Решение № 312 от 10.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5222/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на „Март медия” ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. Б••••••, представлявано от М.Ж.Е., против Й. Н. Г., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Б•••••, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3400 лева, частично от общо дължимите 4860 лева, представляваща обезщетение за предсрочно прекратяване на трудов договор и договор за обучение от 29.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба на 15.07.2025 г. до окончателното й плащане. Ищецът сочи, че страните са били обвързани от трудов договор за обучение по време на работа № 90 от 29.12.2023 г., сключен на основание чл. 230, ал. 1 КТ за срок от 4 месеца - от 03.01.2024 г. до 02.05.2024 г. Ищецът е възложил, а ответникът е приел да работи и се обучава и придобие знания и професионални умения за изпълнението на длъжността „е•••••“. Обучението е включвало работа със специализирания софтуер на дружеството Impero Martmedia, специфична платформа за качване на снимки и втора платформа за качване и визуализация на карти на рекламните съоръжения. На 07.05.2024 г. било сключено допълнително споразумение към договора за обучение и неговият срок е продължен до 26.06.2024 г. Договорът за обучение бил изпълнен от страните, като ответницата е работила по него в целия срок, включително и в срока на допълнителното споразумение, като изпит е положен на 26.06.2024 г. На 27.06.2024 г. бил сключен нов трудов договор между страните. На 15.04.2025 г. Й. Г. е отправила до работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Управителят е уведомил Г., че не приема предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие. След изтичане на един месец, на 16.05.2025г. Й. Г. лично и устно е уведомила управителя, че напуска работа и на 19.05.2025 г. не се е явила. На 16.05.2025 г. управителят е получил електронно писмо с второ предизвестие от Й. Г. за прекратяване на трудовия й договор с основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ поради сключване на безсрочен трудов договор с „••••“ ЕАД. Ищецът счита, че след отправеното предизвестие от 15.04.2025 г., което е породило действие и е започнал да тече срок на предизвестието, който е тримесечен, ответницата не е имала право валидно да отправи второ предизвестие с ново правно основание в срока на предизвестието. Управителят е прекратил трудовия договор, считано от 19.05.2025 г., като е оформил е трудовата й книжка, издал е исканите от нея документи и е изплатил дължимото й трудово възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 9.3 от трудов договор № 99/27.06.2024 г. и на основание договора за ученичество ищецът иска заплащане на обезщетение в размер на трикратния размер на брутното трудово възнаграждение на ответника, нарушил чл. 1.1. във вр. с чл. 4 и 9.3 от договора от 27.06.2024 г. да работи за „Март медия“ ЕООД за срок от две години, както и чл. 8.5 от сключения между страните договор за ученичество. Г. не е посочила уважителни причини, които да й дадат годно основание да прекрати предсрочно сключения от нея срочен трудов договор. Моли се съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски. Ответникът не е депозирал отговор в срок. В съдебно заседание процесуален представител на ответника е изложил доводи за неоснователност на претенцията по същество. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за частичното му отхвърляне, като се присъди само сума за периода на неизпълнение, а не за целия претендиран период, доколкото е безспорно, че част от договореното време ответницата е работила. Моли за присъждане на разноски по делото. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното: Правната квалификация на предявените искове е чл. 232, ал. 3 КТ. Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнал валиден трудов договор № 99/27.06.2024 г. и предхождащи го трудов договор за обучение по време на работа № 90 от 29.12.2023 г. и допълнителни споразумения. Тези обстоятелства се установяват от приложения по делото трудов договор от 29.12.2023 г., сключен между „Март медия“ ЕООД и Й. Г. за срок от четири месеца – от 03.01.2024 г. – 02.05.2024 г. В него е посочено, че работникът следва да се обучи и придобие знания и умения за изпълнение на длъжността „е•••••“, като са посочени компонентите на обучението. Уговорено е 1-месечно предизвестие за прекратяване на договора. В чл. 8.5 е посочено, че „работникът е длъжен след успешното завършване на обучението с успешно положен изпит съгласно чл. 8.3 от договора да сключи нов трудов договор с работодателя за срок не по-малък от 2 (две) години и да работи за него на основание сключения договор за срок от две години“. В чл. 8.6. е предвидено, че „в случай че работникът по неуважителни причини не завърши обучението си и прекрати този трудов договор или не се яви на организирания и проведения от работодателя изпит, той дължи на работодателя обезщетение в размер на еднократния размер на брутното си трудово възнаграждение“. С допълнително споразумение срокът на договора за обучение е продължен до 26.06.2024 г. На 27.06.2024 г между страните е сключен трудов договор в изпълнение на разпоредбите на предходно сключения договор за обучение. Уговорен е срок на договора 2 години – до 27.06.2026 г. В чл. 9.3. е уговорено, че „в случай че работникът по неуважителни причини поиска да прекрати предсрочно настоящия договор и с това наруши разпоредбите на цитирания по-горе трудов договор за обучение и съответно отправи до работодателя предизвестие за едностранно прекратяване, той дължи на работодателя обезщетение в размер на трикратния размер на брутното си трудово възнаграждение“. Предвидено е, че трудовият договор се прекратява предсрочно по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, или едностранно с тримесечно писмено предизвестие от всяка една от страните. С допълнително споразумение от 01.04.2025 г. е предвидено основно месечно възнаграждение в размер на 1620 лева. Приложени са длъжностни характеристики на служител на длъжност е•••••, както и таблица за проведено обучение по модули в периода 03.01.2024 г. – 12.03.2024 г., подписана от Г. и обучаващи. Представено е доказателство за положен изпит от страна на Г.. Приложена е молба за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, депозирана от Й. на 15.04.2025 г. до управителя на „Март Медия“ ЕООД, като е посочено в нея при неприемането й евентуално да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. С имейл от 23.04.2025 г. управителят на дружеството е уведомил Й. Г., че не приема предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие и че съгласно сключения срочен трудов договор срокът на писменото предизвестие за едностранно прекратяване на договора е три месеца. Посочил е, че приема молбата като такава за прекратяване на трудовия договор с отправено 3-месечно предизвестие. С уведомление от 16.05.2025 г., получено от работодателя чрез куриер на 19.05.2025 г. (видно от приложената товарителница), Г. е прекратила едностранно трудовото правоотношение, като е посочила за основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ поради сключване на трудов договор за неопределено време. На 15.05.2025 г. Г. е сключила безсрочен трудов договор с „••••“ ЕАД, считано от 19.05.2025 г., на длъжност „•••••“. Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят М.Ж. е посочила, че работи в ищцовото дружество. На всеки нов служител, който постъпел във фирмата, се провеждало обучение от 38 точки от стари или стар служител. Свидетелят обучавала Г. в частта как да се вкарва клиент в софтуера, с който работят, изготвяне на договор, анекс към клиент, както и схема на плащане към клиент. В търговската част я обучавал друг служител. Накрая на обучението се полагал изпит пред управителя на фирмата. Дружеството работело със специализиран софтуер, изготвен от програмисти специално за него, като всеки служител работел чрез този софтуер и имал различен достъп. Ответницата нямала сходен опит от предходни работодатели в сферата на търговията. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че е налице специализиран софтуер, обслужващ дейността на фирмата, и достъпът до него се осъществява чрез попълване на потребителско име и парола. Същият е поръчков по специално задание на „Март медия“. В него имало множество специфични модули, които отговарят за обработка на запитвания, даване на оферти, сключване на договори, след това изпълнението на тези договори, поставяне на билбордове и издаването на фактури. В самия софтуер имало данни, че ответницата е работила с него. В софтуера не било записано, че е обучавана, но според вещото лице самият факт, че е работила, означава, че е обучавана, тъй като самият софтуер бил сложен и специфичен. При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за частично основателен. Ищецът основава претенцията си на уговорката в чл. 8.5 и чл. 9.3 съответно от двата сключени между страните трудови договора. В посочените разпоредби е предвидено, че обучаемият се задължава да работи в дружеството в продължение на 2 години от сключване на основния трудов договор, т.е. до 27.06.2026 г. Ищецът по делото е следвало да установи, че ответникът е неизправна страна по договора и че същият е поел задължение, чието неизпълнение се твърди – че е прекратил едностранно сключения между страните договор преди изтичане на 2 години от сключването му. В тежест на ответника по делото бе да установи, че е изправна страна по сключения между страните договор. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 КТ с трудовия договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника в процеса на работата по определена професия, а работникът – да я усвои. В случая обучението на ищеца е продължило в рамките на 6 месеца съобразно изискванията на закона. Страните са уговорили, че трудовото правоотношение след завършване на обучението по придобитата вече специалност ще е със срок от 2 години. В разпоредбата на чл. 232 КТ е предвидено, че след успешното завършване на обучението работодателят е длъжен да приеме работника/служителя на работа съобразно придобитата квалификация, а последният – да постъпи на работа и да работи в уговорения срок, като отношенията им се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор (чл. 237 КТ). В изпълнение на тези разпоредби и задълженията, уредени с тях, страните са сключили срочен трудов договор № 99 от 27.06.2024 г. със срок до 27.06.2026 г. Няма спор между страните по делото, че трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 19.05.2025 г., на основание отправено от Г. предизвестие съобразно чл. 326 КТ. Това е основанието за прекратяване на договора, записано в първото уведомление от Г. до управителя на „Март Медия“ ЕООД, в отговор на което последният й е отговорил, че приема същото, но е обърнал внимание, че съгласно трудовия договор между страните уговореното предизвестие е 3-месечно. Видно от чл. 10.2 от трудовия договор от 27.06.2024 г. уговорката между страните действително е в този смисъл. След като с писмо, получено от управителя на дружеството на 19.05.2025 г., Г. е уведомила работодателя си, че няма да спази предизвестието предвид постъпване на работа по безсрочен договор при друг работодател (въпреки посочването на друго основание за това), трудовият договор е прекратен, считано от тази дата. При това положение съдът намира, че Г. не е спазила уговорения срок от 2 години след завършване на обучението да работи при същия работодател. Срокът е започнал да тече на 27.06.2024 г. и към 19.05.2025 г. не е изтекъл. От друга страна по делото се доказа по безспорен начин посредством събраните писмени и гласни доказателства, както и експертиза, че работодателят е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението, т. е. че същият е изправна страна по договора, както и че ответникът е завършил успешно обучението, като е положил изпит. Според разпоредбата на чл. 232, ал. 3, предл. 3 КТ, ако работникът или служителят по неуважителни причини напусне осигурената му от работодателя работа преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност. В случая не са доказани уважителни причини за прекратяване от страна на работника на сключения трудов договор с ищцовото дружество. Сключването на безсрочен договор с друг работодател не представлява такава уважителна причина и не е налице отпадане на отговорността на ответника, тъй като неизпълнението на това задължение не се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Поради това за ответника е възникнало задължението да обезщети изправната страна по договора, така, както е договорено между страните. Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетение, изчислено обаче пропорционално на оставащия срок от договора, а не в пълния уговорен размер от 3 брутни трудови възнаграждения. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетението, е това за месец 04.2025 г., уговорено с допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2025 г. в размер на 1620 лева. Обезщетението следва да се определи за периода 19.05.2025 г. – 27.06.2026 г. или за 1 година, 1 месец и 8 дни. Изчислен за този период от време, размерът на дължимото обезщетение е 2684,76 лева. По този начин се компенсират вредите на работодателя и се прилага установеният в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение, съответно на неизпълнението (в този смисъл е и текстът на чл. 232, ал. 3 КТ). Поради това и искът е основателен до размера от 2684,76 лева (1372,70 евро), а за разликата над този размер до пълния претендиран от 3400 лева (частично от 4860 лева) следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на общо 423,24 лева (216,40 евро) за държавна такса и експертиза. Адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева съобразно приложения договор за правна защита и съдействие не следва да се присъжда, доколкото в договора е посочено, че същото е платимо по банков път, а по делото няма доказателство за плащането. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането“. На ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 147,26 лева (75,29 евро) за адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, Бургаският районен съд