Решение № 109 от 28.5.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 267/2026 г.

за да се произнесе съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК

Постъпила е Частна въззивна жалба от И. Р. В., ЕГН ••••••••••, в качеството на земеделски производител и длъжник по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, адрес: •••• чрез адв. Г. Д. - САК, личен номер 100075•••• адрес за призоваване: •••• правно основание: чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 444, т.8 ГПК срещу Разпореждане от 20.04.2026 г. по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с което е отказано вдигане на наложения запор върху банковата сметка на жалбоподателя в „Обединена българска банка" АД по отношение на постъпващите по същата субсидии от Държавен фонд „Земеделие".

Сочи се,че в законно установения срок обжалват разпореждане на ЧСИ В. П., с което е отказал да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника И. Р. В. по отношение на постъпващите средства - субсидии от Държавен фонд „Земеделие".

По изпълнителното дело е депозирана молба от длъжника с вх. № 47232/31.03.2026 г., ведно с банково извлечение, от което безспорно се установява, че по запорираната сметка постъпват единствено средства от Държавен фонд „Земеделие". Независимо от това и въпреки доказания несеквестируем характер на средствата, ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор.

Приемат,че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона и трайната съдебна практика по следните съображения:

По смисъла на чл. 444 ГПК и установената съдебна практика принудителното изпълнение не може да бъде насочвано върху средства със специално целево предназначение, предоставяни като публично подпомагане.

Средствата, изплащани от Държавен фонд „Земеделие", представляват целево публично финансиране, средства по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и финансов ресурс с нормативно определено предназначение. Същите не представляват свободно имущество на длъжника, предназначено за удовлетворяване на частни кредитори. Вземанията от Държавен фонд „Земеделие", които имат за източник бюджета на ЕС, са несеквестируеми на основание чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. В противен случай би следвало, че е възможно и допустимо с публични целеви средства от Европейския съюз да бъде погасен дълг на един частноправен субект към друг.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в: Решение № 260012 от 1.02.2021 г. на ОС - Силистра по в. гр. д. № 23/2021 г.; Решение № 11 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 60 от 2.06.2021 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 215/2021 г.

В посочената практика се приема, че несеквестируемостта обхваща и средства с целево предназначение, когато тяхното използване е нормативно обусловено и когато насочването на изпълнение би осуетило целта, за която са отпуснати.

От представеното банково извлечение по сметката в „Обединена българска банка" АД е видно, че постъпленията са единствено от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ", а именно:

• превод от 30.03.2026 г. - 961.03 лв.;

• превод от 08.04.2026 г. - 64.30 лв.

По сметката липсват други приходи, поради което произходът на средствата е напълно проследим и индивидуализиран. Следователно средствата не губят своя защитен характер след постъпването им по банковата сметка.

Сочат,че в съдебната практика се приема, че когато произходът на средствата е доказан и средствата са идентифицирани като субсидии от ДФ „Земеделие", те запазват несеквестируемия си характер и след постъпването им по банкова сметка.

Считат,че допускането на принудително изпълнение върху тези средства би довело до фактическо обезсмисляне на европейското подпомагане, отклоняване на публичен финансов ресурс от неговото нормативно предназначение и невъзможност земеделският производител да осъществява дейността си.

В този смисъл е и съдебната практика:

Решение № 142 от 17.07.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 389/2024 г.

Решение № 85 от 21.04.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 100/2022 г.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът има право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.

В случая ЧСИ е отказал да преустанови изпълнението спрямо средства, които имат безспорен защитен характер, въпреки представените доказателства за техния произход.

Поради това считат отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Молят Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ като вземе предвид изложената фактическа обстановка и основания, да постанови решение, с което да отмени Разпореждане от 20.04.2026 г. по изп. дело № 20258790402939 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879 и да укаже на ЧСИ В. П. да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника И. Р. В. ЕГН •••••••••• в „Обединена българска банка" АД по отношение на постъпващите по нея субсидии от Държавен фонд „Земеделие".

Молят да им бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 250 евро адвокатски хонорар, 36.81 евро такси за администриране на Жалба по ТТРЗЧСИ и 12.78 евро държавна такса, за което представят договор за правна защита и съдействие и списък на сторените разноски, съгласно чл. 80 от ГПК.

Приложения:

1. Копие от Разпореждане от 20.04.2026 г.;

2. Копие от придружително писмо изх. № 15662/22.04.2026 г.;

3. Копие от молба вх. № 47232/31.03.2026 г.;

4. Банково извлечение;

5. Пълномощно;

6. Договор за правна защита и съдействие № 17/24.04.2026 г.

7. Квитанция за заплатена държавна такса

8. Квитанция за заплатени такси по ТТРЗЧСИ по сметката на ЧСИ В. П.

9. Списък на сторените разноски на основание чл. 80 от ГПК

10. Два преписа от Жалбата, ведно с приложенията, за насрещните страни

Дата: 07.05.2026 г.

Постъпили са и писмени възражения от „БАНКА ДСК" АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••, чрез юрисконсулт Р. М., упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 3229/09.05.2024 г. и заверка на съдържанието peг. № 3230/09.05.2024 г., том 2, акт 39 по описа на Д.Н. - нотариус с район на действие - СРС, вписан под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, Съдебен адрес: •••• на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалба с Вх. № 62575/07.05.2026 г., подадена от ЗП И. Р. В. по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П.

Сочат, че в законно установения срок, представят и молят ЛОС да приеме писмени възражения срещу жалба с Вх. № 62575/07.05.2026 г., подадена от ЗП И. Р. В. по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П.

На първо място, считат подадената частна жалба за подадена извън срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят е мотивирал правния си интерес и възможност за подаване на частна жалба срещу действията на ЧСИ В. П. на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС - Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника ши е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. В настоящия случай частната жалба е подадена и администрирана в деловодната система на ЧСИ В. П. на 07.05.2026 г„ което е след изтичане на двуседмичния срок, предвиден в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК. Считаме че длъжникът по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П. е разбрал за наложения запор върху банковите му сметки в Обединена Българска Банка АД много по-рано, още със самото налагане на запора на 16.01.2026 г. В кориците на изпълнителното дело се съдържа отговор на запорното съобщение с изх. № ИЗХ-ЗАП-002305/16.01.2026 г., от който е видно, че третото задължено лице - банка е уведомила съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде изпълнен, поради недостатъчна наличност на средства по сметката.

Сочат,че дори и да се приеме, че длъжникът не е узнал, че са запорирани сметките му в Обединена Българска Банка АД, то същият е уведомен за това обстоятелство и с връчване на Поканата за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело на 31.03.2026 г., тъй като в нея са посочени всички наложени обезпечителни мерки по изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното, считат, че жалбоподателят е бил уведомен за предприетото изпълнение чрез налагане на запор върху банковите му сметки още на 16.01.2026 г. и след това на 31.03.2026 г. Предвид това, считат, че жалбата е недопустима, като просрочена.

Необходимо е да се отбележи,според тях, че в частната жалба не са наведени твърдения от длъжника относно датата, от която счита че е узнал/уведомен за наложения запор (съответно насоченото изпълнение срещу имущество), които да установят наличието на правен интерес и възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Следва да се има предвид, че с приемане на настоящия ГПК,

законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. С подадената частна жалба, длъжникът обжалва действието на ЧСИ В. П., с което отказва да вдигне запора върху банковите сметки на длъжника, а считаме че същият няма такава възможност, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. В разпоредбата лимитирано са посочени възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника, а отказът да бъде извършено определено действие не е едно от тях.

Сочат също така,в случай, че съдът приеме подадената жалба за допустима, то считат че същата е неоснователна и недоказана.

Считат, че ЧСИ В. П. е предприел законосъобразни действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Обединена Българска Банка АД, за да обезпечи вземането на взискателя по изпълнителното дело. Налагането на запор върху банкови сметки на длъжника ограничава възможността му да се разпорежда с постъпващите средства по тях чрез средства на банката за отдалечен достъп - банкомати (ATM), но не го възпира от това да изтегли несеквестируемите суми на „каса" в клон на конкретната банка, доколкото те не могат да бъдат обект на принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че липсва информация за извършени преводи от Обединена Българска Банка АД към ЧСИ В. П. с цел изпълнение на запора върху банковите сметки, наложен по изп. дело № 2939/2025 г. по описа на ЧСИ В. П..

На следващо място, длъжникът не е представил категорични доказателства,според тях, които да установят, че по сметките му Обединена Българска Банка АД постъпват само средства от субсидии, които счита за несеквестируеми. Не са представени и доказателства, че сметката е специална и служи само за такива целеви плащания. Предвид това, считат че не следва да се вдига запора върху сметките на длъжника, доколкото по тях може да постъпват и средства със секвестируем характер, които да послужат за изпълнение на запора.

Сочат,че дори и да се приеме, че по банковата сметка на длъжника в Обединена Българска Банка АД постъпват единствено средства от субсидии, това не обосновава необходимостта от пълното вдигане на запора, доколкото несеквестируемите суми не могат да бъдат обект на изпълнение и да послужат за удовлетворяване вземането на взискателя.

Предвид гореизложеното, молят ЛОС да остави без разглеждане, жалбата на ЗП И. Р. В. срещу Разпореждане от 20.04.2026 г. на ЧСИ В. П., с което е отказано вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника в Обединена Българска Банка АД, като недопустима и просрочена.

В случай, че ЛОС приеме жалбата за допустима, молят да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Правят възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, за подаване на жалба, с която се обжалва действие на съдебния изпълнител.

Молят ЛОС да им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 евро.

Постъпили са и мотиви на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК по жалба с вх.№ 6257507.05.2026 г. от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч относно разпореждане от 24.04.2026 г за отказ на ЧСИ В. П., peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Ловеч

Сочи се ,че в кантората на Частен съдебен изпълнител В. Л. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, с адрес: ••••. ••••, тел. ••••, по молба на ..БАНКА ДСК" АД, със съдебен адрес: ••••. чрез юрисконсулт Р. М., упълномощен с нотариално заверено пълномощно с peг. № 3229/09.05.2024 г., том 2, акт 39 по описа на Д.Н. - нотариус с район на действие СРС, вписан под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 24.11.2025 г. с peг. № 1336/24.11.2025 г. по описа на Районен съд - Шумен, III състав, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 24.11.2025 г. с peг. № 1996/24.11.2025 г.. е образувано изпълнително дело № 20258790402939 срещу И. Р. В., с ЕГН ••••••••••. както и в качеството му на земеделски производител -И. В., с ЕИК ••••••••, за заплащане на парично задължение, както следва: главница в размер на 4 397,11 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2025 г.. която към момента на образуване на делото е в размер на 211,73 евро. до окончателното й изплащане; неолихвяема сума в размер на 1 755,57 евро. представляваща сторени в хода на производството такси и разноски, както и всички бъдещи такси и разноски, включително дължимата такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към Закона за частните съдебни изпълнители, с включен ДДС, която към момента на образуване на делото и формиране на паричния предмет за изпълнение е в размер на 528,04 евро, в полза на взискателя „БАНКА ДСК" АД. със съдебен адрес: ••••. както и присъединените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата в размер на 483,16 евро към датата на издаване на удостоверението за наличие или липса на задължения по чл. 191 ДОПК от 04.12.2025 г.

На 07.01.2026 г. ЧСИ изготвил Покана за доброволно изпълнение с изх. № 76/05.01.2026 г., с която насрочил извършването на опис на притежаваното от длъжника недвижимо имущество за 03.02.2026 г. от 11:00 ч.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена от негов служител по реда на чл. 47 ГПК след извършени многократни посещения на настоящия адрес на длъжника, находящ се в ••••, както следва: на 06.01.2026 г. (вторник), 24.01.2026 г. (събота) и на 09.02.2026 г. (понеделник).

В хода на образуваното изпълнително производство, на основание чл. 450 и сл. ГПК, наложил обезпечителни мерки върху установените банкови сметки, както и върху движимото и недвижимото имущество на длъжника И. Р. В., включително в качеството му на земеделски производител, на 05.01.2026 г.

С отговор от „Обединена българска банка" АД с вх. № 09469/23.01.2026 г. бил уведомен, че ЗП И. Р. В., с ЕИК ••••••••, има открита банкова сметка, върху която е наложен запор на 16.01.2026 г., като по същата няма други претенции върху вземането на длъжника, няма достатъчна наличност за обезпечаване/изплащане на задължението, няма нает банков сейф, няма финансови инструменти на съхранение в банката и няма претенции от трети лица.

На 18.02.2026 г. изготвил Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6607/18.02.2026 г., с която насрочил опис на възбраненото недвижимо имущество за 14.04.2026 г. от 11:00 ч.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена при отказ на 31.03.2026 г. в кантората му на основание чл. 44, ал. 1 от ГПК, като отказът беше удостоверен по надлежния процесуален ред.

Със същата покана длъжникът е уведомен и за наложените запори върху вземанията му на основание чл. 507 от ГПК.

С молба с вх. № 47323/31.03.2026 г. длъжникът поискал вдигане на наложения запор върху банковата сметка, като изложил доводи за несеквестируемост на постъпващите по сметката средства.

С оглед извършването на проверка по изложените обстоятелства и установяване характера на постъпленията дал указания на длъжника да представи банково извлечение за движението по сметката.

В изпълнение на дадените указания, с молба с вх. № 51641/09.04.2026 г., постъпила по електронна поща, длъжникът представил банково извлечение, от което се установява постъпление от Държавен фонд „Земеделие" с основание „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ)".

Представените молби и приложените към тях писмени доказателства изпратил на взискателя ,.Банка ДСК" АД за становище съобразно разпоредбите на процесуалния закон и принципа на състезателност в изпълнителното производство.

Със становище с вх. № 54954/20.04.2026 г. взискателят изразил несъгласие с искането за вдигане на наложения запор. След като обсъдил събраните по изпълнителното дело доказателства и наведените от страните доводи, на 20.04.2026 г. постановил разпореждане, с което оставил без уважение искането за вдигане на запора като неоснователно.

От представеното банково извлечение от ..Обединена българска банка" АД за периода 01.01.2026 г. - 31.03.2026 г. действително се установява наличие на постъпление от Държавен фонд „Земеделие", което потвърждава твърдението на длъжника относно произхода на средствата.

Съгласно чл. 444 от ГПК несеквестируемостта е предвидена изчерпателно за определени вещи и имуществени права.

Закрилата, предоставена на земеделските производители, се отнася единствено до определени материални активи, необходими за осъществяване на земеделската дейност, включително земеделска земя в нормативно определени размери, инвентар, техника, необходима храна и селскостопански животни.

Парични средства, включително постъпления от Държавен фонд „Земеделие", не са изрично предвидени от закона като несеквестируемо имущество. Само произходът на средствата не обуславя тяхната несеквестируемост.

В тази връзка длъжникът не представил надлежни доказателства, удостоверяващи качеството му на регистриран земеделски производител, а именно: регистрационна карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие" към Министерството на земеделието и храните, както и справка от Регистъра на земеделските стопани при Министерството на земеделието и храните.

Предвид изложеното и при съобразяване на относимите

материалноправни и процесуалноправни разпоредби ЧСИ приема, че не са налице законовите предпоставки за вдигане на наложения запор върху процесната банкова сметка.

Финансовата помощ, предоставяна по схеми и мерки, финансирани със средства от Европейския съюз, не е нормативно определена като несеквестируемо имущество, поради което върху нея може да бъде насочено принудително изпълнение по реда на ГПК.

На 24.04.2026 г. връчил на длъжника придружително писмо с изх. № 15662/22.04.2026 г.. ведно с препис от постановеното от мен Разпореждане от 20.04.2026 г., с което същият бил надлежно уведомен за постановения отказ.

До момента по изпълнително дело № 20238790400108 не са постъпвали, респективно не са разпределяни суми, включително от посочената от жалбоподателя банка - „Обединена българска банка" АД, по които има налични средства от субсидии като регистриран земеделски производител.

Срокът за обжалване започва да тече от различен момент за различните видове имущество. При насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице срокът за обжалване започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо вземане или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане, срокът започва да тече от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител.

В случая длъжникът е бил уведомен два пъти за наложените запори върху банковите му сметки - на 16.01.2026 г., с налагането им от „Обединена българска банка" АД. и на 31.03.2026 г. - датата, на която му връчил Покана за доброволно изпълнение с изх. № 06607/18.02.2026 г. по изпълнително дело № 20258790402939.

При предоставени субсидии от фондове на Европейския съюз, и поконкретно за субсидиране на земеделски производители, тези средства са несеквестируеми. което означава, че не могат да бъдат удържани за изплащане на задължения по изпълнителното дело.

Бенефициер по тези плащания е земеделският производител, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране.

Когато се налагат запори върху банкови сметки, по които постъпват такива субсидии, запорите не са незаконосъобразни, тъй като по сметките могат да постъпват и други суми, подлежащи на секвестиране. При налагането на запорите частният съдебен изпълнител не разполага с информация относно източника на средствата по сметката.

Налице е и банкова тайна, която обхваща фактите, свързани с наличностите и операциите по сметките на длъжника в банките.

Тази информация може да бъде разкрита единствено на изрично предвидените в закона органи и лица, при наличие на установените за това законови предпоставки, каквито са например съдът, прокуратурата и други компетентни органи.

Като частен съдебен изпълнител счита,че няма право да получава такава информация, нито тя е необходима за налагане на обезпечителни мерки върху откритите банкови сметки на длъжника.

С оглед гореизложеното счита, че жалбата е подадена извън срока по чл. 436, ал.1 ГПК.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС - срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбоподателят е разполагал с двуседмичен срок за обжалване на извършените изпълнителни действия, считано от съобщаването им пред Окръжен съд - Ловеч, чрез ЧСИ В. П., peг. № 879.

Видно от събраните книжа по изпълнителното производство, жалбоподателят не е изразил волята си в предвидения от закона срок. В подадената жалба не са наведени твърдения относно момента, в който длъжникът е узнал за наложения запор върху сметката му, които да обосноват правен интерес и допустимост на обжалването на действията ми на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Налагането на запор върху банковите сметки на длъжника ограничава възможността му да се разпорежда със средствата чрез отдалечен достъп и банкомати (ATM), но не го възпрепятства да изтегли несеквестируемите суми на каса в клон на съответната банка, доколкото същите не могат да бъдат обект на принудително изпълнение.

При тези съображения ЧСИ счита, че Жалбата с вх. № 62575/07.05.2026 г., подадена от И. Р. В., с ЕГН ••••••••••, както и в качеството му на земеделски производител И. В., с ЕИК ••••••••, чрез процесуален представител адв. Г. Д., член на Адвокатска колегия - София, с адрес за призоваване: ••••, по изпълнително дело № 20258790402939 по описа на Частен съдебен изпълнител В. Л. П., вписан под peг. № 879. е недопустима и просрочена.

Въззивната инстанция като съобрази изложените съображения в жалбата,възражението на длъжника,мотивите на ЧСИ,както и събраните по делото доказателства приема същата за подадена в законно установения срок,от лице имащо право да обжалва постановен акт от ЧСИ,и разгледана по същество основателна.

Относно възражението за просрочване на процесната жалба,настоящата инстанция приема същото за неоснователно,тъй като на л.536 от ИД е приложено придружително писмо,от което е видно,че жалбоподателя е получил процесното разпореждане на 24.04.2026г.,а частната жалба е регистрирана в деловодството на ЧСИ на 07.05.2026г.Т.е.не е изтекъл предвидения в чл.436,ал.1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване.

Длъжника, съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.2 от ГПК има право да обжалва насочването на изпълнението от ЧСИ върху имущество,което длъжника смята за несеквестируемо.

Следва да бъде посочено,че с Решение № 143/25.10.2017 г. по гр.д.№ 4666/2016 г., ВКС е приел, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника, регламентирана е с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници - физически лица, например върху вземанията за социални плащания - чл. 114а КСО, вземанията по застрахователен договор - чл. 381 КЗ. Относно длъжници -юридически лица чл. 614, ал. 5 и ал. 7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 ЗПБ, сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на чл. 446 ГПК. Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер - съгласно чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2023 г. (отм.) Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения. В горния смисъл са и Определение № 78 от 17.02.2020 г. по т. д. № 990/2019 г, II т. о., на ВКС, Определение № 461 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 4177/2018 г, III г. о., на ВКС.

Съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл. 4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно: физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в чл. 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС обаче не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл. 141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации - съгласно чл. 6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗПФ. С чл. 81, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗПФ са определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г. Министерския съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение № 9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие" се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие" - юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г, разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.

В прембюлната част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, е посочено че: /27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл. 322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ № 2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл. 56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл. 58.2,3 - че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл. 111 - че държавите-членки гарантират ежегодно публикуване ех post на бенефициерите на Фондовете.

Съобразявайки относимата вътрешна и общностна нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция счита, че средствата по банковата сметки на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от Държавен фонд „Земеделие" представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 100, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2023 г. (отм.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 година. Овластен да ги получи в пълния им размер е единствено бенефициерът - земеделският производител. Налице в конкретния казус са именно такива постъпили средства в процесната банкова сметка,извлечение от която се представя към процесната жалба./л.13/.

При тези съображения разпореждането на ЧСИ,с което е отказал да вдигне наложения запор се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на процеса частично основателно е искането в жалбата за присъждане на сторени разноски.По-конкретно в чл.10,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г.за възнаграждения за адвокатска работа е посочено,че за обжалване на действията на съдебен изпълнител се дължи възнаграждение от 400 лв.,когато жалбата се разглежда в закрито заседание.Т.е.възражението на взискателя за прекомерност на претендираните разноски за сумата над 400.00лв. в равностойност на 204.52 евро е основателно.Следва претендирания размер на разноските за адвокатски хонорар в жалбата от 250 евро да бъде намален на 204.52 евро.По отношение на сторените разноски в размер на 36.81 евро такси за администриране на жалба по ТТРЗЧСИ и 12.78 евро държавна такса,настоящата инстанция приема за дължими.

При тези съображения следва да бъде осъден взискателя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••, чрез юрисконсулт Р. М., упълномощен с нотариално заверено пълномощно peг. № 3229/09.05.2024 г. и заверка на съдържанието peг. № 3230/09.05.2024 г., том 2, акт 39 по описа на Д.Н. - нотариус с район на действие - СРС, вписан под № 609 в регистъра на Нотариалната камара, Съдебен адрес: •••• Електронен адрес: •••• да заплати сторените разноски в посочения по-горе размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК,съдът