Решение № 102 от 30.4.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 449/2025 г.

Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ( НББАЗ) ,със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, обжалва Решение № 139/15.07.2025 г., постановено по гр.дело № 2253/2023 г. на РС – Дупница. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е осъдил „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, гр.София, да заплати на Р. Н. С., ЕГН ••••••••••, от гр. Д., обезщетение за имуществени вреди от ПТП в размер на 20 741.22 лв. и 4000 лв. неимуществени вреди, респ.посочено е и , че „ иска до 4200лв. отхвърля ведно със законната лихва от 18.12.2023 г. и 3732 лв. деловодни разноски“. Въззивното дружество обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните норми, с молба да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В жалбата се твърди, че в обжалваното решение на практика липсват мотиви, поради което същото е изцяло необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд не е анализирал поотделно и в съвкупност формално изброените в мотивите доказателства и не е подкрепил с конкретни доказателства установените от него факти и изводи за основателност на исковата претенция.Посочва се, че първоинстанционният съд не е мотивирал отказа си относно искането за изискване на медицински документи от лечебните заведения. Твърди се и, че неоснователно е отхвърлено искането за допускане на повторна АТЕ. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е разгледал механизма на ПТП и доказателствата, които да подкрепят или изключват твърденията на въззиваемата страна. В тази връзка се посочва и че липсва анализ и оценка на АТЕ и на СМЕ, също така и анализ и оценка на имуществените и неимуществените вреди, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Счита се за неправилен изводът на първоинстанционния съд относно вината на чуждестранния водач, като приложеното НОХД №34/2024г.на РС-Белоградчик не е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, а материалите по същото не могат да се ползват за формиране на правни изводи и за установяване на факти в настоящия процес. Освен това такива са ползвани и от вещото лице по приетото заключение на САТЕ и излага твърдения относно недоказаност на механизма на настъпване на ПТП и вината на чуждестранния водач. Счита се за неправилно и необосновано и кредитираното от районния съд заключението, касаещо щетите по МПС, в частност, наличие на тотална щета, като вещото лице е ползвало експертиза от досъдебното производство и частна автотехническа експертиза.Сочи аргументи в насока неправилност и необоснованост на направените изводи от вещото лице по отношение на обезщетението, в т.ч., че вещото лице не е отразило стойности на запазени части на МПС и на товара и цената за скрап, а освен това ищецът не е доказал, че е собственик на товара, т.е.че вредите в тази връзка са възникнали за ищеца. Обобщава, че заключението на САТЕ не е на база годни доказателства, установяващи увредите по товара и стойността му. Отделно посочва се и , че от представения като доказателство договор за превоз не се установява въззиваемата страна да е претърпяла вреди, вследствие на платени неустойки или други обезщетения. Счита, че обезщетение за неимуществени вреди за средна телесна повреда на въззиваемата страна в размер на 4000 лв. е прекомерно, като освен това съдът не е посочил и обсъждал телесни увреди на ищеца по вид, характер, степен, интензитет и продължителност на болки и страдания, а формално се е позовал на епикризи и заключение на СМЕ, като видно от последното няма убедителни данни за фрактура на лява раменна става, а соченото „комоцио церебри“ е по субективни оплаквания. На следващо място, въззивното дружество излага становище относно квалификацията, дадена в първоинстанционното решение , сочейки, че противно на приетата с доклада квалификация по чл.511 КЗ с решението си ДнРС посочва, че обезщетение се дължи на осн.чл.515 КЗ, който не съответства на фактите по делото. Поддържа, че отговорността на ответника при основателност на исковата претенция евентуално може да бъде ангажирана в качеството му на национално представително бюро, а не в качеството му на компенсационен орган по чл.515 от КЗ – ПТП е настъпило на територията на България, с оглед на което е неприложима разпоредбата на чл.515 КЗ, която се прилага за ПТП, настъпили на чужда територия. Въззивникът моли за отмяна на решението на PC - Дупница, както и за постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р. Н. С. чрез пълномощника адв. М. В. О. АК- Кюстендил, с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита се подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна. Намира предявените искове за основателни. Описва фактическата обстановка по делото, включително представените писмени доказателства и свидетелски показания, изготвените АТЕ и СМЕ , причината за настъпването на ПТП, нанесените щети на товарния автомобил, пострадалото лице, състоянието на същото, претърпените неимуществени вреди от него, както и дадените свидетелски показания по отношение състоянието му след инцидента, продължителността на лечението и психическото му състояние. Поддържа се, че причина за настъпване е несъобразената с пътната обстановка скорост на водача на влекач „•••“ с турска регистрация, навлизането му в лентата за насрещно движение и удар в автомобила, управляван от ищеца. Визират се съответни доказателства, които ищецът счита, че установяват основателността на неговите претенции.Поддържа се, че водачът на турския автомобил е правоспособен и има валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при турски застраховател. Посочва, че въззиваемият е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) за изплащане на застрахователно обезщетение през 2019г., като е заведена щета, по която няма произнасяне, визирайки и срока, в който следва да има такова съгл.чл.496 КЗ. Позовава се на отговорността на застрахователя съобразно разпоредбата на чл. 493 от КЗ, както и на разпоредбите на чл. 506 и сл. от КЗ, сочейки, че НББАЗ е представително национално бюро на застрахователите в Р България в Съвета на бюрата, което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите - членки и държавите, подписали Многостранното споразумение ( в т.ч.Р Турция). Прави се анализ на доказателствата, като се приема за неоснователен доводът на насрещната страна за нарушение на процесуалните правила от страна на съда, изготвените от държавните служители , пристигнали по задължение на мястото на ПТП, документи са официални документи и не са оспорени от насрещната страна НББАЗ.Освен това отговорната институция сама не е проявила какъвто и да е интерес, а очаква след толкова години някой да съхранява бракуваните вещи. Подчертава се, че ищецът е приел найниската предложена цена в експертизата ( 13 000 лв.). Сочи, че независимо от това дали НББАЗ действа в условията на чл.511 или на чл.515 КЗ тази страна не е спазила в случая нито сроковете, нито задълженията си след предявяване на претенцията . Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна: Видно от удостоверение рег.№251139000402/10.02.2025г.на МВР-Сектор Пътна полиция – Кюстендил(л.90 от делото на ДнРС) и справка (л.104 от делото на ДнРС) ищецът ( въззиваем в настоящото производство) е притежавал в собственост специален автомобил марка и модел „•••“ с рама № WDB 9046131R866193 , с ДК№ •••, чиято регистрация е прекратена на 30.01.2020г. Същият е претърпял ПТП на 16.12.2018г.на републикански път I-1 ( Е-79) при км 68+500 , като видно от отразеното в протокол за ПТП №1557385 (л.6-7 от първоинстанционното дело) произшествието е осъществено поради несъобразена скорост с пътните условия на участник №1 – товарна композиция „•••“ с турска регистрация ••• с прикачено полуремарке с рег.№ •••, управлявани от турския гражданин О.Д. , при което навлиза частично в насрещната лента за движение и блъска движещия се в нея участник №2 ( описания по-горе автомобил, собственост на ищеца), след което излиза вдясно от пътното платно.В протокола са посочени застрахователите на двете МПС – съответно турско застрахователно дружество за чуждестранното превозно средство и „Лев инс“ АД – за българското. Образувано било ДП, респ.НОХД № 34/2024г.по описа на РС-Белоградчик по внесен обвинителен акт срещу водача О.Д. за деяние по чл.343,ал.1, б.“а“ от НК – за причиняване по непредпазливост на имуществени вреди на собствения на ищеца автомобил „Мерцедес 411 CDI“ на стойност 7770лв., както и на 12бр.туристически ремаркета на стойност – 6529,99лв.или общо 14299лв., което е било прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност на осн.чл.247б,ал.2,т.1 във вр.с чл.250,ал.1,т.1 вр.с чл.24,ал.1,т.3 от НПК – срвн.определение №13/ 11.03.2024г.по НОХД № 34/2024г.на РС-Белоградчик и Решение № 93/14.06.2024г.по ВЧНД № 157/2024г.на ОС-Видин. По делото е представен договор за превоз от 06.12.2018г.с превозвач – ищецът С. – като физическо лице с товародател „СиА 2016“ЕООД,ЕИК 203992208,с управител Р. С.. Предвид осъщественото ПТП ищецът Р. С. подал заявление до ответника по иска НББАЗ- л.8-9 от делото на ДнРС , за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, и имуществени вреди – повреди на автомобила му и превозвания товар, като не е спорно между страните, че по същото е образувана щета, но липсват изплатени суми. На база заключение № 4291/14.04.2025г.на в.л.С.Б. се установява, че реализираното ПТП е поради несъобразена с пътните условия (заснежен и мокър асфалт) скорост – 65/69 км/ч, на товарна композиция „•••“ с турска регистрация ••• с прикачено полуремарке с рег. № •••, управлявани от турския гражданин О.Д., която скорост е установена на база контролната лента от тахографа, снета от тахографното устройство на посочената товарна композиция.Посоката на движение на управляваната от ищеца композиция –в състав „Мерцедес“, модел „411 ЦДИ“ и платформа, прикачена към него, е била противоположна (Видин – Монтана), при което – вследствие препречване от ремаркето на превозното средство с турска регистрация, на лентата за движение на управляваното от ищеца МПС последното е изтласкано встрани от пътя. След удара автомобилът „Мерцедес 411 ЦДИ“ и платформата към него са изтласкани встрани от пътя, а товарният автомобил „•••“ , управляван от турския водач,с прикачено към него полуремарке, остава напречно на платното за движение с кабина на банкета, но обърната обратно на посоката му на движение ( срвн. и огледен протокол по приложеното ДП). Посочено в заключението е и, че стойността на щетите се равнява на фактурната стойност на превозвания товар – 7741,22лв.( с приспаднат ДДС), както и че икономическата „тотал щета“ за самото превозно средство е определена от силно деформираната пътническа кабина и увредена рама, като механизмът на възникване на повредите е следствие на удар,нанесен от друго превозно средство, многократно по-голямо от увреденото. Експертът уточнява, че управляваното от ищеца МПС е бракувано (срвн.протокол от с.з.на 22.04.2025г.по гр.д.№2253/23г.на ДнРС) , а в заключението е посочено, че стойността на такъв специализиран автомобил през 2018г.е,при отчитане на годината на производство- 2005г-,т.е.на 13г., варира между 13000лв.и 15 000лв.в зависимост от състоянието му, километраж и др . От показанията на свид.С.С. – майка на ищеца Р.С., се установява, че на 16.12.2018г.са й се обадили от болницата в гр.Монтана и са й казали, че синът й е катастрофирал на пътя между Видин и Монтана. Помогнал му случаен минувач, който го извадил от колата и се обадил на Бърза помощ. При пристигането й в болницата го заварила в много тежко психическо състояние; целият бил в стъкла, казал й, че е навил волана плътно вдясно, когато видял, че тирът насреща се завърта и ремаркето ще го удари. Било й обяснено от лекар, че синът й няма вътрешни разкъсвания, оцелял е по чудо,травмите му са от удара, цялата му лява част е била наранена.Ищецът с месеци не можел да работи и да си храни децата, вдигал високо кръвно, като състоянието му и сега не било добро,минимум 6 месеца не могъл да шофира,а го е карал синът му; като през целия си професионален път е бил шофьор, друго не е работил и има всички категории. Първоначално е транспортирал зеленчуци, като е извършвал транспорт, превозвайки само свои стоки. Свидетелката посочва и, че на мястото микробусът е бил „разхвърлян“, с разхвърляна стока „на най-различни страни“. Сочи и, че микробусът е бил бракуван. Както се установява от заключение №6438/04.06.2025г.на в.л.д-р Б.П., след инцидента ищецът е бил настанен в МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“АД,гр.Монтана, където е установена палпаторна болезненост и вяла перисталтика и е изписан на 19.12.201г.с подобрено общо състояние, без съществени оплаквания.На 22.12.2018г.С. е постъпил в МБАЛ“Св. Иван Рилски“ЕООД,гр.Д., където при преглед са установени множество охлузвания по тялото и крайниците; консултиран е с невролог, който е установил мозъчно сътресение по субективни оплаквания.Проведеното лечение е в рамките на два дни.Експертът сочи, че уврежданията биха могли да се получат при настъпилото ПТП при съприкосновение с части от кабината на автомобила.Съществувало е временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.Пълното възстановяване е в рамките на около три седмици, през който период търпените болки и страдания са с постепенно затихващ интензитет. При горната фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна: Предявените искове са с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ- за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания , както и имуществени – за увреденото МПС и превозваните стоки, в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16.12.2018г.на републикански път I-1 ( Е- 79) при км 68+500 , причинено виновно от водач на товарна композиция „•••“ с турска регистрация ••• с прикачено полуремарке с рег.№ •••, управлявани от О.Д., гражданин на Турция. Не се спори, че посоченото превозно средство е застраховано към дата на ПТП по застраховка "Гражданска отговорност" при застраховател в Република Турция, като на територията на Р България няма кореспондент на турския застраховател – т.е.ответникът по иска НББАЗ е процесуално легитимиран да отговаря по тези искове ( срвн. и протокол от о.с.з.на 20.01.2026г.по настоящото въззивно дело ). Безспорно е също, че ищецът е отправил до ответника застрахователна претенция, по която не е извършено плащане. Предвид изложеното ответникът по иска е субектът, който носи обезпечителногаранционна отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди за чужди виновни деяния. Съгласно чл. 513, ал. 1 вр. с чл. 511 от КЗ, увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата "Зелена карта", може да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая са налице условията на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ - не е налице кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач, като няма пречка въззивният съд, като съд по същество, да посочи точната правна норма. За да се ангажира отговорността на НББАЗ в тежест на ищеца е да докаже настъпване на застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, липсата на кореспондент на територията на РБ, както и предпоставките от фактическия състав на чмл.45 ЗЗД – че вредата е причинена в резултат от противоправно поведение, като е налице причинна връзка между противоправното поведение и търпяната вреда. В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл.45,ал.2 ЗЗД , както и да докаже възраженията си срещу претенцията, в това число – евентуално за съпричиняване на резултата. Въззивният състав намира, че в производството са установени изискуемите предпоставки за възникване право на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение - т. е. противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил с турска регистрация, което е довело до настъпване на процесното ПТП. Причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на товарната композиция, който е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което ищецът е претърпял претендираните вреди.Не се установява и съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Окръжният съд счита, че на база медицинска документация – налични епикризи, медицинска експертиза и гласни доказателства, са установени по делото неимуществени вреди –болки и страдания, поради наранявания, получени от ищеца вследствие на процесното ПТП . Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. /. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време. При преценка на чл.52 ЗЗДсъдът съобразява следните обстоятелства: към дата ПТП ищецът е на 41 г., в резултат на ПТП е получил следните увреждания :травма в областта на ляво рамо и корема, множество одрасквания по тялото и крайниците, като обективно не е констатирано мозъчно сътресение, и възстановителният период от тези травми е бил от около три седмици. Същевременно обаче се е наложила помощ от други лица в битов аспект /срвн.гласните доказателства/. Съдът съобрази още изживеният стрес и емоционален дискомфорт, както и наличие отражение за период от около половин година върху трудовата дейност на ищеца, професионално занимаващ се с транспорт. При горните обстоятелства въззивният съд намира, че е адекватен определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди – 4000лв.,равна на 2045,17 евро. Имуществените вреди следва да се определят на база данните, съдържащи се в автотехническата експертиза относно стойността на процесния автомобил, които не са опровергани, като е приета стойност на такъв тип МПС 13 000лв. (в този размер е и претендираното обезщетение- срвн.молба л.147 от първоинстанционното производство).Действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е ключов елемент при определяне дали е налице тотална щета. Тя се определя въз основа на пазарната цена на МПС, като се отчитат фактори като марка, модел, година на производство, пробег, техническо състояние и оборудване. Съгласно чл.390, ал.2 от Кодекса за застраховането „Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.“След като е прието наличие на тотална щета, то прагът за същата е от 70% от тази цена или изплащането на обезщетение при условията на тотална щета следва да бъде в размер на 9100лв. , равна на 4652,76 евро за превозното средство, както и – 7741,22лв (3958,02евро) за товара – общо 8610,78евро , в каквато насока следва да се измени атакуваното решение. Ответникът - Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) отговаря като представително национално бюро. Отговорността на бюрото замества чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при чуждестранен застраховател. В този случай на отговорност на бюрото законът чл.512,ал.1 КЗ изрично препраща към разпоредбата на чл.496 КЗ . Съобразно тази разпоредба застрахователните дружества дължат заплащане на законна лихва от момента на сезирането си с претенция от пострадалото лице или от уведомяването си от застрахования - в този смисъл решение № 128, т. д. № 2466/2018 г. на I ТО на ВКС, но в случая лихва се претендира считано от подаване на исковата молба в съда, откогато следва да бъде присъдена. При този изход на спора, дължимите разноски са , както следва: в полза на ищеца (въззиваем във въззивното производство) - 2448,96 евро (4789,74лв.), в полза на ответника (въззивник в настоящото производство)- 715,12евро (1398,66лв.). Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд