Решение № 1101 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 166/2026 г.

Производството е по реда на чл. 84 ал.3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М. Н. К. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], [държава], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. А. Г. Д., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *и ет. *, срещу Решение № 753/21.04.2026 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на оспорвания акт и присъждане на разноски. Твърди се в жалбата, че са налице фактически обстоятелства, изложени пред интервюиращата комисия, които са от съществено значение, но не са взети предвид при издаване на процесния индивидуален административен акт. Твърди се, че освен че бяга от Т. А., след като домът му е разрушен, вследствие на паднал снаряд, от международната новинарска емисия на „Р.“ и „А.-Д.“ е видно, че в родния му край ежедневието продължава да е обзето от хаоса на войната, като освен това за региона на А. са характерни и чести междуетносни конфликти. В жалбата се твърди, че непосредствено преди да избяга от [държава], жалбоподателят (тогава все още в непълнолетна възраст) става жертва на домашно насилие, което се приема за норма в силно патриархалните общества, каквото несъмнено е кюрдското. Години наред живее в състояние на системен тормоз, като неговата пикова фаза настъпва в момента, когато баща му го пребива жестоко с арматурно желязо пред очите на цялото семейство. За това свидетелстват белезите по тялото му, за които жалбоподателя споделил на комисията, респективно изразил готовност да ги покаже. В жалбата се твърди, че макар и да има косвено отношение към производството, административният орган не е положил усилия да провери в каква степен жалбоподателят се интегрира в социалната си среда в [държава]. Няма индикации да е проверяван трудов и социален статус, макар че продължителен период от време той полага работна сила въз основа на годно правно основание (трудов договор), като едновременно с това изучава български език. Административният орган формално е приел, че изложените от жалбоподателя факти не съставляват преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като множеството нападения над кюрдско население в района са представени като „криминални деяния“, а не преследване, без да се отчита тяхната системност, честота, цел, контекст и връзка с произхода, принадлежността и местоживеенето на жалбоподателя. От бежанската история се установява, че жалбоподателят и семейството му са били обект на пряко нападение дотолкова, доколкото е разрушено жилището им, главата на семейството е принудително мобилизиран, като след връщането му и вследствие на военните действия, обичайното домашно насилие достигнало етап на саморазправа, застрашаваща по пряк и непосредствен начин живота и здравето на жалбоподателя. В тази връзка не бил ангажиран анализ дали връщането му в страна по произход е реално, безопасно, законно, достъпно и разумно с оглед личното му положение, неговата възраст, семейните проблеми и зависимост, липса на самостоятелни ресурси в страната по произход, нестабилна среда и общата ситуация в С. [държава]. Поддържа се, че в тази връзка вътрешната алтернатива за закрила не може да бъде предполагаема, тя трябва да бъде конкретно доказана от органа, но такава проверка не била извършена. В жалбата се твърди, че с оглед приложението на чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУБ е останал неизследван и необсъден в обстоятелствената част на оспорваното решение въпросът, касателно домашното насилие и побоят, нанесени на жалбоподателя от мобилизирания му във военните структури баща. Не бил анализиран и произтичащият от това риск от повторно тежко посегателство при връщане. Твърди се, че тези факти са релевантни най-малко към риска от нечовешко или унизително третиране. Поддържа се, че компетентния административен орган неглижирал тези твърдения, доколкото не ги обсъдил в обстоятелствената част на обжалваният индивидуален административен акт, което [Наименование]противоречи на принципа на служебното начало. В жалбата се сочи, че по силата на чл. 4, пар. 3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане. Твърди се, че релевантна информация относно държавата на произход на кандидата по смисъла на чл. 4, пар. 3, б. „а“ от Директива 201 1/95/ЕС се открива в официален източник, свободно достъпен на Интернет сайт [интернет адрес]: Насоки от 1 декември 2025 г. с автор Агенцията за Европейски съюз в областта на Убежището ([Наименование]), където е посочено, че въпреки, че сирийската национална армия е част от Министерството на отбраната, тя действа с автономност и фрагментирани командни структури. Твърди се, че С. д. с. ([Наименование]) са военен съюз (в който к. Отряди за народна защита ([Наименование]) са водещ компонент), чиито членове са извършили множество сериозни нарушения на човешките права, извършвали физически нападения срещу жени и момичета. Докладите описват също насилие срещу журналисти и други медийни специалисти и случаи на лица, опасяващи се от принудително или детско вербуване от кюрдските сили. Сочи се в жабата, че С. д. с./к. Отряди за народна защита ([Наименование]/[Наименование]) са недържавни въоръжени сили и недоброволното набиране на лица от тях се счита за принудително набиране. Принудителното набиране и набирането на деца са от толкова тежък характер, че биха се считали за преследване. Сочи се, че продължават случаите на набиране на деца от [Наименование]и К. женски съюз (КWU). [Наименование]и кюрдските отряди за защита на жените ([Наименование]) са набирали и използвали момчета и момичета на възраст от 12 години. През 2025 г. всички случаи на вербуване на деца били приписани на К. революционно младежко движение. Твърди се в жалбата, че при индивидуална оценка има разумна степен вероятност, жалбоподателят да бъде насилствено вербуван от к. сили, тъй като произхожда от област в [държава], която частично е под контрола на С. д. с. ([Наименование]) и отговаря и на друго обстоятелство, влияещо на риска, а именно, че е мъж на възраст между 18 и 31 години, го прави изложен на по-висок риск от преследване по този признак. Тези обстоятелства не са обсъдени в оспореното решение. Поддържа се, че при кандидата се установяват индивидуални обстоятелства, които го правят изложен на риска от преследване по този мотив - като произхождащ от област в [държава], която частично е под контрола на С. д. с. ([Наименование]), както и поради факта, че е мъж на възраст между 18 и 31 години (съвсем непосредствено навършил пълнолетие). Тези обстоятелства отговарят и на втората стъпка от дължимата проверка по чл. 33, ал. 2, б. „г“ и чл. 40, пар. 2 от Директива 2013/32/ЕС, вр. чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, а именно новоизтъкнатите елементи от бежанската история са от съществено значение за личното положение на чужденеца и страната му на произход, тъй като са релевантни за правилното решаване на основния спор относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 за предоставяне на международна закрила. Счита се, че тези твърдения, освен, че не са били обект на изследване в оспореното решение, следва да бъдат предмет на изследване и преценка в производство по общия ред, вкл. с гаранцията да се проведе ново интервю с кандидата, в което да се изяснят евентуални противоречия в бежанската му история. В жалбата се твърди, че компетентния орган е приложил стеснително и критерия по делото С-465/07 [Наименование]Сочи се, че е вярно, че не всяко насилие в държавата по произход води автоматично до хуманитарен статут, но при индивидуални рискови фактори прагът за доказване не следва да се свежда само до положение, при което всяко цивилно лице е застрашено единствено поради присъствието си. Твърди се, че в случая жалбоподателят не е лице без индивидуална връзка с риска, тъй като произхожда от конкретен район, намиращ се в близост до А., неговото семейство е било обект на конкретни нападения, чичо му е убит, баща му е бил мобилизиран, а домът им е бил непосредствена цел на агресия, което налага комбинирана оценка между общата странова ситуация и индивидуалния риск. Твърди се в жалбата, че е нарушен принципът [Наименование]Сочи се, че при наличие на данни за реален риск от насилие, заплахи, нечовешко третиране и липса на ефективна защита, връщането на жалбоподателя би противоречало на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чл. 33 от Женевската конвенция и чл. 3 от ЕКПЧ. Поддържа се, че административният орган е подходил формално към този принцип, като е приел, че жалбоподателя едва ли не би могъл да води нормален начин на живот, без тази констатация да е подкрепена с конкретна оценка на риска към момента на постановяване на оспорваното решение. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на решението. Решаващият орган се е позовал изцяло на факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-02- 103/13.03.2026 г. за [държава] на Дирекция „Международна дейност“ на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, но същата е неотносима към конкретния случай, доколкото изцяло е съсредоточена в изследване на въпроса, касателно мотивите на завръщащите се лица, без да се държи сметка за личната история на лицето търсещо бежански/хуманитарен статут. Поддържа се, че справката се позовава на „политическото развитие, подобрената сигурност, събирането на семейства, носталгия, възстановяване на собственост, необходимост от работа“. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не таи каквито и да е носталгични чувства към семейство и роден край. Той е бил принуден да напусне [държава] и поради факта, че единственият им дом е разрушен от снаряд. В тази връзка не е обсъден въпроса къде би живял жалбоподателя, какво би работил и какви биха били рисковете за живота и здравето му, ако бъде върнат в страната си произход. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно не е извършил надлежна проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Поддържа се, че органът е нарушил принципа на служебното начало, по смисъла на който той има задължението да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК), което е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна - задължение, произтичащо от служебното начало в процеса, последният е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорваното решение и връщане преписката на органа със задължителни указания във връзка с прилагането на закона. Претендира се присъждане на сторените в процеса разноски, включително за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателят М. Н. К. М., редовно призован, се явява лично. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат А. Д., който поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение и мил същото да се отмени и се върне преписката на органа със задължителни указания във връзка с прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени по делото писмени бележки надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт З. Т. изразява съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователност и се отхвърли претенцията за разноски на основание чл. 92 от ЗУБ. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят М. Н. К. М. е подал молба за предоставяне на международна закрила, рeг. № 44479 от 08.05.2025 г. на РПЦ - [населено място], териториално поделение на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), приложена на л. 236 от делото, която е последваща молба по смисъла на &[Наименование]; 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В предходно административно производство с Решение № 2549/14.03.2025 г. на Председателя на ДАБ е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя М. Н. К. М., което жалбоподателят не е обжалвал. С докладна записка с рeг. № 44479 от 30.05.2025 г. последващата молба за предоставяне на международна закрила, рeг. № 44479 от 08.05.2025 г. на РПЦ - [населено място] на жалбоподателя е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Желанието за закрила е препотвърдено с молба с вх. № 949 от 30.05.2025 г. на РПЦ - [населено място] до председателя на ДАБ-МС, на която дата жалбоподателят е регистриран с имената М. Н. (собствено) К.(фамилно) М. (бащино), от •• пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х. [държава], [държава], народност - ••, вероизповедание: ••, семейно положение - ••, [ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на подписана от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С докладна записка с вх. № КП-02-1043/05.09.2025 г. административната преписка е прехвърлена в РПЦ [населено място]. На жалбоподателя М. Н. К. М., като непридружен непълнолетен, в административното производство пред Държавната агенция за бежанците, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е бил назначен за негов представител адвокат В. Х. Л. с Решение № 2513/14.10.2024 г. на Национално бюро за правна помощ (НБПП). Бил е изготвен социален доклад, който е представен в хода на административното производството, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето. На •• г. жалбоподателят М. Н. К. М. е навършил пълнолетие. Приложени са по делото в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут. От преписката по делото се установява, че жалбоподателят е бил настанен в регистрационно-приемателен център [община], като на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ му е дадено разрешение да пребивава в [населено място], където същият живее под наем с договор от 01.09.2025г. На проведените общо три интервюта (на 03.06.2025 г., на 05.08.2025 г. и на 13.03.2026 г.), същият е посочил, че е напуснал [държава] в края на месец [община] 2024 г. и нелегално преминал в [държава], където останал около една седмица. Влязъл в [държава] нелегално в началото на месец октомври 2024 г. След като преминал на българска територия, сам се предал на властите в [населено място]. Посочил е, че е роден и живял в [населено място], обл. Х. и оттам напуснал страната си. В родното му село имало сражения, които се водели между к. и редовната армия, а сега новото правителство воюва с к.. Родното му село в момента се намира под контрола на новото правителство. Виждал е военните действия и сраженията между к. и редовната армия. Чичо му загинал вследствие на войната (преди около 10 години). Заявил е, че не иска да се връща в [държава], защото там все още няма сигурност. След падането на режима на Б., домът му е бил запален и изгорен, вследствие на ракета, която е паднала отгоре (преди около 5 години). Нямал връзка със семейството си няколко месеца и не знаел какво се случва с тях и дали изобщо са живи, но в последствие се чували и знае, че живеят под наем в къща в Т. А.. Посочил е, че е имал проблеми като к.. Всички ги нападали, защото са к.. Бомбардирали района на селото и самото село. Заявил е, че к. в [държава] не са добре приети. Страхувал се е за живота си. Всеки ден се страхували дали ще оцелеят. Страхувал се за себе си. Напуснал [държава] заради присъствието на к. в неговия район. Заявил е, че в [държава] е много тежко да се живее. Войната била страшна. Имало кражби, убийства и разрушения. Страхувал се за живота си. Поради това решил да напусне [държава]. Д. труден живот е видял в [държава]. С. армия ги гонила за участие във войната или за мобилизация за военна служба. С. армия безпокояла семейството му. Жалбоподателят е заявил, че не е бил търсен за военна служба, но когато станеш на 18 г., властите те призовават да отслужиш военната си служба. Имал проблеми с баща му и семейството му. Като бил там (в [държава]) за най-малкото баща му го биел. Пред съда жалбоподателят сочи, че в момента положението в [държава] въобще не е сигурно, все още има много проблеми. Има също проблеми между к. и а.. Сочи, че е от селото Т. в област А., което е к. село. Всички градове около това село са предимно а. градове. Всеки ден имало проблеми между а. и к.. Всеки ден а. влизали и създавали проблеми и казвали, че те са неверници, че са к., те не се молят. Казвали да напуснат тяхната земя, не трябвало да останат там където са, да напуснат тези земи. Не разрешавали да влизат хранителни стоки в селото им, давали им толкова, колкото само минимално да живеят. Не ни давали количествата, които са им нужни. Имало хора, които искали да помогнат на селото доброволно, да им носят храна, но арабите не им разрешавали храната да влиза в селото. Затова имало глад в селото. Има болница, но не разрешавали на хората да влизат в болницата, да се лекуват. Имало много разрушени в селото къщи, хората, децата спели на улицата. Сочи, че тяхната къща била разрушена, затова неговото семейство се преместило в къщата на дядо му. Баща му имал втора жена. Той, майка му и братята му живеели при дядо му, тъй като имали проблеми с баща му, с главата на семейството. Живеели в същата местност Т., в същото село. Имал проблеми с баща му. Много го биел. Карал го да ходи на работа, за да може да печели пари. Връзвал го за дърво и го биел, има белези по гърба. В момента кюрдските сили, които имат съкращение на думата „к.“, това са въоръжените сили, които защитават к., имат мобилизация и вземат децата, които са над [възраст] да служат в армията на к.. Той не иска да служи в армията. Страхува се от войната. Мирен човек е и не иска да участва във война. Сочи, че полицията в [държава], където живеят, не им указва нужната помощ. Сочи, че неговото детство било само труд. Ходили на училище, но не било истинско училище. Ходил до пети клас. Когато избягал от [държава] за [държава], взел четири хиляди долара от един човек, но когото е върнал до сега девет хиляди долара и продължава да му иска пари и затова бил застрашен, ако се върне главата му е под риск. В момента този човек заплашва и неговото семейство да му връщат парите, въпреки че досега му върнал девет хиляди долара. Жалбоподателят заявява, че не иска да се връща в [държава]. Знае, че има опасност за него и здравето му. Дошъл е в [държава], предал се е на полицията. В момента работи. Отношението с работодателя му е много добро. Много му помага. Може да се справя с живота тук в [държава]. Печели и може да се оправям. Има приятели, с които играе футбол. Добре се справя с живота тук. Иска един ден да играе футбол с български отбор. Там, където живее, там, където работи, хората го обичат. Добре се грижи за себе си тук. Работи, храни се правилно, справя се добре. Затова моли да му бъде осигурена закрила в [държава], защото трябва разрешение за пребиваване в [държава], за да може да живее легално. С оспорваното Решение № 753/21.04.2026 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, като се позовава на справка на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно състоянието в [държава] и изложеното по време на трите интервюта от жалбоподателя. Решението е връчено на жалбподателя на 28.04.2026 г., като жалбата срещу него е подадена по пощата на 12.05.2026 г. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, в установената писмена форма. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ). Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са три интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. Интервюиращият орган, на основание чл.74 от ЗУБ е изготвил становище, представено на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за вземане на решение, в което предлага да се откаже статут на бежанец и да се предостави хуманитарен статут. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ). При издаване на оспорвания акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с нарушаване на принципите в чл. 35 от АПК, както и е нарушен материалния закон. При вземане на решението е съобразено само изложеното в Справка от 13.03.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в която е описано политическото състоянието в [държава], сигурността, носталгията, събирането на семействата, търсенето на работа, положението на хората в провинция Халеб, отбиването на военна служба. На база това писмено доказателство, органът е направил погрешни изводи за личната бежанска история на жалбоподателя и не е събрал актуални и относими доказателства, релевантни за преценката на международния статут. Освен посоченото в решението, от самата справката става ясно също, че на кюрдите е отказвано да работят, нямат право на социално осигуряване, здравеопазване и образование. Това се потвърждава от изложеното от жалбоподателя в съдебно заседание, който сочи, че е учил до 5-ти клас. Според справката, също така, собствеността на к. в провинция Х.(А.) е ограбвана. Това е в светлината с изложеното от жалбоподателя, според когото жилището им било бомбардирано и семейството било принудено да живее при дядо му. Според справката още, в к. квартали няма електроенергия и пътна мрежа, властите не издават документи на к. език, всички пътни и институционални знаци са променени на а. и т., к. с изгубено гражданство нямат лични карти и достъп до държавни услуги, здравеопазване, образование. Според заявеното в съдебно заседание от жалбоподателя, той и семейството му са били заплашвани от човек, от когото взели заем и се страхувал за живота си. В справката още е посочено, че в началото на м.01.2026г. в к. квартали в А. избухват интензивни боеве и на 10.01.2026г. к. полицейски сили са изтеглени от последния останал к. квартал и войските на предходното с. правителство поемат контрола над [населено място], хиляди к. напускат А. и отиват в А. и контролираните от к. райони на изток от река Е., като до края на януари 2026г. 90% от лицата е връщат и ситуацията се стабилизира, продължават обаче взривовете на бойците. Въпреки, че е ползвал справката като основно доказателство, органът не се е съобразил с тези обстоятелства, посочени в нея и не ги е преценил в светлината на конкретната бежанска история на жалбоподателя. На свой ред, в справката е посочено, че се набират войници чрез интензивни програми, които се отклоняват от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес има за цел да ускори обучението на военни лица. Също, че са наемани мъже за военна служба и въпреки, че военната служба в [държава] вече е доброволна, то остава възможно провеждането на потенциална кампания за наборна военна служба в случай на извънредно положение. От доказателствата става ясно, че в [населено място] живеят предимно к., а в съседство са а. селища, които извършват набези с цел изтласкване на к., като им блокират хуманитарните помощи и им заграбват земята, като закрилата срещу подобни посегателства не може да се предостави от държавата, в който смисъл са справките по делото. Атаките са целенасочени с цел местното население да освободи териториите, а когато изтласкването на населението е към група лица поради техния произход, както в случая, това представлява форма на преследване. Когато преследването е от недържавни субекти и държавата не може да предостави ефективна защита, законът допуска това преследване като основание за бежанска закрила. От обясненията на жалбоподателя става ясно, че той няма реален достъп до ефективна защита. В оспореното решение не е обсъден нововъведения факт за наличие на опасност от преследване поради опасност от принудително вербуване, като според съда данните сочат, че кандидатът е изложен на риск от преследване, тъй като живее в област, която е под контрола на С. д. с., същият е ••• и е между 18 и 31 години, а мъжете в тази възраст са изправени пред риск от вербуване, въпреки, че официално наборната военна служба е отменена. Принудителното набиране на деца е от толкова тежък характер, че може да се счита за преследване (Насоки на [Наименование]), а жалбоподателят сочи, че се страхува от принудителна мобилизация. Налице е риск от преследване именно с този мотив и това са новоизтъкнати елементи от съществено значение за личното положение на чужденеца в страната му по произход. Това са обстоятелства по чл. 33 ал. 2, б. „г“ и чл. 40, пар.2 от Директива 2013/32/ЕС, във връзка с чл. 13 ал. 2 от ЗУБ. От материалите към преписката се установява, че държавата не би могла да противодейства против заплахите срещу живота и здравето на жалбоподателя в [държава]. Бежанската история на лицето се приема за достоверна от съда, на основание чл. 75, ал. 3, изречение първо от ЗУБ. Според тази норма, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В случая в трите интервюта, проведени през немалък интервал от време, той споделя непротиворечиви факти относно бежанската си история. По силата на чл. 4, пар. 3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане. В Насоки от 1 декември 2025 г., с автор Агенцията за Европейски съюз в областта на Убежището ([Наименование]), е посочено, че въпреки, че с. национална армия е част от Министерството на отбраната, тя действа с автономност и фрагментирани командни структури. С. д. с. ([Наименование]) са военен съюз, в който к. Отряди за народна защита ([Наименование]) са водещ компонент. Членове на С. демократични сили ([Наименование]) са извършили множество сериозни нарушения на човешките права, извършвали физически нападения срещу жени и момичета. Докладите описват също насилие срещу журналисти и други медийни специалисти и случаи на лица, опасяващи се от принудително или детско вербуване от к. сили. [Наименование]/[Наименование]са недържавни въоръжени сили и недоброволното набиране на лица от тях се счита за принудително набиране. Принудителното набиране и набирането на деца са от толкова тежък характер, че биха се считали за преследване. Продължават случаите на набиране на деца от [Наименование]и К. женски съюз (КWU). [Наименование]и кюрдските отряди за защита на жените ([Наименование]) са набирали и използвали момчета и момичета на възраст от 12 години. През 2025 г. всички случаи на вербуване на деца били приписани на К. революционно младежко движение. Установява се, че жалбоподателят произхожда от място, в което държавността е разпадната и не може да се приеме, че ще гарантира неговите права. Съдът приема, че жалбоподателят е реално застрашен от тежки посегателства, ако се върне в страната по произход, завръщането му води до реален риск от нечовешко отнасяне и липса на защита. Без значение е дали източникът на сериозните посегателства е държавата или частни субекти, доколкото от решаващо значение е реалният риск за живота, здравето и неприкосновеността на молителя. В случая не става дума само за частно-правен спор относно невърнат заем, а до реален риск от нечовешко третиране. При установени факти на разпаднала се държавност в [държава], невъзможността на лицето да потърси закрила от държавата е правно релевантна, дори заплахи, произтичащи от частни лица могат да обусловят необходимост от закрила. Все още хуманитарната ситуация в [държава] е нестабилна и тя позволява рискът от нарушаване на чл. 3 ЕКПЧ при евентуално завръщане да се оцени като достатъчно висок. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ „статут на бежанец“ в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят обосновава твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Заявено е, че е кюрд и ако откаже да бъде мобилизиран ще последва посегателство над живота и здравето му, което е достатъчно основание за опасения от преследване. Твърди, че е изнудван за пари от лица, които го него и семейството му. След напускане на държавата по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, които в контекста на бежанската му история, могат да обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Напускането на [държава] не е обусловено само от икономически причини и желание за по-добър живот, а е обосновано от причини за основателно опасение от преследване. Жалбоподателят в хода на проведените интервюта и пред съда излага твърдения за набези и заплахи с убийство, насилие над членове на семейството му, ограничаване на хуманитарните помощи. Това обосновава индивидуален риск от нечовешко и унизително третиране, като връщането на лицето в държавата по произходи би противоречало на чл. 4 ал. 3 от ЗУБ, чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 33 от Женевската конвенция. Не са изложени мотиви в оспорваното решение дали връщането на жалбоподателя в страната му по произход е реално, безопасно, законно, достъпно и разумно с оглед личното му положение, неговата възраст, семейните проблеми и зависимост, липса на самостоятелни ресурси в страната по произход, нестабилна среда и общата ситуация в С. [държава]. В тази връзка вътрешната алтернатива за закрила не може да бъде предполагаема, тя трябва да бъде конкретно доказана от органа, но такава проверка не била извършена. С оглед приложението на чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУБ е останал неизследван и необсъден в оспорваното решение и въпросът, касателно домашното насилие и побоят, нанесени на жалбоподателя от неговия баща. Не е анализиран и произтичащият от това риск от повторно тежко посегателство при връщане. Тези факти са релевантни най-малко към риска от нечовешко или унизително третиране. Интервюиращият орган не се е задълбочил в изследването на този въпрос при провеждането на интервюто с жалбоподателя, а Председателят на Държавната агенция за бежанците не е обсъдил тези твърдения в оспорваното решение, което противоречи на принципа на служебното начало. По съображения, че са налице предпоставките на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ съдът счита, че решението следва да се отмени като незаконосъобразно. На основание чл. 92 от ЗУБ разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд