Решение № 4481 от 9.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Съдът е сезиран с предявени от „Груп 666” ЕООД срещу „ЗК Лев Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 9944,27 евро (19449,31 лева), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане; и сумата от 2747,03 евро (5372,73 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 29.02.2024 г. Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. между „Груп 666“ ЕООД и „ЗК „Лев Инс“ АД са били сключени два застрахователни договора за имуществени застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, с които са застраховани недвижими и движими имущества, находящи се в област Бургас, община Царево, село Лозенец, местност „И.и колиби“, УПИ П- 957, кв. 71 по плана на с. Лозенец, а именно: със застрахователна полица №98012010012677/10.09.2020 г. са били застраховани: къща с ресторант и сервизно помещение със застрахователна сума в размер на 115 000 лв. и оборудването в къщата с ресторант със застрахователна сума в размер на 30 000 лв. Със застрахователна полица №98012010012679/10.09.2020 г. са били застраховани: хотел със застрахователна сума в размер на 600 000 лв.; оборудването в хотела със застрахователна сума в размер на 50 000 лв.; басейн със застрахователна сума в размер на 50 000 лв. Посочва, че със сключените застрахователни договори страните са уговорили застрахователно покритие от 29.09.2020 г. до 28.09.2021 г. и конкретни покрити застрахователни рискове завсяко застраховано имущество, съгласно Комбинираните общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“ на юридически лица, включващи покритие по Клауза „А“ - Пожар, Клауза „Б1“ и „Б2“ - Природни бедствия, Клауза „3“ - Земетресение, Клауза „B1“, „В2“ и „ВЗ“ - Аварии, Клауза „Cl“, „С2“ и „СЗ“ – Злоумишлени действия на трети лица. Сочи, че застрахованото имущество се ползвало от ищеца на основание договор за наем, сключен на 01.01.2019 г. с М. З. Х., в качеството й на собственик на недвижимите имоти, с уговорен срок на договора до 01.01.2025 г. Съгласно този договор за наем недвижимия имот се отдавал с цел упражняване на хотелиерска и ресторантьорска дейност, като именно такова била търговската дейност на ищеца, което налагало наличието на застрахователен интерес за ищеца от сключване на застрахователни договори за гореописаното имущество. Твърди, че застрахователните договори са сключени по реда на чл. 402 от КЗ, като е заплатил изцяло застрахователните премии, а собственикът на застрахованото имущество е одобрил договорите. Твърди, че на 17.04.2021 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, като при подготовка за новия летен сезон са били открити множество щети по застрахованото имущество, причинени от тежки метеорологични условия и настъпили природни бедствия - бури, проливни дъждове, бурен вятър и обилни снеговалежи. На 19.04.2021 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като е подал искане за оценка на щети по застраховка, а застрахователят е образувал преписка по щета №0203-9801- В1-21-7385/19.04.2021 г. Посочва, че на 21.04.2021 г. служител на дружество „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, специализирано в оценка на щети и аварийни констатации, действащо в качеството му на представител на застрахователя, е извършило подробен оглед на увреденото застраховано имущество, като е констатирало уврежданията в констативен протокол от 21.04.2021 г. От него били констатирани следните увреждания: за хотелаувреждания на 19 хотелски стаи - повредена мазилка, като било необходимо почистване, нова мазилка, шпакловаме, боядисване; за хотел увреждания на външни стълби, коридори, тераси, колони, трегери на хотела повредена мазилка, като е било необходимо почистване и полагане на нова мазилка; за басейн и прилежащата площ към него-повредени плочки и повредено външно дюшеме (изгнило и пропаднало) като са били необходими монтаж на нови плочки и ново дюшеме; за къща с ресторант- повредена мазилка, като е било необходимо е полагане на нова мазилка; за сервизно помещение към къщатаувреждания по тавана като е било необходимо шпакловка и боядисване. Посочва, че на 23.09.2021 г. застрахователят се е произнесъл по предявената застрахователна претенция, като е счел, че същата е основателна и е изплатил на собственика на недвижимите имоти - М. З. Х. застрахователно обезщетение в размер на 3960,47 лв., която сума е счетена от застрахователя като достатъчна за възстановяване на увреденото имущество. Твърди, че възложил на независим експерт да извърши оглед на увреденото имущество и да състави Ц.а оферта застроително-монтажни работи, която подробно да посочи необходимите средства за възстановяване на увреденото имущество, съгласно уврежданията, описани в констативния протокол от 21.04.2021 г., изчислени по средни пазарни цени, като съгласно оферта №21-1424/01.10.2021г., изготвена от „Булкон строй“ ООД, общата стойност за възстановяване на увреденото застраховано имущество, изчислена по средни пазарни цени, е била в размер на 23 409,78 лв. без ДДС, която сума включвала разходите за закупуване и доставка на материали, разходите за труд, включително разходите за демонтаж, монтаж, обрушване на мазилка, почистване, шпакловка, полагане на нова мазилка, полагане на латекс и др. Посочва, че е подал две молби вх. №12210/8.10.2021 г. и вх. №2294/04.03.2022 г. до застрахователя, с които е поискал застрахователя да преразгледа решението си по щета №0203-9801-Б1 21-7385/19.04.2021 г. и да доплати застрахователно обезщетение, което реално да съответства на сумите, необходими за възстановяване на увреденото имущество. С писма изх. №10472/22.11.2021 г. и изх. №2250/28.03.2022 г. застрахователят е отговорил на горепосочените молби, като е заявил, че решението му е окончателно и че счита определеното обезщетение в размер на 3960,47 лв. за обективно и съответстващо на претърпените вреди. Твърди, че на 22.01.2024 г. между М. З. Х. и „Груп 666“ ЕООД е бил сключен договор за цесия, с който цедента М. З. Х. е прехвърлила безвъзмездно на цесионера „Груп 666“ ЕООД вземането си за застрахователно обезщетение, заедно с всички права, принадлежности, привилегии и с изтеклите лихви, които имала към „ЗК „Лев Инс“ АД, а именно: дължимо застрахователно обезщетение по застрахователни полици №98012010012677/10.09.2020 г., № 98012010012679/10.09.2020 г. и заведена застрахователна щета №0203-9801-В1-21-7385/19.04.2021г. за горепосоченото застрахователно събитие до размер на разликата между полученото от М. З. Х. застрахователно обезщетение в размер на 3960,47 лева размера на действително претърпените вреди. С уведомление вх. №1685/14.02.2024 г. „ЗК „Лев Инс“ АД е било уведомено за сключения договор за цесия. Твърди, че застрахователят е в забава спрямо увреденото лице за недоизплатената част от застрахователното обезщетение от 23.09.2021 г. - датата, на която застрахователят се е произнесъл по претенцията и е изплатил определеното от него обезщетение в размер на 3960,47 лв., поради което дължи лихва за забава в размер на 5372,73 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва активната процесуална и материална легитимация на ищеца, поради нищожност на договора за цесия, поради това, че в него липсвала определеност на прехвърленото имущество. Твърди, че не е налице потвърждаване на договора от прехвърлителя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск. Посочва, че извършеното плащане в размер на 3960,47 лв. представлявало „екс грация”, или компромисно плащане на застрахователно обезщетение, извършено на добра воля от страна на „ЗК „Лев Инс“ АД. На самостоятелно основание твърди, че идентични щети по застрахованото имущество, които са констатирани по процесната щета № 0203-9801-Б1-21-7385, са били предявени и по предходни щети от 2019г. с № 0000-9801-Б1-19-7301 и № 0000-9801-Б1 19-7302, на основание застрахователен договор обективиран в застрахователна полица № 98011810002384. По цитираните ликвидационни преписки са били определени и изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1,791.78лв., като след плащанията ответното дружество не било уведомено от собственика на имуществото или негов представител, че щетите са отстранени. Оспорва уврежданията по процесното имущество да са възникнали в срока на покритие на процесния застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 98012010012679. Оспорва иска по размер, като счита претендирана сума за завишена. Оспорва иска за лихви като неоснователен. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД. По отношение на иска по чл. 405 КЗ: Основателността на претенцията по чл. 405 КЗ обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по имуществена застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размера на вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането. По делото е безспорно в отношенията между страните, а и от представените доказателства се установява следното: От представените две застрахователни полици от 10.09.2020 г. се установява, че между ищеца като застраховащ/ застрахован и ответника като застрахователно дружество е сключен договор за имуществена застраховка относно следното имущество, а именно: къща с ресторант и сервизно помещение, оборудване, хотел, оборудване и басейн, находящи се в с. Лозенец, м. „И.и Колиби“, ПИ II 957, кв. 71 са застраховани при ответника за посочените рискове, с вкл. клауза Б – Природни бедствия, за застрахователна сума в 145000 лв. по първата и 700000 лв. по втората застрахователна полица, както и общи условия към тях (л. 9, 10, 13-21 от делото). От представените два броя сметки се установява, че уговорената застрахователна премия е платена (л. 11 и 12 от делото). От представения на л. 137 от делото нотариален акт се установява, че собственик на застрахованото имущество е М. З. Х.. От представения на л. 22-24 от делото договор за наем от 01.01.2019 г. се установява, че между ищеца като наемател и М. З. Х. като наемодател е сключен договор за наем, по силата на който на ищеца е предоставено за ползване застрахованото имущество срещу задължение за заплащане на наемна цена, респ. че договорът е сключен за срок от 5 години (от 01.01.2020 г. до 01.01.2025 г.). От изложеното се налага извод, че между ищеца и ответника валидно е бил сключен договор за застраховка на чуждо имущество. Съгласно постоянната съдебна практика застрахователният договор е валиден, само ако лицето, което го сключва, има застрахователен интерес. Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице. В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество - чл. 395 ТЗ (отм.), чл. 201 КЗ (отм.), чл. 402 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ (чужд интерес). Затова, по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т. е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение. В разглеждания случай договорът е сключен от облигационен ползвател на процесното имущество, респ. същият безспорно има интерес от сключването на такъв договор, съответно на самостоятелно основание може да претендира и получи от застрахователя застрахователно обезщетение. Видно от представеното по делото писмо от 22.11.2021 г. (л. 35 от делото) с извънпроцесуалното си поведение ответникът изрично е признал легитимацията на ищеца да претендира застрахователно обезщетение. При това положение ирелевантно за делото е дали договорът за цесия от 22.01.2024 г. е валиден. Във връзка с наведените от ответника възражения за пълнота следва да се допълни, че в договора за цесия в чл. 1 от договора цедираното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен. Макар да не е посочен конкретен размер, то същият е определяем, тъй като са посочени полиците от 10.09.2020 г., от които произтича правото да се получи застрахователно обезщетение, заведената щета, както и че се прехвърля разликата над вече изплатеното обезщетение от 3960,47 лв. до действителния размер на претърпените от процесното застрахователно събитие вреди. Към договора за цесия е приложено и потвърждение съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 38-41). От представените документи, включени в застрахователната преписка – искане за оценка по щета от 19.04.2021 г. (л. 26), констативен протокол от 21.04.2021 г., подписан както от представители на ответника, така и от такива на ищеца (л. 27-28), както и доклад за установени щети от 13.09.2021 г. (л. 65- 73), и заключението на назначената по делото тройна комплексна съдебна техническа експертиза се установи, че по време на действието на застрахователните договори от 10.09.2020 г. в зимен сезон 2020-2021 г. е настъпило събитие – тежки метеорологични условия, изразяващи се в бури, проливни дъждове, бурен вятър и обилни снеговалежи, респ. че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно т. IV, 4.1.1, клауза „Б“ – природни бедствия. Установи се и че вследствие на посоченото застрахователно събитие по застрахованото имущество са настъпили щети, както следва: басейн – отлепени плочки; прилежаща площ към басейн – изгнило и паднало външно дюшеме; ресторант – обрушена мазилка на колона; помощно помещение към ресторант – измокрено латексово покритие по таван; къща – увредена външна силикатна мазилка по стени; хотелска част – измокряне и обрушване на мазилка, измокряне на латексово покритие, измокряне и обрушване на силикатна мазилка. Размерът на щетата е определен на 3960,47 лв. съгласно доклад за установени щети от 13.09.2021 г. и тази сума е заплатена от ответното застрахователно дружество на собственика на застрахованото имущество (л. 32). Плащането на застрахователното обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество следва да се тълкува като извънсъдебно признание на фактите, обуславящи основателността на исковата претенция. Ето защо съдът наМ., че в отношенията между страните по делото спорен се явява единствено въпроса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. За определяне на същото съдът е допуснал единична и тройна комплексна съдебна техническа експертиза. Съдът не кредитира заключението на единичната експертиза, тъй като същото не е в достатъчна степен обосновано, вещото лице не можа да отговори на някои въпроси, респ. взел е отношение по въпроси (лоши метрологични условия), относно които не разполага със специални знания, същевременно вещото лице по това заключение посочи в о. с. з., че е посочило цени към датата на изготвяне на заключението, а релевантният момент е настъпването на застрахователното събитие. По делото следва да се цени само и единствено заключението на допуснатата от съда тройна комплексна съдебна техническа, оценителна и метеорологична експертиза, което съдът наМ. за обосновано, обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на застрахованото имущество, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 8997,47 лв. Съдът наМ., че от тази сума не следва да се приспада стойността, необходима за възстановяване на щетите, изразяващи се в намокрено и изгнило дюшеме, тъй като при изслушването на вещите лица в о. с. з., същите поясниха, че е възможно тези щети да настъпят и само от един зимен сезон. Същевременно с извънпроцесуалното си поведение ответникът е признал и тази щета като е заплатил сумата от 3960,47 лв., тъй като в нея е включено и застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите по прилежаща площ към басейн – изгнило и паднало външно дюшеме. Относно оспорването заключението на тройната комплексна съдебна техническа, оценителна и метеорологична експертиза, което направи процесуалният представител на ищеца, съдът наМ. същото за неоснователно по следните съображения. Ищецът аргументира становището си с различие в стойността, която вещите лица са приели за някои от строително-монтажните работи (СМР) и тази съгласно справочник за цените в строителството, издание № 3 от 2021 г. При изслушването на заключението, вещите лица посочиха, че представеният справочник № 3 от 2021 г. се отнася за цени, актуални към м.10.2021 г., т. е. за период след процесния, респ. че същите са работили по справочник № 1 от 2021 г., който е бил актуален към процесния период. На следващо място, оспорването се обосновава с драстичната разлика между Ц.ото предложение, което ищецът е представил, и заключението на вещите лица по тройната експертиза. В тази връзка следва да се посочи, че офертата, която ищецът е представил, не е изготвена от независим оценител, ответникът не е изразил съгласие с нея, респ. съдът не е длъжен да я възприеме. Обратно заключението на допуснатата по делото тройната комплексна съдебна техническа, оценителна и метеорологична експертиза е изготвено от независими експерти и е дадено пред съда по страх от наказателна отговорност. По делото е безспорно, че ответното застрахователно дружество във връзка с процесната щета вече е заплатило застрахователно обезщетение в размер на По изложените съображения исковата претенция се явява основателна за сумата от 3960,47 лв. Тази сума следва да се приспадне от сумата от 8997,47 лв., определена от вещите лица по тройната експертиза. Налице е дължима разлика в размер на 5037,00 лв. Ответникът не е представил доказателства, от които може да се установи, че тази сума е платена. Ето защо искът се явява основателен за сумата от 5037,00 лв. и следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа. Искът за обезщетение за забава се оспорва само и единствено поради неоснователност на главния иск. Наличието на главен дълг се установи по делото. На основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на обезщетението за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , както следва: сумата от 712,41 евро (1393,36 лв.) върху главницата от 2575,38 евро (5037,00 лева) за периода от 23.09.2021 г. до 29.02.2024 г. При това положение частичния иск за обезщетение за забава следва да се уважи изцяло като установен по основание и размер. По отношение на разноските: При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 1192,88 лв., от които 992,88 лв. за ДТ и 200,00 лв. за депозит за вещо лице. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 158,00 евро (309,03 лв.). Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 2300,00 лв., от които 2000,00 лв. за депозит за вещи лица и 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 871,33 евро (1704,17 лв.). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото възнаграждението за юрисконсулт е определено от съда съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран, Съдът