Решение № 429 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 428/2025 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Максима България” ЕООД – София, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет.2, против Решение № 131/31.10.2025г. постановено по АНД № 20253330200373 по описа на РС- Разград за 2025 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-2500075 от 29.05.2025г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград за налагане на основание чл. 79, ал.4 във вр. с чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на жалбоподателя, в качеството му на работодател извършил нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ. Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 от АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като касаят допуснато неправилно приложение на разпоредбите предвидени в ЗАНН относно съставянето и връчването на актове за установяване на административни нарушения, с което е било потвърдено допуснатото от административно наказващия орган съществено ограничение на процесуалните права на нарушителя. В касационната жалба се твърди, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП не е бил връчен надлежно на нарушителя. Въззивният съд не е констатирал този порок в производството, въпреки доказателствата по делото, които го удостоверяват. С оглед на изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РРС и потвърденото с него наказателно постановление. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител юриск. С. Т. е депозирал писмена защита, с която заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на Районен съд - Разград. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград не е депозирал отговор на касационната жалба и не се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание, в което чрез упълномощен процесуален представител - ст. юриск. М. заявява, че счита решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, и съответно на материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представител на Окръжна прокуратура – Разград не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Предмет на оспорване e Решение № 131/31.10.2025г. постановено по АНД № 20253330200373 по описа на РС Разград за 2025 година, с което е потвърдено наказателно постановление издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград за налагане на основание чл. 79, ал.4 вр. с чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на „Максима България“ ЕООД, в качеството му на работодател извършил нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТ. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: на 01.10.2024г. е изтекъл нормативно уредения в чл.10, ал.1 от ЗМТМ седмодневен срок, в който „Максима България“ ЕООД в качеството на работодател е следвало да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез Дирекция ИТ - Разград, че на дата 24.09.24г. лицето И. В. Б. - гражданин на Руска Федерация /трета държава/ със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ на основание чл.25, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ действително е започнало/постъпило/ на работа в обект на работодателя – магазин „ Т Маркет – S 432“, находящ се в гр. Разград, ул. „Юмрукчал“ № 15, на длъжност касиер–продавач, съобразно сключен помежду им трудов договор № 2151 от 24.09.2024г. От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите А. М. и Св. В., е намерил за установено, че след извършени проверки относно осъществяване на трудовите правоотношения с наетите лица в „Максима България“ ЕООД - по работни места на 12.03.2025г. и по документи на 14.04.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Разград, било констатирано, че на дата 24.09.2024г. в град Разград, „Максима България“ ЕООД в качеството на работодател е сключил трудов договор № 2151 от 24.09.2024г. с И. В. Б., гражданин на Руска Федерация /трета държава/ със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. С посочения трудов договор между страните било уговорено работникът да постъпи на работа на длъжност касиер-продавач в обект магазин „Т-Маркет“ в гр. Разград на дата 29.09.2024г., което било удостоверено в договора и било посочено в декларация попълнена от работника на същата дата. В хода на проверката контролните органи констатирали, че работодателят „Максима България“ ЕООД не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното започване/постъпване на работа при него на лицето И. В. Б., в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа, а именно: от 24.09.2024г. до 01.10.2024г. включително. Предвид констатациите от проверката, обективирани в протокол №ПР2510191 oт 14.04.2025г., дружеството било редовно призовано за съставяне на АУАН /с последна покана от 23.04.2025г., в която е определен двудневен срок за явяване от получаването/ и тъй като не се явил негов представител, на 29.04.2025г. бил съставен АУАН № 17–2500075/29.04.2025 в отсъствието му, в който така възприетите обстоятелства били отразени и е прието, че с бездействието си работодателят „Максима България“ ЕООД е нарушил чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на дата 02.10.2024г. Актът бил връчен чрез пощенска пратка на 07.05.2025г. Въз основа на този АУАН било издадено обжалваното НП, в което нарушението е описано по аналогичен с АУАН начин и на основание чл. 79, ал.4 във връзка с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на обжалващото дружество е наложено административно наказание “имуществена санкция ” в размер на 1500 лв. От правна страна, въззивният съд е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, до посочената в НП дата 01.10.2024г., когато е изтекъл предвидения в тази норма 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава/Руската федерация/ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, жалбоподателят в качеството му на работодател, не е уведомил за това обстоятелство писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труд“ чрез Д „ИТ“ Разград. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е приел, че НП е издаден от компетентен орган предвид приложената заповед с № 3-0085/24.10.2023г на изп. дир. на ИА „ГИТ“. Приел е фактическата обстановка за ясно очертана и безспорна, като с необходимата конкретика са описани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му. Не е споделил възраженията на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН, като е приел, че са спазени правилата в ЗАНН касаещи уведомяването на нарушителя. Споделена е като правилна и мотивирана преценката на наказващият орган, че случаят не е „маловажен“ по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице значителни вредни последици, предвид засегнатите обществени отношения касаещи трудовата миграция, трудовия пазар, отчетността на наетите служители от трети страни, за което следва стриктно да се спазват изискванията на закона и нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушение от същия вид. Въззивният съд е приел, че наказващият орган при определяне на наложената на жалбоподателя глоба в минималния предвиден размер от 1500 лв. се е съобразил с правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН и целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и устни доказателства. Следва да бъде споделена възприетата от въззивния съд и изложена в мотивите на решението му фактическа обстановка относно извършеното адм. нарушение, която съответства на събраните по делото доказателства. Правилни и законосъобразни са изводите в оспореното решение, че НП е издадено от компетентен орган в съответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение на формалните изисквания за съдържанието му. Следва да бъдат споделени обаче доводите в касационната жалба, че в хода на административнонаказателното производство не е била спазена процедурата по връчване на АУАН, което е довело до ограничаване на правата на нарушителя, и поради това представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните норми по см. на чл. 348, ал. 3 от НПК. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН като поканата за явяване в Д „ИТ“-Разград до управителя на дружеството е била връчена на служител/работник на нарушителя-юридическо лице, идентифициран с фамилия П. /за това негово качество е представено доказателство пред районния съд – справка за регистрирани трудови договори/. Производството по връчване на АУАН е регламентирано с нормите на чл. 79 от ЗТМТМ, които са специални по отношение на аналогичните им общи разпоредби на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и Раздел I от Глава Петнадесета на НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, приложими субсидиарно съобразно чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ. Специалният ред за връчване на акта по чл. 79, ал. 2 от ЗТМТМ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис - в случая на представляващия нарушителя управител или упълномощено лице. В тази норма е уредена и процедура, в хипотезата когато лицето не е било намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в официалната интернет страницата на съответния орган по чл. 67, ал.2 от ЗТМТМ. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая съставеният АУАН е изпратен на дружеството-работодател съобразно адреса му на управление чрез пощенска пратка с обратна разписка, в която е посочено изрично връчването да бъде извършено лично на управителя или чрез упълномощено лице. В графата получател е удостоверен положен подпис от лице с имена С. П., което противоречи на възприетото от АНО в наказателното постановление, че АУАН е бил връчен лично на управителя на „Максима България“ ЕООД П. П.. По преписката не са приложени доказателства, че представляващият дружеството е бил търсен, призоваван и т.н. за връчване на акта. В тази насока следва да се отбележи необоснованата липса на практика от страна на адм. орган да осъществява връчването в хода на административнонаказателните производства чрез лице определено от съответния работодател по реда на чл. 403а, ал. 2 от КТ. Според тази специална норма работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда, респ. тези органи би следвало да имат информация кое е това лице или лица и да осъществяват кореспонденцията чрез тях. От съдържането на протокол за проверка от 12.09.2024г. и призовка от същата дата за явяване в Д „ИТ“- Разград на представител на работодателя, който да донесе изброени в нея документи е видно, че те са съставени в присъствието на служител на касатора с имена П. Д. и посочена длъжност- управител, а в призовката е удостоверено, че му е била връчена със задължението да я предаде на призованото лице „Максима България“ ЕООД. От адм. орган не са обосновани причините, поради които не е бил направен опит АУАН да бъде връчен чрез същото лице /служител на нарушителя/ в стопанисвания от работодателя обект в гр. Разград. Тези пороци при съставянето и връчването на АУАН е следвало да бъдат отстранени от административнонаказващият орган по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Неизпълнението на това негово задължение е довело до нарушаване правата на нарушителя по чл. 44, ал. 1 и чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН – същият е бил лишен от възможността да изложи възражения и евентуално да поиска сключването на споразумение. Предвид изложените правни изводи, касационният съд намира, че в обжалваното решение, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград наказателно постановление № 17-2500075 от 29.05.2025г., е допуснато неправилно приложение на закона. Този порок не подлежи на саниране чрез връщането на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, тъй като е допуснат от АНО в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление. От това следва, че обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени. По отговорността за разноски - При този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, въз основа на искането на касатора /който не е представил списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК/ следва да му се определят разноски за двете инстанции в общ размер на 260 лева за юрисконсултско възнаграждение /в минимален размер съответно 130лв. пред РРС и 130 лева пред АдмС- Разград съобразно фактическата и правна сложност на спора/, които да бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от §1, т.6 от ДР на АПК и чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“. Съобразно чл. 3 и чл. 4 от ЗВЕРБ вр. с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета и чл. 12 вр. чл. 5 и чл. 13 от ЗВЕРБ вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, сумата за разноски от 260 лева, следва да се превалутира на стойност от 132,94 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева). Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд