Решение № 6867 от 14.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 29942/2025 г.

дело № 20251110129942 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по предявен като частичен за сумата от 2 812, 10 евро /с левова равностойност 5 500 лв./ от общата претенция за 40 000 лв. осъдителен иск от А. И. А. срещу „Ню Медиа Груп“ ЕАД за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта й, достойнството и доброто й име, душевни болки и страдания от отправените срещу нея обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в материал, разпространен в брой 14/ 1113/ от 05.04.2025 г. на вестник „Уикенд“, стр. 21.

Ищцата твърди, че е завършила средно и висше образование в областта на финансите, като от 2017г. до 2022г. е работила в Патентното ведомство на различни престижни длъжности, а през 2022г. започнала работа като финансов контрольор в „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Твърди, че изграждала професионалната си репутация с чест и достойнство през годините и винаги била високо ценен и уважаван служител. През 2025г. започнала кампания за публичното опозоряване на ищцата, която намерила израз и в процесната статия във вестник „Уикенд“. Твърди, че в статията са включени множество обидни и клеветнически твърдения, изрази и фрази, които насочени срещу нея, засягат достойнството й и отговарят на действителност, като ги цитира. Сочи, че невярната информация, че има интимни отношения с ромски бос, с когото извършват финансови схеми, че оформя документация му, свързана със заграбване на имоти, че е замесена в схеми за източване на милиони от държавно предприятие, че била неправомерно назначена на държавни длъжности, че е искала рушвети е била препечатана впоследствие в множество други издания. Твърди, че епитети и фразите, използвани в статията са с цел да уронят личното й достойнство и да й изградят отрицателен облик. Вследствие на разпространението на обидната, невярна и позоряща информация ищцата била разтърсена емоционално и изпаднала в шок. Близките научили за статията и също се смутили, гледали я с неудобство, била поставена в социална и емоционална изолация. Вследствие на публикуването на статията изпитала сериозни емоционални страдания, тревожност, нарушил се сънят, засилено било усещането й за несправедливост, изпитвала безсилие и омерзение. Била принудена да обяснява на близките си хора неверността на описаните в статията твърдения. В резултат на статията станала по-изнервена, напрегната, затворена, депресирала се и ограничила социалните си контакти. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

На ответника исковата молба е връчена редовно по реда на чл. 50, ал. 2 във вр. чл. 50, ал. 4 ГПК и не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. М. Д., която поддържа исковата претенция. Ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Консолидиран годишен доклад за дейността от 2017 г. на „Ню Медиа Груп“ АД /л. 17-48/ се установява, че осъществяваната от ответното дружество основна дейност е издателска и включва следните издания: вестник „Уикенд“ – седмичен, вестник „Всеки ден“ – ежедневник, вестник „Таблоид“ – седмичник, списание „Енциклопедия здраве“ – месечно, книги и списание „Кулинарен уикенд“.

В подкрепа на твърденията за отправени обидни и клеветнически изрази е представен вестник „Уикенд“ от 05-11.04.2025г., брой 14 /1113/, година XXIII /л. 50/. От неговото съдържание е видно, че на стр. 21, озаглавена „Криминале“, на цяла страница е публикувана статия със заглавие „Любовница на ромския бос О. върти схеми за милиони в държавно предприятие“ и посочен автор Т. Й.. В текста на процесната статия е записано, че: - „Знойната брюнетка със силиконов бюст и множество пластични операции беше назначена за финансов контрольор в „Национална компания индустриални зони“ с протекциите на А. В.…“;

• „Новоназначеният шеф на дружеството А. Т. обаче все още не може да уволни А., тъй като интимната приятелка на ромския бос О. е излязла в отпуск по болест“;

• „…назначението на А. за финансов контрольор на „Индустриални зони“ е било част от сделка за купуване на изборни гласове в ромските квартали на София в полза на „Продължаваме промяната…“.

• „Така Я. Д.…. Успял да пробута възлюбената си А. в дружеството си с цел последващи финансови схеми“.

• „ … но напуска работа след стартирало разследване за плащане на раздути фактури на ромски фирми под контрола на О...“

• „ А. А. дълги години оформя документацията на Я. Д. – О. и фамилията му, свързани с придобитите от тях множество имоти… чрез отпускане на заеми с непосилни лихви и последващ тормоз на длъжниците…“

• „…корупционни схеми, въртени от А. и от нейната сподвижница Р. В., свързани с множество обществени поръчки…“

• „…документацията беше изготвена от А. така, че методиката за оценка на офертите, както и критериите за подбор са напаснати за една определена фирма. По нейно настояване беше сключен фиктивен граждански договор за изготвяне на въпросната документация между „НКИЗ“ ЕАД и нейна приближена бивша колежка..“

• „Също така по нареждане на А. е блокирано плащане на милиони левова на консорциум…. макар според контракта обединението би следвало да получи междинно плащане на дейности. Твърди се, че А. е поискала рушвет от 100 000 лева, за да даде санкция на плащането“

• „Подадох сигнал в ДАНС и КОНПИ, че А. е назначена в разрез със закона на няколко различни длъжности – освен че е финансов контрольор на НКИЗ, тя е назначена на трудов договор като финансов контрольор и в дъщерното дружество „Индустриална зона Доброславци“, а също така получава заплата и от като експерт към проект „Изграждане на дигитален хъб в Индустриален парк Божурище“

-„… А. и друга нейна колежка от проекта ще напишат част от концепцията, като двете псевдоекспертки ще си разделят парите за фалшивата дейност…“

• „А. е оставила документални следи от финансовите си престъпления….“. - „..Сред последните инициативи е да се индексира неправомерно договор, който е изпълнен за изграждане на два паркинга на територията на ИП Божурище с около 50 % завишение на цената. Само от тази схема държавата е ощетена с около 450 000 лева…“

Към статията са приложени и две снимки, под които са разположени следните текстове: „Финансовият контрольор на „Национална компания индустриални зони“ А. А. се оказа замесена в няколко схеми за източване на милиони от държавното предприятие“ и „А. е назначена неправомерно на три длъжности в „Индустриални зони“ от вече бившия изпълнителен директор на държавното дружество М .М.“.

За установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и размер са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ф. М. – колега. Свидетелят споделя, че му е известна процесната статия за А. А. във вестник „Уикенд“, за която ищцата разбрала през месец май или юни. Въпросната публикация впоследствие била разпространена в интернет пространството и социалните мрежи, като придобила широк отзвук и на работното им място, където била коментирана около 10 дни от колегите. Описва, че ищцата била жизнерадостна, общителна и неконфликтна личност, но след като узнала за статията в нейното емоционално състояние и поведение настъпили промени - била силно притеснена, потисната, по-нервна, ограничила социалните си контакти, чувствала обида, изглеждала видимо изморена. Допълва, че в резултат на публикацията част от колегите започнали пряко да засягат професионалните качества и да ги поставят под съмнение.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: че ответникът с конкретните си противоправни действия - с публикуването на материалите без проверяване на тяхната достоверност, му е причинил неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането – че го е погасил.

С разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е регламентирана отговорността на лицата, които са възложили другиму някаква работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на работата. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, има обективен характер, изпълнява гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /в този смисъл Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС/. Единодушно се възприема както от теорията, така и от съдебната практика, че тази отговорност за чужди действия е обусловена от нарушаване на регламентирания с чл. 45, ал. 1 ЗЗД общ запрет да не се вреди другиму, като условие за нейното ангажиране е противоправното и виновно поведение на лицето, натоварено с извършването на въпросната работа – т.е. на прекия причинител на вредоносните последици, а не на възложителя.

При разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление в печатно или електронно издание, отговорност за причинените на този субект вреди носи издателят на изданието, като е правноирелевантно дали авторът на публикацията се намира в трудово правоотношение издателя, съответно дали упражнява свободната професия журналист /в този смисъл Решени № 206 от 26.03.2019г. по гр.д. № 4762/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 278 от 27.11.2019г. по гр.д. № 1140/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 33 от 08.05.2020г. по гр. д. № 2885/2017г. на ВКС, IV г.о./. Съблюдавайки тези съждения, се налага извод, че „Ню Медиа Груп“ ЕАД има качеството възложител на работа по смисъла чл. 49, ал. 1 ЗЗД, поради което би могла да бъде ангажирана обективната му отговорност за вреди за действията по разпространяване на обидни и клеветнически изрази в печатното издание. Осъществяването на действия от предмета на дейност на ответното дружество и в интерес на последното – издателска дейност, се подкрепя от представения по делото консолидиран годишен доклад, в който в раздел II изрично е упоменато, че е издател на процесния вестник. Ето защо, съдът намира, че първият елемент от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност се е проявил в обективната действителност.

С нормите на чл. 40 и чл. 41 КРБ са прогласени свободата на словото, печата и другите средства за масова информация и правото на изразяване и разпространяване на мнение и на информация, като по аргумент от чл. 41, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ осъществяването на тези права не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото – условия за неговото съществуване и развитие. Прокламирането на тези права и тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност, свободата на мисълта и свободата на съвестта. Ограничаването на правата по чл. 39-41 КРБ е допустимо с цел защита на други конституционни защитими права и интереси и то единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на тези права, основният закон посочва присъщите на личността чест, достойнство и добро име. Тези нематериални блага именно са обект на посегателство при нанасяне на обида, поради което гражданската отговорност за обида като средство за защита на честта, личното достойнството и доброто име представлява такова ограничение на правата по чл. 39-41 КРБ /в този смисъл Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г. по описа на КС/. Следва да се отбележи, че във всеки отделен казус е необходимо посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на международноправно равнище.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че действително описаните в исковата молба словесни изрази и фактически твърдения са възпроизведени в статия, находяща на стр. 21 от брой 114 от 05-11.04.2025г. на вестник „Уикенд“, издаван от „Ню Медиа Груп“ ЕАД. В тази връзка е необходимо да се изследва дали същите са в разрез с общото правило да не се вреди другиму, като предвид различната същност на двата правни института обидата и клеветата следва да бъдат разгледани поотделно.

При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и т.н., които засягат честта и достойнството на адресата. В това отношение, при преценката дали е налице обида следва да се използва характерът на използваните думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Субективното преживяване на лицето, което е отражение на личния му мироглед и ценностна система, не може да бъде възмездявано по реда на деликта, когато поведението на ответника - деликвент не е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД - когато е изказано оценъчно твърдение не за личността на лицето, а за негово определено действие или поведение, без то да има опозоряващ характер. За да е налице обида, е необходимо казаното или извършеното да е самоцелно или позорящо личността, или цялостното поведение на ищеца. Съставомерността на обидата е обусловена от прякото или опосреденото възприемане на унизителното отнасяне спрямо лицето чрез обидни думи, като деянието е извършено и когато пострадалият не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет. /в този смисъл Решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 484 от 09.06.2010г. по гр. д. № 1438/2009г. на ВКС, III г.о.,Решение № 213 от 26.01.2021г. по гр. д. № 970/2020г. на ВКС, IV г.о./.

Съобразявайки съжденията на касационната инстанция и след анализ на публикувания текст, съдът намира, че използваният епитет „псевдоекспертки“ следва да се квалифицира като обиден, тъй като с неговата употреба очевидно се отричат професионалните качества на ищцата като икономист и финансист, като се преминават пределите на прокламираната свобода на словото. Конкретно отправената словесна нападка може да се квалифицира като груба, оскърбителна и унизителна за честта и достойнството на пострадалата. При преценката в процесния случай съдът отчита като релевантен и субективният елемент - как ги е възприела самата ищца. Според гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Ф. М., се установява, че А. А. е била повлияна от отправената обида, вследствие на което настъпили негативни промени в емоционалното състояние.

Клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него, като разгласените факти и обстоятелства са неистински и позорни. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е възложена върху ответника. Следователно, дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД, като е ирелевантен начинът, по който фактите са поднесени /в този смисъл Решение № 253 от 29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, III г.о., Решение № 468 от 26.05.2009г. по гр. д. № 1868/2008г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50110 от 25.10.2022г. по гр.д. № 4589/ 2021г. на ВКС, , I г.о., Решение № 309 от 27.05.2024г. по гр.д. № 1202/ 2023г. на ВКС, I г.о./.

Така установените и разгласени с процесната статия обстоятелства, според които назначението на ищцата на длъжност финансов контрольор в „Национална компания индустриални зони“ е в причинно-следствена връзка с оказана подкрепа от политически субекти, като част от сделка „за закупуване на изборни гласове“, „с цел последващи финансови схеми“, поради интимни отношения с влиятелни лица, ползването на отпуск поради временно нетрудоспособност с цел избягване на дисциплинарни производства, настоящият състав намира да съставляват противоправна проява, доколкото визираните словесни форми са в разрез с допустимите норми на поведение и обективно противоречат на установена законова забрана за тяхното осъществяване – арг. от чл. 147 НПК, който инкриминира клеветата. Възпроизведените в печатната публикация твърдения са клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като груби нарушения и престъпления, и дискредитират професионалните качества и моралните ценности на ищцата. Цялостното усещане на цитираните изрази и използваната семантика са от естество да породят извод, че същата се ползва с политически протекции, което предоставя възможност безнаказано да извършва закононарушения.

По делото не се и доказа тези фактически твърдения да отговарят на истината. Поконкретно не са ангажирани доказателства, които да установяват тесни връзки на А. А. с политически партии, послужили за заемане на процесната позиция, уговорки с политически субекти срещу назначението да бъде обезпечено закупуването на изборни гласове или участие във финансови схеми, съответно наличие на интимни отношения с посочените лица. Не се установиха в настоящото производство и фактите, че по отношение на ищцата се провежда разследване от ДАНС и от КОНПИ. Клеветнически характер следва да се признае и на изложените обстоятелства относно участие на ищцата в корупционни схеми и злоупотреби с обществени поръчки, документиране на измами с недвижими имоти, придобити вследствие предоставяне на непосилни за погасяване кредити, изискване на подкупи от трети лица, неправомерна индексация на договори, по които държавата е страна с цел злоупотреба с публични средства, доколкото чрез тях се приписва извършването на престъпления.

Свързването на ищцата с конкретно лице, за което се твърди да е „мафиотски бос“, в интимен план от една страна засяга като неприкосновеността на личния живот на А. А., така и отново се цели с негативен аспект да се коментира личния живот на ищцата във връзка с професионалните й постижения.

На последно място, настоящият състав приема за клеветнически и употребените словесни изрази, касаещи външния вид на ищцата – „знойната брюнетка със силиконов бюст и множество пластични операции“. Сами по себе си посочените твърдения не могат да се считат като позоряващи нейната личност. От анализа на цялата публикация, използваната семантика и връзката с останалите клевети се налага извод, че използваните думи индиректно са насочени срещу моралните ценности на А. А., като чрез тях се цели внушение, че същата е заела позицията си като финансов контрольор благодарение и на външния си вид.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че отправените клеветнически твърдения са в колизия и със стандарта и добрия тон, възприети в практиката на ЕСПЧ – дело Барил, Карман срещу Русия от 14.12.2006г. В цитираното решение е възприето, че стандартът допуска авторът на публикация да спекулира при наличие на основателни съмнения за правонарушение. В настоящата хипотеза обаче акцентът е върху неморалното и противоправното поведение ищцата, а не на информираност на обществото. Нещо повече, основателните съмнения за допуснато правонарушение биха възникнали като резултат от самата статия, а не обратното – да е отразена информация, която да породи до основателно съмнение.

Обстоятелството, че в съдържанието на статията е упоменато, че горепосочените данни произхождат от служители на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, не променят крайните изводи на съда и не могат да послужат като основание за освобождаване от отговорност. Липсва основание да бъде ангажирана деликтната отговорност на издателя в хипотезите, при които твърденията за конкретни факти изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация /в този смисъл Решение № 557 от 28.01.2011г. по гр.д. № 1599/2009г. на ВКС, III г.о., Решение № 309 от 27.05.2024г. по гр.д. № 1202/ 2023г. на ВКС, I г.о./. В разглежданата хипотеза се установява, че източник на информация са служители на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД, като следва да се държи сметка, че по аргумент от чл. 15, ал. 2 ЗРТ журналистите не са длъжни да разкриват своя източник на данни. В съдебния процес по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД е достатъчно да докажат, че такъв източник съществува и че журналистът е извършил добросъвестна проверка за достоверност на сведенията. За добросъвестна се счита проверката, когато информацията е проверена от поне два независими източника /в този смисъл Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр. д. № 1486/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр. д. № 1486/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50040 от 12.07.2023г. по гр. д. № 1890/2022г. на ВКС, II г.о., Решение № 309 от 27.05.2024г. по гр.д. № 1202/ 2023г. на ВКС, I г.о./. В пределите на настоящия процес не са ангажирани доказателства, които да установяват еднозначно и категорично, че заявеният източник на данни съществува и че е осъществена проверка съобразно правилата на добрата журналистическа практика.

За установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди в хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ф. М.. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни. Пострадалата и свидетелят са поддържали редовни контакти, т.е. впечатленията са системни, което предоставя обективна възможност за последния да възприеме емоционалното състояние на ищцата, поради което липсва основание бъде отречена тяхната доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че сведенията са и последователни, вътрешно хармонични и житейски логични. В изложените данни не се открива стремеж за преувеличаване на възприятията и не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност, поради което следва да им бъде дадена вяра. От показанията се установява, че процесните обидни и клеветнически изрази са причинили негативно въздействие върху А. А., което е намерило отражение в ежедневието , в личен и професионален план, както и върху нейното емоционално състояние. След публикуването на статията във вестника последната изпитвала морални страдания, огорчение, бил подронен авторитетът , вече не била жизнерадостния и общителен човек. Що се касае до стреса и страданията, които били изпитани и от семейството на ищеца, следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК не е допустимо тяхното разглеждане в настоящото производство, доколкото се касае за предявяване на чужди права пред съд, без да е налице предвидено в закона изключение. В допълнение в тази връзка, няма да бъде обстойно обсъждано и приетото писмено доказателство, представляващо амбулаторен лист за пациента Г. Ц. Ц..

Въз основа на обсъдените доказателства съдът намира, че в обективната действителност са се проявили всички елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД – а именно конкретни противоправни действия, изразяващи се в публикуването на материали за ищцата без проверка за тяхната достоверност, претърпени от последната вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, и настъпването им в причинно-следствена връзка с поведението на ответното дружество, поради което исковата претенция е доказана в своето основание.

Съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от процесния деликт, без да се допуска така определеното обезщетение да се превърне в източник на неоснователно обогатяване. С ППВС № 4/1968г. е възприето, че справедливият му размер се определя с оглед конкретните факти като характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и други относими такива за всеки конкретен спор.

При определяне размера на справедливото обезщетение следва да се вземат предвид гореописаните вид и характер на причинените неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на чувството за чест и достойнство, притеснение, нарушено душевно равновесие, накърняване на професионалната репутация. От съществено значение се явява и начинът, по който са причинени вредоносните последици – обидните и клеветническите изрази са отправени публично, чрез средство за масова информация – вестник, поради което са станали достояние на широк кръг от лица. Следва да бъде отчетен и характерът на обидните думи и клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност – а именно назначение в резултат на политическа протекция и интимни отношения с влиятелни субекти и с цел осигуряване на възможност за купуване на избирателни гласове и участие във финансови схеми, участие в корупционни практики и злоупотреби с обществени поръчки, активен подкуп, документиране на имотни измами. Внимание заслужава фактът, че към момента на извършване на деликта ищцата е на 32 години, особено важен период за личностното и за професионалното развитие, както и заеманото от нея обществено положение – финансов контрольор в държавно предприятие. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че не са ангажирани данни за интензитет на неимуществените вреди, надхвърлящ обичайните такива. Съобразявайки посочените обстоятелства, общественоикономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта, както и съдебната практика в сходни хипотези /Решение № 278 от 27.11.2019г. по гр.д. № 1140/ 2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 49 от 28.01.2026г. по гр. д. № 3270/2024г. на ВКС, I г.о./, съдът намира, че съразмерната компенсация на претърпените неимуществени вреди възлиза на 3 000 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна, а за сумата над 3 000 лева до претендирания размер от 5 500 лв. подлежи на отхвърляне. Така присъдената сума според настоящия състав съответства както на вида на увреждането, а именно засягане на репутационната чест на ищцата, така и на доказаните вреди, които е преживяла. Несъмнено съдържанието на изложените в статията обстоятелства поставя под въпрос личната и професионална чест на ищцата, но по делото не се доказа вреди, за чието обезщетяване да е необходимо обезщетение в по-висок размер. А. А. е била разстроена и е изживяла емоционални негативи от изложеното в статията, но по делото не се представиха доказателства за разпространение на информацията и в други източници и издателства, за масовото й публикуване. Установи се, че темата е циркулирала в работния колектив на ищцата в период от около 10 дни, липсват данни за продължаващо коментиране или обсъждане. Липсват каквито и да било сведения и доказателства за трайно вменяване на негативно или съмнително отношение към ищцата. Освен това и съобразявайки икономическите условия в страната, както и забраната присъденото обезщетение да се превръща в източник на неоснователно обогатяване, настоящият състав намира, че сумата от 3 000 лв. е достатъчна, за да обезпечи положителни изживявания за ищцата, които да способстват да изживее положителни усещания и емоции и да преодолее негативните изживявания от процесната статия. По аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което в полза на ищеца се следва и законна лихва за забава от датата на увреждането – 05.04.2025г. до окончателното плащане. На основание чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ в диспозитива на съдебното решение следва да бъде посочена евровата равностойност на присъденото обезщетение.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза и на двете страни. От материалите по делото се установява, че ищцата е извършила разноски в размер на 220 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на иска, която следва да бъде присъдена. Предвид уважената част от исковата претенция в полза на ищцата се следва сумата от 120 лв.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представено единствено пълномощно, с което страната е упълномощила адв. М. Д. да я представлява пред съда, но без указание, че представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА и в коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА се извършва упълномощаването. Липсва и договор за правна защита и съдействие. При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма основание на пълномощника – адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Това разрешение се дължи на обстоятелството, че договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото /в този смисъл Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на ВКС, I г.о., Определение № 507 от 19.09.2018г. по ч.т.д. № 1972/2018г. на ВКС, II т.о., Определение № 119 от 29.03.2022г. по ч.гр.д. № 1071/2022г. на ВКС, IV г.о./. В хода на настоящото производство такива сведения, които да послужат като индиция за съществуваща договорка между страните да се окаже безплатна правна помощ, не са ангажирани, поради което и искането на адв. М. Д. следва да бъде оставено без уважение. Ищцата е присъствала в открито съдебно заседание, но не е направила изявление, че процесуалният представител упражнява процесуално представителство безплатно, нито пък е посочила на какво основание.

Ответната страна също има право на разноски, но доколкото от материалите в процеса не се установява да е извършила разноски, то такива не се следват.

Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в