Решение № 106 от 17.9.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 162/2026 г.

гражданско дело № 20263500500162 по описа за 2026 година Производството е по чл. 435 и сл.ГПК. Производството, след постановяване на отменителното ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 426/10.08.2026 г. по В.ч.гр.д. № 372/2026 г. на АпС – Варна, е в частта по депозираната от длъжника Д. Д. П. ЕГН •••••••••• от гр.Попово по изп.д. № 1264/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 912 и район на действие ОС – Разград, срещу Разпореждане от 20.05.2026 г. на ЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство по делото. Жалбата е депозирана в срок, от оправомощено лице и срещу подлежащо на обжалване действие (чл. 435, ал. 2, т. 6 предл. 2-ро от ГПК) и следва да бъде разгледана по същество, предвид отменителното определение на ВАпС по В.ч.гр.д. № 372/26 г. на АС – Варна. В жалбата и допълнителните бележки към нея жалбоподателката излага оплаквания за неправилност на отказа на ЧСИ рег. № 912 от 20.05.2026 г. на посочените основания, издаден по нейни молби, предхождащи обжалваното разпореждане. В срока и по реда на чл. 436, ал. 3, изр.1 от ГПК е постъпило възражение от взискателя със становище за недопустимост на жалбата, а по същество – за неоснователността й, с подробно изложени възражения и съображения за неустановяване на посочените от длъжника основания за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира разноски. На осн.чл. 436, ал.3, изр.2-ро от ГПК ЧСИ Г.С. е изложил МОТИВИ по жалбата, като след проследяване движението по образуваното ИД № 1264/2016 г., депозираните от взискателя молби за извършване на изпълнителни действия и предприетите от ЧСИ такива, е изложил съображения по същество за неоснователност на сочените от длъжника основания за прекратяване на изп.дело: относно погасителната давност, настъпила перемпция и липса на имущество. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: Жалбоподателката Д. Д. П. е длъжник по ИД № 28/2013г. на ЧСИ Аспарухов, рег. № 873, с район на действие ОС-Търговище, образувано на 12.03.2013 г. по издаден в производство по чл. 417 от ГПК изп.лист от 27.02.2013 г. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за вземане, предмет на ДБК от 06.06.2008г. и последващи 3 бр. анекси, сключен между страните, за принудително събиране на задължението, което към 17.12.2012 г. е в размер на общо 58 588.21 лв., от които изискуема главница в размер 49 215.67, лихви и др.разходи. Със Заповед № СД-04-51 от 25.03.2016 г. и Заповед № СД-04-57 от 11.04.2016 г. на Министъра на правосъдието, архивът на ЧСИ Стойко Аспарухов с рег. № 873 е прехвърлен на ЧСИ Г. А. С. с рег. № 912 и район на действие ОС – Разград. Образуваното пред ЧСИ Ст. Аспарухов ИД № 28/2013 г. е прехвърлено на ЧСИ Г. С. – преобразувано в ИД № 1264/2016 г. С молба вх № 12254/17.04.26 г. длъжникът по делото Д. П. е поискала прекратяване на ИД поради настъпила давност. С молба вх. № 13981/04.05.26 г. длъжникът е поискал прекратяване на ИД поради неизвършвани действия, прекъсващи давността, чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Взискателят е представил становище вх. № 14396/07.05.26 г. С молба вх. № 14 549/08.05.26 г. длъжникът е отправил искане за прекратяване на ИД на осн.чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК. Взискателят е представил становище вх. № 15282/15.05.26 г. С молба с вх.№ 15 709/19.05.26 г. длъжникът е поискал производството по делото да бъде прекратено на осн. чл. 432, ал. 1, т. 8 от ГПК. С РАЗПОРЕЖДАНЕ от 20.05.2026 г . ЧСИ Г. С. е постановил ОТКАЗ да бъде прекратено производството и на трите посочени основания – давност, чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ГПК. За да се произнесе по същество по жалбата, въззивният състав съобрази следното: Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК. При настъпване на някое от тях, в правомощията на съдебния изпълнител е да се произнесе със съответния акт. По посоченото от длъжника основание – погасителна давност . Изтичането на погасителна давност по отношение на вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е сред предвидените в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК основания за прекратяването на изп.дело. Погасителната давност е институт на материалното право. Давността е период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника. С изтичане на давността не се погасява самото вземане, а правната възможност то да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Съдебният изпълнител няма правомощия да преценява и да обявява вземането за погасено по давност, тъй като давността не се прилага служебно. В случай че вземането е погасено по давност, респ. длъжникът се позовава на погасителна давност, то това му право може да бъде установено в хода на нарочно исково производство. По основанието по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК: Съгласно сочената разпоредба „посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество“, т.е. изисква се наличието на две кумулативни предпоставки. И в отговора на взискателя, и в становището на ЧСИ по жалбата, подробно са изброени подадените от взискателя молби за извършване на изпълни действия в изп.производство в периода от 04.10.2013 г. до 23.02.2026 г., същите не се оспорват от длъжницата, а и се установяват от извършената от въззивния състав проверка по ИД, поради което и съдът не ги пресъздава. В хода на ИД № 1264/2016 г., по молба на кредитора-първоначален взискател и последваща молба от „Макроадванс“ АД, въз основа на представени по ИД доказателства за прехвърляне на вземането (рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г., т.нар.конкретен договор за цесия от 27.03.2018г.- Приложение № 1 към рамковия договор), ведно с Приложение № 1А (в което под № 41 е посочено задължението на ищцата по процесния ДБК от 06.06.2008 г.), с разпореждане на ЧСИ от 25.04.2018 г. като взискател по ИД е конституиран „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателката за недействителност на договора за цесия, тъй като същата не е била уведомена за прехвърлянето нито от кредитора, нито от ЧСИ. По делото са налице доказателства за изпращани до длъжника призовки и съобщения както на постоянния адрес, така и на настоящия адрес, съгласно представените 2 бр. удостоверения относно тяхната промяна. Представени са и доказателства от ЧСИ за изпращането на уведомленията, съобщенията, призовките чрез „БП“, с отбелязвания, че съобщението не е потърсено, респ. адресът е променен (по една от обратните разписки). Съгласно установената безспорна съдебна практика липсата на доказателства за уведомяване на длъжника за цесията само по себе си не я прави недействителна, ако длъжникът не твърди да е извършвал плащания на първоначалния кредитор. В настоящия случай жалбоподателката нито твърди, нито представя доказателства за такива плащания от нейна страна на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк“. Видно е от доказателствата по ИД, че по молби на взискателя ЧСИ е изпращал съобщения до длъжника за насрочване на опис на движими вещи. В цялото изпълнително производство, а и в настоящата жалба, жалбоподателката не твърди, че не притежава движими вещи, върху които може да бъде насочено принудителното изпълнение. От друга страна, от справка в ТР се установява, че същата е едноличен собственик на търговски дружества: „Булет-2000“ ЕООД с ЕИК 125500078, със записан и внесен капитал 2 556,46 € евро и „Булет-Дарина“ ЕООД с ЕИК 125555046 със записан и внесен капитал 2556.46 позиции 31 и 32 по партидата на дружествата. Дружествените дялове на длъжника-едноличен собственик могат да бъдат предмет на продажба, друг е въпросът защо взискателят не е насочил изпълнението към това имущество. С оглед тези данни, обсъдени по-горе, не е налице твърдяната от длъжника хипотеза на чл. 433, ал. 1 , т. 5 от ГПК. По основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК: За да се произнесе по това оплакване съдът препраща частично към мотивите, изложени в предходния абзац (по основанието по т.5) - относно цесията, както и изброените от ЧСИ (в становището му по чл. 436 ГПК, нар. МОТИВИ), молби на взискателя по № и дата, въз основа на които ЧСИ е предприемал изпълнителни действия. В жалбата длъжникът твърди, че от 29.08.2018 г. до сега не са извършвани действия за събиране на дълга, прекъсващи погасителната давност. Не се оспорва, че са извършвани изпълнителни действия, а се пояснява, че е имало „налагане на запори на вече запорирани банкови сметки или на такива, за които длъжникът е знаел, че не съществуват, насрочвани са описи, които не са се състояли (напр. 29.08.18 г. и 20.01.2020 г.“. Фактът, че към даден предходен момент в банкова сметка/банкови сметки на длъжника не е имало налична сума не означава, че такава не може да има в един последващ момент, поради което и доводът на жалбоподателката, че „подобни действия са нищожни, не прекъсват давността, заобикалят закона и представляват процесуална злоупотреба с права от страна на взискателя“ Взискателят е този, който, при липса на неизпълнение на задълженията на длъжника да погаси, дори и на части, едно безспорно установено вземане и то в далеч немалък размер, предвид и изминалият период от около 13 години от първоначално образуваното принудително изпълнение, има не само правото, но и задължението (предвид разпоредбата на чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК) да инициира предприемането от ЧСИ и извършването на изпълнителни действия. Посочените способи са предвидени в ГПК, предвид и естеството на задължението – парично, са относими и адекватни. За пълнота на изложението във връзка с това оплакване в жалбата, следва да бъде посочено, че съгласно установената съдебна практика изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагане на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление, че длъжникът не разполага със средства. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици (определение № 1851/ 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 676/2026 г., I т. о., ТК и др.). Напълно съобразени със съдебната теория и практика са изложените в жалбата доводи за съществото на перемпцията (чл. 433, ал. 1 , т.8 от ГПК) – че при двугодишно бездействие на взискателя перемпцията настъпва по силата на закона и не е необходимо наличието на акт на ЧСИ. В случая, жалбоподателката смесва двете основания – за погасяване на вземаното по давност и за същността на инициираните от взискателя изпълнителни действия. Давността, като институт на материалното право, както вече попосочено по-горе може да бъде предмет на разглеждане в съответно исково производство, съгласно предвидената в ГПК искова форма на защита, а не в принудителното изпълнение. Прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция и погасителната давност са два различни правни института, с независими последици, макар да се задействат от бездействието на кредитора. Перемпцията е процесуална санкция за прекратяване на конкретното изпълнително производство по силата на закона при 2-годишна липса на нови изпълнителни искания. Давността е материалноправен институт, който погасява самото вземане (правото на принудително изпълнение) след изтичане на предвидените в ЗЗД срокове. Предвид проследените от съда и изложени в МОТИВИТЕ на ЧСИ молби на взискателя и предприетото по тях от ЧСИ изпълнение, не е налице твърдяната от жалбоподателката перемпция, тъй като в нито един период от твърдения в жалбата, не е бил изтекъл изискуемия от чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК период от две години, в който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Мотивиран от горното, съдът намира жалбата за неоснователна, обуславяща оставянето й без уважение, поради което