Решение № 1235 от 17.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1553/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20260723153227/23.07.2026 г., подадена от Б. Т. Х. – Ч. в качеството на учредител на новоучредена фондация „МАЛКИ КРАЧКИ“ срещу ОТКАЗ № 20260713093326/22.07.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260713093326/13.07.2026 г. за вписване на първоначална регистрация на фондация. В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като чл. 9 от учредителния акт съдържал конкретно описана стопанска дейност. В тази връзка се сочи, че спорният израз „всяка друга стопанска дейност, незабранена от закона и пряко свързана с целите …“ е ограничителен, а не разширителен, т.е. той не въвеждал нови видове дейност, а само подчертавал, че дейността трябва да е незабранена, пряко свързана с целите и в рамките на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Отделно от това, посочената формулировка се съдържала в учредителните актове на множество вписани фондации и не се явявала в противоречие със закона. А цитираната в обжалвания отказ съдебна практика на САС и СГС се явявала неприложима, доколкото касаела липса на конкретни дейности, но не и случаи като процесния, при който конкретните дейности били изброени изрично. Наред с това Агенцията по вписванията била длъжна да даде указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, което не е сторила. Поддържа се също, че установената административна практика на агенцията била противоречива, доколкото били постановени три предходни отказа по идентични заявления с различни мотиви, което показвало непоследователност и липса на пълна проверка от страна на длъжностните лица по регистрацията. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано въз основа на подадено заявление с вх. № 20260713093326/13.07.2026 г., с което е поискано първоначално вписване на фондация. Към заявлението са представени решение за учредяване на фондация „МАЛКИ КРАЧКИ“ от 17.06.2026 г.; образец от подписа на лицето, представляващо фондацията – учредителят, определен и за управител Б. Т. Х.; протокол за избор на органи на фондацията от 17.06.2026 г.; учредителен акт на фондацията от 17.06.2026 г., подписан от учредителя с нотариална заверка на подписа; вносна бележка от 27.05.2026 г. за внесена сума в полза на фондацията; декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса. С обжалвания ОТКАЗ №20260713093326/22.07.2026 г. длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ е отказало вписване, като е приело, че представеният учредителен акт /чл. 9/ не отговаря на изискването по чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ за определеност на предмета на стопанската дейност, тъй като наред с описаната конкретна по вид стопанска дейност се съдържа и изразът „Всякаква друга стопанска дейност, незабранена от закона и пряко свързана с целите на фондацията, при спазване на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ.“ Подобно описание, според ДЛР, не отговаря на изискването за конкретизация на стопанската дейност по чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като тази дейност трябва да е конкретно описана по вид и не е допустима формулировка от типа „и всяка друга незабранена дейност“, обичайно използвана при описване на предмета на търговците, тъй като за ЮЛНЦ по принцип е забранена всяка стопанска дейност, освен изрично описаната в учредителния акт, а тя не може да бъде „и друга“, без да е ясно каква. ДЛР се е позовало на съдебна практика в този смисъл – решение № 275 от 11.05.2021 г. по т. дело № 434/2021 г. на Апелативен съд – София; решение № 620 от 04.10.2022 г. по т. дело № 800/2022 г. на Апелативен съд – София и решение № 1402 от 07.10.2025 г. по т. дело № 1459/2025 г. на Софийски градски съд. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице, което има правен интерес от неговото оспорване. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за извършване на заявеното вписване на обстоятелства или за обявяване на актове. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Съответствието със закона се преценява въз основа на материалите, представени в регистърното производство. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако същата е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, като приходите от нея се използват за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт. От посочената нормативна уредба следва разграничение между изискванията за допустимост на допълнителната стопанска дейност и изискването за определяне на нейния предмет. Чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ определя границите, в които такава дейност може да бъде извършвана, докато ал. 4 изисква конкретният предмет на тази дейност да бъде предварително определен в устава или учредителния акт. В случая в учредителния акт са посочени конкретни дейности – производство и продажба на изделия, участие в базари, платени инициативи, обучения и предоставяне на услуги, свързани с дейността на фондацията. Наред с тях обаче е включена формулировката „всякаква друга стопанска дейност, незабранена от закона и пряко свързана с целите на фондацията, при спазване на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ“. Неоснователно се явява оплакването в жалбата, че тази формулировка има единствено ограничителен, а не разширителен характер. Изразите „незабранена от закона“, „пряко свързана с целите на фондацията“ и „при спазване на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ“ поставят ограничения относно допустимостта на стопанската дейност. Това обаче не означава, че е изпълнено самостоятелното изискване на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ за определяне на нейния предмет. Следва да се прави разграничение между това да се определят границите, в които една стопанска дейност е допустима, и да се определи самият предмет на тази дейност. Ограничението, че дадена дейност трябва да бъде незабранена, свързана с целите на фондацията и съобразена с чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, не индивидуализира конкретен вид стопанска дейност. Особено показателна в случая е употребата на израза „всякаква друга стопанска дейност“. Той обхваща дейности, различни от вече конкретно изброените, без да определя кои са те. Последващите уточнения не отстраняват тази неопределеност, а само поставят условията, при които една от тези неиндивидуализирани дейности би могла да бъде извършвана. Критерият „незабранена от закона“ не определя предмета на стопанската дейност, а представлява общо изискване за законосъобразност. Същото се отнася и до изискването дейността да бъде „пряко свързана с целите на фондацията“. То определя границите на допустимата дейност, но не индивидуализира видовете стопанска дейност, които фондацията възнамерява да извършва. Не променя този извод и препращането към чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Посочената разпоредба установява законовите ограничения за допълнителната стопанска дейност, но препращането към тези ограничения не превръща неопределения кръг от „всякаква друга стопанска дейност“ в конкретно определен предмет по смисъла на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Обратното разбиране означава, че изискването на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ би могло да бъде изпълнено чрез общо разрешение за извършване на всякаква стопанска дейност, стига впоследствие органите на фондацията да преценят, че конкретната дейност е свързана с целите и не е забранена от закона. В такъв случай предметът на стопанската дейност би се определял не от учредителния акт, както изисква законът, а впоследствие – при възникване на намерение за извършване на конкретна дейност. Това не съответства на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ, който изисква предметът да бъде определен именно в устава или учредителния акт. Обстоятелството, че в процесния учредителен акт са посочени конкретни стопански дейности, не води до различен извод. Тъкмо тяхното конкретно изброяване показва, че учредителят е могъл да определи предмета на допълнителната стопанска дейност чрез индивидуализиране на съответните дейности. След това изброяване обаче е добавена самостоятелна категория – „всякаква друга стопанска дейност“, с което обхватът на заявения предмет е разширен извън конкретно посочените дейности. Не може да се приеме, че тази част от клаузата няма самостоятелно действие и представлява само пояснение на вече изброените дейности. Употребата на „всякаква друга“ изрично показва воля да бъдат обхванати и дейности, различни от посочените преди това. Следователно спорната формулировка не конкретизира вече посочените дейности, а разширява предмета с неопределен кръг от други дейности. В тази връзка съдът споделя цитираната в обжалвания отказ съдебна практика, доколкото приетото с нея разрешение съответства на изложеното по-горе тълкуване на законовата разпоредба. Не може да бъде споделено и разбирането, че съдът следва да изключи спорната формулировка от учредителния акт и да приеме за предмет на стопанската дейност само конкретно изброените дейности. Подобно разрешение би означавало съдът да измени съдържанието на учредителния акт и да замести волята на учредителя, вместо да извърши контрол за законосъобразност на заявеното за вписване обстоятелство. Отстраняването на тази част от клаузата е въпрос на изменение на учредителния акт от компетентния орган и последващото му заявяване за вписване. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на обстоятелството, че подобни формулировки се съдържат в учредителните актове на множество други фондации, които са били вписани. Вписването на друго юридическо лице с нестопанска цел при сходна формулировка не създава право на заявителя на вписване и не обвързва съда при преценката на законосъобразността на конкретния отказ. Законосъобразността на заявеното за вписване обстоятелство се преценява въз основа на конкретния учредителен акт и приложимата нормативна уредба. Практиката на Агенцията по вписванията по други заявления не представлява нормативно установен източник на право и не може да дерогира изискването на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на посочените от жалбоподателя предходни откази на Агенцията по вписванията, постановени по заявления за регистрация на същата фондация. Обстоятелството, че при предходни заявления длъжностни лица по регистрацията са дали различна правна квалификация на установените нередовности, само по себе си не обуславя незаконосъобразност на настоящия отказ. То не освобождава съда от задължението да извърши самостоятелна проверка за законосъобразност на обжалвания отказ въз основа на съдържанието на конкретното заявление, представения към него учредителен акт и приложимите законови изисквания. В настоящия случай предмет на съдебната проверка е конкретният порок, установен при процесното заявление – несъответствието на заявения предмет на допълнителната стопанска дейност с изискването на чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Независимо от съдържанието и мотивите на предходните откази, този порок следва да бъде преценен самостоятелно и наличието му е достатъчно, за да обоснове отказ за вписване. Неоснователно е и оплакването, че длъжностното лице по регистрацията е било длъжно да даде указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на констатираното несъответствие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има за предмет отстраняването на нередовности, произтичащи от непредставяне на изискуеми по закон документи или неплатена държавна такса. В случая обаче необходимият документ – учредителният акт на фондацията – е представен. Констатираният порок се състои в неговото съдържание, а именно в това, че включеният в него предмет на допълнителната стопанска дейност не е определен в съответствие с чл. 3, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Поради това в конкретния случай не е налице нередовност, която длъжностното лице по регистрацията е било длъжно да укаже на заявителя за отстраняване по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Даване на указания за изменение на съдържанието на учредителния акт би означавало не да се отстрани нередовност на заявлението, а да се предостави възможност за формиране на нова учредителна воля след подаването му, което излиза извън предмета на производството по заявлението. Следователно липсата на указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ в случая не съставлява нарушение, опорочаващо отказа. Предвид изложеното обжалваният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.