Решение № 288 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 94/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс , във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството по делото е образувано по жалба на Д. В. И. чрез процесуалния си представител адв. А. М. срещу Решение № 1040-18-30/10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е отхвърлена жалбата и потвърдено Разпореждане № 5104-18-14/04.11.2024 г. на органа по чл. 60 от КСО за непризнаването на злополуката като трудова. Изложени са съображения за незаконосъобразност на постановения акт, като административният орган не е преценил правилно събраните при разследването доказателства и не е достигнал до правилно решение във връзка с обективните факти установени при това разследване, касаещи времето и мястото на настъпилата злополука в качеството на жалбоподателя, а е преценил обстоятелства, които са вероятни. Моли за отмяна на оспорения акт. Ответната по жалбата страна – Директорът на ТП на НОИ – Силистра, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Н. Н. - Н., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - „Бревис“ ООД не изразява становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Административно производство по разследване на злополука е образувано въз основа на подадена Декларация - Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с вх. №5101-18- 6/09.07.2024 г. за настъпил инцидент на 13.12.2023 г. с Д. В. И. с [ЕГН] на длъжност „••• 12 и повече тона“ към „БРЕВИС“ ООД с [ЕИК]. Със заповед №1015-18-65/22.07.2024 г. на Директор на ТП на НОИ - Силистра на основание чл. 58, ал. 1 /ал. 2/ от КСО е сформирана комисия, която да извърши разследване на декларираната злополука. Заповедта, изпратена с писмо изх. №1029- 18-3001/22.07.2023 г., е получена от „Бревис“ ООД на 29.07.2024 г., от Д. И. - на 22.07.2024 г. и от Дирекция „Инспекция по труда“- Силистра. Заедно с подадената декларация от Д. И. за трудова злополука на 07.07.2024г. в ТП на НОИ - Силистра са постъпили обяснения от пострадалото лице и ••• Е. И. Д.. С писмо с изх. №1029-18-2898/12.07.2024 г. длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра е уведомило жалбоподателя, че следва да представи в ТП на НОИ- Силистра още три екземпляра на декларацията, както и писмени показания относно това кое е наложило декларирането на злополуката седем месеца след настъпването й. Такива обяснения са постъпили в ТП на НОИ- Силистра по пощата, входирани под №1029-18- 2990/22.07.2024 г., както и на 15.07.2024 г. - писмени обяснения от Й. Б. Й. и Д. С. П. и двамата на длъжност ••• в ЕТ „Х. П.“. На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е съставен протокол №4/15.07.2024 г. от длъжностни лица към „Бревис“ ООД за възникналата на 13.12.2023 г. злополука с констатирани нарушения на нормативните актове, допуснати от Д. В. И.: „не поставено обезопасително въже на рампата, не спазена Инструкция за безопасност в частта – забрана за скачане от полуремаркето и товаро - разтоварните рампи, както и избягване качване / слизане от ППС на места с неподходяща настилка, прегради и др„ които създават опасност за водача. Заедно с протокола в ТП на НОИ - Силистра от „Бревис“ ООД са представени копия на следните документи: трудов договор №465/15.05.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „••• и повече тона“, молба от Д. Д. за освобождаване от 26.02.2024 г., заповед за прекратяване на трудов договор №404/26.02.2024 г., справка и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №32388243028415/01.03.2024 г., утвърдена Инструкция за правилно и безопасно управление на товарните автомобили от шофьорите, две страници от инструктажна книга, както и болнични листове №Е20231942707/13.12.2023 г., №Е20232788238/28.12.2023 г. и №Е20232788301/30.01.2024 г. С писмо изх. №1029-18-3001/22.07.2024 г. до „Бревис“ ООД е изискано ••• Р. П. да даде обяснения в тридневен срок по повод настъпилата на 13.12.2023 г. злополука с Д. И.. Същото е получено на 29.07.2024 г. като в определения срок - на 31.07.2024г. в ТП на НОИ- Силистра са постъпили от лицето обяснения с вх. №1029-18-3001#1. Във връзка с образуваното административно производство в ТП на НОИ- Силистра по разследване на злополуката е постъпило писмо вх. №1029.18.3042/24.07.2024 г. от „Инспекция по труда“ - Силистра с отговор, че не е информирана за настъпил трудов инцидент в „Бревис“ ООД и не е извършвана проверка. За резултатите от разследването на злополуката на основание чл. 58, ал. 6 от КСО е изготвен Протокол №5103-18-4 от 23.08.2024 г., който е подписан от всички членове на комисията и пострадалото лице Д. И. на 27.08.2024 г. без възражения. С оглед обективираните в него констатации на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено съответно и Разпореждане №5104-18-8/28.08.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра, с което декларираната злополука с вх. №5101-18-6/09,07.2024 г., станала на 13.12.2023 г. не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с мотиви: „на лицето са издадени и изплатени три болнични лиса с диагноза „Счупване на петната кост“ като за причина на временната неработоспособност е посочена злополука- нетрудова. Д „ИТ“ - Силистра не е била информирана по надлежния ред за настъпил трудов инцидент на 13.12.2023 г. Работодателят декларира, че не е бил уведомен за настъпване на трудова злополука. Няма преки свидетели на инцидента“. Протоколът и разпореждането са връчени на страните с писмо изх. №1029-18-3610/28.08.2024 г. и са получени на 02.09.2024 г. Недоволен от така издаденото Разпореждане №5104-18-8/28.08.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра, пострадалият Д. И. чрез адв. А. М.- САК е подал жалба в ТП на НОИ- Силистра в законоустановения срок с вх. № 1012-18- 155/12.09.2024г. В същата е изложил съображения за неправилност и незаконосъобразност на така издаденото разпореждане и е направил искане да се изискат обяснения от служителката, работеща на ••• на базата в [населено място], както и да се изискат издадени пътни листове от дата 13.12.2023 г. за МПС с per. №[рег. номер]. След извършване на преценка по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО е издадено Решение №1040-18-23/14.10.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Силистра, с което е отменено Разпореждане №5104-18-8/28.08.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра, с което декларираната злополука с вх. №5101-18-6/09.07.2024 г., станала на 13.12.2023 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО и преписката е върната на длъжностното лице в ТП на НОИ - Силистра за ново разглеждане при съобразяване на указанията. Решението е връчено на Д. И. чрез адв. А. М. на 17.10.2024 г. В изпълнение на дадените указания длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра с писмо изх. №1029-18-4411/16.10.2024 г. е изискало информация от д-р В. Ч., от „Бревис“ ООД и от МБАЛ – Силистра. В указания срок с вх. №5101-18-6#1/16,10.2024 г. е постъпило в ТП на НОИ - Силистра писмено обяснение от Г. Д. И. на длъжност „•••при ЕТ „Г. П.“, в което заявява, че на 13.12.2023 г. е била на работа, но не е пряк свидетел на случилото се с Д. И. и няма информация за случилото се, тъй като камерите не са работили към него момент. С протокол вътр. №5101-18-6#2/23.10.2024 г. длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра е удостоверило провеждането на телефонен разговор с д-р В. Ч. относно издаден болничен лист №•••., в който докторът е уточнил, че лично е прегледал Д. И. и след получената от него информация за начина на увреждането е записал като причина за временната неработоспособност на лицето „злополука- нетрудова“ с код 6. Тези данни са потвърдени и в писмено становище, постъпило в ТП на НОИ - Силистра по електронен път с вх. №5101-18-6#4/28.10.2024 г. от „АСМП-ИП Д-Р В. Ч.“ ЕООД. С уведомително писмо вх. №5101-18-633/23.10.2024 г. от Н. П.- ••• на „БРЕВИС“ ООД са представени в ТП на НОИ - Силистра заверено копие на издаден пътен лист за Д. И. №012362 за МПС с per. №[рег. номер] като е уточнено, че лицата Й. Б. Й. и Д. С. П. не са служители в „Бревис“ ООД. С писмо вх. №1029-18-4411# 1/25.10.2024 г. са постъпили в ТП на НОИ - Силистра от „МБАЛ - Силистра“ АД заверени копия на лист за преглед на пациент №••• г. и резултат от рентгенологично изследване №••• г. Въз основа на предоставената информация от изисканите и новопостъпили документи и след извършената им преценка длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане №5104-18-14/04.11.2024 г., с което декларираната злополука с вх. №5101-18-6/09.07.2024 г. от пострадалия Д. И., станала на 13. 12. 2023 год. не се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с мотиви: „на лицето са издадени и изплатени три болнични листове с диагноза „Счупване на петната кост“ като за причина на временната неработоспособност е посочена злополука- нетрудова. В писмено становище лекарят, издал първичния болничен лист, категорично заявява, че увреждането е настъпило при битова злополука. В амбулаторен лист №••• г., издаден от ЦСМП - Силистра в анамнезата се посочва, че увреждането е получено в резултат на падане, без никакво уточнение за настъпила трудова злополука. Д „ИТ“ - Силистра не е била информирана по надлежния ред за настъпил трудов инцидент на 13. 12. 2023 год. Работодателят декларира, че не е бил уведомен за настъпване на трудова злополука. Няма преки свидетели на инцидента. В писменото си обяснение служителката, която е работила на •••, твърди, че не е пряк свидетел на инцидента и че камерите в базата не са работили на 13.12.2023 г.“. Разпореждането, изпратено с писмо изх. №1029-18-4729/04.11.2024 г., е връчено на Д. И., чрез адв. А. М. на 06.11.2024 г., на Дирекция „Инспекция по труда“- Силистра – на 07. 11. 2024 год. и на „Бревис“ ООД на 14.11.2024 г. Недоволен от така издаденото Разпореждане №5104-18-14/04.11.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ- Силистра, с което декларираната злополука не е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, пострадалият Д. И. чрез адв. А. М.- САК е подал жалба в ТП на НОИ- Силистра в законоустановения срок с вх. №1012-18-190/15.11.2024 г. С Решение № 1040-18-30/10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра е отхвърлил жалбата и потвърдил Разпореждане № 5104-18-14/04.11.2024 г. на органа по чл. 60 от КСО за непризнаването на злополуката като трудова. Оспорването на посоченото решение е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. Оспорването е подадено от адресат на оспорения акт за когото е налице правен интерес от търсената защита, насочено е против годен за обжалване административен акт и е депозирано в установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът приема жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се констатират съществени нарушения на процесуални правила. При изследване за материалната законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт съдът намира, че същият е съобразен с материалния закон. Спазена е процедурата, предвидена в КСО и нормативните актове по прилагането му относно начините на деклариране на злополуката. Съгласно чл. 57, ал. 1 КСО осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Съгласно ал. 2 ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В ал. 3 на чл. 57 КСО е визирано, че редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет, която е Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Производство е започнало по реда на чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ чрез подадена декларация за трудова злополука от жалбоподателя в изискуемия срок, тъй като въпреки известяването на прекия му ръководител и работодателя произшествието не е декларирано като трудова злополука от осигурителя по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. С нормата на чл. 58, ал. 1 КСО са уредени хипотезите, при които контролните органи на ТП на НОИ следва задължително да извършат разследване на декларираната злополука, но настоящият случай не попада в тези хипотези. Административният орган се е възползвал от възможността по чл. 58, ал. 2 от КСО по своя преценка да извърши разследване. Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно чл. 58, ал. 6 КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Вида на уврежданията не е спорен и се установява от представената медицинска документация, като органът се позовава на първоначално декларираното от жалбоподателя обстоятелство, че увреждането не вследствие на трудова злополука. При проведената административна процедура по издаване на обжалвания акт не се констатира да има допуснати съществени нарушения на специалните и общите производствени правила. Спазена е процедурата по издаване на потвърденото с решението разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. От своя страна горестоящият административен орган е постановил решението си по подадената пред него жалба след обсъждане на наведените в нея оплаквания като го е обосновал чрез липсващи основания по чл. 55, ал. 1 от КСО и наличните в преписката доказателства. Отхвърлянето на възраженията по начина инкорпориран в решението и в протоколите от извършването разследване безспорно не почива на цитираната правна уредба. Доводите в жалбата касаят обосноваността на акта в контекста на доказателствата по делото, който порок е относим към неговата материална законосъобразност, обусловена от наличието на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Спорът по делото се изразява в това дали станалият инцидент с жалбоподателя съставлява трудова злополука. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм, като без правно значение за квалифициране на злополуката като трудова е дали тя е причинена от деликт, престъпление или друго неправомерно действие. Единственото изключение, което КСО предвижда, е по чл. 55, ал. 3 от КСО, според който текст не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. По делото всъщност не е налице спор относно механизма на настъпване на злополуката в следствие на ПТП, не е налице спор относно материалните предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО. Спорно е единствено обстоятелството дали с оглед факта на мястото на увреждането и липсата на преки свидетели на инцидента се касае за настъпило увреждане при извършване на трудови функции на жалбоподателя. Всички други относими обстоятелства не са оспорени като фактология, а като правни съображения, в това число и представената медицинска документация, относима към събитието. Не е спорно, че жалбоподателят е получил внезапно увреждане на здравето през работно време и при изпълняване на трудовите си задължения, както и вида на увреждането. В настоящия случай спорът по делото основно е свързан с квалифицирането на злополуката като трудова и по-конкретно с въпроса налице ли са всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ответникът в оспореното решение се е позовал и на липсата на хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО поради фактическите установявания при разследването на злополуката. Съдът намира, че в случая неправилно е приложен материалният закон досежно хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тази нормативна разпоредба означава, че фактическият състав на злополуката, която законодателят приема за трудова изисква наличието на следните обстоятелства: 1 да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено лице; 2 увреждането да е довело до неработоспособност или смърт на осигуреното лице; 3 увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършвана в интерес на предприятието. Или фактическият състав на злополуката по чл. 55, ал. 1 КСО включва: внезапно увреждане на здравето на работник, имащо за последица временна неработоспособност в случая; причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат; функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на труд. По отношение на последния елемент следва да се отбележи, че за да се приеме дадено увреждане за трудова злополука, е необходимо наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Фактически доказателства за противното не се твърдят и сочат от оспорващия. Обстоятелството, че декларация е подадена от пострадалото лице осем месеца след настъпване на злополуката не е основание да се приеме, че самото увреждане на здравето не е в резултат на трудова злополука – именно в тази хипотеза законодателят е предвидил по – дълъг – едногодишен срок за предприемане на действия от страна на пострадалия и без участието на работодателя. Без значение е и установената в тази връзка причина за увреждането от страна на медицинското лица – същото отразява заявеното от пострадалия, като освен това – не е в неговата компетенция да установява вида на злополуката. Без значение е и обстоятелството, касаещо липсата на преки очевидци на злополуката – установено е по безспорен начин времето и мястото на увреждането. От друга страна не се установява пострадалото лице умишлено да е увредило здравето си, за да е налице изключението по чл. 55, ал. 3 от КСО. Отделно от това, следва да се има предвид и факта, че с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО законодателят е създал презумпция, по силата на която се признава за трудова дори и злополука, настъпила извън работното време и работното място на пострадалото лице, но по време на пътуването между работното място на лицето и обичайното му място за живеене. В тези случай самият законодател е установил, че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя. Въпреки това – в случая са налице категорични доказателства относно наличието на същинска трудова злополука в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО. В случая са налице всички елементи от фактическия състав, за пораждане на правните последици за определяне на конкретната злополука като трудова: налице е злополука – т. е. внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, водещо до неработоспособност или смърт, увреждането е настъпило през време и във връзка с извършваната работа, и е причинена временна неработоспособност. Това са именно единствените релевантни обстоятелства, при наличието на които злополуката може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В случая безспорно се установява, че на 13. 12. 2023 год. е настъпило внезапно увреждане на здравето на жалбоподателя, което е довело до временна неработоспособност, увреждането е настъпило през време и във връзка с извършваната работа и на жалбоподателя е причинена временна нетрудоспособност. Гласните доказателства, събрани непосредствено от съда са единни и непротиворечиви по отношение на тези обстоятелства – свидетелите, макар и да не са очевидци на механизма на увреждането, са чули непосредствено жалбоподателят да вика от болка, установили са невъзможност да се придвижва сам и двама от тях са му помогнали да достигне до медицински център в друго населено място. Изложеното означава, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и процесната злополука неправилно е определена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като нетрудова, тъй като внезапното увреждане на здравето е налице и е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, настъпило е временна нетрудоспособност и същата е в причинно следствена връзка с увреждането, поради което съдът счита, че атакуваният акт следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 1 от АПК съдът е длъжен след отмяната на оспорения административен акт да реши въпроса по същество. За тази цел съдът следва да установи наличието или липсата на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука. В настоящото съдебно производство съдът счита, че от показанията на всички свидетели, приложените писмени сведения и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е получил внезапно травматично увреждане на здравето, през време и във връзка или по повод на извършваната работа, от което е настъпила временна неработоспособност в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, дължими от юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. от бюджета на НОИ, като предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 38 от ЗА за основателно. Относно определянето на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. А. М. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна адвокатска помощ на близки лица) съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да се съобрази с посочения минимален размер в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, за дела по КСО е в размер на 500.00 лева. Предвид приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България, към момента на постановяване на настоящия акт, сумата следва да бъде посочен в евро и в левовата й равностойност. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, СсАС