Решение № 7260 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Н. против Решение № 299/20.03.2026г., постановено по АНД № 20255330204431/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХII н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-11/02.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица] наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 60а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и е ПРЕДУПРЕДЕНО „Електроразпределение Юг“ АД, [ЕИК], че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Поддържа се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че деянието не е извършено при условията на повторност. В тази връзка се сочи, че с Решение № 180/21.04.2022г. по АНД № 105/2022г. РС Сливен е изменил НП, като е преквалифицирал деянието по чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. и отговорността на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е ангажирана на основание чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ. Навеждат се и доводи, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН, като не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в отговора на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура гр. Пловдив редовно уведомена по реда на 217, ал.3 от АПК не изпраща представител. Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производство пред ПРС е било НП № НП-11/02.07.2025 г. на Председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на основание чл. 60а, ал. 3 във връзка с чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт № Е-КРС-8/25.03.2025 г. за установяване на административно нарушение, съставен от М. С. А. на длъжност главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, в който е констатирано, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 31.08.2023г. на адрес гр. Пловдив, [улица]становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), предвидена за изграждане в [УПИ] и ХХ-136, кв.38 в землището на с.Могила, общ Стара Загора. Цитирана е разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), съгласно която, за обектите по чл. 24, т. 1 от същия закон, условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. Установено е, че Д. М. Т. е подала на 31.07.2023 г. Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с мощност 25 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.) предвидена за изграждане в [УПИ] и ХХ-136, кв.38 в землището на с.Могила, общ Стара Загора по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Посочено е, че на 19.09.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4585450/19.09.2023г. Деянието е прието, че е извършено в режим на повторност, тъй като Председателят на КЕВР е издал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД НП № НП-106/01.12.2021 г., потвърдено с Решение № 189/19.10.2022 г., постановено по КАНД № 190/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Като не е издало в срок до 31.08.2023г. на адрес гр. Пловдив, [улица]становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в [УПИ] и ХХ-136, кв.38 в землището на с.Могила, общ Стара Загора01.09.2023г. е прието, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.), с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по-благоприятен закон от чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г.). Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви, като е прието, че такива са изложени в достатъчна степен на конкретика и яснота на факти и обстоятелства, от които да се направи извод какво нарушение се твърди да е извършено и кога. Не е приет довода за наличие на повторност, като е прието, че диспозитивът на съдебното решение на РС Сливен не съдържа произнасяне относно преквалификация на нарушението, като такова по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, а сила на пресъдено нещо има единиствено диспозитивът на съдебния акт. Прието е обаче, че деянието разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като са налице смекчаващи обстоятелства по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР ЗАНН, които обосновават извод за по- ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с типичните случаи на подобни нарушения. Така постановеното решение е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради маловажност на случая по смисъла ан чл.28 от ЗАНН, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни. Настоящият съдебен състав споделя изводите на ПРС, че е налице извършено нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (в приложимата редакция), доколкото между страните не е спорно, а и се установява от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, че на подаденото на 31.07.2023г. заявление, становище е издадено на 19.09.2023г., т.е. след законоустановения 30-дневен срок. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нарушението не е извършено в условията на повторност. Това е така, защото след извършена служебна проверка се установи, че с посоченото в НП Решение № 189/19.10.2022 г., постановено по КАНД № 190/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, е оставено в сила Решение № 180 от 21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено НП № НП-106/01.12.2021 г. на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв., на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, като е намален размерът на наложената санкция от 20 000 лева на 10 000 лева, съобразно чл. 60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Т.е. с решението си Районен съд – Сливен е намалил само размера на наложената санкция, но нарушението не е преквалифицирано от такова по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. в нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Друг е въпросът и че нарушението по чл. 91, ал. 1 от посочената наредба е за неизвършване на проучване, определяне на условията, изготвяне и предоставяне на писмено становище за присъединяване в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, а нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ – за неиздаване в срок до 30 дни от постъпване на искането на становище, в което са определени условията за присъединяване, т.е. нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ не осъществява признаците на нарушението по чл. 91, ал. 1 от Наредбата, поради което и неправилно АНО е приел, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност. В обсъждания контекст и по отношение на касационното оплакване в тази насока следва да се посочи, че само диспозитива на съдебният акт формира сила на присъдено нещо и обвързва с правния резултат страните в производството. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива - нейното външно изразяване. Следователно под съдебно решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. С. по себе си мотивите на съдебния акт отразяват начина на формиране на волята на съда, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо и не са задължителни за страните. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, докато диспозитива представлява изрично изразената воля. И след като със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на решението, и видно от диспозитива на решението на Районен съд – Сливен (публично достъпен на https://legalacts.justice.bg/) в него не се съдържа произнасяне досежно преквалификация на нарушението, а мотивите нямат задължителната сила на решението, то те не обвързват друг съдебен състав с изложеното в тях. Ето защо в случая не е налице повторност на нарушението и това касационно оплакване е неоснователно. Неоснователно е и касационното оплакване, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съобразно чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Описаната правна регламентация налага извод, че административнонаказващият орган е длъжен преди да наложи административно наказание, да извърши преценка дали конкретният случай представлява "маловажен" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии. В настоящият случай преценката на административнонаказващия орган е неправилна, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че не се касае до пълно неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, а до неговото изпълнение с минимално закъснение от 20 дни, като нарушението е било фактически отстранено преди извършването на проверката от контролните органи и около година преди издаването на Наказателното постановление, и от допуснатото просрочие не се установява да са настъпили каквито и да било вредни последици за заявителя или за охраняваните от закона обществени отношения. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕНИ, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Тук е мястото да се посочи, без да се отрича значимостта на въпросите, свързани с производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, че не може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение, насочено против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение, е изключено от обхвата на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай, съобразно и задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, следва да бъде преценяван съобразно конкретно установената фактическа обстановка. До извод за обратното не може да се достигне и от факта, че законодателят е предвидил минимум на административната санкция, предвидена за конкретния вид административно нарушение. По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която разпоредба задължава последния да извърши преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Като се има предвид, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., но следва да се отчитат и същността, както и целите на административнонаказателната отговорност, то очевидно е, че след като санкционираното лице е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване – още преди да е било констатирано от АНО, то са постигнати преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност. При така стеклите се обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно целите на административното наказване. Изложеното до тук е съобразено в необходимата пълнота от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция. С оглед изхода на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на „Електроразпределение Юг“ ЕАД се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 66,47 евро, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и превалутирани на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, деветнадесети касационен състав,