Решение № 8435 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 254/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба от С. Д. М. с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 47/22.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлена жалбата й, срещу Разпореждане № РВ-3-24-02078314/14.10.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 1 и чл. 114, ал. 3 КСО й е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. в размер на 72.55 лева /37.09 евро/ - главница. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В жалбата се сочи, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени в противоречие с нормата на чл. 54м, ал. 1 КСО, тъй като извършеното преизчисляване е извършено едва през 2025г., а не до 30 юни на годината, за която се отнасят. Изтъква, че се явява добросъвестно лице за получените суми за осигурителни плащания. Сочи, че не са представени нови документи или данни, които да имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на парично обезщетение, т. к. болничните листове и данните от двете дружества са били добре известни още при определяне размера на обезщетението. Сочи, че са нарушени принципите на чл. 6, 7 и 12 АПК с оглед неоснователното и непропорционално събиране на посочената като дължима сума. Счита, че тъй като липсва ново основание за дължимо възстановяване, доколкото за същият период то вече е покрито, повторното му събиране се явява неоснователно. Набляга на факта, че болничните листи са били представени в срок и административната грешка на институцията не създава задължение за възстановяване на добросъвестно получената сума, още повече след като сумата е била събрана чрез запор два пъти за същият период и на същото основание. Твърди, че принципът, залегнал в чл. 35 АПК също е нарушен, тъй като от страна на органа не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от една страна е довело до противоречиви мотиви, а от друга страна е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. В условията на евентуалност претендира да бъде обявено, че сумата от 37,09 евро (72,55 лева) вече е платена и не се дължи повторно, като се отмени процесното Решение и се прекрати производството. Моли за присъждане на разноски по делото и адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 3 Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Добрич чрез процесуален представител гл. юриск. Л. Ц. оспорва жалбата като неоснователна. Не оспорва факта, че и по двете Разпореждания сумите са събрани, като сочи, че първата събрана сума ще бъде върната на жалбоподателката след представяне на молба. Сочи, че от събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че по оспорения болничен лист обезщетението за временна неработоспособност е изплатено в по-голям размер на жалбоподателката. В следствие на годишното преизчисление се е установило, че спорната сума е изплатена в повече и е съставено разпореждането за събирането, потвърдено с решението на Директора на ТП на НОИ – Добрич. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебна проверка е Решение № 47/22.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлена жалбата на С. Д. М. срещу Разпореждане № РВ-3-24-02078314/14.10.2025 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 1 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. в размер на 72.55 лева /37.09 евро/ - главница. Между страните няма спор, че жалбоподателката е собственик на капитала в „Агро-ММ“ ЕООД, [ЕИК], гр. Добрич, и на това основание от 2010г. е самоосигуряващо се лице за всички социални рискове. От 2016г. е в трудови правоотношения в „Съдърланд Глобъл Сървиз България“ ЕООД, [ЕИК], гр. София, като съответно е осигурена от работодателя. През м.10.2023г. са й били издадени два болнични листа: № Е20232473482 от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. и № Е20232473513 от 19.10.2023г. до 22.10.2023г., които са без прекъсване. Жалбоподателката е представила болничните листи в двете дружества, които са ги депозирали електронно пред НОИ, съответно НОИ е изчислил и заплатил на тази база съответното парично обезщетение. С разпореждане № РВ-3-24-02032021/23.07.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Добрич е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 16.10.2023г. до 01.11.2023г. в размер на 179,10лв., от които главница 145,10лв. и лихва 34,00лв., като мотиви е посочено - надплатена сума по пропорция, възникнала след годишно преизчисление, в нарушение на чл. 40 ал. 1 КСО. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НОИ – Добрич, който с Решение № 32/29.09.2025г. установил, че обжалваното разпореждане е издадено при неизяснена фактическа обстановка. На С. Д. М. е бил издаден болничен лист № Е20232473513 от 19.10.2023г. за периода от 19.10.2023г. до 23.10.2023г., който е представен в ТП на НОИ-Добрич. Паричното обезщетение, което е изплатено от НОИ по този болничен лист е в размер на 145,10лв. Длъжностното лице при ТП на НОИ-Добрич е издало обжалваното разпореждане за събиране на тази сума, като основание е посочило нарушена разпоредбата на чл. 40 ал.1 КСО, което след извършена повторно справка в регистрите се установява, че не отговаря на действителността, тъй като С. Д. има повече от шест месеца осигурителен стаж към датата на временната неработоспособност - 19.10.2023г. Освен това, в разпореждането е посочен период от 16.10.2023г. до 01.11.2023г. на временната неработоспособност, който е различен от посочения в болничен лист №Е20232473513 от 19.10.2023г. Като краен резултат Директорът на ТД на НОИ – Добрич е отменил Разпореждане № РВ-3-24-02032021/23.07.2025г. и е върнал преписката за ново произнасяне при изясняване на всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решение №32/29.09.2025г. е служебно известно на съда от адм. дело №124/2026г. на Адм. съд – Варна. При повторното разглеждане е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане № РВ-3-24-02078314/14.10.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 1 и чл. 114, ал. 3 КСО, жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. в размер на 72.55 лева /37.09 евро/ - главница. Като мотиви в Разпореждането е посочено, че на основание чл.54м, ал. 1 и ал. 2 КСО при годишно преизчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност е установена разлика между изплатеното и дължимото ПОВН. За м.10.2023г. са подадени болнични листи с № Е20232473481 за период от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. и № Е20232473482 за период от 16.10.2023г. до 18.10.2023г., тъй като жалбоподателката има качеството на самоосигуряващо се лице в „Агро ММ“ и работи и по трудов договор при друг осигурител. В съответствие с чл.40, ал. 5 КСО за 2023г. осигурителят изплаща на осигуреното лице първите три работни дни от временната неработоспособност. Поради по-ранно подаване на Приложение 9 от ЕИК като самоосигуряващо се лице, обезщетението е изплатено в пълен размер, включително и дните за сметка на работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. След подаване на данните от осигурител с [ЕИК] при пропорционалното преизчисление на ПОВИ се установява, че са надплатени за период от 16.10.2023г. до 18.10.2023г. - 72,55 лв., които подлежат на възстановяване от жалбоподателката. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НОИ – Добрич, в резултат на което е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 47/22.12.2025г., с което жалбата е отхвърлено. Решението е връчено на М. на 29.12.2025 г. При тези фактически установявания, с оглед приложимата правна уредба се налагат следните изводи: Жалбата е допустима. Видно от представеното на л. 20 от адм. преписка известие за доставяне, оспореното Решение е получено от жалбоподателката на 29.12.2025г., като срока за обжалване е до 12.01.2026г. Видно от щемпела върху лист първи от жалбата, същата е подадена чрез ответния орган на 15.01.2026г., т.е. след срока за обжалване. Жалбата обаче не е просрочена поради следното: Видно от Решение № 47 от 22.12.2025г. в него е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му по чл. 118 КСО пред Административен съд гр. Добрич, чрез ТП на НОИ гр. Добрич. Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца по арг. от чл. 140, ал. 1 АПК. В случая органът не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и не е посочил правилно съдът, пред който актът му подлежи на оспорване. Вярно е, че органът е посочил правилно срока за оспорване - 14-дневен, но разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК изисква кумулативно да бъдат точно посочени и срокът за обжалване, и органът, пред който актът може да се обжалва (в т.см. Определение № 1783 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 955/2018 г., VII о., Определение № 3688 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2024 г., VII о.). Видно от съдържанието на административния акт органът не е посочил правилно пред кой съд може да бъде оспорена заповедта в 14-дневен срок, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и основание за приложение на удължения срок по чл. 140, ал. 1 АПК, поради което съдът намира жалбата за подадена в срок и допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 2 КСО в 14-дневен срок от получаването се обжалват разпорежданията по т.2, б. „д“ за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, който съгласно ал. 3 се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението той решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед изричната разпоредба на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ КСО и представената на л. 1 гръб от адм. преписка Заповед № 1016-40-810 от 08.08.2025 г. на управителя на НОИ. Потвърденото от органа разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Добрич, е издадено също от компетентен орган, с оглед представената на л. 2 гръб от адм. преписка Заповед № 4397/29.10.2024г. на подуправителя на НОИ. При тази правна уредба обжалваното Решение № 47/22.12.2025 г. е издадено от териториално и материално компетентен орган, какъвто се явява директора на ТП на НОИ – Добрич по отношение на жалбата на С. Д. М. срещу Разпореждане № РВ-3-24-02078314/14.10.2025 г. на ръководителя по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Добрич. Решението е издадено в писмена форма, с изискуемите реквизити, като в обстоятелствената му част са изложени релевантните за случая фактически установявания и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част. Следователно решението отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 3 КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. С оглед изложеното не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за обявяването му за нищожно, респ. за отмяната му поради неспазване на изискването за форма и съдържание. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че оспорения акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. В хода на проверката след връщане на преписката с Решение № 32/29.09.2025г. от осигурителният орган са извършени нови проверки и изчисления на базата на регистрите, въз основа на които е преценено право и изчислено обезщетението за м.10.2023г. и едва след това е постановен оспорения акт, поради което съдът приема, че ответника е спазил разпоредбата на чл. 35 АПК. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че не се констатират противоречия с приложимия материален закон, по следните съображения: Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. Тази забрана е регламентирана в чл. 46, ал. 3 КСО, която отрича правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Настъпването на осигурения социален риск общо заболяване е правопораждащият юридически факт за изплащане на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО, който може да бъде удостоверен чрез представяне на болничен лист по арг. от чл. 6, ал. 2 Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). По делото няма спор относно релевантните факти, че жалбоподателката попада в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по две осигурителни правоотношения и е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода от 16.10.2023г. до 18.10.2023г., разрешен с първични болнични листове №Е20232473481 /за осигурител „Съдърланд Глобал Сървисиз България“ ЕООД/ и №Е20232473482 /за осигурител „Агро-ММ“ ЕООД/. С издадени на 18.10.2025г. болнични листове-продължение №Е20232473512 и №Е20232473513, жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 19.10.2025г. до 22.10.2023г. Съгласно чл. 8, ал. 1 НПОПДОО за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. Чл. 40, ал. 5 КСО определя задължение за осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. При самоосигуряващите се лица в период на временна неработоспособност, паричните обезщетения са изцяло за сметка на Държавното обществено осигуряване и не се дължи възнаграждение от работодателя. Съгласно чл. 31, ал. 4 НПОПДОО, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/ основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. Съгласно чл. 8, ал. 1 НМЕ на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Чл. 54к КСО определя, че отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Видно от разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НПОПДОО, доходът за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, включва: 1. дохода, върху който са: а) внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест; б) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство - за самоосигуряващите се лица; в) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство - за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО; г) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест - за морските лица; 2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО; 3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО. Ал. 2 от горната разпоредба определя, че сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО. По арг. от чл. 31, ал. 3 НПОПДОО среднодневният доход за периода по ал. 1, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период. Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/ основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията (чл. 31, ал. 4 НПОПДОО). Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2 (т. 1); когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане (т. 2), в които случаи възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Според чл. 114, ал.3 КСО за възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. В случая представените Приложение № 9 по болничен лист № Е20232473481 и по болничен лист № Е20232473512 от „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, са с дата 01.11.2025г. и са представени след изплащане на паричното обезщетение по болничен лист № Е20232473482 и болничен лист № Е20232473513, представени от „Агро-ММ“ ЕООД на 26.10.2025г. като самоосигуряващо се лице. На основание чл.40 ал.5 КСО „Агро-ММ“ ЕООД е изплатил първите 3 работни дни от временната неработоспособност на лицето. Поради по-ранното подаване на Приложение 9, като самоосигуряващо се лице, обезщетението е изплатено в пълен размер, включително и дните за сметка на работодателя, при който работи по трудово правоотношение. Безспорно, представените Приложения № 9 от „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД се явяват нови документи, които имат значение за определяне на размера и срока на изплащане на паричното обезщетение. Видно от приложените на л. 37-40 от делото справки и информация от регистрите и съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 НПОПДОО изплатените на 100 % парични обезщетения по представените болнични листи правилно са преизчислени, в резултат на което е установена разлика от 72.55 лева, изплатена в по-голям размер парично обезщетение. Последната разлика представлява недължимо парично обезщетение за първите 3 работни дни от цитираните болнични листове, като работещ по трудов договор в „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, за което на жалбоподателката е изплатено възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 КСО. Съдът не възприема възражението на жалбоподателката, касаещо обстоятелството, че същата добросъвестно е получила процесната сума на база на добросъвестното си поведение, тъй като на органа е било служебно известно, че жалбоподателката се осигурява на две различни основания. На практика по-късното подадената информацията по болничните листи от „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, представлява представяне на нов документ, който има значение за определяне на размера и срока на изплащане на паричното обезщетение, довело до преизчисляване на последното в съответствие с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. Съдът намира за неоснователно и релевираното от жалбоподателката възражение за изтекъл срок по чл. 54м, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 54к, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и отпускат въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 (дните в осигуряване и осигурителния доход по ЗДДФЛ) и чл. 33, ал. 5, т. 12 (електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им), както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 54м, ал. 1 КСО, паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 (окончателния осигурителен доход), и внесените окончателни осигурителни вноски. Когато в резултат на преизчисляването по ал. 1 се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението: 1. разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в срока по ал. 1; 2. изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя (ал. 2). Следователно разпоредбата на чл. 54м КСО урежда служебно преизчисляване на вече изплатени обезщетения, въз основа на данните за окончателния осигурителен доход и поради това не е относима към настоящия казус, който касае двойно осигуряване и определяне на пропорция между осигурителите. В този случай, доколкото се касае за вземания на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО – считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, който в случая не е изтекъл, защото вземането е за м. 10. 2023 г. Поради гореизложеното не е налице неправилно приложение на закона при издаване на решението, с което жалбата на С. М. е отхвърлена като неоснователна, нито противоречие с целта на закона, за постигане на която е предвидено издаването на разпореждане за връщане на изплатени обезщетения, дори те да са получени добросъвестно, когато след изплащането им се съберат данни и доказателства, обосноваващи извода за липса на основание за възникване на право на такива обезщетения. Съдът приема, че оспореното решение се явява законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. При този изхода на спора направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката следва да бъде отхвърлено. От процесуалния представител на ответника не е предявена претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.