Решение № 814 от 28.5.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2261/2025 г.

Делба втора фаза по извършването. С решение № 1992/16.12.2025, съдът е допуснал, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.69, ал.1 от ЗН да се извърши съдебна делба между Е. Г. Р., ЕГН ••••••••••, с.•••, Г. Х. Г., ЕГН •••••••••• от с.•••, •••, А. Г. Г. ЕГН •••••••••• от с.•••, •••, Н. Й. В. ЕГН •••••••••• от •••, В. Т. Т. ЕГН •••••••••• от •••, Ж. Т. П. ЕГН ••••••••••, от •••, Р. Т. П. ЕГН •••••••••• от ••• Б. Г. К. ЕГН •••••••••• от •••, П. Г. К., ЕГН •••••••••• от с. •••, Й. Г. А., ЕГН •••••••••• от •••, П. А. М., ЕГН••••••••••, М. А. М., ЕГН••••••••••, С. К. Н. ЕГН •••••••••• от ••• обл., Д. М. Г. ЕГН•••••••••• от •••, Ж. С. Д.,ЕГН •••••••••• от •••, Г. С. К. ЕГН •••••••••• от •••., С. И. Д., ЕГН •••••••••• от с.А.о, ••• и Н. И. Д., ЕГН •••••••••• от •••., на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73359.501.30 по КККР на •••, одобрени със Заповед №РД-18-158/17.10.2023 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: •••, с площ на поземления имот 1534 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 30, кв.15., парцели I, VIII, при съседи: 73359.215.4; 73359.501.27; 73359.501.2140; 73359.501.29 и 73359.501.31 при следните делбени квоти: Е. Г. Р., ЕГН ••••••••••- 6/144 идеални части, Г. Х. Г., ЕГН •••••••••• -6/144 идеални части, А. Г. Г., ЕГН •••••••••• – 6/144 идеални части Н. Й. В., ЕГН •••••••••• -18/144 идеални части, В. Т. Т., ЕГН ••••••••••- 4/144 иделани части, Ж. Т. П., ЕГН ••••••••••- 4/144 идеални части, Р. Т. П., ЕГН ••••••••••- 4/144 идеални части, Б. Г. К., ЕГН ••••••••••- 6/144 идеални части, П. Г. К., ЕГН ••••••••••- 6/144 идеални части, Й. Г. А., ЕГН •••••••••• – 12/144 идеални части, П. А. М., ЕГН•••••••••• -18/144 идеални части, М. А. М., ЕГН••••••••••- 18/144 идеални части, С. К. Н., ЕГН •••••••••• -12/144 идеални части, Д. М. Г., ЕГН•••••••••• -12/144 идеални части, Ж. С. Д.,ЕГН •••••••••• -4/144 идеални части, Г. С. К., ЕГН •••••••••• – 4/144 идеални части, С. И. Д., ЕГН •••••••••• -2/144 идеални части и Н. И. Д., ЕГН •••••••••• – 2/144 идеални части. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експретиза като обективна, обоснована, компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните. От него се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73359.501.30 по КККР на •••, одобрени със Заповед №РД-18-158/17.10.2023 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: •••, с площ на поземления имот 1534 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 30, кв.15., парцели I, VIII, при съседи: 73359.215.4; 73359.501.27; 73359.501.2140; 73359.501.29 и 73359.501.31 е 8512,00 евро. Имотът е неподеляем при определените от съда квоти. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан - чл. 348 от ГПК. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи. Когато допуснатите до делба имоти са достатъчни, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, каквото е изискването на чл. 69, ал.2 от ЗН, основният способ за извършването й е жребието по чл. 350 и чл. 352 от ГПК, а само ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да разпредели имотите на основание чл. 353 от ГПК. В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, делбения имот е неподеляем. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти се изнасят на публична продан, когато същите са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял. В случая, от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на делбата- чрез разпределение на имотите между съделителите, тъй като в случая от делбеният имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове, поради което следва делбата да бъде извършена на основание чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан на делбения имот. Върху придобитото в дял имущество всеки един съделителите ще следва да заплати държавна такса съгласно чл.355 ГПК, както следва: Е. Г. Р., ЕГН ••••••••••- 14,19 евро; Г. Х. Г., ЕГН •••••••••• -14,19 евро; А. Г. Г., ЕГН •••••••••• -14,19 евро; Н. Й. В., ЕГН •••••••••• -42,56 евро; В. Т. Т., ЕГН ••••••••••- 9,46 евро; Ж. Т. П., ЕГН ••••••••••- 9,46 евро; Р. Т. П., ЕГН ••••••••••- 9,46 евро; Б. Г. К., ЕГН ••••••••••- 14,19 евро; П. Г. К., ЕГН ••••••••••- 14,19 евро; Й. Г. А., ЕГН •••••••••• – 28,37 евро; П. А. М., ЕГН•••••••••• -42,56 евро; М. А. М., ЕГН••••••••••- 42,56 евро; С. К. Н., ЕГН •••••••••• -28,37 евро; Д. М. Г., ЕГН•••••••••• -28,37 евро; Ж. С. Д.,ЕГН •••••••••• -9,46 евро; Г. С. К., ЕГН •••••••••• – 9,46 евро; С. И. Д., ЕГН •••••••••• -4,73 евро и Н. И. Д., ЕГН •••••••••• – 4,73 евро. Разноските по настоящото производство са поети както следва: депозит за ВЛ, внесен от Е. Р. в размер на 200 евро. Направените по делото разноски следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно правилото на чл.355 ГПК. Общия размер на направените по делото разноски е в размер на 200 евро, поради което в тежест на Е. Р. следва да бъдат останат разноски съобразно дела му в съсобствеността в размер на 12,50 евро, а в тежест останалите съделители следва да бъдат възложени останалите разноски за експертиза съобразно дела им в съсобствеността и те да бъдат осъдени да заплатят на ищцата припадащите им се суми както следва: Г. Х. Г., ЕГН •••••••••• -12,50 евро; А. Г. Г., ЕГН •••••••••• -12,50 евро; Н. Й. В., ЕГН •••••••••• -25,00 евро; В. Т. Т., ЕГН ••••••••••- 5,56 евро; Ж. Т. П., ЕГН ••••••••••- 5,56 евро; Р. Т. П., ЕГН ••••••••••- 5,56 евро; Б. Г. К., ЕГН ••••••••••- 12,50 евро; П. Г. К., ЕГН ••••••••••- 12,50 евро; Й. Г. А., ЕГН •••••••••• – 16,67 евро; П. А. М., ЕГН•••••••••• -25,00 евро; М. А. М., ЕГН••••••••••- 25,00 евро; С. К. Н., ЕГН •••••••••• -16,67 евро; Д. М. Г., ЕГН•••••••••• -16,67 евро; Ж. С. Д.,ЕГН •••••••••• -5,56 евро; Г. С. К., ЕГН •••••••••• – 5,56 евро; С. И. Д., ЕГН •••••••••• -2,78 евро и Н. И. Д., ЕГН •••••••••• – 2,78 евро. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират от другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д. №542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. По тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, съдът