Решение № 94 от 17.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 681/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Л. Н., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие. Първоначално исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е в размер на 1 000 000 лв. с еврова равностойност 511 291,88 евро, но в последното открито съдебно заседание от 17.02.2026 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск до размера от 613 550, 26 евро. /1 200 000 лв./ Исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер от 1 385 лв. Претендира се законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът твърди се, че на ••• год. около ••• ч. в ••• водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ••• А. Д. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата – движел се с превишена и несъобразена скорост, загубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се вдясно и се ударил в крайпътен бетонен стълб, с което реализирал произшествие. При инцидента пострадал Г. Л. Н. – пътник в лекия автомобил, към момента на инцидента – на •• години. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било досъдебно производство, което било прекратено с постановление от 01.03.2021 год. на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 НК – по искане на пострадалото лице. След инцидента Г. Н. бил транспортиран до болнично заведение с екип на Спешна медицинска помощ и поради тежкото му общо състояние бил приет в шокова зала към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Поставената окончателна диагноза в издадената епикриза била: травматичен шок, контузио капитис ет церебри, фрактура крании ет базес крании; хеморагия субарахноидалис; едема церебри; пневмоцефария; фрактура фемурис синистра. Проведено е било оперативно лечение на счупената бедрена кост. Изписан е бил на 29.11.2019 год. в кома, като бил насочен за хоспитализация и последващо лечение в Отделение по неврохирургия на същото лечебно заведение. Проведени там били медикаментозно лечение, инвазивни и терапевтични процедури, в т.ч. интубация, механична вентилация, поставен централен венозен катетър, артериални и венозни пункции, постоянен уретрален катетър. Поставената окончателна диагноза, отразена в издадената епикриза, била хидроцефалия; епилепсия симптоматика; контузио церебри дифуза; фрактура крании ет базеос билатералис; хронично персистиращо вегитативно състояние след тежка ЧМТ. Ищецът бил изписан на 07.02.2020 год. и на същата дата бил приет отново в Клиниката по неврохирургия за оперативно лечение на оформената хидроцефалия – аплициране на клапа за хидроцефалия. На 10.02.2020 год. било проведено оперативно лечение, след което бил изписан. Въпреки стриктно спазвания режим и настъпилото известно подобрение в състоянието му, на 05.08.2021 год. Н. отново бил приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД с оплаквания от нетърпима болка. Проведени били множество изследвания и поставената диагноза била болест на жлъчния мехур. Изписан бил на 12.08.2021 год. На 11.04.2022 год. при поредна консултация била поставена диагноза в т.ч. хронично персистиращо вегитативно състояние след тежка ЧМТ, като бил насочен към ТЕЛК за преосвидетелстване. На 12.05.2022 год. било издадено ЕР на ТЕЛК, в което поради тежкото състояние на ищеца: състояние след ЧМТ с фрактура на базата на черепа; състояние след оперативно лечение по повод вътрешна хидроцефалия; квадрипареза на четирите крайника; персистиращо вегетативно състояние; ••• му е определена ••• намалена работоспособност с чужда помощ, с противопоказни условия за какъвто и да било труд. Въпреки дългогодишно провежданите лечение и терапия, същите не са довели до възстановяване. За проведеното лечение ищецът направил разходи в общ размер на 1 385 лв., като ги описва по пера – за закупуване на масажна яка – 330 лв. по фактура от 29.08.2023 год.; на ортези – 285 лв. по фактура от 13.07.2020 год. и за физиотерапевтични процедури – 770 лв. по фактура от 26.09.2024 год. Пътният инцидент причинил на ••• тогава ищец внезапно и неочаквано увреждане на здравето, множество болки и страдания. Поради изключително сериозната черепно-мозъчна травма Н. изпаднал в хронично персистиращо вегетативно състояние „будна кома“ с появила се епилептична симптоматика. Три от четирите му крайника били напълно обездвижени, а движенията на дясната ръка били ограничени и непълноценни. Това принудило ищеца да спазва постелен режим и да е изцяло зависим от грижите на близките си за елементарни действия като хранене, миене, къпане, преобличане. Не можел да се изправя сам, да се застои седнал, не можел дори да се обръща в леглото самостоятелно. Сериозната черепно-мозъчна травма се отразила трайно на мозъчната функция и цялостното физическо и емоционално състояние. До края на живота си ищецът щял да се нуждае от помощта на близките си за задоволяване на ежедневните си нужди. Изпитвал затруднения да осъществява социални контакти и да се интегрира в обществото. Каквато и да е професионална реализация към момента за него била немислима. Травмите в главата водели до постоянно главоболие и замаяност, чувствал се разсеян, дезориентиран, не можел да гледа телевизия или друг тип екранни излъчвания, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях. През дълъг период от време ищецът се хранел и дишал през гастростома и трахеостома, което било причина за сериозен дискомфорт. Травмите на жлъчния мехур довели до силна болезненост в областта на корема. Източник на страдания били и силните болки в областта на счупения ляв крак, които затруднили провеждането на рехабилитация. Ищецът бил в състояние на пълна инвалидност, която щяла да продължи през неопределен период от време, без да има яснота дали някога ще има подобрение. Страдал от постоянно безпокойство и тревожност, което го правело емоционално лабилен, преминаващ през честа смяна на настроенията. По отношение на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ••• била налице застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна към датата на произшествието. Ищецът отправил писмена молба-претенция до дружеството за изплащане на обезщетения на 19.08.2024 год., но до момента на подаването на исковата молба застрахователят не е определил и изплатил такива. Предвид изложените обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което „ДЗИ - Общо застраховане“ АД бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 385 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за произшествието – 19.08.2024 год. до окончателното плащане. Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Излагат се възражения срещу допустимостта на исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди поради липса на предмет. Твърди се, че на 14.11.2024 год. на ищеца била изплатена сумата 300 615 лв., от които 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 615 лв. обезщетение за имуществени вреди. Акцентира се, че писмената претенция е получена при застрахователя на 19.08.2024 год., а исковата молба е подадена преди изтичането на тримесечния срок за произнасяне, като плащането на обезщетенията е осъществено преди изтичането на срока за произнасяне. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди бил недопустим за доброволно заплатената сума от 615 лв., а в останалата част – за сумата 770 лв. бил недопустим, тъй като до дружеството не е отправяло претенция за доброволно заплащане на тази сума. Не се оспорва валидността на застрахователния договор досежно процесния автомобил „Опел Корса“ към датата на събитието. Ответникът счита, че е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и го е изплатил. Оспорва се претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 000 лв., който не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – изложено е твърдение, че ищецът е нарушил правилото на чл. 137а ЗДвП и не е ползвал обезопасителен колан, като с поведението си сам е допринесъл за уврежданията си. Индикация за липсата на поставен колан било местоположението на основните травми – травмите по главата и лицето според застрахователя не биха настъпили ако тялото на Н. е било застопорено за седалката. Поради изложеното се настоява производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес, тъй като вземанията на ищеца са удовлетворени, а при условията на евентуалност се настоява исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Формулирани са доказателствени искания и е изразено становище по исканията на ищеца. Претендират се сторените по делото разноски. В допълнителната искова молба се признава фактическото твърдение на ответника за изплащане на обезщетение в размер на 300 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 615 лв. Възразява се срещу довода, че с извършеното плащане вземането на ищеца е удовлетворено изцяло. Н. счита определеното от застрахователя и изплатено от него обезщетение за крайно занижено, неспособно да репарира всички претърпени болки и страдания. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъдат отчетени множество обстоятелства, в т.ч. и възрастта на ищеца, социалноикономическата обстановка в страната и пр. Оспорва се възражението за недопустимост на исковете поради липса на предмет. Акцентира се, че в писмената извънсъдебна претенция е поискано изплащане на обезщетение в размер на исковата сума от 1 000 000 лв., както и че преди плащането между страните не е сключвано извънсъдебно споразумение, а изплатената сума е определена еднолично от застрахователя, а не по взаимно съгласие на страните. По отношение на възражението за недопустимост на иска за имуществени вреди се акцентира, че всички претендирани разходи са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Ищецът счита, че с плащането на застрахователно обезщетение от страна на ответника, отговорността, вината и противоправното поведение на водача на лекия автомобил, както и механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между произшествието и телесните увреждания са признати от застрахователя. Оспорват се възраженията срещу претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита същото за голословно и неподкрепено с доказателства. Поддържа се акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от 19.08.2024 год. В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени в първоначалния отговор, в това число възраженията за съпричиняване. ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а. с рег. № ••• към датата на събитието, като същото се установява и от приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд. Не се оспорва и от приетото като писмено доказателство писмо се установява, че за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 1 000 000 лв. и имуществени вреди в размер от 615 лв. от произшествието ищецът е предявил претенция пред ответника на 19.08.2024 г. Не се спори, че на 14.11.2024 год. застрахователното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 300 615 лв., включващо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 615 лв. Установява се, че образуваното във връзка с произшествието досъдебно производство № 139/2019 год. по описа на сектор РПТ при ОД на МВР - Пловдив е прекратено с постановление на РП - Пловдив от 01.03.2021 год. Поради липсата на влязла в сила присъда, нормата на чл. 300 ГПК е неприложима. Липсват обстоятелства, установени по обвързващ съда начин на основание посочената разпоредба, досежно механизма на произшествието, неговия автор, противоправността на поведението му, относно причинените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Всички тези обстоятелства подлежат на пълно главно доказване в хода на настоящото дело. За доказване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи осъществяването на описаното произшествие и участието на ищеца в него като пътник в застрахования автомобил; неговия механизъм; противоправността на поведението на водача на автомобила, застрахован при ответника; телесните увреждания на ищеца и пряката причинно-следствена връзка между деянието на водача на автомобила и настъпилите вреди; вида, обема, продължителността на болките и страданията; осъществяването на описаните разходи за лечение и тяхната връзка с оздравителния процес. Ответната страна следва да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, като установи на първо място, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и на второ място - наличието на причинно-следствена връзка между неизползването на колан и настъпилите вреди. В приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 763 е отразено, че ПТП –то е посетено от А. С. – •••. Посочено е, че на ••• г. около ••• часа в ••• ППС с рег. № ••• с водач А. Д. Б. поради движение с несъобразена скорост губи контрол на волана завърта се и се удря в крайпътен стълб. Не е установена концентрация на алкохол. Свидетел на ПТП-то е отразено, че е Н. М.. Пострадали лица са водача на ППС-то А. Б. с контузия на глава, гърди и корем и Г. Л. Н.- в кома. Отразени са материални щети по автомобила - „Тотал щета“ и зажулен бетонен стълба. Така представения и приет като писмено доказателство протокол не е оспорен от ответника и отразява констатациите на длъжностното лице А. С. – разпитан като свидетел, както в настоящото производство, така и в образуваното досъдебно производство. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, поради и което и с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушани експертизи, съдът счита, че от същият се установява, че водачът на процесното МПС е бил именно А. Д. Б., че пострадали от ПТП-то са водачът и ищецът, както и отразените щети. Изяснени са обстоятелствата и причините довели до процесното ПТП, описана е подробно схемата на ПТП-то, както и всички приобщени доказателства по досъдебното производство. Всички те представляват обстоятелства, които съставителят на Протокола за ПТП непосредствено е възприел и удостоверил, като относно него съставителят на протокола има удостоверителна компетентност. С постановление от 01.03.2021 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 139/2020 г., образувано на ••• г. на основание чл. 212, ал.2 НПК и водено за това, че на ••• г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда на Г. Л. Н.. Производството е прекратено по искане на пострадалия Г. Н. на основание чл. 343, ал.2, т.2 НК. От приетата като писмено доказателство Епикриза, издадена от Клиника по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД се установява, че ищецъте постъпил в клиниката на ••• г. в 02,15 часа и е и бил изписан на 29.11.2019 г. в 11,00 часа. Отразено е, че е хоспитализиран по КАИЛ по повод тежка множествена травма след ПТП, като е постъпил в увредено общо състояние. Стартирано е и е проведено комплексно интензивно лечение, от което е отчетено подобрение – стабилизирана е хемодинамиката, коригирани са нарушенията във водно – електролитното и алкално – киселинното равновесие. Насочен е към Клиника по НХ. Описани са проведените инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Постигната е корекция на нарушенията в основните жизнени функции и с клинично подобрение. Веднага след изписването от Клиника по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД е приет на същата дата 29.11.2019 г. в Клиниката по неврохирургия в същото лечебно заведение и е изписан на 07.02.2020 г. Видно от издадената епикриза ищецът е бил в хронично персистиращо вегетативно състояние – „будна кома“. В неврологичния статус е посочено, че е със стабилни централно – вегетативни функции при коматозно състояние и невъзможност за какъвто и да е контакт с околната среда. Описано е протичането на лечение, като се сочи, че пациентът е приет за интензивна реанимация, като е проведено продължително консервативно лечение, неколкократни контролни скенери на главата, поставени са трахеостомна конюла и гастрална сонда. След почти двумесечно лечение, критичното състояние е овладяно, като пациентът е в стабилизирано, тежко увредено общо състояние, диша спонтанно през поставена трахеостомна канюла, храни се парентерално през поставена гастростома, оформило се е хронично персистиращо вегетативно състояние. Отразено е, че пациентът има нужда от постоянно обгрижване и активна рехабилитация. Не са открити данни за възпалително белодробно усложнение. Установената преди това белодробна инфекция е санирана с комбинирано антибиотично лечение. Отразено е, че няма допуснати рани по тялото с декубитален характер, като оперативната рана на оперираното ляво бедро /фрактура/ е санирана първично. Констатирано е, че постепенно при провеждане на активната кинезитерапия се забелязва тенденция към вероятно осъзнато волево усилие, но все още не може да се направи преценка за осъзнат контакт.Когнитивни мозъчни функции- панагнозия и панапраксия. Отразени са резултатите от проведените КТ на глава: данни за прогресивно оформяща се и авнасираща симетрична вътрешна комуницираща хидроцефалия, с изразена редукция на мозъчно вещество и посконтузионни исхемични промени двустранно темпоропариетрална, абнормно разширена цялата /латерални, 3-ти и 4 – ти вентрикули/ вентрикулна система с налично субепендимно пропиване на ликвор в бялото мозъчно вещество перивентрикуларно. Пациентът е изписан със статус: хронично персистиращо вегетативно състояние – „будна кома“. В изход от заболяването се посочва стабилизирано общосоматично състояние с добър витален тонус /с изкл.на ЦНС/, редовно обгрижван и провеждана непрекъсната индивидуална кинезитерапия на фона на будна кома. Посочва се, че предстои оперативно лечение – поставяне на ВПС – дренираща ликвора система. Не се установява промяна в състоянието на ищеца и при приемането му на същата дата 07.02.2020 г., като в Епикризата, издадена от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив, издадена при изписването му на 28.02.2020 г. е отразена оперативна интервенция: краниотомия регио окципиталис декстра. Имплатнацио вентрикулоперитонео – анастомозис. От приетата като писмено доказателство Епикриза /л.29-30/ се установява, че ищецът отново е приет в горепосоченото лечебно заведение на 05.08.2021 г. поради нетърпима болка в дясно подбедрие отиваща към гърба и дясната плешка с тежест и дискомфорт в стомашната област и подбедрието, придужена с гадене и повръщане с усещане за кисел, парещ и неприятен вкус в устата и зад гръдната кост. Направени са изследвания, като при УЗ на корем е установен прегънат жлъчен мехур с вероятен холестеролов конкремент. Предписана е терапия и е изписан на 12.08.2021 г. На 11.04.2022 г. е направена консултация в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив, като е издадена Епикриза. В заключение е отразено, че пациентът е с претърпяна тежка ЧМТ, след коет е с изявена Епилепсия симптоматика. Поради установена вътрешна посттравмена хидроцефалия, е поставена клапа за хидроцефалия, след което се отчита известно подобрение, но персистира тежкото общо неврологично състояние и невъзможност за самообслужване, като пациентът има непрекъсната нужда от гледане, помощ и обгрижване. Тази операционна процедура е разяснена от вещото лице при приемането на комплексната СМЕ и съответно при изслушването му в открито съдебно заседание. На 18.04.2022 г. е извършен преглед от невролог, като данните от прегледа са отразени в издаден на същата дата документ от д-р З. А. – •••. Дадени са препоръки за активна рехабилитация и са изписани лекарства. На 12.05.2022 год. е издадено ЕР на ТЕЛК, в което поради тежкото състояние на ищеца: състояние след ЧМТ с фрактура на базата на черепа; състояние след оперативно лечение по повод вътрешна хидроцефалия; квадрипареза на четирите крайника; персистиращо вегетативно състояние; ••• му е определена ••• намалена работоспособност с чужда помощ, с противопоказни условия за какъвто и да било труд. Срокът на определената намалена работоспособност е три години до 01.05.2025 г. В хода на делото е издадена ново Експертно решение от 21.02.2025 г., с което е определена отново 100 % НРТ, но същото вече е пожизнено, а не за определен срок. На 14.05.2024 г. е направена КТ на глава, като е отчетена динамика в позитивен план в сравнение с представеното изследване от 2021 г. За проведеното лечение са приети като писмени доказателства Фактури и фискални бонове, както следва: за закупуване на ортези – 285 лв. по фактура от 13.07.2020 год.; за закупуване на масажна яка – 330 лв. по фактура от 29.08.2023 год. и за физиотерапевтични процедури – 770 лв. по фактура от 26.09.2024 год. Приети са като писмени доказателства и медицински долкад от 27.02.2025 г. от Отделение по ортопедия и травматология към Болница Аджъбадем Таксим, гр. Истанбул, Република Труция в превод и Оценъчен доклад за планувано лечение с провирозна стойност на разходите от 04.03.2025 г. от Болница Аджъбадем Таксим, гр. Истанбул, Република Труция в превод. В доклад е описано състоянието на ищеца и планираните оперативни интервенции 5 на брой, като е посочено, че между всяка операция е предвиден период от три седмици за възстановяване на общото състояние на пациента и подобряване на резултатите чрез физиотерапия. Видно от доклада предполагаеми прогнозни разходи за лечението – роботизирана физиотерапия и оперативни процедури е 329 800 евро. Приети са като писмени доказателства и пет рапорта от направените операции /л.171-180/, удостоверяващи извършена операция – трансфер на сухожилия, хирургия н лява ръка - 09.10.2025 г.; операция на ляво бедро-04.08.2025 г.; поставяне на централен катетър за освобождаване на лакът на дясна ръка – 05.07.2025 г.; операция на дясна китка – 30.06.2025 г. и първата от 17.06.2025 г.- безциментова тотална артропластика на тазобедрена става /смяна на тазобедрена става/. По делото са събрани гласни доказателства, способстващи за установяване, както на механизма на процесното ПТП, така и на търпените от ищеца болки и страдания след инцидента. За установяване на механизма на ПТП-то е разпитан св. А. Б., който е управлявал процесното МПС се установява,че същият не помни нищо от самия удар. С ищеца се познават от деца, живеят през 5-6 къщи, като на конкретната дата се уговорили да отидат при приятел в съседния квартал. Спомня си, че е било вечер, като имали уговорка да отидат до съседния квартал, не само с ищеца, но и с други хора. Уговорката била да се срещнат на денонощния магазин, до който св. Б. шофирал. След денонощния магазин и срещата нищо не помни. Твърди, че свидетели са казали, че Г. е изявявал желание да шофира, но кой е шофирал колата не помни. Посочва, че поради нарязвания от стъкла е загубил спомените си. Посоката, в която е трябвало да поемат с оглед крайната точка посочва, че е от денонощния магазин на ул. „•••“ към съседния квартал „•••“. Трябвало да излязат на „•••“, за да отидат до там. Катастрофата настъпила преди кръстовището с „•••“, реално преди него, хипотетично на 30-40 метра преди него. На кръстовището трябвало да завият надясно, излизайки от квартал „•••“, за да тръгнат към квартал „•••“. Улица „•••“ посочва, че е с две ленти за движение по принцип - по една лента за движение във всяка посока. В тази част от деня няма спомен дали е имало движение по улицата. Знае, че кръстовището там се регулира чрез светофар, който не би следвало по това време да е работил. Как се е озовал извън автомобила не помни. Имал арматури в кръста, като през 2025 г. посочва, че му е правена операция. Имал фрактури в главата и корема. Не помни дали е бил с предпазен колан. След като се осъзнал, че е на няколко метра от колата, в клекнало състояние- „патешка поза“, дошъл един човек и го попитал „Господине, добре ли сте?“. Този човек му подал телефон, като му казал, че е неговият телефон, но той заявил, че не е неговия и тогава осъзнал, че не е бил сам в колата. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че Г. е бил между двете седалки – между шофьорската и пасажерската, и буквално единият му крак бил там, където стоят краката на пасажера, а другият там, където стоят краката на шофьора. В тази част показанията напълно противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Още повече, че не се установява св. А. Б. да е отишъл до автомобила със свидетеля М., както се твърди от него в показанията му. От показанията на св. Б. се установява, че улицата, на която е настъпило ПТП-то не е добре осветена. Относно състоянието на ищеца към настоящия момент св. Б. дава малко сведения, като посочва, че се виждат рядко. Последният път преди около 5 месеца, го видял, бил с баща му в инвалидната количка, като знае, че той не може да стане от количката самостоятелно. Разговаряли, като заявява, че не може да прави изводи за разсъдъка на Г., тъй като не са говорили на детайлни и конкретни теми. Разпитан е и св. Н. М., който е отишъл на мястото на ПТП-то непосредствено след сблъсъка. От разпита му се установява, че е чул самия сблъсък на автомобила, при което пристигнал на място. Бил на пешеходно разстояние – 100 метра от произшествието. Било тъмно, като се прибирал вкъщи на •••. Чул сблъсъка и веднага отишъл на място, като по спомен марката на автомобила сочи, че е Опел Корса. Автомобилът бил ударен в стълб на уличното осветление. Видял отворена врата на автомобила, автомобилът блъснат в стълба и момчето пред автомобила. Попитал го дали е добре и дали има нужда от помощ. Преценил състоянието му, тъй като към този момент бил ••• курс студент по •••. Момчето пред автомобила било контактно, адекватно и малко объркано. Бил приклекнал на земята, след което се изправил и ходил свободно. Свидетелят му подал намерен телефон, но момчето казало, че този телефон не е негов. В този момент свидетелят се замислил, че трябва да се провери колата за други пасажери. В съдебно заседание св. М. посочва „Отидохме и заварихме въпросното момче, което впоследствие разбрах, че се казва Г.“, като от разпита в досъдебното производство пояснява, че са отишли с двамата полицаи, които са дошли на местопроизшествието до секунди. От разпита на св. М. се установява, че Г. се намирал на дясната седалка на автомобила в безсъзнание, неконтактен, неадекватен. Имал кървене от носа, кървене от дясното ухо. Дошли и други хора на помощ, както и патрул. Не си спомня как са го изкарали от автомобила, нито дали е имал предпазен колан. Шофьорската врата била отворена, а пасажерската е била затворена. Потвърждава дадените в досъдебното производство показания в частта, касаеща местоположението на ищеца с изключение на това, че ищецът не е бил полулегнал, а е бил седнал на седалката. От разпита на св. А. С. не се установяват релевантни по делото факти и обстоятелства. Свидетелят е ••• съм в •••, като с оглед обемния брой ПТП-то от датата на процесното до настоящия момент, не си спомня подробности около настоящия случай. Предявен е протокола за разпит с показанията в досъдебното производство /л.30-35/, като свидетелят заявява, че каквото е казал там, това е било истината, но е минал дълъг период от време, като в момента не си спомня нищо, поради и което съдът счита, че няма пречка да се позове на показанията, с които подробно се е запознал и са потвърдени от него в настоящото производство. Видно от приложения в досъдебното производство протокол за разпит св. С. е заявил, че на място със св. Н. М. са видели на предна дясна седалка момче на видима възраст около •• години в безсъзнание без поставен предпазен колан. Пътникът бил в полулегнало положение на предна дясна седалка. Установена е самоличността на пътника – Г. Л. Н.. Когато са пристигнали на мястото е била отворена предна лява врата и водачът е бил на около 5-6 метра от авотобила. Предна дясна врата била отворена трудно. В областта на главата Г. е имал кръв. Св. С. заявява, че А. Б. е заявил, че той е управлявал автомобила и нямал обяснения как е загубил контрола над него, като именно това е отразил и в приетия като писмено доказателство Констативен протокол. За установяване на състоянието на ищеца непосредствено след ПТП-то, както и към настоящия момент е разпитана неговата майка св. Я. Г. Н.. Свидетелката посочва, че на 26.11.2019 г. вечерта Г. и баща му излезли по работа и когато се връщали го оставил на денонощното магазинче на тяхната улица „•••“, някъде около 30 ти номер на улицата, където имало момчета, с които Г. слезнал да говори. След 5 минути телефонът на бащата звъннал и той си помислил, че Г. си е забравил ключовете и вдигнал телефона, за да излезе да му отвори. Позвъняването обаче било от очевидец, като бащата й казал „Г. се е качил някъде и е успял да катастрофира за тези пет минути!“ и веднага излезнал. Обадил й се след около 10 минути, за да я уведоми, че идва момче - приятел на Г., за да я вземе и да тръгнат към интензивното, без да й каже какво е състоянието на Г.. Бързо стигнали до интензивното, като една жена излязла и подала черен чувал с нарязаните дрехи на ищеца и им казала да се молят, при което на св. Н. й прилошало. От показанията на св. Н. се установяват етапите, през които е преминало лечението на ищеца, които са удостоверени в приетите по делото писмени доказателства, анализирани по – горе. Установява се от показанията на св. Н., че докато Г. бил в интензивното почти никой не им давал информация за състоянието му. Два месеца не могли изобщо да го видят, бил в интензивното и нямали право да влизат вътре, а само да ги информират как е. Изпаднал в кома, като лекарите казали, че през цялото време получава гърчове, дават му много силни дози „Депакин“ - лекарство за епилепсия. През тези два месеца му поставили трахеостома, за да може да диша, гастростома, за да може да се храни и катетър, като никой не им показал как да работят с тях. След двата месеца го извели от интензивното в „Неврохирургия“ на 12- тия етаж и трябвало св. Н. и съпругът й да го обслужват. Еднократно им дали инструкции как да работят с тези стоми, като баща му стоял непрекъснато до него. Докато бил в будна кома, ищецът не ги разпознавал, правил само движения с очите, от които те разбирали, че много го боли. Уведомили ги, че е развил хидроцефалия и се налага поставяне на шунт, като дали съгласие за това. След изписването от болницата св. Н. посочва, че Г. продължил да е в будна кома, като не знаел къде се намира, нито кои са хората около него, нямал емоции, говор. Споделя за трудностите при обслужване на трахеостомата и гастростомата, като посочва, че сами се справяли, тъй като по време на КОВИД нямало как да извикат лекар. Споделя и за трудностите при храненето с ентерална храна, която е в бутилки, които трябвало да купят, поставят в бутилка, послед в спринцовката и я въвежда в самата гастростома, която е дълга и е някъде около 30 см. извън стомаха на детето. Посочва, че тази гастростома се затваря с капачка, ако не е качествена, капачката изскача, като тези трудности продължили повече от 3 месеца. През това време Г. дишал с канюла, с трахеостома, като през цялото време получавал някакви храчки и се наложило да купят машина, с която да обират храчките да не се задави. Всеки път като започнел да се дави родителите му изпадали в ужас, като с времето се научили да почистват канюлата правилно. По време на Ковид нямало как да извикат лекар вкъщи, защото Г. е бил с много слаба имунна система, като им помагала тяхна приятелка, която е лекар. Св. Н. посочва, че лекар им казал, че ако Г. каже нещо има шанс да говори е един ден и около три месеца след прибирането му у дома, най – вероятно поради силни болки, Г. прошепнал „Мамо, много ме боли!“ Посъветвали ги да му показват вещи, които има, за да си възвърне спомените. Постепенно отпаднала трахеостомата, като започнал да говори, вече дошъл лекар и махнал самата трахеостома, а след това и гастростомата. Лекарите дошли у тях, защото нямало как да превозят Г.. Повече от шест месеца след като го прибрали вкъщи в одеяло, започнал да говори и да си спомня всичко, като не помнил катастрофата. От баща му знае, че са го разпитвали за катастрофата. След като започнал да говори, започнали да го хранят постепенно с лъжичка – мляко, крем, бавно и постепенно месец – два. Относно състоянието на Г. и към настоящия момент св. Н. посочва, че борбата продължава, като Г. не може да се движи, хранят го, дават му вода, не може да се изправи сам, всяко качване на количка му е тежко и проблемно. Всяко движение е проблем за него. След операциите нещата не се подобряват по начина, по който Г. е очаквал. Той се опитва да прави крачки само с десен крак, но не може да стои сам прав. Движение на ръцете има дотолкова, че може с пръста сам да си наблюдава телефона, за да разглежда нещо. За лявата ръка лекарите не дават надежда. Към момента се храни нормално, но не сам, а го храни баща му, но поне си преглъща нормално храната. Вече няма нужда от катетър, като усеща, когато му се ходи до тоалетна и предупреждава, за да го води баща му. Преди това е бил с катетър и памперси около 2 месеца, като се налагала честа смяна на катетъра, за да не се повредят бъбреците. За да не получи декубитални рани полагали допълнителни усилия с баща му, обръщали Г. наляво, надясно, изправен напред, като трябвало да се използва пудра за цялото му тяло. От болницата имал само една декубитална рана, която лекували с мехлем, който се правил специално в аптеката. Св. Н. посочва, че Г. е споделял и с нея и с баща му за болките, които търпи. По време на рехабилитация болките били толкова силни, че Г. пищял. След като отишли в Турция и започнали оперативни намеси, пак преживявал много болки. Сега като вече осъзнава какво се случва, св. Н. посочва, че Г. с помощта на болкоуспокояващи се опитва да овладява положението и да не изразява така силно реакциите си от болките, но това не намалява интензитета на същите. Вследствие на случилото се влошило и душевното му състояние, като не искал да вижда никой или се притеснявал, че ако дойде някой да го види, би му се присмял. Имало и моменти, в които не искал да излиза. Баща му го премествал в количката, за да го изведе, но той не желаел да излезе на улицата. От показанията на св. Н. се установява, че едва от 2025 г. започнал да излиза с количката сред хора и да не се срамува от количката. До този момент той не искал да има никакви контакти. Идвали да го посещават, но той не желаел да се показва навън, за да не влияе зле на хората. И към настоящия момент се чувства подтиснат, като се опитва да прави някакви стъпки, но изпитва болки. Свидетелката Н. посочва, че често губи надежда, като се налага да разговарят с него, да го увещават, че състоянието е временно. Много помогнало и това, че Г. обича да споделя с родителите си. Също така често идвал и техният •••, с който Г. споделял чисто мъжки неща. Св. Н. описва един обичаен съботен или неделен ден на Г., в които дни от седмицата има непосредствени впечатления, тъй като през седмицата е на работа. Посочва, че сутринта Г. се събужда и много рано започва терапия. Баща му го раздвижва според упражненията, които е дал рехабилитаторът около 2 часа. След това св. Н. или баща му го хранят. Първоначално Г. не можел да ползва телефон, нито да чете, като проверили зрението и се оказало, че е добре. Препоръчали му да слуша музика и да не гледа телевизия и той изпълнявал. Св. Н. посочва, че Г. разговаря с баща си и по телефона, като разговорите протичат нормално. През цялото време си лежи, като след обяда пристига рехабилитатор и продължават упражнения с рехабилитатор, който са много болезнени за Г.. Относно рехабилитацията в болницата, св. Н. посочва, че при изписването никой не им е казал да правят рехабилитация, като казали, че в интензивното има рехабилитатор и той го е раздвижвал. В неврохирургията идвала една жена да го раздвижва сутрин, но тъй като не било достатъчно, плащали на човек и за рехабилитация следобед. Докато бил в будна кома му правили рехабилитация само на крайниците. Болките от рехабилитацията личали по изражението на лицето му. Свидетелката посочва, че са неотлъчно до Г., като в момента може да го оставят сам за кратко за около 10 минути, като включват телефона, за да го наблюдават. Обличане, къпане и всичко свързано с хигиената се върши от баща му, тъй като Г. се срамува от майка си. Обстоятелството, че родителите му го обслужват му действа изключително зле на психиката. Свидетелката посочва, че в Турция последната операция е на лява китка, за която не дават надежда за раздвижване, но са направили операцията, за да може да се хваща за робота, с който го раздвижват. Сочи, че там лекуват краката. Операциите в Турция започнали през юни месец 2025 г., като има подобрение от лечението, защото се е раздвижил таза на Г.. В България никой не искал да оперира таза, като едва след пет години във ВМА установили, че още при катастрофата тазът му е бил увреден. Всички усилия на лекарите са били концентрирани в черепно – мозъчната травма. В Турция оперирали и двете страни на таза и Г. започнал да го движи. Започнал да прави и крачки с десния крак. По отношение на крака, който не може да се движи посочва, че е бил изключително крив, а сега му е направена операция и е изправен, като в момента е с ортеза и стои прав на него, с помощ, тъй като мускулатурата му не е укрепнала. Не може да се придвижва с патерици, като се задържа на един уред, който отпред го придържа и той може с ръцете си да се държи и да стои, като има облегалка и отзад. В Турция са ги уверили, че с рехабилитация може да се постигне движение на краката, като не дават надежда за лявата ръка. Тренират дясната ръка, като целта им е да може сам да се храни, да пие вода. В Турция първоначално са предвидени 5 операции, но се наложило да направят 9. Средствата за операциите свидетелката посочва, че са заплатени от обезщетението и от дарения. Рехабилитацията в Турция св. Н. посочва, че е 30 000 евро на месец – роботи, локомат. Тъй като поне година трябва да се правят рехабилитации, свидетелката посочва, че ще трябва да търсят клиника за рехабилитация на цяло тяло в България. За самото ПТП и къде е бил Г. свидетелката няма непосредствени впечатления, като съпругът й казал, че Г. е бил на предната седалка до водача, като се чудили дали да режат седалката или да го изведат. За катастрофата Г. не си спомня почти нищо, като мисли, че си е гледал в телефона, когато се е случило. Телефонът му е бил начупен и целият в кръв. Спомня си само, че баща му го е оставил на денонощния магазин и кои негови приятели са били там. Спомня си, че се е качил в автомобила на А. Б., както и кои са щели да се качат, но не са се качили. Свидетелката посочва, че Г. си спомня, че не е имал предпазен колан, както и че са тръгнали към •••. Преди инцидента бащата на Г. работил, но тъй като св. Н. е с дискова херния, решили бащата на Г. да остане вкъщи и да се грижи за него. В началото дори не можел сам и с помощта на дядото премествал Г.. Посочва, че преди инцидента Г. е бил много темпераментно, весело и усмихнато дете, контактен. Обичал да общува с хората. Всички хора в квартала го обичали. Инцидентът много го променил. Вече не се усмихвал, станал по – затворен. Спрели да го посещават и приятелите му. Едва когато в Турция дали някаква надежда духовното му състояние започнало да се подобрява. Опитвал се да не товари родителите си. Изключително добронамерен. Сам е решил, че не иска да се води дело срещу водача. За отношенията между Г. и водачът А. Б. свидетелката посочва, че Г. го е търсил, но А. невинаги му е отговарял. След това Б. престанал да се обажда. Семейството на Б. били категорични, че няма да помогнат с нищо. Преди инцидента ищецът е бил в •• клас в кварталното училище „•••“ със специалност „•••“, но няма как да завърши тази специалност към настоящия момент. Освен майката на ищеца, по делото като свидетел е разпитан и неговият баща св. Л. Н., който е денонощно до него и има непосредствени впечатления от състоянието му – физическо и психическо такова, както към момента на инцидента, така и в последващите моменти на „будна кома“ и постепенно възстановяване. Св. Н. посочва, че на 26- ти ноември 2019 г. е бил със сина си и неговата приятелка, като я закарали с колата до тях. Когато се връщали на денонощния магазин Г. видял негови приятели, като казал на баща му, че ще се види с тях за 5 минути и се прибира. Св. Н. го оставил и се прибрал. Минали 15 минути, като някой позвънял и казал „Катастрофираха с А.“. На въпроса му как са, отговорът бил „Г. не е добре“. Когато отишъл на място имало линейка, но Г. още не бил изкаран от колата. Имало хора, като някой предложил да се реже, но друг казал, че няма време и го изкарали. Когато го изкарали Г. дишал с усилие, като нямало никаква реакция нито към баща му, нито друга. Веднага го вкарали в линейката, като след 15-20 минути тръгнали към болница „ Свети Г.“. Св. Н. също отишъл към болницата. Г. бил в спешното, като чакали новини, но единственото което им казали било да се молят. Г. прекарал 2 месеца в интензивното, като не ги допускали да го видят, докато не отвори очи. За момент отварял очи, но нямало никаква реакция. След около месец ги допуснали, за да чува гласа им, да реагира, да се върне в съзнание. 2 месеца нямало никаква промяна в състоянието му, като почти всеки ден имал гърчове. Преместили го на друг етаж в Неврохирургията и там бил близо 2 месеца. Наложило се да го оперират – поставили му клапа за хидроцефалия на главата, и всички, описани и от св. Н. стоми и катетри. Няколко месеца бил в будна кома, като проявил първите реакции 3-4 месеца, след като се прибрали вкъщи. Процесът на връщане към реалния свят при Г. започнал, като му говорили, показвали му нещо познато, например телефон, часовник и други негови предмети и той започнал да ги разпознава. След това започнал да шепти. Гласът му доста дълго време го нямало, като първоначално шептял. Виждало се, че чувства болка при движение, като правил гримаси при всяко завъртане, тъй като трябвало да го превърта, за да смени чаршафите, да почисти. Г. не можел да прави нищо, като едва към края на първата година започнал леко да помръдва пръстите, след това леко само дясната ръка, като я повдига донякъде и тя се пораздвижила, но имало калцификат в десния лакът. Първоначално можел да с пръстите да хваща, но не можел да изпъва китката. Едва след операциите в Турция имало развитие при Г., като дори успявал да набоде храна, но не може да пие вода сам. Лявата ръка посочва, че след втората година успял да я помръдне, но тъй като лявата му страна е засегната от мозъчната травма, то няма как да се развие движението. Посочва, че и към настоящия момент се налага да го обръща. Относно краката сочи, че с десния крак може да извършва движение на пръстите, да ги свива, да движи стъпалото, може да прави шпиц и контра шпиц. Десният крак може да го свие донякъде и да го разпъне. Преди операциите нямало никакво движение в таза и съответно не можел да мръдне и кракът настрани. В Турция отишли заради клацификатите, тъй като тазът му бил втвърден, а в България и най – добрите лекари отказвали да оперират, поради големият риск. Малко се забавили с лечението в Турция, както заради финансовите средства, така и заради противоречивите становища от лекари. Тъй като никой не предлагал адекватно лечение, Г. казал да отиват в Турция. Вече били получили парите от застрахователя и отишли февруари 2025 г., направили подробни снимки и скенери на цялото тяло, и тогава дали това предложение, че може да се оправи и поне за дясната страна няма да има причина да няма подобрение след тези пет операции. По план били предвидени пет операции- на дясната и на лявата страна поотделно за премахване на клацификати, както и операция на десния лакът, на дясната китка и дясното стъпало. Офертата за операциите и престоя била за 330 000 евро. След първата операцията Г. вземал обезболяващи, имал болка, но бил настроен за това и го преживял, защото се бил свързал, бил обещал на много хора, че ще действа, че няма да се откаже, и поддържал връзка, доколкото може, през социалните мрежи. При някои операции трябвало да мине време, а при други самите те се забавили, защото виждали, че няма да е лесно. На десния лакът операцията за клацификата продължила 7 часа. Най – тежко и трудоемко от всичко обаче св. Н. сочи, че е раздвижването. Св. Н. посочва, че е бил придружител на Г. през целия период от време, по време на всички операции. Планът на лекарите се изпълнил, като направили всички планирани пет операции, като дори направили две допълнителни операции на двете колена, и на лявото стъпало, за да може като стъпва да си стъпва правилно. С оглед на клацификатите в областта на тазобедрените стави, св. Н. посочва, че успявал да го повдигне до седнало положение, като ищецът не можел да се свие добре, трудно му било да го вкара в колата и не можели да се свият краката му. Тези клацификати ги е имало още при изписването от болницата, но тъй като Г. е бил в „будна кома“, не можел да каже за болките, а само правел гримаси. По време на рехабилитациите, особено първите години и преди да отидат в Турция изпитвал силни болки и съответно страх от рехабилитатора. Дори се появили и болки в стомаха. Св. Н. посочва, че когато Г. започнал да се подобрява, дали насока за рехабилитация. Трябвало краката да се изпънат поне с още 10 градуса с ортези и с активни и пасивни движения. Закупил някои уреди, които да му движат краката пасивно – електрическо колело за краката, електростимулация и други. Трябвало краката да се изпънат поне с още 10 градуса с ортези и с активни и пасивни движения. В Турция също използвали такива уреди. От показанията му се установява, че преди да отидат в Труция, Г. бил отчаян, загубил надежда. След операциите се надявал, че по- бързо ще се случат нещата, но трябвало повече усилия. При разпита на 16.12.2025 г. св. Н. посочва, че има резултат от лечението в Турция, като в специални обувки Г. може да стои прав, като е подпрян и съответно имат планове да продължат лечението. В началото приятелите на Г. го посещавали, но после срещите се поразредили и не го търсели вече. От разпита на св. Н. се установява, че преди инцидента е бил започнал шофьорските курсове, като не му е позволявал да шофира. За състоянието на ищеца след инцидента са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Л. В. – ••• на родителите на ищеца. Св. В. познава семейството отдавна, като посочва, че ищецът е бил нормално момче, живеещо в нормално семейство. Първоначално лекарите не давали никакъв шанс, че ще живее. Впоследствие казали, че ще остане в кома, а ако се събуди няма да се възстанови ментално. Св. В. го видял, когато го прибрали вкъщи, като той имал дупка в гърлото и дупка в корема, през която се хранил, като не бил в съзнание. Впоследствие започнал постепенно да говори и да показва признаци на съзнание. Първоначално говорил тихо, а впоследствие започнал да говори по – силно и много по – съзнателно, започнал и да разпознава хората. Това отнело доста време. Първоначално Г. бил само в легнало положение, като рехабилитатор започнал да работи с него, което предизвиквало страшни болки, съпроводени с викове. Всяко едно движение предизвиквало ужасни болки. Крайниците му били изкривени. Св. В. посочва, че често посещава дома на ищеца, като е свидетел как родителите му го обслужват и преди и към настоящия момент. Разговаря с Г., който споделя с него, че е притеснен и за здравословното състояние на баща му, на когото разчита изцяло. След операциите в Турция крайниците са изправени, но като е качен на робота, който прави раздвижвания, пак е в полуклекнало състояние, не е изцяло изправен. Дясната ръка не може да я изпъне изцяло, а за лявата докторите са казали, че нищо не може да се направи. В началото, след като се прибрал от болницата неговите приятели идвали да го посещават, но впоследствие всеки си поел по неговия път и при ищеца почти никой не идвал. Посочва, че това много му тежи на Г., който е млад човек, който иска да има социални контакти. Към момента Г. е много отчаян, тъй като очакванията му за бърз и видим резултат след операциите, не са се оправдали. Св. В. също посочва, че бащата на Г. е непрестанно до него, като се наложило да напусне и работа. Св. В. посочва, че операциите в Турция са довели до някакъв напредък, като може да изпъва дясната ръка, но не изцяло, като не може сам да си вземе вода. Опитва да прави на робота движения с десния крак, но в една леко приклекнала поза. Когато е в леглото, успява да изпъне краката, но не и като е прав. За установяване на механизма на ПТП-то, телесните повреди в причинно – следтсвена връзка с ПТП-то и интензитета на преживените болки и страдания освен писмени, освен писмени и гласни доказателства, са приети и експертизи. От приетата по делото съдебно –психологична експертиза /СПЕ/ се установява, че случилото се на ••• г., довело до тежка травма, продължителното коматозно състояние, амнезия, множество операции, процедури и лечение, последвано от трайна инвалидизация в годините, е оказало значимо въздействие върху психичното функциониране на Г. Н.. Съчетанието от физическа неподвижност, загуба на автономност, дългосрочна зависимост от грижи и социална изолация е довело до промяна в психоемоционалното му състояние. Установено е забавяне в темповете на когнитивните процеси /памет, внимание, реч, мислене, възприятие, емоции и воля/, което е следствие на преживяната тежка мозъчна травма и продължителния период на възстановяване. Вещото лице Б. Д. посочва, че към момента на експертизата Г. Н. е с установено нарушено физическо функциониране и трайна степен на инвалидност. Продължава и към настоящия момент да бъде подлаган на оперативни интервенции, процедури и лечение, насочени към подобряване на физическото му здраве, като тези интервенции са свързани с болки и страдания, негативни и неудоволствени изживявания, нарушения на житейския ритъм и начин на живот и дават силно отражение върху психическото и душевното състояние на подекспертния, нарушени са трите нива на функциониране- физическо, психоемоционално и социално. Установява се, че към момента подекспертното лице е със запазено съзнание, оринетирано, с адекватен контакт и логичен мисловен процес, макар и забавен. Настроението е променливо, наблюдава се емоционална лабилност, висока тревожност и средно висока степен на депресивни преживявания. В момента е със занижена самооценка, засилена несигурност, повишена чувствителност, с повишена личностова и ситуативна тревожност, което кореспондира на потиснатото настроение и с елементите на социална дисфункция. Не са установени нарушения във възприятието, както и наличие на запазена критичност и осъзнаване на житейската ситуация. Самооценката на ищеца се установява, че е занижена, с изразени усещания за ограниченост на възможностите и зависимост от околните. Вещото лице посочва, че са налице при ищеца редуващи се периоди на мобилизиране, целящо справяне със ситуацията, с борбеност и упорство и такива, носещи негативни емоции – песимизъм, несигурност, тревожност за бъдещето, гневни реакции и отчаяние. В заключение вещото лице Д. е очертала следните вероятни психологични последици: повишена степен на емоционалните реакции- продължаващо повишение на тревожността и чувството за уязвимост, свързани с постоянната зависимост от чужда грижа; персистиращи депресивни преживявания, обусловени от ограничените възможности за автономност и социално участие; задържане на емоционалната лабилност – като реакция към ежедневни трудности, физически ограничения и натрупан стрес; поддържане на ниска самооценка и чувство за загуба на предишни способности и роля. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице Д. посочва, че повишената тревожност, чувство за уязвимост и депресивни преживявания са налични и към момента на изследването, а не са вероятностни такива. Вероятността при крайния извод на вещото лице се дължи на това, че тези психологични последици могат да се засилят, ако няма промяна във физическия статус на пациента. От приетото по делото заключение на съдебната автотеническата експертиза /САТЕ/, изготвено от вещото лице инж. С. М. се установява, че произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото на произшествието се установява, че има асфалтова настилка, която е била мокра. Платното за движение се сочи, че е с широчина 7,33 м без пътна маркировка. Вещото лице е отразило в заключението, че няма данни за пътни знаци. От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“ непосредствено преди загубата на управление в.л. М. установява, че е била около 79 km/h, като водачът А. Д. Б. е управлявал л.а. „Опел Корса“ по платното за движение на ул. „•••“ в посока от юг а север и е загубил контрол над автомобила на около 20 – 25 m южно от Ориентира приет в протокола за оглед, след което е напуснал платното за движение от дясно, където е настъпил удар в стълб на около 12,15 m северно от Ориентира. Не се установяват външни фактори, които да са довели до отклоняване на автомобила и загуба на контрола, поради и което в приетото заключение се посочва, че това се е случило по субективни причини. След удара л.а. „Опел Корса“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, съгласно приетото по делото заключение е, че водачът на л.а. „Опел Корса“ - А. Д. Б. по субективни причини е загубила контрол над автомобила и е напуснал платното за движение от дясно. Вещото лице М. установява, че от удара е деформирано цялото купе, като максималната дълбочина на деформацията е в лявата страна на автомобила, зад лявата врата (автомобила е с 3 врати), в областта на задна лява страница. Установява се, че деформацията по дълбочина стига до средата на купето, като лявата втора колонка е преминала зад предната лява седалка и е навлязла навътре в купето почти до предната дясна седалка. Вещото лице установява, че в анализираната пътна ситуация, след загубата на контрол, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара в стълба и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Според в.л. М. водачът на л.а. „Опел Корса“ би имал техническа възможност да избегне удара в стълба чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по- малка от 66 km/h. Вещото лице М. е изготвило динамична мащабна скица на ПТП-то, от която е видно движението на лекия автомобил, както и отклонението на лекия автомобил преди да се удари, както и след удара. Видно от мащабната скица водачът е загубил контрол над автомобила около 20-25 м. южно от отразен в скицата ориентир, който е приет като такъв в протокола за оглед, приложен в досъдебното производство, след което е напуснал платното за движение от дясно, където е настъпил удар в стълб на около 12,15 метра северно от ориентира. Видно от мащабната скица ударът в стълба е бил в лявата страна на автомобила. Видно от снимка № 5 от Албум на местопроизшествието, находящ в досъдебното произвоство /л.32/ вратата на шофьора е отворена, като в снимка № 9 /л.34/ се виждат следите от съприкосновението със стълба в средната лява част на автомобила. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, като обективно, пълно и компетентно изготвено, установяващо сочения от ищеца механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. По делото е изслушана и възложената и своевременно представена комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза. В така приетото заключение е отразено, че механизмът на настъпване на травмите на главата на пътника Г. Н. е резултат от страничен удар в лявата задна част на автомобила с дълбока деформация и навлизане на конструктивни елементи в обема на купето, при който травмите са причинени едновременно от инерционното преместване на тялото/главата на пострадалия към страната на удара т.е. наляво и удар на главата в навлязлата навътре деформирана конструкция на автомобила. При удар от лявата страна на купето, поради инерцията на тялото на пътника на предна дясна седалка, то се измества относително наляво (към страната на удара и към средата на купето), като в условията на значителна деформация на купето, движението е ограничено от навлязлата конструкция. Контузиите и тежката черепно мозъчна травма са настъпили при поне два удара на главата, първия при преместването наляво на торса и главата и удар в интериора и в деформираните елементи на купето и втория при отскачане и връщане надясно, вероятно с ротация на главата и удар в интериора на автомобила отдясно, като се възможни и повторни контакти в интериора. Този двуфазен механизъм (първичен удар + отскачане) се сочи, че е най-вероятен, защото може да обясни тежките базални фрактури и дифузна мозъчна травма, както и кръвотечение от нос и дясно ухо. При изслушването в открито съдебно заседание в.л. Х.М. – ••• посочва, че основният удар, който е довел до всички основни травматични увреждания на черепа, респективно на вътречерепните органи /мозък, обвивки на мозъка и т.н./ са настъпили вследствие на инициалния, първия, основния удар на главата в дадения навътре към купето детайл от автомобила, в който се удря главата на пострадалия. Сочи, че основният удар е този, масивен, мощен удар, който е довел до тази фрактура на черепната основа и на свода. Обяснява, че сводът е най-общо казано горната част на черепа, като черепната основа има три ямки – предна, средна и задна. В случая сочи, че има фрактура на свода на черепа и фрактура на основата на черепа в областта на средна, задна и отчасти и предна черепна ямка, т.е. цялата черепна основа е разрушена. Фрактурата на задната черепна ямка е изразена във фрактура на т.н. кливус, който свързва двете половини на задната черепна ямка, където са разположени двете полукълба на малкия мозък и напред отива към средна черепна ямка - там са разположени важни стволови структури. Фрактурата на кливуса обяснява в голяма степен тежестта на самата травма, наличието на първична стволова увреда, което води до коматозното състояние по-нататък, до будната кома и т.н., това посочва, че е увреда на стволовите структури, където са локализирани жизненоважните центрове /дишане, кръвообращение и т.н./. Сочи, че това е един удар. Цялата каскада от увреждания /фрактурите, стволовите увреждания, мозъчните увреждания/ вещото лице сочи, че са получени при един единствен масивен тежък високоенергиен удар в лявата слепоочнотеменна област на главата. Вторият удар, откатът, е теоретичен и може да го има, може и да го няма. Вещото лице Х.М. е категоричен, че вторият удар, ако въобще го има, не е довел до някаква допълнителна травма или увреждане, или утежняване на първичната травма. Вещото лице изразява съмнение, че не е имало други външни наранявания, ведно с кръвотечението от лявото ухо и от носа. Счита, че това се дължи на пропуск, като не изключва вероятността ударът да е в „мека част“. В експертизата е отразено, че само по травмите, категоричен извод дали Г. Н. е пътувал с поставен предпазен колан не може да бъде направен. При такъв тип удар водещият травматичен фактор не е свободното инерционно движение на пътника, а навлизането на деформираната конструкция в обема на купето, която директно контактува с тялото и главата на пътника. С оглед характера на удара, ляв страничен с дълбока деформация на конструктивни елементи в купето и с оглед на вида и тежестта на установените травми, се сочи, че не може да се направи категоричен извод дали пострадалият Г. Н. е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като установените увреждания са възможни както при поставен, така и при непоставен предпазен колан. Доколкото обаче ищецът сам е посочил, че не е пътувал с предпазен колан, то следва да се приеме, че той е пътувал без поставен предпазен колан. Вещото лице е отразило, че се установява се от приложените в досъдебното производство снимки, че л.а. „Опел Корса“ с peг. № ••• е имал предпазни колани на предните места. Експертите са категорични, както в депозираното по делото заключение, така и при изслушването им в съдебно заседание, че удар в областта на главата е възможен и при поставен предпазен колан. Посочено е в заключението, че при конкретното ПТП (страничен удар с дълбоко навлизане на лявата В-колона и странична конструкция почти до предната дясна седалка) коланът не гарантира предотвратяване на контакт на главата, защото водещият фактор е деформацията на конструкцията в обема на купето, а не само свободното инерционно движение на тялото. Сочи се, че коланът би ограничил част от инерционното преместване на торса, но не фиксира главата и не може да предотврати контакт, когато конструктивни елементи навлизат в купето до нивото на пострадалия. Прави се извод, че е възможно е главата да достигне и да удари части от интериора или навлезли конструктивни елементи и при поставен колан. В открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2026 г. вещото лице М. посочва, че ищецът, по време на удара, не стои на едно място спрямо купето на автомобила, а напротив, неговото тяло се движи към зоната на деформация, т.е. от дясно наляво. Едновременно с това настъпва и деформация на купето в посока от ляво надясно и така се стига до „срещата“ на тяло или части от тялото, в случая главата, с деформираните детайли от купето. Обяснява, че деформацията е от ляво надясно, защото ударът е в лявата странична част на автомобила. Изрично посочва, че деформациите на автомобила не подлежат на изчисления, а подлежат на измерване като в случая, в протокола за оглед не са измервани дълбочини на деформации. Допълва, че от снимките е видно, че средната колонка е навлезнала зад седалката, почти до предна дясна седалка, т.е. приблизително 40% - 45% от широчината на автомобила. Анализира, че ако автомобилът без огледалата е широк 1,40 - 1,50 метра, малко по-малко от половината – 0,7 - 0,8 метра би било навлизането. Относно функцията на колана посочва, че същият няма как да осигури нулево преместване на тялото, защото тялото наймалко не е твърд предмет, а има някаква мекота, тялото се огъва и самото тяло подлежи на известна деформация. Коланът на дясната седалка в случая е стандартен триточков колан и начина, по който преминава, от ляво имаме една точка на закрепване и тя е долу в областта на таза и корема, т.е. там, където се закопчава колана. Горната част на тялото всъщност там няма колан, няма точка на осигуряване. Вдясно има, защото минава през дясната ключица, което означава, че тялото в посока от дясно наляво е значително по-подвижно, отколкото в посока от ляво надясно. В посока напред е най-защитен, най-осигурен, най-малко придвижване би имало при един челен удар. При страничен удар от ляво амплитудата на движение е най-голяма. Главата е най-отдалечена от точката на закрепване на колана и може да направи най-голяма амплитуда от цялото тяло. Пояснява отразеното в заключението при отговора на първия въпрос, като посочва, че когато настъпва момента на удара, тялото се придвижва наляво, гредата надясно, стига се до компресия на тялото, т.е. тялото се притиска към деформираните детайли и когато ударната сила започне да намалява и да започне да отива до нула, но преди това има еластични деформации на тялото, които предизвикват връщането, откат. Автомобилът сочи, че също не е останал залепен за стълба поради същите сили, но действащи върху автомобила, като се е отделил от стълба. Пояснява, че силите, които действат върху твърдото тяло /автомобил/, почти същите сили действат и върху по-мекото тяло на човека. Същите сили връщат автомобила. Същите сили връщат и тялото надясно. Затова е посочено, че най-вероятно са настъпили и вторични удари, защото тялото не е статично закрепено в купето. Обяснява, че тялото не стои статично, като има възможности за движение в някакви посоки, поради е което са посочили, че ударът е двуфазен. Вещите лица са категорични, че при конкретния механизъм (ляв страничен удар с масивна деформация до зоната на предната дясна седалка) установените травми включително тежката черепно-мозъчна травма са възможни и при поставен предпазен колан. При поставен колан част от травмите биха могли да бъдат с различна тежест или различна конфигурация, тъй като коланът променя кинематиката на тялото, но не елиминира риска при навлизане на конструктивни елементи в купето. Поставеният предпазен колан би ограничил инерционното преместване на торса и би могъл да намали част от вторичните контакти и част от уврежданията, но при наличната деформация на купето не може да се приеме, че травмите със сигурност не биха настъпили или че непременно биха били по-леки. Вещото лице М. допълва, че ищецът не е имало как да контактува със стълба, защото между него и стълба е средната колонка, която е навлязла навътре. Изразява становище за причините поради които водачът е с по- малко наранявания. Счита, че същият е изпаднал в процеса на удара. Когато започва деформацията на средната колонка, точно там е ключалката на вратата. Там вратата се държи за купето с ключалката. В момента, в който започва да се деформира колонката, ключалката се откъсва от вратата неминуемо. Вратата вече е свободна да се отвори и поради инерционните сили, тялото на водача се стреми да си запази първоначалната посока на движение, която е към стълба, т.е. той натиска вратата, тя се отваря и той изпада точно пред стълба, пред вратата, преди да настъпят максималните деформации и да затворят пространството между облегалката и волана. Според вещото лице М., ако водачът е бил останал в купето изразява вероятност да настъпи смърт, защото е щял да бъде притиснат между облегалката и волана. Вещото лице посочва, че в момента, когато настъпват травмите на ищеца, водачът не е бил в автомобила, като това се случва за части от секундата- всичко описано се случва едновременно. Пояснява, че 70 км/ч, това са около 20 м/сек и този пътник, за да изпадне, трябва да измине по-малко от метър. Обяснява как се отваря вратата и той пада до нея, като половин метър, 60 – 70 сантиметра му стигат. Пояснява, че един удар в стълб отнема максимум 0,07, 1,1, като абсолютният максимум е 0,15 секунди. В случая около 0,1 сек. може да се приеме като максимум при тази скорост и в тази 0,1 сек. е настъпило максималното деформиране, съответно ударите и всичко останало. Вещото лице М. обяснява за еластичното възстановяване, като сочи, че с оглед скоростта в конкретния случай има освен еластично и пластично възстановяване – остават пластични деформации, но с известно възстановяване. Пояснява, че по отношение на разстоянието навътре на навлизане на частите в мерни единици, липсва отразяване в протоколите за оглед, както и в останалите документи в досъдебното производство за конкретни измервания, като с оглед еластичното и пластично възстановяване, като разстоянието към настоящия момент, дори и да е наличен автомобила, не може да даде отговор на навлизането на частите в мерни единици. Не се установява релевантност на отговора на въпрос за конкретните сантиметри на навлизане към предмета на делото и възраженията на ответника. Именно и поради тази причина съдията – докладчик е преценил, че не следва да се допуска повторна комплексна САТЕ и СМЕ. При отговора на въпрос 7, касаещ възраженията на ответника за съпричиняване за пореден път се сочи, че при установената значителна деформация на лявата странична конструкция на купето, включително навлизане на лявата В-колона зад предната лява седалка почти до предната дясна седалка, е възможно и вероятно навлезлите части от интериора и конструкцията да достигнат до зоната на главата на ищеца и при положение, че същият е бил задържан към седалката с предпазен колан. Поставеният колан ограничава движението на торса, но не предотвратява контакт при навлизане на конструктивни елементи в обема на купето. Относно амплитудата на движение на предпазния колан се посочва от вещото лице в приетата комплексна САТЕ и СМЕ, че не може да се даде стойност в сантиметри, без данни за конкретния тип колан, обтегач и ограничител на усилието в конкретния автомобил и без изпитване или данни от производителя. Обяснява, че амплитудата при задействане на колана е сума от няколко компонента. Свободно отдаване до блокиране, това е ходът, който лентата може да се движи преди да се задейства блокировката спрямо ускорението. Типичен диапазон 3 – 8 cm. Еластично удължение на лентата под товар. След блокиране лентата не се движи от макарата, но се удължава еластично под натоварване. Типичен диапазон 5 – 12 cm в зависимост от дължината на лента, натоварването и др. Ограничител на усилието, ако е наличен. При колани с ограничител при високо натоварване се допуска контролирано допълнително отдаване, за да намали пиковите сили върху тялото. Типичен диапазон на допълнителното отдаване 10 – 20 cm. Амплитудата на движение на триточков инерционен предпазен колан при задействане може да има общ ход от порядъка на 8 – 20 cm, а при наличен ограничител на усилието от порядъка 15 – 35 cm, като конкретната стойност зависи от конструкцията на колана, натоварването и конфигурацията в конкретния автомобил. Вещото лице пояснява, че относно амплитудите на движение на колана, става въпрос за едни сантиметри за амплитудата на колана, говори се за придвижване на лентата на колана спрямо долната ролка, защото долу е закрепен и ролката пак е в долната част - 30 см разпределение на два клона върху колана и чак тогава, ако хипотетично тялото е един цилиндър, движение на това тяло в някаква посока. Когато има ограничител на усилието, това е механизъм, който нарочно в момента на удара отпуска леко колана, но с определена сила и скорост, с идеята, че ако в момента на удара коланът моментално се фиксира, както са били първите инерционни колани, той става като едно твърдо тяло, което нанася травми. Самият колан започна да нанася травми върху тялото. За пореден път вещото лице М. посочва, че коланът, при ляв удар, практически няма никаква защита при това проникване на лявата част на купето. Дори еърбега в случая не би спомогнал. Вещото лице Д. М. също допълва, че коланът има ефект при челен удар при определена скорост при установяване на колата на място. Изразява становище, че когато има деформация на купето навътре или има въртене на колата, преобръщане на колата, ефектът от колана е нулев. Относно здравословното състояне на ищеца и травмите в причинно –следствена връзка с инцидента е изслушана и комплексна СМЕ. От приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП- то ищецът е получил тежка съчетана травма с картината на травматичен шок и дълбоко коматозно състояние, включваща: открита проникваща тежка черепно – мозъчна травма, съдържаща фрактура на свода, изразен общомозъчен оток; субарахонидна хеморагия двустранно фронтално, кръв по фалкс церебри, множествени контузионно – кръвоизливни паренхимни зони – двустранно челно и теменно с лек компресионно- дислокациоенн синдров на дясна гомямомозъчна хемисфера, изразена пневмоцефалия във всички околостволови цистерни, четвърти вентрикул, двустранно в малкомозъчните хемисфери, квър в сфеноидалния синус и посттравматична симетрична вътрешна хидроцефалия с трасепендимна ликворна резорбция; гръдна травма, съдържаща контузия на гръдния кош и на белия дроб и травма на опорно – двигателния апарат, съдържаща проксимална диафизарна фрактура на лява бедрена кост с дислокация. Отразено е, че черепно – мозъчната травма е протекла с продължително коматозно състояние с клинични и образни белези на стволова увреда, неефективно дишане и нестабилна хемодинамика, наложили продължително реанимационно лечение с прилагане на апаратно дишане. Черепно- мозъчната травма се посочва, че има медико- биологичен характер на „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Настъпилото в резултат на травмата пълно обездвижване на левите крайници /плегия/ и тежко обездвижване на десните крайници вещите лица посочват, че следва да се разглеждат като осакатяване на четирите крайници. Развилата се посттравматична епилепсия се сочи, че реализира само по себе си медико- биологичен признак на „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. Същата медико- биологична характеристика се посочва, че има и развилата се посттравматична вътрешна хидроцефалия, наложила оперативно лечение. В открито съдебно заседание вещото лице Х.М. посочва, че хидроцефалията е следствие, но тя се дължи на мозъчната контузи, като заради нея е поставен ВПА /вентрикулоперитонео анастомосзис/, която клапа, ако няма проблем с нея си остава до живот. Гръдната травма с контузия на белия дроб се посочва, че има медико-биологичен характер на „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Фрактурата на лявата бедрена кост се сочи, че е причинила „Трайно затруднение на движението на левия долен крайник“. В резултат на тежката съчетана трамва с водеща черепно – мозъчната травма, пострадалият е бил в продължително коматозно състояние, последвано от състояние на будна кома и хронично вегетативно състояние /състояние на минимално съзнание/. Отразено е, че пострадалият е напълно зависим от околните и близките за съществуването си, с тежко нарушени всички когнитивни процеси и пълна невъзможност за каквато и да било съзнателна психична дейност. Това състояние се характеризира с функционално отделяне на мозъчната кора от подлежащите нервни структури; според някои автори то е идентично на апалиен синдром. При тези болни има необратима увреда на висшите психични функции, те нямат словесен контакт и адекватни поведенчески реакции. Въпреки това, при адекватни грижи могат да живеят дълго, като се прилага медикаментозно и рехабилитационно лечение. Стволовата увреда обуславя както продължителното коматозно състояние, така и крайния изход - хронично вегетативно състояние. Относно лечението на ищеца се посочва, че в острия период на травмата е проведено комплексно и мултидисциплинарно тримесечно лечение в УМБАЛ „Свети Г." ЕАД - Пловдив, в Клиника по анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/ и Клиника по неврохирургия, общо за периода от ••• г. до 28.02.2020 г.. ИБВ продължава до 10.01.2020 г., след което е възстановено спонтаното дишане през трахеостомна канюла. Гърчова симптоматика се наблюдава до 08.01.2020 г. По време на лечението на 02.12.19г. е извършено открито наместване и стабилизиране на лявата бедрена кост с интрамедуларен заключващ пирон. След почти двумесечно лечение критичното състояние е овладяно, пациентът е в стабилизирано, тежко увредено общо състояние, диша спонтанно през трахеостомна канюла, храни се през поставена гастростома, оформя се хронично перситиращо вегетативно състояние. Установената белодробна инфекция санирана с комбинирано антибиотично лечение. e Поради развитие на посттравматична вътрешна хидроцефалия е проведено оперативно лечение - десностранна тилна краниотомия и е имплантиран вентрикулоперитонеален шънт чрез програмируема клапна система CODMANНАКІМ, нагласена на налягане 80 мм. Гладък следоперативен период на фона на тежкото общо и персистиращо вегетативно състояние. След стабилизиране на общото състояние се изписва на 28.02.20 г., с поставените трахеостомна канюла и гастростома, с препоръки за продължаване на индивидуална кинезитерапия. Лечението на Г. Н. продължава в домашни условия, медикаментозно рехабилитационно, под контрол и наблюдение от личен лекар и неврохирург, и осъществяване основно от неговите близки. През 2025 г., поради получаване на спастични контрактури с централен произход; ектопични околоставни вкалцявания и невъзможност за движение в тазобедрени, коленни, лакътни и гривнени стави са извършени многократни хирургични интервенции в Р. Турция в болница Аджибадем Таксим. На 20.06.25 г. поради семианкилоза (обездвижване) на дясна тазобедрена става и развитие на коксартроза след премахване - оперативно на ектопичните осификати се подменя ставата с изкуствена - безциментова. На 03.07.25 г. е приет и под обща анестезия са оперирани сухожилия и мускули на дясна предмишница и китка, с тяхното освобождаване, удължаване и транспозиция. На 07.07.25 г. оперативно лечение в областта на десен лакът с освобождаване и премахване на калцификатите около ставата и пластика на екстензорните и флексорни сухожилия. На 09.10.25 г. трансвер и пластики на сухожилията на дясната китка с цел преодоляване на флексорната контрактура в нея и в палеца на дясната ръка. Поставя се гипсова превръзка. Приет отново на 06.11.25 г., като под обща упойка са отстранени ектопичните вкалцявания около лява тазобедрена става и освободени околоставните мускули. Вещите лица посочват, че в резултат от претърпените тежки травматични увреждания, свързаните с тях множество оперативни, хирургични и инвазивни процедури и кинезитерапевтични действия, ищецът е претърпял особенно интензивни болки и страдания за срок до 12 месеца, значителни и постоянни в следващите 2-3 години и продължаващи в умерена степен до момента. Относно възможността за подобрение в състоянието на ищеца, вещите лица посочват, че към настоящия момент състояние на ищеца Г. Н. се владее от клиничната картина на посттравматична енцефалопатия, тежка степен, съдържаща следните болестни състояния: нарушена двигателна дейност за четирите крайника /квадрипареза тежка степен до плегия за левите крайници/, психоемоционални и ментални нарушения, симптоматична епилепсия, облигатна зависимост от чужда помощ.. Вещите лица посочва, че за отчитане на изхода от травмата е въведена в практиката скала за изход - GOS (Glasgow Outcome Scale), като оценката по тази скала се извършва шест месеца след травмата. Степените са: Добро възстановяване (45%) - възстановена нормална жизнена активност с възможен минимален дефицит; Умерена инвалидност (15%) – инвалид, но независим от околните; Тежка инвалидност (4%) - в съзнание, но зависим от околните при обслужване; Вегетативно състояние (8%); Смърт (28%). В следващите месеци и години, в зависимост от прилаганото рехабилитационно лечение от една страна и евентуално настъпилите усложнения - от друга, е възможно преминаване от една степен на възстановяване в друга. Според тази скала дават становище, че възстановяването на Г. Н. е достигало до състояние на Тежка инвалидност — в съзнание, но зависим от околните при обслужване. Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ Благоевград" АД № 90657/37 от 21.02.2025 г. определя на Г. Л. Н., ЕГН •••••••••• ••• т.н.р. с чужда помощ за срок пожизнен с водеща диагноза: ••• - по Част VII, точка 2.8.4. от Наредбата за медицинска експертиза Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвала квадрипареза, тежка степен - ••• т.н.р. /, код по ••• - •••. Експертизата е солидарна с това решение. Посочват, че актуалното здравословно състояние на пострадалия обуславя трайно продължаване на болките, страданията и неудобствата от получените увреждания. По отношение на здравословното състояние на ищеца към момента и прогнозите за бъдещо подобрение, вещите лица посочват, че изминалият шестгодишен период след травмата, актуалното здравословно състояние на пострадалия и резултатите от извършените образни изследвания обуславят една категорична трайност и необратимост на получените травматични увреждания, респ. липса на реална възможност за манифестно подобрение в бъдеще. Вещото лице Д. М. посочва, че резултатите от операциите са минимални, като най – отчетливо се забелязват в дясна китка. На левите крайници измененията посочва, че са дефинитивни. Посочени са какви биха били късните последици от получените при Г. Н. травми: общосоматични / трофични промени, контрактури /; неврологични /двигателен и сензорен дефицит, епилепсия, парализа, говорни и зрителни нарушения, координационни нарушения и др./; неврофизиологични личностни промени, промени на поведението, смутени памет и внимание/; ортопедични / контрактури на ставите на горните и долни крайници, хипотрофия на мускулатурата, дефинитевна невъзможност за ходене, придвижване, самообслужване, хранене и тоалет/. Част от тези последици в.л. Х.М. сочи, че са налице и към настоящия момент – общосоматични / трофични промени, контрактури /; неврологични – двигателен дефицит, епилепсия, парализа, говорните нарушения са понамаляли. Координацията не може да се изследва пълноценно заради парезата. Неврофизиологични личностни промени, промени на поведението, смутени памет и внимание/ - тези неща посочва, че са описани в приетото по делото заключение на Съдебно – психологичната експертиза. Ортопедичните последици също посочва, че като такива са описани от колегата му – дефинитивна невъзможност да ходи, като е абсолютно зависим от околните. Вещите лица са категорични, че между преживяното ПТП, извършените прегледи и изследвания и получените от ищеца увреждания е налице причинно-следствена връзка. Установява се и причинно – следствена връзка между направените от ищеца разходи за изследвания, прегледи и оперативно лечение в размер на 1385лв и ПТП-то От приетото заключение се установява, че след претърпяното ПТП и приключване на болничното лечение ищецът се е нуждаел перманентно от чужда помощ при осъществяване на ежедневните битови, санитарно-хигиенни и лечебно-рехабилитационни дейности за 24- часов период от време, като зависимостта от чужда помощ продължава и до момента в същия вид и времеви характер. Относно възможността лечението, предвидено да се извърши в Република Турция да бъде извършено в Република България, вещите лица посочват, че на лицето Г. Н. след приемането в клиника в Аджибадем Таксим в РТурция, под обща анестезия са премахнати остатъчни калцификати и екзостози в областта на дясна тазобедрена става и е подменена с изкуствена такава Има различни фирми произвеждащи инпланти за ентопротезиране на изкуствени стави. Посочват, че всяка болница по света, както и в РТурция, така и в РБългария участва в търгове и сключва договори с различни фирми производители на ендопротези. В случая на Г. Н. е поставена протеза тип STRYKER, като за поставянето на всеки вид протеза фирмата предоставя и съответния инструментариум за поставянето й. В България този вид протези се поставяли от специалисти в големите болнични заведения до 2018г -2019г., като след този период фирмата производител спира до сключва договори с източна Европа със седалище в Румъния. Преустановяването е поради неудовлетворени, очаквани финансови резултати от фирмата. Използването на робот по време на операцията в случая робота „Да Винчи“ се сочи, като неспецифичен за работа в ортопедията и притежанието му зависи от финансовите възможности на болничното заведение. Посочват, че им е известно, че в България такъв робот има в болница „Сърце и мозък“ в гр. Плевен. Поясняват, че във всички болници в РБългария сключили договор за клинична пътека №218, имат право да извършват протезиране на тазобедрени стави с вид протези, с които администрацията на заведението е сключила договор. Едно от условията при сключване на договор със Здравната каза за поставяне на протези е задължително наличието на лекари (специалисти) притежаващи сертификат за проведен курс и придобити умения за поставянето на ендопротези. Всички университетски, областни и окръжни болници имат екипи от специалисти с умения за извършване на тази дейност. Пластичните операции в областта на горните и долните крайници са с трънспозиции, тенотомии, дезинсерция и реинсерция на мускули и сухожилия са извършват в България в специализираните ортопедични клиники към Университетски болници съсредоточени в София и в Института по Ортопедия в Горна баня. От така изложеното и от изслушването на вещите лица в открито съдебно заседание може да се направи извод, че операциите по начина, по който са направени в РТурция не могат да бъдат направени в РБългария. На първо място поставената протеза не се предлага в Република България, като вещото лице посочва, че тя върви с определен инструментариум и като не се предлага, то дори да се закупи от друго място, трудно може да се постави в лечебно заведение в РБългария. Освен това операциите са направени с робот, с който разполага болницата „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, а специализираните ортопедични клиники са съсредоточени към университетските болници в София и Горна Баня. След анализ на събраните в хода на делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи: Предвид липсата на влязла в сила присъда на наказателен съд по образувано наказателно производство поради прекратяване на досъдебното производство по искане на пострадалия, липсват факти и обстоятелства, които да са установени по реда на чл. 300 ГПК по обвързващ гражданския съд начин. Именно поради това на ищеца е указана тежестта да проведе пълно главно доказване на всички обстоятелства, свързани с твърдения деликт. Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. Писмена претенция пред застрахователя е отправена от ищеца, поради което прекият иск на пострадалия спрямо застрахователното дружество е допустим. В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ. Безспорен между страните факт е наличието на втория елемент от фактическия състав - валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” към ••• год., сключен между собственика на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ••• и ответното застрахователно дружество. На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лекия автомобил А. Д. Б. към ищеца. Съображенията за това са следните: На първо място установено по категоричен начин от писмените и гласните доказателства по делото е настъпването на пътно-транспортно произшествие на •••г., в гр. Пловдив, на ул. „•••“, при което водачът А. Д. Б., при управление на МПС- лек автомобил „Опел Корса“, с per. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата. Съдът не кредитира противоречивите показания на св. Б., който посочва, че не е сигурен дали е управлявал автомобила, като непосредствено след удара е видял, че ищецът се намира между двете седалки. Тези негови показания напълно противоречават на останалите събрани гласни доказателства, както и на приложените и приобщени снимки, находящи се в албум на посетеното местпроизшествие. При условие, че е била отворена само лявата врата на автомобила и А. не се е намирал в колата, то нелогични съдът счита показанията му в частта, в която изразява предположение, че Г. е управлявал автомобила. Освен това свидетелят С. – ••• в •••, който е посетил непосредствено мястото на ПТП-то е категоричен в разпита му в досъдебното производство, че ищецът е бил на предна дясна седалка в полулегнало положение в безсъзнание. Отворили са трудно предна дясна врата. Св. С. заявява, че св. Б. е заявил, че той е управлявал автомобила, като няма спомен как е загубил контрол. От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно пълно и компетентно изготвено, се установява, че скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“ непосредствено преди загубата на управление е била около 79 км/ч. Установява се, че пътната настилка е била мокра. Според ал. 2 на чл. 20 от Закона за движение по пътищата водачите на превозни средства са длъжни при избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Доколкото ПТП – то е настъпило в населено място, то максимално допустимата скорост, съгласно чл. 21 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е 50 км/ч. Предвид установеното от вещото лице, че скоростта на движение преди загубата на управление е било около 79 км/ч, то съдът приема, че е нарушено задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нарушено е и задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, според което водачът на автомобил, като участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности за движението и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. В случая с поведението си – движение с висока скорост и загуба на контрол върху управлението, водачът е поставил в опасност живота и здравето на лицето, което е пътувало в управлявания от него автомобил. При настъпилото произшествие на пътника в автомобила Г. Л. Н. са причинени множество травматични увреждания, описани в медицинската документация и медицинските експретизи, които са му причинили значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, като и към настоящия момент той е в състояние на Тежка инвалидност — в съзнание, но зависим от околните при обслужване. Експертите се солидализират с издаденото експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ Благоевград" АД № 90657/37 от 21.02.2025 г., което определя на Г. Л. Н., ЕГН •••••••••• ••• т.н.р. с чужда помощ за срок пожизнен с водеща диагноза: ••• - по Част VII, точка 2.8.4. от Наредбата за медицинска експертиза Увреждания на главния и гръбначния мозък с различна етиология и характер, от които е последвала квадрипареза, тежка степен - ••• т.н.р. /, код по ••• - •••. От събраните в хода на настоящотото производство доказателства и изслушаното експертно заключение по приетата, като неоспорена съдебно – автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Въз основа на писмените и гласните доказателства, както и заключението по приетите експретизи по категоричен начин се установи наличието на причинно-следствена връзка между деянието и увреждането на телесното здраве на ищеца. От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че произшествието е настъпило при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове и улично осветление, като водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара в стълба и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като причините са субективни, дококото не става ясно защо водачът е отклонил автомобила и е напуснал платното за движение, но една от причините е управлението със скорост, надвишаваща максимално допустимата такава от 50 км/ч. В резултат на противоправното поведение на водача на автомобила и в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП са причинените на ищеца телесни увреждания, подробно описани и анализирани от вещите лица в обсъдената комплексна съдебно – медицинска експертиза и удостоверени с издадените медицински документи. Ето защо, установени са всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил – противоправно поведение, вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. Вината на делинквента по силата на чл. 45, ал. 2 ГПК се предполага до доказване на противното, а противното в случая не се установи. По повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради липсата на поставен предпазен колан съдът достигна до следните правни изводи, а именно: Безспорно е установено по делото, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, но за да се уважи направеното от ответника възражение за съпричиняване, то следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ответника, че с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. В този смисъл са решение № 160/15.10.2024 г. по т. д. № 1946/2023 г. на І т. о. и решение № 23/22.01.2025 г. по т. д. № 1860/2023 г. на І т. о., както и Решение № 164 от 26.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1353/2024 г., I т. о., ТК. В съдебната практика се приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. От приетото по делото заключение на комплексната САТЕ и СМЕ безспорно се установява, че при установената значителна деформация на лявата странична конструкция на купето, включително навлизане на лявата В-колона зад предната лява седалка почти до предната дясна седалка, е възможно и вероятно навлезлите части от интериора и конструкцията да достигнат до зоната на главата на ищеца и при положение, че същият е бил задържан към седалката с предпазен колан. Поставеният колан ограничава движението на торса, но не предотвратява контакт при навлизане на конструктивни елементи в обема на купето. Вещите лица са категорични, че при конкретния механизъм (ляв страничен удар с масивна деформация до зоната на предната дясна седалка) установените травми включително тежката черепно-мозъчна травма са възможни и при поставен предпазен колан. При поставен колан част от травмите биха могли да бъдат с различна тежест или различна конфигурация, тъй като коланът променя кинематиката на тялото, но не елиминира риска при навлизане на конструктивни елементи в купето. Поставеният предпазен колан би ограничил инерционното преместване на торса и би могъл да намали част от вторичните контакти и част от уврежданията, но при наличната деформация на купето не може да се приеме, че травмите със сигурност не биха настъпили или че непременно биха били по-леки. Вещото лице М. пояснява, че предпазният колан не застопорява тялото, като в случая ударът е отлява, като предпазният колан има точка на закрепване долу в областта на таза и корема. Предпазният колан предотвратява в най – голяма степен предвижване на тялото при челен удар, като при страничен удар от лява амплитудата на движение е най – голяма. Вещото лице М. посочва, че галавата е най – отдалечената точка на закрепване ан колана и може да направи най – голяма амплитуда от цялото тяло. Съдът счита, че приетото по делото заключение на комплексната САТЕ и СМЕ е обективно, пълно, обосновано и компетентно изготвено, като същото се основава на събраните както в настоящото производство доказателства, така и на тези в досъдебното производство. С оглед изминалия дълъг период от време, дадените от вещото лице М. пространни разяснения, касаещи настъпването на максимална деформация и частичното възстановяване, то съдът счита, че допълнителното изследване на конкретни сантиметри на навлизане на купето при удара е невъзможно и неоснователно би забавило делото. Именно поради тази причина не е допусната повторна комплексна експертиза, при която вещите лица да изследват процесното МПС и да установяват в сантиметри навлизането на елементи от купето и движението на колана. На основание подробно изложените съображения за възприемане на изводите на вещите лица в приетото по делото заключение на комплексната САТЕ и СМЕ, съдът не приема за установено и доказано по безспорен начин възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – ищец по делото. С оглед неустановяване на съпричиняването, то не подлежи на намаляване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, предмет на настоящото производство. Необходимо е да се определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, в съответствие с чл. 52 ЗЗД. При определянето му съдът съобрази, че състоянието на ищеца е преминало през няколко етапа, като първоначално е бил в толкова тежко общо състояние, че се е наложило да бъде интубиран и поставен на командно дишане. След преодоляване на травматичния шок и постигната корекция на нарушенията на основните жизнени функции ищецът е преместен за лечение в Клиника по неврохирургия. Видно от приложените епикризи, престоят на ищеца в Клиника по неврохирургия е продължил три месеца, като същият е бил в състояние на „будна кома“, в каквото е и изписан и изпратен у дома. По време на престоя му е развита посттравматична вътрешна хидроцефалия, като е проведено оперативно лечение, описана в приетата по делото като писмени доказателства медицинска документация и приетите експертизи. Последвал е етап на домашно лечение, физиотерапия, приемане на медикаменти и приемане на обезболяващи поради констатираните от гримасите на ищеца болки. В етапа на домашно лечение е провеждано лечение в спешен порядък в периода от 05.08.2021 г.-12.08.2021 г. , както и консултация в Клиника по неврохирургия на 11.04.2022 г. На 18.04.2022 г. е проведен консултативен нервологичен преглед от домашно лечение, като до оперативното лечение в РТурция се е стигнало едва през 2025 г. е правена рехабилитация, която е предизвиквала у ищеца значителни по интензитет болки и страдания. От приетото по делото комплексно заключение на СМЕ и изслушаните сводители – родители на ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло, се установява, че през 2025 г. са извършени множество операции с цел да се премахнат вкалцявания, да се освободят сухожилия и мускули, като по този начин се облекчава процеса на рехабилитация. Св. Н. посочва, че след операцията на таза, вече не е толкова болезнено преместването на ищеца в инвалидната количка. От приетатата и неоспорена от страните комплексна съдебно – медицинска експертиза се установява, че актуалното здравословно състояние на пострадалия обуславя трайно продължаване на болките, страданията и неудобствата от получените увреждания - една категорична трайност и необратимост на получените травматични увреждания, респ. липса на реална възможност за манифестно подобрение в бъдеще. Причинените травмативни увреждания и техният дефинитивен характер са установени, както от събраните писмени доказаталества, така и от приетото по делото заключение на СМЕ и изслушаните вещи лица Д. М. и Х. М.. Вещите лица установяват трите групи увреждания в причинно – следствена връзка с ПТП- то, както и оценяват възстановяването на ищеца, като сочат , че същото може да се оцени, като достигнало до състояние на Тежка инвалидност – в съзнание, но зависим от околните при обслужване. Установени са и възможните последици поради дълго изминалия период и липсата на значително подобрение на състоянието му. Безспорно се установява по делото, че зависимостта от чужда помощ продължава и към момента, като тази зависимост обуславя и наличието на негативни психологични преживявания на ищеца, установени както от събраните гласни доказателства, така и от приетото по делото заключение на съдебно – психологичната експертиза. При определянето на обезщетението освен интензитета на болките и страданията, възрастта на ищеца, както и предходния му начин на живот и степента на настъпилата негативна промяна в него, съдът следва да съобрази икономическите условия в страната към момента на момента на настъпването на вредите, когато минималната работна заплата в РБ е била 560 лв., т.е. повече от три пъти по - ниска от заплатата към момента на приключването на съдебното дирене. Ориентир при определянето на обезщетението е и нивото на застрахователно покритие, определено в нормата на чл. 492, ал. 1 КЗ в редакцията към датата на събитието за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане е 10 420 000 лв. за всяко събитие. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази и съдебната практика по сходни на настоящия случаи, както следва: С Решение № 123 от 10.01.2020 г. по търг.д. № 3104/2018 г., ВКС, ІІ т.о. е определено обезщетение за неимуществените вреди на пострадала на 16 г. възраст, която (от нормално активно дете със спортни постижения се е превърнала в инвалид, нуждаещ се от постоянна помощ в ежедневието си) след претърпяна тежка черепно-мозъчна травма (наред с други увреждания) е преживяла състояние на кома в продължение на 40 дни, последвано от будна кома до края на 4-я месец след ПТП, за чието настъпване на 22.06.2015 г. пострадалата няма принос; присъдена е главница в размер на 420 000 лв. при лимит в размер на 2 000 000 лв. при 1 пострадал (чл. 266, т. 1, б. "а" КЗ, отм.). С Решение № 230 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 81/2023 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС е определено обезщетение в размер на 700 000 лева за неимуществени вреди на наследниците на пострадал от ПТП, при което в резултат от уврежданията на четвъртия ден след ПТП –то е изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на 05.11.2021 г. Дифузното увреждане на главния мозък освен изключване на коровите функции е засегнало и подкорови и стволови структури, свързани с хранене, погледи, движения и емоции, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и предизвикана двигателна активност, липса на реакции на външни дразнители, невъзможност да се извършват каквито и да било волеви действия, да се контролират тазовите резервоари. Не е можел да приема храна и течности - хранен е чрез гастростома, бил е неконтактен, не е издавал звуци, не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да общува с околните. Продължителното състояние на кома е довело до промяна и на костния метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати, блокирали функцията на засегнатите стави. Направени са две операции, след които остава на изкуствена белодробна вентилация, като е бил в тежко здравословно състояние 1 година и 10 месеца. Прогнозата за възстановяване е била песимистична, като пострадалият е починал по време на производството по делото пред първата инстанция - на 05.11.2021 г., т.е. останал е в будна кома до края на живота си. С Решение № 705 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 609/2023 г., IV г. о., ГК по сходен на настоящия случай на ПТП с оглед възрастта на пострадалия и прогозите за възстановяване на пострадалия е определено обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 800 000 лева. Решение № 50097 от 12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 694/2022 г., II т. о., ТК по сходен случай с изключение на допълнителни последици изразяващи се в да провежда разговор или дори да проговори и липса на контрол на тазовите резервоари е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 000 лева за ПТП, настъпило на 21.03.2016 г., като са съобразени медико-биологичната характеристика на претърпените от ищцата политравматични телесни увреждания, проведените многобройни оперативни интервенции, продължителността на протеклия възстановителен период, възрастта на ищцата към датата на ПТП /13 г. /, преживените в резултат на увреждането болки и страдания, както и факта, че ищцата продължава и ще продължава да търпи такива поради необратимите увреждания и поради необходимостта от периодична подмяна на клапата, поставена зад дясното й ухо, невъзможността за настъпване на възстановяване – ищцата да може отново да учи или да работи, да може сама да се обслужва и да общува пълноценно, т. е. лишаването й от професионален и социален живот и пълната й зависимост от чужди грижи. След съвкупната преценка на събраните в хода на настоящото производство доказателства и установените факти, съдът счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД се явява размерът от 900 000 лв. с еврова равностойност от 460 162, 69 евро. При определяне на размера съдът съобрази обстоятелството, че към датата на ПТП-то ищецът е бил на •• години, като вследствие на телесните увреждания в причинно – следтвена връзка с ПТП-то е бил дълъг период от време в „будна кома“ . Този период е последван от постепенно и бавно възстановяване първоначално на речевите функци, впоследствие на паметта и съответно до достигане на етапа, в който ищецът може да общува словесно и е с възстановено и нормално функциониращо съзнание. Взети са предвид и изводите на вещите лица за особена интензивност на болките и страданията за срок до 12 месеца, значителни и постоянни болки в следващите 2-3 години и продължаващи в умерена степен до момента. Отчетено е обстоятелството, че пострадалият и към настоящия момент е напълно зависим от околните и близките за съществуването си, с нарушена двигателна дейност и на четирите крайника /квадрипареза тежка степен до плегия за левите крайници/, с психоемоционални и ментални нарушения, симптоматична епилепсия, облигатна зависимост от чужда помощ. Отчетени са и възможните негативни последици за здравето на ищеца в бъдеще, както и липсата на реална възможност за манифестно подобрение. Освен физиските болки и страдания са взети предвид и установените негативни психологични последици, описани от вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно – психологичната експертиза, както и от събраните по делото гласни доказателства. Взето е предвид и обстоятелството, че ищецът към датата на ПТП-то дори не е навършил пълнолетие, пълен с живот, социално активен, срещаш се с приятели, имал е и връзка с момиче. Вследствие на травмите, неговият живот рязко се е преобрърнал, като след борбата за връщане на жизнените му функции идват периоди на продължителна и мъчителна борба за възстановяване на съзнанието му и физическото му възстановяване и в крайна сметка шест години след случилото се не се сочи да е налице възможност за съществено подобрение. Ищецът се оказва трайно прикован към леглото и инвалидния стол, като монотонността на ежедневието и дългата борба за постигане дори и на минимално подобряване на двигателните му функции, предизвика у него депресивни състояния, занижена самооценка и безперспективност. При определяне на обезщетението е взета предвид и установената тревожност у ищеца, дължаща се на факта, че той осъзнава необратимостта на състоянието си и че неговите родители с всяка изминала година остаряват все повече и трудно успяват да осъществявата ежедневните грижи за него, без това да се отрази на здравословното им състояние. Освен така описаните тежки по степен в първоначалния период физически болки и страдания и до умерена степен към настоящия момент, както и психологическата травма, при определянето на размера на обезщетението е отчетено и обстоятелството, че към настоящия момент макар и минимално е налице подобрение в здравословното състояние на ищеца. Вследствие на премахване на вкалцяванията на таза, преместването в инвалидната количка от легнало положение вече не е толкова болезнено, като има леко движение и на десния горен крайник. Възстановено е съзнанието на ищеца, като има ориентация за време, място, среда и собствена личност, като мисловният процес е забавен, но логичен и последователен. Възстановена е и речта му, като в приетото по делото заключение на съдебно – психологичната експертиза е посочено, че същата на моменти е забавена, отслабена и трудно разбираема. Съобразена е и цитираната съдебна практика, като са отчетени различните социално – икономически обстановки и съответно интензитета, продължителността на болките и страданията, психологичните и емоционални последици, възрастта на пострадалия и всички обстоятелства, обуславящи по – нисък от определения от настоящия съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид безспорно установените по делото интензивни физически, психологични и емоционални болки и страдания, както и с оглед становището на вещите лица за липса на реална възможност за манифестно подобрение в бъдеще, отчитайки и социално – икономическата обстановка към датата на ПТП-то и другите описани по – горе обуславящи фактори, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 000 лв. /460 162, 69 евро/ съдът счита, че се явява справедливо такова. С оглед плащане на сумата от 300 000 лв. от ответника след образуване на настоящото производство, то следва то следва това обстоятелство на основание чл. 235, ал.3 ГПК да се вземе предвид и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да се уважи до размера на сумата от 600 000 лв. с еврова равностойност 306 775, 13 евро. За разликата между претендирания размер от 613 550,26 евро и уважения такъв от 306 775,13 евро искът следва да се отхвърли като недоказан по размер и поради плащане в хода на процеса. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 1385 лв., то от събраните в хода на делото доказателства безспорно се установява, че така направените разходи са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, поради и което подлежат на обезщетяване. Предвид обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 615 лв. имуществени вреди след образуване на делото, то този факт следва да се вземе предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът до този размер да се отхвърли поради плащане. До размера от 770 лв. /393,69 евро./ искът за присъждане на имуществени вреди следва да се уважи, като основателен и доказан по размер. По отношение на претенцията за законна лихва: Обезщетението за вреди е дължимо ведно със законната лихва. Според нормата на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По прекия иск по чл. 432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя "гражданска отговорност" на автомобилистите в застрахователното обезщетение и до размера на застрахователния лимит се включват лихвите по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които застрахованият делинквент дължи и които започват да текат от по-ранната от следните дати: от уведомяването на застрахователя от застрахования за застрахователното събитие (чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ), от уведомяването на застрахователя от увреденото лице за събитието или от отправената писмена претенция на увреденото лице до застрахователя да му плати застрахователното обезщетение (чл. 380, ал. 1 КЗ), аргумент от чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал., т. 2 и ал. 3 КЗ. От момента на отправената писмена претенция тече нормативно определеният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, като непроизнасянето или неплащането на застрахователното обезщетение в срока законът свързва: 1) с изпадане на застрахователя в забава, той дължи законните лихви върху дължимото от него застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ) и 2) с възможността увреденото лице да предяви прекия иск в съда (чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432 КЗ). /В този смисъл е Решение № 447 от 4.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2628/2023 г., III г. о., ГК / Не се установява виновният водач да е уведомил застрахователя за настъпването на събитието. Установява се, че ищецът е уведомил застрахователя за произшествието и за това, че има претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. и сумата от 615 лв.- имуществени вреди на 19.08.2024 год. Считано от тази дата започва да тече тримесечният срок, който е изтекъл след заплащане от страна на засрахователя на следните обезщетения, а именно: в размер на 300 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 615 лв.- обезщетение за имуществени вреди. Поради това и обезщетението за неимуществени вреди е дължимо ведно със законната лихва, считано от 19.08.2024 год. Неплатената до момента част от обезщетението в размер на 600 000 лв. /306 775,13 евро/, съставляваща разликата над заплатените 300 000 лв./ 153 387, 56 евро/ до пълния дължим размер от 900 000 лв. /460 162, 69 евро/ ще се присъди ведно със законната лихва, считано от 19.08.2024 год. до окончателното плащане. Върху платената част от обезщетението в размер на 300 000 лв./ 153 387, 56 евро/, също с оглед гореизложените доводи и цитирана съдебна практика, ще се присъди законна лихва, считано от 19.08.2024 год. до деня предшестващ датата на плащането на сумата, а именно до 13.11.2024 год. Обезщетението за имуществени вреди е предявено за сумата от 615 лв. с покана от 19.08.2024 г., поради и което и с оглед плащането в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху сумата от 314,44 евро /615 лв./ - обезщетение за имуществени вреди за периода от 19.08.2024 г. до 13.11.2024 г. По отношение на уважения размер на претенцията за имуществени вреди, то доколкото същата не е включена в поканата до застрахователя, то следва да се присъди законна лихва за периода от датата на връчване на исковата молба на ответника – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претенцията за законна лихва върху главницата от 393,69 евро /770 лв./–имуществени вреди за периода от 19.08.2024 г. до 15.12.2024 г. следва да се отхвърли, като неоснователна. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че законна лихва не се дължи от датата на поканата, а от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне са неоснователни. В този смисъл е и решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ. По въпроса за разноските: С Определение № 1476/22.11.2024 г. ищецът е освободен от такси и разноски, поради което не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил разноски за събиране на доказателства. На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокат Р. М., съразмерно на уважената претенция. В чл. 38, ал. 2 изр. последно от ЗА е предвидено, че съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 7 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА, размерът на адвокатското възнаграждение с ДДС е 51204, 93 лева, от който съразмерно на уважената претенция следва да се присъди сумата от Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 25 605,76 лв. с равностойност в евро 13092,02 евро. По отношение на обстоятелството, че исковата претенция е предявена преди изтичане на тримесечния срок по чл. 498 КЗ следва да се има предвид, че съгласно определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК Императивната последователност на рекламационното и исковото производство, буквално изводима от текста на чл. 498, ал. 3 КЗ, не намира опора в телеологичното тълкуване на разпоредбата, в съответствие с целта на производството – да съдейства за доброволно уреждане на претенцията на пострадалото лице, в случаите, когато това е постижимо, спестявайки съдебни процедури и свързани със същите допълнителни време и разходи, не и да затрудни или лиши същото от обезщетяване. Независимо от вече предявена писмена претенция и ясно заявен още с отговора на застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер, предвид което и не подлежи на изчакване срок по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечният е предвиден от законодателя като максимален, доколкото в по-ранен момент застрахователят не извърши действие или не материализира волеизявление, отговарящо на някоя от хипотезите на чл. 498, ал. 3 КЗ /, съдът прегражда разглеждането на прекия иск във вече висящото производство, за сметка на бъдещо такова, въпреки че становището на застрахователя безспорно удовлетворява хипотеза на чл. 498, ал. 3 КЗ и правен интерес на пострадалия от предявяване на претенцията му по исков път. След като съдът не е прекратил своевременно производството – на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора /искова молба с приложения и отговор на същата/, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговорът на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред. Ако отговорът му не предпоставя съдебно разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение /съгласен е да заплати предявения от пострадалия размер или директно изплати същия/, не би била налице хипотеза на чл. 498, ал. 3 КЗ и преждевременно образуваното съдебно производство би подлежало на прекратяване, с понасяне на разноските, вкл. присъждане такива в полза на ответника, от ищеца. Това е и санкцията, която той би претърпял за неспазване на указаната в чл. 498, ал. 1 КЗ поредност. Именно с оглед на така предвидената санкция за неспазване на тримесечния срок, то съдът счита, че разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника се определят въз основа на отхвърлената претенция, като се отчита обстоятелството, че сумата от 300 000 лева е платена в хода на производството, но преди изтичане на тримесечния срок. С оглед на така постановената съдебна практика и с оглед становището на ответника, че обезщетенията не се дължат в претендирания размер и заплащането на сумата от 300 615 лв., от които 300 000 лв. – неимуществени вреди и 615 лв.- имуществени вреди в тримесечния срок, то съдът счита, че следва да съобрази плащането на претенцията в тримесечния срок при определяне на разноските, които следва да се присъдят в полза на всяка от страните. Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 12 296, 56 евро държавна такса, дължима върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от бюджета на съда са в размер на 212,03 евро /414,70 лв./ за СПЕ, 394,50 евро за САТЕ и 383,47 евро за комплексна СМЕ и 30,68 евро – депозити за свидетели или общо 1020,68 евро. От тях върху ответника следва да се възложат 510,57 евро, пропорционално на уважената част от иска. Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък по чл.80 ГПК. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете поради неоснователност на същите. Ответникът претендира разноски, както следва: 766,94 евро /1500 лв./– депозит за КСМАТЕ, както и допълнително определените депозити за КСМАТЕ в общ размер от общо 623,82 евро и допълнителен депозит по КСМЕ в размер от 260 евро. Ответникът е представляван и от юрисконсулт, за който се определя възнаграждение по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ в съответствие с чл. 25, ал. 2 в размер на 255,65 евро /500 лв./ с оглед цената на иска над 10 000 лв. и проведените четири съдебни заседания. Общият размер на разноските е 1 906, 41 евро. От така претендираните и определени разноски, съразмерно на отхвърлената претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 953,20 евро. Мотивиран от горното, съдът