Решение № 45 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 70/2026 г.

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/. Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, изпратено от Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, с искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № 2010 Js 9812/23, на Районен съд Санкт Гоар /Bismarckweg 3-4, 56329 St. Goar, Германия/, постановено на 24.02.2023г., влязло в сила на 22.03.2023г., с което на Б. Б. М., роден на *.*.*г. с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес- село Новоселци, обл. Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 581 евро, от които 500 евро- имуществена санкция и 81 евро- разходи в производството. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура заяви, че оспорва искането на издаващата държава и че чуждото решението не следва да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение, тъй като засегнатото лице е санкционирано за деяние, което не е престъпление по българското законодателство. В съдебното заседание засегнатото лице Б. Б. М., редовно призован, се яви лично и заяви, че оспорва искането на издаващата държава и моли да не бъде признато чуждото решение. М. посочи, че действително е влязъл в двора на обекта, където е протичала строителна дейност. Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Б. Б. М., роден на 29.12.1975г. с ЕГН ••••••••••, е с постоянен и настоящ адрес- село Новоселци, обл. Видин, ул. „*“ № * . Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС. Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното: Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република Германия и се отнася за деяние, което представлява престъпление по германския закон. Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение, решението е постановено от съд в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние като престъпление по нейния национален закон. Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. В удостоверението по чл.4 деянието е описано по следния начин от фактическа страна: „На 11.01.2023 г. осъденият е проникнал без разрешение в територията на „Kloster Marienberg“ в Boppard, като е преместил встрани строителна ограда. Около 12:25 ч. осъденият е бил срещнат на мястото от свидетеля Schmidt.“ Визирано е, че горното представлява престъпление, наказуемо съгласно § 123 от германския НК (StGB). В удостоверението по чл.4 е визиран състава на § 123 НК (StGB) (Нарушение на неприкосновеността на частен имот) „Който незаконно проникне в жилище, във фирмени помещения или в оградена собственост на друго лице, или в затворени помещения, предназначени за обществени служби или транспорт, или който, ако пребивава там без разрешение, не напусне място при поискване от страна на упълномощено лице, се наказва с наказание „лишаване от свобода до една година или с финансова санкция.“ Абатство Мариенберг в Бопард /„Kloster Marienberg“ Boppard/ е бивш бенедиктински манастир, датиращ от 12-ти век, който е възстановен в бароков стил след пожар през 1738 г. Комплексът, който включва барокова сграда с четири крила и парк, е включен в списъка на историческите паметници. След години на запустяване и разруха, имотът е в процес на реновация от 2018/2024г. Проникването без разрешение на територията на бившето абатство, чрез преместване на строителна ограда, не представлява престъпление по българското законодателство. По българското законодателство не всяко влизане без разрешение на територията на чужд обект е престъпление. Не се касае за престъпление по чл.114а, ал.2 от НК на РБ, тъй като няма влизане в жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, ползващо се с международна защита. Не се касае за престъпление по чл.346 б от НК на РБ, тъй като няма противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство. Не се касае за престъпление по чл.170, ал.1 от НК на РБ, тъй като няма влизане в чуждо жилище, с употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. В случая засегнатото лице е проникнало без разрешение на територията на исторически паметник в процес на реновация, който не е жилище, МПС или помещение на лице ползващо се с международна защита. Описаното в Удостоверението по чл.4 деяние /престъпление/ не съставлява престъпление по българското законодателство, респ. не са налице условията на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Не е налице и деяние за което не се изисква двойна наказуемост, съобразно чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Налице са условията на чл.35, т.7 от ЗПИИАКОРНФС, при които Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, тъй като се установи, че се касае за случай по чл. 30, ал. 1 , респ. решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство. Предвид горното Съдът приема, че не са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС,