Решение № 278 от 2.10.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 183/2026 г.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ,,ТИ БИ АЙ Банк‘‘ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 417 срещу С. Т. Д., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът С. Т. Д. е депозирала възражение, което обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Излага следните обстоятелства, на които основават вземанията си: Между страните на 01.07.2024 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 7053613942 (Приложение № 2) с ответнина С. Т. Д. ЕГН: ••••••••••. На основание така сключения договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 25 200 лв. /12884,56 евро/. Съгласно чл. 7 от договора средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя в срок до три работни дни, по сметка на потребителя открита в 4„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. Кредитът се счита за усвоен от момента в който средствата биват I преведени по сметката на потребителя. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи и застраховка „Bank 66+ защита на кредита" в размер на 5 200 лв./2658,72 евро/ (Приложение 4). Видно от чл. 13 на заявлението- декларация, кредитополучателят е пожелал да сключи горецитираните застраховки. Съгласно чл. 19 при сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към г някоя от застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора. Общото крайно задължение по договора (чл.10 от договора) възлизало на 42 210,93 лв. /21582,11 евро/, която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 по 703,51 лв. /359,70 евро/, ведно с последна изравнителна в размер на 703,84 лв. /359,87 евро/. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 22.52% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. С част от предоставената сума кредитополучателят пожелал да рефинансира свое 1задължение по договор № 7053559573 в размер на 9893,54 лева/5058,49 евро (Приложение 4) Длъжникът преустановил плащанията по договора, не са погасени вноски с падежи: 05.01.2025 г., 05.02.2025 г. и 05.03.2025 г., във връзка с изложеното било изпратено уведомление за о предсрочна изискуемост с код 9125081402551, което е получено от кредитополучателя, видно от обратна разписка с код 9125081402551 на 04.09.2025 г. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (09.10.2025 г.), задължението на С. Т. Д. ЕГН: •••••••••• към „ТИ БИ AH Банк" ЕАД, по договора било в размер на 27865,70 лв. /14247,51 евро/, от които 24003,30 лв. /12272,69 евро/ главница и 3862,40 лв. /1974,81 евро/ договорна лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 29.10.2025 г. било в размер на 720,93 лв. /368,61 евро/. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Т. Д. ЕГН: ••••••••••, в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 7053613942 от 01.07.2024 г., дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, сума в общ размер на 14 616,11 евро /28 586,63 лева/, от които: 12 272,69 евро /24 003,30 лв./ главница, сумата от 1974,81 евро /3862,40 лв./ договорна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 04.09.2025 г., обезщетение за забава в размер на 368,61 евро /720,93 лв./ за периода от 05.01.2025 г. до 29.10.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство. Предоставя банкова сметка № BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по която може да се заплати задължението. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК С. Т. Д. е подала писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и излага следните съображения: Не оспорва, че между страните в сключен договор за потребителски кредит № 7053613942 от 01.07.2024 г. При подписване на договора на практика била лишена от възможността за корекция на условията по договора и условие на ищеца било, че бeз подписването на всички документи, свързани с договора, нямало да получи средствата. Оспорва договора за потребителски кредит, като твърди, че същият съдържал в себе си неравноправни клаузи, което го правел нищожен. Такива били клаузите, свързани с възнагражденията за закупена услуга "Банк 66". Истината е, че ищецът при представяне на документите за подпис - договор и др., не дал възможност да се прави корекции и единствения начин да бъдат получени сумите по кредита, била да се съгласи с техните условия. Закупуването на тези допълнителни услуги било формално прикрито увеличение на кредита и прикриване на по-високия ГПР от законово допустимия. В конкретния случай се твърдяло, че настоящият договор е послужил за рефинансиране на свое задължение по договор № 7053559573 в размер на 9893.54 лева. Тази сума по договора също била недължима в този размер, доколкото и този договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него. Задължението по този договор била причината, поради която ищецът предложил рефинансиране и с последния договор натоварил потребителя да заплаща суми, които били недължими. В тази връзка моля съдът да задължи ищеца да представи преписката по договор № 7053559573, в това число и самия договор за потребителски кредит, с оглед направеното възражения за наличие на неравноправни клаузи и в него и оттам - за обявяването му от съда за нижощен и промяна на условията за плащане и размера на сумите, които трябва да бъдат възстановени. Моли съда да отхвърлите исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното: Видно от приложеното ч.гр.д. № 1298/2025 г. по описа на Районен съд - Кубрат, съдът е издал в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против С. Т. Д. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 24 003,30 BGN (двадесет и четири хиляди и три лева и 30 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 10.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 3 862,40 BGN (три хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 04.09.2025 г., 720,93 BGN (седемстотин и двадесет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 29.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 485,97 BGN (четиристотин осемдесет и пет лева и 97 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 150,00 BGN (сто и петдесет лева). Постъпило в възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. От представения по делото договор за потребителски кредит № 7053613942/01.07.2024 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор е предоставило на С. Т. Д. в качеството на кредитополучател сума в общ размер 25 200 лева/12884,56 евро на 60 погасителни месечни вноски, 59 вноски по 703,51 лева и последна изравнителна в размер на 703,84 лева, при годишен лихвен процент в размер на 22,52 % и годишният процент на разходите 24,82 % Съгласно чл. 7.2.3 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението - декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима сума на потребителя била 5 200 лева като еднократна такса. С част от предоставената сума кредитополучателят пожелал да рефинансира свое ззадължение по договор № 7053559573/08.02.2024г. в размер на 9893,54 лева/5058,49 евро (Приложение 4) Видно от представения по делото Сертификат № 170536139422024, сключен между „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България и ответника, дружеството се е задължило да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги, както следва: застрахователна програма ,,Защита за 66+‘‘ срещу заплащане от ответницата в общ размер на 5 200 лева като еднократна такса. С уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката е уведомила ответника, че кредитъ се счита за предсрочно изискуем. Уведомление за предсрочна изискуемост с код 9125081402551, което е получено от кредитополучателя, видно от обратна разписка с код 9125081402551 на 04.09.2025 г. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна е експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства се установява, че съгласно предоставената от ищеца справка погасявания/плащания, размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 09.10.2025г., е общо 3524,51 лв., в т.ч. по пера: 1196,7 лева главница, сумата от 2320,85 лева договорна лихва, сумата от 6,96 лева обезщетение за забавено плащане. Съгласно предоставената от ищеца справка погасявания/плащания, размерът на останалите незaплатени месечни вноски по процесния договор към 09.10.2025 г. е общо 28586,62 лв., в т.ч. по компоненти: главница - 24003,30 лв., договорна лихва – 3862,40 лв. и обезщетение за забава – 720,92 лв. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор като е превело заемната сума на 01.07.2024г. по разплащателната сметка на кредитополучателя, а на дата 16.08.2024г. е превело по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховките ведно с дължимите суми за други кредитополучатели. От допълнителното заключение на назначената по делото съдебносчетоводна е експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства се установява, че съгласно предоставеното от ищеца извлечение от разплащателната сметка /Приложение № 1/, сумата, която С. Д. е усвоила по договор № 7053559573 от 08.02.2024г. е 9919,99 лв., от които 1919,99 лв. са за застраховка „защита на кредита“. Сумата в размер на 9919,99 лв. е получена /усвоена/ на 08.02.2024г. по разплащателна сметка /РС/ с IBAN: BG65TBIB931010A02JP506 с титуляр С. Т. Д. и на същата дата от нея е платена сумата за застраховката в размер на 1919,99 лв. Съгласно предоставената от ищеца Справка погасявания/плащания, размерът на платеното по този договор до датата на рефинансиране с договор за потребителски кредит № 7053613942 – 01.07.2024г. е общо 1697,50 лв., в т.ч. на дати и по пера: главница - 354,27 лв., договорна лихва - 1 342,17 лв., наказателна лихва - 1,06 лв. или общо - 1 697,50 лв. С отпуснатата сума по договора за рефинансиране са платени следните суми: главница - 9 565,72 лв., договорна лихва - 327,82 лв., такса ППП - 95,66 лв. или общо - 9989,20 лева. Т.е. общо платените суми, в т.ч. със сумата по рефинансирането, са в размер на 11686,70 лв. и по пера са следните: главница - 9 919,99 лева, договорна лихва - 1 669,99 лева, наказателна лихва – 1,06 лева, такса ППП - 95,66 лв. или общо - 11686,70 лева. Получената от С. Д. сума по договор за кредит № 7053559573 от 08.02.2024г. е 9919,99 лв., а платената от нея сума за главница до датата на рефинансиране е в размер на 354,27 лв., т.е. само за главница остават дължими още 9565,72 лв. /9919,99-354,27/. Освен сумата за главница, са начислени като дължими и суми за договорна лихва в размер на 327,82 лв. и такса ППП /пълно предсрочно погасяване/ за предсрочно погасяване в размер на 95,66 лв. Или общо дължимите суми по договор за кредит № 7053559573 към датата на рефинансиране са в размер на 9989,20 лв. Видно от чл.1 от договора за потребителски кредит № 7053613942 от 01.07.2024г., с който се рефинансира кредита по договор № 7053559573, същият е в размер на 25200 лв., от които 5200 лв. са за застраховка „защита на кредита“. Сумата от 25200 лв. е преведена по разплащателната сметка на С. Д. на 01.07.2024г., като от нея на същата дата са платени 5200 лв. за застраховката, 9989,20 лв. за погасяване на предходния кредит, която сума на същата дата е възстановена /без 0,20 лв./ и 9893,54 лв., /представляващи остатъка от главницата 9565,72 лв.+ договорната лихва 327,82лв./ по предходния кредит. Остатъкът от горепосочената такса ППП от 95,46 лв. /без невъзстановените 0,20 лв./ е платена от РС на 15.07.2024г. Предвид изложеното, след рефинансирането и плащането на остатъка по предходния кредит в общ размер на 9989,20 лв., за С. Д. са останали чисти 15210,80 лв. /25200-9989,20/. Следва да се има предвид, че с втория договор за рефинансиране първият кредит се занулява, т.е. се счита за изцяло погасен/платен и започват начислявания и плащания за лихви, такси и т.н. само по новия кредит. Т.е. не следва двата кредита и плащанията по тях механично да се сборуват, а следва да се разглеждат като два отделни кредита, първият от които е напълно погасен при отпускането на втория. Като се има предвид това и изложеното в отговорите по предходните задачи, общо получената сума по двата кредита от С. Д. е в размер на 35119,99 лв., в т.ч.: - получени по договор за кредит № 7053559573 от 08.02.2024г. - 9919,99 лв. - получени по договор за потребителски кредит № 7053613942 от 01.07.2024 г. – 25200 лв. Като се имат предвид отговорите на въпросите по настоящата експертиза, както и на тези, поставени по предходната, платените от С. Д. суми по двата кредита са общо в размер на 15211,21 лв., като по отделни договори и пера са посочени в следната таблица: - главница - 11116,69 лева, договорна лихва - 3990,84 лева, наказателна лихва - 8,02 лева, такса ППП - 95,66 лв. или общо - 15211,21 лева. Видно от изложеното, С. Д. е получила кредити в размер на общо 35119,99 лв., платила е /в т.ч. чрез рефинансиране/ главница в размер на 11116,69 лв., т.е. остава неплатена главница в размер на 24003,30 лв. /35119,99- 11116,69/. Общо дължимите суми по двата кредита /като се има предвид, че първият е погасен изцяло/ са в размер на 28586,62 лв., посочени са подробно в таблицата по отговора на въпрос 2 от предходната експертиза и са следните: - главница - 24003,30 лв.; - договорна лихва – 3862,40 лв. и - обезщетение за забава – 720,92 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о. В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ. Основното възражение на ответника е за недействителност на договора в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на ГПР. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК . Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са предварително, т.е. те са дължими само за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнителни възнаграждения в размери, близки до главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни. В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, ,,Защита за 66+‘‘ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк"ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен кредит, близък по размер половината от сумата по кредитния договор, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която го надхвърля по размер над два пъти. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР. Макар застрахователното правоотношение да е посочено за незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща действителните разходи по основния договор. Отделно от това, що се касае до уговорената допълнителна услуга – застраховка с посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, то в случая „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България. Правата на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като трето правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е обвързан към „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ. Всъщност застраховането на заета сума от 25 000 лв. със застрахователна полица на цена от 5 200 лв. е от една страна икономически неоправдано за кредитополучателя, т. к. намалява ефекта от застраховането, повишавайки реално общия кредитен дълг почти двойно, а от друга страна носи допълнително възнаграждение за кредитодателя, начислявано върху допълнително заетата сума, освен това кредиторът се явява и застрахователен агент в застрахователното правоотношение, което още го облагодетелства икономически в търговската му дейност за сметка повишената задлъжнялост на кредитополучателя- физическо лице, явяващ се икономически по–слабата страна в правоотношението в качеството на потребител. Именно въпросът дали възнагражденията (таксите) за предоставяне на горепосочените допълнителни услуги следва да бъде бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен с решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело C‑714/22г. Съгласно това решение член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, както е в конкретния случай. Оттук следва неоснователността на всички доводи на ответника, развити в отговора на исковата молба, че не следва възнагражденията за допълнителни услуги да се включват в ГПР. Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10