Решение № 373 от 5.8.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 25/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пещерски районен съд ,рег.№510 от 24.11.2025г. постановено по гр.д.№20255240100283 по описа на същия съд за 2025г. е ОТХВЪРЛЕН предявения от С. Б. К. с ЕГН-•••••••••• от гр. ••••• иск против П. Щ. В. с ЕГН-•••••••••• от гр.••••• иск за сумата от 4950 лева ,ведно със законната лихва ,считано от 09.10.2021 година като неоснователен. ОСЪДЕН Е С. Б. К. да заплати на П. Щ. В. разноски по делото в размер на 800 лева. Решението се обжалва изцяло въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца С. Б. К. чрез адв.С. В. от АК-Пазарджик с вх. №7420 от 08.12.2025г. с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Не се споделя съображението на съда, че цитира ,. ....паричните средства по банковата сметка на търговското Дружество „ АДХ"- ООД със седалище гр .Пещера са били притежание на това Дружество/ което съдът нарича „търговеца“ поради което- вредата, изразяваща се в присвояване на парични суми от ответника от тази сметка — в качеството му на управител на Дружеството- би била причинена на търговското Дружество, а не на ищеца - като съдружник в него, и реализирането й чрез искова претенция може да стане по реда на чл. 137/1/ т.8 от Т.З.... / по решение на Общото събрание на дружеството срещу управителя му. Жалбоподателят счита, този извод на съда за неоснователност на предявения иск за правно необоснован, като .противоречащ на определението на понятието търговско дружество- по чл.63/1/ от Т.З.- според която норма —„ Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства или съдружниците в ООД са собственици / с еднакви или с различни квоти/ , както в капитала на дружеството, така и в имуществото му. Затова според жалбоподателя, в правната доктрина се приема, че дяловата вноска- образува основния капитал, с който съдружникът участва в капитала. А срещу направената вноска съдружникът има дялово участие в имуществото на дружеството. Заключава, че макар, по време на съществуването на дружеството съдружникът да не може да иска дела си / чл.133/1/ ТЗ/- той му принадлежи, и него рискува, когато дружеството отговаря за задълженията си. Счита, че е налице „застъпване” на имуществото . Една и съща част от него влиза едновременно в състава на личното и на дружественото имущество и че тази собственост продължава за съдружниците до неговото прекратяване и ликвидация. Заключава, че когато в резултат на действията на управителя — съдружниците претърпят вреди, те могат да ги претендират по исков ред по силата на 33Д срещу управителя, и тази отговорност е отделна и самостоятелна от отговорността на към ООД по чл. 145 от Т.З. Смята, че Решението на съда е порочно и поради факта, че като отхвърля иска поради това, че приема, че собственик на паричните суми по сметката на АДХ-ООД са собственост на това дружество — и то е което евентуално търпи вреди, от действията на ответника, това означавало, че съдът отрича правото на иск на ищеца за тези вреди по отношение на ответника, тоест съдът приема, че на ищеца му липсва процесуална легитимация. Навежда се извода, че при такава хипотеза —съдът не е имал правомощие да разгледа и реши претенцията по същество, а е следвало да прекрати делото като образувано по недопустим иск /доколкото процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. и липсата и прави исковата претенция недопустима, а не неоснователна ! / Цитира се труд на Проф. Ж. Сталев „Българско Гр.процесуално право” —шесто издание — стр.160- IV и VI/. Моли, да се отмени обжалваното решение и да постанови ново за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноските за двете инстанции според представените за това доказателства. В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, вх. №7813 от 22.12.2025г. от ответника П. Щ. В. от гр.Пещера чрез адвокати пълномощници З. М. и П. Х. от АК-Пазарджик които квалифицират подадената въззивна жалба като неоснователна по същество. Поддържат, че правилно районният съдия приема в мотивите на постановеното решение, че ищецът — съдружник в търговското дружество ”АДХ” ООД, ЕИК 200489739, не е легитимиран да претендира вреди, за които твърди, че са нанесени от управителя на дружеството, дори на жалбоподателят се отрича процесуалната си легитимация. Смята се, че в действителност съдът е имал предвид не липса на процесуалноправна, а липса на материалноправна легитимация и че ищецът е процесуално легитимиран, доколкото е дееспособно физическо лице, но му липсва материалноправна легитимация да претендира вреди, нанесени лично нему от управителя на търговското дружество. Ответникът смята, че съдът правилно е съобразил, че искове против управителя за евентуално нанесени от него вреди на дружеството могат да се предявяват само с решение на общото събрание в дружеството (аргумент от чл.1З7, ал. 1, т.8 ТЗ), и то ако са налице необходимият кворум и изискваното от закона и дружествения договор мнозинство, включително за назначаване на представител, който да води процеса против управителя. Смята се, че в повдигнатия от К. спор не са релевирани вреди, понесени от търговското дружество, нито пък има данни за взето решение от общото събрание за предявяване на иск срещу управителя. Излагат се и допълнителни аргументи наред с изложените от съда по липсата на материалноправна легитимация на ищеца в насока, че претенциите на съдружник в капиталово търговско дружество за възстановяване в негова полза на парични суми, които управителят на дружеството е изтеглил от дружествената банкова сметка са поначало неоснователни, защото съдружникът не е собственик на паричните суми, притежавани от търговското дружество, а действията, извършени от управителя във връзка с осъществяване на функции, с които е натоварен по волята на общото събрание на съдружниците, не се отразяват пряко в личния патримониум на отделните съдружници. Затова смята, за неоснователно поддържаното от въззивника, че при капиталовите търговски дружества се наблюдавал своеобразен феномен, наречен във въззивната жалба ”застьпване" на имуществото, означаващо едновременно притежание на имуществото както от търговското дружество, така от всеки съдружник в него. Акцентира, че такова разбиране не държи сметка за своеобразието на юридическите лица — капиталови дружества по смисъла на Търговския закон. Смята ,че в същност след възникването на капиталовото търговско дружество като юридическо лице самото то става собственик на внесения от съдружниците капитал, а съдружниците са носители на правата, произтичащи от направените от тях дялови вноски в капитала, в т.ч. правото да участва в управлението на дружеството (право на глас в общото събрание), правото да участва в разпределението на печалбата (право на дивидент), правото да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и правото на ликвидационен дял. при прекратяване на дружеството (вж. чл. 123 от ТЗ). Като невярно се определя, да се счита , че съществува каквото и да било ”застьпване”, или едновременно притежание на капитала и от съдружниците, и от дружеството. Защото внесените в капитала на ООД парични средства по дефиниция се предоставят в собственост на юридическото лице, или към момента на внасянето на паричните средства съдружникът се разпорежда с правото на собственост върху тях, придобивайки в замяна на това гореизброените права. Поддържа, че ако би било другояче (например ако се приемеше, че съдружниците продължават да бъдат собственици на внесените в дружеството парични средства), то съдружниците биха имали право на възнаграждение (лихви), а в случаите на обявена несъстоятелност търговското дружество щеше да има задължението да им върне внесените средства в пълен обем, тъй сякаш са му били дадени назаем от тях. Но че законът изрично предвижда, че ”учредителите нямат право на възнаграждение от капитала за образуването на дружеството” (чл.118, ал.2 ТЗ), както и че ”остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника” едва след пълното плащане на задълженията (чл. 732 ТЗ), или само този остатък съдружниците биха могли да си разпределят, независимо от неговото наличие или от неговия размер. Допълва се, още, че ако съдружниците продължават да бъдат собственици на внесените от тях в капитала на ООД парични средства (както се поддържа във въззивната жалба), то тогава не само дружеството, но и всеки от неговите съдружници е щял да бъде длъжник на кредиторите на дружеството и да се подчинява на последиците, произтичащи от обявеното в несъстоятелност юридическо лице. Заключава се, че постановеното решение е съобразено с изложеното в настоящия отговор разбиране за същината на отношенията между съдружниците и учреденото от тях дружество с ограничена отговорност. На стр.545 (вж.б.”ж”) и стр.546 от своя ”Коментар на Търговския закон — книга втора” авторът О. Г. уточнява, че ”поначало управителят е в правоотношения с ООД, а не със съдружниците” (по аргумент от чл.145 ТЗ, като въвежда само две изключения от тази принципна постановка:-а/управителят е задължен да предоставя на съдружниците информация и ако неправомерно отказва достъпа до информация на съдружник, последният може да претърпи вреди, които ще може да претендира на общо основание (според проф.Герджиков в този случай би било налице неизпълнение на задължението за лоялност, което управителят има не само към ООД, но и към съдружниците); б/ управител в ООД може да бъде ангажиран с отговорността на делинквента, ако представените от него данни за вписване на намалението на капитала са неверни — тогава управителят би отговарял пред кредиторите на дружеството за евентуално нанесени им вреди вследствие на представената от него невярна информация. Акцентира, че в настоящия спор не става дума нито за отказ да бъде даден достъп на съдружник до информация, касаеща търговското дружество, в което той членува, нито пък се касае за намаляване на капитала в търговското дружество на ищеца и ответника, което да е било придружено с предоставени от управителя неверни данни за вписването на такова намаляване. Ответникът смята, че при тези данни по делото съдът е стигнал до верния в случая правновалиден извод, че ответникът е действал правомерно, когато в качеството си на легитимен управител на ”АДХ” ООД през периода 2016-2020 г. е теглил парични суми от дружествената банкова сметка. И че щом като управителят разполага с правото да обслужва банковите сметки на търговско дружество, което управлява и представлява, действията по изтегляне на парични суми са неразривна част от неговите законово и договорно уредени правомощия. И че съдружникът в такова дружество не разполага с материалноправна легитимация да претендира вреди, нанесени лично нему от действията на управителя именно защото управителят ”е в правоотношения с ООД, а не със съдружниците” (вж. цитата от 'Коментар на Търговския закон — книга втора“, разискван по-горе). Затова смята, че фактите, че от разплащателната сметка на ”АДХ” ООД са били изтеглени лично от управителя П. Щ. В. сумите 3000 лв (на 24.l0.2016 г.2000 лв (на 25.08.2017 1000 лева (на 19.12.2017 500лв (на 02.05.2019 г.), 400 лева (на 09.07.2019 г.) и 3000 лева (на 09.10.2020 г.), не могат да доведат до последиците, които е желаел ищецът-въззивник. Излагат се по същество и допълнителни аргументи за изтекла погасителна давност в насока, че предвид датите на т.нар. „изтегляне” на паричните суми, посочени в исковата молба, ответникът е направил изрично възражение за изтекла погасителна давност, за което районният съдия не е изложил мотиви, понеже е приел изначална неоснователност на претенцията; че в защитата на ищеца се твърди, че давност не тече за вземане на ищец срещу ответник, докато трае управлението (по аргумент от чл.115, б."г” от ЗЗД), както и че погасителна давност била започнала да тече от 18.09.2024г., когато е прието решението на съдружниците за прекратяване на дружеството с ликвидация, следователно не била изтекла към датата на предявяване на исковата молба. В тази връзка се поддържа, че неоснователно ищецът се позовава на чл.115, б.”г” от ЗЗД, според който давност не тече за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението”, Доколкото не може да се приеме, че имуществото на съдружник в търговско дружество е под управление по закон или по разпореждане на съда, докато съществува търговското дружество или докато трае управлението. Акцентира, че такова тълкуване не държи сметка за съвсем различните характеристики, които има гражданскоправният институт на поставяне на имущество под управление (напр. в случаите на малолетен/непълнолетен собственик или при неприето наследство), съпоставен с търговскоправния институт на управителя като орган в търговско дружество. И че по този въпрос са валидни гореизложените аргументи, според които имуществото на съдружник в търговско дружество, доколкото той е внесъл такова в дружеството, не е собственост на съдружника, а на търговското дружество, и следователно управителят на дружеството не управлява имущество на съдружника, а на дружеството юридическо лице. Заключава, че по тези причини разпоредбата на чл.115, б."г” от 33Д е неприложима в този спор, и следователно общата петгодишна погасителна давност тече от деня, в който вземането, ако такова изобщо съществува, е станало изискуемо (арг. от чл.114, ал. I ЗЗД). Допълва, че същото. начало на давността се предвижда и при претенции за непозволено увреждане, когато деецът е известен (в този смисъл вж. задължителната сьдебна практика — вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен — от деня на неговото откриване /вж. Постановление М 2 от 21.XII.1981 г., пленум на ВС, както и Решение №737 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г.,III г. о., Ответникът моли да се отхвърлят предявените от С. К. искове като неоснователни и да се осъди жалбоподателя да плати на П. В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 800 лева, съобразен с действащата Наредба №1от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14/2025г.), изд. от Висшия адвокатски съвет. Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция се излагат допълнителни правни аргументи от пълномощника на въззивника адв. С. В. под формата на писмена защита по които становище взима и насрещната страна. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца в производството пред първата инстанция С. Б. К. , както и постъпилия отговор от насрещната страна, и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ищецът С. Б. К. ЕГН-•••••••••• от гр.Пещера твърди, че с ответника П. Щ. В., ЕГН-•••••••••• са били съдружници в търговско дружество с наименование „АДХ“ ООД с ЕИК 2004489739, със седалище и адрес на управление: гр.Пещера ,ул.“Г. Бенковски“ № 17 като ответникът бил управител. Основният дружествен капитал в размер на 5000 лева бил внесен от ищеца при регистрация на дружеството, но записан по 2500 лева на всеки от съдружниците и разпределен на 100 дяла по 50 лева. Фирмата притежавала и ДМА/ машини-бивша лична собственост на ищеца, извършвал дейност като ЕТ преди дружеството. Били закупени допълнително валяк „БОМАГ“ и трактор “Кейс“-съответно за 12000лв и за1800лв, които в последствие били продадени за 10000лв и 1800лв, като сумите постъпили по по сметката на фирмата в Пощенска Банка“ клон Пещера, а друга част от вещите били бракувани като амортизирани и негодни за ползване. Ищецът сочи, че с писмено предизвестие от 17.11.2021г. уведомил управителя В. ,че прекратява членството си в дружеството като поискал да му бъде определен и изплатен дружествения му дял съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ. Към 28.02.2022г. Тъй като не последвали никакви действия от страна на управителя, включително и след устни покани , ищецът извършил справка в счетоводството на дружеството й установил, че ответникът В. е изтеглил и е задържал за себе си, в периода септември 2016 година до 09.10.2021 година общо сумата от 9900 лева, която ответникът използвал за покриване на собствени нужди ,като с ½ от тази сума ответникът причинил имуществени вреди на ищеца, които бил длъжен да поправи. Към момента на изтичане на срока за предизвестието му за прекратяване на членството му във фирмата по банковата сметка на дружеството имало остатък от 7473.87лв, като не знае дали към момента този паричен остатък е наличен. Счита, че ответникът с посочените негови противоправни действия е причинил имуществена вреда на ищеца, в размер на ½ от сумата от 9900лв или 4950лв ведно с лихвата от 09.10.2021г. След направени допълнителни уточнения на петитума, ищецът уточнява, че исковата молба е сбор от сумите изтеглени и присвоени от ответника за свои нужди от банковата сметка на дружеството, а именно - 3000лв на 24.10.2016г.; 2000лв на 25.08.2017г.; 1000лв на 19.12.2017г.; 500лв на 02.05.2019г.; 400лв на 09.07.2019г.; 3000лв на 09.10.2020г., като е използвал статута си на управител на обща с ищеца дружествена фирма с равни дружествени дялове, с което действал противоправно и във вреда на ищеца, лишавайки го от този паричен актив. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва ,считано от 24.10.2016 година до окончателното изплащане; сумата от 1000 лева ,ведно със законната лихва ,считано от 25.08.2017година до окончателното изплащане; сумата от 500 лева ,ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2017 година до окончателното изплащане; сумата от 250 лева ,ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2019 година до окончателното изплащане; сумата от 200 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2019 година до окончателното изплащане и сумата от 1500 лева ,ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.10.2020 година до окончателното изплащане, или общо 4950лв, с които суми ответникът причинил имуществени вреди на ищеца. Претендират се и направените по делото разноски. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор ,в който сочи ,че търговско дружество „АДХ“ ООД с ЕИК200489739 съществува към момента на депозиране на писмения отговор под наименование „АДХ“ ООД в ликвидация като страните в настоящото производство продължават да бъдат съдружници в него, с равни дялове. Че ответникът –бивш управител на дружеството е вписан като ликвидатор на същото, като прекратяването на дружеството с ликвидация е предприето по единодушно съгласие на съдружниците взето с протокол от 18.09.2024 година и вписано на 28.11.2024г. Твърди се, че до вписване на решението на съдружниците за прекратяване на дружеството ответникът е бил управител на дружеството и в това си качество е разполагал с право да управлява и представлява дружеството пред трети лица, включително от името и за сметка на дружеството, да внася и тегли парични суми. Направено е и изрично възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца ,поради което моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор за факти между страните, а именно че на 24.11.2008 година между С. Б. К. от гр.Пещера и П. Щ. В. от гр.Пещера е сключен дружествен договор на създаденото от тях дружество с ограничена отговорност ,по силата на който търговската фирма на дружеството е с наименование „АДХ“ ООД със седалище и адрес на управление :гр.Пещера , ул.“Георги Бенковски“ № 17 като основният дружествен дял е в размер на 5000лева разпределен на 100 дяла по 50 лева, всеки като дяловете са разпределени между съдружниците по 50 дяла по 50 лева за всеки. Дружеството се счита учредено към момента, в който е обективирана волята на учредителите по отношение на създаването му- със сключване на дружествения договор, като в него се обективира и волята / съгласието/ за разпределяне на дяловете от капитала между учредителите. За да придобие дружеството статута на юридическо лице, то следва да бъде вписано в търговския регистър. В този смисъл членството е структуроопределящо правоотношение, тъй като без него дружеството не би могло да съществува. С учредяването на процесното дружество и съответно с вписването в търговския регистър, е възникнало и членственото правоотношение между него и всеки от учредителите поотделно. Правилно първоинстанционния съд отбелязва, че фактът твърдян в ИМ, че ответникът като учредител, не е внесъл стойността на записания от него дялов капитал, а това е сторено за сметка на друг от учредителите(ищецът), не е основание да се приеме, че не е възникнало членственото правоотношение, доколкото водеща е общата воля на съдружниците да учредят търговско дружество за търговски цели. Съгласно клаузите на процесния ДД (дружествен договор) дружество „АДХ“ ООД ще се управлява и представлява от управителя П. Щ. В., а орган на управление на дружеството е ОС на съдружниците и управителя./чл.18 ал.1/. В чл.24 от дружествения договор е разписано, че дружеството се прекратява по : единодушно решение на общото събрание на съдружниците; когато капиталът на дружеството спадне под 5000 лева-по решение на окръжен съд в случаите предвидени в закона и при обявяване в несъстоятелност. Предвидена е в дружествения договор процедура по напускане на дружеството/чл.17 ал.1 и ал.2 / след отправяне на тримесечно писмено предизвестие, като имуществените отношения с напусналия съдружник, се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено членството. Предвидена е и отговорност на всеки съдружник за задълженията на дружеството, ограничена до размера на дела му. Няма предвидена изрично имуществена отговорност на управителя на дружеството към отделния съдружник , включително и за вреди от непозволено увреждане по повод на дружествените правоотношения и функционирането на дружеството като цяло. Следва да с посочи, че няма записано изрично в дружествения договор дали всеки от съдружниците запазва собствеността си върху внасяния от него дружествен дял с който се учредява търговското дружество или той загубва собствеността върху него, като дружествените дялове на всички съдружници се трансформират като общ дружествен капитал на дружеството и стават изключителна собственост на самото учредено дружество, а съдружниците получават вместо това права -икономически ,търговски, право на печалба , право да разпределят дивидентите от дейността на търговското дружество право да участват в управление и други. Макар в чл.14 на ДД да е записано какви права и задължения имат съдружниците изрично не е записано, че тези права са за сметка на загубата на собствеността върху дружествените дялове и трансформирането им в капитал на самото дружество с оглед участието му в търговския оборот и дейност. Няма изрично предвидено в ДД така нареченото „застъпване на имуществото“ при което дяловата вноска която образува основния капитал, с която съдружникът участва в капитала да не може да иска дела си докато е съдружник, но след това той му принадлежи и него рискува когато дружеството отговаря за задължението си и че една и съща част от него влиза едновременно в състава на личното и на дружественото имущество. И че т а з и двойствена собственост продължава за съдружниците до неговото прекратяване и ликвидация. Няма изрично предвидена отговорност на управителя ако бездейства и не заличи съдружника изпратил предизвестие за напускане.. Установява се, че на 18.09.2024 година в гр.Пещера е проведено Общо събрание на съдружниците в „АДХ“ООД гр.Пещера, на което е взето решение за прекратяване на дружеството на основание чл.154, ал.1, т.2 от ТЗ- по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;., тоест , макар съдружникът С. К. да е подал предизвестие до управителя на дружеството за прекратяване на членството си , това предизвестие не е произвело правното си действие защото той нито е заличен като съдружник/няма взето решение от ОС/ , нито му е заплатен дружествения дял, поради което дружеството не е престанало да съществува като търговски субект или да е променило правноорганизационната си форма до момента на взето решение от ОС от 18.09.2024г. за прекратяване на дружеството на основание чл.154 ал.1 т.2 от ТЗ , като досегашният управител е избран за ликвидатор на дружеството. Според справка в Търговски регистър към Агенцията по вписванията, дружество АДХ“ООД-в ликвидация с ЕИК200489739 се представлява от ликвидатор П. Щ. В.. Както се посочи писмено известие за прекратяване на членство в ООД ,депозирано от ищеца С. Б. К., последният едностранно е заявил, че прекратява членството си като съдружник в „АДХ“ООД гр.Пещера в 3 /три/ месечен срок, считано от датата на получаване на предизвестието, което е връчено на 17.11.2021 година. Съгласно удостоверение № 006 от 07.10.2025 година ,„Юробанк България“АД е удостоверила ,че от разплащателна сметка с IBAN ••••• с титуляр „АДХ“ООД гр.Пещера с ЕИК- 200489739 са изтеглени суми от лицето П. Щ. В. както следва:1./ сумата от 3000 лева на 24.10.2016 година; 2./сумата от 2000 лева на 25.08.2017 година; 3./сумата от 1000 лева на 19.12.2017 година; 4./сумата от 500 лева на 02.05.2019 година;5./ сумата от 400 лева на 09.07.2019 година;6./сумата от 3000 лева на 09.10.2020 година. Касае се за иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. В посочената разпоредба е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая от страна на ищеца следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните елементи: ответникът в качеството на управител на дружество с ограничена отговорност АДХ“ ООД гр.Пещера в периода от 24.10.2016 година до 09.10.2020 година да е причинил вреди на ищеца изразяващи се в „присвояване“ на парични средства. За да възникне вземането за обезщетение за вреди, е необходимо проявление на всички елементи от състава на чл. 45 от ЗЗД , включително и проявлението на вредата и съпричастността на дееца към нея. От събраните по делото доказателства безспорно се установява както от първата така и от въззивната инстанции, че страните в настоящото производство в периода 24.10.2016 година до 18.09.2024 година са съдружници в „АДХ“ ООД с ЕИК 200489739 с капитал от 5000лева, разпределен на 100 дяла по 50 лева-всеки, като дяловете са разпределени между съдружниците по 50 дяла по 50 лева за всеки. За същият период от време, на основание чл.18 от дружествения договор ответникът в настоящото производство е управител на посоченото дружеството. Съгласно чл.135 от ТЗ органи на дружеството с ограничена отговорност са Общото събрание (ОС) и управител/управителите. Функциите по обикновеното управление са предоставени на управителя, съобразно неизчерпателното изброяване по чл.141 от ТЗ. В периода 24.10.2016 година-09.10.2020 година ответникът в качеството на управител на дружеството АДХ“ООД гр.Пещера с ЕИК- 200489739 е теглил суми от банкова сметка ••••• с титуляр „АДХ“ООД гр.Пещера. В случая страните не спорят относно обстоятелството ,че посочената банкова сметка е с титуляр самото дружество „АДХ“ООД гр.Пещера ,като наличните суми са били притежание на търговеца. Установи се ,че на 17.11.2021 година ищецът е изпратил писмено предизвестие до управителя за прекратяване на членството си. Установено е, че на 18.09.2024 година ОС на дружество „ АДХ“ООД гр.Пещера е взело решение за прекратяване на дружеството ,на основание чл.154,ал.1,т.2 от ТЗ , като е било открито производство по ликвидация. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право, като прекратяването не е поставено в зависимост от други юридически факти, в това число от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 ал. 3 от ТЗ във връзка с чл. 125, между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е закономерна последица от настъпилото прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за условие без което преустановяването на членствената връзка не може да настъпи. Действително, изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството "съдружник". Този факт, обаче, се смята за настъпил само във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството, не и спрямо трети лица, още повече ,че в случая този факт с правно значение /прекратено членство–/ не е настъпил . От друга страна, за да бъде противопоставен и на трети лица и за да могат и те да се позовават на този факт, той трябва да е вписан в електронния търговски регистър по партидата на дружеството. За да бъде, обаче, този факт оповестен и на третите лица чрез вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на дружеството, настъпването му във вътрешните отношения между съдружниците не е достатъчно. Предназначението на Търговския регистър е да ползва третите лица, които влизат в правоотношения с дружеството като им осигурява предварително проверена, достатъчно надеждна и непротиворечива информация относно конкретни интересуващи ги обстоятелства в търговския обмен. В противен случай съществуването и поддържането на търговски регистър би било безсмислено, тъй като противоречивата информация е равнозначна на липсваща информация. Общият статус на всяко дружество в Търговския регистър, включва набор от обстоятелства, които се намират във взаимна връзка и обусловеност, като промяната в част от тях е причина за промени в друга част от тях. Ето защо взаимно свързаните и обусловени обстоятелства, вписани в търговския регистър, не може да си противоречат или взаимно да се изключват. Прекратяването на участието на съдружник в дружеството, независимо от основанието на което е настъпило, води до промени състава на съдружниците, в разпределението на дяловете помежду им, като може да засегне и капитала. Ако съдружникът напуска без да е прехвърлил дяловете си, дружеството е необходимо да установи равностойността на дружествения дял, който следва да му бъде върнат, като последица от прекратяването, както и дали след приспадане на тази равностойност от чистото имущество към момента на прекратяването, остатъкът от чистото имущество покрива размера на записания капитал. В зависимост от резултата от горните действия е възможно да не се налага промяна в размера на вписания капитал, но е възможно да се наложи намаление на капитала или довнасяне на парична сума за до попълване размера на записания капитал от съдружниците, които решат да поемат дяловете на напускащия. Именно осигуряването на покритието на капитала след напускането на съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ е съществения въпрос, който интересува третите лица, а не дали дружествения дял на напусналия съдружник е реално изплатен или не, тоест дали са уредени имуществените отношения между съдружниците. С оглед на горното и законът е предвидил при прекратяване на членство на съдружник да се проведе общо събрание, на което да се приемат промени в дружествения договор. При заличаването на съдружник, поради прекратяване на членството му, за да бъде вписано това обстоятелство е необходимо да се представи както решението на общото събрание за промени в дружествения договор, пряко произтичащи от прекратеното членство, така и на основание чл. 119, ал. 4 от ТЗ препис от дружествения договор с измененията, произтичащи от напускането на съдружника, който следва да е заверен от органа, представляващ дружеството. Промените в посочените обстоятелства следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ . Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ . Безспорно проведено е общо събрание, което е взело решение за прекратяване на „АДХ“ООД на основание чл.154,ал.1,т.2 от ТЗ, което решение е обявено ТР. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че прекратяването на членственото правоотношение(с оглед на писменото предизвестие на ищеца) не може да се счете, че е възникнало дори във вътрешните отношения между съдружниците, още повече по отношение на третите лица. Наличието на обусловеност между прекратяването на членството и правното положение на дружеството изискват в търговския регистър да бъдат отразени едновременно всички взаимнообусловени факти, а не само една част от тях, Следователно от изложеното съдът приема , че паричните средства по банкова сметка с титуляр „АДХ ООД гр.Пещера са били притежание на търговеца ,поради което вреда изразяваща се в „присвояване“ на парични средства в периода от 24.10.2016 година до 09.10.2020 година от ответника в качеството му на управител на търговското дружество с ограничена отговорност би била причинена на търговско дружество като правен субект а съгласно чл.137,ал.1,т.8 от ТЗ общото събрание на дружество с ограничена отговорност взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя/и контрольора/ и назначава представител за водене на процеси срещу тях. Обжалваното решение е валидно и допустимо . Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че спрямо него е осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, в резултат на което е претърпял имуществени вреди в претендирания от ищеца размер. По същество исковата претенция е изцяло неоснователна. В тази връзка въззивната инстанция напълно споделя мотивите на Пещерски районен съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях със следните уточнения и допълнения: Установява се ,че към момента на образуване на исковата производство както и към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция ищецът С. Б. К. има качеството на съдружник заедно с ответника П. Щ. В., в търговско дружество АДХ ООД -гр.Пещера в ликвидация, като двамата имат равен размер на дялово участие от по 2500лв, а вторият има качеството и на ликвидатор с оглед прекратената търговска дейност на дружеството, но без към момента ликвидацията да е окончателно приключила и това да е отразено в ТР./виж актуално състояние на дружеството към 25.04.2025г./.Фактът, че ищецът продължава да участва като съдружник в работата на търговското дружество, да участва фактически и правно във вземане на решение за прекратяване на дейността на дружеството към 18.09.2024г. /виж протокол на общо събрание на съдружниците в АДХ ООД- Пещера л.20/ и което решение не е обявено за незаконно или за нищожно , респективно да е отменено или прогласена неговата нищожност по съдебен ред, както и липса на вписване в ТР/търговския регистър/ на заличаване на съдружника С. К. поради заявено от него прекратяване на членството си в дружеството , означава, че същият еднозначно е оттеглил искането си за прекратяване на членството си в дружеството поради което ищецът е останал надлежен съдружник в него с произтичащи от това права и задължения записани в дружествения договор. Нещо повече, въззивната инстанция приема, че в случая дори няма и надлежно отправено до управителя уведомление за прекратяване на членството си от страна на ищеца С. К., направено с предизвестие от 17.11.201г., защото адресат на уведомлението е лично управителя на дружеството, докато получател съгласно приложеното известие с №5300341557993 е друг правен субект -търговско дружество , доколкото се касае за две различни правни фигури -дружество и управител на дружество. Нещо повече, известието не е адресирано дори и до общото събрание на съдружниците. Пратката е получена от П. В. в лично качество , но не и като управител или като съдружник или като представляващ търговското дружество /виж разписките-няма уточнено качество на получателя/. Следователно поради липса на надлежно връчено уведомление няма настъпило правно и фактическо прекратяване на членственото правоотношение с ищеца, предвид и на последващите действия извършени съвместно и от двамата съдружници С. К. и П. В. като редовни членове на АДХ ООД, ЕИК-200489739 и които действия не са изрично отменени. Следователно няма промяна в членственото правоотношение на съдружника С. К. с процесното дружество и към момента същият следва да се счита за редовен и пълноправен член на дружеството като негов надлежен съдружник. Както се посочи, отговорността на управителя по повод дейността на търговското дружество е специална Съдебната практика е категорична , че специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този случай, приложим е чл. 111 б. "б" от ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Отговорността по чл. 145 от ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка обаче отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. В хипотеза, при която бившият управител на дружеството е осъден с влязла в сила присъда, като е прието, че извършените от него в това му качество действия представляват престъпление, дружеството разполага с възможността да предяви иск за ангажиране отговорността на управителя както по реда на чл. 145 от ТЗ, така и по реда на чл. 45 от ЗЗД. Деликтната отговорност би могла да бъде ангажира по повод дейността на управителя в търговското дружество в хипотеза на прекратено членство на управителя в дружеството, прекратено членство на увредения съдружник от действията на управителя. Докато управителят е действащ съдружник в дружеството, срещу него може да се ангажира само договорната отговорност за вреди причинени на дружеството, но не и за вреди причинени на съдружници, които нямат собствен личен капитал в това дружество. Трансформацията на личната дялова вноска /участие/ на всеки съдружник в капитала на създаденото търговско дружество принципно изключва двойствения характер на собствеността й. Съдружникът реално се лишава от собствеността си върху вноската си за сметка на което получава и се ползва от други правни възможности -право на дивидент при разпределение на печалбата на дружество, право да участва в работата на общото събрание и да гласува за политиката и начина на развитие на търговското дружество и други. Ако собствеността има двама титуляри / съдружника и ТД/ , нова означава безконтролно във всеки момент да може да се бламира и блокира работата на търговското дружество при недобросъвестно упражняване на собственически права от съдружника , което би довело в крайна сметка до преждевременно прекратяване на търговската дейност на търговското дружество. Капиталът и имуществото е собственост на търговското дружество и гарантира неговата стабилност и просперитет, съществуване и надлежен начин на участие в търговския оборот. След прекратяване на членственото правоотношение на съдружника по право, същият може да претендира вреди от действия на управителя , защото съдружникът повече не може да участва в това дружество /освен ако не бъде приет отново за член/ , няма задължения да търпи ограничения в собствеността по отношение на дяловата си вноска , респективно има право на ликвидационен дял, Имуществените последици в този случай се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, между които са и право да иска да му се определи и изплати дружествения му дял. Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите изложени във въззивната жалба на ищеца С. К. чрез процесуалния си представител адв.С. В. от АК-Пазарджик и допълнени в писмената защита представена през въззивната инстанция. Паричните средства намиращи се в банковата сметка на търговското дружество са средства на дружеството и на никой друг, и ако има вреда тази вреда е за търговското дружество като цяло и като правен субект, но не й на отделния съдружник, който има право да защити дружеството, претърпяло вреди като инициира общо събрание за приемане на решение и поставяне начало на исков процес на дружеството срещу недобросъвестния управител ощетил капитала и имуществото на дружеството. Обединяването на съдружниците е с цел да може да се създаде правно организационата форма на търговското дружество по смисъла на чл.63 ал.1 от ТЗ за извършване на търговска дейност и сделки с общи средства. Общите средства на съдружниците се трансформират в капитал на дружеството , създава се имущество на дружеството ,а не на съдружниците, тяхното дялово участие се запазва като цифрово изражение, защото капиталът и цялото имущество на ТД става еднолична собственост на търговското дружество като структура и като правна и търговска единица чрез което същото може да осъществява търговска дейност и да се развива и да се легитимира на търговския пазар като отговорен и надежден търговски партньор във взаимоотношенията си с другите търговски дружества, а не със съдружниците от тези дружества. Рискът за дружеството от възможни вреди е за сметка на самото дружество то реализира печалба и може да реализира и загуба при неефективно и некачествено управление от управителя , която ще се покрива от неговите резерви, а не от имуществото на съдружниците, чиято отговорност е ограничена. Адресатът на търпени вреди засягащи имуществото на търговеца е именно дружеството, а не неговите съдружници ,в хипотеза на действащо и не прекратено и не заличено търговско дружество , доколкото именно ТД обладава целия капитал и имущество и то е правния субект който следва да се защити при причинени му вреди от който и да е съдружник или управител. Вредите настъпват пряко и непосредствено в патримониума на имуществото и капитала дружеството като такова и то следва да се защити по предвидения за това процесуален ред както и обладава материално-правната си и процесуалноправна легитимация за защита предвидена в ТЗ. Фигурата на така нареченото „застъпване на имуществото“ не е налице защото не е предвидена в нито един от документите регламентиращи дейността на конкретното търговско дружество, а и тя не произтича автоматично и от правно организационната форма , нито е предвидена и вписана като част от предмета на дейност на дружеството , в смисъл да бъде обявено на останалите правни субекти, че капиталът и имуществото на фирмата има двойствен елемент-съсобственост между ТД и съдружниците, и отговорността на ТД с имуществото си не е изцяло гарантирана при неизпълнение на свои насрещни задължения към други съконтрахенти., доколкото фигурата“ застъпване на имуществото“ има в предвид намаляване и ограничаване отговорността на ТД като правен субект за сметка засилване отговорността на съдружниците в него, които във всеки един момент могат да го напуснат по една или друга причина. Отречената от първоинстанционния съд легитимация на защита на ищеца С. К. касае материално-правната легитимация доколкото съдружникът като такъв не разполага с материалноправна легитимация да претендира вреди нанесени му лично на него от действия на управителя на ТД при управление на дружеството именно и само защото последният е управител, като в този случай неговите / на управителя/ правоотношения са с дружеството като правен субект, а не със съдружниците, доколкото правна връзка за отговорност в рамките на дружеството между него и съдружниците отсъства, както и поради това, „че договор за управление на ТД се сключва между управителя и ТД за постигане на определен резултат и изпълнение на бизнес задача и програма , а не между управителя със съдружниците от ТД, което той ще управлява и представлява. Неприложима е и нормата на чл.115 „г“ от ЗЗД за давност която не тече когато се касае за вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление , срещу управител докато трае управлението, доколкото с категоричност такова управлявано имущество няма, защото както се посочи внесеното имущество на съдружник в ТД, , доколкото той е внесъл такова в дружеството не е собственост на съдружника , а на търговското дружество, поради което дружеството не управлява имущество на съдружника , а имущество което е еднолична собственост на търговското дружество като правен и търговски субект и като юридическо лице. В писмената защита на пълномощника на ищеца продължава да се смесва отговорността на управителя към дружеството при непозволено увреждане по повод изпълнение на функциите си като управител на ТД с отговорността на управителя към съдружника при изпълнение на същите си функции. Както се посочи, отговорността на управителя при изпълнение на функциите си съгласно дружествения договор е относима към търговското дружество като такова -като правен субект съобразно търговския оборот и извършваната търговска дейност, и когато тази дейност е неправомерна , вреди търпи само и единствено търговското дружество, затова и по закон е предвидена възможност да се търси отговорност от управителя за вреди на Дружеството.. В закона няма легална дефиниция за отговорност на управителя към всеки съдружник при неизпълнение на функциите си като управител на ТД. Вреди на съдружниците не могат да бъдат причинени , защото те нямат собствено имущество ,което да им е увредено или да търпят пропуснати ползи , доколкото именно и само ТД е носител на печалбите и на загубите от дейността си ,причинена от управителя. Съдружниците нямат качеството на собственици на имуществата на ТД, нямат качеството на собственици на капитала и имуществото на търговското дружество за да претендират, че вредите са настъпили в техния патримониум, който не е предмет изобщо на търговска дейност и дружеството при извършване на дейността си не оперира с техните лични средства или имущество. Принадлежността на дела на съдружника по време на съществуването на ТД е условна , във висящо положение и ако съдружника нещо рискува, той е защитен да може да предяви иск срещу дружеството, но не и лично срещу управителя и съдружник в това дружество , доколкото правноорганизационната форма под която се извършва търговската дейност и управлението е търговското дружеството, а не съдружника в това дружество Ако има така наречено застъпване то е условнио, но в случая няма такова тъй като в дружествения договор за учредяване на ТД и други учредителни документи няма изрично предвидена такава правна фигура “застъпване на имуществото“ ,която да е обявена надлежно в отношенията както между съдружниците така и при регистрацията на дружеството в ТР и да е станала достояние на третите лица, с което фактически и на практика се дискредитира надеждността на търговското дружество като правен търговски субект годен да участва в търговския оборот и дейност. Принудителната съсобственост на съдружниците е в същност доброволна, защото съдружниците сами са се съгласили на тези ограничения в името ТД да съществува и да просперира, което не им дава повече права и нови възможности за лична защита срещу управителя на дружеството за сметка на ТД. Липсва специална норма в ТЗ урегулираща отношенията между съдружник и управител и отговорността им един към друг по време на изпълнение на функциите управител на ТД ако това е довело до причиняване на вреди на съдружника. Прилагането по аналогия на други правни институти не би следвало да се извършва на базата разширяване на отговорността на управителя, ако такава не е била изрично предвидена в дружествения договор и другите учредителни актове на ТД, включително и по отношение на деликтната отговорност. Признаването на съдружника на материалното право да се защити срещу управитела на търговско дружество, в което и двамата са съдружници за причинени му вреди от непозволено увреждане по време на действие на ТД би означавало изначално елиминиране на водещи правни институти и правни конструкции на търговското право, регламентирани по начин и със средства да създадат реална представа за вътрешните взаимоотношения между съдружниците в ТД от една страна с ТД като водещ правен и търговски субект от друга страна, и от трета управителя на същото ТД и да поставят в несъмнено противоречие правилата регламентирани в чл.145 от ТЗ относно отговорността на управителя на дружество за вреди ,само и единствено към ТД, но не и към самите съдружниците. Това би поставило равенство /между отговорността на управителя на ТД към ТД и отговорността на управителя на ТД към всеки отделен съдружник за вреди от непозволено увреждане/ и би довело до размиване на отговорността от една страна, а от друга до и ненадеждност на търговското дружество в отношенията си с другите търговски субекти по повод извършване на цялостната търговка дейност и търговски оборот. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло. При този изход на делото в полза на въззиваемата страна ще следва да се присъдят разноски заплатени като адвокатско възнаграждение в размер на 800лв/409.03евро/. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд