Решение № 200 от 17.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3398/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 3584/09.06.2025 г. по гр.д. № 2139/2023 г., на СГС, 1-7 състав, поправено с Решение № 5100/05.08.2025 г. по гр.д. № 2139/2023 г., на СГС, 1-7 състав съдът е осъдил Столична община да заплати на П. Д. Т. на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от закрито счупване на лявата раменна кост в резултат на падане на заледен тротоар – общинска собственост, настъпило на 13.12.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 13.12.2022г. до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., частично от глобална сума от 40 000лв., като неоснователен. С решението Столична община е осъдена за заплати на П. Д. Т., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесно увреждане настъпило на 13.12.2022 г. в гр. София при злополука – падане на заледен тротоар, ведно със законна лихва, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Столична община, която го обжалва в частта, с която исковете са уважени. Счита, че в първоинстанционното производство не бил доказан по несъмнен начин механизмът на настъпилия инцидент. Били представени доказателства, че мястото на инцидента било възложено за зимно почистване „ЗМБГ“ АД въз основа на Договор № СОА22-ДГ55-440/01.08.2022 г., както и доказателства за почистване на мястото на инцидента в деня на инцидента между 07:30 ч. и 14:00 ч. и следователно Столична община изпълнила задължението си. Отделно въззивникът счита размера на присъденото обезщетение завишен и неотговарящ на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и предвид конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които следват да бъдат преценени, като се има предвид т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС. За лечение на травмата бил приложен консервативен способ – безкръвно наместване на фрактурата и имобилизация за определен период. Възстановителният период бил обичайният за счупване на кост – около 45 дни обездвижване и около 2 месеца раздвижване. Било установено, че сегашното състояние на ищцата е добро, защото може да се обслужва с тази ръка. Счита, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като пострадалата е проявила поведение, с което е допринесла пряко за настъпване на увреждането, като не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната безопасност. Моли въззивният съд да отхвърли исковете и евентуално да намали размера на обезщетението. Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена насрещна жалба от П. Д. Т.. Счита неправилни и в разрез с установеното по делото изводите на съда, по отношение на вида, обема, характера и степента на търпимите от ищцата болките и страданията и съответно в справедливото оценяване на тези болки и страдания. Обезщетението било занижено и не кореспондирало на установените в производството болки и страдания, първоначалния им интензитет, съвкупното и продължително проявление, наложило продължителна физиотерия и страданието което продължава и по настоящем, доколкото било установено, че крайника няма да възстанови функционалността си в пълен обем и е с наличен дефицит на ограничение в движенията - 15 %. В тази връзка въобще не са съобразени и неизбежно неблагоприятните прогнози за бъдещото състояние, които ще налагат щадящ режим на живот и ограничения в активностите, както и допълнителни неудобства. Не била съобразена и възрастта на пострадалата и негативното отражение на травмата в живота на П. Т.. Съдът не съобразил, че от активна, жизнерадостна жена, след падането Т. се сринала, страхувала се да излезе навън, за да не падне, притеснявала се , че е непълноценна в работата си. Не било оценено емоционалното засягане и негативната промяна в живота на П. след инцидента - тревожността и притесненията, които я преследвали. Не бил съобразен дългият период от време, в който пострадалата е била в състояние на зависимост и нужда от чужда помощ и неудобствата, които е понесла от това във физически и емоционален план. Следвало да се отчетат и обстоятелствата, при които травмата е настъпила - неочаквано и непредвидимо за пострадалата, във време, в което като пешеходка се е разхождала с приятеля си Г. А.. Моли въззивният съд да присъди претендирания размер от 30 000 лева, като присъди допълнително сумата от още 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.12.2022 г. до датата на окончателното плащане. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производството е образувано по предявени от П. Д. Т. срещу Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД - частичен осъдителен иск за сумата от 30 000 лв. /с протоколно определение от откритосъдебно заседание на 27.05.2025 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК искът е увеличен/, част от глобална сума от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане на здравето – счупване на лява раменна кост в резултат на настъпила на 13.12.2022 г. злополука - падане върху заледен и заснежен тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане както и осъдителен иск за сумата от 1 500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени разноски за рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г. около 16:00 часа, в гр. София, на територията на Столична община, при движение по тротоара на ул.„Силиврия“, в посока Спортна зала „Триадица“, П. Т. попаднала на заледен и непочистен участък от тротоара, в резултат на което се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, при което почувствала остра болка в рамото. Изправила се благодарение на помощта на Г. Р. А., с когото вървели заедно. П. Т. била транспортирана за оказване на спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била установена фрактура и травматичен оток на ляво рамо, както и ограничен обем на движенията в рамото. Осъществена била мануална репозиция на фрактурата и крайника бил имобилизиран за 30 дни с мека превръзка тип „Дезо“. Въпреки обездвижването болките, които понасяла били много силни, и налагали прием на аналгетици. Оттокът не спаднал дълго време. Изявил се и подкожен хематом в областта на лява предмишница. Поради интензивните болки многократно П. Т. търсила медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за поставяне на обезболяващи инжекции, като при извършените прегледи й били предписвани противовъзпалителни, обезболяващи, облекчен двигателен режим и кинезитерапия. На 15.02.2023 била диагностицирана с бурсит на рамото и била насочена към физиотерапия. Поради счупването на горния си крайник, ищцата не могла за дълъг период от време да извършва никакви движения с лява ръка и разчитала на чужда помощ за елементарни потребности като преобличане и хигиенни нужди. Травмата на левия горен крайник я принудила да преустанови всякакъв вид физически занимания и дейности. Инцидентът се отразил, както на ежедневието й, така и в последствие на работата й. Претърпяната фрактура пряко се отразила на качеството на живот на П. Т., която към този момент се борела и с онкологично заболяване. На фона на режима, който спазвала и давал добри резултати, следвало приоритетно да преодолее болките от счупването на раменната кост и изявилия се като следствие бурсит. Наложило й се да проведе множество рехабилитационни и физиотерапевтични процедури във връзка със счупването. Станала тревожна и потисната. Страхувала се да не се подхлъзне и травмира отново. Притеснявала се, че не може да възстанови функционалността на ръката си. В резултат на процесния инцидент ищцата е направила разходи за лечение и възстановяване в размер на 1 500 лв. Моли исковата претенция да бъде уважена. Ответникът Столична община в своя отговор е оспорил предявените искове по основание и размер. Поддържал е, че има договор със „ЗМБГ" АД с предмет: Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - 8-ма зона - райони „Триадица" и „Младост". На 13.12.2022 г. между 07:30 ч. и 14:00 ч. фирмата изпълнител за район „Триадица" почистила тротоари около болници, училища, детски градини и други места за обществено ползване, вкл. и тротоарите пред 104 СОУ и 73 СОУ на ул. „Силиврия". С това Столична община е предприела дължимите действия за поддържане на пространството около обществената сграда — тротоара до 104 ОУ „Захари Стоянов", като не било налице противоправно бездействие. Това изключвало деликтната й отговорност. Оспорила е претенцията за неимуществени вреди по размер като прекомерна. Възразила е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й безопасност. Оспорени са твърденията за неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, потиснатост, страх да не се травмира отново и притеснение, че няма да може да възстанови функционалността на ръката. Третото лице помагач на страната на ответника „ЗМБГ" АД е оспорило предявените искове. По делото е представена Епикриза по ИЗ № 45175 на УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“ ЕАД, от която се установява, че на 13.12.2022 г. в лечебното заведение е постъпила П. Д. Т., 50 год. след падане в цял ръст. Направени са образни и клинични изследвания и е поставена диагноза - счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. На 13.12.2022 г. на ищцата е извършена операция – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хемерус, крайника е имболизиран с ортеза за срок от 30 дни. Същия ден е изписана с препоръки за проследяване на състоянието. Представен е болничен лист № Е20224241516, издаден от ДКЦ XIV София ООД, видно от който за периода от 13.12.2022 г. до 11.01.2023 г. /30 дни/ П. Т. е била във временна неработоспособност. С Договор за възлагане на обществена поръчка №СО А22-ДГ55-440/ 01.08.2022 г., Столична община е възложила на основание чл.112 от ЗОП на „ЗМБГ“ АД дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на СО, вкл. дейности по зимно почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване. /т.3.3 от Приложение №1 към договор по ЗОП на л.50-л.243 от делото/. Представен е протокол за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнени дейности на 13.12.2022 г. за район Триадица, подписан от представител на Столична община и на „ЗМБГ“ АД. /л.140-л.142/ По делото е прието неоспорено извлечение от банковата сметка на ищцата при „ЦКБ“ АД, от което се установява, че за периода от 16.01.2023 г. до 16.03.2023 г. ищцата е заплатила сума в общ размер на 1 500 лева на „Неоклиник“ ЕАД. /л.16 - л.32 от делото/. Представени са справки на НИМХ, от които се установява наличието на снеговалеж, снежна покрива и влошени метеорологични условия в периода на процесния инцидент. По делото е разпитан като свидетел Г. А., от чиито показания се установява, че е непосредствен свидетел очевидец на инцидента, при който е прострадала ищцата. Свидетелят сочи, че на 13.12.2022 г. около 16:00 часа, в гр. София, на територията на Столична община, при движение по тротоара на ул.„Силиврия“, в посока Спортна зала „Триадица“ - по тротоара на улица на гърба на 104- то столично училище, срещу лаборатория „Цибалаб“ ищцата се подхлъзнала и паднала. Тротоарът бил твърде заледен, поради непочистен сняг. Тя била обута със зимни обувки, с равна подметка, адекватно облечена за сезона. Ищцата се подхлъзнала и паднала лявата си страна, като се подпряла с ръка, при което се разплакала от болка. Обадили ли се на приятелката й С., която я закарала в болница. Времето било студено, светло към смрачаване, но имало видимост. По делото е разпитана като свидетел С. С., от чиито показания се установява, че със П. Т. се познават от 2000 г. На 13.12.2022 г. около 16:00 часа тя й позвънила, и плачейки споделила, че е паднала лошо и много я боли. Свидетелката пристигнала на ул. „Силиврия” в края, преди спортната зала „Триадица”, вдясно от „Цибалаб”, П. Т. била вляво, приседнала на тротоара. С. закарала ищцата в болница „Пирогов“, където се наложило да почакат, защото имало много пациенти с травми. В лекарския кабинет П. Т. влязла сама, а свидетелката отишла да заплати такса за шината, която лекуващите поставили на фрактурата. П. се оплаквала се от болки в лявото рамо. П. Т. след падането имала нужда от чужда помощ. 2-3 пъти седмично посещавала „кинезитерапевт” в „Неоклиник”. Дълго време се възстановявала, много болки и страдания изпитала. С. си спомня, че ищцата се сринала и психически, тъй като в същото време тя се борела с онкологично заболяване. На лявата ръка били премахнати 14 лимфни възела и тази ръка отичала непрекъснато, а от обездвижването още повече се влошило положението. Преди инцидента ищцата активно шофирала, след това не можела, тъй като няма пълен обем на движение с лявата ръка. С. помагала на ищцата да се обслужва. При промяна на времето, ищцата се оплаква от болки. Изпитвала затруднения и в работата. В деня на инцидента, П. не била на работа, заради заболяването й „карцином на лявата гърда” и била в много дълъг болничен. По делото е разпитана като свидетел Д. М. П., от чиито показания се установява, че м. декември 2022 г. работила на длъжност “старши инспектор”- Столичен инспекторат, район “Триадица”. Работата била по Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Задълженията включвали и контрол на лятно и зимно почистване. Представения на стр. 140 протокол бил подписан от нея. Обемът дейности били отразени в първата колонка на таблицата. При зимно почистване първо се разпръсквали смесите и след това се почиствало ръчно. Тротоарите били почистени в пълен обем, не е имало санкции на изпълнението. Първо се почиствали училища, подлези, болници, спирки и най-опасните участъци. От Столична община проверявали дали е почистен централния вход на училището, тъй като отзад нямало как да влязат децата. Проверката се извършвала от двама служители, след което се издавал ежедневен констативен протокол. Когато са по-големи улиците се минавало с автомобил, други се минавало пеша. Конкретно за ул. “Селиврия” проверявали и пеша в зимен период. По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, с вещо лице д-р Т. Д., спец. ортопед - травматолог, от чието заключение се установява, че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила закрито счупване на горния край на лявата раменна кост. Травматичното увреждане е с характер, който прави възможно да бъде получено при падане от собствен ръст на земята. Проведено било консервативно домашно - амбулаторно лечение. На 13.12.2022 г. ищцата е прегледана в болница “Пирогов”. Направена е рентгенова снимка и установено счупване на лявата раменна кост. Направено е безкръвно наместване на фрактурата и е поставена обездвижваща превръзка тип “Дезо”. На следващия ден превръзката е сменена с ортеза, която ищцата носила 45 дни. След свалянето й ищцата провела раздвижване на крайника за срок от 2 месеца. Направените от ищцата разноски в общ размер на 1 500 лева за проведена рехабилитация в МЦ „Неоклиник“ са били необходими и целесъобразни за лечение на процесната травма. Ищцата претърпяла болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки с малък интензитет за 40 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на ортезата и започване раздвижване и натоварване на ръката за около 30 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 2 /два/ месеца. Ищцата изпитвала болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на лявата ръка. Процесното увреждане би могло да предизвика безсъние и дискомфорт. То е повлияло на общото емоционално - психично състояние. При ищцата било налично остатъчно явление от фрактурата - лявата раменна става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15 %. С оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение и възрастта на пострадалата не се очаквала промяна в състоянието на левия горен крайник. Няма данни в медицинската документация за намаление на костната плътност на лявата раменна кост. От представената рентгенова снимка направена на 29.10.2024 г. е видно, че в лявата раменна става е започнало развитие на “артрозна болест”. В открито съдебно заседание, при изслушване на експертизата вещото лице е пояснило, че артрозната болест е хронично заболяване, което се развива постепенно и бавно със засягане структурите на дадена става. То причинява болки и е причина за ограничение на движенията на ставата. От направената рентгенова снимка на 29.10.2024 г. се установяват начални данни за започване на развитие на това заболяване при ищцата. Артрозата можела да започне развитието си отделно, но травмата в раменната става, винаги улеснява побързото настъпване на болестта и по-голямото проявление на оплакванията - водела до побързо развитие на артрозната болест. Лечението, което било проведено на ищцата било адекватно и правилно, с оглед вида и степента на счупването. Сегашното й състояние било добро, защото ищцата можела да се обслужва с травмираната ръка, но предвид възрастта на ищцата тези 15 % намаление на обема няма да могат да се възстановят. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Предмет на делото е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД. За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Предмет на настоящото производство е правото на ищцата да получи обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди при травматично падане след попадане върху заледена повърхност на тротоар, находящ се на територията на ответника Столична община – тротоар на ул.„Силиврия“, в посока Спортна зала „Триадица“ - по тротоара на улица на гърба на 104- то столично училище, срещу лаборатория „Цибалаб“, поради бездействието на Столична община /на работниците и служителите/ довело до неотстраняване на заледяването. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, според която улиците и булевардите в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила /в този см.Решение № 124 от 18.07.2019г. по гр.д. № 3057/2018 г., ГК., ІV Г.О. на ВКС/. Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. В случаите, в които общината е възложила с договор изпълнението на тези й задължения, тя разполага с възможност да налага санкции при неизпълнение на задълженията по договора на лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на работата отговаря общината, която е възложител на работата и която е длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и. С чл.28, ал.1 от Наредбата за управление на общинските пътища е предвидено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл.31 от Наредбата постановява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. В чл.35 от Наредбата е предвидено при зимно поддържане на пътищата да се изпълняват посочените в нормата видове работи, включващи снегозащита на пътищата; събиране и предаване на информация за състоянието на пътната мрежа; снегопочистване; разпръскване на минерални материали (опесъчаване) за стопяване на снега и леда; организиране на работа при влошени метеорологични условия. От тази нормативна уредба следва еднозначен извод, че на Столична община като собственик е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София, включително да осъществява тяхното снегопочистване. Тези дейности ответникът осъществява чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. По аргумент от приетото в т. 3 от ППВС №4/30.10.1975 г. следва, че именно ответникът като собственик на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, когато е била налице възможност за обезопасяване на вещта чрез снегопочистване, ако това не е направено. Справките, издадени от НИМХ установяват наличието на снеговалеж, снежна покрива и влошени метеорологични условия. Обстоятелствата по настъпване на инцидента и травматичното увреждане на ищцата, които съвпадат с описаното в исковата молба като дата, време и механизъм се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Въззивният съд намира, че показанията на свидетеля очевидец Г. А. са непротиворечиви, житейски логични, почиват на преки лични впечатления, изхождат от лице незаинтересовано от изхода на спора, и същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредира. От данните, които предоставя свидетеля се установява наличието на непочистен, заледен участък от тротоара, внезапното подхлъзване и падане на ищцата и нейното травматично увреждане вследствие това падане. Представените по делото медицински документи и изготвената въз основа на тях съдебно медицинска експертиза установяват, че вследствие падането на тротоара ищцата е получила травматични увреждания - фрактура на лява раменна кост. Претърпените болки и страдания се установяват от изслушаната по делото СМЕ и показанията на свидетелката С., които сочат, че претендираните от ищцата неимуществени вреди са причинени от противоправното бездействие на лица по повод или изпълнение на възложената им от ответника работа. Съдът приема установени юридическите факти от състава на нормата, които пораждат гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника да обезщети причинените неимуществени вреди, тъй като е установено: 1./ бездействие на служители и работници на Столична община, изразено в това, че на 13.12.2022г., около 16 часа по тротоара на ул. „Силиврия“, гр.София е имало непочистен, покрит със сняг и лед участък; 2./ противоправност, изразена в неизпълненото законово задължение на Столична община като собственик на улиците и техните принадлежности /тротоари/ в гр.София /чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА/ да ги поддържа обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци; 3./ вина на служителите и работниците на ответника, натоварени с тази дейност и контрола за извършването й; 4./ причинно-следствената връзка между виновно бездействие по предвиденото в закона задължение на ответната община и подхлъзването, загубата на равновесие и падането на покрит с лед участък от тротоара, както и претърпените поради това болки и страдания от травматичното увреждане – фрактура на лява раменна кост. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание. Неоснователно е наведеното от ответника с отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата /чл.51, ал.2 ЗЗД/. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. С т.7 но ППВС №17/1963 г. – т.7 е признат обективният характер на съпричиняването, като Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Това становище е намерило израз и в редица постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО и др./. Следоваелно изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. В доказателствената тежест на ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. По делото липсват данни ищцата да се движила невнимателно и без да съобразява нормалната и дължима предпазливост при движението си. Липсват данни за наличие на поведение от страна на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите. Следователно, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение, не установи по несъмнен начин поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По иска за имуществени вреди за сумата 1 500 лв., представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент: Претендираните имуществени вреди са следствие на процесния инцидент, относно който е установено наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД като с оглед представените доказателслтва за направени разходи от ищцата и изводите на съдебно-медицинската експертиза, че направените от ищцата разноски в общ размер на 1 500 лева за проведена рехабилитация в МЦ „Неоклиник“ са били необходими и целесъобразни за лечение на процесната травма, съдът намира за доказан. По иска за присъждане на обезщетение за неизмуществени вреди: По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). Съдът отчита, ч е икономическите критерии нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от ищцата травматични увреждания: фрактура на лява раменна кост. Съдът отчита, че на ищцата е предписано и тя е провела консервативно домашно - амбулаторно лечение. На 13.12.2022 г. при прегледа в болница “Пирогов” и направената рентгенова снимка е установено счупването на лявата раменна кост, която безкръвно е наместена и е поставена обездвижваща превръзка тип “Дезо”. На следващия ден превръзката е сменена с ортеза, която ищцата носила 45 дни. След свалянето й ищцата провела раздвижване на крайника за срок от 2 месеца. Ищцата претърпяла болки с голям интензитет за 7-8 дни, болки с малък интензитет за 40 дни, болки с умерен интензитет след сваляне на ортезата и започване раздвижване и натоварване на ръката за около 30 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 2 /два/ месеца. Ищцата изпитвала болки и понастоящем - при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на лявата ръка. Процесното увреждане би могло да предизвика безсъние и дискомфорт. Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че то е повлияло на общото емоционално - психично състояние на ищцата, както и, че при нея е налице остатъчно явление от фрактурата - лявата раменна става извършва движения в обем по - малък от нормата с 15 %. С оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение и възрастта на пострадалата не се очаква промяна в състоянието на левия горен крайник. В лявата раменна става е започнало развитие на “артрозна болест”, която представлява хронично заболяване, което се развива постепенно и бавно, със засягане структурите на дадена става. То причинява болки и е причина за ограничение на движенията на ставата. Травмата в раменната става улеснила по-бързото настъпване на болестта и поголямото проявление на оплакванията Съдът съобразява, че ищцата е била в активна възраст към датата на инцидента – 50 години и възстановителния период. Съдът взема предвид усложненията и обстоятелството, че 15 % липса на движение е невъзстановимо. Съдът отчита, че личният живот на ищата е бил нарушен от полученото травматично увреждане. При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесния инцидент - м. декември 2022 г., когато минималната работна заплата е била в размер на 710 лв. При тези мотиви съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 25 000 лева е съответно на претърпените от ищцата болки и страдания. Върху определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди законна лихва от датата на увреждането – 13.12.2022 г. до изплащането, а за имуществените вреди от 27.10.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното изплащане. При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: Отговорността за разноските във въззивното производство следва да се възложи на жалбоподателя ответник, който следва да заплати и тези, направени от жалбоподателя ищец Жалбоподателят ищец е представил в последното съдебно заседание списък на разноските, видно от който претендира държавна такса в размер 100 лева. Претендира се и възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от пълномощника на жалбоподателя-ищец по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, процесуалното представителство е осъществено по сочения ред, представен е и договор за правна защита /л.63/, поради което е основателно. С оглед уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа същото, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 636.23 евро /3 200.19 лева с ДДС/ Воден от изложеното въззивния съд