Решение № 916 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 339/2025 г.

Производство по чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328л и чл. 328и от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на държавен съдия-изпълнител(ДСИ) при РС-Т. О. К. М. ,чрез адв. Р. Н.,против Заповед № СД-02-4 /17.10.2025 г. на Министъра на правосъдието на Р България, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя чрез налагане на наказание „предупреждение за уволнение“.

Жалбата е била администрирана и оставена без движение. Определен е срок за изправяне на нередовността й. След представяне на документ за заплащане на държавна такса и отстраняване на останалите пропуски,коментирани в разпорежданията от закрити заседания, жалбата е била приета за редовна и допустима и се разглежда по същество.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счита се, че издателят на акта не е обсъдил детайлно всички възражения в писмените обяснения.Не е извършил обстоен и задълбочен анализ на същите. Оспорва се субективният елемент на нарушението. Счита се, че няма вина от страна на държавния съдебен изпълнител.Изтъква обективни причини – изключителната натовареност през четиригодишния период на проверка, при който е съвместявал и функции на съдия по вписванията при ограничен деловодителски персонал-единствен съдия-изпълнител към РС-Тутракан, обслужващ две общини .Акцентира се за противоречие с материалния закон.Моли се за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноски.

Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния представител М. С. - главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”, в съдебно заседание и в писмена защита аргументира теза за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна -лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание,при наличие на правен интерес в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт пред компетентния съгласно чл. 328и, ал. 1 и 3 от ЗСВ съд.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Административното производство е започнало с писмо на председателя на Районен съд-Тутракан с вх. № 11-00-589/19.06.2025 г. по регистъра на Министерството на правосъдието(МП), с което е подаден сигнал и се моли за проверка на дейността на държавния съдебен изпълнител О. К. М.. Издадена е заповед № ИЗСВ-01-164 от 30.06.2025 г.на Министъра на правосъдието , с която се нарежда на инспектори от Инспектората по ЗСВ да извършат извънпланова проверка на място на дейността на ДСИ О. М., обхващаща периода 01.01.2022 г. - 31.05.2025 г.От представената докладна записка peг. № 11-00-589/30.07.2025 г. на главния инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието по ЗСВ се установява, че на основание чл. 328г, ал. 1, изречение първо във връзка с чл. 328д, пр.второ и чл. 328е,ал.1, изречение второ, пр. второ от ЗСВ е предложено да се образува дисциплинарно производство срещу О. К. М. - ДСИ при PC - Тутракан във връзка с нарушенията, констатирани в доклада за извършената проверка.

Със заповед № ИЗСВ-01197/31.07.2025 г.на Министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу държавния съдебен изпълнители О. М. и от него са поискани писмени обяснения относно установените при проверката нарушения.

Заповедта е връчена на адресата като на същия е указана и възможността да даде обяснения по реда на чл. 328е, ал. 1 ЗСВ.

Жалбоподателят е дал писмени обяснения, видно от представеното писмо с вх. № 11-00-589/19.08.2025 г.

С докладна записка с peг.№ 11-00-589/02.10.2025 г. главният инспектор намира, че са налице нарушения в работата на ДСИ по движението на изпълнителните дела.

Върху докладната записка е поставена резолюция от министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, в съответствие с което е изготвена и обжалваната заповед № СД-02-4/17.10.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ДСИ О. М. при СИС на Районен съд - Тутракан.

С писмо с изх. № 215 от 03.02.2026 г. по регистъра на РС-Тутракан административният ръководител на Районен съд Тутракан излага становище до Министерство на правосъдието, че от направена вътрешна проверка на работата на ДСИ М. се установява системност в действията/бездействията по образуването и воденето на изпълнителните дела.

Нарушенията, изброени от председателя на РС-Тутракан,възпроизведени и в оспорената заповед, представляват:

1. Държавен съдебен изпълнител О. К. М. е нарушил разпоредбата на чл. 431, ал. 3 и сл. ГПК, като е допуснал бездействие по следните 41 бр.изпълнителни дела, проверени на случаен принцип, като след извършване на последното действие по изпълнителното дело /в повечето случаи това е изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника/, не е предприел последващи изпълнителни действия, вменени му като задължение по закон:

За 2025 г. - 1. ИД № 2/2025 г.; 2. ИД № 4/2025 г.; 3. ИД № 16/2025 г.; 4. ИД № 29/2025 г.; 5. ИД № 44/2025 г.; 6. ИД № 60/2025 г.; 7. ИД № 79/2025 г; 8. ИД № 81/2025 г.;

За 2024 г. - 1. ИД № 4/2024 г.; 2. ИД № 14/2024 г.; 3. ИД № 33/2024 г.; 4. ИД № 38/2024 г ; . ИД № 44/2024 г.; 6. ИД № 67/2024 г.; 7. ИД № 176/2024 г.; 8. ИД № 187/2024 г.; 9. ИД № 193/2024 г.; 10. ИД№ 44/2024 г.; 11. ИД№ 211/2024 г.;

За 2023 г. -1. ИД № 8/2023 г.; 2. ИД № 43/2023 г.; 3. ИД № 55/2023 г.; 4. ИД № 71/2023 г.; 5. ИД № 90/2023 г.; 6. ИД № 106/2023 г.; 7. ИД № 154/2023 г.; 8. ИД № 155/2023 г.; 9. ИД № 159/2023 г. 10. ИД№ 166/2023 г.;

За 2022 г. - 1.ИД № 11/2022 г.; 2. ИД № 113/2022 г.; 3. ИД № 123/2022 г.;4.ИД № 138/2022 г.; 5.ИД №> 140/2022 г.; 6. ИД № 141/2022 г.;7.ИД № 142/2022 г.; 8.ИД № 146/2022 г.; 9. ИД № 163/2022 г. 10. ИД № 167/2022 г.;11.ИД№ 167/2022 г.; 12.ИД№ 167/2022 г.;

2. С бездействието си държавен съдебен изпълнител О. К. М. е нарушил разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като не е прекратил с постановление следните 16 изпълнителни дела, проверени на случаен принцип за проверявания период:

За 2023 г. -1. ИД № 8/2023 г.; 2. ИД № 43/2023 г.; 3. ИД № 55/2023 г.;4. ИД № 71/2023 г.

За 2022 г. -1. ИД № 11/2022 г.; 2. ИД № 113/2022 г.; 3. ИД № 123/2022 г.; 4. ИД № 138/2022 г.; 5. ИД № 140/2022 г.; 6. ИД № 141/2022 г.; 7.ИД; 142/2022 г.; 8. ИД № 146/2022 г; 9. ИД № 163/2022 г.; 10. ИД № 167/2022 г.; И. ИД № 167/2022 г.;12. ИД № 167/2022 г.

По посочените изпълнителни дела не е било поискано извършване на изпълнителни действия от взискателя повече от две години от последното изпълнително действие, поради което съдебният изпълнител е следвало да прогласи прекратяването им /перемпция/ с изричен акт - постановление, независимо, че тя настъпва по право.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Прекратяването на изпълнението чрез изрично постановление на съдебния изпълнител е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност.

Държавният съдебен изпълнител е следвало, при наличие на основание, да приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, като се произнесе с постановление, за да осигури яснота и правна сигурност на изпълнителния процес.

След преценка на събраните по преписката доказателства и след анализ на подаденото възражение, Министърът на правосъдието е отчел, че са налице всички изискуеми се предпоставки за издаване на заповед за налагане на дисциплинарна отговорност като е изложил следните съображения по възражението:

Оправданието към констатациите от проверката по ИД № 2/2025 г. е неоснователно, защото в графата по цитираната т. 2 от удостоверението не е посочен размерът и видът на задължението, кой е органът, който го е наложил и на какво основание, има ли неизплатен остатък, към момента актуални ли са тези мерки, още повече че са наложени още на 24.02.2020 г. ДСИ е трябвало в изпълнение на задълженията си по ГПК да прояви активност, като изследва постъпилата информация, за да установи обстоятелствата, касаещи събирането на дължимите от длъжника суми чрез извършване на различни изпълнителни действия - налагане на запори, запор на движимо имущество /МПС, движими вещи и др., още повече, че в едно от приложенията, изпратени от НАП, има данни за притежавани от длъжника различни МПС-та/, възбрани и др.

В обяснението си по тази точка ДСИ е посочил, че „с разпореждане от 07.08.2025г. на основание чл. 427, ал.1 т. 5 от ГПК същото изпълнително дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия в друг съдебен район.“

Това действие от ДСИ е извършено след извършената на място проверка в СИС при PC-Тутракан от проверяващите инспектори и изразените от тях предварителни констатации, поради което в доклада от проверката не е взето отношение по това действие на съдебния изпълнител и не е направена преценка доколко то е законосъобразно.

От анализа на възражението и съпоставянето му с установените и отразени в доклада за проверката факти по изпълнителното производство се потвърждава изводът на проверяващите, че по същото ДСИ е допуснал неоправдано бездействие, като след връчване на покана за доброволно изпълнение, не са предприети други действия по движението на изпълнителното дело след посочената в обстоятелствената част на доклада дата.

Фактът, че поканата за доброволно изпълнение е връчена не лично, а чрез юрисконсулт К. Г., е неотносим към направените констатации за последващо бездействие по ИД № 4/2025 г., още повече, че връчването на юридическо лице може да се извърши както на всяко упълномощено лице, какъвто е безспорно юрисконсултът, така и на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме“ - аргумент от чл. 50, ал. 3 от ГПК.

В обяснението си държавният съдебен изпълнител е посочил, че към момента изпълнителното дело е в принудителни изпълнителни действия, като са изискани справки от БНБ и наложени запори по банковите сметки на длъжника.

Горните изпълнителни действия от държавния съдебен изпълнител /и то по негови твърдения, без да са ангажирани писмени доказателства/ са осъществени след извършената на място проверка в СИС при PC - Тутракан от проверяващите инспектори и изразените от тях предварителни констатации, поради което в доклада от проверката не е взето отношение по тях и не е извършена преценка доколко те са законосъобразни.

Така изразеното възражение от ДСИ О. М. по този пункт е неоснователно и следва да се приеме, че нарушението му, изразяващо се в бездействие по изпълнителното дело, е извършено.

По отношение на възражението, че по ИД № 16/2025 г. има разпореждане за цялостно проучване на имуществото на длъжника, следва да се посочи, че този факт не се оспорва и действително има такова разпореждане от ДСИ за цялостно проучване на имуществото на длъжника, поискано от взискателя и то е налице, но липсват последващи действия на съдебния изпълнител в изпълнение на този негов акт, с изключение на полученото удостоверение от НАП за наличие на публични задължения. ДСИ е следвало да прояви активност и да изпълни вменените му от закона служебни задължения, като изисква съответната информация, позволяваща му да предприеме различни изпълнителни действия - налагане на запори на банкови сметки, проверка за наличие на трудови договори, запор на движимо имущество, възбрана на недвижимо имущество и др., за удовлетворяване на паричното притезание на взискателя - PC - Тутракан.

В заключение, така изразеното възражение от ДСИ О. М. по този пункт е неоснователно и следва да се приеме, че нарушението, изразяващо се в бездействие, е извършено.

Посоченият от ДСИ О. М. факт, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена лично, а на майката на длъжника, е неотносим към редовното връчване на поканата - аргумент от чл. 46, ал. 2 от ГПК, допускащ връчване на „пълнолетен от домашните му“, който е съгласен да приеме съобщението /още повече, че в доклада е пояснено, че връчването е станало чрез майката/. Така изразеното възражение от ДСИ О. М. по отношение на констатациите от проверката на ИД № 29/2025 г. е неоснователно и следва да се приеме, че нарушението, изразяващо се в бездействие, е извършено.

Посоченият от държавния съдебен изпълнител по отношение на констатираното негово бездействие по ИД № 44/2025 г. факт че в издаденото удостоверение от НАП - ТД - Варна е посочено, че срещу длъжника има наложена обезпечителна мярка за обезпечаване на публични задължения - запор на лек автомобил „Нисан“ на 10.03.2025г., като все още към момента на справката не е започнато принудително изпълнение по чл. 191, ал. 2 от ДОПК, не го освобождава от задълженията му, визирани в ГПК, за предприемане на съответните изпълнителни действия за удовлетворяване на дължимите вземания, които са и в значителен размер. Така изразеното възражение от ДСИ О. М. е неоснователно и следва да се приеме, че нарушението, изразяващо се в бездействие, е извършено.

Държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката на ИД № 60/2025 г. факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Възражението във връзка с констатираното бездействие на държавния съдебен изпълнител по ИД № 79/2025 г. относно размера на дължимата сума е неясно, тъй като в края на изпълнителното дело на последната страница ДСИ е написал ръкописно в графата „допълнително начислени такси“ сумата от 20 лв. Но дори и да се приеме, че става дума за задължение от 5 лв.,а не 20лв., то този факт е несъществен. Твърдението за изпратена покана за доброволно изпълнение до кметство [населено място], която не се върнала от връчителя, не се подкрепя от намиращите се по изпълнителното дело писмени документи. По делото не е установен вторият екземпляр от поканата за доброволно изпълнение, от изпращането на която са минали почти два месеца - изпратена по твърдения на ДСИ О. М. на 05.05.2025г.

Дадените по тази точка обяснения на държавния съдебен изпълнител не следва да бъдат кредитирани, тъй като по изпълнителното дело при проверката на място не е констатиран втори екземпляр /отрязъка/ на поканата за доброволно изпълнение, нито пък съдебният изпълнител е приложил някакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че и по тази точка, има извършено нарушение, обективирано чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Последното действие на ДСИ О. М. с изпращане на изпълнителното дело по компетентност е извън предмета на проверката и е извършено след приключването й, поради което в доклада от проверката не е взето отношение относно неговата законосъобразност.

Възражението във връзка с ИД № 81/2025 г. за допусната неточност в доклада относно отбелязване на факта за връчването на поканата за доброволно изпълнение лично на длъжника на 12.05.2025г. е основателно. Такава неточност е допусната, поради което се приема това възражение.

Всъщност, на тази дата - 12.05.2025г. е връчено съобщение лично на длъжника, видно от изпратеното такова с изх. № 1117/05.05.2025г. на СИС при PC - Тутракан, с което същият се уведомява за дължимите към НАП публични задължения. Неоснователно е възражението на ДСИ О. М. относно посочения размер на дължимата сума.

Възражението относно невярното посочване на общия размер на задължението на длъжника е неоснователно, тъй като при проверката по всички изпълнителни дела е посочен общият размер на дължимите публични задължения и тези към бюджета на съдебната власт, като неслучайно е посочен общият размер на задължението. Съдебният изпълнител е задължен да събира и двата вида дължими суми - тези към държавата, представлявана от НАП, която е винаги и по право присъединен взискател, както и дължимото на взискателя, в случая PC - Тутракан за дължимите такси, което е задължение към бюджета на съдебната власт. Започналото принудително изпълнение срещу длъжника по изпълнителното дело, като видно от получената справка от НАП - ТД - Варна от 30.04.2025г. са наложени обезпечителни мерки - запори по банкови сметки в две банки /наложени 20.02. 2019г. и 22.11.2022г./,

принудително изпълнение, не лишава държавният съдебен изпълнител от задълженията му да започне свои проучвания с оглед реализиране и събиране вземанията срещу същия длъжник, с оглед правомощията му по ГПК. Те са различни от действията на публичния изпълнител, извършвани по реда на ДОПК.

Твърдението за изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение не се подкрепя от намиращите се по изпълнителното дело писмени документи. По делото не бе установен вторият екземпляр от поканата, за която се твърди, че е изпратена до посоченото кметство.

С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че е налице извършено нарушение обективирано чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Относно ИД № 4/2024 г., ИД № 14/2024 г., ИД Х° 33/2024 г., ИД Хе 38/2024 г., ИД Хе 44/2024 г. в обяснението си държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушенията по същите са извършени чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Възражението на държавния съдебен изпълнител срещу констатациите от проверката по ИД Хе 67/2024 г. не следва да бъде кредитирано, тъй като при проверката на място по изпълнителното дело не е намерен посоченият документ - разпореждане на ДСИ от 15.04,2025г. за присъединяване към друго изпълнително дело, нито пък са представени други писмени доказателства за това твърдение, които да обективират друг извод относно законосъобразността на действията.

С оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че е налице извършено нарушение обективирано чрез бездействието на съдебния изпълнител.

По отношение на възражението на държавния съдебен изпълнител срещу констатираното нарушение по ИД №176/2024 г, следва да се посочи,че обстоятелството, че в издаденото удостоверение от НАП ТД -Варна има данни за започнало изпълнение по чл. 191,ал.2 от ДОПК по банкова сметка на длъжника в ДСК АД, не освобождава съдебният изпълнител от задълженията му, визирани в ГПК, за предприемане на съответните изпълнителни действия за удовлетворяване на дължимите вземания чрез различните изпълнителни способи.

В обяснението си държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Възражението по отношение на констатациите за допуснато от ДСИ О. М. бездействие по ИД Хе 187/2024 г. е неоснователно, тъй като при проверката по всички изпълнителни дела е посочен общият размер на дължимите публични задължения и тези към бюджета на съдебната власт, като не случайно е посочен общия размер на задължението. Съдебният изпълнител е задължен да събира и двата вида дължими суми - тези към държавата, представлявана от НАП, която е винаги и по право присъединен взискател, както и дължимото към взискателя, в случая Районен съд - Тутракан за дължимите такси, което е задължение към бюджета на съдебната власт.

В обяснението си по тази точка държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Относно установените факти при извършването на проверката на ИД № 193/2024 г. в обяснението си държавният съдебен изпълнител не отрича констатациите, поради което следва да се приеме,че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител. Основното възражение на държавния съдебен изпълнител във връзка с констатациите от проверката на ИД № 211/2024 г. е свързано с твърдението му за изпратена покана за доброволно изпълнение до кметство [населено място], която не се е върнала от връчителя. Това твърдение за изпратена покана за доброволно изпълнение не се подкрепя от намиращите се по време на проверката на изпълнителното дело писмени документи.

По делото не е приложен екземпляр /разпечатка/ от твърдяната за изпратена покана за доброволно изпълнение, за която имало данни в използвана от СИС система JES. Дори и да се приеме това твърдение за вярно, самата покана за доброволно изпълнение е изпратена значително късно, близо повече от 50 дни след образуване на изпълнително дело. Процесът на връчването не е контролиран от държавния съдебен изпълнител, тъй като с изпращането на покана за доброволно изпълнение и редовното й връчване произтичат различни правни последици по движението на изпълнителното дело, своевременно упражняване на процесуалните права на страните, процесуални срокове и др. До момента на констатациите от проверяващите /м. юли 2025г./ или близо 4 месеца след твърдяното изпращане на покана за доброволно изпълнение, не е извършвана проверка по изпълнителното дело за редовността на връчването на този документ от държавния съдебен изпълнител.

Посочените факти също подкрепят извода за бездействието на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, липса на ритмичност и организация в работата му.

По второто възражение относно започнало изпълнително производство срещу длъжника по изпълнителното дело следва да се посочи, че започналото принудително изпълнение срещу длъжника по изпълнителното дело, видно от получената справка от НАП ТД - Варна от 21.02.2025г., от която е видно, че са наложени обезпечителни мерки - запори по банкови сметки в две банки /наложени 20.02. 2019г. и 22.11.2022г./ и започнало изпълнение и отразяване на наложени запори на три МПС, наложени на 11.12.2023г., срещу които не е започнало принудително изпълнение, не е извинение за държавния съдебен изпълнител да не упражнява задълженията си да започне свои проучвания с оглед реализиране и събиране вземанията срещу същия длъжник, с оглед правомощията му по ГПК. Те са различни от действията на публичния изпълнител, извършвани по реда на ДОПК.

Възражението на държавния съдебен изпълнител е неоснователно, като същият не оборва с писмени доказателства констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Липсата на самокритичност от страна на държавния съдебен изпълнител, въпреки многобройните констатации за бездействие по изпълнителните дела, е показател за отношението му към изпълнението на професионалните му задължения и липса на организация в работата му. Степента на отговорност на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните задължения е свързана с факта, че тези изпълнителни дела имат за предмет вземания, които са дължими към бюджета на съдебната власт, в чиято структура се намира и СИС.

Във всички възлагателни писма от взискателя — Районен съд - Тутракан - конкретно са посочени начините на изпълнение, които той не е извършил въпреки изричното овластяване и задължение по закон. Ако е смятал, че взискателят е бездействал е следвало формално да приложи закона - да прогласи перемцията по чл.433,ал.1т.8 от ГПК, което той не е сторил по нито едно от проверените изпълнителни дела.

В обяснението си държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката факти.

Следва да се отбележи и факта, че дължимата сума по изпълнителните дела, обект на проверката,касае и публичните задължения, т.е тези дължими към държавата суми по постъпилата информация от НАП, които също следва да бъдат събирани. Констатираното поведение на държавния съдебен изпълнител касае бездействие не само относно несъбирането на дължимите суми към бюджета на съдебната власт, но още повече и не по малко важни други публични задължения - дължимите от длъжниците суми към държавата,

Възражението на държавния съдебен изпълнител по отношение на констатираното бездействие от негова страна по ИД № 71/2023 г., че в доклада неправилно е посочено, че „ПДИ е връчено лично на съпругата на длъжника на 03.07.2023г., вместо лично на длъжника на 06.07.2023г.“ е достоверно.

Другото възражение на държавния съдебен изпълнител, че изпълнителното дело е образувано на 22.06.2023 г., вместо на посочената дата в доклада - 26.04.2023 г. също е основателно. Горните възражения, макар и основателни, касаят технически грешки при изписването на датите в доклада, но не променят общия извод за продължително бездействие от страна на държавния съдебен изпълнител по изпълнителното дело.

В тази връзка следва да се посочи, че в обяснението ДСИ М. не отрича констатираните при проверката факти /с изключение на горните корекции, касаещи изписването на определени дати/, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Възражението на ДСИ М. във връзка с твърденията му по отношение на констатациите от проверката по ИД № 90/2023 г., че в доклада неправилно е посочено, че „ПДИ е връчено лично на длъжника на 17.08.2023г.“, е основателно, защото поканата за доброволно изпълнение е връчена на лице, което се е представило като свекърва на длъжника - Е. Б.. Този факт обаче, не променя редовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение.

И по отношение на това изпълнително дело държавният съдебен изпълнител е депозирал обяснение, че по изпълнителното дело взискателят Районен съд - Тутракан не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, за разлика от други кредитори, визирайки други съдилища.

В обяснението си държавният съдебен изпълнител не отрича констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействие.

Възражението на държавния съдебен изпълнител по ИД № 106/2023 г. също е насочено като твърдение за бездействие от ръководството на съда, което като представител на взискателя не е проявило активност и не е поискало изпълнителни действия в законовия двугодишен срок. Такова възражение освен, че е неотносимо към проявеното бездействие на съдебния изпълнител, не може да послужи като оправдателен мотив за неизпълнените служебни задължения, вменени му от закона, още повече, че във възлагателното писмо от взискателя - Районен съд — Тутракан изрично на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК са посочени и поискани начините на изпълнение, които следва да бъдат извършени първоначално от държавния съдебен изпълнител.

В обяснението си по констатациите по това изпълнително дело ДСИ О. М. е посочил, че с разпореждане от 30.07.2025г. е разпоредено цялостно проучване на имуществото на длъжника, също е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, който ще се извърши на 28.08.2025г. от 10.30 ч.

За горното обстоятелство обаче, ДСИ О. М. не е приложил писмени доказателства.

Дори и да се приеме, че тези действия са факт, те са осъществени след извършената проверка на място.Като доказателство, че направените констатации за бездействие по изпълнителното дело са факт следва да се посочи, че те са извършени почти 23 месеца след връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника.

Възражението във връзка с констатираните по ИД № 154/2023 г. нарушения ,освен, че е неотносимо към проявеното бездействие на съдебния изпълнител, не може да послужи като оправдателен мотив за неизпълнените служебни задължения, вменени му от закона, още повече, че във възлагателното писмо от взискателя - Районен съд - Тутракан изрично на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК са посочени и поискани начините на изпълнение, които следва да бъдат извършени първоначално от държавния съдебен изпълнител.

За обстоятелство, че е разпоредил цялостно проучване на имуществото на длъжника, също и насрочен опис на движимите вещи на длъжника, който ще се извърши на 28.08.2025 г. от 12.00 ч., държавният съдебен изпълнител не е приложил писмени доказателства. Дори и да се приеме, че тези действия са факт, те са извършени след извършената проверка на място и са доказателство, че направените констатации за бездействие по изпълнителното дело са факт - действията са извършени почти 20 месеца след връченото поканата за доброволно изпълнение на длъжника.

В обяснението си ДСИ О. М. не отрича констатираните при проверката факти, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействие.

Възражението по отношение на ИД № 155/2023 г. освен, че е неотносимо към проявеното бездействие на съдебния изпълнител, не може да послужи като оправдателен мотив за неизпълнените служебни задължения, вменени от закона.Във възлагателното писмо на Районен съд - Тутракан изрично на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК са посочени и поискани начините на изпълнение, които е следвало да бъдат извършени първоначално от съдебният изпълнител.

За обстоятелството относно издаденото разпореждане за цялостно проучване на имуществото на длъжника държавният съдебен изпълнител не е приложил писмени доказателства. Дори и да се приеме, че този акт /разпореждането/ е факт, то е извършено след извършената проверка на място,почти 19 месеца след връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника.

По отношение на възражението относно констатациите от извършената проверка по ИД № 166/2023 г.-фактът, че срещу същия длъжник е имало образувано и друго изпълнително дело, не касае провереното изпълнително дело. Касае се за различни взискатели и различно правно основание. Дори и да се приеме този факт е видно от изготвената сметка за размера на дълга с дата 16.01.2024 г., че оставащото задължение е в размер на 1248.90 лв.

В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 05.01.2024 г.,е посочена дължима сума в размер общо на 2299,53 лв., поради което е следвало държавният съдебен изпълнител отново да уведоми длъжника за актуалния размер на дълга.

За обстоятелството,че с разпореждане от 30.07.2025 г. е разпоредил цялостно проучване на имуществото на длъжника, държавният съдебен изпълнител не е приложил писмени доказателства.

Дори и да се приеме, че разпореждането е факт, то е извършено след извършената проверка на място ,близо 19 месеца след връченото покана за доброволно изпълнение на длъжника, поради което следва да се приеме, че нарушението е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

Твърденията на държавния съдебен изпълнител за събрана сума по ИД № 11/2022 г. и погасяване на цялото задължение по изпълнителния лист не е подкрепено от писмени доказателства.

Към момента на проверката на място - 02.07- 04.07.2025г. по изпълнителното дело не са били приложени такива документи. Посоченото искане за издаване на Удостоверение от НАП за наличие на задължения е изготвено от държавния съдебен изпълнител едва на 08.07.2025г. - след извършената проверка и направените констатации. След изготвената справка от съдебния изпълнител за размера на дълга от 30.08.2022г. до момента на проверката 02.07 - 04.07.2025г. няма приложени документи за извършени други изпълнителни действия /още повече, че самото изготвяне на такава справка не е същинско изпълнително действие по смисъла на ГПК/.

Дадените обяснения на ДСИ по тази точка не следва да се кредитират, тъй като не са подкрепени от писмени доказателства - не се намират по изпълнителното дело, от което да се види извършени ли са, на коя дата, правното основание, извършено ли е и кога твърдяното разпределение.

С оглед горното обстоятелство следва да се приеме, че нарушението, посочено в доклада, е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител.

От обяснението на държавния съдебен изпълнител по отношение на констатациите по ИД № 113/2022 г. не става ясно кога е прекратено изпълнителното дело, какви суми са събрани или несъбрани. Поради липса на писмени доказателства не следва да се коментира и фактът, че едно изпълнително дело е прекратено на две различни основания.

В обясненията си по отношение на установените факти от проверката по ИД № 123/2022 г. ДСИ О. М. не оспорва констатациите за извършеното нарушение, като е посочил, че изпълнителното дело е прекратено с постановление на основание чл. 433, ал. 1 т.8 от ГПК на 09.07.2025г.- след извършената проверка. Този факт не се отразява на извода, че нарушението, посочено в доклада, е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител, което е продължило повече от 30 месеца.

В обясненията си по отношение на установените факти от проверката по ИД № 138/2022 г. държавният съдебен изпълнител не оспорва констатациите за извършеното нарушение, като е посочил, че изпълнителното дело е прекратено с постановление на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК на 09.07.2025г. - след извършената проверка. Този факт не се отразява на извода че нарушението, посочено в доклада, е извършено чрез бездействието на съдебния изпълнител, което е продължило повече от 33 месеца.

Държавният съдебен изпълнител не оспорва констатациите за извършеното нарушение по ИД № 140/2022 г., като е посочил, че изпълнителното дело е прекратено с Постановление на основание чл. 433, ал. 1 т,8 от ГПК на 15.07.2025г. - след извършената проверка. В обяснението си ДСИ О. М. е посочил, че ИД № 138/2022г. и ИД № 140/2022г. са образувани срещу един и същ длъжник, като дължимата сума към НАП е една и съща и по двете дела - факт, който е без значение за формиране на извод за допуснатото бездействие от съдебния изпълнител, продължило повече от 33 месеца.

В обясненията си по отношение на констатациите по ИД № 141/2022 г., ИД № 142/2022 г. и ИД № 146/2022 г. ДСИ О. М. не оспорва констатациите за извършените нарушения, като е посочил, че изпълнителните дела са прекратени с постановления на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК на 15.07.2025г.- след извършената проверка. Този факт не се отразява на обективния извод, че нарушенията, посочени в доклада, са извършени чрез бездействието на съдебния изпълнител, което е продължило повече от 33 месеца.

По отношение на констатациите във връзка с извършената проверка на ИД № 163/2022 г., ИД № 167/2022 г., ИД № 174/2022 г. и ИД № 175/2022 г. държавният съдебен изпълнител не оспорва констатациите за извършените нарушения, като е посочил, че изпълнителните дела са прекратени с постановления на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК на 15,07.2025г. - след извършената проверка. Този факт не се отразява на обективния извод, че нарушенията, посочени в доклада, са извършени чрез бездействието на съдебния изпълнител, което е продължило повече от 30 месеца.

Съобразено е и обстоятелството, че в доклада и писмото до държавния съдебен изпълнител е допусната техническа грешка, като е посочен погрешен номер на изпълнителното дело, а именно - ИД № 167/2022г. Касае се за ИД № 174/2022г., по което държавният съдебен изпълнител е дал обяснение. Същото се отнася и до ИД № 167/2022г. Касае се за ИД № 175/2022г., по което държавният съдебен изпълнител е дал обяснение.

Относно нарушенията, касаещи неприлагането на разпоредбата чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, изискваща съдебният изпълнител да прекрати с постановление изпълнителните дела, за които е настъпила перемпция, следва да се посочи следното:

Проверяващите инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ са констатирали неприлагането на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на следните 16 бр. изпълнителни дела:

ИД № 8/2023 г.; ИД № 43/2023 г.; ИД № 55/2023 г.; ИД № 71/2023 г.; ИД № 11/2022 г.; ИД № 113/2022 г.; ИД № 123/2022 г.; ИД № 138/2022 г.; ИД № 140/2022 г.; ИД № 141/2022 г.; ИД № 142/2022 г.; ИД № 146/2022 г.; ИД № 163/2022 г.; ИД № 167/2022 г.; ИД № 174/2022 г.; ИД № 175/2022 г.

В обясненията си ДСИ О. М. не е оспорил фактическите констатации на проверяващите в доклада, като е признал, че „ДСИ е длъжен да констатира наличието на перемпция и да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство.“

Дори и да се приеме, че това действие на държавния съдебен изпълнител /прекратяване с постановление на изпълнителното дело/ е извършено, то е несъотносимо към констатираните нарушения по изпълнителните дела и не ги санира, а именно, че същите не са прекратени своевременно, въпреки наличието на съответните законови предпоставки в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

В посочените по- горе проверени изпълнителни дела е констатирано, че не е било поискано извършване на изпълнителни действия от взискателя повече от две години от последното изпълнително действие, поради което същите е следвало да се перемират от съдебния изпълнител с изричен акт - постановление.

В обобщение е заключено, че описаните действия, респ. бездействия представляват дисциплинарни нарушения, извършени от държавния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона за съдебната власт, които неоправдано забавят производството . Те покриват хипотезата и на „неизпълнение на други служебни задължения.“ Проявеното бездействие и липсата на активност от страна на държавния съдебен изпълнител при воденето на изпълнителните дела, са довели до неоправдано забавяне на тяхното движение, като на практика е спряло движението им и е рефлектирало върху събираемостта на задълженията като цяло. Такова бездействие би могло да се квалифицира като системно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния съдебен изпълнител.

При определяне на тежестта на нарушенията е взета предвид степента на обществената значимост на осъществените от ДСИ О. М. деяния, които имат за резултат нарушение на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 и чл. 431, ал. 3 и сл. ГПК и са в несъответствие с целта му - яснота и предвидимост в действията на държавния съдебен изпълнител.

Констатираните бездействия съставляват виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ О. М.,свързани са с липсата на разпореждания по движението на изпълнителните производства и са в кръга на законовите задължения на държавния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗСВ.

Макар вредоносният резултат да не е съставомерен елемент на допуснатите нарушения, той винаги се отчита при определяне на тежестта им - общата несъбрана сума от ДСИ О. М. от изпълнителните дела,проверени на случаен принцип, посочени в доклада, възлиза на около 145 991.82 лв.

Друго важно обстоятелство, определящо вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да бъде посочено, е многобройността на нарушенията, констатирани в 57 бр. репрезентативно проверени изпълнителни дела, както и продължителния период на бездействие от държавния съдебен изпълнител.

Следва да се отбележи и отношението на държавния съдебен изпълнител към констатираните нарушения - липса на самокритичност, поддържане на оправдателна теза с отправяне на необосновани оплаквания за пасивност към ръководството на съда, като счита, че „собствените нарушения са незначителни и не са довели до някакъв негативен резултат“. Това становище на държавния съдебен изпълнител изразява неразбирането му относно отрицателния ефект на неговото бездействие по отношение на страните по водените от него изпълнителни дела. Законодателят не случайно е овластил държавния съдебен изпълнител да събира дължимите суми на органите на съдебната власт,

Оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 328ж ЗСВ орган- Министъра на правосъдието.

Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК.При издаването й са спазени административно-производствените правила по Глава ХVI, Раздел II от Закона за съдебната власт. Дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ и е приключило в срока по ал. 2 на същия член.

Заповедта за образуването на дисциплинарното производство също е издадена от оправомощения за това орган по чл. 328е, ал. 1, изр.1 от Закона за съдебната власт, а предложението за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от лице, визирано в чл. 328д от същия закон.

Спазено е и изискването на чл. 328е, ал. 1, изречение второ, предложение второ от Закона за съдебната власт преди налагане на наказанието министърът на правосъдието да предостави възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност държавен съдебен изпълнител да даде своите обяснения и възражения. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед досежно обстоятелствата, видно от текста на същата.

При определянето на размера на наказанието министърът на правосъдието е обсъдил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя, като е наложил на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице третото по степен на тежест дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

С оглед на горното съдът намира, че с действията си ДСИ М. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение 328а ал. 1 във вр. с чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ- неизпълнение на служебните задължения.

В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в заповедта на Министъра на правосъдието и предхождащите я становища на инспекторите е пълно и точно е установена фактическата обстановка по случая.

В обобщение настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна и не страда от твърдяните от жалбоподателя и неговия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Същата е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона,поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, в полза на юридическото лице, в чиято структура се числи ответникът, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл.172,ал.2 от АПК съдът