Решение № 42 от 31.3.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 414/2025 г.

Предявени са от „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл. “Оборище” №13Б, представлявано от С. Топузаков срещу Р. Ш. М., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Дулово, ул. •••, в качеството му на кредитополучател искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 52 000л в . /равностойност 26587.18 евро/, представляваща претендирана главница по Договор за потребителски кредит №•••••••/06.09.2023г., обезпечен с договорна ипотека с нотариален акт №36, том IV, рег. № 3763, дело №603/2023г. на нотариус Константин Костов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2024г. /подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 9967лв. /равностойност 5096.05 евро/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 06.09.2023г. до 06.07.2024г., 570.95лв. /равностойност 291.92 евро/, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2024г. до 14.08.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №523 по описа за 2024г. на РС - Дулово. Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената такава била връчена при условията на чл.47 ГПК, във връзка с което са му дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК. Така се е породил правният интерес да предяви настоящите искове. Излага се, че на 06.09.2023г. между Р. М. и „Стик-кредит” АД е сключен Договор за потребителски кредит №1-7183А, по силата на който заемодателят отпуска кредит в размер на 52 000лв., усвоен чрез изплащане на сумата от 40820лв. на посочена от кредитополучателя банкова сметка и чрез погасяване на задължение по договор за потребителски кредит №106771А и следва да бъде издължен за срок от 60 равни месечни вноски, при годишна лихва 36%. Договорът е обезпечен с учредена в полза на кредитора договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 36, том IV, рег. № 3763, дело 603/2023г. на нотариус Константин Пъков. Сочи се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, предвид необслужването му, с изпращане на уведомление до кредитополучателя изх. №190/17.07.2024г., с което последният е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е поканен в 14-дневен срок от връчването да заплати доброволно дължимите суми. Изпълнение не е последвало. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В открито съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, не изпращат процесуални представители. Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното: Не е спорно, а и от представен Договор за потребителски кредит №•••••••/06.09.2023г. се установява, че между ищеца, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит в размер на 52 000лв., със срок на издължаване 60месеца и падеж на вноската всяко 6-то чило на месеца. ГЛП е в размер на 24%, а ГПР 26.82%. За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучател я по договора за кредит на 07.09.2023г. е учредена ипотека върху собствени недвижими имоти , с нотариален акт №36, том IV, рег. № 3736, дело №603/2023г. по описа на нотариус Константин Костов, рег. №351 на НК. Представени са заявление за кандидатстване, Общи условия на договора за потребителски кредит, уреждащи отношенията между “Стик - кредит” АД и потребителите, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и погасителен план с данни за датата на вноската, лихвен процент, оставаща главница, размер на погасителната вноска, размер на лихва, както и пълния размер на погасителната вноска. В полза на “Стик -кредит” АД е издадена заповед №237/15.108.2024г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №523/2024г. по описа на РС – Дулово за заплащане на сумата от 52 000лв. – главница, 9967лв. – договорна лихва за периода 06.09.2023г. до 06.07.2024г. , 570.95лв. – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода 17.07.2024г. до 14.08.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда /14.08.2024г./ до окончателното изплащане на вземането. Предоставено е уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и разписки за връчването му на 18.07.2024г. /л.25 от ч.гр.д. №523/24г. по описа на РС - Дулово /. По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, чe с погасяване на задължение по отпуснат кредит №106771А в размер на 11179.14 лв. и преведената сума в размер на 40820.86лв. на 07.09.2023г. по банкова сметка на Р. М. е усвоена договорената сума от 52 000лв. Договореният лихвен процент от 24 % е фиксиран за целия период на договора, респективно няма изменение на вноските, заложени в първоначалния погасителен план. В периода от 06.09.2023г. до 14.08.2024г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ няма погасена главница. Главницата е формирана единствено от размера на отпуснатия кредит. Задълженията на ответника се посочват от вещото лице, както следва: - 52000лв. – главница, 8562.77лв. – възнаградителна лихва за периода 06.09.2023г. до 06.07.2024г. и 570.95лв. – лихва за забава върху просрочена погасителна вноска за периода 17.07.2024г. до 14.08.2024г. Считано към 16.07.2024г. един ден преди задължението по Договор за потребителски кредит №•••••••/06.09.2023г. да бъде обявен за предсрочно изискуемо, остатъка от кредита е 52000лв. – главница, 8844.82лв. – възнаградителна лихва и 266.65лв. – обезщетение за забава. Извършените от кредитополучателя плащания са в общ размер от 1800лв., от които на 23.04.2024г. в размер на 800лв. и 25.04.2024г. в размер на 1000лв., с които са погасени наказателна лихва в размер на 395.77лв., дължима до 25.04.2024г. и 1404.23лв. – договорна лихва, от която цялата вноска в размер на 1040лв. на падежна дата 06.10.2023г. и част от дължимата вноска в размер на 364.23лв. от падежна дата 06.11.2023г., на основание посочената в чл.14 от договора поредност. На 17.07.2024г. е изпратено уведомление от „Стик кредит”АД до кредитополучателя, с което е уведомен, че договора е обявен за предсрочно изискуем. ГПР в проценти е 26.82%, според изчисленията на вещото лице, които съвпадат с този по договора. Не е налице начисляване на неустойка по чл.27 от договора, доколкото на 07.09.2023г. е учредена в полза на кредитора договорна ипотека и на същия ден кредитора е превел с банков превод договорената сума по кредита. Тоест, датата на отпускане на кредита съвпада с датата на учредяване на ипотеката. Заключава, че няма и основание в този случай за начисляване на неустойка. Вещото лице не е установило да са сторени разходи за оценка на имота, служещ за обезпечение по кредита. Излага, че съобразно ЗКНИП отговорите биха били същите. При така установените факти, съдът намира следното от правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, след провеждане на производство по чл.417 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими. В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните задължения или направените правоизключващи възражения. По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на страните при сключване на процесния договор за кредит. От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява наличието на сключен договор за кредит между страните. Не е налице спор, а и се установява от доказателствата по делото, за усвояване на кредита, както и за обявяването му за предсрочно изискуем, поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя. Спори се относно наличието на неравноправни клаузи по договора, водещи до неговата недействителност в цялост или в част. След извършен анализ на съдържанието договора за кредит, в това число чл.4 от същия, съдът приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител, на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП. Договорът попада в приложното поле на Закона за кредитите за недвижими имоти за потребителите /обн. ДВ, бр. 65 от 28.07.2023г./ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно нормата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. На основание чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материалноправни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа. Съгласно чл.24, ал.1, т.7-10 от ЗКНИП договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Не се установява нищожност на договора поради противоречието му с чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Неразделна част от договора за кредит е погасителен план, подписан от кредитополучателя, в който се съдържа подробна разбивка на дължимите погасителни вноски, в това число главница и лихва. В този смисъл, съдът намира, че е спазено изискването на цитираната разпоредба. По отношение на взетите предвид разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя, съдът съобразява разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 и чл. 29 от ЗКНИП, съгласно които договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Видно от съдържанието на чл.24 от ОУ към договора са посочени разходите, които са включени в ГПР, посочени са и допълнителните допускания, които ответникът е взел предвид при изчисляване на ГПР. Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Според легалната дефиниция на параграф 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Според чл.17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на договора да 1/ осигури физическо лице, с цел сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с който третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2/ предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката за заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. На основание чл.27 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Видно от чл.1, т.9 от договора страните са уговорили наличие на обезпечение по кредита. Съгласно раздел II, чл.5, ал.1 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита след учредяване на ипотека в полза на кредитора и след погасяване на следните кредити: кредит №106771А със сумата от 11179.14лв.; разликата в размер на 40820.86лв. се превежда до три работни дни от деня на сключване на договора, чрез банков кредит по сметка на потребителя. Установява се от данните по делото и заключението на вещото лице, че кредитът е отпуснат след учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора, което се явява и единствено обезпечение на кредита. Тази поредност по отношение на изпълнение на задълженията на кредитополучателя и на кредитора се потвърждава и от изложеното в исковата молба. В тази връзка не е предоставено обезпечение по чл.17 и не е начислявана неустойка във връзка с това. Въпреки това, при тълкуване съдържанието на договора и ОУ към него, съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД и с оглед на така установените фактически действия при сключване на договора, настоящият състав намира, че разходите във връзка учредяване на ипотеката, служеща като обезпечение на кредита /нотариална такса за учредяване на договорна ипотека – 588.60лв. с ДДС, изчислена съобразно чл.97, ал.1, т.7 от ЗННД и чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД и такса за вписване в Служба по вписванията в размер на 52лв., отразена като заплатена в НА- л.24 от гр.д. №80/2025г. на РС - Дулово/, следва да бъдат включени в ГПР. Същите съдът приема, че не попадат в изключението на параграф 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, доколкото не са сторени в резултат на прехвърляне на собствеността на недвижим имот. Така, при изчисления на съда ГПР се явява в размер на 27.59%. Разходите не само са известни за кредитора, но съобразявайки чл.5, ал.1 от договора учредяването на ипотеката е и условие за усвояване на кредита от кредитополучателя. Следва да се отбележи и че отразяването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР /предвид невключването на разходите по учредяване на ипотеката, явяващо се обезпечение по кредита/ представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В процесния случай липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Постоянна е практиката на касационната инстанция, че установената нищожност на съществен елемент на императивно уреденото съдържание на договора за кредит, попадащ в изброените разпоредби на чл.22 ЗПК, респ. чл.38 ЗКНИП, в частност на посочените в договора ГЛП и ГПР, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за кредит има същата последица, както и непосочването им. Гореизложеното обуславя извода, че договорът е нищожен в неговата цялост, на основание чл. 38 от ЗКНИП, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. На основание чл.39 ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихви и други разноски по кредита. При така установеното основание за недействителност, съгласно ССЕ и уточненията, направени в с.з. от вещото лице се установява, че усвоеният размер на главницата възлиза на 52 000лв. От тази сума следва да бъдат приспаднати заплатените от потребителя суми в размер на 1800лв. Исковата претенция за установяване дължимостта на главница по договора за кредит срещу Р. М. макар и като чиста стойност, а не като предсрочно изискуеми разсрочени в погасителен план части от кредит, се явява основателна до размер на 50 200лв., съответно и до този размер исковата претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Това е така, тъй като при установена в хода на исково производство по чл. 422 ГПК недействителност на договора за кредит, съгласно чл. 39 ЗПК, предяваният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за същата да бъде предявена от кредитора с иск на неоснователно обогатяване. По разноските в процеса: С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените доказателства и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Р. М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 5565.80лв., от които 1008.82лв. за заплатена държавна такса, 695.93лв. – депозит за вещо лице и 3861.05лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК. С оглед отправеното в исковата молба искане за присъждане на разноските, направени от заявителя в заповедното производство, както и съобразно постановките на т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната на уважените претенции част от претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство, чийто общ размер е 5552.17лв. от които 4543.35лв. – заплатено адвокатско възтажраждение и 1008.82лв. – заплатена държавна такса. От ответника не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следователно, общият размер на полагащите се на ищеца разноски за настоящото исково производство и това пред заповедния съд възлиза на 5684.53 евро /равностойност на 11117.97лв./. По изложените съображения, съдът