Решение № 253 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 218/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл от АПК. Образувано е по жалба на Община Търговище, представлявана от кмета – д-р Д. Д., адрес: гр. Търговище, пл. „Свобода“, против Протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г., издаден от ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН - Търговище, в частта му, с която е разпоредено: “Да се премахнат горимите материали по пътищата за евакуация на следните места: -поставени са горимите материали (10 броя дървени секции, 4 броя фотьойли, 2 дивана, дървена маса, 6 броя дървени бюра, 1 табуретка и 2 броя „П“-образни дървени поставки), разположени на етажната площадка на втори етаж на ниското тяло (в северната част), която се явява път за евакуация от втори, трети и четвърти етаж; Поставени са горими материали (дървена маса и две табуретки)в коридора водещ към зала 74 намиращ се на трети етаж на ниско тяло (северната част), с даден срок за изпълнение на предписанието: 27.02.2026 г.“. В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспореното предписание, поради издаването му от некомпетентен орган. Наред с това, жалбоподателят сочи незаконосъобразност, визирайки отменителните основания по чл. 146 т.2 и т.3 АПК: липса на изложени фактически и правни основания за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, неопределен адресат на задължението за изпълнение на разпореждането и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква се нарушение при връчване на оспорения акт, доколкото свидетел на отказа да бъде получен акта бил Д. И. П., който бил и свидетел при съставяне на протокола, а това означавало смесване на две различни качества у едно и също лице. Във връзка с правилното приложение на материалния закон се сочи, че описаните в акта материали не били поставени на пътища за евакуация по смисъла на Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Освен това визира неспазване на предвидения в чл. 16 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол 4-годишен междинен период за извършване на комплексни проверки, каквато била и извършената в случая. Отправено е искане за обявяване на нищожност или за отмяна на оспореното разпореждане в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание оспорващия се представлява от юрисконсулт В. Г., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Представя списък за разноски. Моли се жалбата да бъде уважена. Ответникът по оспорването – ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН - Търговище в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор, който са изложени подробни съображения за законосъобразността на оспорения административен акт. Наведени са аргументи, че разпореждането, обективирано в Протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Конкретизира, че с жалбата се оспорва единствено предписанието по т. 1 от Протокол рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от график с рег. № 7442р-183/23.01.2025г. за извършване на комплексни проверки на обектите в експлоатация от РСПБЗН – Търговище, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на ДПК през 2025 г., в т. 3 от същия е включен като обект на проверка през м.март 2025 г. сградата на Община Търговище, адрес: гр.Търговище, пл.“Свобода“. В изпълнение на утвърдения график на 02.04.2025 г. ответникът - ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН - Търговище е извършил проверка на основание чл. 125 ал.1 т.1 ЗМВР в обект: Община Търговище, адрес: гр.Търговище, пл.“Свобода. При проверката са направени констатации, във връзка с които са дадени разпореждания в 3 точки, отразени в Протокол рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г. Протоколът и обективираните в него разпореждания са постановени от ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН - Търговище. В разпоредителната част на акта в т. 1, на Община Търговище са дадени предписания със следното съдържание: „Да се премахнат горимите материали по пътищата за евакуация на следните места: -поставени са горимите материали (10 броя дървени секции, 4 броя фотьойли, 2 дивана, дървена маса, 6 броя дървени бюра, 1 табуретка и 2 броя „П“-образни дървени поставки), разположени на етажната площадка на втори етаж на ниското тяло (в северната част), която се явява път за евакуация от втори, трети и четвърти етаж; Поставени са горими материали (дървена маса и две табуретки)в коридора водещ към зала 74 намиращ се на трети етаж на ниско тяло (северната част), с даден срок за изпълнение на предписанието: 27.02.2026 г.“. Протокол рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г. издаден от ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН - Търговище е връчен на длъжностно лице в деловодството на Община Търговище на 03.04.2025 г. Жалбата на Община Търговище срещу горепосочения Протокол е подадена на 17.04.2025 г. От представената по делото Заповед № 7442з-3/ 13.01.2025 г. се установява, че изготвилият Протокола ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН – Търговище е оправомощен да осъществява държавен противопожарен контрол и превантивна дейност. От заключението по допуснатата Съдебно-пожаротехническа експертиза /СПТЕ/ се установява следното: Съгласно заключението на вещото лице, посоченото в т. 1 първо тире от оспорения акт място е част от път за евакуация – коридор с фоайе и евакуационен маршрут от залата до него. Съгласно заключението на вещото лице налице са на това място горими материали, които са описани по вид, количество и предназначение. Съгласно заключението на вещото лице, не съществува в залата такова място и възможност за евакуация на хората по друг евакуационен път в две или повече посоки. Съгласно заключението на вещото лице е създадена предпоставка за нараняване на евакуираните при нужда ръбове на дървените табуретки, дървената тежка маса и дървените остъклени витрини, които към датата на комплексната проверка заедно с бюрата са възпрепятствали и ограничавали широчината на евакуационния път от залата. Заключението е прието от съда за обективно и компетентно дадено, кореспондира с доказателствения материал, поради което съдът го кредитира с доверие. Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При така установеното съдът намира оспорването за допустимо по следните съображения: Жалбата е подадена от надлежна страна –адресат на предписанието, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване. При разглеждане на жалбата по същество, след служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, съдът прави следните правни изводи: По делото е представена Заповед № 7442з-3/ 13.01.2025 г. на Началника на РСПБЗН – Търговище, съгласно която длъжностното лице, издало предписание, обективирано в т.1 от Протокол рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г. е оправомощено да планира, организира и координира дейностите по осъществяване на държавен противопожарен контрол и превантивна дейност за територията на Община Търговище. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР органите по пожарна безопасност извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти. Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗМВР органите по пожарна безопасност издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Горното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, поради което възраженията за нищожност на акта поради издаването му от некомпетентен орган, наведени с жалбата, са неоснователни. Съгласно чл. 7 ал.1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол Началникът на РСПБЗН определя със заповед териториален и/или специализиран участък на всеки служител, осъществяващ ДПК, съобразно спецификата на определения район на действие, както и утвърждава за всеки служител, осъществяващ ДПК, списък и график за извършване на контролни проверки на обекти. Съгласно чл. 125 ал.1 т.5 ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. В този смисъл дадените с протокола задължителни за изпълнение предписания по своята същност са принудителни административни мерки. При така събраните по делото доказателства съдът намира, че в административното производство по издаване на оспорените предписания не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършилият проверката орган е установил обстоятелства, налагащи издаването на разпореждане, което черпи своето правно основание от нормата на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, което води до извод за наличие на правни и фактически основания за издаване на предписанието. В оспорената чат на Протокол рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г., в частта по т.1, относно констатираните несъответствия на правилата и нормите за пожарна безопасност, в достатъчно ясна степен са отразени фактическите констатации на органа, въз основа на които са дадени предписанията (включително и оспореното в точка първа от разпоредителната част на протокола) и не е налице никаква неяснота относно действията, които общината следва да предприеме, с оглед изпълнението на предписанията. Посочени са също така и правните основания, въз основа на които се дават задължителните за изпълнение предписания. Ето защо, съдът приема, че при издаване на акта са спазени законовите изисквания за форма и за съдържание, съгласно чл.59, ал.2 т.4, във връзка с ал.1 от АПК и доводите, изложени в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни. По отношение на съответствието на оспорените предписания с материалния закон и неговата цел, съдът приема следното: В жалбата са изложени доводи, че извършената комплексна проверка не е такава по смисъла на Наредба № 8121з-882/ 25.11.2024 г., тъй като е извършена в нарушение на законоустановените срокове (след изтичане на 4 годишния срок заложен в наредбата). Тези доводи са неоснователни, доколкото този срок е препоръчителен и инструктивен, а не императивен. Досежно материалната законосъобразност на предписанието, дадено в точка първа от протокола, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.34 ал.1 т.4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., в относимата редакция, гласяща, че по време на експлоатация не се разрешава поставяне на горими материали по пътищата за евакуация, в унисон със заключението по СПТЕ, безспорно по делото се потвърждават фактическите констатации на органа за наличието на запалими материали по пътя за евакуация на посоченото в оспореното предписание място. По изложените съображения, съдът намира, че издаденото предписание съответства на материалния закон и неговата цел-да се осигури пожарна безопасност при експлоатацията на обектите съгласно законовите изисквания, респ. за охраняване на значими обществени отношения, свързани с недопускане на предпоставки, затрудняващи евакуация на намиращите се в сградата хора поради препятствия, които са неподходящи от естеството на материалите, вложени в производството им и разположени на евакуационните изходи. С оглед гореизложеното, съдът намира, че обективираното в точка първа на предписание от Протокол за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с рег. № 744200-158/ 03.04.2025 г., издаден от ВПД Началник група ДПК и ПД от РСПБЗН – Търговище за законосъобразно, респ. жалбата, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 390 лева, представляващи внесен депозит за вещо лице. След превалутиране на сумата от левове в евро съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г., съгласно чл. 3 от ЗВЕРБ, сумата се преобразува в размер на 199,40 евро. Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2, пр.последно, от АПК, съдът