Решение № 2620 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 251/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от А. Д. П. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. И. И. – АК Пловдив, против Решение №2/05.01.2026 г., постановено по АНД № 2252/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-1228-001768/29.05.2025 г. на Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор Пътна полиция - Стара Загора, с наложени на касатора на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор Пътна полиция - Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление № 25-1228-001768 от 29.05.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция - Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия GA № 3649665 от 11.04.2025 г., на А. Д. П., на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на следните обстоятелства: на 11.04.2025 г., около 09:49 ч., на Автомагистрала „Тракия“, км 228+500, община Стара Загора, посока запад-изток, А. П. управлява товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. П., като се движи в лентата за принудително спиране без да има основание за това (МПС е без повреди, и водачът и пътниците нямат здравословни проблеми). Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд не е установил допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП - и двата акта са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. По същество е приел за доказано фактическото обвинение, обусловило изводите му за извършено от санкционираното лице административно нарушение по чл.178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, за което са му наложени предвидените в разпоредбата административни наказания. Не е установил основания за прилагане института на чл.28 от ЗАНН, като е съобразил, че извършеното на административно нарушение от този вид за първи път не е достатъчно условие за квалифициране на случая като маловажен. Решението на Районен съд – Стара Загора е постановено при правилно приложение на материалния закон при коригиращи мотиви, които се налагат в отговор на посочените в касационната жалба оплаквания за постановяване на решението въз основа на предположения, послужили за неприлагане на чл.13 от НК, който санкционираното лице счита за приложимата към случая материалноправна разпоредба. По силата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Дори и само от граматичния прочит на текста следва, че онези обстоятелства, които изключват обществената опасност на деянието, сред които е и крайната необходимост, не се прилагат към формалните административни нарушения /тези, които нямат за резултат увреждане на здравето, живота или имуществото/, каквото е процесното по чл.178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, по аргумент от чл.13, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Крайната необходимост е обстоятелство, изключващо обществената опасност, а поради това и отговорността, само когато са причинени единствено имуществени вреди, за да се спаси живота и здравето на другите /те са по-малко значителни винаги от личните блага/, но не и когато отбягването на опасност представлява на самостоятелно основание правонарушение – престъпление или административно нарушение. В настоящия случай движението по лентата за принудително спиране се извършва с цел охрана на превозвания товар, но това само по себе си е административно нарушение първо, и второ не е било невъзможно този товар да се опази от повреждане, поради състоянието на пътя чрез действията предписани от чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно спиране или намаляване на скоростта. Съгласно ТР № 106/31.10.1983г. на ОСНК на ВС /не загубило своята сила/ спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. Спасителната маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на друг участник в движението или поради случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Освен това, необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. Спасителна маневра се предприема в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, тъй като опасността в тези случаи винаги възниква внезапно и изненадващо. В същото Тълкувателно решение изрично е отстранено не еднаквото тълкуване в съдебната практика на основанията за освобождаване от отговорност по чл. 13, ал. 1 НК и чл. 15 НК. Когато водачът се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК при извършване на спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото деяние се уврежда имущество. Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Отговорността не отпада, ако се увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността. Цитирането на тези решаващи мотиви е от значение, за да се изясни на първо място правото и да се отговори на главния по делото въпрос за отсъствие на признаците от състава на чл.13, ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, на който се основава защитната теза на касатора, която предвид гореказаното сочи само и единствено на причините за умишлено извършване на формалното административно нарушение. Водачът не може да управлява МПС в лентата за принудително движение като спасителна за превозвания товар маневра по аргумент за противното от състава на чл.13 ал.1 от НК изяснен по задължителен за всички съдилища начин в цитираното Тълкувателно решение на ВС. Неговата теза обективира субективното му отношение към деянието – при съзнаване на забраната за движение в лентата за принудително спиране, той е избрал да я наруши, за да спаси превозвания товар, а в това му поведение няма нито един от елементите от състава на чл.13, ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Във връзка с горното следва да се посочи, че правно невярно е изложеното в мотивите на стр.7 абзац втори от съдебното решение, че е изпълнен един от елементите на крайната необходимост като съдът е приел, че „нарушението е извършено, за да се спасят свои или на другиго лични блага от непосредствена опасност“. Личните блага са тези, които са свързани с личността, но не и имуществените каквото е правото на собственост върху товара, чието спасяване не се е наложило от внезапно възникнала опасност, която да не може да се предотврати чрез действията по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Накратко казано водачът не е управлявал МПС в лентата за принудително спиране, за да предотврати внезапно възникнала опасност от настъпване на ПТП, но и в този случай по силата на чл. 58 от ЗДвП, той може само да спре, но не и да се движи. Съдът не е съобразил и че крайната необходимост е състав, изключващ обществената опасност и отговорността за резултатните престъпления или за резултатните административни нарушения, като последните са изключение, поради което и законодателят е предвидил, че непредпазливостта като форма на вина възможна само към резултатни правонарушения, обуславя същото по вид и размер административно наказание, каквото е предвидено и за умишленото причиняване на съставомерен резултат. Съставът на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП обаче е формален, на просто извършване, поради което вината е отношение на дееца само към деянието, а умисълът се формира от съзнаване на фактическите съставомерни обстоятелства, при които поведението е забранено, тъй като знанието на закона е необорима презумпция. Посочените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – формиране на вътрешното убеждение относно другите факти от състава на чл.13, ал.1 от НК въз основа на предположения, всъщност е оплакване за неправилното приложение на разпоредбата, защото касаторът не е съгласен с правната теза на съда относно останалите елементи на тази разпоредба, а те са касателно вида на съставомерните вреди. На същия правен въпрос е даден отговор, включително с коригиращите мотиви за съдържанието на правната норма на чл.13 ал.1 от НК, която въззивният съд неправилно е извел като приложима към формалното административно нарушение. Отговорността не отпада, когато самото деяние представлява престъпление или административно нарушение, и без да е съществувала внезапно възникнала за товара опасност, която да се предотврати, чрез извършване на резултатно правонарушение, причиняващо вреди по-малко значителни от предотвратените. Правната грешка относно института на крайната необходимост не е довела до неправилно приложение на материалния закон, както твърди касаторът, тъй като не се е отразила на законосъобразното потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, обосновано с правно верните изводи, че деянието е извършено и представлява виновно осъществен състав на чл.178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, без да са налице признаците по чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд