Решение № 423 от 7.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7829/2025 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С Присъда, постановена на 28.05.2021 г. по наказателно общ характер д е л о № 3383/20214 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 103-ти състав, съдът е признал подсъдимия В. С. П., роден на •••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан, живущ в гр. София, ж. к „••••••••, ап. 134, с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София, в ж. к. „••••••••, в съучастие с лицата: Р. Б. Ц. – извършител и В.Н.И. – извършител, причинил средна телесна повреда – нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на странична и предна стени на десния горночелюстен синус, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, с изпитателен срок от 3 (три) години. Със същата Присъда, съдът е признал подсъдимия Р. Б. Ц., роден на •••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно специално образоване, неженен, осъждан, работи, живущ в гр. София, ж. к. „••••••••, с ЕГН •••••••••• за виновен в това, че около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София в ж. к. „••••••••, в съучастие с лицата: В. С. П. – извършител и В.Н.И. – извършител, причинил средна телесна повреда – нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на странична и предна стени на десния горночелюстен синус, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, с изпитателен срок от 3 (три) години. С цитираната Присъда съдът е осъдил, на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. да заплатят солидарно на гражданския ищец И. Г. К. сумата от 5 000.00 BGN (пет хиляди лева), представляваща причинени от деянието неимуществени реди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част за горницата до 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева) като неоснователен. Със същата Присъда съдът е осъдил подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. да заплатят солидарно по сметка на Софийски районен съд (СРС) сумата от 200.00 BGN (двеста лева), представляващи 4 % (четири процента) държавна такса върху размера на уважения граждански иск. С цитираната Присъда съдът е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. да заплатят сумата от по 20.00 BGN (двадесет лева), представляващи една трета от направените по делото разноски по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), по сметка на СРС да заплатят сумата от по 27.00 BGN (двадесет и седем лева), представляващи една трета от разноските по делото, за която сума да се издаде изпълнителен лист, както и солидарно да заплатят сумата от 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) на гражданския ищец И. Г. К., представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения представител на същия. Недоволни от Присъдата, постановена на 28.05.2021 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав останали подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц., както и частният обвинител и граждански ищец И. Г. К., които са я обжалвали, както следва: С Жалба с входящ № 21033088/02.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат Б. М. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., същият обжалва постановената Присъда относно определените наказания на двамата подсъдими, размера на уважения граждански иск и присъдените разноски. Моли въззивната инстанция, след като разгледа делото и доказателствата към него, да измени Присъдата в тези части, като увеличи наказанието и на двамата подсъдими на по 3 (три) години лишаване от свобода, уважи гражданския иск на доверителя му в пълния му размер от 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), както и да присъди разноски съобразно представения от него по делото Договор за правна помощ, в размер на 800.00 BGN (осемстотин лева) и по 100.00 BGN (сто лева) за всяко съдебно заседание, в което е участвал, като посочва, че това бил минималният размер на възнаграждението, предвиден в Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец сочи, че към момента на изготвяне на Жалбата, мотивите към Присъдата не му били известни, поради което моли да му бъде дадена възможност до образуване на делото пред въззивната инстанция да се запознае с тях и да направи необходимите уточнения, както и да бъде уведомен при условията и по реда на НПК, когато мотивите бъдат изготвени, за да може, ако прецени, да посочи допълнителни доводи и искания. С Въззивна жалба с входящ № 21034792/11.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат В. К. при САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Р. Б. Ц., същият обжалва изцяло горепосочената Присъда, като необоснована, неправилна и постановена в нарушение на закона. Счита, че в хода на наказателното производство не са били събрани достатъчно годни и обективни доказателства, които да обосноват постановяването на осъдителна присъда по отношение на неговия подзащитен. Твърди, че Присъдата почивала на предположения, което било недопустимо от процесуалния закон. На основание чл. 320, ал. 1 от НПК заявява, че към датата на подаване на Въззивната жалба нямал искания по доказателствата, но такива би ангажирал евентуално след изготвяне на мотивите към Присъдата, като сочи, че след изготвяне на същите и на основание чл. 320, ал. 3 от НПК ще направи допълнително писмено изложение за допълване на доводите във Въззивната жалба. В заключение моли въззивният съд да отмени изцяло Присъдата, с която подсъдимият Р. Б. Ц. бил осъден, като неправилна и незаконосъобразна и го признае за невиновен или на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 334, т. 4 от НПК да отмени Присъдата и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. С Жалба с входящ № 21035039/14.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат Е. П. при САК, в качеството му на защитник на подсъдимия В. С. П., същият посочва, че счита Присъдата за незаконосъобразна, като моли въззивната инстанция, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени същата и да постанови нова такава, като оправдае неговия подзащитен. Сочи, че допълнително ще изложи съображения според изискванията на разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от НПК след изготвяне на мотивите към Присъдата. След получаване на Съобщение, че мотивите към обжалваната Присъда са изготвени, от страна на адвокат Е. П. било депозирано Допълнение към Жалба с входящ № 21003126/13.10.2025 г. на СРС, в което защитникът сочи, че Присъдата била неправилна, т. е. същата била незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че доказателствата били в противоречие с приетите за установени факти, което изключвало възможността да се приеме, че същите били настъпили или най-малкото оставало съмнение за тяхното настъпване. Според изложеното от защитника на подсъдимия В. С. П. в цитираното Допълнение, било налице частично игнориране на доказателствения материал и превратно тълкуване, което довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, като в този смисъл били налице предпоставките на чл. 348 от НПК, а именно: процесуални нарушения, водещи до нарушение на закона. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В.С. и нейната сестра свидетелката Б.С., живееща на семейни начала с пострадалия И. Г. К., като приел, че същите били логични и безпротиворечиви, като по този начин кредитирал и неговите показания. Сочи, че в противоречие със свидетелските показания на тези свидетели били свидетелските показания на полицейските служители – свидетелите Л. и К., тези на свидетелите В. и В., както и на разпитания в процесуалното качество на свидетел В.И.. Адвокат Е. П. твърди, че посочените от него свидетелски показния най-малкото оставяли съмнение, че обвинението било доказано по несъмнен и категоричен начин, като счита, че по този начин се стигнало до неправилно тълкуване на доказателствения материал, което довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, като тези процесуални нарушения били предпоставка за неправилно приложение на материалния закон. В заключение защитникът на подсъдимия В. С. П. моли въззивният съд да уважи Жалбата му, като на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 334, т. 1 от НПК отмени Присъдата и върне делото за ново разглеждане или на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК оправдае подзащитния му В. С. П.. В разпоредително заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС - НО, 11-ти въззивен състав, проведено на 09.02.2026 г., въззивният съд, при условията и по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с горепосочените Въззивни жалби и съответните допълнения към тях, както и с приложените по делото материали, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по настоящото производство не се налага разпит на подсъдимите и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и, в този смисъл, не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимите лица В. С. П. и Р. Б. Ц. обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като същото е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, а именно: с лишаване от свобода до шест години въззивният съд намери, че присъствието им в съдебното заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е задължително. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът при Софийска градска прокуратура (СГП) намира обжалваната Присъда за правилна и законосъобразна, като моли въззивният съд да я потвърди, като счита, че нямало основания за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимите лица наказание. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. – адвокат Б. М. посочва, че авторството и вината са доказани, като изтъква, че е направил искане за изменение на Присъдата по отношение увеличаване на размера на наказанието и увеличаване на размера на присъденото обезщетение, като счита, че Присъдата не страда от каквито и да е било формални грешки. Навежда доводи, че разсъжденията на СРС били правилни, обсъдени били всички доказателства, противопоставени били различни тези. Посочва, че всяко едно доказателство, което е било събрано в хода на съдебното следствие било обсъдено, като изводите на СРС са били правилни и законосъобразни, поради което счита, че Присъдата не следвало да бъде отменяна заради допуснати процесуални нарушения, като претендира разноски за защита и съдействие във въззивната инстанция в описания в представения от него Договор за правна помощ размер. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция гражданският ищец и частен обвинител И. Г. К. поддържа заявеното от своя повереник. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат В. К., в качеството му на защитник на подсъдимия Р. Б. Ц., поддържа депозираната Въззивна жалба, като моли въззивният съд да отхвърли жалбата на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. като необоснована и незаконосъобразна, като счита, че и Присъдата е такава. Посочва, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, от събраните гласни и писмени доказателства, не било установено авторството на деянието на неговия подзащитен. Навежда доводи, че в мотивите към постановената Присъда не ставало ясно каква била причината едностранчиво да бъдат кредитирани показанията, като не бил направен сравнителен анализ на гласните доказателства, не било отговорено на възраженията, които били поставени от него пред първата инстанция, които поддържа и към настоящия момент. Твърди, че Присъдата следвало да бъде отменена и делото - да бъде върнато за ново разглеждане поради твърдяна от него липса на мотиви към постановената Присъда, тъй като в голяма част от абзаците при постановяване на мотивите съдът започва с „не може да си обясни“, „не може да каже“, „не може да разбере“, като твърди, че по начина, по който са структурирани мотивите не ставало ясно каква е волята на първостепенния съд. В заключение моли въззивният съд да уважи депозирана от него Въззивна жалба. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Р. Б. Ц. при упражняване на правото си на лична защита посочва, че поддържа изложеното от своя защитник - адвокат В. К., а при упражняване на правото си на последна дума същият моли въззивният съд да уважи Жалбата на неговия защитник и да го оправдае. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия В. С. П. – адвокат Е. П. поддържа подадената от него Въззивна жалба, като твърди, че Присъдата на първата инстанция била незаконосъобразна в този аспект, в който изложил в Допълнението към Въззивната жалба. Счита, че мотивите към Присъдата били пространни и СРС се е стремил да обхване всички обстоятелства и факти по делото, но имало неправилно тълкуване на доказателствения материал или неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност. Навежда доводи, че в пледоарията си пред СРС посочил, че единствената информация по отношение на обвинението било на свидетелката В.С., сестра на свидетелката Б. Й., с която пострадалият живял на семейни начала, като единствено тя дала обяснения и насочвала към това обстоятелство, което било прието от обвинението и в последствие от СРС, че тримата обвиняеми по делото били извършили деянието, нанасяйки телесна повреда на И. К., без каквито и да е било други доказателства в тази насока. В противовес на свидетелските показания на посочената свидетелка, намира, че неправилността на първоинстанционната Присъда се състояла в това, че показанията на свидетелката В.С. били възприети от сестра й свидетелката Б. Й. и разказани на частния обвинител и граждански ищец И. К., като същите били в пълно противоречие с показанията на полицаите Л. и К., както и на свидетелите В. и Б.. Посочва се, че имало противоречие между показанията и на самата свидетелка В.С. и онова, което според защитника на подсъдимия В. С. П. свидетелката не е успяла да разкаже добре на сестра си свидетелката Б. Й.. Навежда доводи, че според свидетелските показания единият от подсъдимите бил гол до кръста, след това с бяла фланелка, след това потърпевшият И. К. гонел извършителите до някаква кола „БМВ“, викайки след тях „Ж., Ж., Ж.“, а между тях нямало никой „Ж.“, като в последствие се оказало, че това бил един от подсъдимите – Р. Б. Ц.. Според адвокат Е. П. всичко това водело до недоумение защо била възприета онази част от доказателствата като безпротиворечива и логична, и водеща до единствения възможен извод според първоинстанционния съд, че именно посочените в Обвинителния акт трима лица били нападнали и били почти до безсъзнание пострадалия И. К.. Навежда доводи, че първоинстанционният съд също посочвал, че това не било изяснено, тъй като не се знаело мотивите му какви са. Според защитника на подсъдимия В. С. П. това водело до заключение, че обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, а то би следвало да бъде доказано по този начин. Адвокат Е. П. посочва, че първоинстанционният съд счел, че е доказана по безспорен начин вината на неговия подзащитен, като счита, че по този начин имало пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, затова и в Жалбата посочил, че при тези процесуални нарушения делото следвало да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимите да бъдат оправдани, като моли въззивният съд, ако намери първоинстанционната Присъда за правилна, а именно: законосъобразна и справедлива, да я потвърди, но след като разгледа всички изтъкнати от него обстоятелства. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият В. С. П. при упражняване правото си на лична защита посочва, че поддържа изложеното от страна на своя защитник – адвокат Е. П., а при упражняване правото си на последна дума моли въззивният съд да го оправдае. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във Въззивните жалби, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание пред въззивната инстанция и след като, въз основа на императивно вмененото му в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната Присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, намира за установено следното: Въззивните жалби, поставили началото на производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав са депозирани в срок от лица с активна процесуална легитимация и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. За да постанови обжалваната Присъда, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е при условията и по реда на чл. 283 от НПК, чрез прочитане, събраните в хода на разследването по досъдебно производство № 2181/2013 г. по описа на 07 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (07 РУ - СДВР) и прокурорска преписка № 27939/2013 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При постановяване на Присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него в хода на съдебното следствие и в хода на разследването по досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способите на доказване – експертизи, а именно: показанията на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие на 16.03.2017 г. (лист 142 – 143 от съдебното производство), свидетелските показания, дадени от частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. пред друг състав на съда на 18.02.2015 г. (лист 37 – 38 от съдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 във връзка ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; свидетелските показания на свидетелката В. С. С. (преди с фамилия Й.), дадени в хода на съдебното следствие на 20.02.2018 г. (лист 156 – 158 от съдебното производство ) и на 18.05.2018 г. (лист 165 от съдебното производство); свидетелските показания на свидетелката Б. С. Й., дадени в хода на съдебното следствие на 18.05.2018 г. (лист 166 – 167 от съдебното производство ), както и свидетелските показания на свидетелката Б. С. Й., дадени пред орган на досъдебното производство на 15.08.2013 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 15.08.2013 г. (лист 50 – 52 от досъдебното производство ), прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК само в частта им относно датата на инкриминираното деяние; свидетелските показания на свидетеля И.В.И., дадени в хода на съдебното следствие на 05.10.2018 г. (лист 201 от съдебното производство), както и свидетелските показания на свидетеля И.В.И., дадени пред друг състав на съда на 27.05.2015 г. (лист 66 от съдебното производство), прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелските показания на свидетелката М.К. В., дадени в хода на съдебното следствие на 05.10.2018 г. (лист 202 от съдебното производство); свидетелските показания на свидетеля Д.Д. К., дадени в хода на съдебното следствие на 05.10.2018 г. (лист 202 от съдебното производство), както и свидетелските показания на свидетеля Д.Д. К., дадени пред друг състав на съда на 28.10.2015 г. (лист 90 от съдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелските показания на свидетеля Д.Б. Л., дадени в хода на съдебното следствие на 13.12.2018 г. (лист 218 – 220 от съдебното производство ), както и свидетелските му показания, дадени на 23.08.2013 г. пред орган на досъдебното производство, обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 23.08.2013 г. (лист 58 от досъдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелските показания на свидетеля С.Л.Х., дадени в хода на съдебното следствие на 12.03.2019 г. (лист 234 – 235 от досъдебното производство ), както и свидетелските показания на свидетеля С.Л.Х., дадени пред орган на досъдебното производство на 02.09.2013 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 02.09.2013 г. (лист 63 от досъдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелските показания на свидетеля Д. А. В., дадени в хода на съдебното следствие на 11.04.2019 г. (лист 248 от съдебното производство), както и свидетелските показания на свидетеля Д. А. В., дадени пред орган на досъдебното производство на 19.08.2013 г., обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 19.08.2013 г. (лист 64 от досъдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; свидетелските показания на В.Н.И., дадени на 22.10.2020 г. в хода на съдебното следствие (лист 275 от съдебното производство), Протокол от 28.08.2013 г. за проведена очна ставка между свидетелката В. С. Й. и обвиняемия Р. Б. Ц. (лист 67 – 68 от досъдебното производство); Протокол от 28.08.2013 г. за проведена очна ставка между свидетеля И. Г. К. и обвиняемия Р. Б. Ц. (лист 69 – 70 от досъдебното производство); Протокол от 05.12.2013 г. за проведена очна ставка между свидетеля В. С. Й. и свидетеля В.Н.И. (лист 71 - 72 от досъдебното производство), Протокол за разпознаване на лица от 04.12.2013 г. (лист 73 от досъдебното производство), ведно с приложения към него Албум за разпознаване на лица по снимки от 04.12.2013 г. (лист 74 – 75 от досъдебното производство); Протокол за разпознаване на лица от 18.11.2013 г. (лист 76 от досъдебното производство), ведно с приложения към него Албум за разпознаване на лица по снимки от 18.11.2013 г.; Заключение съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с досъдебното производство № 2181/2013 г. по описа на 07 РУП на СДВР, изготвена от вещото лице д-р Р. Т.Х., в качеството му на съдебен лекар при УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА „ЛОЗЕНЕЦ“ и главен асистент при МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ на СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ (лист 83 – 86 от досъдебното производство), потвърдено и изяснено в разпита му, проведен в хода на съдебното следствие на 13.12.2018 г. (лист 220 от съдебното производство), Епикриза № 600, издадена от КЛИНИКА ПО НЕВРОХИРУРГИЯ при УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (УМБАЛ) „СВЕТА АННА“ АД – СОФИЯ (лист 88 – 89 от досъдебното производство ) и Съдебномедицинско удостоверение № V – 253/2013 г., издадено на 15.08.2013 г. от д-р А.М.А., в качеството му на главен асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ (лист 90 от досъдебното производство), Справка за съдимост с регистрационен № 24455/09.12.2013 г. на СРС по отношение на подсъдимия В. С. П. (лист 93 от досъдебното производство), Справка за съдимост с регистрационен № 22496/12.11.2013 г. на СРС по отношение на подсъдимия Р. Б. Ц. (лист 95 от досъдебното производство). Пред въззивната инстанция не бе проведено съдебно следствие, и съответно на това, не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, като въззивният съд формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане при условията и по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използваните способи на доказване – съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Първостепенният съд е подложил на задълбочен анализ свидетелските показания на всеки един от разпитаните по делото свидетели, в съвкупност със заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателствени средства, като на база на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя и от настоящия съдебен състав. С оглед на гореизложеното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно факта на извършеното от страна на подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. престъпление тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, фактическата обстановка е правилно установена, на база вярна и точна преценка на наличния по делото доказателствен материал. Въззивният съдебен състав не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, като установените от страна на въззивната инстанция фактически положения са следните: Подсъдимият В. С. П., с ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан, живущ в гр. София, ж. к. „••••••••, ап. 134. Подсъдимият Р. Б. Ц., с ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. София, българин български гражданин, със средно-специално образоване, неженен, неосъждан, работи, живущ в гр. София, ж. к. „••••••••. Частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. към 11.08.2013 г. живеел на съпружески начала със свидетелката Б. С. Й., нейното дете, сестра й – свидетелката В. С. С. (преди с фамилия Й.) и техните родители в апартамент, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. ••••••••. На 11.08.2013 г. вечерта частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. бил на гости при свой приятел в село Герман, Община „Столична“, където изпил около 100 гр. (сто грама) ракия и две-три бири. Тъй като същият имал пререкания по телефона със свидетелката Б. С. Й., около 22:30 часа си тръгнал от своя приятел от село Герман с автобус № 6 и около 23:00 ч. бил пред блока, в който живеел в гр. София, ж. к. „•••••••• По това време свидетелката Б. С. Й. седяла в автомобила на сестра си – свидетелката В. С. С. „Фолксваген голф 2“ и заедно със своята съседка С. и слушали музика. При пристигането на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. пред блока, същият отишъл до автомобила на свидетелката В. С. С., отново се скарал с приятелката си - свидетелката Б. С. Й., която отворила вратата на лекия автомобил, тъй като И. Г. К. тропал по нея, като същият й ударил един шамар. По това време, свидетелката В. С. С. била на терасата на апартамента, в който живеела, и видяла разправията между сестра си и нейния приятел, при която И. Г. К. крещял неприлични думи към свидетелката Б. С. Й., наричайки я „циганка“ и „курва“. След като частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. ударил шамар на свидетелката Б. С. Й., същата му казала, че не искала да се занимава с него, извадила телефона си и се обадила на Полицията. Докато на мястото на инцидента пристигне екип на Полицията, по улицата минали момиче и момче и тъй като докато същите преминавали, И. Г. К. напсувал свидетелката Б. С. Й., момчето се спряло и го попитало дали говорил по техен адрес. След като И. Г. К. отрекъл да се е обръщал към минувачите, същите продължили пътя си нагоре. След като посочените лица отминали, пред блока, в отговор на подадения от страна на свидетелката Б. С. Й. Сигнал, се явили полицейски служители от състава на Автопатрул (АП) - 156 при 07 РУ – СДВР - свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К., които били на работа нощна смяна на 11.08.2013 г. срещу 12.08.2013 г. Те видели, че свидетелката Б. С. Й. била в автомобила на сестра си, а в близост до него се намирал частният обвинител и граждански ищец И. Г. К.. Свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К. установили самоличността на свидетелката Б. С. Й. и на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., като свидетелката Б. С. Й. им разказала, че И. Г. К. я ударил. Полицейските служители разговаряли насаме с него и му указали да върне ключовете от апартамента на свидетелката Б. С. Й., а на двамата да не влизат в конфликти помежду си, при което И. Г. К. върнал ключовете от апартамента на своята приятелка. След това свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К. предупредили устно И. Г. К. да не се занимава с този случай, да не се саморазправя със свидетелката Б. С. Й. и тръгнали заедно с него в посока към „Лукойл“, като го изпратили до ъгъла на блока, за да се уверят, че нямало да се върне при свидетелката Б. С. Й., като през това време тя се прибрала в апартамента, където живеела. Докато свидетелката Б. С. Й. била в апартамента, в който живеела, частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. се отдалечил на около 200 – 300 метра от блока, вдясно към кръстовището на „Лукойл“, пресякъл същото, както и рекичката с канала и провел разговор с неустановено по делото момиче, което го попитало какво се е случило, на което последният дал отговор, че се е скарал с приятелката си, която го била ядосала и я е ударил. След този разговор частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. се върнал към бл. ••••••••. След около 15-20 минути, свидетелката Б. С. Й. видяла от апартамента си, че И. Г. К. бил сам на улицата, влязъл във входа и започнал да звъни на вратата на апартамента. Свидетелката не му отворила вратата и отново се обадила на Полицията. След като се обадила на Полицията, свидетелката Б. С. Й. отворила вратата на апартамента и разговаряла с частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., който й казал, че иска тя да му върне настолния му компютър, който се намирал в апартамента. Свидетелката Б. С. Й. влязла в апартамента, за да разглоби настолния компютър и да го върне на приятеля си, а свидетелят И. Г. К. излязъл от входа и се отдалечил от блока. На втория подаден от страна на свидетелката Б. С. Й. сигнал до Полицията отново се отзовали свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К., като те се качили на адреса в гр. София, ж. к. „•••••••• където се намирал апартаментът, в който живеела свидетелката Б. С. Й.. Тя им обяснила, че свидетелят И. Г. К. се върнал и искал от нея някакви свои лични вещи, но в момента го нямало, при което полицейските служители й казали, че ако отново има някакъв проблем, да им се обади за оказване на съдействие и продължили по маршрута си. Около 24:00 ч., след като свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К., си тръгнали, свидетелят И. Г. К. се върнал при блока и седнал на пейката пред вх. •••••••• в ж. к. „Младост 4“, като бил забелязан от свидетелката В. С. С., която по това време била на балкона на апартамента. Свидетелката В. С. С. казала на сестра си – свидетелката Б. С. Й., която разглобявала стационарния компютър на И. Г. К., че той бил пред входа и че следва отново да извика Полиция. Докато стоял умислен на пейката пред вх. •••••••• в ж. к. „Младост 4“ с наведена глава, свидетелят И. Г. К. забелязал сянка пред себе си и преди да успее да извика, усетил силен удар, нанесен му от страна на подсъдимия Р. Б. Ц., за когото първоначално мислел, че се казва „Ж.“, нанесен му в областта на носа и челото, като от този удар му притъмняло. Частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. видял освен подсъдимия Р. Б. Ц., който бил облечен с бяла горна дреха, така и свидетеля В.Н.И. (по отношение, на когото наказателното производство приключило със споразумение) и подсъдимия В. С. П., които не познавал лично. Подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. започнали да ритат с крака и удрят с ръце частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. Първоначално той се изправил от пейката, на която седял, но впоследствие паднал на земята, загубил за кратко съзнание и след като се върнал в съзнание ги запитал защо го удрят. Подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. не отговорили нищо на въпроса на И. Г. К., а продължили мълчаливо да го бият с крака и ръце, при което той усещал само силни юмручни удари и ритници в главата, гърба, корема и ребрата, като продължавал да пита защо го бият и да се опитва да се предпазва, като закривал лицето си с ръце. Докато подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. нанасяли удари на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., нанесените му удари и виковете му били чути от страна на свидетелката В. С. С., тъй като прозорецът на балкона на апартамента бил отворен. Тя погледнала през него и видяла как подсъдимият В. С. П., известен й с прякора „ПИНИ“, скачал във въздуха и ритал частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., като подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. го ритали с крака и удряли с ръце, като пострадалият бил паднал на земята. Виждайки побоя над И. Г. К., свидетелката В. С. С. се разпищяла и казала на сестра си – свидетелката Б. С. Й. да извика Полиция, при което последната набрала телефон 112 и била свързана директно с Център за спешна медицинска помощ, от където й била поискана информация в какво състояние се намирал пострадалият И. Г. К.. Тогава свидетелката Б. С. Й. от балкона на апартамента видяла, че частният обвинител и граждански ищец е на земята, същият бил целият в кръв, като очите му били надути от нанесените му удари. След като побоят над частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. бил преустановен, той се изправил, видял, че подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. бягат по посока на магазинчето в съседния вход на блока, стопанисвано от свидетеля И.В.И., което по това време било затворено, като тръгнал след тях, но същите достигнали и се качили в автомобил марка „BMW“, паркиран на малко разстояние след него, като потеглили в неизвестна за него посока. След като подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетелят В.Н.И. се качили в автомобила, връщайки се към вх. •••••••• в ж. к. „Младост 4“, където живеел, частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. минал през вх. 3, където по това време на пейка седели свидетелите Д. А. В., който пиел бира с приятелката си - свидетелката М.К. В. и със свидетеля С.Л.Х., като им казал, че са го били и ги питал защо е бил бит след като нищо не бил направил. След като се върнал пред вх. ••••••••, частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. казал на свидетелката Б. С. Й. да му хвърли багажа през балкона, като тя събрала няколко негови дрехи, сложила ги в един черен чувал и ги хвърлила през терасата на апартамента, като през това време И. Г. К. останал на пейката пред входа, защото му станало лошо. Докато свидетелката Б. С. Й. събирала дрехите на приятеля си, на място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, като И. Г. К. бил качен веднага в линейка и закаран в УМБАЛ „СВ. АННА“ АД - СОФИЯ, където бил приет в Спешното отделение. При приемането си в Спешно отделение частният обвинител и граждански ищец бил поставен на системи и бил оставен в УМБАЛ „СВ. АННА“ АД - СОФИЯ за лечение, което продължило три – четири дни. В хода на лечението на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. било установено, че същият получил сътресение на мозъка, счупване на челюстта и травми на главата, имал синини, подутини, не можел да лежи на дясната страна, а само на лявата, очите му били почти затворени от причинените му кръвоизливи, за което И. Г. К. трябвало си капе капки в очите, а при излизане навън слагал очила, защото изпитвал срам да излезе навън в състоянието, в което се намирал. След изписването си от УМБАЛ „СВ. АННА“ АД – СОФИЯ, частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. още на следващия ден отишъл отново в УМБАЛ „СВ. АННА“ АД - СОФИЯ, тъй като имал чувството, че нещо му се местело, притискало го, като бил изпратен за преглед в Очна клиника и снимка на главата. И. Г. К. продължавал да ходи на прегледи в УМБАЛ „СВ. АННА“ АД - СОФИЯ още около месец и половина през около 4-5 дни. След изписването си от УМБАЛ „СВ. АННА“ АД – СОФИЯ свидетелят И. Г. К. се чувствал зле, не можел да спи, изпитвал силни болки в гърдите и ребрата, не можел да дъвче добре в продължение на около два – три месеца, поради което свидетелката Б. С. Й. му правила попари и пасирана храна. От приетата от първата инстанция Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещо лице д-р Р. Т.Х., в качеството му на съдебен лекар при УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА „ЛОЗЕНЕЦ“ и главен асистент при МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ на СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ (лист 83 – 86 от досъдебното производство) от данните от документацията било видно, че частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. получил следните травматични увреждания, а именно: мозъчно сътресение, контузия на главата, кръвонасядания в областта на челото, периорбитален хематом в дясно и оток на ябълчената област, субконюктивиални кръвоизливи на двете очи, счупване на странична и предна стени на десния горночелюстен синус, счупване на външния ръб на дясната очна орбита. Според Експертното заключение установените травматични увреждания били получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и можели да се обяснят с нанесен побой, като мозъчното сътресение било протекло без изпадане в безсъзнание, поради което според вещото лице можело да се приеме, че същото е причинило на пострадалия И. Г. К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на десния горночелюстен синус е обусловило самостоятелния медико-биологичен признак – счупване на челюст, а останалите, причинени на И. Г. К. увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по съществото си кореспондира с тази, установена от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен, изключително задълбочен и правилен анализ на доказателствения материал по делото. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на анализа на доказателствата се споделят изцяло и от въззивната инстанция. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, съобразно очертаните от Обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от страна на първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на неговото вътрешно убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Според настоящия съдебен състав от страна на първоинстанционния съд е била направена задълбочена съпоставка на свидетелските показания на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, както и на свидетелските показания, прочетени при условията и по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От страна на съда е посочено поради какви съображения едни свидетелски показания се кредитират, а други не се кредитират при изграждане на фактическата обстановка. Първоинстанционният съд по ясен, убедителен и изключително подробен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение по отношение на всеки един приет за установен факт от изложената в мотивите към Присъдата фактическа обстановка, като според въззивната инстанция първоинстанционният съд е извършил правилен анализ на доказателствата по делото и средствата за тяхното установяване. Тъй като въззивната инстанция се солидаризира с доказателствения анализ, извършен от страна на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в детайли и в настоящото изложение. С оглед на това е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват от страните, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата и/или протеста срещу първоинстанционната Присъда. Настоящият съдебен състав се солидаризира със съпоставителния анализ на свидетелските показания, извършен в мотивите от страна на първата инстанция. При съобразяване с доводите, наведени от страна на адвокат Е. П., в качеството му на защитник на подсъдимия В. С. П., че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В. С. С. и нейната сестра свидетелката Б. С. Й., живееща на семейни начала с частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., като по този начин е кредитирал неговите свидетелски показания, навежда доводи за противоречие на тези свидетелски показания с показанията на свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К. и с тези на свидетелите Д. А. В. и М.К. В., както и на разпитания в процесуалното качество на свидетел В.Н.И. (по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение), настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция е изяснила подробно, съпоставяйки свидетелските показания на всеки един от свидетелите, като е изяснила съображенията, поради които кредитира или не кредитира същите, като посочените оплаквания се явяват неоснователни. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд е необходимо да бъде отбелязано следното: свидетелските показания на свидетеля Д. А. В., дадени в хода на досъдебното производство на 19.08.2013 г. пред орган на досъдебното производство, обективирани в Протокол за разпит на свидетел от 19.08.2013 г. (лист 64 от досъдебното производство), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК, за които свидетелят в хода на съдебното следствие е посочил изрично, че са коректни и по-правилно от тези дадени от него по време на съдебното следствие отразяват възприетите от него факти и обстоятелства, по същество не отразяват негови непосредствени възприятия във връзка с причиняване на телесните увреждания на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. В своите свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от страна на първоинстанционния съд, свидетелят Д. А. В. твърди, че не е видял кой, къде и защо е бил И. Г. К., като само пресъздал думите на частния обвинител и граждански ищец относно това, кой му е причинил телесните увреждания, които думи, както самият свидетел посочва, били противоречиви, тъй като пострадалият често променял версията си, като веднъж казвал, че са го били полицаи, а друг път е казвал, че са го били други хора без да посочва имената им. В своите свидетелски показания свидетелят Д. А. В. посочва, че не забелязал по пострадалия И. Г. К. да има следи за това, че е бил бит, като в хода на разпита си в съдебното следствие посочил, че се е намирал на разстояние от 5 м. (пет метра) от същия. Използваните от страна на свидетеля изразни средства дават основание на въззивния съд да направи извод, че същият не е обърнал внимание дали има подобни следи по тялото на частния обвинител и граждански ищец, а не, че такива следи обективно не били налице. Според настоящия съдебен състав първоинстанционният съд в достатъчна степен е изяснил противоречията между свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. и тези свидетелката М.К. В., дадени от нея в хода на съдебното следствие на 05.10.2018 г. (лист 202 от съдебното производство), като нейните свидетелски показания не са в състояние да разколебаят извода, че престъплението, предмет на делото, е доказано по несъмнен и категоричен начин. Свидетелката М.К. В. посочва, че няколко пъти вечерта на инкриминираната дата ходила до магазин 345, поради което същата не е имала непрекъснати преки възприятия относно случващото се пред вх. •••••••• на ж. к. „Младост 4“, като твърди, че не била свидетел на сбиване, а от доказателствата по делото се установява, че телесните увреждания на частния обвинител и граждански ищец са причинени за период не по-дълъг от пет минути. По отношение на свидетелските показания на свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К. първоинстанционният съдебен състав подробно в мотивите към Присъдата е изяснил противоречията между техните свидетелски показания и тези на останалите свидетели, като е посочил причините, поради които и в каква част ги е кредитирал. В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че независимо, че полицейските служители - свидетелите Д.Б. Л. и Д.Д. К. са посетили два пъти адреса, където се е случил инцидентът с частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., същите не са били преки свидетели на причиняването на телесните увреждания на последния, както и на отдалечаването, след приключване на побоя, на подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетеля В.Н.И. в неизвестна посока. Посочените свидетели, в качеството си на полицейски служители, са се отзовали на повикванията, направени от страна на свидетелката Б. С. Й., извършени преди причиняване на телесните увреждания на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. и са свидетелствали за факти и обстоятелства, свързани с неговото поведение. Настоящият съдебен състав намира за правилно кредитирането от страна на първата инстанция на свидетелските показания на свидетелката В. С. С., дадени в хода на съдебното следствие на 20.02.2018 г. (лист 156 – 158 от съдебното производство) и на 18.05.2018 г. (лист 165 от съдебното производство). В посочените свидетелски показания свидетелката посочва, че на инкриминираната дата от апартамента си във вх. •••••••• на ж. к. „Младост 4“ е чула бой, поради което отворила широко прозореца на балкона на апартамента и е видяла как подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. и свидетелят В.Н.И. нанасят побой с ръце и крака на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. Същата е категорична, че подсъдимият Р. Б. Ц. е бил облечен с бяла блуза, като в тази част нейните свидетелски показания кореспондират с тези на пострадалия. Свидетелката В. С. С. посочва, че частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. бил удрян и ритан от трите посочени по-горе лица, докато бил паднал на земята, като основава категоричността на своите възприятия на това, че на входа била монтирана фотоклетка, която светела при всяко движение, уличното осветление било много силно, както и боят бил под прозореца й. Настоящият съдебен състав намира, че посочените свидетелски показания са еднопосочни, логични, като не счита същите за вътрешно противоречиви, като те се подкрепят от разпознаването, извършено на 04.12.2013 г. и обективирано в Протокол за разпознаване на лице от 04.12.2013 г. (лист 73 – 75 от досъдебното производство ), в хода на което свидетелката е разпознала категорично подсъдимия В. С. П., когото познавала с прякора „ПИНИ“, като едно от лицата, което заедно с още две лица е нанесло побой на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. В своите свидетелски показания, дадени в хода на съдебното следствие на 18.05.2018 г. (лист 166 – 167 от съдебното производство ) свидетелката Б. С. Й. не е посочила да има преки възприятия от побоя над частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., но е категорична, че след неговото приключване е видяла как подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. и свидетелят В.Н.И. тичали нагоре, като след което И. Г. К. се изправил и започнал да тича след тях, но те се качили в автомобил и потеглили в неизвестна посока, а частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. отишъл пред вход 3 на бл. ••••••••. Свидетелката в своите свидетелски показния, дадени в хода на съдебното следствие, е посочила, че е разпознала единствено подсъдимия Р. Б. Ц., тъй като същият бил облечен в бяла тениска, докато останалите лица били с качулки, което кореспондира със свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. и на свидетелката В. С. С., като нито един от тях не посочва някой от извършителите на инкриминираното деяние да е бил гол до кръста. Правилно първата инстанция не е установила предубеденост или заинтересованост у посочените свидетели при депозиране на тези свидетелски показания, независимо от близките отношения между тях. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал Заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни във връзка с досъдебното производство № 2181/2013 г. по описа на 07 РУП на СДВР, изготвена от вещото лице д-р Р. Т.Х., в качеството му на съдебен лекар при УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА „ЛОЗЕНЕЦ“ и главен асистент при МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ на СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ (лист 83 – 86 от досъдебното производство), като е преценил, че същото е обективно, компетентно, пълно, ясно и точно и отговаря в пълна степен на поставените въпроси. В тази насока настоящата инстанция намира, че констатациите на извършилото експертното изследване вещо лице намират доказателствена опора освен в анализираните свидетелски показанията на разпитаните свидетели, така и на приобщените по делото на основание чл. 283 от НПК медицински документи относно здравословното състояние на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., а именно: Епикриза № 600, издадена на 15.08.2013 г. от КЛИНИКА ПО НЕВРОХИРУРГИЯ при УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД – СОФИЯ (лист 88 – 89 от досъдебното производство ) и Съдебномедицинско удостоверение № V - 25/2013 г., издадено на 15.08.2013 г. от д-р А.М.А., в качеството му на специалист по съдебна медицина (главен асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ) (лист 90 от досъдебното производство). Правилно и законосъобразно първоинстанционният съдебен състав е дал вяра на останалите събрани по делото писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите са взаимнодопълващи се, допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия за установяване на фактическата обстановка, като били разпитани установените по делото свидетели, при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, предвидени в разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на наказателния процес писмени доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство, като били спазени всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимите, а именно: редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието им в процеса, на правото им да дават или да откажат да дадат обяснения по повдигнатото им обвинение, да представят доказателства и да правят доказателствени искания, да се ползват от адвокатска помощ, каквато им била осигурена от страна на органите на досъдебното производство и на съда, както и възможност да се изказват последни и да обжалват актовете на съда, накърняващи законните им права и интереси, от които права подсъдимите лица са се възползвали в пълна степен. Според настоящия съдебен състав събраните писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза очертават една последователна и логична верига от обективни и субективни факти, от които по безспорен и несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото именно на подсъдимите лица В. С. П. и Р. Б. Ц.. Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и при установената фактическа обстановка, се налага заключението, че първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната съдебна инстанция на Република България относно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК по отношение на всеки един от подсъдимите. Събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и на инкриминираното място от подсъдимите лица В. С. П. и Р. Б. Ц. деяние осъществява, от обективна и субективна страна, състава на престъпление именно с посочената правна квалификация. От установената фактическа обстановка се налага правилното заключение на първоинстанционния съд, че около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София, в ж. к. „••••••••, подсъдимият В. С. П. в съучастие в подсъдимия Р. Б. Ц. – извършител и свидетеля В.Н.И. – извършител, причинил средна телесна повреда, като нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на страничната и предната стени на десния горночелюстен синус, с което причинил на същия средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 от НК. От субективна страна подсъдимият В. С. П. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като съзнавал обществено-опасният характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественото опасните последици от същото и пряко ги е целял. Подсъдимият В. С. П. е осъзнавал, че нанасяйки удари с ръце и крака в областта на главата на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., на същия неминуемо ще бъдат причинени телесни увреждания, като пряко е целял същите. Въззивната инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият В. С. П. е извършил инкриминираното деяние при общност на умисъла с подсъдимия Р. Б. Ц. и със свидетеля В.Н.И., по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение. Настоящата съдебна инстанция не може да не отбележи лаконичността на мотивите на първоинстанционния съд в цитираната насока, поради което намира за необходимо да допълни и доразвие същите, доколкото достига до същите правни изводи като първата инстанция. По делото се установява, че подсъдимият В. С. П. е скачал във въздуха и ритал с крака и удрял с ръце частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. Тези негови действия, едновременно с ударите с ръце и крака, нанесени на пострадалия от подсъдимия Р. Б. Ц. и свидетеля В.Н.И., били насочени към причиняване на телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. и обосновават заключението, че подсъдимият В. С. П. освен умисъл за причиняване на телесно увреждане на И. Г. К. е формирал и общ умисъл за съучастие с подсъдимия Р. Б. Ц. и свидетеля В.Н.И.. Подсъдимият В. С. П. е съзнавал, че тримата заедно са действали за постигането на престъпния резултат, а именно: причиняване на телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. При установената по делото фактическа обстановка, от която е видно, че всеки един от двамата подсъдими, така и свидетелят В.Н.И., за когото наказателното производство е приключило със споразумение, са нанасяли удари с ръце и с крака на пострадалия, се налага заключението, че правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са действали като съучастници - съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. У двамата подсъдими В. С. П. и Р. Б. Ц. и свидетеля В.Н.И. е било налице съзнание, че действат заедно с останалите съучастници в причиняване на телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., доколкото общият умисъл на съучастниците може да съществува и без предварителна или изрична уговорка, включително и като резултат от инцидентно мълчаливо координиране, каквото се установява в настоящия случай. В този смисъл, когато няколко съизвършители едновременно осъществяват състава на престъплението не е необходимо винаги да се установи точно кой удар или действие е причинило конкретния краен резултат, като е достатъчно да се посочат действията на съизвършителите, уврежданията, причинени от общата дейност и причинната връзка между общата дейност и резултата, което е направено в настоящия случай. С оглед на гореизложеното правилно първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимия В. С. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. При съобразяване с изложеното по отношение на обвиняемия В. С. П., настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така направения анализ на доказателствата и установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия Р. Б. Ц.. Събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимите лица В. С. П. и Р. Б. Ц. и свидетеля В.Н.И. деяние осъществява, от обективна и субективна страна, състава на престъпление с цитираната правна квалификация, тъй като около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София, в ж. к. „Младост 4“ пред вход ••••••••, подсъдимият В. С. П. в съучастие с подсъдимия Р. Б. Ц. – извършител и свидетеля В.Н.И., за когото наказателното производство е приключило със споразумение – извършител, причинил средна телесна повреда като нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на страничната и предната стени на десния горночелюстен синус, с което му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 от НК. От субективна страна подсъдимият Р. Б. Ц. е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици и пряко ги е целял. Подсъдимият Р. Б. Ц. осъзнавал, че нанасяйки удари с ръце и крака в областта на главата на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. не същия неизбежно ще бъдат причинени телесни увреждания и пряко е целял причиняването на същите. По отношение и на подсъдимия Р. Б. Ц. въззивната инстанция се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че същият е извършил деянието при общност на умисъла с подсъдимия В. С. П. и със свидетеля В.Н.И., по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение. Настоящата съдебна инстанция отново обръща внимание лаконичността на мотивите на първоинстанционния съд в цитираната насока, поради което следва да допълни и доразвие същите, доколкото достига до същите правни изводи като първата инстанция относно наличието на съучастие и неговата форма. Ударите с ръце и крака, нанесени на пострадалия от подсъдимия Р. Б. Ц. и свидетеля В.Н.И., както и скачането във въздуха и ударите от подсъдимия В. С. П. били насочени към причиняване на телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. и обосновават заключението, че подсъдимият Р. Б. Ц. освен умисъл за причиняване на телесно увреждане на И. Г. К. е формирал и общ умисъл за съучастие с подсъдимия В. С. П. и свидетеля В.Н.И.. Подсъдимият Р. Б. Ц. е съзнавал, че тримата заедно са действали за постигането на причиняване на телесна повреда на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К.. При установената по делото фактическа обстановка, от която е видно, че всеки един от двамата подсъдими, така и свидетелят В.Н.И. са нанасяли удари с ръце и с крака на пострадалия, се налага заключението, че правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са действали като съучастници - съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. У двамата подсъдими Р. Б. Ц. и В. С. П. и свидетеля В.Н.И. е било налице съзнание, че действат заедно с останалите съучастници в причиняване на телесна повреда на И. Г. К., доколкото, както вече беше посочено по-горе, общият умисъл на съучастниците може да съществува и без предварителна или изрична уговорка, включително и като резултат от инцидентно мълчаливо координиране, каквото се установява в настоящия случай. Когато няколко съизвършители едновременно осъществяват състава на престъплението не е необходимо винаги да се установи точно кой удар или действие е причинило конкретния краен резултат, като е достатъчно да се посочат действията на съизвършителите, уврежданията, причинени от общата дейност и причинната връзка между общата дейност и резултата, което е направено от страна на първата инстанция, макар и лаконично, в мотивите към Присъдата. С оглед на гореизложеното правилно първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимия Р. Б. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че поради еднаквите правни изводи по отношение на всеки един от двамата подсъдими - В. С. П. и Р. Б. Ц., както и фактическите обстоятелства, представляващи основа на същите тези изводи, ще разгледа въпроса по отношение на правилността на определеното на същите наказание заедно, като при установяване на разлика спрямо някой от тях, ще коментира същата на съответните места. Според настоящия съдебен състав при правилна правна оценка на събрания по делото доказателствен материал и на правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц., като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на същите обстоятелства, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, като по отношение на всеки един от двамата подсъдими е преценил, че следва да наложи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Изводите на първоинстанционния съдебен състав за приложението на нормативния текст на чл. 54 от НК се споделят и от въззивния съдебен състав, тъй като по делото не се установява да са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга страна – и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление, като в този случай неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият Наказателен кодекс урежда специално тази хипотеза в разпоредбата на чл. 55 от НК, като цитираният законов текст се прилага по отношение на всички видове престъпления. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на извършеното престъпление. В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, категорично може да се направи заключение, че в конкретния случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. обстоятелства, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на тях. По делото не е налице и втората кумулативно изискуема от Наказателния кодекс предпоставка, за да се приложи този текст, а именно и най-лекото, предвидено в закона, наказание, да се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимите престъпление. С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. за извършеното от тях престъпление, следва да бъде определено при условията и по реда на чл. 54 от НК в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства. Видно от Справка за съдимост с регистрационен № 24455/09.12.2013 г. на СРС (лист 93 от досъдебното производство) по отношение на миналата съдимост на подсъдимия В. С. П., същият е бил неосъждан към датата на извършване на инкриминираното деяние. От Справка за съдимост с регистрационен № 22496/12.11.2013 г. на СРС (лист 95 от досъдебното производство) по отношение на миналата съдимост на подсъдимия Р. Б. Ц. се установява, че същият също е неосъждан към датата на инкриминираното деяние. В мотивите към Присъдата на първоинстанционния съд, в частта относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Р. Б. Ц. съдът е посочил „същият е осъждан, но впоследствие“, без да довърши изречението. Според настоящия съдебен състав погрешното посочване от страна на първоинстанционния съд в мотивите, че подсъдимият Р. Б. Ц. бил осъждан, когато видно от цитираното Свидетелство за съдимост на това лице същият е неосъждан, и като неосъждан е посочен при снемане на неговата самоличност, не се отразило върху правните изводи на първоинстанционния съд във връзка с определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия Р. Б. Ц. наказание, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни. При определяне на размера на наложеното на всеки един от двамата подсъдими наказание, съдът правилно е отчел продължителния период от време, изминал между датата на извършване на инкриминираното деяние – 11.08.2013 г. и датата на постановяване на първоинстанционната Присъда - – 28.05.2021 г., което, видно от материалите по делото, не се дължи на процесуалното поведение на двамата подсъдими, което е било добросъвестно, поради което намира, че определеното от него наказание в размер на 9 (месеца) лишаване от свобода е правилно отмерено, като не намира основание за неговото увеличаване в каквато насока е искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец – адвокат Б. М., обективирано в неговата Въззивна жалба. Въззивната инстанция служебно не установи и явна несправедливост или завишаване на наказанието, като същото е определено правилно от първоинстанционния съд при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства в рамките, определени в разпоредбата на чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 от НК, като настоящият съдебен състав счита, че в случая, наложеното с първоинстанционната Присъда наказание на всеки един от двамата подсъдими се явява съразмерно на извършеното престъпление и личността на Р. Б.. Ц. и В. С. П., поради което счита същото за законосъобразно и справедливо. Първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че за постигането на целите на наказанието не се налага подсъдимите да изтърпяват наказанието в местата за лишаване от свобода, като е отложил изпълнението на същото по отношение и на двамата подсъдими за изпитателен срок от три години, като е взел предвид обстоятелството, че видно от цитираните Справки за съдимост и двамата подсъдими – Р. Б. Ц. и В. С. П., са неосъждани към датата на извършване на инкриминираното деяние. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първата инстанция, че в конкретния случай са налице и материално–правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на двамата подсъдими. Чистото съдебно минало на Р. Б. Ц. и В. С. П. и размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което не надвишава три години, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна разпоредба. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. не се налага същите да бъдат изолирани от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“, тъй като, за да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, предвидени в нормативния текст на чл. 36 от НК, в настоящия случай, не е необходимо оказване на по-интензивно въздействие чрез въдворяването на подсъдимите в място за лишаване от свобода. Изложеното обосновава заключението, за постигането на целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, и предимно за поправянето на подсъдимите лица, не е необходимо същите да изтърпяват ефективно наложеното им наказание. Настоящият съдебен състав е съгласен с извода на първоинстанционния съд, изложен в мотивите, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на всеки един от двамата подсъдими, не би обслужило целите на наказанието, установени в нормативния текст на чл. 36, ал. 1 от НК, като счита, че същото по-скоро би било представлявало проява на възмездие, което не е в обхвата на целения от страна на законодателя резултат от налагането на наказанието. С оглед на гореизложеното е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, са от естество да окажат върху подсъдимите лица и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и поправително-възпитателно въздействие. В допълнение, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силна възпираща– превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание при условията и по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, в случай че подсъдимите в рамките на определения им изпитателен срок извършат ново престъпление. Въззивният съд намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимите лица, в контекста на наложеното им наказание, както и силно мотивиращо бъдещото им законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите. Воден от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на всеки един от подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. наказание „лишаване от свобода“ от 9 (девет) месеца следва да се отложи за срок от три години, считано от датата на влизане на Присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, първоинстанционният съд правилно е съобразил личностовите данни на всяко едно от двете подсъдими лица, като едновременно с това е отчел обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер на срок, в който изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително превантивно-възпитателно въздействие върху подсъдимите лица Р. Б. Ц. и В. С. П., както и върху останалите членове на обществото. Вземайки предвид всички гореизложени обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че определеното от страна на първата инстанция наказание на всеки един от двамата подсъдими се явява справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и на всеки един деец, като отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както би изпълнило визираните в нормативния текст на чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Определените на подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. наказания не се явяват несъразмерно тежки, като същите са достатъчни за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и за оказване на предупредително въздействие върху тях и върху останалите членове на обществото. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първата инстанция, че отговорността на двамата подсъдими В. С. П. и Р. Б. Ц. следва да бъде ангажирана за причинените на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. неимуществени вреди, резултат от престъплението, като и в гражданско-осъдителната част Присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена. От приетата за установена по делото фактическа обстановка се установяват предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно: деяние, вреди, причинна връзка, противоправност на деянието и на вредите и вина и заключението, че причинените на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. неимуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последици от инкриминираното деяние е правилно. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като според чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предмет на гражданския иск в настоящото производство са неимуществените вреди, настъпили в резултат на причинената на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. телесна повреда, като размерът на обезщетението следва да се определи от съда по справедливост, като се съобразяват характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на болките и страданията, причинени на пострадалия, отражението на телесното увреждане върху обичайния живот на същия и всички други конкретни обстоятелства по делото. Според настоящата съдебна инстанция е правилен изводът на първоинстанционния съд за солидарна отговорност на подсъдимите, тъй като съгласно предвиденото в чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те следва да носят солидарна отговорност. В конкретния случай гражданската отговорност на подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. произтича от едно и също непозволено увреждане, причинено на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., осъществено при общ принос за настъпване на вредоносния резултат, поради което отговорността им е пасивно солидарна, като според настоящия съдебен състав първата инстанция правилно е преценила гореизложените обстоятелства и че следва да уважи гражданския иск в размер на 5 000.00 BGN (пет хиляди лева) с еврова равностойност в размер на 2 556.46 EUR (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението и да го отхвърли до пълния му предявен от страна на частния обвинител и граждански ищец размер. Въпреки това настоящата съдебна инстанция не може да остави без внимание следните обстоятелства, несъобразени от страна на първоинстанционния съд в мотивите към Присъдата, а именно: С Молба от 18.02.2015 г., подадена от И. Г. К. срещу подсъдимите В. С. П., В.Н.И. и Р. Б. Ц. (лист 33 – 34 от съдебното производство) същият е предявил граждански иск за претърпените от деянието, представляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК неимуществени вреди, като е поискал от страна на съда, след като установи законоустановените предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 45 във връзка с чл. 51 във връзка с чл. 52 от ЗЗД да осъди подсъдимите солидарно да заплатят обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените от страна на И. Г. К. физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на деянието до пълното изплащане на сумата. С Определение, постановено на 18.02.2015 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав (лист 36 – 40 от съдебното производство) съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от страна на И. Г. К. срещу подсъдимите В. С. П., В.Н.И. и Р. Б. Ц. граждански иск и е конституирал същия в качеството на граждански ищец в производството по делото. В Декларация без посочена дата, подписана от страна на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. (лист 111 от досъдебното производство), същият посочва, че на 17.03.2016 г. е получил от подсъдимия В.Н.И. чрез неговия защитник – адвокат С.З. при САК сума в размер на 5 000.00 BGN (пет хиляди лева), представляващи обезщетение, като е посочил, че няма други имуществени и каквито и да е претенции към този подсъдим, както и че е съгласен делото да се реши със споразумение по отношение на него. С Определение, постановено на 30.03.2016 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав (лист 114 – 115 от съдебното производство) съдът е одобрил Споразумение между представителя на СРП и защитника на подсъдимия В.Н.И. – адвокат С.З. при САК и е прекратил производството по делото спрямо него. С Молба от 15.03.2017 г., подадена от И. Г. К. срещу подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. (лист 136 – 137 от съдебното производство ) същият е предявил граждански иск за претърпените от деянието, представляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК неимуществени вреди, като е поискал от съда, след като установи законоустановените предпоставки, предвидени в нормативните текстове на чл. 45 във връзка с чл. 51 във връзка с чл. 52 от ЗЗД да осъди подсъдимите солидарно да заплатят на И. Г. К. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените от него физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от момента на деянието до пълното изплащане на сумата. С Определение, постановено на 16.03.2017 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав (лист 140 – 143 от съдебното производство) съдът е допуснал отново за съвместно разглеждане предявения от страна на И. Г. К. граждански иск и отново е конституирал същия в качеството на граждански ищец в производството по делото. Според настоящия съдебен състав, тъй като гражданският иск е бил приет за първи път за съвместно разглеждане в производството по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав по силата на Определение, постановено на 18.02.2015 г., съдът не е следвало да го приема отново за съвместно разглеждане с Определение, постановено на 16.03.2017 г. по същото дело, тъй като с приемането му на 18.02.2015 г. И. Г. К. е придобил качеството на граждански ищец в производството по делото. В този смисъл гражданският иск следва да се счита за предявен по отношение на В. С. П., В.Н.И. и Р. Б. Ц. за солидарно заплащане на сума в размер на 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди. Със заплащане от страна подсъдимия В.Н.И. на сума в размер на 5 000.00 BGN (пет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпените от страна на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. неимуществени вреди, размерът на общото дължимо от страна на подсъдимите В. С. П., В.Н.И. и Р. Б. Ц. обезщетение следва да бъде намален, тъй като изпълнението на парично задължение, извършено от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници до размера на извършеното изпълнение според предвиденото в разпоредбата на чл. 123 от ЗЗД, без това да има като правна последица отпадане на гражданската отговорност на останалите подсъдими. С оглед на изложените обстоятелства, според настоящата съдебна инстанция се явяват неправилни изводите на първоинстанционния съд, че същият следва да отхвърли гражданския иск за горницата до 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), тъй като размерът на претенцията е станал 10 000.00 BGN (десет хиляди лева) и в този смисъл същият следва да се счита за намален. Изложените обстоятелства обаче не се отразяват съществено върху правилното разбиране на първоинстанционния съд, че следва да уважи гражданския иск до размера от 5 000.00 BGN (пет хиляди лева) с еврова равностойност в размер на 2 556.46 EUR (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента) и да го отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Според първоинстанционния съд, тъй като подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. са признати за виновни за престъплението, в което са обвинени и съдът е уважил гражданския иск в размер на 5 000.00 BGN (пет хиляди лева) с еврова равностойност в размер на 2 556.46 EUR (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента), като осъдил същите да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. цитираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, същите следвало да бъдат осъдени солидарно да заплатят по банкова сметка на СРС сума от 200.00 BGN (двеста лева) с еврова равностойност в размер на 102.26 EUR (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляващи 4 % (четири процента) държавна такса върху размера на уважения граждански иск. Посоченото разбиране на първоинстанционният съд е неправилно. Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изречение второ от НПК „когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати“, като в конкретния случай няма основание за различно разпределение на разноските за държавната такса върху уважения размер на гражданския иск. С оглед на посоченото сумата от 200.00 BGN (двеста лева) с еврова равностойност в размер на 102.26 EUR (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляващи 4 % (четири процента) държавна такса върху размера на уважения граждански иск следва да бъде разпределена по равно между подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц., като всеки от тях следва да заплати по банкова сметка на СРС държавна такса в размер на 100.00 BGN (сто лева) с еврова равностойност в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), поради което първоинстанционната Присъда следва да бъде изменена в тази част. Предвид обстоятелството, че съдът е признал подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. за виновни, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ги е осъдил да заплатят сумата от по 20.00 BGN (двадесет лева) с еврова равностойност в размер на 10.23 EUR (десет евро и двадесет и три евроцента), представляващи една трета от направените по досъдебното производство разноски по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), като ги е осъдил да заплатят по сметка на СРС сумата от по 27.00 BGN (двадесет и седем лева) с еврова равностойност в размер на 13.80 EUR (тринадесет евро и осемнадесет евроцента), представляващи една трета от разноските по делото в съдебната фаза на наказателния процес, за която сума следвало да се издаде изпълнителен лист. Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. солидарно да заплатят сума в размер на 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) с еврова равностойност в размер на 281.21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента) на гражданския ищец и частния обвинител И. Г. К., представляващи адвокатско възнаграждение за неговия повереник – адвокат Б. М., като в мотивите си в частта за разноските, първоинстанционният съд не изложил подробни аргументи в подкрепа на направените от него правни изводи, като единствено се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК при обсъждане на отговорността за разноските. От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебно производство № 2181/2013 г. по описа на СДВР и прокурорска преписка № 27939/2013 г. по описа на СРП са направени разноски в размер на 60.00 BGN (шестдесет лева) с еврова равностойност в размер на 30.68 EUR (тридесет евро и шестдесет и осем евроцента), видно от Справка-декларация по чл. 29, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от Наредбата № 3 от 2012 г. за вписване, квалификация и възнагражденията на вещите лица от 14.10.2013 г. (лист 87 от досъдебното производство) за изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена от страна на д-р Р. Т.Х., в качеството му на съдебен лекар при УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА „ЛОЗЕНЕЦ“ и главен асистент при МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ на СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, които са му били изплатени въз основа на Постановление на разследващия полицай при 07 РУ – СДВР. По наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав от страна на съда на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза било определено възнаграждение в размер на 80.00 BGN (осемдесет лева) с еврова равностойност в размер на 40.90 EUR (четиридесет евро и деветдесет евроцента) по силата на Определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.12.2018 г. (лист 218 – 220 от съдебното производство). При определяне на отговорността за разноските в съдебната фаза на наказателния процес първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че с Определение, постановено на 30.03.2016 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав (лист 114 – 115 от съдебното производство ) съдът е одобрил споразумение между представителя на СРП и защитника на подсъдимия В.Н.И. – адвокат С.З. и е прекратил производството по делото спрямо посочения подсъдим. С цитираното Определение съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил подсъдимия В.Н.И. да заплати сумата от 20.00 BGN (двадесет лева) с еврова равностойност в размер на 10.23 EUR (десет евро и двадесет и три евроцента), представляващи разноски по досъдебното производство, платими по сметка на СДВР, поради което в Присъдата първоинстанционният съд правилно е преценил, че остатъкът от разноските, направени в хода на досъдебното производство, възлизащи на сума в размер на 40.00 BGN (четиридесет лева) с еврова равностойност в размер на 20.45 EUR (двадесет евро и четиридесет и пет евроцента) следва да бъде заплатена разделно, като същата бъде разделена между подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. на по 20.00 BGN (двадесет лева) с еврова равностойност в размер на 10.23 EUR (десет евро и двадесет и три евроцента). След влизане в сила на Определение, постановено на 30.03.2016 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, участието на В.Н.И. в производството по делото е приключило, поради което разноските, които са направени в съдебната фаза на наказателния процес, след приключване на неговото участие и възлизащи в размер на 80.00 BGN (осемдесет лева) с еврова равностойност в размер на 40.90 EUR (четиридесет евро и деветдесет евроцента) следва да бъдат разпределени между подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц., като същите не следва да бъдат разделяни на три, както неправилно в Присъдата е направил първоинстанционният съд. С оглед на изложеното, на основание чл. 189, ал. 3, изречение второ от НПК подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят по банкова сметка на СРС сума в размер на по 40.00 BGN (четиридесет лева) с еврова равностойност в размер на 20.45 EUR (двадесет евро и четиридесет и пет евроцента) за разноските, направени в съдебната фаза на наказателното производство за съдебно-медицинска експертиза, поради което първоинстанционната Присъда следва да бъде изменена в тази част. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е съобразил, че на основание чл. 190, ал. 2 от НПК следва да бъде издаден изпълнителен лист за направените по делото разноски, но от редакцията на Присъдата и на мотивите в тази част се налага заключението, че съдът неправилно посочил, че изпълнителен лист следва да бъде издаден само за сумата, представляваща разноски в съдебната фаза на наказателния процес в полза на СРС, докато изпълнителен лист следва да бъде издаден за разноските, присъдени в полза на СДВР, СРС и на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., доколкото титулярите на вземанията за разноски са различни и всеки един от тях би могъл да претендира принудително изпълнение на вземането си при липса на доброволно плащане на същите. Първоинстанционният съд е пропуснал да посочи, че всеки един от подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. следва да бъде осъден, на основание чл. 189, ал. 3, изречение първо от НПК, да заплати държавна такса в размер на 5.00 BGN (пет лева) с еврова равностойност в размер на 2.56 EUR (две евро и петдесет и шест евроцента) за служебно издаване на три броя изпълнителни листа, в който смисъл Присъдата следва да бъде изменена. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна Въззивната жалба на адвокат Б. М., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. в частта, в която същият иска осъждане на подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 BGN (осемстотин лева) с еврова равностойност в размер на 409.03 EUR (четиристотин и девет евро и три евроцента) и по 100.00 BGN (сто лева) с еврова равностойност в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) за явяването му във всяко съдебно заседание по делото. Настоящият съдебен състав намира за правилно заключението на първоинстанционния съд, че подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) с еврова равностойност в размер на 281.21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента), но на основание чл. 189, ал. 3, изречение второ от НПК същите не следва да бъдат осъдени да заплатят същото солидарно, както неправилно е постановил първоинстанционният съд, а всеки от подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. сума в размер на 275.00 BGN (двеста седемдесет и пет лева) с еврова равностойност в размер на 140.61 EUR (сто и четиридесет евро и шестдесет и един евроцента) за направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция не може да подмине лаконичността на мотивите към първоинстанционната Присъда и в тази и част, поради което поради съвпадащите правни изводи по отношение на размера на адвокатско възнаграждение, който следва да бъде платен на частния обвинител и граждански ищец, намира за необходимо да доразвие същите. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изречение първо от НПК „когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноски поделото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначение защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили подобно искане“. От материалите по делото се установява, че в хода на съдебните прения пред първата инстанция, проведени на 28.05.2021 г. адвокат Б. М., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. е направил искане за присъждане на направените в хода на производството разноски като се е позовавал на представен по делото Договор за правна защита и съдействие. При преглед на съдържанието на Договор № 524442 за правна защита и съдействие, сключен на 13.02.2015 г. между И. Г. К. и адвокат Б. М. (лист 35 от първоинстанционното дело) се установява, че договореното между страните възнаграждение за правна защита и съдействие било определено в размер на 800.00 BGN (осемстотин лева) с еврова равностойност в размер на 409.03 EUR (четиристотин и девет евро и три евроцента) и по 100.00 BGN (сто лева) с еврова равностойност в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) за всяко едно съдебно заседание, в което повереникът се е явил. В цитирания Договор за правна защита и съдействие било направено отбелязване, че от страна на И. Г. К. на адвокат Б. М. било заплатено възнаграждение в размер на 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) с еврова равностойност в размер на 281.21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента). Според задължителните указания на ВКС, обективирани в Тълкувателно решение № 6/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, адвокатските разноски се присъждат от съда, когато страната е заплатила и доказала реалното плащане, например, чрез отбелязване в Договора, който има характер на разписка, ако е посочено, че плащането е осъществено в брой или чрез доказателство за извършен банков превод, ако е уговорено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено по банков път. От материалите по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав се доказва, че частният обвинител и граждански ищец И. Г. К. е извършил плащане само на сума в размер на 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) с еврова равностойност в размер на 281.21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента), а не на пълния договорен размер от 800.00 BGN (осемстотин лева) с еврова равностойност в размер на 409.03 EUR (четиристотин и девет евро и три евроцента) и по 100.00 BGN (сто лева) с еврова равностойност в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) за всяко едно съдебно заседание, в което повереникът се е явил. С оглед на изложените обстоятелства правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че следва да осъди подсъдимите да заплатят адвокатско възнаграждение до доказания размер. Настоящата съдебна инстанция намира, че уговорката за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 BGN (сто лева) с еврова равностойност в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) за явяване във всяко едно съдебно заседание по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав представлява валидна уговорка между адвокат и клиент, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение може и следва да бъде определен с Договор между тях, но за да бъде възложена за плащане върху подсъдимите, на основание чл. 189, ал. 3, изречение първо от НПК, следва да бъде доказано, че посоченото адвокатско възнаграждение е било действително заплатено, каквито доказателства по делото липсват. Действително към датата на сключване на Договор № 524442 за правна защита и съдействие, сключен на 13.02.2015 г. между И. Г. К. и адвокат Б. М. е възможно страните да не са знаели колко съдебни заседания ще се проведат по посоченото наказателно дело, но към датата на съдебните прения, когато посоченото адвокатско възнаграждение е било претендирано от страна на адвокат Б. М. такава яснота вече е имало и това възнаграждение е можело да бъде заплатено, за което по делото да бъдат представени доказателства. Предвид липсата на доказателства за плащане от страна на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. на повереника му адвокат Б. М. на пълния договорен размер на адвокатско възнаграждение, а на такива само за заплащане на сума в размер на 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) с еврова равностойност в размер на 281.21 EUR (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента), съдът правилно и законосъобразно е присъдил посочения размер на обезщетение, но неправилно е преценил, че същият се дължи от подсъдимите солидарно. Настоящият съдебен състав следва да обсъди направеното от страна на адвокат Б. М. в съдебното заседание пред въззивната инстанция искане за заплащане от страна подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. възнаграждение за защита и съдействие в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, като се основава на представен Договор за правна защита и съдействие. Във въззивното производство от страна на адвокат Б. М., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. е представен Договор № 103041 за правна защита и съдействие, сключен на 11.03.2026 г. между И. К. и адвокат Б. М. (лист 77 от въззивното производство), в който е посочено уговорено възнаграждение в размер на 1 500.00 BGN (хиляда и петстотин лева) и 300.00 BGN (триста лева) за явяване, като е допълнено „в евро“ без конкретизиране от страните на размера на договорените суми в евро, но с изчислена от страна на съда еврова равностойност в размер съответно на 765.97 EUR (седемстотин шестдесет и пет евро и деветдесет и седем евроцента) и сума в 153.89 EUR (сто петдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента) за явяване в съдебно заседание. В цитирания Договор за правна защита и съдействие е посочено, че на адвокат Б. М. е заплатена сума в размер на 1 800.00 BGN (хиляда и осемстотин лева), с изчислена от страна на съда еврова равностойност в размер на 920.33 EUR (деветстотин и двадесет евро и тридесет и три евроцента), в която част цитирания Договор има доказателствена стойност на разписка за извършеното плащане. С оглед на посоченото според настоящия съдебен състав с представянето на цитирания Договор за правна защита и съдействие плащането на посочените разноски от страна на частния обвинител е доказано, поради което направеното от страна на повереника му - адвокат Б. М., искане се явява основателно и доказано, поради което следва да бъде уважено в пълен размер, като подсъдимите Р. Б. Ц. и В. С. П. следва, на основание чл. 189, ал. 3, изречение второ от НПК, да бъдат осъдени да заплатят посоченото адвокатско възнаграждение по равно, т. е. всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец сума в размер на по 900.00 BGN (деветстотин лева) с еврова равностойност в размер на 460.16 EUR (четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента), за което на основание чл. 190, ал. 2 от НПК следва да бъде издаден изпълнителен лист от страна на първоинстанционния съд. За служебното издаване на изпълнителен лист всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка на СРС сума в размер на по 5.00 BGN (пет лева) с еврова равностойност в размер на 2.56 EUR (две евро и петдесет и шест евроцента), представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД