Решение № 87 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 325/2026 г.

за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от въззивника М. М. Т., ЕГН •••••••••• вх. № 4249/15.06.2026 г., ••••••••••••••, който с Присъда № 15/08.06.2026 г. по описа на НОХД № 137/2026 г. по описа на РС-Луковит е признат за виновен, в това, че на 16.02.2026 г., около 16.40 часа гр. Луковит, област Ловеч, в търговски обект книжарница на ЕТ „Е-Г.И.“ на ул. „••••••••••••••, при условията на •••••••••••••• по ЧНД № 191/2021 г. на Районен съд - Луковит, в сила от 30.07.2021 г., изтърпяно на 05.03.2025 г./, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 350 евро в банкноти с различен номинал, от владението на Г.Л.И. от същия град, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години, като е намалено с 1/3 и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Приспаднато е на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, на дата 16.02.2026 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Приспаднато е на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК времето, през което е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок до 72 часа, на дата 17.02.2026 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Приспаднато е на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнение на така наложеното наказанието лишаване от свобода, времето, през което за същото деяние е бил задържан под стража с Определение № 57 от 18.02.2026 г. по ЧНД № 56/ 2026 г. по описа на Районен съд - Луковит, считано от 18.02.2026 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Осъден е на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на ОД МВР – Ловеч, сумата от 106,90 евро представляваща направени разноски на досъдебното производство.

Заявява, че не е доволен от присъдата и обжалва същата. Моли въззивен съд - Ловеч /ОС/ Н.О. да измени първоинстанцонната присъда лишаване от свобода, постановена по НОХД № 137/2026 г. на РС-Луковит и постанови по-леко наказание лишаване от свобода, съгласно чл. 334, т. 2 от НПК вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди, че наложеното наказание лишаване от свобода е прекалено високо, с оглед ниския материален интерес по щетите, възлизащ на 139.60 евро оценен по смисъла на ЗЗД. Посочва, че видно от обвинителния акт на РП-Ловеч, ТО-Луковит по обвинението не се сочи, както следва:

1. Преки свидетели очевидци на престъплението /чл. 1, ал. 2 от НК/;

Сочат се свидетели на обвинението по справката от обвинителен акт /св. 1-6 по имена и адреси/. Съответно св. Г.Л.И. /пострадала/, твърди, че той е извършителят, което е в противоречие с презумпцията за невиновност, заложена в ЗЗД и Конституцията. Видно от справката вещо лице от РУ- Луковит Ц.С.В. ЕКД твърди в заключение основаващо се на видеонаблюдение /чл. 256 от ЗЕС/. Истината е, че той търсил запалка-огънче като пушач. Отново сочи на въззивен съд Окръжен съд – Ловеч, но фактически липсва свидетел, сочещ че той е прекия извършител на деянието – кражба. Представен е като веществено доказателство един брой оптичен носител, съдържащ видеозапис – л. 11, по който обвинението гради теза за повдигане на обвинение кражба. Моли, въззивен съд Окръжен съд – Ловеч, Н.О. да постанови по-леко наказание лишаване от свобода в размер минимум 2 години лишаване от свобода, с оглед маловажността на деянието и материалните щети, възлизащи на 139.60 евро. Самата свидетелка Г. И.а – сочи се по обвинителен акт /л. 1/ ред 36-37, цитат: „без свидетел И.а да забележи това…“. Моля Окръжен съд – Ловеч, Н.О. да установи истинността по соченото от обвинението. Заявява,че не само, че не е откраднал сумата от 350 евро, но дал доброволно парична сума в размер на 210.40 евро, поради уплаха при задържането от органите на РУ МВР-Луковит, по реда на чл. 71 от ЗМВР.

Сочи, че с него е била свидетелката М.И.Й. Вярно е! Но не бил откраднал сочената парична сума. Още повече, че обвинението не е представило ДНК-експертиза от банкнотите по номинал, откраднати според свидетелката Г. Л. И.а /пострадала/. Не е отразено и по „протокола за доброволно предадена парична сума в размер на 210.40 евро.“ Не сочат негово ДНК-пръстов отпечатък по банкнотите, което счита е основание въззивен съд Окръжен съд – Ловеч, Н.О. да му наложи по-леко наказание лишаване от свобода в размер на минимума от 2 години лишаване от свобода. Свидетелката М.И.Й.била притисната от РУ – Луковит да посочи невярно обстоятелство – кражба.

Моли въззивен съд – ОС-Ловеч, Н.О. да вземе предвид маловажността на щетата /139.60 евро/ и сключи споразумение с прокуратурата, като същият възстанови щетата в размер 139.69 евро на пострадалата.

Релевантно иска да му се намали наложеното наказание от първата съдебна инстанция РС-Луковит в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

По истинността:

Посочва, че не му е все още изпратена съдебна присъда от първата инстанция – РС-Луковит, Н.О., което е процесуално нарушение по НПК ред. Съответно го възпрепятства да се подготви по-обстойно по обжалването пред въззивен съд – Окръжен съд-Ловеч, Н.О. Моли съда да му определи ден за съдебно заседание в ОС-Ловеч, Н.О. – в призоваване.

Моли Районна прокуратура- Ловеч да сключи споразумение с него при горепосочените условия, оневиняващи го по реда на правото в казус пердута – косвени улики – писмени доказателства – посочени в справката на обвинението към обвинителен акт, съгласно чл. 246, ал. 4 от НПК.

По време на съдебните прения представителя на Окръжна прокуратура- Ловеч, прокурор Т. П., моли ОС-Ловеч да остави без уважение въззивната жалба на М. М. Т., тъй като счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди присъдата по НОХД № 137/2026 г. на РС-Луковит, с която е наложено наказание в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ на въззивника М. М. Т. за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Сочи, че наказателното производство пред РС Луковит се е разглеждало по съкратено съдебно следствие. Съдът е преценил абсолютно всички обстоятелства по делото, както и характеристичните данни на въззивника Т.. Съобразил е неговото съдебно минало и счита, че присъдата на РС Луковит е правилна и моли съда да я потвърди.

Въззивникът М. М. в съдебно заседание се представлява от адв. П. Р. от АК-Ловеч – служебно назначен, който посочва, че с присъда № 15, постановена по НОХД № 137/2026 г. по описа на РС Луковит съдът е наложил на подсъдимия М. М. наказание 4 години „лишаване от свобода“. Излага, че в съдебно заседание подсъдимият е имал желание да сключи споразумение, но не е възстановил останалата сума, която е трябвало да бъде възстановена на пострадалата. Съгласил се е делото да премине по реда на Глава 27 - Съкратено съдебно следствие, като му е обяснено, че при съкратено съдебно следствие се намаля наказанието с 1/3. Счита, че така наложеното наказание 4 години „лишаване от свобода“ е прекомерно високо, с оглед обществената опасност на деянието. По отношение на обществената опасност на дееца сочи, че тя е висока, тъй като той е осъждан многократно, но по отношение на обществената опасност на деянието, се касае за отнемане на парични средства в размер на 350 евро. Част от тази сума той е възстановил. Оставало е да възстанови още 120 евро. Ето защо счита, че следва да му бъде наложено полеко наказание, с оглед на това, че са останали за възстановяване само 120 евро, което е минимална сума. Твърди, че не знае дали е имал или не е имал възможност да възстанови тази сума от 120 евро, тъй като още в разпоредителното заседание той е заявил, че ще я възстанови, но в последствие не е изразил такова желание. Ето защо ще моли съда да преразгледа делото и да намали наказанието му от 4 години лишаване от свобода.

Въззивникът М. М. в защита заявява,че поддържа това, което казва адвоката. Посочва, че са му много тези 4 години, женен е, има малко дете на 4 месеца. Умолява съда, ако може да му смъкнете поне 1-2 години от тази присъда. Счита, че не си заслужава за 120 евро да лежи 4-годишна присъда. Посочва, че има жена, майка, дете, той знае безработни са, няма от къде да вземат, освен на него и на брат му да разчитат.

Като последна дума моли съда да „смъкне“ от присъдата му.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда, съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете жалбата за неоснователна, поради което и същата следва да бъдат оставена без уважение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или

допълнителни доказателства, които да не са съобразени от страна на РС.

ПО ФАКТИТЕ.

От фактическа страна,въззивната инстанция приема, че обосновано РС е приел за установено следното :

Въззивникът М. М. Т. е роден на ••••••••••••••, с ЕГН ••••••••••.

Към момента е в •••••••••••••• където изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца по НОХД № 74/2026 г. на Районен съд - Луковит.

Пострадалата Г.Л.И. е едноличен търговец ЕТ „Е-Г.И.“, живее в гр. Л••••••••••••••. Същата работи в магазина, като работното й време е от 08.30 часа до 17.30 часа.

На 16.02.2026 г. през деня, постр. Г.Л.И. се намирала на работното си място, а именно в магазина - книжарница, където изпълнявала служебните си задължения. В рафт на бюро, находящо се в магазина И.а била поставила собствената си черна чанта, за поставяне през кръста, в която имало парична сума в размер на 500 евро в банкноти с различи номинал.

Около 16.40 часа на същата дата в магазина влязъл въззивника М. М. Т. заедно със свид. М.И.Й. Същият започнал да разглежда артикулите в магазина и забелязал на рафта на бюрото, находящо се в магазина, поставената от постр. И.а черна чанта. Възползвайки се от обстоятелството, че постр. И.а обслужвала друг клиент в дъното на магазина, подс. Т. решил да открадне пари от чантата. За да осъществи намерението си, той бръкнал в чантата и взел от нея сумата от 350 евро, без постр. И.а да забележи това, поставил паричната сума в джоб на коженото си яке, след което напуснал търговския обект. Малко след това постр. И.а установила липсата на парите и сигнализирала органите на полицията.

В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, след преглед на видеозапис от търговския обект, органите на разследването установили самоличността на дееца и начинът по който била извършена кражбата на паричната сума собственост на пострадалата И.а.

Междувременно още на същата дата - 16.02.2026 г. и непосредствено след извършване на кражбата на паричната сума, въззивника Т. посетил последователно казино „Монако“ и казино „Аутоленд“ в гр. Луковит, където проиграл част от сумата, която по-рано бил противозаконно отнел в магазина. В казино „Монако“ подс. Т. изиграл на машинка сумата от 15 евро, а в казино „Аутленд“ изиграл на машинка сумата от 20 евро, от която машинка спечелил сумата от 170 евро. Също така Т. върнал свой дълг в размер на 70 евро на свид. Петьо Московски, напазарувал в хранителен магазин за около 20 евро и дал 30 евро на майка си - свид. М.Т.Г..

На 16.02.2026 г. въззивника Т. предал доброволно на водещият разследването разследващ полицай при РУ-Луковит част от противозаконно отнетата сума, а именно сумата в общ размер на 210,40 евро, което било отразено в протокол за доброволно предаване. Впоследствие посочената сума била върната на пострадалата Г. И.а.

От назначената в хода на ДП видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза /на видеозапис от магазина/ се установява, че при извършено лицевоидентификационно изследване на предоставения за изследване видео-файл е установено категорично, че заснетото лице от мъжки пол е именно подс. М. М. Т.. В заключението на вещото лице са отразени и наблюдаваните в записа действия на въззивника Т., а именно по бъркането на рафт на бюро /маса/ и вземането на парични средства - банкноти.

Обосновано РС е приел,че описаната по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от протоколите и други писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от досъдебно производство № 54/2026 г. по описа на РУ - Луковит, а именно: показанията на свидетелите Г.Л.И. /л.5-6/, М.Т.Г. /л.19/, М.И.Й./л.20/, Д.А.И. /л.21/, И.М.И. /л.22/, П.Е.М. /л.23/; приемно-предавателна разписка /л.9/; протокол за доброволно предаване ведно със СД диск /л.10/; протокол за доброволно предаване от 16.02.2026 г. (л.17); протокол за извършена видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза /л.26-30/; характеристична справка (л.34); автобиография(л.43), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.44), справка за съдимост (л.46-66), заповед за задържане (л.68); експертизи-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза (л.26-30) и останалите писмени доказателства.

Обосновано РС е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, относими към предмета на делото и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства.Следва да бъде посочено,че пред въззивната инстанция не са събрани нови и/или допълнителни доказателства,които да разколебават истинността на отразеното в показанията на посочените свидетели.

В този смисъл обосновано са кредитирани и всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въззивната инстанция също приема,че липсват процесуални основания които да дават основание да се приеме,че заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза е необосновано и възниква основание за неговата правилност.В тази връзка въззивната инстанция приема за неоснователно възражението в процесната жалба от страна на въззивника,че не е доказано той да извършил отнемането на процесните парични средства, тъй като вещото лице по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /на видеозапис от магазина/ категорично сочи,че при извършено лицевоидентификационно изследване на предоставения за изследване видеофайл е установено категорично, че заснетото лице от мъжки пол е именно подс. М. М. Т..

Следва да бъде посочено,че съдебното производство пред РС-Луковит е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК,видно от приложения протокол от о.с.з.на 08.06.2026г.Според въззивната инстанция не са допуснати нарушения от РС относно процедурата по НПК при разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.Самия въззивник е представляван от служебен защитник –адвокат П. Р.,като той лично е заявил,че разбира обвинението,което му е повдигнато и се признава за виновен.Също така е заявил,че “….Това,което е написано в обвинителния акт е вярно и така,както го прочете прокурора,така беше…“./л.46НОХД.Все в тази връзка въззивника се е съгласил да не се събират доказателства и се е признал за виновен.

Въззивната инстанция споделя извода на РС, че направеното от въззивника самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал. По категоричен начин е установено, че именно въззивника Т. е лицето отнело инкриминираните вещи от търговския обект, като заключението на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза доказва това обстоятелство напълно.

В процесната жалба се възразява от страна на въззивника,че свидетелката М.И.Й.била притисната от РУ – Луковит да посочи невярно обстоятелство – кражба,което възражение възивната инстанция приема за неоснователно,тъй като не е подкрепено с каквито и да е доказателства.Тъкмо обратното,на свидетелката Й. от страна на разследващия полицай,извършил разпита й е указано,че има право да не дава показания съгласно чл.119 и чл.121 от НПК,от които права тя не се е възползвала и е дала показания.Подробно е обяснила начина на извършване на деянието от страна на въззивника,който „… бръкна в една чанта ,….М. от тази чанта извади пари…М. прибра парите в джоба на коженото му яке…“/л.20 от ДП/. Показанията на свидетелката определено съответстват и на заключението на вещото лице относно начина на отнемане на процесната сума.Тъй като в заключението на вещото лице са отразени и наблюдаваните в записа действия на въззивника Т., а именно по бъркането на рафт на бюро /маса/ и вземането на парични средства - банкноти.

Определено,както възразява въззивника в жалбата обвинението не е представило ДНК-експертиза от банкнотите по номинал, и не е наличен ДНК- пръстов отпечатък по банкнотите, но,както вече се посочи и по-горе от назначената в хода на ДП видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /на видеозапис от магазина/ се установява, че при извършено лицевоидентификационно изследване на предоставения за изследване видеофайл е установено категорично, че заснетото лице от мъжки пол е именно въззивника М. М. Т..

От страна на въззивинка се възразява и относно размера на така определеното му наказание – лишаване от свобода,като се счита,че същия е твърде висок в сравнение с отнетата сума.Въззивната инстанция приема за неоснователно посоченото възражение,тъй като на л.34 от ДП е приложена характеристична справка изготвена и необорена от други доказателства,от която е видно,че въззивника поддържа контакти с криминално проявени лица,употребява алкохол и наркотични вещества,при което става агресивен.Посочено е,че е извършител на противообществени прояви и е задържан многократно в сградата на РУ-МВР-Луковит за срок от 24-часа и не се ползва с добро име в обществото.В тази връзка следва да бъде посочено,че вън от престъпленията,които обосновават квалификацията на настоящото престъпление като извършено при опасен рецидив,съгласно чл.56 от НК спрямо въззивника са постановени множество присъди за умишлени престъпления от общ характер,като престъпната дейност на въззивника е започнала още през 2003 г.Т.е.въззивната инстанция приема,че в настоящия казус се касае за гражданин с по- висока степен на обществена опасност от останалите случай,тъй като очевидно въззивника е превърнал отнемането на чужди движими вещи от владението на различни граждани,без тяхно съгласие като начин на живот и доходи,поради което и приема,че не са налице основание за изменение на постановената присъда и намаляване на размера на така определеното наказание от страна на РС.В тази връзка на л.17 от ДП е приложен протокол за доброволно предаване от страна на въззивника на сумата от 210 евро и четиридесет цента,за които въззивника сочи,че доброволно е предал,но не е откраднал сумата от 350 евро, но дал доброволно парична сума в размер на 210.40 евро, поради уплаха при задържането от органите на РУ МВР-Луковит, по реда на чл. 71 от ЗМВР.Възражението въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като противоречи на направеното от него самопризнание по реда на чл.371,т.2 от НК,от една страна от друга страна,като вече се посочи и по-горе това самопризнание кореспондира на свидетелските показания на М.И.Й.и заключението на вещото лице по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема,че обосновано РС е приел,че от обективна страна М. М. Т. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, като на дата 16.02.2026 г., около 16.40 часа гр. Луковит, област Ловеч, в търговски обект книжарница на ЕТ „Е-Г.И.“ на ул. „••••••••••••••, при условията на •••••••••••••• по ЧНД № 191/2021 г. на Районен съд - Луковит, в сила от 30.07.2021 г., изтърпяно на 05.03.2025 г./, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 350 евро в банкноти с различи номинал, от владението на Г.Л.И. от същия град, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК.

Въззивната инстанция също приема,че всички елементи от обективна страна на деянието са налице – отнетите от въззивника движими вещи са чужди, а начинът на отнемането им е с противозаконно намерение за своене. Налична е и приетата квалификация на деянието а именно,че същото е извършено в условията на опасен рецидив по букви „а” и „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК,тъй като видно от справката за съдимост на въззивника, същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, както е бил осъждан и два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.

Както е посочил и РС,видно от приложената справка за съдимост, въззивника Т. е извършил деянието на 16.02.2026 г. преди да са изтекли пет години от изтърпяване на предходните наказания – не е бил изтекъл срока по чл. 30 от НК. На 05.03.2025 г. Т. е изтърпял наказанието определено с Определение № 143/ 14.07.2021г. по ЧНД № 191/2021 г. на РС – Луковит, с което са му били групирани осъжданията по предишни осъждания, а именно: шест години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание шест години лишаване от свобода с осем месеца, като увеличеното общо наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода е изтърпял при първоначален строг режим.

От субективна страна престъплението по настоящото дело въззивника е извършил при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК като е съзнавал обществено опасния му характер,предвид и многократните му осъждания преди това за умишлени престъпления от общ характер,предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

Въззивната инстанция приема,че следва да отбележи,че не споделя извода на РС при индивидуализацията на наказанието на въззивника, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.Както вече се посочи и погоре на 16.02.2026 г. въззивника Т. предал доброволно на водещият разследването разследващ полицай при РУ-Луковит част от противозаконно отнетата сума, а именно сумата в общ размер на 210,40 евро, което било отразено в протокол за доброволно предаване.Този факт определено следва да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство,но същото на фона на останалите утежняващи вината обстоятелства-негативни характеристични данни,трайно установена криминализация и престъпен начин на живот и облагодетестване за сметка на чуждо движимо имущество,трайно демонстрираното незачитане на законите на страната определено водят до извода,че в конкретния казус, принципно, са налице утежняващи вината обстоятелства,поради което и въззивната инстанция приема,че не са налице основания за изменение на постановената присъда,като бъде намален размера на така наложеното наказание – лишаване от свобода от страна на РС.

От страна на въззивника се прави възражение,че стойността на отнетите инкриминирани движими вещи е на ниска стойност-350

евро.Възражението настоящата инстанция приема за неоснователно,тъй като действително се касае за невисока стойност на отнетото,но това не е единствения критерий при отчитане на обществената опасност на деянието и дееца,които,както вече подробно се посочи и по-горе са с по-висок интезитет от тези в останалите подобни случай.

Обосновано РС в тази връзка е съобразил и начина на извършване на деянието,който се отличава не само с проявена дързост,както сочи и РС,а определено доказва и престъпния начин на мислене на въззивника и престъпния му стремеж да се обогати за сметка на чуждо движимо имущество във всеки един момент,когато се отдаде „благоприятна“ ситуация.Т.е.така наложените наказания лишаване от свобода до този момент, определено не са повлияли на поведението на въззивника в позитивен аспект,респективно да са го накарали да преосмисли поведението и да потърси законосъобразен начин за набавяне на финансови средства.

При тези съображения въззивната инстанция споделя извода на РС, че на въззивника следва да бъде наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода. Този период на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ефективно и по този начин същия да бъде изолиран от обществото е единствения вариант към този момент,който е способен да предотврати извършването на нови престъпни посегателства от въззивника.Размера на така определеното наказание,предвид разпоредбата на чл. 58а от НК обосновано РС е съобразил,че следва да бъде редуцирано с 1/3, при което въззивника Т. следва да изтърпи реално фактически четири години лишаване от свобода.

Обосновано и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, РС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното наказание.както и на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което въззивника Т. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, на дата 16.02.2026 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Респективно на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което въззивника Т. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок до 72 часа, на дата 17.02.2026 г. като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Все в тази връзка и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК обосновано съдът е приспаднал времето, през което за същото деяние въззивника Т. е бил задържан под стража с Определение № 57 от 18.02.2026 г. по ЧНД № 56/ 2026 г. по описа на Районен съд - Луковит, считано от 18.02.2026 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно РС е осъдил въззивника да заплати по сметка на ОД МВР - Ловеч сумата от 106.90 евро, представляваща направени поделото разноски в досъдебната фаза на процеса.

С оглед горепосочените мотиви въззивната инстанция приема, че следва да се потвърди присъдата на РС-Луковит като обоснована и законосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът