забранителни табели на мястото на премахнатите такива от третите лица. Поддържането на реда на работното място от дървосекача М. е изисквало той постоянно и безусловно да ангажира вниманието и съдействието на лицето – лесовъд, възложил му сечта в процесното сечище, а при необходимост – да информира и потърси съдействието на полицейските органи за освобождаване на сечището от нерегламентираното присъствие на третите лица. Като не е предприел необходимите действия или същите са се оказали безрезултатни за постигането на изискуемия ред на работното място в сечището, дървосекачът М. не е изпълнил задължението си по чл.13, т.6 от ПЗБУТГТ.

Верен е изводът на първата инстанция, че подс. М. не е спазил нормата на чл.13, т.8 от ПЗБУТГТ, уреждаща задължение на работника в горски територии да информира прекия си ръководител за всяка ситуация, която води до непосредствена опасност за работещите или за други лица. Безспорно установено е присъствието на берачите на трюфели в процесното сечище по време на извършваната в него активна сеч, което е представлявало опасност за тях и е изисквало дървосекачът М. да информира възложилия му дейността по сеч – подс. Л. за всяка конкретна ситуация, включително всеки ден, ако такава е налице. Вярно е, че на няколко пъти в дните, предхождали инкриминирания – 27.10.2021 г., подс. М. е уведомявал по телефона подс. Л. за нежеланото присъствие на гъбарите в сечището, за създаваните от тях затруднения на дейността по сеч и невъзможността лично да ги отстрани от сечището. Но е вярно също, че подс. М. категорично се е убедил, че подс. Л. не е предприел никакви мерки и няма намерение да предприеме такива за разрешаване на проблема с неправомерното и пречещо присъствие на гъбарите в сечището, като подс. Л. не само че не е спрял работата по сеч, а постоянно е настоявал същата да се извършва с по-бързи темпове. На инкриминираната дата – 27.10.2021 г., подс. М. отново лично е възприел присъствието на множество гъбари в района на сечището, отправил е към тях устни нареждания да напуснат обекта, тъй като ще започне активна сеч и поваляне на тополи, които дейности ще създадат опасност за здравето и живота им, добре е знаел, че както в предходните дни гъбарите няма да се съобразят с неговите предупреждения и вероятно ще останат в сечището, но той не е информирал за тази конкретна ситуация прекия си ръководител – подс. Л.. Напротив, започнал е да сече и поваля тополови насаждения при видимото присъствие на берачите на трюфели, без да уведоми и потърси съвет от лицензирания лесовъд Л. как да действа в създалата се ситуация, очевидно водеща до непосредствена опасност за упоменатите външни за сечището лица. Така описаното бездействие на подс. М., изразило се в неинформиране на прекия му ръководител подс. Л. на инкриминираната датата 27.10.2021 г. за категорично установеното присъствие на берачите на трюфели в сечището, пораждащо непосредствена опасност за тяхното здраве и живот, изпълва състава на нарушението по чл.13, т.8 от ПЗБУТГТ.

Верен е също изводът на съда, че подс. М. не се е съобразил с разпоредбата на чл.13, т.9 от ПЗБУТГТ, предписваща на работника отказ да изпълни възложена му работа, за която не е инструктиран. Несъмнено установено е както от обясненията на подсъдимите Л. и М., така и от приложените по делото писмени доказателства, че първият от тях, в качеството на лицензиран лесовъд и възложител на сечта, нито лично, нито чрез другиго не е провел на втория от тях, в качеството на дървосекач, инструктаж по реда, условията и в изпълнение на изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На подс. М. като дървосекач не е бил проведен и документиран нито първоначален, нито периодичен, нито ежедневен инструктаж, въпреки че предвид високия коефициент на трудовия травматизъм през 2021 г., определен със Заповед №РД-01-61 от 20.10.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика за „производство на дървен материал…“, който е бил над средния коефициент за страната, е изисквал провеждането на редовен ежедневен инструктаж на ангажирания от подс. Л. дървосекач М.. При липсата на проведен какъвто и да е било инструктаж, при отсъствието на дадени му практически указания за безопасно изпълнение на трудовата му дейност по сеч и поваляне на тополови насаждения и при незапознаването му с конкретните условия на работа в процесното сечище, включително относно нежелателното присъствие на берачите на трюфели, подс. М. като дървосекач е трябвало да откаже изпълнението на възложената му от лицензирания лесовъд – подс. Л. и упомената по-горе трудова задача. Противното поведение на подс. М., изразило се в извършване на сеч и поваляне на тополови дървета, както в дните преди инцидента, така и в инкриминирания ден, въпреки

непровеждането му на изискуемия инструктаж, съставлява нарушение на чл.13, т.9 от ПЗБУТГТ.

Обосновано на доказателствата по делото и съответно на чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ е становището на първата инстанция, че дървосекачът - подс. М. е процедирал в противоречие с посочения нормативен текст, който императивно изисква в хипотеза, че отсечено дърво се закачи, да се прекрати работата на разстояние най-малко 50 метра от дървото и да се предприемат мерки за неговото събаряне. Безспорно установено е от показанията на свид. М. М., както и от обясненията на подс. М., че след отсичането на процесната топола, която не е паднала на земята, а е останала закачена и подпряна в короната на съседно неотрязано дърво, те са предприели завързване на преди това отсечените дървета за трактора и извозването им до организирания временен горски склад, намиращ се на около 50 метра от процесното дърво. Очевидно е, че подс. М. е бездействал, като не е предприел да извърши единствено правилните в случая мерки за събарянето на отсечената и закачена в съседно дърво топола. Съществувала е обективна възможност подс. М. да завърже дънерната част на отсечената и закачена топола и с помощта на въже с дължина най-малко 20 метра да я изтегли назад с лебедката на трактора на свид. М., както предписва текстът на чл.132, ал.4 от ПЗБУТГТ. Преди приоритетното осъществяване на тези мерки за поваляне на отсечената и закачена топола, подс. М. е бил длъжен да не извършва каквато и да е било друга дейност в обхвата на възложената му работа, включително да не завързва за трактора отсечените преди това дървета и да не съдейства на сина си свид. М. да извози тези дървета до близкия временен горски склад.

Неприемливо е оправданието на подс. М., че отрязаните и повалени на земята преди това тополи са пречели на достъпа на трактора до процесната топола. В случай на използване на въже с дължина над 20 метра, щеше да е възможно подс. М. първо да завърже за дънерната част отсечената топола, да я повали на земята и да я изтегли назад с лебедката на трактора, като едва след събарянето на тази топола е могъл да върши друга дейност, като например да завърже отсечените преди това дървета и да помогне на свид. М. за тяхното извозване до близкия временен горски склад.

В резултат на това, че не е предприел незабавни мерки за събарянето на отсечената и закачена топола, подс. М. е допуснал неконтролируемо и свободно падане от собствената си тежест на въпросната топола, която при падането си е могла да нарани някое от лицата, намиращи се в сечището. Такива лица са били берачите на трюфели, сред които е бил и пострадалият Д. К.. Всички те са се намирали разпръснати на територията на сечището, което обстоятелство е било пределно известно и лично възприето от подс. М.. Именно вследствие на допуснатото от него неконтролируемо падане на процесната отсечена, закачена и изоставена, макар и за кратко време, топола, се е реализирала опасността за здравето и живота на пострадалия К., върху който се е стоварила тополата и му е причинила несъвместими с живота травми. Описаното пасивно поведение на подс. М., който не е предприел незабавни мерки за събарянето на отсечената и закачена топола, указва на допуснато от него нарушение на чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ.

Законосъобразно е решението на първата инстанция, че формата на изпълнителното деяние на вмененото на подс. М. престъпление по чл.123 от НК е немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, каквато е тази по извършване на гола сеч на тополови дървета и добив на тополова дървесина в горска територия с моторен трион. Неговата немарливост се е изразила в неспазване на определени правни норми, каквито са цитираните по-горе от ПЗБУТГТ, които предписват основни задължения на дървосекача в дейността по сеч на дървета и добив на дървесина в горска територия и които подс. М. добре е знаел, но не е положил изискуемата грижа за тяхното изпълнение.

Изложените по-горе съображения относно допуснатите от подс. М. нарушения в дейността му като дървосекач налагат извод, че същият чрез недопустимо бездействие, като не е поддържал изискуемия ред на работното си място в процесното сечище, не е информирал прекия си ръководител и възложител на дейността по сеч – подс. Л. - за конкретно възникналата на 27.10.2021 г. ситуация по присъствието на множество берачи на трюфели в сечището, водещо до непосредствена опасност за тяхното здраве и живот, не е предприел незабавни мерки за събарянето на отсеченото и закачено дърво, както и чрез неправомерно действие – извършил дейност по сеч и поваляне на дървета, без проведен му какъвто и да е инструктаж, вместо да откаже изпълнението на така възложената му работа, е осъществил престъпление по чл.123 от НК.

Правилно е решението на първата инстанция, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между допуснатите от подс. М. и обсъдени по-горе нарушения на цитираните правни норми, касаещи работата на дървосекача , и настъпилата смърт на пострадалия Д. К.. Безспорно е, че смъртта на този пострадал е настъпила в резултат на изпадането му в състояние на травматичен шок вследствие на тежка съчетана механична травма с множествени травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош и притискането на снагата, довели до дихателна недостатъчност, които увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, какъвто представлявала падналата върху него 28-метрова топола, и са получени по механизма на удряне с такива предмети в травмираните области. Причинната връзка е налице, защото, ако подс. М. беше изпълнил задълженията си по чл.12 и чл.13, т.6, т.8 и т.9 от ПЗБУТГТ и най-вече ако беше предприел незабавни мерки за повалянето на отсечената и закачена топола съгласно чл.132, ал.1 от ПЗБУТГТ, той е могъл да предотврати безконтролното падане на дървото върху намиращия се наблизо пострадал и по този начин да предотврати вредоносния резултат – смъртта на пострадалия.

Правилно е също решението на съда, че от субективна страна подс. М. е извършил разгледаното деяние по непредпазливост, изразила се в небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - смъртта на пострадалия, но при конкретните обективни условия е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати, ако беше изпълнил в пълен обем нормативно вменените му задължения по ПЗБУТГТ при осъществяване на сеч и добив на дървесина в горски територии. Подс. М. е пълнолетен, вменяем и правоспособен дървосекач, притежаващ необходимата професионална квалификация и практически опит в извършването на упоменатата дейност. Поради това той е разполагал с необходимия обем знания и практически умения, които са му позволявали да оцени риска за живота и здравето на присъстващите в процесното сечище множество гъбари по време на активната сеч. Наличието на отсечена, но останала закачена в короната на съседно дърво, топола допълнително е увеличавало степента на опасност за гъбарите и е налагало повишено внимание и предприемане на незабавни мерки от дървосекача М. за повалянето на въпросната топола. Следователно подс. М. не е формирал представа за настъпването на вредоносния резултат, но при полагането на дължимата грижа, съобразена както с нормативните изисквания, така и с конкретната обстановка, е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността в процесното сечище да възникване инцидент, при който да пострада някой от присъстващите гъбари. Именно неизпълнението на тази дължима

професионална грижа обуславя извода за проявена от подс. М. небрежност като форма на непредпазливост.

Обоснован и законосъобразен е изводът на първата инстанция, че подс. М. след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което правилно е приложил привилегирования състав на чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК.

Съгласно трайната съдебна практика на Върховния съд и на ВКС, за да се приеме, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, следва да се установи, че неговите действия обективно и субективно са били насочени към оказване помощ на пострадалия, без оглед на това дали в резултат на тези действия са се създали или не реални шансове за спасяване на живота му, като не е необходимо и задължително оказаната помощ да е била ефикасна и пострадалият непременно да е бил спасен. Преценката дали е налице изискуемото от закона поведение, позволяващо намалена отговорност, се извършва във всеки конкретен случай, като се отчитат възможностите на дееца, обстановката и характера на извършените от него действия. При всички случаи обаче приложението на привилегироващата норма на чл.123, ал.4 от НК предпоставя наличие на активно поведение от страна на дееца след злополуката, поради което наложително е в процеса да се докажат такива конкретни активни действия за спасяване на пострадалото лице, които обективно и субективно са били насочени към спасяване на живота му, както и че извършеното от дееца обективно е съдействало за спасяване на живота на пострадалия.

В настоящия казус събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, категорично установяват, че веднага след като се върнал от временния горски склад и видял пострадалия под клоните на падналата топола, подс. М. предприел редица активни действия за спасяване на пострадалия – нарязал падналото дърво на три места и освободил тялото на пострадалия, приклекнал до него и установил, че същият е в безсъзнание, дишал тежко и от носа му изтичала, отворил устата му и проверил дали не си е глътнал езика, отправил молби за помощ към намиращите в района гъбари, накарал сина си М. М. да донесе вода, измил кръвта по лицето на пострадалия, обадил се на ЕЕН 112, съобщил за инцидента и поискал изпращането на линейка за оказване на спешна медицинска помощ на пострадалия, изпратил сина си М. М. да отиде на пътя край гората, където да изчака медицинския екип и да го доведе до мястото на произшествието.

Изложените и безспорно установени фактически обстоятелства налагат извод, че подс. М. е извършил активни действия, обективно и субективно насочени към оказване помощ на пострадалия и спасяване на неговия живот. Тези негови действия са били правилни, своевременни и необходими, тъй като непосредствено след злополуката пострадалият К. е бил жив. Описаните действия са били и достатъчни съобразно конкретната ситуация и възможностите на подсъдимия в гората. Тяхната правна оценка, дадена от първата инстанция, е в унисон с последователната съдебна практика по приложението на чл.123, ал.4 от НК. Правилно е да се приеме в случая, че подс. М. е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия при инцидента. Това е така, защото конкретните указани по-горе действия на подсъдимия сочат на оказване помощ на пострадалия, целели са спасяване на неговия живот и обективно са съдействали за това, като е без значение дали в резултат на същите са се създали реални шансове за спасяването на човешкия живот, нито е необходимо и задължително оказаната помощ да е била ефикасна и пострадалият непременно да е бил спасен. Обсъдените действия на подс. М. представляват активно поведение, което запълва съдържанието на законовото изискване деецът да е направил „всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия” и обуславят квалифициране на престъплението по по-леко наказуемия състав на чл.123, ал.4 от НК, каквото е и решението на първия съд.

Важна причина за настъпване на злощастното събитие, наред с описаното бездействие и недопустимо действие на подс. М., както вече се каза, е и недопустимото бездействие на подс. Л., който като лицензиран лесовъд не е упражнил необходимия контрол върху сечта и добива на дървесина в процесното сечище, не е предприел правилните и необходими мерки за гарантиране на безопасен дърводобив, въпреки изричното му уведомяване от подс. М. за постоянно пречещо присъствие на берачи на трюфели и възможен инцидент с някой от тях.

Леталният изход за пострадалото лице не е настъпил поради случайно стекли се обстоятелства, които подсъдимите Л. и М. да не са били в състояние да предвидят и при най-добросъвестно изпълнение на професионалните си обязаности, съответно първият като лесовъд и вторият като дървосекач. Смъртта на пострадалия не е била неизбежна, нито е резултат на неблагоприятно стекли се за него обстоятелства, а е закономерна последица от немарливото изпълнение на ангажиментите на подсъдимите Л. и М.,

съответно като лесовъд и дървосекач.

Правилно е решението на съда, че в случая е налице независимо съпричиняване на престъпния резултат от страна на двамата подсъдими. В принципен план независимото съпричиняване е усложнен причинно - следствен процес, в който се включват няколко независими един от друг каузални фактора. Когато крайният престъпен резултат настъпва вследствие на поведението на няколко лица, за отговорността на всяко от тях е достатъчно да се установи причинна връзка между виновното му поведение и настъпилите общественоопасни последици, дори тогава, когато не всички причинители са обвинени и предадени на съд. В казуса е безспорно установено, че както поведението на подс. М., така и поведението на подс. Л. е в причинна връзка със смъртта на пострадалия и този резултат не би настъпил, ако не бе осъществено което и да е от деянията на двамата подсъдими.

Разисквайки причините за настъпване на злополуката, първата инстанция обосновано е приела, че съществен принос в тази насока има и поведението на пострадалия К.. Несъмнено установено е, че както в предходните дни, така и на инкриминираната дата – 27.10.2021 г. дървосекачът подс. М. е поставил на входните и изходните места и на пътеките, влизащи в процесното сечище, множество предупредителни табели с надписи: „Внимание, извършва се сеч, влизането на хора е забранено!“ и „Внимание! Сечище!“, като по този начин той е изпълнил задължението си по чл.120, ал.2 от ПЗБУТГТ. Безспорно е също, че подс. М. постоянно е отправял устни предупреждения към гъбарите да не влизат в сечището, тъй като в него се извършва активна сеч и по време на отсичане и поваляне на дърветата някой от тях може да пострада. Установено е още, че преди повалянето на всяко отсечено дърво подс. М. устно уведомявал и предупреждавал за опасност намиращите се в сечището гъбари, като високо се провиквал: „Варда! Поваля се!“ За съжаление много от гъбарите не се съобразявали с поставените в района на сечището предупредителни и забранителни табели и дори ги унищожавали, за да прикрият неправомерното си поведение, като по този начин поставяли в риск собствената си безопасност. Безспорно установено е, че пострадалият Д. К. е бил едни от тези гъбари, които не съблюдавали писмените запрети за достъпване на външни лица в сечището. Същият често идвал да бере трюфели по времето, когато в сечището се извършвала активна сеч. Категорично установено е, че пострадалият К. упорито не се съобразявал със забранителните табели за влизане в сечището, не се подчинявал на вербалните предупреждения за опасност, както и на нарочните разпореждания за напускане на сечището, отправяни му лично от подс. М.. Доказано е още, че пострадалият е получил от свои познати и приятели, също берачи на трюфели, съвети да не пристъпва в зоната на сечището, когато в него се работи, защото е твърде рисковано. Установено е, че дори в деня на злополуката, около час преди нейното настъпване, свид. П. МА.ов, приятел на пострадалия, разговаряйки с него по телефона и чувайки шума на работещия моторен трион, го е посъветвал да напусне сечището, защото е опасно да се намира в него, но пострадалият не се вслушал в разумния съвет на приятеля си и му заявил, че се предпазва. Действително пострадалият не е напуснал сечището и е останал в него, нарушавайки всички забрани за достъп на външни лица и пренебрегвайки всички предупреждения за съществуваща опасност за неговото здраве и живот. В името на поставената си цел – намиране и събиране на голямо количество трюфели, имащи висока пазарна цена, пострадалият е проявил особено дръзко, дори безразсъдно поведение, като е продължил да присъства в сечището по времето на активната сеч и да търси трюфели. Съзнателното нарушаване от пострадалия К. на ясно обозначените забрани, ограничаващи достъпа на външни лица в сечището, указва на негово неправомерно поведение и разкрива каузалния му принос в настъпването на злополуката. Това е така, защото ако пострадалият се беше съобразил с поставените забранителни табели за достъпване в сечището и с отправените му предупреждения за опасност и ако беше изпълнил устните нареждания на дървосекача М. да напусне сечището, то по време на безконтролното падане на процесната отсечена топола пострадалият К. нямаше да се намира в района на произшествието и нямаше да получи тежките телесни увреждания вследствие нанесения му по главата и тялото удар от падащата топола, като по този начин щеше да бъде предотвратена смъртта му. С тези допълнителни съображения въззивната инстанция се присъедини към становището на първата за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К..

Несъстоятелен е доводът на защитника на подс. Л. за прекъсване на причинно-следствената връзка между поведението на този подсъдим и настъпилата смърт на пострадалия в резултат на неправомерното поведение на последния. Доколкото този довод се подкрепя със съображения за обективна невъзможност подс. Л. да предвиди и да предотврати вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, то по същността си той представлява възражение за „случайно деяние“ по чл.15 от НК, каквото възражение е направено от защитника на подс. М., поради което упоменатите оплаквания за незаконосъобразност на осъдителната присъда спрямо двамата подсъдими ще се разгледат едновременно.

В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че за приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, включително когато същата представлява източник на повишена опасност и 2. да съществуват условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В съгласие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, деецът, който извършва правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не може да се позове успешно на случайно деяние, след като сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения при изпълнението въпросната дейност, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Единствено в хипотеза, при която извършителят на правнорегламентирана дейност – източник на повишена опасност е изпълнил задълженията си при изпълнение на тази дейност, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

В случая категорично установената фактология по спора не подкрепя становището за внезапност и непредвидимост на опасността в процесното сечище. Наличната доказателствена съвкупност не разкрива ситуация на внезапност на конкретните условия на активна сеч, които да са изненадали както дървосекача подс. М., така и лицензирания лесовъд подс. Л.. Напротив, събраните доказателства изясняват, че в предходните дни преди инкриминирания – 27.10.2021 г. и до момента на инцидента условията за извършването на активна сеч са били неблагоприятни и сериозно затруднени поради трайното, упорито и неправомерно присъствие на берачите на трюфели в процесното сечище. Подс. М. непрекъснато поставял нови предупредителни и забранителни табели на мястото на унищожените от гъбарите, отправял устни предупреждения и нареждания към тях и на висок глас обявявал отсичане и поваляне на дърво. Тези негови действия, насочени към гарантиране безопасността на неправомерно присъстващите в сечището гъбари, не са дали резултат, напълно известен на дървосекача. Подс. М. уведомил подс. Л. за създаваните от гъбарите затруднения и пречки на процеса на извършваната гола сеч и потърсил от него съдействие за отстраняване на упоменатите външни лица, но не получил такова. Неправомерно присъстващите гъбари, влияещи негативно на безопасността на активната сеч в процесното сечище, са били обективна даденост, не са се появили внезапно и непредвидено преди злополуката, те са били пряко възприети от подс. М., който от своя страна ги довел до знанието и на подс. Л.. Напълно изяснените и безспорни фактически констатации по делото обосновават правните изводи за съзнателно нарушаване на поредица от правила относно контрола върху сечта и добива на дървесина от страна на лицензирания лесовъд подс. Л., които по-горе бяха обсъдени, както и за допуснати от дървосекача подс. М. нарушения на ред правила за извършване на гола сеч, които също бяха аргументирани. За да е налице невиновно поведение, абсолютно задължително условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните норми. Като съзнателно не са изпълнили вменените им задължения, подс. Л. като лицензиран лесовъд и подс. М. като дървосекач, и са се поставили в положение да не могат да се преодолеят вредните последици от допуснатите нарушения, подсъдимите не могат да се позовават на института, предвиден в чл.15 от НК. Деянието на всеки от подсъдимите М. и Л. не може да се преценява като случайно през призмата на неправомерното поведение на пострадалия К., което не изключва причинноследствената връзка между допуснатите от всеки от тях правила, съответно тези относно процеса на сеч и добив на дървесина от подс. М. и тези по упражняване на контрол върху този процес от подс. Л., и настъпилия вредоносен резултат, поради което не се изключва и вината на двамата подсъдими. Допуснатото от всеки от тях съзнателно нарушение на правните норми, регламентиращи сечта и добива на дървесина в горски територии и подробно анализирани по-горе, обосновава непредпазливост под формата на небрежност. Изложеното налага правния извод за липса на случайно деяние от страна на лесовъда Л. и дървосекача М., което да изключва вината на всеки от тях и отговорността им за настъпилата злополука. При положение, че активната сеч на инкриминираната дата се извършва при нежеланото и явно присъствие на множество гъбари в сечището, появата на такова трето лице в близост до отсеченото дърво, не може да се третира като непредвидимо събитие или опасност. С оглед на това, следва да се приеме, че не се касае за абстрактна възможност за настъпване на злополука в горската територия, каквато лесовъдът и дървосекачът не са длъжни да имат предвид, а за напълно предвидима ситуация в сечището и потенциална опасност. По този начин подсъдимите Л. и М. сами са се поставили в невъзможност да предотвратят настъпването на общественоопасните последици, от което следва че деянието на всеки от тях не е случайно по смисъла на чл.15 от НК.

В заключение, възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно, а претенциите за оправдаване на подсъдимите поради наличието на случайно деяние по чл.15 от НК не могат да бъдат уважени.

Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.123, ал.1, предл.2, чл.123, ал.4 и чл.11, ал.3, предл.1 от НК, както и с тези от цитираните по-горе нормативни актове – ЗГ и ПЗБУТГТ. Изпълнени са предписанията на тези правни норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите Л. и М. за съответното коментирано престъпление против личността с указаната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването им.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на наложените наказания и намери, че постановеното за подс. Л. наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца е справедливо, докато постановеното за подс. М. наказание пробация за срок от шест месеца е явно несправедливо, тъй като е занижено.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Коментирайки наложените наказания и отчитайки пропуска на първата инстанция да определи степента на обществена опасност на разгледаните престъпления и на извършителите, въззивният съд прие, че степента на обществена опасност и на двете непредпазливи убийства, съответно по чл.123, ал.1 от НК и по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК, е висока предвид големия брой груби нарушения на правилата за извършване на сеч и добив на дървесина в горска територия, допуснати от дървосекача - подс. М. и тяхната тежест, както и предвид големия брой особено груби нарушения на правилата за осъществяване на контрол върху упоменатата дейност, представляваща източник на повишена опасност, които са допуснати от лицензирания лесовъд – подс. Л.. В същата насока следва да се отчете и конкретния вредоносен резултат, настъпил вследствие разгледаните престъпления против личността. С осъществените от двамата подсъдими в условията на независимо съизвършителство деяния с посочените по-горе правни квалификации е причинена смъртта на пострадалия Д. К., който е бил физически здрав мъж, в трудоспособна възраст – на 45 години, трудово и семейно ангажиран, баща с родителски задължения към две ненавършили пълнолетие деца – И. – на 14 години и А. – на 6 години.

Допълвайки първоинстанционните мотиви, въззивната инстанция заключи, че степента на обществена опасност и на двамата подсъдими – Л. и М. е ниска. Подс. Л. е реабилитиран по право за предишното си осъждане, датиращо от 30.11.1981 г. и през изминалите след тази дата близо 45 години не е имал неправомерно поведение, не е извършвал престъпления, нито противообществени прояви, а работейки като лицензиран лесовъд, не е допуснал предходни нарушения на правилата за осъществяване на контрол върху дейността по сеч и добив на дървесина. Подс. М. до момента не е осъждан за никакви престъпления, няма регистрирани противообществени прояви, работейки като дървосекач, няма допуснати предходни нарушения на правилата за извършване на сеч и добив на дървесина, а настоящото му деяние е инцидентен случай в живота му.

Обсъждайки наказанията, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на всяко от престъпленията, състоящи се в безотговорното поведение на подсъдимите - както на подс. М. като дървосекач, така и на подс. Л. като лицензиран лесовъд, които са допуснали множество груби нарушения, първия - на правилата, уреждащи извършването на сеч и добив на дървесина, и втория - на правилата за осъществяване на контрол върху тази дейност.

Разисквайки наказанията, първият съд обосновано е констатирал липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства и правилно е съобразил наличието на смекчаващи такива. Вярно, в категорията на утежняващите вината фактори, обуславящи завишаване на наложеното наказание, не следва да се отнасят и съобразяват факти свързани с процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия, каквито са непризнаването на вината, недаването на обяснения или даването на недостоверни обяснения, тъй като това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в хода на наказателното производство е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова отказът на обв. Л. да даде обяснения в качеството си на обвиняем, отказът на двамата подсъдими да се признаят за виновни, както и липсата на критичност към собственото им виновно поведение, не могат да се интерпретират в тяхна вреда и да утежняват наказателноправното му положение.

В кръга на облекчаващите вината обстоятелства съдът правилно е включил и ценил значителния принос за настъпване на злополуката на пострадалия К., който с неправомерното си поведение е съпричинил вредоносния резултат. В същата категория обстоятелства правилно са отнесени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимите, тяхната трудова ангажираност, дългогодишната им трудова биография без данни за други професионални нарушения извън процесните, които да са обосновали ангажиране на административна или наказателна отговорност, изразеното от тях искрено съжаление за трагичната смърт на пострадалия, оказаното от тях съдействие за разкрИ.е на обективната истина и сравнително дългия период от време, изминал от деня на извършване на престъпленията и до реализиране на наказателната отговорност за същите.

Изчерпателно изброявайки и обсъждайки всички по-горе изложени смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към разбирането на първата, че същите са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по неговото прилагане.

Отново допълвайки първоинстанционните мотиви досежно отмереното на подс. Л. наказание, въззивният съд намери, че предвиденото в приложимата за казуса норма на чл.123, ал.1 от НК минимално по размер наказание от една година лишаване от свобода е несъразмерно тежко и необосновано строго, поради което същото ще се окаже несправедливо, а налагането му ще бъде израз на прекомерна и излишна суровост към подсъдимия. Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, първостепенният съд правилно е преценил, че за разгледаното престъпление по чл.123, ал.1 от НК на подс. Л. следва да се наложи наказание лишаване от свобода при наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК и в размер, който е под минималния, предвиден в приложимата и цитирана по-горе норма, а именно десет месеца лишаване от свобода.

Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е съобразила принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, отчела е високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл.123, ал.1 от НК и ниската степен на лична опасност на дееца Л., отдала е нужното значение на констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и наред с това е проявила умерена строгост към подсъдимия, прецени, че наложеното му наказание лишаване от свобода с посочения по-горе размер е справедливо, ще способства за поправителното въздействие спрямо него и ще ограничи вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени прояви. Допълнително смекчаване на определеното наказание, без обуславящи го фактори, би било израз на необоснована снизходителност, не би довело до адекватна реализация на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК и би създало усещане за безнаказаност у подс. Л. и в обществото. Предвиденото в допълнителната разпоредба на чл.160, ал.1 от НК наказание лишаване от право да упражнява определена професия по чл.37, ал.1, т.7 от НК изобщо не е наложено в съгласие с чл.55, ал.3 от НК. Неналагането на наказанието лишаване от право да упражнява професията на лицензиран лесовъд следва да се отчита като допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подс. Л..

При служебната проверка въззивната инстанция установи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна в частта й, с която

индивидуализацията на наказанието на подс. М. е извършена при облекчаващите условия на чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК.

Законовият текст на чл.55, ал.1 от НК предписва кумулативната даденост на две предпоставки, при наличието на които съдът следва да наложи наказание под най-ниския фиксиран предел на предвиденото в закона наказание или да премине към друго, по-леко по вид наказание – да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства и едновременно с това да прецени, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Само констатацията за изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно основание за определяне на наказанието под най-ниския размер на предвиденото в закона или за преминаване към друго, по-леко по вид наказание. С оглед на това, въззивният съд счита, че въпреки безспорно установените многобройни смекчаващи вината на подс. М. обстоятелства, на същия не следва да се налага наказание съгласно чл.55, ал.1, т.2 б. „б“ от НК. Липсва втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.55, ал.1 от НК, тъй като приложимата относно деянието на подс. М. норма на чл.123, ал.4 от НК регламентира наказание лишаване от свобода до три години без фиксиран минимален размер, в каквато хипотеза за посоченото наказание следва да се съобразява минималния му размер, установен в Общата част на НК и който съгласно чл.39, ал.1 от НК е три месеца лишаване от свобода. Това минимално наказание категорично не се явява несъразмерно тежко и несъответно на извършеното от подс. М.. Конкретно извършеното от този подсъдим престъпление по чл.123, ал.4 от НК не позволява налагане на наказание пробация, каквото се постига в хипотезата на определяне на санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК и каквото е отмерила първата инстанция. В казуса наложеното наказание пробация, при това с включени в него само минимално изискуемите и задължителни две пробационни мерки по чл.42б, ал.2, т.1 и т.2 от НК – шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител - се явява необосновано снизходително и несъответно на тежкия съставомерен резултат – причинена е смърт на физически здрав мъж, в трудоспособна възраст – на 45 години, трудово и семейно ангажиран, баща на две ненавършили пълнолетие деца. Посоченото наказание е несъразмерно леко, несъответно на индивидуализиращите вината на подс. М. обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това се оказва несправедливо.

Независимо от изложеното становище за несправедливост на проверяваната осъдителна присъда в частта относно наложеното на подс. М. наказание пробация, въззивният съд не може да я коригира, налагайки на този подсъдим по-тежко по вид наказание лишаване от свобода, тъй като липсват изискуемите за това условия по чл.337 ал.2 т.1 от НПК - въззивен протест на прокурора или въззивна жалба на частните обвинители - и съществува забрана за утежняване положението на жалбоподателя – подсъдим във въззивното производство. С оглед на това, въпреки че преценява атакуваната присъда в указаната й част като незаконосъобразна и несправедлива по изложените съображения, въззивният съд счита, че следва да я потвърди.

Проверявайки служебно изцяло обжалваната присъда, въззивният съд установи, че тази част на съдебния акт, с която е постановено освобождаване на подс. Л. от ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, е законосъобразна. Макар и да са бланкетни мотивите на първата инстанция по въпроса за изпълнението на указаното наказание, настоящият въззивен състав споделя напълно изразеното становище, че институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо подс. Л.. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три години и подс. Л. се счита неосъждан предвид настъпилата реабилитация по право за предходното му осъждане. Едновременно с това, сегашната възраст на подс. Л., понастоящем на 64 години, предпоставя достатъчен житейски опит, който в съвкупност с постоянната им трудова заетост и липсата на противообществени прояви, са достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Правилна е преценката на съда, че за постигане целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Л., който има дългогодишен професионален стаж и утвърдени навици да полага общественополезен труд, не е наложително да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и работи и бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи. Установените му черти на трудолюбив човек, на личност с утвърдено правомерно поведение и положителен социален облик указват, че неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне и при запазване на обичайното му място в обществото. Отчитайки добрата персонална характеристика на подс. Л., сочеща убедително на възможност да се превъзпита и докато е на свобода, както и започналото спрямо него поправящо и превъзпитаващо въздействие на настоящото наказателно производство, въззивният съд се солидаризира с разбирането на първоинстанционния, че в случая постигането на целите на санкцията по чл.36 от НК може да се обезпечи с отлагане изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода.

С изложените допълнителни съображения въззивната инстанция се присъедини към направеното от първата такава заключение за липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на подс. Л. наказание лишаване от свобода.

В пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на обсъденото наказание лишаване от свобода за минималния предвиден изпитателен срок от три години, който се оказва съобразен с размера на определеното наказание, с позитивната характеристика на подс. Л., с очакванията за неговото успешно поправяне, без ефективно изтърпяване на наказанието, както и с константната съдебна практика в тази насока. Положителните характеристични данни и социалната интегрираност на подс. Л., липсата на трайни престъпни навици и на други висящи наказателни дела, в съвкупност с непредпазливия характер на престъплението и установените смекчаващи отговорността факти обосновават заключението, че посоченият размер на изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка на поведението му и за успешното му поправяне и превъзпитание. Съзнанието му за наложено наказание и възможността от привеждане на същото в изпълнение в продължение на години гарантират трайността на въздържанието му от извършването на друга престъпна проява.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатите за виновни в извършване на разгледаните престъпления подсъдими Л. и М. да заплатят в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Ямбол по 1329,15 лева всеки от тях, както и по сметка на Окръжен съд – Ямбол по 340 лева всеки от тях, представляващи направени разноски по дело.

Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В заключение, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена на основание чл.337 от НПК, като подс. Л. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилото по чл.15, предл.2 от ПЗБУТГТ – при изпълнение на лесовъдствата си практика да осигури безопасни условия на труд на лицата, които го подпомагат при извършване на дейността му.

В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, съгласно чл.338 от НПК.

Повереникът на частните обвинители претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски пред тази инстанция. С оглед изхода на делото в настоящия процесуален стадий и в съгласие с чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Л. и М. следва да бъдат осъдени да заплатят на частния обвинител М. И. К. общо сумата 1500 евро, по 750 евро всеки от тях, представляваща направени разноски по делото във въззивното производство.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд