Решение № 81 от 17.5.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 565/2023 г.
Court of appeal17.05.2024reporting judge Христо Иванов Крачолов
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/14.07.2023 г., постановена по НОХД ""/2019 г., по описа на П. окръжен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния касационен съд.
Grounds
Производство по реда на гл. 21 от НПК.
С присъда № 260002/14. 07. 2023 г., постановена по НОХД ""/2019 г. Окръжен съд П. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р. Д. Н., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м. февруари "" г. - 11. 05. "" г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на “Р. ""” ЕООД гр. П., с ЕИК "", за първите два данъчни периода и като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице за третия данъчен период, при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н. - наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 6 от НК, а при третото деяние и при условията на посредствено извършителство, чрез управителя "" А. А. – наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2 и 6 от НК, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 148 661, 51 лв. (сто четиридесет и осем хиляди шестстотин шестдесет и един лв. и петдесет и една ст.), като е потвърдил неистина пред орган на власт - ТДД – П. в подадени по електронен път справки-декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 125 ал.1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при Водене на счетоводство на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и е съставил документи с невярно съдържание – дневници за продажбите към СД по ЗДДС по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 от ППЗДДС, в които е включил и осчетоводил неистински документи – кредитни известия по чл.115 от ЗДДС, които не са били издадени в действителност и връчени на платеца и не съответстват на действително сключени сделки и издадени фактури, а именно:
- през месец февруари "" г., в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н., при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П. е съставил документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който е отразил кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 337 920 лв. и начислен ДДС по него 67 584 лв., като действителният размер на издаденото и осчетоВ.о при платеца кредитно известие е на обща стойност 4 055.04 лв. и ДДС в размер на 811 лв., а на 13.03."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 67 584.02 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/13.03."" г. за данъчен период 01.02."" г. – 28.02."" г., подадена по електронен път пред ТДД П. е потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 845 169.66 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 1 183 089.66 лева и е променил резултата за периода, като в кл. 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 753.31 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 68 337.33 лева;
- през месец март "" г., в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД гр.
П. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н., при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П. е съставил документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който е отразил кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 339 278.26 лв. и начислен ДДС по него 67 855.65 лв., които не са издавани и осчетоВ.и при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 11.04."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 67 684.20 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/11.04."" г. за данъчен период 01.03."" г. – 31.03."" г., подадена по електронен път пред ТДД П. е потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 415 372.37 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 753 790.35 лева и е променил резултата за периода, като в кл. 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 257.83 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 67 942.03 лева; - през месец април "" г., като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, при условията на посредствено извършителство, чрез управителя на „Р. ""“ ЕООД гр. П. "" А. А. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н., при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П. е съставил документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който е отразил кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 66 969.30 лв. и начислен ДДС по него 13 393.86 лв., като такова кредитно известие не е издавано и осчетоВ.о при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 10.05."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 13 393.89 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/10.05."" г. за данъчен период 01.04."" г. – 30.04."" г., подадена по електронен път пред ТДД - П., е потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 5 030.70 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 72 000 лева и е променил резултата за периода, като в кл. 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 120.03 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 13 513.89 лева, поради което и на основание чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението в съучастие, като извършител с помагача Б. В. З. и го е ОПРАВДАЛ по обвинението в тази му част по чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Р. Д. Н. наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Р. Д. Н. за НЕВИНЕН в това през времето от началото на м. юни "" г. до 09. 10. "" г. в гр. С. и гр. П., след предварително сговаряне с Д. А. А., Б. В. З., И. А. Х., П. С. К., Г. К. П., А. Н.А П., с цел да набави за себе си и за другиго – Д. А. А., Б. В. З., И. А. Х., П. С. К., Г. К. П. и А. Н.А П., имотна оБ. в размер 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46) да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. М.А В.А, Л. И. Б. и Д. В. П. - служители на „К. А. Б.“ ЕАД – Централен офис гр. С., за това, че „Р. -""“ ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков кредит от „К. А. Б.“ ЕАД в размер на 942 822 евро (равностойност в лева 1 843 999.55), разделен на 3 подлимита, а именно: подлимит № 1 – до 280 188 евро (равностойност в лева 548 000.10) за покупка на производствени помещения – завод за производство на консервирани плодове и зеленчуци, находящ се в гр. П.; подлимит № 2 – до 502 293 евро (равностойност в лева 982 399.72) за покупка, доставка и инсталация на линии за производство на консервирана храна, конкретно линия за печен и белен пипер, линия за стерилизиране на консерви и парен котел; подлимит № 3 – до 160 341 евро (равностойност в лева 313 599.74) за реконструкция и реновиране на закупеното с подлимит № 1 имущество, и с това да е направил опит да причини на „К. А. Б.“ ЕАД имотна вреда в размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46), като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 210 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Б. В. З., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това в периода м. февруари "" г. - 11. 05. "" г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач на извършителя Р. Д. Н. в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД гр. П., с Е И К "", за първите два данъчни периода и като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице за третия данъчен период и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н. - наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и 6 от НК, а при третото деяние и при условията на посредствено извършителство, чрез управителя "" А. А. – наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат на състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2 и 6 от НК, умишлено да е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки и набавяне на средства да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 148 661.51 лв., като потвърди неистина пред орган на власт - ТДД – П. в подадени по електронен път справки - декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 125 ал.1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при В.е на счетоводство на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и да състави документи с невярно съдържание – дневници за продажбите към СД по ЗДДС по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 от ППЗДДС, в които да включи и осчетоводи неистински документи – кредитни известия по чл.115 от ЗДДС, които не са били издадени в действителност и връчени на платеца и не съответстват на действително сключени сделки и издадени фактури, а именно:
- през месец февруари "" г. в съучастие, като помагач, умишлено да е улеснил извършителя Р. Д. Н. в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н. при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П. да състави документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който да отрази кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 337 920 лв. и начислен ДДС по него 67 584 лв., като действителният размер на издаденото и осчетоВ.о при платеца кредитно известие е на обща стойност 4 055.04 лв. и ДДС в размер на 811 лв., а на 13.03."" г. да избегне плащането на данъчни задължения в размер на 67 584.02 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/13.03.2012 г. за данъчен период 01. 02."" г. – 28.02."" г., подадена по електронен път пред ТДД – П., потвърди неистина относно общия размер на данъчните основи за оБлагане с ДДС в размер на 845 169.66 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 1 183 089.66 лева и да промени резултата за периода, като в кл. 50 декларира ДДС за внасяне в размер на 753.31 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 68 337.33 лева;
- през месец март "" г., в съучастие като помагач, умишлено да е улеснил извършителя Р. Д. Н. в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н. при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П. да състави документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който да отрази кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 339 278.26 лв. и начислен ДДС по него 67 855.65 лв., които не са издавани и осчетоВ.и при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 11.04." " г. да избегне плащането на данъчни задължения в размер на 67 684.20 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/11.04.201 2 г. за данъчен период 01. 03." " г. – 31.03." " г., подадена по електронен път пред ТДД - П. да потвърди неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 415 372.37 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 753 790.35 лева и да промени резултата за периода, като в кл. 50 декларира ДДС за внасяне в размер на 257.83 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 67 942.03 лева;
- през месец април "" г., в съучастие като помагач, умишлено да е улеснил извършителя Р. Д. Н., като лице, осъществяващо фактическа дейност и функции на данъчно задълженото лице, при условията на посредствено извършителство, чрез управителя на „Р. ""“ ЕООД гр. П. "" А. А. и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. С. Н. при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД гр. П., да състави документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който да отрази кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 66 969.30 лв. и начислен ДДС по него 13 393.86 лв., като такова кредитно известие не е издавано и осчетоВ.о при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 10.05."" г. да избегне плащането на данъчни задължения в размер на 13 393.89 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № ""/10.05.2012 г. за данъчен период 01.04." " г. – 30.04." " г., подадена по електронен път пред ТДД – П., да потвърди неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 5 030.70 лева в кл. 01 от декларацията при действително установен 72 000 лева и да промени резултата за периода, като в кл. 50 декларира ДДС за внасяне в размер на 120.03 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 13 513.89 лева и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия П. С. К., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това, през времето от началото на м. юни "" г. до 09. 10. "" г. в гр. С. и гр. П., след предварително сговаряне с Д. А. А., Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., Г. К. П., А. Н.А П., с цел да набави за себе си и за другиго – Д. А. А., Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., Г. К. П. И А. Н.А П., имотна оБ. в размер 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46) да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. М.А В.А, Л. И. Б. И Д. В. П. - служители на „К. А. Б.“ ЕАД – Централен офис гр. С., за това, че „Р. -""“ ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков кредит от „К. А. Б.“ ЕАД в размер на 942 822 евро (равностойност в лева 1 843 999.55), разделен на 3 подлимита, а именно: подлимит № 1 – до 280 188 евро (равностойност в лева 548 000.10) за покупка на производствени помещения – завод за производство на консервирани плодове и зеленчуци, находящ се в гр. П.; подлимит № 2 – до 502 293 евро (равностойност в лева 982 399.72) за покупка, доставка и инсталация на линии за производство на консервирана храна, конкретно линия за печен и белен пипер, линия за стерилизиране на консерви и парен котел; подлимит № 3 – до 160 341 евро (равностойност в лева 313 599.74) за реконструкция и реновиране на закупеното с подлимит № 1 имущество и с това да е направил опит да причини на „К. А. Б.“ ЕАД имотна вреда в размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46), като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 210 ал. 1 т.2 и т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ и подсъдимия Д. А. А., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това през времето от началото на м. юни "" г. до 09. 10. "" г. в гр. С. и гр. П., след предварително сговаряне с Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С. К., Г. К. П., А. Н.А П., с цел да набави за себе си и за другиго – Б. В. З., И. А. Х., Р. Д. Н., П. С. К., Г. К. П. И А. Н.А П., имотна оБ. в размер 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46) да е възбудил и поддържал заблуждение у Б. М.А В.А, Л. И. Б. И Д. В. П. - служители на „К. А. Б.“ ЕАД – Централен офис гр. С., за това, че „Р. - ""“ ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков кредит от „К. А. Б.“ ЕАД в размер на 942 822 евро (равностойност в лева 1 843 999.55), разделен на 3 подлимита, а именно: подлимит № 1 – до 280 188 евро (равностойност в лева 548 000.10) за покупка на производствени помещения – завод за производство на консервирани плодове и зеленчуци, находящ се в гр. П.; подлимит № 2 – до 502 293 евро (равностойност в лева 982 399.72) за покупка, доставка и инсталация на линии за производство на консервирана храна, конкретно линия за печен и белен пипер, линия за стерилизиране на консерви и парен котел; подлимит № 3 – до 160 341 евро (равностойност в лева 313 599.74) за реконструкция и реновиране на закупеното с подлимит № 1 имущество и с това да е направил опит да причини на „К. А. Б.“ ЕАД имотна вреда в размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46), като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 210 ал. 1 т. 2 и т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Г. П. Ч., със снета самоличност, за НЕВИНЕН в това, през периода 13. 07. "" г. - 09. 10. "" г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на управляващия на „""“ ООД гр. П. с ЕИК "" Р. Д. Ч.А в кръга на неговата длъжност, в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне с извършителите Б. В. З., Г. К. П., А. Н.А П. И К. М. П., при условията на посредствено извършителство – чрез наказателноотговорно лице – И. В. – длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. „б“ пр. 1 НК (управляващ „""“ ООД гр. П. с ЕИК ""), което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат на състава на престъплението по чл. 210 ал.1 т.1 предл.1, т.2, т.3 предл.1 и 2 и т.5 вр. чл. 209 ал.1 НК, с цел да набави за себе си и за другиго – Б. В. З., Г. К. П., А. Н.А П. И К. М. П., имотна оБ. в общ размер 181 856 лв., да е възбудил и поддържал заблуждение у В. А. Г. – служител на „Б. Д. С. К.“ ЕАД – Регионален център П., М. А.А Г.- П. – служител на „Т. Б. Д” АД - Финансов център П. и А. Г. С. – служител на „О. Б. Б..“ АД – Бизнесцентър П., и с това да е направил опит да причини на „Б. Д. С. К.“ ЕАД, „Т. Б. Д“ АД и „О. Б. Б..“ АД имотна вреда в общ размер 181 856 лв. (сто осемдесет и една хиляди осемстотин петдесет и шест лева), като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица и посредством И. В. - длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. „б“ пр. 1 НК (управляващ „""“ ООД гр. П. с ЕИК ""), деецът да е извършил деянието, като пълномощник в кръга на неговата длъжност и деянието да е останало недовършено, поради независещи от него причини, както следва:
- през времето от 13.07."" г. до 13.08."" г. в гр. П., като пълномощник на управляващия „""“ ООД Р. Д. Ч.А в кръга на неговата длъжност, в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне за осъществяване на деянието с Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. И К. М. П., при условията на посредствено извършителство, чрез И. В. – управляващ „""“ ООД с цел да набави за себе си и за другиго – Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. и К. М. П., имотна оБ. в размер на 62 856 лв., да е възбудил и поддържал заблуждение у В. А. Г. – служител на „Б. Д. С. К.“ ЕАД – Регионален център П., че „""“ ООД може да обезпечи кредитиране със субсидия по програма на Държавен фонд „Земеделие“ и че исканият кредит е предназначен за финансиране на селскостопанска дейност на дружеството, и с това да е направил опит да причини на „Б. Д. С. К.“ ЕАД имотна вреда в размер на 62 856 лв., като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, да е извършена посредством длъжностно лице - И. В., управляващ „""“ ООД, деецът да е извършил престъплението, като пълномощник в кръга на неговата длъжност и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини;
- през времето от 28.08."" г. до 13.09."" г. в гр. П., като пълномощник на управляващия „""“ ООД Р. Д. Ч.А, в кръга на неговата длъжност, в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне за осъществяване на деянието с Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. и К. М. П., при условията на посредствено извършителство, чрез И. В. - управляващ „""“ ООД с цел да набави за себе си и за другиго – Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. и К. М. П., имотна оБ. в размер на 60 000 лв. да е възбудил и поддържал заблуждение у М. А.А Г. - П. – служител на „Т. Б. Д“ АД – Финансов център П., че „""“ ООД може да обезпечи кредитиране със субсидия по програма на Държавен фонд „Земеделие“ и че исканият кредит е предназначен за финансиране на селскостопанска дейност на дружеството и с това да е направил опит да причини на „Т. Б. Д“ АД имотна вреда в размер на 60 000 лв., като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица, посредством длъжностно лице - И. В., управляващ „""“ ООД, деецът да е извършил престъплението като пълномощник в кръга на неговата длъжност и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини;
- през времето от 21.09."" г. до 09.10."" г. в гр. П., като пълномощник на управляващия „""“ ООД Р. Д. Ч.А в кръга на неговата длъжност, в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне за осъществяване на деянието с Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. и К. М. П., при условията на посредствено извършителство, чрез И. В. - управляващ „""“ ООД с цел да набави за себе си и за другиго – Б. В. З., А. Н.А П., Г. К. П. и К. М. П., имотна оБ. в размер на 59 000 лв. да е възбудил и поддържал заблуждение у А. Г. С. – служител на „О. Б. Б..“ АД – Бизнесцентър П., че „""“ ООД може да обезпечи кредитиране със субсидия по програма на Държавен фонд „Земеделие“ и че исканият кредит е предназначен за финансиране на селскостопанска дейност на дружеството и с това да е направил опит да причини на „О. Б. Б.”АД имотна вреда в размер на 59 000 лв., като измамата да е в големи размери, да е извършена от повече от две лица и посредством длъжностно лице - И. В., управляващ „""“ ООД, деецът да е извършил престъплението, като пълномощник в кръга на неговата длъжност и деянието да е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 210 ал.1 т. 2, т. 3 пр. 1 и 2 и т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК.
Съдът с присъдата се е произнесъл по приложените веществени доказателства и направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р. Н., който чрез защитника си я обжалва, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Недоволна от постановената присъда е останала и Окръжна прокуратура П., в частта, с която подс. З., Н., К., А. и Ч. са признати за невиновни в извършените престъпления. Считат същата за неправилна и необоснована и неотговаряща на доказателствата по делото. Искат отмяна в оправдателната й част и осъждане на оправданите подсъдими.
Прокурорът счита, че присъдата е изключително правилна и законосъобразна и моли да се потвърди изцяло.
Подсъдимите П. К., Б. З., Д. А. и Г. Ч. считат, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата и протеста, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваната присъда, П. окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Р. Н. бил собственик и управител на „Р. ""“ ЕООД от създаването му. Дружеството е регистрирано на 09.09.2008 г. с основен предмет на дейност - търговия на едро с плодове и зеленчуци. На 19.09.2008 г. получило данъчна регистрация по ЗДДС.
Според чл.124 ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица водят задължително следните регистри – дневник за покупките /т. 1/ и дневник за продажбите /т. 2/. Според разпоредбата на чл. 125 ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ал.1 от ЗДДС. В справката-декларация регистрираното лице било длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност. Съгласно чл. 125 ал. 3 от ЗДДС регистрираното лице следва да подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Разпоредбата на чл. 125 ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице да подава СД и регистрите в съответната ТДД за всеки данъчен период до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Според ал. 7 от същия текст СД и отчетните регистри могат да бъдат подавани и по електронен път при условията и по реда на ДОПК.
Според чл. 113 ал. 1 от ППЗДДС регистрацията по ЗДДС изисква задължително В.е на отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. Те следва да съдържат информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на ЗДДС или правилника за приложението му. Регистрите са реквизитни документи по ЗДДС, чието съдържание е определено с правилника за прилагане на този закон. Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от регистрите.
В качеството си на едноличен собственик на капитала и управляващ „Р. ""“ ЕООД, подс. Р. Н. подавал редовно справки – декларации в съответствие с изискванията на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 от ППЗДДС пред данъчната служба по месторегистрация.
Според данните в Търговския регистър, „Р. ""“ ЕООД било дружество със стабилни финансови показатели – растящи приходи, достигащи през 2011 г. до 8 044 000 лв. и със собствен капитал от 600 000 лв. Дружеството било с добра кредитна история, големи обороти и трайни търговски отношения с големи търговски вериги като „М. К. Е. К. Б.“ ЕООД и „К. Б. Е. е. К.“ КД. То разполагало с активи на обща стойност 1 345 000 лв. - със собствени МПС – товарен автомобил „М.” – хладилник с рег. № "", товарен автомобил „М. А.“ с рег. № "", товарен автомобил „М.“ – хладилник с рег. № "", лек автомобил „Н. Х. Т.“ с рег. № "", полуремарке „Ш. ""“ с рег. № "", влекач „М.“ "" с рег. № "" и лек автомобил „М.“ "" с рег. № "" (т. 25 л. 45 ДП). Освен това ползвало под наем при условията на финансов лизинг лек автомобил „Ф. Т.” с рег. № "" и лек автомобил „М. П.“ с рег. № "" (т. 30 л.5 и сл. ДП). В придобитите от дейността му дълготрайни материални активи били включени също така дърводелска работилница с оборудване, находяща се в землището на с. М.о (т. 28 л. 15 ДП), както и два апартамента – единият, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бул. „В. Ч.“ № "" ет. "", а другият – находящ се в гр. Н., ж.к. „С. б.“ – З., ет. " (т. 43 л. 123 и сл. ДП). За осъществяване на дейността си дружеството разполагало с 9 работника (т. 28 л. 44 и сл. ДП) и ползвало авторемонтна работилница и складово помещение в с. "", отдадени му под наем от „""“ АД с. "" (т. 28 л. 7 и сл. ДП).
На 24.08.2011 г. в гр. П. със ЗВР № ""/24.08.2011 г. на дружеството е възложена данъчна ревизия. Ревизията била възложена на ревизиращ екип на ТД на НАП ИРМ гр. "" и обхващала ДДС за периода 01.09.2010 г. – 31.07.2011 г. Извършени са насрещни проверки, които протекли при условията на чл. 32 от ДОПК.
На 20.01."" г. е съставен ревизионен доклад (РД) № ""/20.01."" г. (т. 23, л.35 и сл. ДП), който установил дължим данък ДДС в размер на 352 707.54 лв., ведно с лихви за просрочие. Покупките с отказан данъчен кредит се дължали предимно на обстоятелството, че са извършени от нерегистрирани по ЗДДС доставчици. Ревизионният доклад е връчен на подс. Р. Н., в качеството му на управляващ дружеството на 15.02."" г., като преди това били предприети обезпечителни мерки - запор върху превозните средства, собственост на дружеството (т. 35, л. 5 ДП).
През м. февруари "" г. подсъдимият решил да прехвърли незапорираните от НАП материални активи на дружеството, както и дяловете на дружеството на друго лице.
Той познавал свидетелите Г. Х. и Й. С., които били работници в „Р. ""“ ЕООД. Те разбрали за намеренията на подсъдимия и се съгласили да закупят дълготрайни материални активи – апартаменти и други недвижимости, собственост на „Р. ""“ ЕООД.
На 22.02."" г. свидетелите Х.ЗОВ и С. открили разплащателни сметки в „У. Б.” АД гр. П.. За закупуването на имотите те поискали заем от св. И. Х., който познавали.
На 24.02."" г. св. И. Х. наредил междубанков превод на 130 000 лв. в новооткритата сметка на св. С., а на 27.02."" г. превел на свидетеля Х.ЗОВ в новооткритата му банкова сметка сумата от 90 000 лв. (т. 43 л.189, 190 и сл. ДП).
На 27.02."" г. в гр. П., подс. Р. Н. започнал прехвърлянето на активите на „Р. ""“ ЕООД. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № "" том. І рег. № "" н.д. № ""/"" г. на нотариус Б. Т. той прехвърлил на свидетеля Й. С. собствеността върху апартамент в гр. П. ж.к. „Т.“ бул. „В. Ч.” № "" ет. "". Като управляващ „Р. - ""“ ЕООД, за осчетоводяване на продажбата, подсъдимият издал ф-ра № ""/27.02."" г. с данъчна основа 90 000 лв. и ДДС 18 000 лв., включена в дневника на продажбите на „Р. ""” ЕООД за месец февруари "" г. Тъй като въпросният апартамент бил ипотекиран в полза на „У. Б.” АД като обезпечение по банков кредит – овърдрафт в размер на 300 000 лв., подсъдимият Р. Н. изплатил кредита предсрочно, респ. ипотеката била заличена на 05.03.3012 г. (т. 108, л.95 ДП).
На 28.02."" г. в гр. П., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № "" том. І рег. № "" н.д. № ""/"" г. на нотариус Л. Ч., подс. Р. Н., в качеството му на управляващ „Р. ""“ ЕООД, прехвърлил собствеността върху апартамент в гр. Н., ж.к. „С. б.“ - З., ет. ". на св. Г. Х.. За осчетоводяване на продажбата издал ф-ра № ""/28.02."" г. с данъчна основа 68 000 лв. и ДДС 13 600 лв., включена в дневника на продажбите на „Р. ""“ ЕООД за месец февруари "" г. На следващия ден в гр. П. подсъдимият, в качеството му на управляващ „Р. ""“ ЕООД, прехвърлил на св. Х. на цена 3 960 лв. собствеността върху земя и метална конструкция – актив на „Р. ""” ЕООД. Счетоводно отразил сделката с ф-ра № ""/29.02."" г. с данъчна основа 3 300 лв. и ДДС 660 лв., включена в дневника на продажбите на „Р. ""” ЕООД за месец февруари "" г. На 07.03."" г. в гр. П., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № "" том. І, рег. № "", н.д. № ""/"" г. на нотариус Д. С., подс. Р. Н. в качеството му на управител на „Р. ""“ ЕООД прехвърлил собствеността върху сграда в с. М.о, ул. „"" - ""” срещу сумата от 134 400 лв. на „С. М.” ЕООД, собственост и управлявано от И. Х. (т. 108 л. 94 ДП). За осчетоводяване на продажбата, подс. Р. Н. издал ф-ра № 1828/07.03."" г. с данъчна основа 112 000 лв. и ДДС 22 400 лв. и я включил в дневника на продажбите на „Р. ""“ ЕООД за месец март "" г. На същото дружество прехвърлил и собствеността върху инвентар на стойност 81 837 лв., за което издал на „С. М.“ ЕООД ф-ра № ""/07.03."" г. с данъчна основа 68 198 лв. и ДДС 13 639 лв. и я включил в дневника на продажбите на „Р. ""“ ЕООД за месец март "" г. На 27.02."" г. в гр. П. подсъдимият, в качеството му на собственик и управляващ „Р. ""“ ЕООД депозирал възражение срещу ревизионен доклад № ""/20.01."" г. В мотивите към атакуваната присъда е прието как, за да бъде избегнато плащането на големи данъчни задължения, подс. Р. Н. решил да състави кредитни известия, в които да увеличи стойности, като допусне „фактически грешки“ с пропускане на десетична запетая. Така в подадените в НАП декларации по ЗДДС и в приложените към тях дневници за продажби, щели да бъдат намалени действителните стойности на дължимия ДДС. За да избегне последиците от евентуална последваща данъчна проверка, която да установи използването на документи с невярно съдържание при В.ето на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД и при представяне на информация пред органите по приходите, подсъдимият решил да проточи процедурата максимално, а накрая, чрез „подставеното лице“ – управляващ на „Р. ""“ ЕООД, да признае невярното деклариране на кредитните известия като фактическа грешка. Чрез този механизъм щяло да бъде установено данъчното задължение, но плащането му щяло да бъде дължимо от дружество, формално управлявано от друго лице, което дружество нямало да извършва стопанска дейност и нямало да притежава активи, които да послужат като обезпечение на дължимите данъчни задължения.
През времето, в което „Р. ""” ЕООД било собственост и под управлението на подс. Р. Н. (септември 2008 г. - март "" г.), както и през м. април и м. май "" г., по време на фактическото управление на дружеството от НЕГО, счетоводството му било обслужвано от ЕТ „Г. Н.“ (т. 43 л. 5 и сл. и том 44 л. 2 и сл. ДП).
Със заявление с входящ № ""/30.05.2011 г., св. Г. Н. заявила подаването на документи по електронен път от името на „Р. ""“ ЕООД с регистриран електронен подпис. В началото на всеки месец, подс. Р. Н., в качеството му на управител на дружеството, лично представял на свидетеля Г. Н. първичните документи (фактури за доставки и кредитни известия към някои от тях) в кантората й в гр. Пловдив за осчетоводяване. Всички фактури и кредитни известия са съставяни единствено и само от подсъдимия, който ги представял навреме на св. Г. Н. и бил наясно с отчетността и документацията. Поради тази причина, тя не извършвала задълбочен анализ и проверка на представените й от него фактури и кредитни известия, а само ги включвала в дневниците за продажби и покупки към СД по ЗДДС за съответния период. Проверката и засичанията на съответните документи извършвала периодично.
Подсъдимият Р. Н. в качеството му на управляващ „Р. ""” ЕООД, имал сключен договор за доставка на селскостопанска продукция с „К. Б. Е. е. К.“ КД. По силата на този договор „Р. ""“ ЕООД се задължавало да доставя селскостопанска продукция. Според сключената между двете дружества спогодба за рамкови условия от 24.09.2008 г., общите търговски условия на супермаркети „К.” и техническите изисквания за съвместна дейност (т. 44 л. "" и сл. ДП) доставянето на стоката се извършвало с европалети, като за всяко връщане на европалетите се издавал отделен документ за връщане и отделно самостоятелно кредитно известие.
Кредитното известие (КИ) е първичен счетоВ. документ, с който се намалява данъчната основа или се нулира доставка, за която вече е издадена фактура. Съгласно чл. 115 ал. 1 от ЗДДС, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата в случай на изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. Съгласно ал. 3 от същия текст, при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие.
Необходимо условие за издаването на кредитно известие е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява посредством него, поради което и стойността по кредитното известие следва и трябва да е по-малка или равна на стойността на предходно издадената фактура, към която се отнася и не трябва да я превишава.
Според разпоредбата на чл. 115 ал. 4 от ЗДДС, кредитното известие притежава всички задължителни и незадължителни реквизити като тези на фактурата, съдържащи се в чл. 114 от ЗДДС. Освен това, кредитното известие задължително съдържа номера и датата на фактурата, към която е издадено то, както и основанието за неговото издаване (основанието за намаляването на данъчната основа или за развалянето на доставката).
Задълженото лице, което издава кредитното известие, го осчетоводява като приспадане от месечния си резултат със стойността на КИ и със знак минус. Получателят на същото това кредитно известие го осчетоводява, като увеличава счетоводния си резултат с посочената в КИ стойност. И в двата случая кредитното известие се осчетоводява в данъчния период, в който е издадено.
Съгласно разпоредбата на чл. 115 ал.2 от ЗДДС, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по чл. 115 ал.1 от ЗДДС.
В края на месец февруари "" г. в гр. П., за да избегне плащането на данъчни задължения от „Р. ""“ ЕООД подс. Р. Н. започнал да носи на св. Г. Н. за осчетоводяване кредитни известия към „К. Б. Е. е. К.“ КД с необичайно високи суми по тях. Тъй като била много натоварена в този период на годината тя включила представените й кредитни известия в дневниците за продажби към съответните периоди, като имала намерение по-късно да ги провери и засече с кореспондиращите им фактури за доставка.
Така през месец февруари "" г. в гр. П. подсъдимият представил на св. Г. Н. кредитно известие (КИ) № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД на стойност 337 920 лв. и начислен ДДС 67 584 лв. (т. 29 л. 139 ДП), и й възложил да го включи в дневника за продажби на „Р. ""“ ЕООД за месец февруари, както и стойностно да го включи в справката - декларация на „Р. ""“ ЕООД за месец февруари "" г. Представеното от подсъдимия КИ стойностно се различавало от действително издаденото и осчетоВ.о от купувача „К. Б. Е. е. К.“ КД, тъй като в последното в стойностите съществувала запетая преди последните две цифри (т.е. числата в представеното от подсъдимия КИ били същите, но без десетична запетая).
Без да знае и предполага, че това кредитно известие е с невярно съдържание и че по действително издаденото кредитно известие № ""/11.02."" г. стойностите са значително по-малки – 3 379.20 лв. и ДДС 675.84 лв., (била премахната десетичната запетая) при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД, св. Н. съставила дневник за продажбите за м. февруари "" г., в който отразила посоченото кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с обща стойност „337 920 лв.“ и начислен ДДС по нея „67 584 лв.“, като действителният размер на издаденото и осчетоВ.о при платеца кредитно известие било на обща стойност 4 055.04 лв. с ДДС (3 379.20 лв. и ДДС 675.84 лв.), а в подадената по електронен път справка - декларация по ЗДДС с вх. № ""/13.03."" г. (т. 22 л. 29 ДП) в кл. 01 вписала сумата от 845 169.66 лева относно общия размер на данъчните основи за оБлагане с ДДС при действително установен 1 183 089.66 лв. и по този начин променила резултата за периода, като в кл. 50 декларирала ДДС за внасяне в размер на 753.31 лева, докато действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 68 337.33 лева (т. 22 и 29 ДП).
Така, чрез използване на документ с невярно съдържание - кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 337 920 лв. и начислен ДДС по него 67 584 лв., подс. Р. Н. предопределил съдържанието на попълнените впоследствие от св. Н. дневник за продажби за м. февруари "" г. и справка –декларация по ЗДДС с вх. № ""/13.03."" г. С този механизъм на действие, чрез В.е на счетоводство с невярно съдържание - съставяне на дневник за продажбите за м. февруари "" г., в който стойностно бил отразен този документ с невярно съдържание (кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер 337 920 лв. и начислен ДДС по него 67 584 лв.) подс. Р. Н. избегнал плащането на данъчно задължение на „Р. ""“ ЕООД в размер на 67 584, 02 лв., като в кл. 01 от декларацията потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 845 169.66 лева при действително установен 1 183 089.66 лева и променил резултата за периода, като в кл. 50 декларирал ДДС за внасяне в размер на 753.31 лева, а действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 68 337.33 лева. В резултат дължимият косвен данък бил неправомерно редуциран, а плащането на действително установеното данъчно задължение – избегнато.
През месец март "" г. в гр. П. подсъдимият отново отишъл в счетоводната кантора на св. Н. и й представил кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. на стойност 4 286.38 лв. и ДДС 857.28 лв. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г. с данъчна основа 334 134.60 лв. и ДДС 66 826.92 лв., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД на обща стойност 339 278.26 лв. и начислен ДДС с общ размер 67 855.65 лв. (т. 29 л. 136 ДП) и й възложил да ги включи в дневника за продажби на „Р. ""“ ЕООД за месец март, както и стойностно да ги включи в справката-декларация на „Р. ""“ ЕООД за месец март "" г. Без да знае, че тези кредитни известия са с невярно съдържание и че в действителност такива кредитни известия не били издавани и осчетоВ.и при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, при В.е на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД св. Г. Н. съставила дневник за продажбите за м. март "" г., в който отразила посочените кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. с размер 4 286.38 лв. и ДДС 857.28 лв. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г. с данъчна основа (ДО) 334 134.60 лв. и ДДС 66 826.92 лв., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД на обща стойност 339 278.26 лв. и начислен ДДС с общ размер 67 855.65 лв., които не били издавани и осчетоВ.и при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД. В дневника за продажби на „Р. ""“ ЕООД за м. март "" г. св. Н. отразила кредитното известие с № ""/02.03."" г. „фактура“ със същия номер, със същите стойности и знак „минус“, което отговаряло именно на осчетоводяването на кредитно известие. В СД по ЗДДС с вх. № "" /11.04."" г., подадена по електронен път пред ТДД П., в кл. 01, относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС, св. Н. вписала сумата 415 372.37 лева при действително установени 753 790.35 лева и по този начин променила резултата за периода, като в кл. 50 декларирала ДДС за внасяне в размер на 257.83 лева, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 67 942.03 лева.
Така, чрез използване на документи с невярно съдържание - кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. на стойност 4 286.38 лв. и ДДС 857.28 лв. (т. 29 л. 136 ДП) и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г. с данъчна основа 334 134.60 лв. и ДДС 66 826.92 лв., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД на обща стойност 339 278.26 лв. и начислен ДДС с общ размер 67 855.65 лв., подс. Р. Н., предопределил съдържанието на попълнените впоследствие от св. Н. дневник за продажби за м. март "" г. и СД по ЗДДС с вх. № ""/11.04."" г. С този механизъм на действие, чрез В.е на счетоводство с невярно съдържание (съставяне на дневник за продажбите за м. март "" г.), в който стойностно били отразени тези документи с невярно съдържание (кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. на стойност 4 286.38 лв. и ДДС 857.28 лв. (т. 29 л. 136 ДП) и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г. с данъчна основа 334 134.60 лв. и ДДС 66 826.92 лв., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД) подсъдимият избегнал плащането на данъчно задължение на „Р. ""“ ЕООД в размер на 67 684.20 лв., като в кл. 01 от декларацията потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС в размер на 415 372.37 лв. при действително установен 753 790.35 лв. и променил резултата за периода, като в кл. 50 декларирал ДДС за внасяне в размер на 257.83 лв., а действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 67 942.03 лева. В резултат на това дължимият косвен данък бил неправомерно редуциран, а плащането на действително установеното данъчно задължение – избегнато.
На 19.03."" г. в гр. П. подс. Р. Н. прехвърлил дяловете на „Р. ""“ ЕООД на "" А.. На 27.03."" г. в гр. П., на основание чл.119 ал.3 т.1 ДОПК срещу „Р. ""” ЕООД бил издаден ревизионен акт (РА) № """" (том 23 л.67 и сл. ДП) с установен размер на задължението, ведно с лихвите за просрочие 358 518.77 лв. На 03.05."" г. в гр. П., "" А., в качеството му на управляващ на „Р. ""” ЕООД, подписал и подал жалба до дирекция „Обжалване и анализ на изпълнението“ срещу РА № """"/27.03."" г., която била точно копие на възражението срещу ревизионен доклад (РД) № "", депозирано от предишния управляващ - подс. Р. Н.. С решение № ""/29.06."" г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. РА бил потвърден. Впоследствие решението е обжалвано в Административен съд - П. /АД № ""/"" г., ХІІ с-в/. С решение ""/07.08.2013 г. жалбата против ревизионния акт е била отхвърлена. Това решение било потвърдено с решение ""/2014 г. на ВАС.
Независимо от извършените прехвърлителни правни действия, фактическото управление на дружеството продължавало да бъде осъществявано от подс. Р. Н., който продължавал да носи на счетоводителя Н. документи за осчетоводяване.
През месец април "" г. в гр. П. подс. Р. Н. представил на св. Н. кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер „66 969.30 лв.“ и начислен ДДС по него „13 393.86 лв.“, и й възложил да го включи в справка-декларация на „Р. ""“ ЕООД за месец април "" г. Без да знае, че формално подсъдимият вече не е управляващ на „Р. ""“ ЕООД, и че това кредитно известие е с невярно съдържание и в действителност такова кредитно известие не е било издавано и осчетоВ.о при платеца „К. Б. Е. К.“ КД, при Водене на счетоводството на „Р. ""“ ЕООД, св. Г. Н. съставила дневник за продажбите към СД по ЗДДС с вх. № "" /10.05."" г. на „Р. ""“ ЕООД, в който отразила КИ № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер „66 969.30 лв.“ и начислен ДДС по него „13 393.86 лв.“, като такова кредитно известие не е било издавано и осчетоВодявано при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД. В дневника за продажби на „Р. ""“ ЕООД за месец април "" г. св. Н. отразила кредитното известие с № ""/30.04."" г. като „фактура“ със същия номер, със същите стойности и знак „минус“, което отговаряло именно на осчетоводяването на кредитно известие. В СД по ЗДДС с вх. № ""/10.05."" г., подадена по електронен път пред ТДД - П., в клетка 01, относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС, св. Н. вписала сумата 5 030.70 лева при действително установени от експертизата 72 000 лева и така е променила резултата за периода, като в кл. 50 е декларирала ДДС за внасяне в размер на 120.03 лева, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 13 513.89 лева.
Така, чрез използване на документ с невярно съдържание - кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 66 969.30 лв. и начислен ДДС по него - 13 393.30 лв., подсъдимият предопределил съдържанието на попълнените впоследствие от св. Н. дневник за продажби за м. април "" г. и справка –декларация по ЗДДС с вх. № ""/10.05."" г. С този механизъм на действие, чрез Водене на счетоводство с невярно съдържание (дневник за продажбите за м. април "" г.), в който стойностно бил отразен този документ с невярно съдържание (кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 66 969.30 лв. и начислен ДДС по него - 13 393.30 лв.) подсъдимият избегнал плащането на данъчно задължение на „Р. ""“ ЕООД в размер на 13 393.89 лв., като в кл. 01 от декларацията потвърдили неистина, относно общия размер на данъчните основи за оБлагане с ДДС в размер на 5 030.70 лева при действително установен 72 000 лева и е променил резултата за периода, като в кл. 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 120.03 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 13 513.89 лева. Дължимият косвен данък бил неправомерно редуциран, а плащането на действително установеното данъчно задължение – избегнато.
От представените от „К. Б. Е. К.“ КД счетоводни справки и извлечения на осчетоВ.и при тях доставки (т. 44 л. 162 и сл. ДП), в партида „Р. ""“ ЕООД били отразени следните първични счетоводни документи: 1. Фактура № ""/11.02."" г. на обща стойност 98 530.38 лв.; 2. Кредитно известие с № ""/11.02."" на обща стойност (-4055, 04 лв.), издадено към ф-ра № ""/11.02."" г.; 3. Фактура № ""/25.02."" г. на обща стойност 133 890.06 лв.; 4. Фактура № ""/01.03."" г. на обща стойност 27 323.16 лв.; 5. Фактура № ""/17.03."" г. на обща стойност 76 753.38 лв.
В приложения по делото синтетичен хронологичен регистър „Доставчици“ - извлечение на отразени документи за доставени стоки партида „Р. ""“ ЕООД в счетоводството на „К. Б. Е. е. К.“ КД липсвали първични счетоводни документи с №№ ""/02.03."" г. и ""/02.03."" г., а през месец април "" г. това търговско дружество вече не е осъществявало търговска дейност с „Р. ""“ ЕООД.
КИ с № ""/02.03."" г. и с №""/02.03."" г. не били заведени в счетоводството на „К. Б. Е. е. К.“ КД, а били осчетоВодени само в това на „Р. ""“ ЕООД.
Междувременно на 26.03."" г. в гр. П. подс. Р. Н. и "" А. подписали споразумение (т. 43 л. 29 ДП). Според съдържанието на същото подс. Р. Н. и "" А. се договорили, че са констатирали наличие на допусната техническа грешка при издаването на процесните кредитни известия и правоприемникът "" А. поемал задължението, че ще извърши необходимите действия и процедури по коригиране и отстраняване на допуснатите технически грешки.
След като декларацията за м. април "" г. била подадена, подсъдимият уведомил св. Н., че вече не е собственик и управляващ на „Р. ""“ ЕООД и че новият собственик има свой счетоводител и св. Н. му предала счетоводната документация на дружеството.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че през месец май "" г. подс. З. се обадил по телефона на св. Н. К. – счетоводител, управляващ счетоводна кантора „Т. К. ""” ЕООД и поискал от нея да поеме счетоводството на дружеството. Той и обяснил, че върши услуга на предишния собственик на дружеството и му съдействал да го продаде, а сега съдействал на новия собственик за уреждане на счетоводното обслужване на новозакупеното дружество. Скоро след това в кантората й дошъл "" А. и й донесъл счетоводната документация на дружеството.
За месец май "" г. "" А. представил на св. К. за осчетоводяване само две данъчни фактури – за наем и гориво, които тя отразила в дневниците за покупки и продажби, а през следващите месеци я уведомявал, че фирмата не е извършвала дейност.
В същото време св. К. започнала да въвежда данните от първичните счетоводни документи на „Р. ""“ ЕООД в счетоводната си програма и обърнала внимание на издадените към „К. Б. Е. е. К.” КД процесни кредитни известия. Тя попитала "" А. дали е наясно с тези кредитни известия и направила коментар, че те са „необосновани”. Свидетелят А. й отговорил, че не знае и че не разбира. Дал телефонния номер на подс. Р. Н.. На 16.08."" г. в гр. П., тя се срещнала с него по повод притесняващите я обстоятелства, относно осчетоводяването на кредитните известия, но подсъдимият й отговорил, че е приключил с това дружество. След тази среща св. К. уведомила подс. З. и "" А., че не желае повече да се ангажира със счетоводното обслужване на „Р. ""” ЕООД.
Свидетелят И. Х. познавал подсъдимите Р. Н., Б. З., Д. А. и П. К.. Знаел, че подс. Р. Н. е собственик и управител на дружеството „Р. -""“ ЕООД, което се занимава с търговия и внос на плодове и зеленчуци и снабдява големите вериги „М.“ и „К.“. Свидетелят Х. бил собственик и управляващ на няколко фирми, част от които официално се управлявали от други лица. През 1994 г. св. И. Х. заедно с И. Н. купили консервната фабрика в гр. П.. До 2007 г. фабриката работила, но след това, поради липса на пазар и модерно оборудване, същата била нерентабилна и спряла да функционира.
На 31.07.2008 г. в гр. В. св. Х., чрез дружеството „А.“ ООД, представлявано от съпругата му М. Х.А (т. 49 л. 25 и сл. ДП) и от И. Н., сключил договор за банков кредит - овърдрафт с максимален разрешен размер 250 000 евро с „Ю. И Е. Д. Б.“ АД (т. 47 л.114 и сл. ДП). Според сключения анекс към договора от 24.11.2008 г., за обезпечение на вземането на бА.та, ипотекарните кредитори „Е. А.“ ЕООД, представлявано от св. И. Н. и „М. Г.“ ЕООД, представлявано от св. М. И.А (т. 47, л.34 ДП), учредили в полза на бА.та договорна ипотека върху имотите си, представляващи консервната фабрика в гр. П. и прилежащата й земя, а именно: парни котли, стерилен цех, вакуумно отделение, миячно отделение, машинна зала, хладилно хранилище и сервизни помещения. Фактически „М. Г.“ ЕООД се управлявало от св. И. Х. чрез „подставено лице” – св. М. И.А. Поради неплащане на месечните вноски по кредита, ипотекираният имот бил изнесен на публична продан по изпълнително дело № "" и на 19.04.2011 г. бил възложен на „И. П. И. С..” ЕАД за сумата от 692 181.93 лв. (том 48 ДП). Дружеството -купувач било в група с бАнката-кредитор „Ю. И Е. Д. Б.” АД и изкупувало имоти, изложени на публична продан, поради неплащане от страна на неизправни длъжници на тази бА. (том 46 л.116 и сл.).
До началото на "" г., „И. П. И. С..” ЕАД не било намерило купувач на консервната фабрика в гр. П.. Свидетелят И. Х. имал интерес от продажбата на фабриката в гр. П., защото изградената инфраструктура била собственост на едно от неговите дружества и очаквал да получи за нея пари от потенциалния купувач.
През месец февруари на "" г. св. И. Х. се срещнал с подс. Р. Н. и подс. Б. З. в гр. П.. Свидетелят убедил подс. Р. Н., че е по-добре да купи консервната фабриката в гр. П. и да произвежда продукция, отколкото да е доставчик на плодове и зеленчуци. Отделно от това св. Х. бил наясно, че дружеството на подс. Р. Н. „Р. -""“ ЕООД имало дългогодишна стопанска история в сектора си – търговия с плодове и зеленчуци и имало установени трайни търговски отношения с големи търговски вериги. Така се стигнало до идеята да бъде изтеглен инвестиционен банков кредит, като част от исканите средства трябвало да послужат за закупуването на фабриката, която да бъде ипотекирана в полза на бА.та като обезпечение, а останалата част за реновиране на фабриката и за закупуване на оборудване за производство на зеленчукови консерви и компоти.
Подсъдимият Б. З. поел ангажимент да осигури участието на счетоводител и да обезпечи правните действия за постигане на кредитирането. Свидетелят И. Х. се познавал с подсъдимия П. К., тъй като двамата имали дългогодишни партньорски отношения в бизнеса. Последният имал финансови възможности, както и практически опит в областта на производствената дейност, а също така и близки контакти с консултант, който да помогне за подготовката и изготвянето на необходимите за кредита документи. Свидетелят И. Х. се срещнал с подсъдимия П. К. и го убедил да участва, като той следвало да осигури средства за разходите по кредита – такси, дължими на избраната бА., за консултант за изготвянето на инвестиционен проект и на необходимите пред бА.та счетоводни документи.
Подсъдимият П. К. следвало да финансира и самоучастието, което представлявало 20% от стойността на искания кредит, както и да внесе 20% ДДС върху него. Той се съгласил да участва в начинанието, като поискал да стане съдружник в дружеството кредитоискател „Р. ""“ ЕООД, както и да управлява консервната фабрика в гр. П. след закупуването й.
В края на месец май "" г., подс. П. К. се обадил на св. Е. А. - инвестиционен консултант, когото познавал от години, да му помогне с изготвянето и комплектоването на документите за кандидатстването на „Р. ""” ЕООД за кредитиране. Обяснил му, че работи с група хора за възобновяване дейността на консервната фабрика в гр. П. и свидетелят А.ОВ им препоръчал да изберат „К. А. Б.” ЕАД, като дал телефона на свидетеля Л. Б., когото познавал лично и който бил служител в отдел „Големи корпоративни клиенти” на „К. А. Б.” ЕАД. Така, чрез св. Б., следвало да се уговори среща с представители на бА.та.
Свидетелят Л. Б. докладвал за новия клиент на св. Д. П. – началник отдел „Големи корпоративни клиенти“. Било направено проучване на потенциалния кредитоискател в Търговския регистър и в Централния кредитен регистър (ЦКР). Данните от публикуваните за предишните години отчети и баланси давали основание да се счита, че „Р. ""” ЕООД е стабилна фирма. Справката от ЦКР била за липса на отпуснати кредити към онова време. Служителите на „К. А. Б.” ЕАД проявили интерес към „Р. ""” ЕООД и била инициирана среща с представителите му.
Срещата се състояла на 07.06."" г. в Централния офис на БА.та в гр. С.. Представители на „К. А. Б.” ЕАД били свидетелите Д. П. и Л. Б.. Като представители на „Р. ""” ЕООД на срещата се явили подсъдимите Д. А., Р. Н. и П. К.. Подсъдимият Р. Н. се представил като предишен собственик и управляващ дружеството „Р. ""” ЕООД и настоящ служител, който отговаря за внос на плодове и зеленчуци от Т.. Подсъдимият Д. А. се представил за брат си - "" А. – настоящ собственик и управляващ „Р. ""” ЕООД, а подсъдимият П. К., като отговарящ за производството на предприятието – бъдеща инвестиция на дружеството. Разговорът протекъл основно между св. Д. П. и подсъдимия Р. Н., който бил компетентен за цялостната дейност на търговското дружество.
Подсъдимият Р. Н. обяснил на представителите на бА.та, че „Р. ""” ЕООД внасяло плодове и зеленчуци от Т. и продажбата им на дребно в Б., но поради дългото му отсъствие от страната било по-добре дружеството да бъде прехвърлено на А., за да има представителна власт като присъстващ в страната. Подсъдимите обяснили, че това е направено, за да разширят дейността на дружеството, с оглед потенциала да направят консервна фабрика в гр. П. и да осигурят постоянна запълняемост на капацитета на фабриката. Подсъдимият Р. Н. заявил на присъстващите представители на бА.та, че „Р. ""“ ЕООД доставя селскостопанска продукция на големи търговски вериги като „М. К. Е. К.” и „К.”. Наблегнал на „К.”, като подчертал високите изисквания на това дружество към качеството на доставяните плодове и зеленчуци. Било обяснено, че дружеството - кредитоискател решило да инвестира в производството на консерви, което щяло да оптимизира текущата (основна) дейност на „Р. ""” ЕООД в две насоки – цената на суровината и транспортните разходи. За целта, дружеството щяло да закупи производствена сграда на консервна фабрика, находяща се в гр. П.. Обърнал внимание на представителите от кредитната институция, че търговията с плодове и зеленчуци, осъществявана от „Р. ""” ЕООД, била дейност, носеща големи печалби на дружеството и сама по себе си била достатъчна да осигури изплащането на искания кредит. Той посочил като пример обстоятелството, че дружеството вече било изплатило такъв кредит към „У. Б.” АД.
Подсъдимият Р. Н. обяснил, че регионалното производство и доставка на плодове и зеленчуци щяло да бъде допълвано с внос от Т., а по отношение на пазара на произведената продукция, дружеството имало сравнително лесен достъп до местния пазар, посредством контактите си с големите търговски вериги, както и че намеренията на „Р. ""” ЕООД били да развие търговски отношения с Р. и У.. По отношение на инвестицията - консервната фабрика в гр. П., подс. Р. Н. и П. К. обяснили, че се иска финансиране за закупуването на производствената сграда, за ремонт на част от сградата и за закупуване на машини и съоръжения.
За обезпечението на кредита следвало да се учреди в полза на бА.та ипотека върху закупената фабрика. Подсъдимите обяснили, че са извършили проучване и са установили, че пазарната стойност на този имот е по-висока от тази на искания кредит, както и че разликата в покупната цена на имота и пазарната му стойност се дължала на обстоятелството, че фабриката била обезпечение по лош кредит и била закупена и предложена за продажба на дисконтирана (намалена) стойност.
За дружеството кредитоискател „Р. ""“ ЕООД представителите на бА.та разполагали с отчети и информация налична в Търговския регистър и към датата на тази среща финансовите отчети на дружеството изглеждали разумни спрямо изнесената информация от подсъдимите за бъдещата инвестиция.
След проведената среща представителите на бА.та се договорили с подсъдимите за изпращането на оферта. Било поставено като условие финансирането от страна на бА.та да бъде частично – 80 % без включването на ДДС, което условие било прието от подсъдимите, тъй като обичайната практика при финансиране на инвестиционни кредити била такава.
На същата дата – 07.06."" г., в гр. С., св. Б. изготвил консолидиран доклад до управителния съвет на „К. А. Б.” ЕАД, относно проведената среща, в който доклад били отразени дискутираните при проведената среща теми (т. 41 л. 47 ДП).
В средата на месец юни "" г. в гр. С., св. Д. П. докладвала потенциалната сделка на св. Б. В.А – директор „Корпоративно и инвестиционно банкиране” и член на управителния съвет на „К. А. Б.” ЕАД, за срещата с представителите на „Р. ""“ ЕООД и св. В.А разпоредила изпращането на оферта на „Р. ""“ ЕООД.
На следващия ден – 08.06."" г., офертата била изпратена в пощенската кутия на „Р. ""” ЕООД, открита от подс. Р. Н. за целите на предстоящото кредитиране (т.13 л.13 ДП). Предложен бил кредит в размер до 1 000 000 евро с цел частично финансиране на покупка на недвижими имоти, машини и съоръжения и ремонтна дейност на консервно предприятие в гр. П.. Срокът на предложения кредит бил 96 месеца с гратисен период от 1 година. Като обезпечение, бА.та искала първа по ред ипотека и застраховка върху недвижими имоти, залог върху новозакупените машини и съоръжения, залог на вземания по сметките на дружеството. Също така от страна на бА.та било поставено условие бившият и настоящият собственик да се задължат по договора за кредит като физически лица.
Няколко дни след проведената среща и след изпращането на офертата, св. Л. Б. се свързал по телефона с подс. Р. Н., който му казал, че е съгласен с офертата на бА.та, но не е съгласен да стане съдлъжник по кредита като физическо лице. Свидетелката П. била уведомена за това и приела подс. Р. Н. да отпадне като съдлъжник по кредита. Свидетелят Л. Б. уведомил подс. Р. Н. за взетото решение, който от своя страна потвърдил, че офертата на „К. А. Б.” ЕАД е приета от „Р. ""” ЕООД и с това започнала работата по събирането на необходимите документи и сведения.
На 15.06."" г. св. Б., по указание на св. П., изпратил на пощенската кутия на „Р. ""” ЕООД бланки за попълване (т. 13 л. 23 ДП).
БАнката заявила правото си да иска допълнителна информация от фирмата – кредитоискател във връзка с одобряването и отпускането на кредита.
Въз основа на получените от дружеството – кредитоискател документи, банковият служител следвало да изготви кредитно предложение до управителния съвет на бА.та, което да бъде разгледано и въз основа на което да бъде взето решение за разрешаване или отказване на кредитирането.
В мотивите към присъдата е посочено, че кредитното предложение се състояло от три взаимосвързани документа: 1. Кратко описание на структурата на сделката (размер на кредита и вид на валутата, вид на кредита, цел, начин на усвояване, такси и комисиони, лихва, срок, допълнителни условия, обезпечения, кредитна задлъжнялост на клиента към други финансови институции; 2. Информация, относно структурата на фирмата - кредитоискател и нейните свързани лица, информация за управителните й органи, стопанска история и дейност на фирмата -кредитоискател, информация за взаимоотношения с други банки и с доставчиците й. Тази част от кредитното предложение следвало да бъде проверена от управление „Финансова сигурност” към БА.та, а кредитното предложение да бъде внесено за разглеждане и одобрение от Кредитния съвет едва след получаване на одобрение от управлението по сигурността. 3. Детайлна информация в две основни позиции: първа позиция - детайлно описание на структурата на кредита, начин на усвояването му, целта на кредитирането и очакванията от това финансиране; втора позиция – финансов анализ, изготвен на базата на предоставената от фирмата - кредитоискател финансова информация – бъдещи парични потоци за периода на кредита. Целта на този финансов анализ била да се покаже дали фирмата - кредитоискател на базата на своите текущи финансови показатели и бъдещи прогнозни такива от текущата й дейност би била в състояние да обслужва кредита. В тази част на кредитното предложение се взимало отношение по очакваната доходност на бА.та от този кредит и отношение по основните рискове (кредитен, валутен, пазарен и управленски).
През месец юни "" г. в гр. П., подс. Б. З., св. Х. и подс. П. К. се срещнали със св. Г. П. и поискали от нея да изготви необходимите за кандидатстването счетоводни документи на „Р. ""” ЕООД, за което, при отпускане на кредита, й обещали възнаграждение. Отделно от това семейство П. – Г., А. и К. П. дължали пари на подс. З. и тя се чувствала задължена. На св. Г. П. били разяснени основните параметри на искания кредит – размер от около 1 млн. евро, който щял да бъде усвоен на три части – за покупка на фабриката, за ремонт на сградата и за покупка на съоръжения. Обяснили й също така, че щели да подадат документи за кандидатстване за кредит за закупуване на консервна фабрика в „К. А. Б.“ ЕАД. Свидетелката Г. П. трябвало да изготви междинни баланси и отчети на приходи и разходи, както и на парични потоци на дружеството - кредитоискател.
На 20.06."" г. в гр. С., св. Б. изпратил електронно писмо на „Р. ""” ЕООД с искане за представяне на следните документи и информация – отчет на паричните потоци и баланс към 31.12.2011 г.; междинен отчет на паричните потоци и баланс към 31.03."" г.; информация за вземания от клиенти към 31.12.2011 г. и към 31.03."" г.; информация за предоставени аванси и за ДМА в процес на изграждане към 31.12.2011 г. и към 31.03."" г.; задължения към доставчици към 31.12.2011 г. и към 31.03."" г.; задължения на дружеството към финансови институции към 31.12.2011 г. и към 31.03."" г., други задължения към 31.12.2011 г. и към 31.03."" г.; попълнени искания за кредит, декларация за свързаност и декларация за действителен собственик.
По указания на св. Е. А.ОВ – консултант на проекта, подс. П. К. поискал от св. Г. П. да заложи в счетоводните документи такива стойности, с които да покаже приблизителна печалба за „Р. ""” ЕООД от около 300 000 лв. за междинния период от началото на "" г. до края на месец юни "". Подсъдимият Б. З. указал на св. Г. П. при изготвяне на документ и за връзка с бАнката да ползва електронната пощенска кутия на „Р. ""” ЕООД и й дал наименованието и паролата на пощенската кутия.
Свидетелката Г. П. поискала от подсъдимия Б. З. по-конкретна информация за дейността на „Р. ""“ ЕООД и той й дал телефона на св. Н. К. - счетоводител на „Р. ""” ЕООД. Свидетелката Г. П. се свързала с нея, посетила офиса й в гр. П. и получила от нея баланса и ОПР на дружеството за 2011 г., годишната данъчна декларация за 2011 г. и междинни баланс и ОПР до 22.03."" г. – към момента на смяната на собствеността. Свидетелката Г. П. се срещнала със св. К. и получила от нея исканите данни, с които последната разполагала към момента, за вземанията и задълженията на дружеството.
След като се прибрала в дома си в гр. П., св. Г. П. отворила пощенската кутия на „Р. ""” ЕООД и се запознала с получената до момента кореспонденция, основно със списъка на документите, поискани от „К. А. Б.“ ЕАД. Първоначално тя се опитала да попълни искането за отпускане на кредит, но срещнала трудности, тъй като нямала необходимата информация за доставчици, клиенти, активи и други данни, свързани с дейността на „Р. ""” ЕООД. Уведомила за това подс. Б. З., който й уредил среща с подс. Р. Н., който разказал на св. Г. П. за дейността на дружеството до м. март "" г. На 25 юни "" г. в гр. П., св. Г. П. изпратила до бА.та в гр. С. чрез електронни писма, използвайки електронната пощенска кутия на „Р. ""” ЕООД, следните документи: баланс и ОПР на Дружеството към 23.03."" г.; спогодба за рамкови условия между „Р. ""” ЕООД и „К. Б. Е. е. К.” КД от 24.09.2008 г.; Анекс № 1 към споразумение за търговски условия между „Р. ""” ЕООД и „М. К. Е. К. Б.” ЕООД; ГДД на Дружеството за 2011 г.; счетоВ. баланс на Дружеството към 31.12.2011 г.; отчет за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2011 г.; отчет за паричните потоци по прекия метод за 2011 г.; справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори към 31.12.2011 г.; отчет за разхода на горива и енергия за 2011 г.; справка за продажбите и търговските обекти на Дружеството през 2011 г.; отчет за заетите лица; средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2011 г.; справка за ДМА през 2011 г.; справка за платените данъци и такси, свързани с околната среда за 2011 г.; справка за приходите и разходите от лихви за 2011 г.; справка за изплатени доходи на физически лица през 2011 г.; хронологичен регистър на Дружеството за 2011 г.; договор за покупко-продажба на дружествен дял от 19.03.1012 г. между подсъдимия Р. Н. и "" А.; приемо-предавателен протокол на счетоводната документация от същата дата; договор за покупко-продажба на ДМА от 07.03."" г. между продавача „Р. ""” ЕООД с управляващ Р. Д. Н. и купувача „С. М.” ЕООД с управляващ И. А. Х. и приемо-предавателен протокол към него; акт за регистрация на „Р. ""” ЕООД по ЗДДС; удостоверение изх. № ""/10.09.2008 г. на Агенция по вписванията (АВ); отчет за приходите и разходите на Дружеството към 23.03."" г.; счетоВоден баланс на Дружеството към 23.03."" г.; задължения към доставчици; вземания от клиенти. Счетоводните документи за 2011 г. били изготвени от св. Н. – счетоводител на Дружеството по време на управлението на подс. Р. Н. /л.34 и сл. от т.13 ДП/. Тези документи съдържали сведения за дейността и финансовото състояние на „Р. ""” ЕООД през 2011 г. и "" г., което било видно от самите тях.
В началото на месец юли "" г. в гр. С., св. Б., позвънил на телефон "", от който му се обадил подс. Б. З.. Мислейки си, че разговаря с управителя на дружеството той поискал да бъде изготвена разбивка на разходите по инвестицията в табличен вид. Подсъдимият уведомил за това св. Г. П., която след като се консултирала с подс. П. К. направила разпределението на разходите за инвестиция в табличен вид и ги изпратила по електронна поща на бА.та на 19.07."" г. В справката били отразени сведения за разходи за покупка, доставка и монтаж на линия за печен белен пипер, линия за стерилизирани консерви и парен котел, както и за ремонт и реконструкция в общ размер от 1 620 000 лева.
С изброените документи и справки, на 25.06."" г. в гр. П. св. Г. П., представяйки се пред св. Б. за счетоводител на „Р. ""” ЕООД, му изпратила по електронна поща в гр. С. изготвените от нея счетоводни документи, съдържащи неверни сведения – междинен счетоВ. баланс и отчет за приходите и разходите на Дружеството - кредикоискател към 22.06."" г., във всяка графа от които били заложени неверни цифрови показатели, тъй като през периода април, май и юни "" г. „Р. ""” ЕООД не развивало стопанска дейност (т. 13 л. 34 и сл. ДП). Конкретно, при подадени данни в междинен ОПР (отчет за приходите и разходите) на Дружеството за периода, в който „Р. ""” ЕООД е осъществявало търговска дейност - до 23.03."" г., за разходи за суровини, материали и външни услуги в общ размер 66 000 лв., отразените в междинен ОПР на Дружеството до 22.06."" г. били 80 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за счетоводна печалба в размер 55 000 лв., отразените в междинен ОПР на Дружеството до 22.06."" г. били 120 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за нетни приходи от продажби в размер 1 824 000 лв., отразените в междинен ОПР на Дружеството до 22.06."" г. били 3 931 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за текущи активи в размер 13 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 323 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за касови наличности в размер 12 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 39 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за обща сума на актива в размер 375 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 881 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за неразпределена печалба в размер 0 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 595 000 лв. При подадени верни данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за текуща печалба в размер 55 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 108 000 лв. При подадени верни данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за задължения към доставчици в размер 123 000 лв., отразените в междинен счетоВоден баланс на Дружеството до 22.06."" г. били 173 000 лв.
В края на месец юни "" г. в гр. П., на св. Г. П. й било възложено от св. Х. и подс. П. К. да изготви бизнес-план на „Р. ""” ЕООД, който да бъде представен пред „К. А. Б.“ ЕАД. Тъй като нямала достатъчно опит тя се обърнала за съдействие към св. С. К. (понастоящем М.) – приятелка на майка й, св. А. П. (том 11 л. 129 и сл. ДП). При изработването на бизнес-плана, св. М. се ръководела изцяло от предоставените й от св. Г. П. данни и документи, които от своя страна получавала на електронната поща на електронния адрес на „Р. ""” ЕООД от подс. П. К. и св. И. Х.. На 27.06."" г., подс. П. К. изпратил в електронната пощенска кутия на „Р. ""” ЕООД писмо с прикачен на файл документ, озаглавен „Технико- икономическа обосновка на „Р. ""” ЕООД с. П.”, който представлявал резюме на бизнес-план /л.98-л.104 т.13 ДП/. Обосновката била изготвена от консултанта му – св. Е. А.ОВ, въз основа на сведения, предоставени му от св. Х. и подс. П. К.. Тази обосновка послужила като основа при изготвянето на бизнес-плана от св. Г. П. и С. К.. В тази обосновка било отразено, че изграждането на предприятието щяло да бъде извършено от „М. Г.” ЕООД – „фирма с доказани възможности в страната и чужбина, със съдействието на проектантската фирма „Б. - В. Т.” ООД“. Отразено било също така, че партньорите търсещи продуктите на „Р. ""“ ЕООД са подписали предварителни контракти с компанията и са със сериозни намерения да увеличават своите заявки, но дружеството иска да покаже продукцията си и на вътрешния пазар и за целта ще използва търговските си възможности. Като местни клиенти на „Р. ""” ЕООД били посочени „К.”, „М.” и „Б.”, а като чуждестранни клиенти били посочени АОЗТ „К.”, ТОО „Б.” и „М. П.”.
Проектантската фирма „Б. - В. Т.” ООД била изпълнила идеен проект за консервната фабрика в гр. П. през 2008 г. по искане на св. И. Н. – управляващ „Е. А.” ЕООД по онова време. По този проект през 2009 г. били извършени частични подобрения и ремонти в една от производствените сгради на фабриката, които били финансирани с част от изтегления от „А.” ООД кредит през 2008 г. През "" г. „Б. - В. Т.” ООД не е имала договорни отношения с „Р. ""” ЕООД.
Собственик и управител на „М. Г.” ЕООД била св. М. И.А, като фактически дружеството се управлявало от св. И. Х.. Дружеството държало малко заведение и нямало опит в изграждането на преработвателни предприятия, нямало наети на трудов договор работници, не разполагало с необходимите машини и съоръжения, нито с превозни средства.
В началото на месец юли "" г., св. И. Х. изпратил на св. Г. П. по електронната поща, чрез електронната пощенска кутия на „М. Г.” ЕООД неподписана оферта от 01.06."" г. за изработка, доставка и монтаж на технологични линии за производство на печен белен пипер и за производство на стерилизирани консерви, както и на парен котел.
Офертата била с възложител „Р. ""” ЕООД и изпълнител „М. Г.” ЕООД.
Изпратил й също така договори за покупко -продажба между „Р. ""” ЕООД с чуждестранни фирми, но не посочените в обосновката, а други – украинските „А.” ООО и „П.” ООО. Договорите били съставени на руски език и не били подписани от представляващи дружествата – съконтрагенти лица.
Въз основа на тези сведения, съдържащи се в изпратените от св. Х. и подс. П. К. договори и оферти, в началото на м. август "" г. в гр. П., св. Г. П. и С. М. изготвили бизнес-план на „Р. ""” ЕООД /л.37-44 т. 14 ДП/.
Изготвеният от свидетелките Г. П. и С. М. бизнес-план в края на месец август "" г. бил разпечатан от Г. П. и предаден на подс. Д. А., който го занесъл в кантората на подс. Б. З. и там, поради отсъствието на "" А., положил подписа си на позиция „управител”. Бизнес-планът бил подпечатан с мокрия печат на „Р. ""” ЕООД и заедно с други документи, бил изпратен в централата на „К. А. Б.” ЕАД в гр. С.. В резюмето на представения пред „К. А. Б.” ЕАД бизнес-план на „Р. ""” ЕООД била обоснована икономическа необходимост от изграждане на предприятие за преработка на плодове и зеленчуци в гр. П.. Според т. 3.1 от Плана /т.14 папка 2, л.59/, управляващият "" А. притежавал богат професионален опит и умения в областта на търговията и селското стопанство. "" А. не притежавал такъв опит, същият бил криминално проявен и многократно осъждан (том 43 л. 44 и сл. ДП).
Като цел за развитието на новия бизнес, в бизнес-плана било посочено организирането на производство за реализация на съществуващите търговски договори. Като настоящи клиенти в бизнес-плана били посочени търговските вериги с обем продажби „К.Б.“ 20%, „М. К.“ 30% и „Б.“ 6%, както и чуждестранните АОЗТ „К.” 30%, „П.” 22% и „А.” ООО 28%. Към момента на изготвянето на този бизнес план „Р. ""” ЕООД не осъществявало стопанска дейност и през месеците юли и август "" г., търговските вериги „К.“, „М. К. Е. К.“ и „Б.“ вече не били клиенти на „Р. ""“ ЕООД, а чуждестранните (украински) дружества, нямали сключени договори с дружеството.
Като доказателство за заявените в бизнес-плана бъдещи търговски взаимоотношения, в началото на месец октомври "" г., подс. Б. З., изпратил по електронна поща в централния офис на бА.та в гр. С. прикачени следните договори на хартиен носител:
Договор за покупко-продажба № ""/060101 от 01.06."" г. с продавач „Р. ""” ЕООД и купувач „А.”, съставен на руски език (превод в том 38 л. 134 и сл., на руски език – том 39 л. 86 и сл. ДП). Подписът на позиция „продавач” /тази на представляващия „Р. "" ЕООД "" А./, бил положен от подсъдимия Д. А.. Договор за покупко-продажба № "" от 01.06."" г. с продавач „Р. ""” ЕООД и купувач „П.”, съставен на руски език (превод в том 38 л. 143 и сл., на руски език – том 39 л. 86 и сл. ДП). Подписът на позиция „продавач” (тази на представляващия „Р. ""“ ЕООД "" А.), бил положен от подсъдимия Д. А.. Договорите с доставчик „Р. ""“ ЕООД и купувачи „А.” и „П.” били осигурени от подсъдимия З., св. И. Х. и подс. П. К.. През пролетта на "" г. св. И. Х. осигурил договор за доставка на буркани с продавач „К. Ф. Б. Г. К.” ООД и купувач „Р. ""” ЕООД от 21.05."" г. Този договор бил съставен от управителя на дружеството – св. Г. К. (том 45 л. 27 и сл. ДП) и бил подписан от него. Свидетелят създал „К. Ф. Б. Г. К.” през 2009 г. с предмет на дейност продажба на стъкларски изделия, производство на молдовски производител. Той се познавал със св. И. Х. от много години. През месец май "" г. в гр. П., св. Х. го потърсил и му обяснил, че представлява група хора, които искали да пуснат в действие консервната фабрика в гр. П. и на него било поръчано да вземе оферти и да се занимае с доставката на стъкления амбалаж, кашоните и етикетите. Тъй като св. Х. говорел за големи доставки – за над 3 млн. буркана годишно, св. Г. К. проявил интерес. И. Х. поискал писмен договор и на 21.05."" г. свидетелят К. му предоставил подписан от него и подпечатан с печата на дружеството – доставчик договор за доставка на буркани. Обърнал внимание, че производителят иска авансово плащане на доставките, на което св. И. Х. му отговорил, че в момента се урежда кредит и плащането ще стане едва след отпускането му.
На 04.10."" г. в гр. П., подс. Д. А. положил подписа си на позиция „купувач“ и на този договор, който също бил прикачен и изпратен по електронна поща на св. Б. в гр. С., заедно с фиктивните договори за покупко- продажба с чуждестранните фирми.
В началото на месец юли "" г. в гр. С., св. Б. започнал изготвянето на финансов анализ, който следвало да покаже дали „Р. ""” ЕООД би било в състояние да изплаща отпуснатия му кредит при две хипотези: при осъществяване и при провал на инвестиционния проект по пускане в експлоатация на консервната фабрика и продажба на произведените консервирани храни. В тази връзка, при възникнала необходимост от уточнения или допълнителни сведения, кредитният инспектор осъществявал контакти по телефона с № "" с подс. Б. З., мислейки, че разговаря с управителя А.. На 06.07."" г. в гр. С., св. Б. се обадил по телефона на подс. З. и поискал да му бъдат изпратени по електронна поща прогнозни парични потоци от производството на консерви през периода на изплащане на кредита. Прогнозните финансови документи следвало да бъдат част от бизнес-плана на „Р. ""” ЕООД, но тъй като последният все още не бил представен пред бА.та, св. Б. се нуждаел от прогнозните счетоводни данни за изготвянето на финансовия анализ на дружеството - кредитоискател. Подсъдимият З. насочил св. Б. да се обади на счетоводителката на „Р. ""“ ЕООД – св. Г. П., което последният сторил.
На 15.07."" г., с електронно писмо, св. Б. поискал от Г. П. изработването на прогнозен отчет за приходите и разходите на „Р. ""” ЕООД към 31.12."" г. и прогнозен баланс към 31.12."" г., включващ приходите и разходите на Дружеството -кредитоискател от основната му дейност и приходите и разходите, произлизащи от пускането на консервната фабрика в експлоатация.
Свидетелят И. Х. и подс. П. К. проследявали кореспонденцията от пощенската кутия на „Р. ""” ЕООД и при всяко искане на документи и информация, се консултирали със св. Е. А.. Тъй като прогнозните документи били важна част от икономическата обосновка на инвестиционния проект, подс. П. К. се обадил на св. Г. П. и й казал да се свърже със св. Е. А. за разяснения, което тя сторила. В последвалия разговор св. А.ОВ подчертал, че прогнозните парични потоци били искани от бА.та за периода на плащане на кредита - до 2020 г., като посочените в тях стойности следвало да бъдат съобразени с плащането на вноските по кредита. Свидетелката Г. П. с помощта на св. С. К. (понастоящем М.) започнали работа по прогнозните парични потоци.
При изготвянето на прогнозния паричен поток за дейността на консервната фабрика за месеците ноември и декември "" г. (т. 14 л. 1 и сл. ДП), тя използвала данните – вид продукция, количества и стойности от предоставените й от св. И. Х. договори с чуждестранни фирми. В хода на изработването на прогнозния паричен поток (ППП), тя установила, че предмет на краткосрочни доставки в тези договори основно са компоти, и че производството им не отговаря на сезонността им, което съобщила на св. Х. в телефонен разговор. Той й казал да нанася данните по своя преценка.
През следващите дни св. Г. П. изготвила прогнозния паричен поток за "", 2013, 2014 и 2015 г., в които заложила нагласени от нея стойности и в края на месец юли "" г. ги изпратила по електронна поща на св. Б. в гр. С.. Тя се забавила с изготвянето на прогнозните баланс и ППП за "" г. В началото на месец август "" г. св. Б. провел телефонен разговор с подс. Б. З., мислейки, че разговаря с управителя "" А.. Свидетелят Б. изказал недоволството си от проточеното във времето предоставяне на сведения от страна на дружеството - кредитоискател. Изтъкнал, че подобен начин на работа е несериозен, както и че „Р. ""“ ЕООД не е внесло и такса за разглеждане на кредита и тези обстоятелства биха довели до преустановяване на работата по кредита. Поискал в кратък срок да бъдат представени прогнозните балансови стойности от търговската дейност с плодове и зеленчуци на „Р. ""” ЕООД за периода "" г. – 2020 г. Подсъдимият Б. З. му дал телефона на св. А. П. и обяснил на св. Б., че това е главният счетоводител на дружеството и занапред щяла да работи само за нуждите на кредита.
Междувременно, на 31.07."" г. мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на св. А. П. по досъдебно производство № ""/"" г., по описа на ОСО при ОП П., била изменена в „домашен арест”, изпълнявана на домашния адрес на семейство П. към инкриминирания период – в гр. П., ж.к. „Т.“ бл. "" вх. "" ет. "" ап. "". След като се прибрала в дома си, св. А. П. била посетена от подсъдимите Б. З. и Д. А.. Била въведена в ситуацията с кредита на „Р. ""” ЕООД и на 06.08."" г. А. П., по молба на З., се включила да помогне при съставянето на прогнозните счетоводни документи, както и на други счетоводни документи, искани от представители на „К. А. Б.” ЕАД. За изготвянето на исканите от бА.та счетоводни справки и таблици, св. А. П. поискала от подс. Б. З. всички фактури за доставки и продажби на плодове и зеленчуци, издадени на и от „Р. ""” ЕООД през периода 2009 - 2011 г. Обяснила му, че за изготвянето на прогнозните балансови стойности от търговската дейност с плодове и зеленчуци, е необходимо да пресметне закупени и продадени количества от всеки вид на годишна база, за да може да направи прогноза, която да изглежда достоверна. Исканите документи били предоставени на св. А. П.. В следващите дни на месец август "" г., тя провела телефонен разговор със св. Б., на когото се представила като счетоводител на „Р. ""“ ЕООД. Обяснила на свидетеля, че Г. П. е нейна дъщеря и й помагала в работата и се ангажирала лично да изготви прогнозните счетоводни документи в кратки срокове.
След 06.08."" г. до края на месец септември "" г., свидетелките А. и Г. П. изработили заедно всички изискани от свидетеля Б. прогнозни счетоводни документи на „Р. ""” ЕООД и му ги изпратили в гр. С., като нагласили цифровите показатели в тях по начин, показващ че кредитоискателят е работеща и успешна фирма със стабилни икономически показатели, което, дори при неуспех на инвестиционния си проект, притежава ресурс да изплати предоставения му кредит. Свидетелките П. направили това, като за ориентир използвали наличните фактури на дружеството -кредитоискател от периода 2009 г. – 2011 г., в който последното действително осъществявало успешна търговия с плодове и зеленчуци. Освен това, при изработването на прогнозните документи, двете се съобразявали с указанията на външния консултант – св. Е. А.ОВ.
На 07.08."" г. св. Е. А. дал адреса на електронната си пощенска кутия на св. Г. П., а тя му изпратила с електронно писмо съставените от нея и вече изпратени в „К. А. Б.” ЕАД прогнозни парични потоци (ППП) за дейността на консервната фабрика от "" г. до 2015 г. включително (том 39 л. 213 ДП). След като ги прегледал на следващия ден, свидетелят Е. А. се свързал по телефона с Г. П. и й обърнал внимание, че във вече предадения в бАнката прогнозен паричен поток за "" г. било залегнало начало на производствената дейност на фабриката през месец ноември "" г., което не било реалистично. Той поискал от св. Г. П. корекция на прогнозните парични потоци за "" г. Тя от своя страна нагласила показателите според указанията му и уведомила за корекцията св. Б.. Свидетелят Е. А.ОВ провел разговор със св. А. П. и й указал да включи месечните вноски по кредита в прогнозните парични потоци, като се ръководи от заложените в офертата на бА.та параметри. Разяснил й, че към края на всяка година „Р. ""” ЕООД трябвало да прогнозира печалба, която да покрива и месечната вноска по кредита в размер на около 180 000 евро. Свидетелят А.ОВ отбелязал, че прогнозите били от изключително значение за изработването на финансов анализ. Ако след анализа кредитирането бъде одобрено, кредитният инспектор щял да пристъпи към изготвянето на кредитното предложение и внасянето му за разглеждане пред контролните органи - в отдела за определяне на риска.
През месец септември "" г. св. Б. се обадил по телефона на св. А. П. и я уведомил, че е разгледал вече изпратените му балансови документи от търговската дейност на „Р. ""” ЕООД и от заложените в тях балансови стойности е констатирал, че „Р. ""” ЕООД може да изплаща вноските по кредита само от текущата си търговска дейност.
След този разговор, на 19.09."" г., А. П. изпратила изготвените от нея прогнозни балансови стойности в окончателен табличен вид на св. Б. (том 39 л. 155 и сл. ДП).
Във всяка графа от прогнозните балансови стойности от търговската дейност с плодове и зеленчуци на „Р. ""” ЕООД за периода "" - 2020 г., били заложени неверни цифрови показатели, тъй като „Р. ""” ЕООД нямало дейност след м. март "" г. Представените пред „К. А. Б.” ЕАД в гр. С. прогнозни счетоводни документи били съставени въз основа на счетоводните документи на Дружеството за 2009 – 2011 г. На 21.09."" г. А. П. прегледала отново вече изпратените на бА.та прогнозни документи и установила, че за периода 2014 г. – 2017 г., според заложените от нея и от Г. П. цифрови данни, щял да бъде установен прогнозен спад в печалбата на „Р. ""” ЕООД. Притеснена от това, тя позвънила на св. Б. в гр. С. и му съобщила за прогнозния спад и за необходимостта от корекции. Обяснила резултата с недоглеждане.
В края на месец септември "" г. св. А. и Г. П. представили пред „К. А. Б.” ЕАД в гр. С., чрез електронно писмо, коригираните прогнозни парични потоци за периода "" г. – 2020 г. от цялостната дейност на дружеството - кредитоискател.
Прогнозен отчет за приходите и разходите на „Р. ""” ЕООД към 31.12."" г. и прогнозен баланс към 31.12."" г., включващ приходите и разходите на дружеството - кредитоискател от основната му дейност и приходите и разходите, произлизащи от пускането на консервната фабрика в експлоатация били съставени от А. и Г. П. през втората половина на месец август "" г. Подсъдимият Д. А. положил подписа си на позиция „лице за контакт” под името "" А., след което документът бил подпечатан с печата на „Р. ""” ЕООД и изпратен в централата на „К. А. Б.” ЕАД в гр. С. (т. 38 л.22 и сл. ДП).
Във всяка графа от прогнозните баланс и отчет за "" г. били заложени неверни цифрови показатели, тъй като през периода април, май и юни, юли, август на "" г. „Р. ""” ЕООД не развивало стопанска дейност.
Конкретно, при подадени данни в междинен ОПР на дружеството за периода до 23.03."" г., за разходи за суровини, материали и външни услуги в общ размер 66 000 лв., отразените в прогнозен ОПР на дружеството към 31.12."" г. били 415 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за счетоводна печалба в размер 55 000 лв., отразените в прогнозен ОПР на дружеството към 31.12."" г. били 454 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за нетни приходи от продажби в размер 1 824 000 лв., отразените в прогнозен ОПР на дружеството към 31.12."" г. били 7 877 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за текущи активи в размер 13 000 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 250 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за касови наличности в размер 12 000 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 70 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за обща сума на актива в размер 375 000 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 3 588 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за неразпределена печалба в размер 0 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 595 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за текуща печалба в размер 55 000 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 409 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за задължения към доставчици в размер 123 000 лв., отразените в прогнозен счетоВ. баланс на дружеството към 31.12."" г. били 270 000 лв.
На 12.09."" г. св. Б. изискал текущ баланс и отчет за приходите и разходите за изминалия период от "" г. Исканите счетоводни документи следвало да съдържат данни за основната и текуща търговска дейност с плодове и зеленчуци на „Р. ""” ЕООД.
Свидетелката А. П. съставила и на 19.09."" г. изпратила в гр.С. междинен баланс и ОПР на „Р. ""” ЕООД към 31.08."" г. на служебната пощенска кутия на св. Б.. Посочените счетоводни документи съдържали неверни сведения.
Конкретно, при подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за разходи за суровини, материали и външни услуги в общ размер 66 000 лв., отразените в междинен ОПР на дружеството до 31.08."" г. били 132 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на Дружеството за периода до 23.03."" г. за счетоводна печалба в размер 55 000 лв., отразените в междинен ОПР на дружеството до 31.08."" г. били 818 000 лв. При подадени данни в междинен ОПР на дружеството за периода до 23.03."" г. за нетни приходи от продажби в размер 1 824 000 лв., отразените в междинен ОПР на дружеството до 31.08."" г. били 6 214 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на дружеството за периода до 23.03."" г. за текущи активи в размер 13 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на дружеството до 31.08."" г. били 345 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за касови наличности в размер 12 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на дружеството до 31.08."" г. били 649 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за обща сума на актива в размер 375 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на дружеството до 31.08."" г. били 1 475 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за неразпределена печалба в размер 0 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на дружеството до 31.08."" г. били 595 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за текуща печалба в размер 55 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на дружеството до 31.08."" г. били 736 000 лв. При подадени данни в междинен счетоВ. баланс на Дружеството за периода до 23.03."" г. за задължения към доставчици в размер 123 000 лв., отразените в междинен счетоВ. баланс на Дружеството до 31.08."" г. били 135 000 лв.
В действителност, през периода април – август "" г., „Р. ""“ ЕООД не осъществявало стопанска дейност.
Процедурата на усвояване на инвестиционните кредити, в частност тази на „К. А. Б.“ ЕАД, съгласно изискванията на тази бА., била, че за всяка издадена фактура от доставчик, кредитополучателят трябвало първоначално да внесе по сметката си в „К. А. Б.“ ЕАД сумата за самоучастие – 20% от цената на доставката и ДДС, след което бА.та заплащала цялата стойност по фактурата директно на контрагента. Освен това, БА.та можела да извършва проверки и огледи на доставените машини и съоръжения, както и на извършените ремонтни дейности.
През месец юли "" г. св. Б. при проведен разговор със св. Г. П., по повод представянето на счетоводни документи, я уведомил за необходимостта „Р. ""“ ЕООД да представи заключение от вещо лице за пазарната стойност на консервната фабрика в гр. П., което последната предала на св. И. Х.. Той от своя страна се свързал със св. Н. И. – оценител в „О. Б. Б..“ ЕООД и от името на „Р. ""“ ЕООД му възложил изготвянето на оценката на консервната фабрика.
По същото време, свидетелите Б. В.А и Д. П. поискали да извършат оглед на консервната фабрика в гр. П.. Огледът на консервната фабрика в гр. П., бил насрочен за 25.07."" г. Свидетелят И. Х. се уговорил с оценителя И. да присъства при огледа, за да изготви исканата оценка.
На 25.07."" г. в гр. П., св. Н. И. се срещнал със св. И. Х. и подс. К.. Докато очаквали пристигането на свидетелите Б. В. и Д. П., И. Х. показал на св. Н. И. проект за реконструкция на консервната фабрика, изготвен през 2008 г. - че бил получен кредит от „П. Б..” за изпълнението на проекта за реконструкция на фабриката и че в изпълнение на този проект бил извършен частичен ремонт и били закупени машини и поточни линии, но поради неплащане на месечните вноски, бА.та изнесла фабриката и прилежащата й земя на публична продан. Свидетелят Х. заявил на св. И., че намерението му било да възстанови производството на консервното предприятие и че се намирал в преговори с „К. А. Б.” ЕАД, която щяла да отпусне кредит, който да бъде обезпечен с ипотека върху тази консервна фабрика и че размерът на отпуснатия кредит зависел пряко от оценката на пазарната стойност на имота.
След пристигането на свидетелите В.А и П. бил извършен оглед на сградата и стопанските постройки и св. И. Х. и подс. П. К. обяснили тяхното стопанско предназначение.
Изготвеният от св. Н. И. – оценителен протокол, следвало да бъде представен в „К. А. Б.“ ЕАД.
Заключението за определяне на пазарната стойност на инкриминирания имот било изготвено на 30.07."" г. Свидетелят изготвил оценката по методите на възстановителната и на сравнителната стойности. При определяне на пазарната стойност по метода на възстановителната стойност, вещото лице взело предвид високите цени на строително-монтажните дейности към момента, както и обстоятелството, че фабриката била частично реновирана. Предвид наличието на купувач – „Р. ""” ЕООД, при определяне на пазарната стойност по метода на сравнителната стойност, св. Н. И. го сравнил с други реални продажби и актуални оферти за аналогични имоти, без да ги ограничава на регионален принцип. Според заключението, пазарната стойност на консервната фабрика в гр. П., ведно с прилежащата й земя, възлизала на 1 476 "" евро (2 887 000 лв.) Заключението било изпратено с електронно писмо на електронния адрес на св. И. Х. за потвърждение. И. Х. и подс. К. разгледали заключението и го съгласували със св. Е. А.ОВ, който ги посъветвал да го потвърдят. Свидетелят И. Х. се свързал със св. Н. И. и поискал от него да изпрати заключението си на св. Б. в Централния офис на „К. А. Б.” ЕАД, преведено на английски език. Преводът бил изготвен на 07.08."" г. по поръчка на „О. Б. Б..” ЕООД и изпратен в БАнката в гр. С.. Възнаграждението за извършената оценка било заплатено от подсъдимия К. (т. 46 л. 109 ДП).
В средата на месец юли "" г. в гр. С., св. Б., заблуден, че разговаря по телефона с управителя на „Р. ""” ЕООД "" А., поискал от подс. Б. З., който в действителност отговарял на повикванията му, освен заключение на вещо лице за пазарната стойност на консервната фабрика, да бъде представена и количествено-стойностна сметка (КСС) за реконструкцията й. Подсъдимият З. уведомил за това св. Х. и подс. К., които поискали от св. Г. П. да изготви КСС на фирмата - изпълнител на ремонтните дейности на консервната фабрика. За целта св. И. Х. изпратил на електронната пощенска кутия на „Р. ""” ЕООД количествената сметка по техническия инвестиционен проект на „Е. А.” ЕООД по сключения на 31.07.2008 г. договор за кредит, която сметка да бъде използвана отново. На 07.08."" г. св. Г. П. с помощ, оказана й от св. С. К., приключила работата по изготвянето на КСС и сметката била изпратена в гр. С. на БА.та с електронно писмо. Сметката била за сумата от 392 000 лв.
Междувременно св. И. Х. представил на И. Н., в качеството му на управляващ „Р.“ ООД, договор за ремонт и реконструкция на консервната фабрика от 20.07."" г., който свидетелят подписал (т. 38 л. 72 ДП).
Договорът бил необходим относно установени договорни отношения с изпълнител на проекта на „Р. ""“ ЕООД за реновиране на фабриката за производство на консерви в гр. П.. През месец юли "" г. св. Г. П. започнала да изразява притесненията си пред подс. Б. З., св. И. Х. и подс. П. К., а впоследствие и пред св. А. П., че „Р. ""” ЕООД нямало регистрирани трудови договори с нито един работник, а в същото време доказвало, че развива сериозна и успешна търговска дейност.
На 15.08."" г. св. Г. П. споделила това си притеснение в телефонен разговор със св. А.. Последният се съгласил с това и поел ангажимент да повдигне този въпрос пред подс. П. К.. На следващия ден св. Х. се обадил на св. Г. П. и я уведомил, че двамата с подс. К. ще решат проблема с работниците. Подсъдимият П. К. и св. И. Х. намерили четирима работници от техния регион – казанлъшко и старозагорско. В края на месец септември "" г. в гр. П., св. А. П. извършила дейността по регистриране на работниците в персоналния регистър на ТД на НАП П.
През месец август "" г. като работници в „Р. ""” ЕООД били назначени П. К., жив. в гр. К., В. М. от с. З., област С. З., Б. Г., жив. в гр. К., Н. Н., жив. в с. Е., обл. С. З. и Т. Т., както и подс. Д. А.. Свидетелката К. през "" г. не е работила, не е напускала гр. К. и не е сключвала трудов договор с „Р. ""” ЕООД.
Свидетелят В. М. познавал подс. П. К. и св. И. Х., тъй като работел за тях без трудов договор. Свидетелят Х. му предложил трудов договор като общ работник в някакъв завод, който предстояло да започне да работи и не знае колко време се е водил на работа.
Свидетелката Б. Г. в края на 2011 г. започнала работа в комплекс „С. Р.” и била наета от св. И. Х., но без трудов договор. Първоначално не знаела за коя фирма работи, но впоследствие научила, че комплексът се стопанисва от „М. Г.” ЕООД. В началото на "" г. св. Х. взел личните й данни, за да състави трудов договор, но така и не сторил това. Свидетелката Б. Г. не е сключвала трудов договор с дружеството „Р. ""” ЕООД.
Свидетелят Н. Н. бил безработен от години. Познавал се със св. И. Х., тъй като и двамата живеели в с. Е. и не е сключвал трудов договор с „Р. ""” ЕООД.
Свидетелят Т. Т. се познавал със св. Х. и бил поканен от него да сключи трудов договор с „Р. ""” ЕООД, но след като дал личните си данни не бил потърсен повече.
В средата на месец август "" г. в централния офис на „К. А. Б.“ ЕАД в гр. С. по обикновена поща били изпратени документи на хартиен носител (том 38 ДП). Така пред „К. А. Б.” ЕАД били представени изготвените документи, необходими за отпускането на кредита: бизнес-план на „Р. ""” ЕООД в справка за инвестиционни разходи на „Р. ""” ЕООД; прогнозен отчет на приходите и разходите на „Р. ""” ЕООД за "" г.; списък на бъдещи клиенти на „Р. ""” ЕООД; отчет за приходите и разходите на „Р. ""” ЕООД към 22.06."" г.; счетоВ. баланс на „Р. ""” ЕООД към 22.06."" г.; отчет за приходите и разходите на „Р. ""” ЕООД към 22.06."" г. В края на месец септември "" г., по искане на подс. Б. З., "" А. прехвърлил дружествените дялове на „Р. ""” ЕООД на свидетеля С. И.. Всички необходими за целта документи били съставени от подс. Б. З.. По същото време от „К. А. Б.“ ЕАД в гр. С. била поискана допълнителна информация от „Р. ""“ ЕООД. Било изпратено електронно писмо до пощенската кутия на „Р. ""“ ЕООД с искане за подробни данни във връзка с финансирането на трите подлимита: 1. По финансирането на покупката на фабриката въпросите се свеждали до конкретизация на купувач, начин на плащане – разсрочено или наведнъж, отстъпки и други условия в тази връзка, както и причината за голямата разлика между оценката и обявената за продажба цена. 2. По финансирането на бъдещото новозакупено оборудване на консервната фабрика следвало „Р. ""” ЕООД да представи индивидуализиращи данни за производителя на машините, продавача, начина на плащане и сроковете на доставка. 3. По отношение на финансирането на ремонта на сградата следвало да бъде изпратена информация за изпълнителя на ремонта и за начин и срокове на разплащане. След като се запознала със съдържанието на електронното писмо, св. А. П. се свързала със св. И. Х. и го уведомила.
Предвид процедурните правила на „К. А. Б.” ЕАД за поетапно финансиране при одобрен инвестиционен кредит, което следвало да бъде извършено директно на доставчика след получената по банкова сметка сума за частично самофинансиране и за ДДС, като доставчик на оборудването било посочено дружеството „М. Г.” ЕООД, а като доставчик на ремонтните дейности „Р.” ЕООД с управляващ И. Н.. Парите от първия транш на евентуално одобрения кредит щели да бъдат преведени изцяло на продавача „И. П. И.”, съответно св. И. Х. и подс. К. се наели да осигурят необходимата за самоучастие сума от 20 % от продажната цена и сумата за ДДС.
Свидетелят Х. и подс. К. представили пред „К. А. Б.” ЕАД, че доставената от „М. Г.” ЕООД линия за печен белен пипер щяла да бъде произведена от ЕТ „Р. С.” гр. К., „Б. В. Т.” ООД – гр. В. Т. и „К. И.” ООД гр. П., а линията за производство на стерилизирани консерви щяла да бъде произведена от ЕТ „Р. С.” гр. К., „Б. В. Т.” ООД – гр. В. Т. и „К. И.” ООД гр.П. и „А. З.” ООД гр. С.. Собственик и управляващ на ЕТ „Р. С.” била св. Р. С.. Предмет на дейност на търговеца било ремонт на употребявани машини и съоръжения за консервната промишленост, но при конкретна поръчка и предоставяне на техническа документация фирмата можела да произведе и поточна линия. Свидетелката Р. С. и св. Д. С. познавали св. И. Х.. През "" г. не са получавали оферта от дружеството „Р. ""“ ЕООД за изработване на линия за печен белен пипер и линия за стерилизирани консерви за консервната фабрика в гр. П.. „К. И.” ООД гр. П. било дружество, управлявано от свидетелите К. Е. Д.-М. и М. Д. и произвеждало оборудване за производство на биомасла и биодизел. При предоставяне на съответната техническа документация и чертежи, дружеството било в състояние да произведе и сглобяеми метални конструкции. „К. И.” ООД не било в състояние обаче и нямало капацитет да произведе поточни линии за консервната промишленост. Нито един от двамата управители на това дружество не е търсен за такава поръчка от представители на „Р. ""“ ЕООД. Свидетелите Д.-М. и М. Д. познавали подс. П. К., тъй като имали търговски отношения с „Б. О.” ООД.
През 2008 г. М. М. бил съдружник и управляващ на „Б.” ООД – В. Т.. Предмет на дейност на това дружество било изготвянето на проекти за промишлени предприятия и техническото изпълнение на изготвените проекти. През есента на 2008 г. М. М. и съдружниците му създали ново дружество - „Б. В. Т.” ООД. Предмет на дейност на „Б.” ООД останали маркетинговата и развойната дейност, както и производството на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост, а в предмета на дейност на „Б. ВТ” ООД били включени проектирането на промишлени обекти и изпълнението на строително-монтажни работи.
„А. З.” ООД гр. С. било малка семейна фирма с предмет на дейност ремонт и поддръжка на асансьори. Дружеството нямало лиценз за производство на асансьори и елеватори и обективно не било в състояние да произведе такива съоръжения за бита или промишлеността. Управляващата Д. М. не е била търсена във връзка с производство на асансьор или елеваторна част от съоръжение за консервната фабрика в гр. П.. На база вече предоставените документи и сведения в бА.та, на 28.09."" г. работещият по кредита банков служител - св. Б., изготвил т.нар. кредитно резюме (т. 42 л. 36 ДП), което да бъде представено на кредитен съвет на управителното тяло на „К. А. Б.” ЕАД.
В първата част на резюмето били очертани окончателните параметри на искания инвестиционен кредит: първоначална стойност на инвестиционния проект в размер на 1 178 528 евро, от които 235 706 евро участие на дружеството - кредитоискател „Р. ""” ЕООД, а 942 822 евро – финансиране от страна на бА.та. Инвестиционният кредит бил разделен на три подлимита: Подлимит 1 в размер до 280 188 евро, които да бъдат отпуснати за закупуване на производствени помещения, разположени в гр. П., собственост на „И. П. И. С..” ЕАД, като финансираната от бА.та сума щяла да покрие 80 % от общата инвестиция без ДДС. В резюмето били описани условията на закупуване на недвижимия имот, подробно описани в предоставения на бАнката неподписан към момента предварителен договор, а именно: плащане на 17 500 евро при подписването му, а остатъкът от 250 000 евро – при прехвърляне на собствеността върху имота. В резюмето било отразено, че стойността на този имот е над 1 млн. евро и разликата между реалната и покупната цена бил факторът, поради който кредитоискателят бил проявил такъв интерес. Подлимит 2: до 502 293 евро за закупуване, доставка и монтаж на три производствени линии за производство на консервирани храни и компоти: нова линия за печен белен пипер на стойност 224 846 лв., представляваща 80% от сумата без ДДС, която линия щяла да бъде произведена от консорциум от фирми: ЕТ „Р. С.”, „Б. В. Т.” ООД и „К. И.” ООД; нова линия за производство на компоти в размер на 225 091 евро, представляваща 80% от сумата без ДДС, която щяла да бъде произведена от същия консорциум от фирми, вкл. „А. З.” гр. С. и парен котел в размер на 52 356 евро, представляващ 80 % от сумата без ДДС с производител „Е.” – Д.. Били посочени срокове за изпълнение на всички инвестиции два месеца. Подлимит 3 – до 160 341 евро за ремонт на закупения по подлимит 1 имот, като финансираната сума отново представлявала 80% от общия разход за ремонт без ДДС. В резюмето било посочено, че изпълнител на ремонтните дейности щял да бъде „Р.” ООД гр. П., а продължителността на ремонтните дейности щяла да бъде 2 месеца.
Освен това е отразено, че понастоящем основната търговска дейност на „Р. ""” ЕООД била търговия на едро с плодове и зеленчуци и че дружеството - кредитоискател предимно осъществявало внос на такива, като част от продукцията била реЕ.ирана – напр. гъби за Т.. Намерението на фирмата - кредитоискател било да започне производството на консервирани храни, което да допълни сегашната му дейност и да разшири продуктовата му листа с цел осъществяването на по-добра печалба. Консервирането на плодове и зеленчуци щяло да оползотворява такива, които били загубили търговски вид. В началото на "" г. „Р. ""” ЕООД било продало своята база, за да осигури средства за закупуването на консервната фабрика. След продажбата, „Р. ""” ЕООД използвало същата база под наем, за да продължи основната си дейност. 90% от новата продукция щяла да бъде предназначена за износ в У. и Р., а останалата част щяла да бъде продавана на вътрешния пазар. Били цитирани предоставените вече договори за продажба на консерви: с „А.” ООО – М., „П.” ООО гр. М., „К.” АОЗК гр. М., „Е. А.” ЕООД гр. К. и „И.” ООД гр. П.. Веригите магазини „К.”, „М.” и „Б.” били заявили интерес към разширяване на търговския си асортимент, чрез добавяне на нови продукти, произвеждани от „Р. ""” ЕООД.
В резюмето били отразени финансовите данни за прогнозно разпределение на паричните потоци от бъдещата дейност на дружеството, като данните от дейността от търговията на едро с плодове и зеленчуци били представени отделно от данните за бъдещата производствена дейност на консервирани продукти. Бил направен извод, че при провал на новата инвестиция дружеството би било в състояние да продължи с изплащането на кредита. Резюмето продължавало с финансов анализ на дейността на „Р. ""” ЕООД през изминалите три години, анализ на баланса през последните три години. Направена е оценка на рисковете. Прието е, че управленският риск е нисък, тъй като бил основан на обширен управленски опит. Пазарният риск е приет за приемлив, поради добрата репутация на дружеството на пазара и добрите дългосрочни връзки с доставчици и клиенти. Тъй като приходите от консервираните храни щели да бъдат в същата валута, в каквато щял да бъде отпуснатият заем, валутният риск бил приет за приемлив също. Кредитният риск също бил приет за приемлив, като бил обоснован с доброто финансово състояние на „Р. ""” ЕООД, както и с обстоятелството, че инвестиционният заем се покрива с ипотеката върху недвижимия имот при средна стойност 1 476 000 евро на база направената оценка, която стойност е потвърдена по Метода на остатъчната стойност на заместването – 1 219 000 евро.
Така представеният проект бил обсъден на кредитен съвет и кредитирането на „Р. ""“ ЕООД било одобрено.
На 10.10."" г. бАката изпратила на „Р. ""“ ЕООД по електронна поща изготвен договор за отпускане на инвестиционен кредит, който е щял да бъде подписан от управляващия на „К. А. Б.” ЕАД едва след предоставяне на оригинали на представените по електронна поща документи, след представяне на попълнено искане за кредит, както и на всички други изискани документи.
На 09.10."" г. подс. Б. З. и свидетелите И. Х., А. П. и Г. П. са задържани под стража, а на 10.10."" г. кредитното досие на „Р. ""“ ЕООД е изискано от органите на досъдебното производство. Ръководството на „К. А. Б.” ЕАД било уведомено за предприетите действия от разследващите органи и взело решение да откаже отпускането на кредита.
П. окръжен съд е приел за установено, че след присъединяването на Б. към ЕС, за българските граждани били нормативно установени възможности да получават финансово подпомагане по програми, финансирани от средства на различни европейски фондове.
За подпомагане в областта на земеделието, през 1998 г., по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители е създаден Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Разплащателната агенция към ДФЗ предоставяла финансово подпомагане от Еврофондовете за българското земеделие, чрез различни схеми за подпомагане на земеделските производители, посочени в Регламент на ЕС № 73/2009 г., както и в Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания на министъра на земеделието и храните.
Средствата, които се отпускали за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), се предоставяли на българските фермери от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. При тази схема, лицето, което използвало земята, получавало при определени предпоставки право на субсидия. Правното основание за ползване на земята можело да бъде различно – собственост, договор за наем или договор за аренда. Размерът на субсидиите по схемата за преки плащания се определял от размера на обработваемата площ и не бил обвързан с количеството и качеството на произведената продукция. Допустимите за отпускане на помощи земи били: обработваема земя; постоянно затревени площи (пасища и ливади); земи, заети с постоянни култури и семейни градини. Допустими бенефициенти били всички земеделски стопани – физически или юридически лица. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, било земите, с които се кандидатствало да са поддържани в добро земеделско и екологично състояние.
Въз основа на заявеното и посочено от кандидата, служителят извършвал очертаване на заявените земеделски площи. Очертаването на БЗС ставало през специална програма (КАДИС 5), чрез която кандидатът показвал на предоставена му от служителя карта на землището, визуализирана, посредством компютърна програма, кои земи обработвал. Всеки парцел имал индивидуализиращ го номер в информационната система на Разплащателната агенция към ДФЗ. След очертаването на парцелите, служителят в Общинската служба „Земеделие” принтирал географски изображения на очертаните парцели – ортофотокарти на всеки заявен парцел, на които карти, бенефициентът се подписвал и така удостоверявал истинността на заявеното от него. Подпис полагал и служителят от ОСЗ, за да удостовери, че е извършил очертаването. Служителят от ОСЗ нямал задължение да проверява дали декларираното отговаря на истината.
К. П. извършвал селскостопанска дейност от години, предимно в землището на с. Д., община П., област П., като след 2007 г. действал чрез дъщеря си – св. Г. П., която регистрирал като земеделски производител (ЗП). Като такъв, чрез дъщеря си св. Г. П., той кандидатствал за подпомагане на площ по схема за преки плащания и за национално доплащане за ползване и обработване на земеделска земя. Чрез Г. П., той подавал заявления за подпомагане през кампаниите от 2007 г. до 2010 г. В края на 2009 г. Г. П. подписала с Държавен фонд „Земеделие” договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. С предоставените от Фонда финансови средства и със собствено участие, П. закупили на лизинг селскостопанска техника – 2 трактора, зърнокомбайн и инвентар към тях, но в началото на 2011 г. техниката била върната на лизингодателя, поради неплащане на лизинговите вноски. Освен това, поради отказано субсидиране след установени неверни сведения в подадените от ЗП Г. П. заявления за подпомагане през предходните години и наложени санкции, П. добре знаели, че при подаване на заявление за подпомагане през "" г. от името на ЗП Г. П., нямало да получат финансиране.
При липсата на техника и финансови средства, през селскостопанската 2011/"" г. К. П. нямал обективна възможност да обработва големи площи земеделски земи. От друга страна, той имал петгодишни договори за аренда на около ""0 дка земеделски земи, сключени през 2007 г. чрез ЗП Г. П.. През пролетта на "" г., К. П. разбрал от свои познати, че в землището на с. Б., област П., имало големи площи необработени земи, предимно пасища, които земи били предоставени за ползване на ЗК „Б.” с. Б.. Кооперацията стопанисвала около 250 ха необработена земя, която била по склоновете на плаН.та и това я правело невъзможна за обработване, без използване на скъпа специализирана селскостопанска техника. Решил да се снабди със списък на тези земи, който да ползва в кампанията за преки плащания на "" г. За целта, през месец март "" г. в гр. П., той потърсил св. И. И. - дългогодишен член и бивш управител на ЗК „Б.” в с. Б. и му казал, че търси земя, която да обработва за пасища и да гледа животни, като заявил, че ще стори това чрез фирмата на брат си - „Д.” ЕООД. И. И. предоставил на св. К. П. списък на земеделските земи в землището на с. Б. и с. В., който списък П. впоследствие използвал при очертаването на земите на „""” ЕООД.
Тъй като одобряването на субсидии на „В. К. П. К.” ЕООД и „Д.” ЕООД било малко вероятно, предвид включването на двойно декларирани площи и на необработени такива в заявленията за подпомагане, К. и Г. П. разказали на подс. Б. З. за намерението си да поискат кредитиране от бА., която предоставя кредити на земеделски производители срещу залог бъдещата им субсидия по СЕПП.
Споделили на подсъдимия, че разполагат със списъци на големи площи необработваеми земи в землищата на с. Б., П. област и с. Д. П. област, но нямали подходящи фирми, чрез които да ги заявят за подпомагане пред ДФЗ, а след това да поискат кредит от бА.. Чрез намиране на подходящи дружества, те решили да подадат заявления пред Областната разплащателна агенция (ОРА) на ДФ „Земеделие“ гр. П. за получаване на субсидии по схеми за преки плащания за ползване и обработване на земеделска земя. За попълване на заявленията за подпомагане, щели да използват списъци на парцели със земеделски земи, а в началото на лятото на "" г., непосредствено след приключване на кампанията по подаване на документите за субсидиране, щели да поискат кредитиране от бА., обезпечено с учредяване на залог върху евентуалните бъдещи субсидии по СЕПП.
„""” ЕООД със седалище в гр. П. било със собственик и управляващ Р. Ч. – съпруга на подсъдимия Г. Ч.. Подсъдимият Ч. управлявал дружеството, действайки като пълномощник на съпругата си. До м. февруари "" г. предметът му на дейност бил търговия на хранителни стоки, но оборотите били малки и печалба не била реализирана.
В началото на "" г. в гр. П., подс. Г. Ч., който се познавал с подс. Б. З., споделил с него, че бизнесът му бил неуспешен и имал намерение да прекрати дружеството.
Подсъдимият Б. З. организирал среща между К. П. и подс. Г. Ч.. В началото на месец май "" г. в гр. П., подс. Б. З. и К. П. се срещнали с подс. Ч. и му предложили „""” ЕООД да кандидатства по СЕПП, да подаде заявление за подпомагане, а впоследствие да поиска кредитиране от кредитна институция със залог бъдещата субсидия. Подсъдимият Ч. се съгласил да кандидатства от името на съпругата си за подпомагане.
С нотариално заверено пълномощно от 15.05."" г. подс. Ч. бил упълномощен от управляващата и представляваща „""“ ЕООД св. Р. Ч.А да я представлява пред всички банки на територията на Б. с право да открива и закрива банкови сметки, да тегли суми от банковите сметки, както от новооткрити, така и от вече открити такива, да подписва платежни нареждания и да получава извлечения от сметките. Упълномощавала го да я представлява пред всички органи и териториални поделения на НАП, НОИ, Община „Р.“, община „П.“, ДФЗ, както и пред всички останали държавни и обществени органи и институции в Б.. Според съставеното пълномощно, подсъдимият имал право да сключва всички видове договори, вкл. договори за наем, за аренда, както и да подава, представя и получава всички видове документи, за подаване и подписване на заявление за регистрация и заявление за подпомагане по схемата за директни плащания "" г. Подсъдимият Г. Ч. направил копие от личната карта на св. Р. Ч., снабдил се и с удостоверение за банковата сметка на дружеството в „Б. Д. С. К.” АД – клон П., след което се срещнал с К. П. пред ОСЗ в гр. П.. На 15.05."" г. подс. Г. Ч. придружаван от К. П., се явил в Общинска служба „Земеделие” гр. П. и депозирал заявление за регистрация "" г. на „""“ ЕООД пред служителя от Общинска служба „Земеделие“. Заявлението получило входящ № "" и УРН "". Подсъдимият представил на служителката необходимите документи, доказващи активната му легитимация – документи за самоличност – негов и на управляващата, удостоверение за актуално състояние на Дружеството, нотариално заверено пълномощно. Служителката въвела данните на бенефициента в „""” ЕООД в ИСАК, след което извършила идентификация (очертаване) на заявените за обработвани от дружеството площи в района на община П.. В процеса на идентификация на заявените като обработени от „""” ЕООД земеделски площи, участвали подс. Г. Ч. и К. П.. На компютърен екран били визуализирани посредством програмата ИСАК границите на посочените в заявлението за регистрация земеделски парцели върху цифрови ортофотокарти. Подсъдимият Г. Ч. лично потвърждавал пред служителя, че обработеният от „""” ЕООД през 2011/"" г. парцел попадал в очертаните на ортофотокартата граници.
На 11.06."" г. в ОСЗ гр. П. процесът по идентифицирането и верифицирането на заявените от подсъдимия Г. Ч. в качеството му на пълномощник на управляващия и представляващ „""” ЕООД, като обработени от земеделски земи приключил. На място, след извършване на автоматична проверка на въведените данни и малки корекции на грешки в размерите на БЗС, извършени при очертаването, било генерирано общото заявление за подпомагане "" г. с № "", което подсъдимият подписал на всяка страница.
В това заявление, той, в качеството му на пълномощник на представляващия и управляващ „""” ЕООД декларирал, че посоченото дружество е обработвало през текущата 2011/"" стопанска година земеделски земи в землището на с. В., П. област – 19.98 ха; в землището на с. Б., П. област – 128.55 ха и в землището на с. Д., П. област – 124.19 ха, общо 272.72 ха.
През м. септември "" г. н а експерти от ДФ „Земеделие” със заповед на началника на отдел Регионален технически инспекторат към Разплащателната агенция на ДФЗ било възложено да извършат дистанционен контрол на заявените от бенефициента „""“ ЕООД парцели, а при необходимост – и проверка на място. Експертите извършили визуална проверка на всичките заявени 272.72 ха в землищата на с. В., с. Б. и с. Д., община П.. При извършената проверка на място, за времето от 26.09."" г. до 11.10."" г., проверяващите констатирали, че необработени и недопустими за подпомагане били общо 114.44 ха от заявените за подпомагане 272.72 ха земеделски земи - 3.27 ха в землището на с. В., П. област; 37.28 ха в землището на с. Б., П. област и 73.89 ха в землището на с. Д., П. област. Част от парцелите били частично обработени, но прецизно измеРи с джи пи ес устройство обработена площ била по-малка от заявената.
След приключването на кампанията за подаване на заявления за преки плащания, в края на м. юни "" г. в гр. П. започнала подготовката за кандидатстването на „""” ЕООД за банков кредит срещу залог бъдещата субсидия по СЕПП.
Свидетелката И. В. искала да придобие българско гражданство и по съвет на своя сънародница през 2011 г. се обърнала за съдействие към подс. Б. З.. В края на месец юни "" г. тя пристигнала в Б. във връзка с правните действия по придобИването на българско гражданство. При посещенията си в кантората на подсъдимия, се запознала с К. П. и подс. Г. Ч.. Двамата разбрали, че св. В. разполага с пари и иска да ги инвестира в някакъв собствен бизнес, защото смята да се установи да живее трайно в Б.. Предложили на св. В. да вложи парите си в семена и торове, да й бъдат прехвърлени дружествените дялове на „""“ ЕООД, което се занимава със селскостопанска дейност и така да получи част от печалбата. Понеже имала доверие на подс. З., свидетелката се съгласила да участва и да стане съдружник на подс. Г. Ч.. На 29.06."" г. бил сключен договор за продажба на 80% от дружествените дялове на „""” ЕООД между подсъдимия Г. Ч. в качеството му на пълномощник (с нотариално заверено пълномощно № 1053, 1054/28.06."" г. на нотариус с рег. № 428 гр. П., на собственика и управляващ Р. Ч.), и И. В. в качеството й на купувач, и прехвърлянето било оповестено в Търговския регистър (ТР). Така дружеството променило статута си от ЕООД в ООД, както и броят на управляващите – И. В. и Р. Ч.А, с правомощия да управляват и представляват дружеството заедно и поотделно.
На 03.07."" г. подс. Ч., К. П. и св. И. В. заминали за гр. С., за да получат от ДФЗ удостоверение за очаквания размер за подпомагане на „""“ ЕООД по схемата за единно плащане на площ. Удостоверението било необходимо за представяне пред бА.та заедно с искането за кредитиране. К. П. завел подс. Г. Ч. и св. И. В. до сградата на ДФЗ в гр. С. и им помогнал да го получат.
Според издаденото удостоверение, генерирано от ИСАК, декларираните от „""“ ЕООД обработваеми площи били 272.72 ха, а очаквания размер на субсидията бил 256.09 лв. за 1 ха (т. 66, л.128 ДП).
Свидетелката И. В. разбрала от К. П., че обработваните от „""“ ООД земеделски земи всъщност били взети под наем и самият той участвал в селскостопанските дейности, както и че дружеството може да кандидатства за отпускането на кредит, с който да се финансира закупуване на семена, наем на трактор и други селскостопански дейности.
До началото на м. юли "" г. счетоводството на дружеството било обслужвано от св. В. Д., който от м. март "" г. до 07.07."" г. изпращал по електронен път СД за ЗДДС на „""” ЕООД с нулеви стойности и след това бил освободен от подс. Г. Ч.. След получаването на удостоверението за размера на бъдещата субсидия на „""“ ЕООД К. П. и подс. Г. Ч. решили да кандидатстват за кредит срещу бъдеща субсидия в „Б. Д. С. К.” ЕАД.
К. П. потърсил за съдействие св. С. К., която имала договор за външно партньорство с „Б. Д. С. К.” ЕАД. Той обяснил на св. К., че има фирма, която извършвала селскостопанска дейност и кандидатствала за подпомагане по СЕПП, и която искала кредит, който да обезпечи, като заложи бъдещата си субсидия. „Б. Д. С. К.” ЕАД отпускала такива кредити и св. К. била запозната с условията. Тя изброила на П. какви документи следвало да представи, а именно: годишна данъчна декларация за 2011 г., заверена от ТД НАП П., баланс и отчет за приходите и разходите на Дружеството за 2011 г., междинен баланс и междинен отчет на приходите и разходите на „""” ООД за периода от 01.01."" г. до 30.06."" г., СД по ЗДДС за периода м. януари "" г. – м. юни "" г. с дневници за покупки и продажби, инвентарни описи, данни за задължения към доставчици и за вземания от клиенти, удостоверението на ДФЗ – РА за размера на бъдещата субсидия, документ за регистрация на земеделски производител.
Междувременно „Б. Д. С. К.“ ЕАД провеждала промоционална кампания за финансиране на земеделски производители, на които предлагала кредитиране за оборотни средства (кредитна линия за авансово ползване на средствата от субсидии за кампания "" г.). Оборотното финансиране следвало да покрие възникващите сезонни разходи за покупка на семена, посадъчен материал, гориво, изкуствени торове и други разходи, свързани с производството на растителна или животинска продукция, до превеждане на субсидията по разплащателната сметка, открита в „Б. Д. С. К.“ ЕАД. Кредитната линия била открита за всички земеделски стопани, регистрирани в ИСАК и открили разплащателни сметки в „Б. Д. С. К.“ ЕАД. Размерът на отпуснатия кредит бил до 90% от размера на субсидията, посочен в официален документ, издаден от Разплащателната агенция към ДФЗ, в лева, за срок от 12 месеца, с пълно погасяване при постъпване на субсидията. За обезпечение служело учредяването на особен залог върху очакваната субсидия. 50% от размера на отпуснатия кредит се изплащали в брой, а останалите 50% - като разплащания по банков път за покупки на торове, препарати за растителна защита, семена и др. Лихвите били ниски, кредитоискателите дължали такси за разглеждане на искане за кредит при кредити над 50 001 лв., такса ангажимент, такса управление и евентуално - такса предоговаряне.
Необходимите за кандидатстване за кредит документи били удостоверение за актуално правно състояние, устав, учредителен или дружествен договор, регистрация по БУЛСТАТ, регистрационен талон на земеделски производител, документи по предмета и целта на кредита, данъчна регистрация, регистрация по ДДС, удостоверение по чл.87 ал.6 от ДОПК за наличие или липса на публични задължения на кредитоискателя, респ. съдлъжника, ако има такъв, искане за кредит с приложени декларации за свързани лица и гражданско и имуществено състояние – по образец от бАнката.
На 05.07."" г. в гр. П., подс. Г. Ч., в качеството му на пълномощник на управляващата и представляваща „""“ ЕООД Р. Ч., депозирал искане за издаване на удостоверение на основание чл. 87 ал. 6 от ДОПК, което да послужи пред „Б. Д. С. К.“ ЕАД във връзка с искане за кредит (т. 104 л. 26 ДП). Тъй като „""“ ЕООД не било регистрирано като земеделски производител К. П. се заел да организира това. За целта било необходимо земеделският производител, желаещ регистрация, да докаже ползването на земеделски земи, като представи пред Областна дирекция „Земеделие“ договори за собственост, наем или аренда на обработваните от него земи или на част от тях. Тъй като „""“ не притежавало такива договори, К. П. се обадил по телефона на св. И. И., който живеел в гр. П., и го изпратил при св. И. С., също живуща в гр. П., с молба последната да подпише договор за наем на земеделска земя в качеството си на наемодател със „""“ ООД, представлявано от св. И. В. – като наемател. Свидетелката И.КА С. притежавала 5 дка земеделска земя в местността „Г. О.“ гр. П.. Тя се съгласила да направи услуга на К. П.. Бил съставен договор за наем на земеделска земя /л.98, т.57/, по силата на който тя фигурирала като наемодател, а св. И. В. като наемател в качеството си на управляваща „""“ ЕООД. Договорът бил с дата от 11.10.2011 г., към която св. И. В. не била управляваща на „""“ ООД.
От заключението на изготвената съдебнопочеркова експертиза /л.180- 183, т.""/ е установено, че подписът за „Наемодател“ не бил изпълнен от св. И.КА С.. След като се снабдил с договора за наем, на 13.07."" г. К. П. се срещнал със св. И. В. в гр. П. и й представил за подпис договора за наем на земеделски земи, като й обяснил същността и съдържанието му. Свидетелката го подписала и положила печата на дружеството. На същата дата той я придружил до Областна дирекция „Земеделие“ гр. П., където св. И. В., в качеството си на представител и управляващ „""“ ООД със съдействието на К. П. и осигурения от него документ – договор за наем на земеделски земи, регистрирала дружеството като земеделски производител.
В началото на месец юли "" г. в гр. П. св. Г. П. се заела с изготвянето на счетоводните документи, поискани от „Б. Д. С. К.“ ЕАД. Тя съставила счетоВ. баланс на „""” ЕООД за 2011 г. и отчет за приходите и разходите (ОПР) /т.57, л.68 ДП/ на дружеството за 2011 г., съдържащи неверни сведения, тъй като в повечето редове на двата счетоводни документа били заложени неверни цифрови показатели. Същевременно, действителните баланс и ОПР, изготвени от св. В. Д., били оповестени в търговския регистър /л.88, т.64 ДП/.
При подадени верни сведения в ОПР на дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за разходи за суровини, материали и външни услуги в общ размер 0 лв., отразените в изготвения от св. Г. П. ОПР на Дружеството за 2011 г. били 14 000 лв. При подадени верни сведения в ОПР на дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за балансова стойност на продадените активи в размер ""0 лв., в изготвения от св. Г. П. ОПР на дружеството за 2011 г. били 0 лв. При подадени верни сведения в ОПР на дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за обща сума на разходите в размер ""0 лв., в изготвения от св. Г. П. ОПР на дружеството за 2011 г. били 19 000 лв., тъй като последната заложила допълнително 4000 лв. разходи за суровини и ""0 лв. разходи за осигуровки. При подадени верни сведения в ОПР на дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за счетоводна печалба в размер 0 лв., отразените в ОПР на Дружеството за 2011 г., изготвен от Г. П., били 24 000 лв. При подадени верни сведения в ОПР на дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за нетни приходи от продажби в размер ""0 лв., отразените в ОПР на дружеството за 2011 г., изготвен от св. Г. П., били 43 000 лв. При подадени верни сведения в счетоВ. баланс на дружеството за периода 2011 г. (оповестен в ТР) за текущи активи в размер 0 лв., отразените в счетоВ. баланс на Дружеството за 2011 г., изготвен от св. Г. П., били 9 000 лв. При подадени верни сведения в счетоВ. баланс на „""” ЕООД за 2011 г. (оповестен в ТР) за вземания в размер 0 лв., отразените в счетоВ. баланс на дружеството за 2011 г., изготвен от св. Г. П., били 12 000 лв., в това число 8 000 лв. вземания от клиенти и доставчици. При подадени верни данни в счетоВ. баланс на Дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за касови наличности в размер 5 000 лв., отразените в ОПР на дружеството за 2011 г., изготвен от Г. П., били 2 000 лв. При подадени верни сведения в счетоВ. баланс на дружеството за периода 2011 г. (оповестен в ТР) за текуща печалба в размер 0 лв., отразените в счетоВ. баланс на Дружеството за 2011 г., изготвен от св. Г. П., били 22 000 лв. При подадени верни сведения в счетоВ. баланс на Дружеството за 2011 г. (оповестен в ТР) за задължения към доставчици в размер 0 лв., отразените в счетоВ. баланс на Дружеството за 2011 г., изготвен от св. Г. П., били 2 000 лв.
Свидетелката Г. П. изготвила също така междинен ОПР и междинен счетоВоден баланс на „С. Е. Г.” 2010 ЕООД до 30.06."" г. /л.57 ДП/, в които били заложени неверни цифрови показатели. В съставения от нея междинен ОПР на дружеството за първото полугодие на "" г. данните за разходи по оперативната дейност - суровини, материали, външни услуги и др. били в общ размер 28 000 лв., при реално направени такива в размер на 16 000 лв., видно от предадените от св. Д. фактури за доставки на стоки и услуги. При данни за нулева печалба за първото полугодие на "" г., видни от предоставените от НАП СД по ЗДДС за периода, в изготвения от св. Г. П. междинен ОПР на дружеството за първото полугодие на "" г. била отразена счетоводна печалба в размер на 27 000 лв. и разходи за данъци от печалбата в размер на 3 000 лв. При липса на приходи за първото полугодие на "" г., в междинния ОПР, св. Г. П. отразила приходи в размер на 55 000 лв. В междинен баланс за първото полугодие на "" г., св. П. отразила 34 000 лв. като стойност на продукция и стоки, вземания от клиенти в размер на 9 000 лв. и касова наличност на дружеството в размер ""0 лв. Недостоверни били също така стойностите за неразпределена печалба в размер на 22 000 лв., текуща печалба в размер на 24 000 лв., обобщено – сведенията за собствен капитал на „""” ЕООД в размер на 51 000 лв. Тя заложила в неверните счетоводни документи такива стойности, които да покажат в действителност несъществуващо развитие в дейността на дружество с кратка стопанска история.
Свидетелката Г. П. съставила и неверен инвентарен опис на „""” ЕООД за налични семена и хербициди на обща стойност 11 520 лв., както и неверен инвентарен опис на налична продукция – 73 тона пшеница на стойност 21 900 лв., които справки съставила от името на счетоводителя В. Д. и които подписала с произволен подпис. В действителност, „""” ЕООД, впоследствие „""” ООД, не разполагало нито със складова база, нито със семена и хербициди, нито било произвело пшеница през предишната 2011 г. Свидетелката Г. П. изготвила и недостоверни справки за задължения към доставчици и вземания от клиенти към 30.06."" г., които предоставила на св. И. В. и последната ги подписала.
На 13.07."" г. в гр. П., К. П., св. Г. П., подс. Г. Ч. и св. И. В. посетили св.
К. на работното й място. Обяснили й, че кредитоискателят е „""” ООД, което дружество било управлявано и представлявано от св. В. и св. Ч., чрез пълномощника й и нейн съпруг – подс. Г. Ч.. Свидетелката Г. П. обяснила, че е счетоводител на дружеството - кредитоискател и попитала дали е проблем, че „""” ООД било ново и нямало цяла данъчна година. Свидетелката К. обяснила, че за такъв вид кредитиране, „Б. Д. С. К.” ЕАД не изисквала т. нар. „история” на фирмата – кредитоискател. Разяснила и конкретните условия на кредитиране в тази бА. – а именно, че размерът на отпуснатия кредит щял да бъде 90% от размера на бъдещата субсидия, като при сключване на договора за кредит бАнката отпускала 50% от сумата в брой, а останалите 50% - по банков път, след представяне на счетоводни документи за платени разходи, свързани пряко със селскостопанската дейност на кредитополучателя, като покупки на торове и семена, машинно - тракторни услуги и др. Представителите на „""” ООД пожелали да подадат искане за кредитиране в „Б. Д. С. К.” ЕАД и св. С. К. веднага уведомила за това св. В. Г. – мениджър в Регионален център П. на „Б. Д. С. К.” АД, че насочва нов клиент. Свидетелката К. на 13.07."" г. представила на св. Г., в офиса, намиращ се в сградата на търговски център „Г.“ в гр. П. св. И. В. и подс. Г. Ч.. Свидетелката К. представила на св. Г. „""“ ЕООД, като земеделски производител – кредитоискател по промоционална програма на бА.та за кредитиране на земеделски производители.
Кредитирането следвало да бъде одобрено срещу учредяване на залог в полза на бА.та върху бъдещата субсидия, след отпускането й от ДФЗ-РА. Тогава подс. Ч. и св. И. В. представили на св. Г. копие на удостоверението на ДФЗ – РА, издадено на „""“ ЕООД и копие от заявлението за подпомагане на „""“ ЕООД, съдържащо неверни сведения, относно вида и броя на обработваните земи и относно основанието им за ползване. След като се запознал със съдържанието на удостоверението, св. Г. изчислил, че размерът на кредита, който можело да бъде отпуснат на дружеството от „Б. Д. С. К.” АД щял да бъде 62 856 лв.
Свидетелката И. В. и подс. Г. Ч. представили на банковия служител също така заверено копие от анкетната карта за регистрация на земеделски производител, с приложен към нея договор за наем на земеделска земя от 01.10.2011 г. между И. С. и „""” ЕООД, представлявано от И. В.. На св. В. Г. били представени и изготвените от св. Г. П. неверни отчетни документи и справки, изисквани от бА.та за този вид кредитиране, а именно: счетоВ. баланс на „""“ ЕООД за 2011 г.; счетоВ. баланс на „""“ ЕООД към 30.06."" г.; отчет за приходите и разходите на „""“ ЕООД за 2011 г.; отчет на приходите и разходите на „""“ ЕООД към 30.06."" г.; счетоВ. баланс на „""“ ЕООД за 2011 г.; счетоВ. баланс на „""“ ЕООД към 30.06."" г.; счетоводни справки за задължения към доставчици към 30.06."" г. и за вземания от клиенти към 30.06."" г.; инвентарен опис на „""“ ЕООД към 30.06."" г. и инвентарен опис на продукция на „""“ ЕООД към 30.06."" г. Свидетелят В. Г. не извършил проверка на обявените в публичния регистър счетоводни документи на дружеството за 2011 г. В бА.та били представени и удостоверение за актуално състояние на дружеството, протокол от общото събрание на съдружниците на „""“ ООД, проведено на 12.07."" г. /л.73, т.57 ДП/, дружествен договор на „""“ ЕООД, както и удостоверението по чл. 87 ал. 6 ДОПК, издадено на „""“ ЕООД.
Запознавайки се с предоставените му документи, кредитният инспектор констатирал, че удостоверението е било издадено на ЕООД, а след това е последвала промяна в правния статут с включването на съдружник в собствеността и управлението му (ООД). Предвид предоставянето на бъдещата субсидия в залог и с оглед обезпечаването на вземането на бА.та, той поискал от св. И. В. и от подс. Г. Ч. удостоверение от ДФЗ, че при одобрение субсидията щяла да бъде преведена на „""“ ООД.
На 20.07."" г. подс. Г. Ч. и св. И. В. се явили отново в бА.та, където св.
В. подписала искане за предоставяне на кредит /л.33, т.57 ДП/. То било попълнено саморъчно от подс. Ч.. В искането било отразено, че целта на кредита била закупуване на семена, горива и препарати за земеделската ""/2013 г. Свидетелката подписала и приложените към искането декларации за свързаност, за гражданско и имуществено състояние.
Свидетелят Г. поискал от св. И. В. писмено представяне на дейността на „""“ ООД, която да му послужи за съставянето на първоначалното кредитно предложение. С това се заела св. Г. П., която изготвила исканата справка, обадила се на св. Г., пред когото се представила като счетоводител на „""“ ЕООД и двамата си разменили електронните адреси.
На 23.07."" г. в гр. П., тя изпратила презентацията по електронен път на служебния електронен адрес на св. Г.. По-късно на същия ден, по искане на свидетеля Г., св. Г. П. го посетила на работното му място, за да направи някои разяснения и допълнения (том 57 л.227 ДП) към вече изготвената справка. В писмената презентация, приложена по делото, били отразени неверни сведения: че „""” ООД е започнало да развива селскостопанска дейност през септември 2011 г. и е сключило договори за наем за 3960 дка земеделска земя в землищата на с. Д. и с. Б.. Според презентацията, през земеделската 2011/"" г., дружеството успяло да обработи и засее едва 2650 дка, от които 1650 дка с жито и ""0 дка със слънчоглед. Дружеството имало сключен договор за машинно-тракторни услуги със ЗП И. Г.. Основен доставчик на семена, препарати и торове било „А.С.М.” ООД – М., а основни клиенти на „""” ООД, били мелница „Б. П.” гр. Х. и „А. К.” ООД. Целта на „""” ООД, според презентацията, била през стопанската ""/2013 г. да засее всичките наети земеделски земи, а именно: 2500 дка пшеница, 500 дка рапица и ""0 дка слънчоглед. При изготвянето на презентацията св. Г. П. използвала информация и данни от К. П.. Свидетелят И. Г. нямал сключен договор със „""” ООД, нито пък разполагал с необходимата техника, за да извърши такива услуги.
При проведена среща със св. Г. П., св. Г. поискал и конкретна информация относно закупените от доставчиците количества семена и препарати. Свидетелката Г. П. отново се свързала с К. П., който й казал какви данни да подаде на банковия служител.
След като получил необходимите документи относно развИтата селскостопанска дейност от „""“ ЕООД/ООД, на 23.07."" г. св. В. Г. съставил кредитно предложение (т. 57 л. 210 ДП), в което описал представените сведения, съдържащи се в документите и справките, описани по-горе. Според кредитното предложение „""“ ООД стопанисвало 2600 дка земеделски земи и имало търговски отношения с доставчик на машинно -тракторни услуги и с доставчик на препарати за растителна защита, семена и торове, както и че имало клиенти за произведената от тях селскостопанска продукция. Било посочено, че дружеството търсело кредитиране, поради спешна необходимост от оборотни средства за покрИ.е на разходите си по закупуване на семена, препарати за растителна защита и торове и за наем на земеделска техника. Свидетелят Г. направил констатация, че „""“ ООД през "" г. е осъществило увеличение на активите си със 7 000 лв., закупувайки плуг и косачка, и че това дружество използвало селскостопанска техника под наем, като обикновено се разплащало с готова продукция. Съгласно предоставените счетоводни сведения и разяснения от св. Г. П., св. Г. отразил, че дружеството използвало собствените си и привлечени средства за увеличаване на краткосрочните си активи, за да увеличи реализираната печалба, както и за целта на исканото от „""” ЕООД кредитиране и за неговата обезпеченост.
По време на лична среща между св. Г. и св. Г. П., проведена на 23.07."" г. в Регионалния център в гр. П., кредитният инспектор я уведомил за необходимостта да бъдат представени пред бА.та посочените в презентацията договор за машинно-тракторни услуги и първичните счетоводни документи за покупката на семена и хербициди.
След тази среща св. Г. П. се обадила на подс. Ч. и поискала от него да намери стария кочан с фактури на „""” ЕООД, за да бъдат изготвени фактури с невярно съдържание в минало време – преди промяната на статута на дружеството. Подсъдимият Ч. й занесъл фактурника. С изготвянето на фактурите се заели подс. Г. Ч. и К. П. и в края на месец юли "" г. в гр. П., двамата съставили данъчна фактура № ""/28.11.2011 г. /л.111, т.57 ДП/ с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД; данъчна фактура № ""/21.11.2011г. /л.112, т.57 ДП/ с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД с приемо-предавателен протокол; данъчна фактура № ""/10.02.""г. /л.113, т.57 ДП/ с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД с приемо- предавателен протокол; данъчна фактура № ••••••••••/12.10.2011 г. /л.114, т.57/ с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД с приемо- предавателен протокол; данъчна фактура № ""/05.10.2011 г. /л.115, т.57 ДП/ с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД с приемо - предавателен протокол; данъчна фактура № ""/13.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „А. К. Е.” ЕООД с кантарна бележка; данъчна фактура № ""/17.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „Б. П.” ООД с кантарна бележка; данъчна фактура № "/04.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „Б. П.” ООД с кантарна бележка. Сведенията, отразени в тези фактури, били подадени от К. П., който бил използвал данни от фактури, издадени на управляваното от него „В. К. П. К.” ЕООД през 2011 г. Данъчна фактура № ""/05.10.2011 г. с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД била за покупка на 20 тона семена пшеница с данъчна основа (ДО) 12 000 лв. и ДДС 2 400 лв. Данъчна фактура № ••••••••••/12.10.2011 г. с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД била за покупка на 21 тона семена пшеница с ДО 11 970 лв. и ДДС 2 394 лв. Видно от приложените по делото СД по ЗДДС с дневници за покупки и продажба, през октомври 2011 г. дружеството било регистрирало две покупки на обща стойност 450.40 лв., като данните за доставчик, № и дата на издадената фактура и за предмет и стойност на покупката не съответствали на тези, представени пред „Б. Д. С. К.” ЕАД.
Данъчна фактура № ""/21.11.2011 г. с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД била за покупка на хербицид на стойност ДО 5 600 лв. и ДДС 1120 лв. Данъчна фактура ""/28.11.2011 г. с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД била за покупка на хербицид на стойност ДО 6 300 лв. и ДДС 1260 лв. Видно от приложените по делото СД по ЗДДС с дневници за покупки и продажби, през ноември 2011 г. дружеството не е регистрирало никакви покупки.
Данъчна фактура № ""/10.02."" г. с издател „А.С.М.” ЕООД и получател „""” ЕООД била за покупка на слънчогледово семе с ДО 7 200 лв. и на хербицид с ДО 4000 лв. с ДДС за цялата покупка 2 240 лв. В дневника на покупките на „""” ЕООД за м. февруари "" г. такава фактура не фигурирала. Посочените фактури не били отразени и в дневниците за продажби на „А.С.М.” ЕООД за посочените периоди.
Подсъдимият Г. Ч. и К. П., в края на месец юли "" г. в гр. П. заедно съставили и 3 бр. фактури, съдържащи неверни сведения, с изпълнител „""” ООД: данъчна фактура № "/13.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „А. К. Е.” ЕООД за продажба на 27 540 кг пшеница с ДО 8812.80 лв. и ДДС 1762.56 лв. и с приложена към нея кантарна бележка; данъчна фактура № "/17.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „Б. П.” ООД за продажба на 29 040 кг пшеница с ДО 9002.40 лв. и ДДС 1800.48 лв. и с приложена към нея кантарна бележка; данъчна фактура № "/04.07."" г. с изпълнител „""” ООД и получател „Б. П.” ООД за продажба на 27 160 кг пшеница с ДО 8691.20 лв. и ДДС 1738.24 лв. и с приложена към нея кантарна бележка. Тези фактури не били отразени впоследствие в представената пред НАП от подс. Ч. СД по ЗДДС за м. юли "" г., която била с нулеви стойности. Те не фигурирали и в дневниците за покупки на „Б. П.” ООД и „А. К. Е.” ЕООД за отчетния период. Кантарните бележки били попълнени собственоръчно от подс. Г. Ч., който написал в тях произволни регистрационни номера на автомобили.
За времето между 24.07."" г. и 30.07."" г. в гр. П., св. Г. П. и К. П., съставили договор за машинно - тракторни услуги от 26.09.2011 г. /л.99, т.57 ДП/ между „""” ЕООД, представляван от Р. Ч. и ЗП И. Г. и на позициите „възложител” и „изпълнител” Г. П. положила подписи, подобни на тези на Ч.А и Г.. Договорът бил подпечатан с печата на „С. Е. Г.” ООД, тъй като П. не разполагала със стария печат на Дружеството. Мокрият печат на „""“ ООД бил съхраняван в кантората на подс. З. и бил осигуряван от него при нужда. Мокрият печат на „""“ ЕООД останал в гр. П., във владение на подсъдимия Ч.. На 30.07."" г. в гр. П., св. Г. П. и К. П. изготвили и представили пред бА.та, чрез електронно писмо исканата информация за обработваеми площи в табличен вид (т. 58 л. 5 и сл. ДП). В таблицата те отразили неверни сведения за обработени през 2011 г. 2600 дка земеделски площи, получени приходи в размер на 428 000 лв. и направени разходи в размер 202 000 лв. Посочено било, че била извършена сеитба на пшеница през м. март 2011 г., а жътвата била извършена през юни и юли 2011 г. За обработени през "" г. били посочени 3500 дка земеделски земи при заявени за подпомагане 2 727.20 дка с разходи по тях 325 000 лв. и очаквани приходи 714 500 лв.
На 31.07."" г., св. И. В. и подсъдимият Ч. представили пред св. Г. описаните по-горе документи. Служителите на бА.та не забелязали несъответствието в положения в договора за машинно - тракторни услуги мокър печат на Дружеството.
Съгласно утвърдените процедурни правила в „Б. Д. С. К.” АД, след окомплектоването на кредитното досие, на 23.07."" г. св. В. Г. извършил финансов анализ и кредитно предложение за кредитиране на „""” ООД в размер на 62 856 лв., обезпечено със залог субсидия по СЕПП, което внесъл за одобрение. Кредитното предложение било възложено на експерт в отдел „Одобряване кредити на малки и средни предприятия” в „Б. Д. С. К.” АД – Централен офис С.. След като разгледала предложението, на 01.08."" г. експертът - одобрител Д. Д. изискала допълнителни данни и разяснения относно различия в данните за обработваеми земеделски земи, съдържащи се в таблицата на обработваемите площи за 2011 г. и прогнозна такава за "" г. и в удостоверението от ДФЗ за размера на евентуалната субсидия. Били поискани от одобрителя годишната данъчна декларация (ГДД) на „""“ ЕООД за 2011 г., заверена със зелен печат от ТД на НАП П., както и СД по ЗДДС на Дружеството за "" г. Били изискани и договорите за аренда на обработваемите от кредитоискателя площи.
На същата дата - 01.08."" г., св. Г. се обадил на св. В. и изискал от нея договорите за наем на земеделски земи и допълнителни разяснения относно установените различия в размера на обработваемите и размера на заявените за субсидиране обработваеми площи. Свидетелката В., позовавайки се на недоброто познаване на терминологията на български език, помолила кредитния инспектор да се свърже със счетоводителя Г. П. и да отправи исканията си към нея, което последният и направил. Свидетелката П. обяснила на св. Г., че договорите са много и са събрани в кашони и му предложила да му представи опис, с което той се съгласил.
Използвайки компютърна блАнка, за времето от 01.08."" г. до 03.08."" г. в гр. П., св. Г. П. съставила годишна данъчна декларация /л.40-46, т.57 ДП/ на „""“ ЕООД за 2011 г., съдържаща неверни сведения, тъй като действителните данни в ГДД на „""“ ЕООД за 2011 г., подадена пред ТД НАП П., не отговаряли на вече представените пред бА.та счетоводни документи – баланс и отчет за приходите и разходите.
В част VІ от декларацията: „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ били отразени следните неверни сведения: общият размер на приходите бил 42 902.40 лв. при действителен размер 1 231 лв.; общият размер на разходите в декларацията, съставена от св. П. бил 18 967.61 лв. при действителен размер 1095.00 лв. Счетоводната печалба в ГДД на Дружеството за 2011 г., изготвена от св. Г. П. бил 23 934.79 лв. при действителен размер на счетоводната печалба 136 лв.
Свидетелката Г. П. подписала декларацията с подпис, имитиращ подписа на Р. Ч.. Тъй като изискването на „Б. Д. С. К.” АД било да бъде представена ГДД, заверена със зелен печат на ТД на НАП П., по неизяснен в хода на разследването начин, св. Г. П. осигурила и поставила зелен печат на всяка страница от ГДД.
Използвала опис на земеделските земи, обработвани от ЗП Г. П. през 2010 г. и го преименувала в опис на земеделските земи, обработвани от „""” ООД през селскостопанската 2011/"" г. В действителност, от земеделските земи, посочени в този списък, от „""” ЕООД били декларирани за подпомагане следните с кадастрални №№: "". Част от останалите земи (кадастрални имоти) били заявени като обработвани от „В. К. П. К.” ЕООД с управител К. П. и „Д.” ЕООД, фактически управлявано от П., тъй като последният използвал същия списък при кандидатстването за подпомагане на тези две дружества. Останалата част от посочените в списъка кадастрални имоти действително били обработвани, но от други земеделски производители, основно от ЗП И. М. и „Ш.” ООД.
За да обоснове представените вече в счетоводния баланс на дружеството до 30.06."" г. и в отчета за приходите и разходите до 30.06."" г. неверни сведения, св. Г. П. съставила 4 бр. уведомления за приемане на постъпили от „""“ ЕООД данни по справките - декларации по ЗДДС, дневниците за покупки и дневниците за продажби за отчетни периоди януари "" г. – юни "" г., а именно:
- уведомление за м. януари "" г. от 03.02."" г. със следните данни:
Дневник на продажбите: брой записи – 49; общ размер на данъчна основа за оБ.не с ДДС – 12 983.51 лв.; всичко начислен ДДС 2 596.70 лв.; Дневник на покупките: брой записи – 13; данъчна основа на доставка с пълен ДК 10 153.62 лв., начислен ДДС с право на пълен ДК 2030.72 лв.; справка- декларация по ЗДДС – общо ДК 2 030.72 лв. и ДДС за внасяне 565.98 лв. В действителност изпратеното в НАП уведомление било с нулеви стойности, тъй като „""” не извършвало търговска дейност през периода:
- уведомление за м. февруари "" г. от 10.03."" г. със следните данни:
Дневник на продажбите: брой записи – 12; общ размер на данъчна основа за оБ.не с ДДС – 9503.13 лв.; всичко начислен ДДС 1 900.63 лв.; Дневник на покупките: брой записи – 1; данъчна основа на доставка с пълен ДК 11 200 лв., начислен ДДС с право на пълен ДК 2 240 лв.; справка - декларация по ЗДДС – общо ДК 2 240 лв. и ДДС за внасяне 339.37 лв. В действителност изпратеното в НАП уведомление било със следните данни: Дневник на продажбите: брой записи – 2; общ размер на данъчна основа за оБлагане с ДДС – 9 503.13 лв.; всичко начислен ДДС 1 900.63 лв.; Дневник на покупките: брой записи – 4; данъчна основа на доставка с пълен ДК 9 107.57 лв., начислен ДДС с право на пълен ДК 1 821.51 лв.; справка - декларация по ЗДДС – общо ДК 1 821.51 лв. и ДДС за внасяне 79.12 лв.;
- уведомление за м. март "" г. от 07.04."" г. със следните данни: Дневник на продажбите: брой записи – 2; общ размер на данъчна основа за оБ.не с ДДС – 5 862.25 лв.; всичко начислен ДДС 1 172.45 лв.; Дневник на покупките: брой записи – 0; данъчна основа с доставка с пълен ДК 0, начислен ДДС с право на пълен ДК 0; справка - декларация по ЗДДС – общо ДК 0 и ДДС за внасяне 1 172.45 лв. В действителност изпратеното в НАП уведомление било с нулеви стойности, тъй като „""“ не извършвало търговска дейност през периода;
- уведомление за м. юни "" г. от 07.07."" г. със следните данни: Дневник на продажбите: брой записи – 4; общ размер на данъчна основа за оБлагане с ДДС – 25 802.36 лв.; всичко начислен ДДС 5 160.47 лв.; Дневник на покупките: брой записи – 12; данъчна основа на доставка с пълен ДК 19 432.20 лв., начислен ДДС с право на пълен ДК 3 886.44 лв.; справка - декларация по ЗДДС – общо ДК 3 886.44 лв. и ДДС за внасяне 1 274.03 лв. В действителност изпратеното в НАП уведомление било с нулеви стойности, тъй като „""“ не извършвало търговска дейност през периода.
На 03.08."" г., св. И. В. и подс. Г. Ч. представили на кредитния инспектор св. В. Г. в офиса на Регионален център П. изработените от св. Г. П. и описани по-горе документи - ГДД на „""“ ЕООД за 2011 г. и 6 бр. уведомления за приемане на справки -декларации по ЗДДС на „""” ЕООД за месеците януари – юни "" г., от които 4 бр. (за месеците януари, февруари, март и юни "" г.) съдържащи неверни сведения. Представили му също преименувания опис на земеделски земи, които заявили като обработвани от „""“ ООД.
Свидетелят Г. не извършил проверка в търговския регистър и не установил разминаването.
Представянето само на опис на утвърдените за обработвани от „""“ ООД земеделски земи обаче не удовлетворило експерта -утвърдител на кредитното предложение. Така на 06.08."" г. свидетелят Г. поискал от св. И. В. да представи поне петнадесет от договорите за наем на земеделски земи, сключени от „""“ ЕООД. Свидетелката Г. П. осигурила няколко от договорите, сключени в предишни селскостопански години между нея като земеделски производител и собственици на земеделски земи, заедно с приложените към тях скици на кадастрални имоти. По това време К. П. пребивавал в с. Д., където били съхранявани договорите за аренда, сключени през 2007 г. между ЗП Г. П. и различни собственици на земеделски земи. След като научил от дъщеря си за искането на бА.та да бъдат представени договори за наем, сключени от „""“ ЕООД, избрал няколко стари договора с приложени скици към тях. Използвайки данните на собствениците на земеделски земи от старите договори, те съставили текста на десет договори за наем на земеделски земи с наемател „""” ЕООД от началото на селскостопанската 2011/"" г. Тези договори били подпечатани с печата на „""” ЕООД, подписани от подс. Г. Ч. на позиция наемател. На позиция „наемодател”, подписите положил подс. Б. З.. На следващия ден в гр. П., св. И. В. и подс. Г. Ч. представили пред кредитния инспектор от „Б. Д. С. К.“ ЕАД в гр. П.: договор за наем на земеделска земя /л.126, т.57 ДП/ между Д. А. Г. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г.; договор за наем на земеделска земя между Ж. П. Ж. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.131, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между П. Т. П. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.135, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Т. П. А. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.137, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Ж. Я. К. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.142, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Х. З. Х. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.148, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между А. Г.ЕВ Д. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.151, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Т. Б. П. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.155, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Х. З. Р. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.157, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между А. П. А. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.161, т.57 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Я. В. Й. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.165, т.57 ДП/.
От направената впоследствие проверка в сайта на ДФ „Земеделие“ на имотите, за които са били приложени тези договори /л.3 -19, т.63 ДП/ и от разпитите на свидетелите е установено, че Д. А. Г.ЕВ е починал на 24.09.2008 г. Наследниците на Г.ЕВ били сключили договор за наем на собствените си земеделски земи със „Ш.” ООД. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Д. А. Г. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивите с №№ "" били декларирани пред ДФЗ - РА, като обработвани от „Д.” ЕООД, а последната – като обработвана от „В. К. П. К.” ЕООД и И. С. М.. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи, като наети от „""” ЕООД с наемодател Ж. П. Ж. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ-РА, като обработвана от ЗП И. С. М., нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ-РА като обработена от „В. К. П. К.“ ЕООД, а нивата с кадастрален № "" - като обработвана от „Д.“ ЕООД.
В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи, като наети от „""” ЕООД с наемодател П. Т. П., била посочена земя с кадастрален № "". В действителност посочената нива била продадена от св. П. Т. П. през 2009 г. Същата не е била заявена за подпомагане от никой земеделски производител през "" г. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Т. П. А. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с № "" била двойно декларирана пред ДФЗ- РА, като обработвана от ЗП И. С. М. и „В. К. П. К.” ЕООД, нивата с № "" също била двойно декларирана пред ДФЗ-РА, като обработена от ЗП И. С. М. и „В. К. П. К.” ЕООД, а нивата с кадастрален № "" - като обработвана от „У. - Б. С.“ ЕТ.
В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Ж. Я. К. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивите били декларирани пред ДФЗ - РА като обработвани от „Д.” ЕООД. Видно от показанията на св. Д. Р. С. – дъщеря на Ж. К., майка й била сключила договор за отдаване под наем на земеделски земи със ЗП И. С. М.. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Х. З. Х. била посочена земя с кадастрален № "". В действителност посочената нива била декларирана пред ДФЗ – РА, като обработена от „В. К. П. К.” ЕООД.
В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател А. Г. Д. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ – РА, като обработвана от „Д.” ЕООД, а останалите две ниви не са били декларирани за подпомагане по СЕПП в кампания "" г. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Т. Б. П. била посочена земя с кадастрален № "". В действителност тази нива била декларирана пред ДФЗ-РА, като обработвана от „Д.” ЕООД.
В представения пред БА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Х. З. Р. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ-РА, като обработвана от ЗП И. С. М., а останалите две ниви не били декларирани за подпомагане по СЕПП в кампания "" г. В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""“ ЕООД с наемодател А. П. А. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ-РА, като обработвана от „Д.” ЕООД, нивата с № "" била декларирана пред ДФЗ- РА, като обработена от „Ш.” ООД, а нивата с кадастрален № "" била двойно декларирана пред ДФЗ-РА, като обработвана от ЗП И. С. М. и „В. К. П. К.” ЕООД.
В представения пред бА.та договор за наем на земеделски земи като наети от „""” ЕООД с наемодател Я. В. Й. били посочени земи с кадастрални №№ "". В действителност нивата с кадастрален № "" била декларирана пред ДФЗ – РА, като обработвана от „Д.“ ЕООД, а нивата с кадастрален № "" била двойно декларирана от „В. К. П. К.” ЕООД и ЗП И. С. М.. На 06.08."" г. св. В. Г. изпратил на св. Г. П. по електронна поща запитване за несъответствието в подадените данни за размера на обработваеми площи: разлика в посочените в анкетната карта площи (265 ха) и в посочените в удостоверението, издадено от ДФЗ площи (272.72 ха). Свидетелката Г. П. била заета с изготвянето на договори за наем на земеделски земи с наемател „""“ ЕООД, които трябвало да бъдат представени пред бА.та. Затова св. А. П., чрез електронно писмо, изпратено от пощенската кутия на св. Г. П., изготвила и изпратила на св. Г. писмено разяснение, според което разминаването се дължало на обстоятелството, че въпросните около 80 ха били изорани, но необработени земи в заявлението за подпомагане на „""” била декларирана единствено засятата площ.
Междувременно, К. П. и Й. П. в качеството им на управляващи съответно „В. К. П. К.” ЕООД и „Д.” ЕООД, сключили договори за заем срещу залог бъдеща субсидия с „Ф. К. Р.” ЕООД. С част от получените от кредитирането пари на 07.08."" г. К. П. закупил 75 030 кг пшеница от свидетелите М. Ч. и З. И. – еднолични търговци и земеделски производители, като по съвет на св. Г. П. фактурирал покупките на „""” ООД с начин на плащане по банков път.
В същото електронно писмо от 06.08."" г. (том 58 л.28 ДП), св. Г. изпратил на управляващите и представляващи „""“ ООД за съгласуване предварителните параметри на договора за кредит. Като изискване за сключването на договора било посочено поръчителство от страна на двете управляващи.
В началото на м. август подс. Ч. уведомил съпругата си, че „""“ ЕООД щяло да получи кредитиране, което щяло да бъде изплатено наведнъж чрез субсидия, одобрена от ДФЗ и поискал от нея да му подпише пълномощно с нотариална заверка на подпис, за да може той да я представлява пред „Б. Д. С. К.“ ЕАД при подписването на договора за поръчителство.
На 07.08."" г. в гр. П., св. Р. Ч. упълномощила в писмена форма подс. Г. Ч. да я представлява пред „Б. Д. С. К.“ ЕАД, като подпише от нейно име договор за поръчителство, което било нотариално заверено (т. 57 л. 204 ДП).
На 10.08."" г. кредитното предложение отново било изпратено в централния офис на „Б. Д. С. К.“ ЕАД за одобрение. При евентуално последващо одобрение, сделката следвало да бъде докладвана на управителния съвет на „Б. Д. С. К.“ ЕАД за извършване на разпоредителни действия - разрешаване на кредитирането (чл. 26 ал. 1 от Устав на „Б. Д. С. К.“ ЕАД, публикуван в ТР).
След извършен анализ от отдел „Управление на риска“ в централния офис на „Б. Д. С. К.“ ЕАД на 13.08."" г. кредитирането на „""” ООД било отказано и на управителя на Регионалния център на бА.та в гр. П. било разпоредено да преустанови работата по кредита.
През месец август "" г. свидетелките С. К. и И. В. се срещнали с кредитния инспектор – св. М. Г. - – П., работеща в бА. „Т. Б. Д“ АД – финансов център - П.. Свидетелката П. обяснила на св. В. какви са изискванията на бА.та за отпускане на кредити срещу субсидия за земеделски производители, а именно доказателства, че дружеството не е в производство по несъстоятелност, че няма данъчни задължения, изискване за представяне на счетоводни документи от предходна и текуща година, решение на управителното тяло за овластяване за теглене на кредита и регистрацията на земеделски производител. Към изискуемите документи било и удостоверение от ДФ „Земеделие“ за обработваните площи и дължимата субсидия. След срещата св. В. споделила с подс. Б. З. изискванията на „Т. Б. Д.” АД – Финансов център П. за списъка с документите и той я изпратил в дома на св. А. П., която била по това време с мярка за неотклонение „Домашен арест“, за да бъдат изготвените исканите от бА.та документи.
„Т. Б. Д” АД била страна по два действащи договора за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие“ – Договор за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие“ за предоставяне на целеви кредити на земеделски производители от 22.04.2002 г. и Анекс № 1 от 01.06."" г. и Договор за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие“ за предоставяне на кредити на лица с одобрени проекти и сключени договори за отпускане на финансова помощ по мерки от програма за развитие на селските райони от 01.06."" г. Свидетелката А. П. попълнила искането за кредит /л.7, т.59 ДП/, Декларацията за наличие на икономическа свързаност и декларацията за задлъжнялост, като използвала и съставените по-рано от дъщеря й - св. Г. П., документи, ползвани пред „Б. Д. С. К.“ АД, а други съставила сама. В искането била посочена желана сума на кредита 60 000 лева. Също така, като предмет на дейност на дружеството била посочена земеделска дейност, а целта на кредита – оборотни средства. Останалите документи били такива, които удостоверявали осъществяването на стопанска дейност на „""” ООД, а именно: Икономическа обосновка относно молба за отпускане на кредит /л.10-11, т.59/. В съставената от св. А. П. икономическа обосновка било посочено, че основният предмет на дружеството е търговия със слънчоглед и царевица. Клиентите били от вътрешния пазар и от страни от Европейски съюз. Сред другите изискуеми документи били заявление за подпомагане "" г. на „""” ЕООД с УРН "" /л.65-78, т.59 ДП/; 6 бр. уведомления за приемане на постъпили от „""” ЕООД данни от справките - декларации по ЗДДС по дневниците за покупки и дневниците за продажби за отчетни периода януари "" г. – юни "" г.; инвентарна книга на „""” ООД; годишна данъчна декларация на „""” ЕООД за 2011 г. по чл. 92 от ЗКПО /л.103, т.59 ДП/. Тъй като в съставената по-рано ГДД /Годишна данъчна декларация л.40-46, т.57 на „""” ЕООД за 2011 г./ съдържала неверни сведения, и целяла да измести, подадена пред ТД НАП П. по-рано действителна такава, а именно: В част VІ от декларацията: „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък” били отразени следните неверни сведения: общият размер на приходите бил 42 902.40 лв. при действителен размер 1 231 лв.; общият размер на разходите в декларацията, съставена от св. Г. П. бил 18 967.61 лв. при действителен размер 1 095.00 лв. Счетоводната печалба в ГДД на Дружеството за 2011 г., изготвена от св. Г. П. бил 23 934.79 лв. при действителен размер на счетоводната печалба 136 лв. Свидетелката М. П. се обадила на св. А. П. и попитала на какво се дължи разминаването. Свидетелката А. П. й обяснила, че е станала грешка при съставянето на първата декларация и с втората - тази грешка била отстранена.
Сред останалите документи, които били представени пред „Т. Б. Д” АД били и счетоВ. баланс на дружеството към 30.06."" г.; отчет за приходите и разходите към 30.06."" г. /л.28-30, т.59/, изготвен преди това от св. Г. П. при кандидатстването за кредита през „Б. Д. С. К.“ АД; счетоВ. баланс на дружеството за 2011 г. /л.31, т.59 ДП/ също ползван за кредита пред „Б. Д. С. К.“ АД; отчет за приходите и разходите за 2011 г. /л.35, т.59 ДП/; данни за задължения към доставчици на дружеството към 30.06."" г. /л.24, т.59 ДП/; данни за задължения към доставчици на дружеството към 31.12."" г. /л.25, т.59 ДП/; данни за вземания на дружеството от клиенти към 30.06."" г. /л.26, т.59 ДП/; данни за вземания на дружеството от клиенти към 31.12.2011г. /л.27, т.59 ДП/; анкетна карта с вх. № 970/12.07."" г. за регистрация на „""” ООД, като земеделски производител /л.42, т.59 ДП/.
Свидетелката М. П. искала повече данни и информация за дейността на дружеството, която била свързана пряко с производството. Чрез св. А. П. тя се свързала с К. П., за който разбрала, че е агроном във фирмата и пряко се занимава с производството.
В началото на месец септември "" г. изпратила предложението и събраните документи по кредита в гр. С.. На 13.09."" г. св. П. била уведомена, че от Централното управление на бА.та в гр. С. са се обадили да спрат работата по преписката.
След като и този кредит бил отказан, подс. Г. Ч. и свидетелите П. решили да подадат документи за кандидатстване за кредит в „О. Б. Б..”АД.
През 2005 г. между „О. Б. Б..” АД и Държавен фонд „Земеделие“ бил подписан Договор за рефинансиране със средства на ДФ „Земеделие“ за предоставяне на целеви кредити за земеделски производители. На 20.06.2011 г. бил подписан анекс към договора.
През месец септември "" г. св. А. П. извикала в дома си св. С. М. /К./ с молба да придружи св. В. и подс. Г. Ч. до „О. Б. Б..“ АД, за да попълни искане за кредит от името на В. и съпругата на подс. Г. Ч.. На 20.09."" г. свидетелките С. М. и И. В. посетили офис на „О. Б. Б..”АД в Бизнес център П., където се срещнали със св. А. С.. Свидетелката В. се представила за управител на „""” ООД, а св. М. за неин счетоводител. Свидетелката В. изразила желание дружеството да кандидатства за кредит срещу евросубсидия. Свидетелката А. С. разяснила условията, на които трябва да отговаря дружеството, за да се отпусне кредита, както и документите, които следва да се представят пред бАнката. Свидетелката С. предоставила и празни бланки на формуляри, които следвало да попълнят като св. М. попълнила искането за земеделски заем срещу европейска субсидия /л.6, т.60/, записали останалите необходими документи и си тръгнали като взели със себе си, както попълненото искане, така и списъка с необходимите документи.
На 21.09."" г. двете отново се върнали като носили със себе си необходимите документи. В искането било посочено, че размерът на кредита е 59 000 лева. Дейността на дружеството била земеделие с площ около 2000 дка, като отглежданите култури били пшеница и царевица. Наред с искането били представени и: Декларация за икономически свързани лица на дружеството - за основен купувач на повече от 50% от стоките, произведени в рамките на дейността на дружеството било посочено дружеството „Б. П.” ООД, били представени и данни за работещи в "" ООД лица, а именно, че работници на дружеството са Е. Ю., М. К. и Д. Р.. Били представени Удостоверение за кредитна задлъжнялост; Заявление за подпомагане "" г. на „""” ЕООД с УРН ""; СчетоВ. баланс към 31.08."" г. /л.63, т.60/, съставен от св. А. П.; Отчет на приходите и разходите към 31.08."" г. /л.68, т.60 ДП/ също съставен от св. А. П.. Счетоводният отчет и отчета за приходите и разходите не отговаряли на действителното положение. Свидетелката А. П. при съставянето им надвишила всички стойности на печалбите. Представени били и документи, които били представени в предходните две банки – „Б. Д. С. К.“ АД и „Т. Б. Д”, а именно: счетоВоден баланс към 30.06."" г. /л.71, т.60 ДП/; отчет за приходите и разходите към 30.06."" г. /л.75, т.60 ДП/; Годишна данъчна декларация за 2011 г. по чл. 92 от ЗКПО /л.78, т.60 ДП/; счетоВ. баланс за 2011 г. /л.85, т.60 ДП/; отчет за приходите и разходите за 2011 г. /л.89, т.60 ДП/, както и други, които са анкетна карта с вх. № 970/12.07."" г. за регистрация на „""” ООД, като земеделски производител.
Също така до 26.09."" г., по искане на св. С. били представени и:
Договор за машинно-тракторни услуги от 26.09.2011 г. между „""” ЕООД и ЗП И. Ж. Г. /л.92, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Д. А. Г.ЕВ и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.147, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Ж. П. Ж. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.117, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между П. Т. П. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.124, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Т. П. А. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.126, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Ж. Я. К. и „""” ЕООД, от 01.10.2011 г. /л.131, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Х. З. Х. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.110, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Т. Б. П. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.145, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Х. З. Р. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.137, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между А. П. А. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.141, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между Я. В. Й. и „""” ЕООД от 01.10.2011 г. /л.121, т.60 ДП/; договор за наем на земеделска земя между С. Б. П. и „""” ЕООД от 03.10.2011 г. /л.106, т.60 ДП/ и Договор за наем на земеделска земя между А. Г.ЕВ Д. и „""” ЕООД от 01.10.2011г. /л.113, т.60 ДП/.
Според правилата и изискванията за този вид кредити св. С. трябвало да изготви чек - лист за проверка на място на обработваемите земи.
На 26.09."" г. в бА.та отишли подс. Ч. и св. С. М. /К./ и придружили св.
С. до ж.к. „Т.“, където се качили в автомобил на К. П.. По време на пътуването св. С. задавала въпроси, свързани с производството. На въпросите отговарял К. П.. Докато стигнат до с. Д. К. П. спирал автомобила и посочвал площи, за които твърдял, че се обработват от „""” ООД. Когато св. С. поискала да види техниката, с която се обработва земята, К. П. я завел в бившия стопански двор на с. Д., където имало 4 броя трактори и стопански инвентар, които св. С. заснела и приложила към преписката за кредита /л.189- 190, т.60/.
На 28.09."" г. подсъдимият Ч., св. Ч. и св. М. отишли при св. С. в бА.та, за да занесат новото удостоверение издадено от ДФ „Земеделие“ /л.41, т.60/.
Това удостоверение всъщност удостоверявало действителен факт, а именно, че дружеството „""” ЕООД е подало заявление за подпомагане за Кампания "" г. На база на извършената от св. С. проверка, на 04.10."" г. тя изпратила кредитно предложение до Управление малки и средни корпоративни клиенти на бАнката за разрешаване на мостови кредит от 59 000 лева. В отговор на нейното предложение кредитният комитет взел решение за отпускане на кредита. През това време в клона на бА.та в гр. П. представители на ДАНС се срещнали с кредитната инспекторка и директора на клона и предупредили представителите за действията на лицата, които подготвяли документите и процедурата по отпускането на кредита била преустановена.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приел за безспорно установена, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. С основания са кредитирани обясненията на подс. П. К., обясненията на подс. Г. Ч., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл.279 ал.1 т.4 пр.1 от НПК /л.81-86 т.8 ДП/, а частично обясненията на подс. Р. Н.. В същата насока са показанията на свидетелите К. Й., В. Д., С. К., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 /л.157 том 11 ДП/, показанията на св. Й. С., Г. Х., показанията на св. Н. К., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК /л.6 т.44 ДП и на л.77 т.44 ДП, показанията на св. Е. А. дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 /л.23 т.45 ДП/, показанията на св. П. К., св. Х. Х., св. И. Г., св. Т. Т., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК /л.184 т.ДП/, св. В. Г., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК /л.83, 84 том 58/, св. Б. П., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 /л.60 т.63/, св. А. А., дадени на съдебното следствие и тези на ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л. 82 т.63 ДП/, св. Г. А., св. Д. С., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л. "" т.60 ДП/, св. П. П., св. П. Ж., св. М. И., св. Н. И., св. А. П., от показанията на св. С. М., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.130 т.11 ДП, св. С. И., св. Г. Н., св. Г. К., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.27 т.45 ДП/, св. Д. М., св. К. Е. Д. М., св. М. Д., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.74 т.45 ДП/, св.В. М., св.А. А., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.1 т.46 ДП/, св. П. Т., св. Г. П., дадени на съдебното следствие и от обясненията й дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на основание чл.281 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 /л.16-25 т.7, на л.43-48 и л.94-96 т.7 ДП, св. М. Ч., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 /л.3 т.64 ДП/, св. З. И.А дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.32 т.64 ДП/, св. М. К., св. М. А., св. П. Р., св. А. С., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.172-173 т.60 ДП/, св. И. В., св. Д. С., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.57-58 ДП/, св. М. Г. - – П., дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.152-153 том. 59 ДП/, св. Е. Ю., св. Д. И.А /П./, дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК /л.96 т.42 ДП/, св. И. Х., св. Б. В.А, дадени на съдебното следствие и тези на ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.44 т.41 ДП/, св. Б. М., св. Л. Б., дадени на съдебното следствие и тези на ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.3 – 5 т.42 ДП и на л.94 т.42 ДП/, св. Р. С., св. Б. Г., дадени на съдебното следствие и тези на ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК /л.173 стр.2 т.45 /, а така също и от заключението на ССЕ, от заключенията на СГЕ, от ВДС получени от използвани СРС, от събраните на досъдебното производство писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК по време на съдебното следствие.
В жалбата и в хода на въззивното съдебно заседание от страна на защитата на подс. Р. Н. се излагат пестеливи доводи относно защитната им версия, че извършеното от него не е съставомерно. Поради това се иска и отмяна на присъдата в тази част и признаването му за невинен и оправдаването му. Пловдивският апелативен съд намира направените възражения за неоснователни.
По отношение на обвинението, за което подсъдимите Р. Н. и Б. З. са предадени на съд за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 за подс. Н. и чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК за подс. З., П. окръжен съд е направил изключителен внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства. Изложени са убедителни съображения кои от тях се възприемат с доверие и кои не се кредитират. Въз основа на това са направени и напълно законосъобразни правни изводи.
Според обясненията на подс. Р. Н., управляваното от него дружество „Р. ""“ ЕООД е осъществявало доставки на плодове и зеленчуци от 10 до "" тона ежедневно на веригата магазини „К.“. Поради обстоятелството, че тази верига магазини имала специални изисквания към амбалажа, в който да се доставят стоките, обикновено той фигурирал във всяка фактура за извършена доставка. След това същият амбалаж се връщал обратно от „К.“ на дружеството доставчик и в тези случаи се съставяли кредитни известия към съответната фактура, като понякога се изготвяло едно кредитно известие към няколко издадени фактури. Подсъдимият е заявил пред първостепенния съд, че често ставали технически грешки при издаването на кредитните известия. Това налагало тяхната корекция. Кредитните известия били изготвяни лично от него и давани за осчетоводяване на св. Г. Н., след което е проверявал, подписвал справките - декларации и ги е подавал в НАП.
По отношение кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г. и кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура № ""/01.03."" г. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г., подсъдимият заявил, че ги е съставил той. В края на месец март "" г., след като прехвърлил дружеството на "" А. открил грешките и тогава двамата подписали споразумение, според което констатирали наличие на допусната техническа грешка при издаването на процесните кредитни известия като подс. "" А. се задължавал да извърши необходимите действия и процедури по коригирането им. По отношение на кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., заявява, че към този момент вече не е бил управител на дружеството и няма отношение към същото.
П. окръжен съд напълно обосновано е приел, че обясненията на подс. Р. Н. как допуснал техническа грешка при съставянето на кредитните известия за месеците февруари и март "" г. и че няма никакво отношение за издаденото през месец април кредитно известие, тъй като тогава вече не е бил управител на дружеството и всички счетоводни документи били предадени на "" А., са в противоречие на заявеното от св. Г. Н. и св. Н. К., както и с приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелката Г. Н. споделила, че водила счетоводството на „Р. ""“ ЕООД от 2009 г. до месец март или април на "" г. Всички документи, фактури и кредитни известия са били съставяни лично от подс. Р. Н.. Той от своя страна един или два пъти в месеца й ги е представял за осчетоводяване. Свидетелката съставяла справките декларации на дружеството за всеки данъчен период и е запознавала подсъдимия с тях.
От своя страна св. Н. К. разказала, че поела счетоводството на дружеството „Р. ""“ ЕООД по молба на подс. З.. Всички документи й били донесени от "" А.. През времето докато водила счетоводството на дружеството не е имало нито една издадена фактура за продажби, осчетоводила по спомен само една фактура за услуга по отношение на платен наем. Дневникът за покупките и за продажбите за данъчен период април "" г., както и СД по ЗДДС не са изготвени от нейната счетоводна кантора, а осчетоВ.ите от нея документи за тези три месеца били с нищожен размер. Свидетелката е споделила, че е изминало много време от случая и не си спомня как е разбрала за кредитните известия издадени от „Р. ""“ ЕООД към „К.“ и каква е била причината да прекрати счетоводното обслужване на дружеството, както и с кой е разговаряла по този въпрос.
П. окръжен съд прецизно е обсъдил показанията на св. Н. К.. С основание е приел, че от показанията й, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК /л.6 т.44 ДП, л.77 т.44 ДП, л.77 стр.2 т.44 ДП/ се установява, че всички документи на дружеството са й били донесени в кантората от "" А.. Тя не открила документи за покупки и продажби за месец май "" г. Ден по-късно "" А. й донесъл две фактури - една за наем и другата за покупка на гориво.
Свидетелката водила счетоводството от месец май до месец август на "" г. Обърнала внимание, че към „К.“ има издадени и осчетоВодени кредитни известия с големи суми за 405 504 лв., за 400 961.52 лв. от 02.03."" г. и от 11.02."" г. за амбалаж, а за месец април - кредитно известие за 80 363.16 лв. Провела разговор със "" А. дали е наясно с тези кредитни известия, но той не знаел за какво става въпрос. Свързала се с предишния управител – подс. Р. Н., като го уведомила за тези кредитни известия, но той й казал, че е приключил с тази фирма и ако има въпроси да се обърне към предишната счетоводителка. Тогава св. Н. К. уведомила подс. Б. З., че не желае повече да води счетоводството на това дружество и управителят А. си взел всички документи.
Въз основа показанията на свидетелките Г. Н. и Н. К. може да се направи извод, че реално счетоводството на дружеството до края на месец април се е водило изцяло от св. Н., а св. К. го е поела едва през месец май на "" г., когато са й били представени за осчетоводяване само две фактури - една за гориво и другата за платен наем от новия управител "" А.. По-късно разбрала за издадените преди тя да поеме счетоводството и осчетоВ.и вече кредитни известия. Отразените в тях стойности били притеснителни за нея, поради което и решила да приключи да обслужва дружеството.
И настоящата инстанция намира, че показанията на двете свидетелки е необходимо изцяло да се кредитират. Те са логични, съответстват на приложените по делото писмени доказателства – дневниците за покупките и продажбите и СД /т. 22 л.18 ДП/, както и издадените кредитни известия към фактурите, издадени на „К.“ /л.136-л.139 т.29 ДП/. Показанията им, както и приложените писмени доказателства, опровергават по категоричен начин обясненията на подс. Р. Н. за допуснати технически грешки от него при съставянето на кредитните известия през месеците февруари и март и в частта, в която отрича да е съставил и представил за осчетоводяване кредитното известие от месец април, тъй като тогава вече не е бил управител на дружеството. Напълно правилен е изводът в мотивите към атакуваната присъда, че приложените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин показват, че и за последния данъчен период, включен в обвинението по този пункт за месец април "" г., подсъдимият е продължавал да осъществява фактически дейност и функции на управител на дружеството независимо, че същото вече е било прехвърлено на "" А., респ. на данъчно задълженото лице като лично той е съставял и носил счетоводните документи на св. Г. Н. за изготвянето на дневниците за покупки и продажби и СД за този данъчен период, а "" А. на практика бил формално собственик и управител на дружеството.
Обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие и с приложените по делото /т.44 л.162 ДП/ счетоводни справки и извлечения на осчетоВ.ите доставки в „К.“, от които се установява, че в счетоводството на дружеството липсват първични счетоводни документи с №№ ""/02.03."" г. и ""/02.03."" г. и не са били осчетоводявани кредитни известия с такива номера, а през месец април "" г. това търговско дружество вече не е осъществявало търговска дейност с „Р. ""“ ЕООД. Казаното на подс. Р. Н., че в този период от време за месеците февруари и март е имало голям оборот и доставки към „К.“, поради което и кредитните известия са били издавани за няколко фактури, се опровергава и от отразените записвания в счетоводството на „К.“, които са получили доставки на стоки от „Р. ""“ ЕООД по фактура № ""/11.02."" г. на обща стойност 98 530.38 лв., към която е издадено кредитно известие с № ""/11.02."" на обща стойност (-4055, 04 лв.); фактура № ""/25.02."" г. на обща стойност 133 890.06 лв.; фактура № ""/01.03."" г. на обща стойност 27 323.16 лв. и фактура № ""/17.03."" г. на обща стойност 76 753.38 лв.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза /л.235 т."" ДП/, се установява, че издаването на кредитни известия и отразяването им в счетоводството на по-висока стойност е недопустима практика и обезсмисля отчетността като такава. Самото издаване на кредитно известие на по-висока стойност от фактурата, към която се издава е в разрез с изискванията на закона за счетоводството и ЗДДС. Основанията, върху които се издават КИ са нереални, с оглед основанията, описани във фактурите, по които са издадени – стоки и амбалаж.
С оглед на всичко изложено по-горе и настоящата инстанция намира, че подс. Р. Н. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна в периода м. февруари "" г. - 11.05."" г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление подсъдимият, в качеството му на управител на „Р. ""” ЕООД гр. П. за първите два данъчни периода и като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице за третия данъчен период и при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводителя Г. Н. - наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, а при третото деяние и при условията на посредствено извършителство, чрез управителя "" А. – наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на 148 661.51 лв., като е потвърдил неистина пред орган на власт - ТДД – П., в подадени по електронен път справки - декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 125 ал.1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС при В.е на счетоводство на „Р. ""“ ЕООД гр. П. и е съставил документи с невярно съдържание – дневници за продажбите към СД по ЗДДС по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 от ППЗДДС, в които е включил и осчетоводил неистински документи – кредитни известия по чл. 115 от ЗДДС, които не са били издадени в действителност и връчени на платеца и не съответстват на действително сключени сделки и издадени фактури.
Законосъобразно е прието, че изпълнителното деяние по чл. 255 НК е осъществено в следните форми – потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закона – ЗДДС пред ТД на НАП - П.; при Водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – дневник за продажбите, както следва: през месец февруари "" г. е отразил кредитно известие № ""/11.02."" г. към фактура № ""/11.02."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 337 920 лв. и начислен ДДС по него – 67 584 лв., като действителният размер на издаденото и осчетоВодявано при платеца кредитно известие е на обща стойност 4 055.04 лв. и ДДС в размер на 811 лв. и така на 13.03."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 67 584.02 лева; през месец март "" г. е съставил документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който е отразил кредитни известия № ""/02.03."" г. към фактура ""/01.03."" г. и № ""/02.03."" г. към фактура № ""/25.02."" г., издадени на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 339 278.26 лв. и начислен ДДС по него – 67 855.65 лв., които не са издавани и осчетоВодявани при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 11.04."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 67 684.20 лева; през месец април "" г. е съставил документ с невярно съдържание – дневник за продажбите, в който е отразил кредитно известие № ""/30.04."" г. към фактура № ""/17.03."" г., издадена на „К. Б. Е. е. К.“ КД с общ размер – 66 969.30 лв. и начислен ДДС по него 13 393.86 лв., като такова кредитно известие не е издавано и осчетоВодено при платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД, а на 10.05."" г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 13 393.89 лева.
И за трите данъчни периода, подсъдимият Р. Н., чрез посредственото извършителство на счетоводителката Г. Н., а за третия данъчен период и чрез посредственото извършителство на управителя на дружеството "" А., на електронен носител – СД по ЗДДС, е въвел информация, съдържаща неверни обстоятелства и факти, които не отговарят на обективната действителност. В подадените СД и за трите данъчни периода - месеците февруари, март и април, е потвърдил неистина относно общия размер на данъчните основи за оБ.не с ДДС. Във вторичните документи – дневниците за продажби, които се водят по ЗДДС се съдържа невярна информация, изразяваща се в техническо описване на кредитни известия, с които се намалява данъчната основа за оБ.не с ДДС по конкретни фактури, които кредитни известия по чл. 115 ЗДДС, не са били издадени в действителност и връчени на платеца „К. Б. Е. е. К.“ КД и не съответстват на действително сключени сделки и фактури. Кредитните известия са употребени с представянето им от подс. Р. Н. в счетоводството на дружеството, където са били изготвени технически справките – декларации и регистрите и представени в ТД на НАП.
Размерът на укритите данъчни задължения от страна на подсъдимия са 148 661.51 лева, т. е. налице е по-тежката квалификация на престъплението по чл. 255 ал. НК, тъй като същите са в особено големи размери по смисъла на чл. 93 т. 14 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
С основание е прието, че престъплението е продължавано по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, представляващо съвкупност от извършени през непродължителен период еднотипни прояви, всяка от които осъществяваща поотделно, състав на престъпление по чл. 255 от НК, имащи за предмет данъчни задължения по ЗДДС и реализирани при еднородност на вината.
Въззивната инстанция намира за напълно правилен изводът, че от събраните по делото доказателства не се установи престъплението да е извършено от подсъдимия Н. в съучастие, като извършител с помагача в лицето на подс. Б. З.. Според посоченото в обвинителния акт подс. Б. З. умишлено е улеснил извършването на престъплението от подс. Р. Н., чрез съвети, разяснения, обещание да даде помощ след деянието, отстраняване на спънки и набавяне на средства. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че помагаческата дейност за осъществяване на данъчното престъплението от подс. Б. З. се изразява в това, че той провел консултация със св. А. П., която му споделила опит от нейната практика като счетоводител, при която често премахвала десетичните запетаи, отделящи сумите в лева и сумите в стотинки, с което драстично завишавала стойностите по фактурите. Очертано е, че след проведената консултация подс. Б. З. посъветвал подс. Р. Н. да използва предложения от св. А. П. механизъм, като му разяснил да стори това, чрез кредитни известия, в които да увеличи стойностите, като допусне фактически грешки с пропускане на десетичната запетая. Така, в подадените в НАП декларации в приложените към тях дневници за продажби щели да бъдат намалени действителните стойности на дължимия ДДС.
Правилно в мотивите към атакуваната присъда е прието, че по делото няма нито едно пряко или косвено дори доказателство, което да обоснове участието на подс. Б. З., като помагач в това престъпление. Впрочем, и в обясненията си подс. Р. Н. не споделя да е бил съветван или подпомогнат по някакъв начин от подс. Б. З. при изготвянето на кредитните известия, намерили отражение в дневниците за продажбите и подадените СД за инкриминирания период. Действително, единствено в показанията на св. Н. К. се съдържа информация, че е приела да обслужва счетоводно дружеството, чийто управител бил "" А., по молба на подс. Б. З., който познавала. Това обаче е станало през месец май "" г., т. е. след инкриминирания от обвинението период от една страна, а от друга - това обстоятелство само по себе си не води до извод за участие под формата на помагачество от подс. Б. З. в реализираната преди това престъпна дейност от подс. Р. Н.. Както с основание е отбелязал първостепенният съд описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт деятелност на подс. Б. З. почива изцяло и само на обясненията на св. А. П., дадени на досъдебното производство, когато е била разпитвана в качеството й на обвиняема /л.242 том.7 ДП/ и в които е заявила, че е била предупредена от подс. Б. З. за Водено срещу нея данъчно престъпление, при което тя му отговорила, че е правила технически грешки и така е редуцирала дължимия за внасяне ДДС. Тогава я попитал за кредитни известия, от което тя предположила, че той е дал съвет на подс. Р. Н. за тези известия. Обясненията на св. П. не са дадени пред съдия, поради което и при разпита й, в качеството й на свидетел на съдебното следствие, при условията на чл.118 ал.1 т.1 от НПК, е липсвало процесуалното основание на чл.281 ал.2 вр. ал.1 от НПК за приобщаването им към доказателствения материал от съда.
Поради това и напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото спрямо подс. Б. З. обвинение се явява недоказано, защото липсват каквито и да е доказателства за неговото участие във вменената му престъпна дейност. Поради това и напълно законосъобразно го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 вр. чл. 26 ал.1 НК вр. чл. 20 ал.4 НК, а подс. Р. Н. частично е оправдан по обвинението в частта по чл. 20 ал.2 от НК, за това да е извършил престъплението в съучастие, като извършител с помагача Б. З.. По отношение обвинението по чл. 210 ал.1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК спрямо подс. Д. А., подс. П. К. и подс. Р. Н. прокуратурата е приела, че тримата подсъдими, след предварително сговаряне по между си, както и с Б. З., И. Х., Г. П., А. П., с цел да набавят за себе си и другите имотна оБ. в размер 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46) са възбудили и поддържали заблуждение у Б. В.А, Л. Б. и Д. П. - служители на „К. А. Б.” ЕАД – Централен офис гр. С., за това, че „Р. -""” ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност и че ще обезпечи и изплати в пълен размер искания банков кредит от „К. А. Б.” ЕАД в размер на 942 822 евро и с това са направили опит да причинят на бА.та имотна вреда в размер на 662 634 евро (равностойност в лева – 1 295 999.46).
В допълнението към протеста се навежда довод, че още на първата среща, на 07.06."" г., представителите на финансовата институция са били въведени в заблуждение за действителното състояние на дружеството и намерението на кандидатите е безспорно доказано. Възразява се срещу извода на съда, че представителите на бА.та, нямали нито заедно, нито поотделно специфични служебни правомощия и функции да сключат от името на бА.та договор за кредит, който да е основание за получаването на заема, поради което не можело да бъдат въведени в заблуждение. Този довод не може да бъде приет за основателен.
П. окръжен съд е цитирал изчерпателно константната съдебна практика, според която договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, ако деецът поначало няма намерение да изпълни задълженията си по тях. За установяване изначалната липса на такова намерение към момента на постигане на договорките, е необходимо, в рамките на повдигнатото обвинение да се извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка, конкретното съгласие на съконтрахента, както и причините, довели до неизпълнение. За да е налице измама и при двете проявни форми на изпълнителното деяние - възбуждане и поддържане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава една неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице, проявява активни действия по затвърждаването й в съзнанието му, в резултат на което то, чрез своите действия може да окаже въздействие върху разпореждането с имущество, непосредствено да осъществи такова или да създаде предпоставка за това. Измамливите действия трябва да са от такъв характер, че да мотивират заблудения да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява на него или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, което пък съставлява имуществения предмет на престъплението.
Въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилната представа у измаменото лице, е пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. За наказателноправната измама задължително следва да е налице и намерение за извличане на имотна оБ. и причиняване на вреда.
Първоинстанционният съд с основание е приел за установено, че представителите на бА.та - свидетелите Л. Б., Д. П. и Б. В.А, за които се твърди от обвинението, че са въведени в заблуждение от подсъдимите, нямат нито заедно, нито поотделно специфични служебни правомощия и функции да сключат от името на бА.та договор за банков кредит, който е основанието за получаване на заема. Отпускането на инвестиционния кредит на дружеството - кредитоискател „Р. ""“ ЕООД е предшествано от една продължителна, сложна административна процедура по набавяне на множество документи, която преминава през няколко етапа и контрол от различни отдели и структури в кредитната институция.
Според св. Л. Б. - гл. експерт в управлението и св. Д. П. - началник „Управление по корпоративни клиенти“, между тях, като представители на бА.та, и подсъдимите Р. Н., П. К. и "" А. била проведена среща в офиса й, находящ се в сградата на ЦУМ в гр. С., тъй като дружеството „Р. ""“ ЕООД искало да изтегли инвестиционен кредит за закупуване и изграждане на фабрика за консерви в гр. П.. Подсъдимият Р. Н. се представил като бивш собственик и управител на дружеството, "" А., като настоящ управител, а подс. П. К., като лице, което ще се занимава технически с проекта. Подсъдимият Р. Н. твърдял, че дружеството се занимавало и продължава да се занимава активно с дейност свързана с внос на зеленчуци от Т. и съответно продажбата им на дребно в Б., поради което и има потенциал да разшири дейността си чрез този проект. Свидетелите разполагали с отчети и информация за дружеството - кредитоискател, налична в търговския регистър и към датата на провеждане на срещата финансовите отчети на дружеството изглеждали разумни спрямо представената информация. След срещата бА.та изпратила оферта на дружеството, а така също и подробен списък с всички необходими документи. Свидетелката Д. П. и св. Б. В.А посетили и консервната фабрика в гр. П. и я огледали. Едно от необходимите условия за разглеждането и отпускането на кредита било представяне на всички изискани от бА.та документи за финансовото състояние на дружеството, прогнози за изпълнението на инвестицията, договори за доставка на машини, бизнес план, прогнозни парични потоци, които да са достатъчни, за да се обслужва кредита и др. Правилно в мотивите към атакуваната присъда е посочено, че от показанията на посочените свидетели се установява, че след набавянето на всички необходими документи те минават за проверка през различни отдели в бА.та – Отдел „Корпоративен“, отдел „Правен“, отдел „Кредитен Риск“ и отдел „Съответствие“. Всеки един от тези отдели прави собствена проверка и дава становище по искането за отпускане на кредит. Едва след това досието се разглежда от Кредитния съвет на бАнката, състоящ се от двамата изпълнителни директори и св. Б. В.А, като член на управителния съвет, отговаряща за големи корпоративни кредити. Кредитният съвет, въз основа представените документи и становищата от различните отдели в бА.та, се произнася с решение дали да одобри кредита в искания вариант и параметри, да промени условията на договора или да го откаже.
С оглед на тези правилно установени факти по време на първоинстанционното съдебно следствие е направен и напълно обоснованият извод, че решението дали да се сключи договор за кредит и при какви условия, се взема от колективен орган на бА.та, а именно Кредитния комитет. Това решение се предшества от проверка на представените документи от дружеството - кредитоискател и изготвяне на положително становище от различните отдели в бАнката.
Поради това и е напълно правилно становището на П. окръжен съд, че лицата, за които обвинението е застъпвало тезата, че са въведени в заблуждение от подсъдимите и спрямо които е поддържано такова, нито заедно, нито поотделно и самостоятелно са оторизирани да вземат решение дали да се сключи договора за кредит и при какви условия от името на бА.та, т.е. да вземат решение за разпореждане с имущество.
Отделно от това, положителното решение на кредитния комитет за отпускането на искания инвестиционен кредит не води автоматично до сключването на договора за кредит с дружеството „Р. ""“ ЕООД, както и до усвояване отпуснатите средства, защото последното е свързано с редица условия на бАнката, които е следвало да бъдат предварително изпълнени от кредитоискателя.
Финансираният от бА.та инвестиционен кредит е бил разделен на три подлимита – първи подлимит в размер до 280 188 евро за закупуване на производствени помещения – консервната фабрика в гр. П., а останалите два подлимита - за закупуване, доставка и монтаж на линии за производство на консервирана храна – до 502 293 евро и за реконструкция и реновиране на фабриката в размер до 160 341 евро. Условие на бА.та, за да се пристъпи към усвояването на кредита по тези три транша е било дружеството - кредитоискател да внесе 20 % самоучастие от искания кредит, което в случая се явява 235 706 евро, както и да плати 20 % ДДС.
Според приложените по делото документи и проектодоговор за банков кредит /л.70-76 т.ДП/, за да бъде усвоена първата сума и то директно по сметката на продавача на консервната фабрика, в случая „И. П. И. С..“ ЕАД, е следвало да бъде дадено и обезпечение – да се учреди в полза на бА.та договорна ипотека върху сградите и производствените халета на консервната фабрика в гр. П.. Пазарната оценка на имота, видно от приложените по делото оценка, която е проверена от вътрешен оценител на бА.та, е в размер на 904 480 лева. Усвояването на парите от другите два подлимита е следвало да стане, чрез представяне на платежни документи, доказващи направения разход и при условие, че кредитополучателят внесе по сметката си в бА.та 20 % от покупната цена /самоучастие по всяка фактура/ и на дължимия ДДС. В полза на бА.та било необходимо да бъде учреден първи по ред особен залог на вземанията по всички сметки на кредитополучателя при бА.та, както и особен залог на ДМА - машини и съоръжения, които ще бъдат закупени.
Предвид всичко изложено П. окръжен съд е направил напълно правилния извод, че дори при сключен договор за банков кредит, без изпълнение на тези условия и без да бъдат дадени обезпеченията в полза на бА.та от кредитополучателя, сумите и по трите подлимита не биха се усвоили. Отделно от това дори и при подписването на договора за кредит, бА.та разполага с всички гражданскоправни възможности да търси изпълнение на задължението, включително и чрез дадените обезпечения, така че в случая не може да се говори за измамливо поведение, от което би настъпила вреда, респ. оБлага за подсъдимите.
В допълнението към протеста се прави възражение, че не е имало никакви договори с котрахенти както по изпълнението на проекта, така и по реализиране на продукцията. Били са съставени множество неистински документи, които е следвало да мотивират банковата институция да извърши имуществено разпореждане, чрез отпускането на кредита.
По делото безспорно е установено, че част от представените пред бАнката документи в писмена форма са имали за цел да докажат, че дружеството кредитоискател „Р. ""“ ЕООД осъществява и разширява активната си търговска дейност, за да се стигне до сключването на договор за кредит. С основание е прието, че част от тях биха могли да се квалифицират като неверни сведения и покриват състава на престъплението по чл. 248а ал.1 от НК, а не на престъплението измама. Начинът визиран в чл. 248а ал.1 от НК, по който деецът се стреми да реализира конкретна цел го доближава до измамата, но престъпните състави са съществено различни, доколкото при престъплението по чл.248а ал.1 от НК не е необходимо да се констатира изначално намерение за невръщане на неправомерно отпуснатите в кредит суми, каквото изискване има за престъплението измама. Основанието за получаване на кредита е самият договор, но до сключването на който се стига, чрез използване на неверни сведения и целта е да бъдат защитени кредитните отношения и да се предотврати отпускане на необезпечени кредити като цяло. Част от представените сведения пред банковата институция, както беше посочено по-горе, действително представляват неверни такива, но за това престъпление по чл.248 ал.1 от НК давностният срок за наказателно преследване е изтекъл, респ. е прекратено наказателното производство по делото за това обвинение.
Поради това и въззивната инстанция намира, че действията на подс. Д. А., подс. П. К. и подс. Р. Н. не покриват нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението измама, за което са предадени на съд, поради което същите следва да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.2 10 ал.1 т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Законосъобразни правни изводи първостепенният съд е направил и досежно повдигнатото на подс. Г. Ч. обвинение по чл. 210 ал.1 т.2, т.3 пр.1 и 2, т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. Възраженията, направени в допълнението към протеста, че е създаването на невярна представа у представителите на банките е съпътствано от разходка в земеделските масиви, за да се създаде впечатление, че дружеството обработва земи са неоснователни.
В обвинителния акт е посочено, че подс. Г. Ч., в съучастие с другите изброени от обвинението лица, е възбудил и поддържал заблуждение пред банковите служители В. Г. - служител на бА. „Д. С. К.“, М. Г. - – П. – служител в „Т. Б. Д“ АД и А. С. – служител на „О. Б. Б..“АД, че дружеството - кредитоискател „""“ ООД може да обезпечи кредитирането със субсидия по програма ДФ „Земеделие“ и че исканият кредит е предназначен за финансиране на селскостопанската дейност на дружеството, с което е направил опит да причини вреда на посочените банки, се явява несъстоятелна и неиздържана от материално правна гледна точка.
По делото категорично е установено, че представителите на трите банки нямат служебни правомощия и функции да сключат от името на банковите дружества, в които работят, договор за банков кредит, който е и основанието за получаване на заема.
В разпита си по време на съдебното следствие, а така също и в прочетените му показания от досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК /л.83, 84 т.58 ДП/, св. В. Г. е споделил, че като кредитен инспектор в „Б. „Д. С. К.“ регионален център Пловдив, към инкриминирания период от време е провел среща с двамата управители на дружеството - кредитоискател, които следвало да представят, според изискванията на бА.та, целия набор от документи, необходими за този вид кредит. В неговите правомощия влизало единствено задължението да комплектова кредитното досие и да го изпрати в Централния офис на бА.та в гр. С., където се прави преценка и анализ на предоставената от дружеството - кредитоискател информация и се взема решение от Управителния съвет на бА.та дали да бъде одобрен кредита или отказан. Обезпечението по този кредит било залог върху бъдеща субсидия, която следвало да се преведе по сметката на кредитоискателя в бА.та от ДФ „Земеделие“, както и сключване на договор за поръчителство, като физически лица от двамата управители на дружеството. От Централния офис на бА.та в гр. С. е направена проверка в ДФ „Земеделие“, при която констатирали различия в площите, посочени в заявлението за подпомагане и удостоверението издадено от ДФ „Земеделие“, поискали и договорите за наетите площи, които не били представени, а само изброени в списък. Подсъдимият Г. Ч. занесъл на кредитния инспектор няколко договора за наем на земеделска земя. След анализ на всички представени документи от управлението на Централния офис на бА.та в гр. С. кредитът бил отказан с мотив, че съществува висок клиентски риск.
От показанията на свидетелката М. Г. - – П., депозирани в хода на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НК /л.152 т. 59 ДП/ се установява, че през инкриминирания период тя е работила като експерт корпоративно кредитиране в „Т. Б. Д“ АД, ФЦ - П.. Документите за такъв вид кредитиране били спуснати от Централното управление на бА.та в С.. Нейната задача била да ги систематизира. Всички събрани документи се изпращали за проверка в Централното управление на бА.та в гр. С., първо в отдел „Анализи и управление на кредити“, след това в „Правен отдел“ и едва тогава се взимало решение дали да се отпусне кредитът, респективно да се сключи договор за кредит. В конкретният случай от Централното управление бил получен отказ.
В показанията си, дадени на съдебното следствие и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК /л.172 т. 60 ДП/ св. А. С. споделила, че към "" г. работила като банков служител в „О.Б.Б.“ АД. Тя е комплектовала документите към кредитното досие на дружеството „""“ ЕООД, които били по предварително одобрен списък от бА.та за този вид кредитиране. Кредитирането било целево, а обезпечението - залог в полза на бА.та на бъдещата субсидия. От дружеството следвало да бъдат представени доказателства, че е земеделски производител, има подадено заявление за подпомагане в ДФ „Земеделие“, че лицето е регистрирано като земеделски производител, както и счетоводни документи и такива удостоверяващи дейността на фирмата. Като кредитен инспектор св. А. С. трябвало да провери договорите за наем на кои земи са и по този повод посетила имотите в района на с. Д., като освен нивите й била показана и селскостопанска техника. Придружили я К. П. и подс. Г. Ч.. Изготвила кредитно предложение, в което описала дейността на фирмата, без да изразява мнение дали да се отпусне кредита. Всички документи били изпратени на решаващия орган – Кредитния комитет към Централното управление на бА.та в гр. С., който взел решение кредитът да бъде отпуснат. Преди усвояването му следвало да се представят още редица документи, като удостоверение за липса на задължения и преди подписването на самия договор за кредит трябвало да се дадат и обезпеченията в полза на бА.та – договор за залог върху бъдещата субсидия с ДФ „Земеделие“, както и договор за поръчителство като физически лица от двамата управители на дружеството. След получен сигнал от органите на ДАНС за нередности в документите на дружеството те уведомили за това Централното управление на бА.та. Направени са проверки в официалния сайт на ДФ „Земеделие“ и констатирано дублиране на посочени от дружеството - кредитоискател обработваеми площи над 52 % и кредитът бил отказан, поради завишен кредитен риск.
Въз основа на това и е напълно правилен изводът, че в служебните правомощия на банковите служители и в трите банки – свидетелите В. Г. - служител на бА. „Д. С. К.“, М. Г. - – П. – служител в „Т. Б. Д“ АД и А. С. – служител на „О. Б. Б..“АД, влиза единствено задължението да комплектоват всички изискуеми документи за отпускането на кредита и да ги изпратят на съответните Централни органи в С. на банковите дружества. Същите нямат правомощията да вземат решение за сключването на договор за кредит, който е и основанието за получаването на заема. Решението дали да се сключи договор за банков кредит и при какви условия, се взема от колективен орган на всяка една от посочените три банки. Банките от своя страна разполагат с разнообразни възможности да направят собствена проверка и анализ на достоверността на представените документи от кредитоискателя - чрез проучване на представените сведения в оповестените официални данни в Търговския регистър, в Централния кредитен регистър, официално публикуваните за предишните години отчети и баланси на дружеството - кредитоискател, проверка в ДФ „Земеделие“ относно коректността на заявените за обработване земеделски земи, респективно - размера на очакваната субсидия, която ще послужи като обезпечение.
И въззивната инстанция намира, че оторизираните органи в първите две банки – „Б. Д. С. К.“ ЕАД и „Т. Б. Д“ АД са направили съответните надлежни проверки относно дейността на дружеството - кредитоискател, изследвали са неговото финансово състояние и основен предмет на дейност, поради което и са се произнесли с отказ да бъде сключен договор за кредит, поради висок клиентски риск. Такава проверка е направена и в „О. Б. Б..“ АД, след намесата на органите на ДАНС, в резултата на което не се е стигнало и до сключване на договор за кредит.
По делото не са събрани доказателства подс. Г. Ч. да е действал и с користна цел – намерение за извличане на имотна оБ. и причиняване на вреда. Установено е, че голяма част от представените пред бА.та документи в писмена форма са целели да докажат, че дружеството – кредитоискател развива стопанска дейност, като земеделски производител и очаква субсидия от ДФ „Земеделие“, което е било условие за всяка една от банките, за да се стигне до сключването на договор за кредит. Действително част от тях могат да се квалифицират като неверни сведения и покриват състава на престъплението по чл.248а ал.1 от НК, а не на престъплението измама. За това престъпление давностният срок за наказателно преследване е изтекъл, съответно е прекратено наказателното производство по делото за това обвинение.
Поради това законосъобразно П. окръжен съд е приел, че стореното от подс. Г. Ч. не покрива съставомерните признаци на престъплението измама от обективна и от субективна страна, поради което същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210 ал. 1 т. 2, т. 3 пр. 1 и 2 и т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 НК вр. чл. 26 ал.1 от НК.
П. окръжен съд е подходил прецизно при индивидуализиране на наказанието, наложено на подс. Р. Н. за извършеното престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, подробните му обяснения по този пункт от обвинителния акт, които действително са допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото, изминалия значителен времеви период от извършване на престъплението – повече от единадесет години.
Поради това и настоящата инстанция счита, че по отношение на подс. Р. Н. са налице предпоставките за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 НК. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в случая и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на дееца и извършеното от него престъпление.
Поради това и наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е напълно справедливо и отговаря както на специалната, така и на генералната превенция.
С основание е приложена и хипотезата на чл. 55 ал. 3 НК и не е наложено на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание за това престъпление – конфискация на част или цялото имущество. Действително и без него целите на наказанието ще се постигнат в необходимия обем.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК, понеже подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е необходимо той да изтърпи ефективно така наложеното наказание.
Изпитателният срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода, от ЧЕТИРИ ГОДИНИ също справедливо е определен.
Законосъобразно е процедирано с приложените по делото веществени доказателства.
Направените по делото разноски правилно са изчислени и на основание чл. 189 ал.3 НПК част от тях - в размер на 290 лв. са възложени в тежест на подсъдимия Р. Н.. Останалите направени по делото разноски в размер на 3 150.67 лева законосъобразно, на основание чл.190 от НПК, следва да останат за сметка на държавата.
Пред настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК, пловдивският апелативен съд и
Cited provisions
47- чл. 26, ал. 1 НК
- чл. 210, ал. 1, т. 2
- чл. 87, ал. 6 ДОПК
- чл. 115 ЗДДС
- чл. 18, ал. 1 НК
- чл. 248, ал. 1 НК
- чл. 209, ал. 1
- чл. 255, ал. 3
- чл. 115, ал. 1 ЗДДС
- чл. 124, ал. 1 ЗДДС
- чл. 125, ал. 1 ЗДДС
- чл. 255 НК
- чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 113, ал. 1 ППЗДДС
- чл. 116, ал. 1 ППЗДДС
- чл. 18, ал. 1
- чл. 20, ал. 2
- чл. 20, ал. 4
- чл. 26, ал. 1
- чл. 93, ал. 1
- чл. 119, ал. 3, т. 1 ДОПК
- чл. 32 ДОПК
- чл. 114 ЗДДС
- чл. 115, ал. 4 ЗДДС
- чл. 115, ал. 2 ЗДДС
- чл. 125, ал. 3 ЗДДС
- чл. 125, ал. 5 ЗДДС
- чл. 92 ЗКПО
- чл. 20, ал. 2 НК
- чл. 20, ал. 4 НК
- чл. 209, ал. 1 НК
- чл. 55, ал. 3 НК
- чл. 93, т. 14 НК
- чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 189, ал. 3 НПК
- чл. 190 НПК
- чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК
- чл. 283 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 124
- чл. 125, ал. 1
- чл. 2
- чл. 210, ал. 1, т. 1
- чл. 255
- чл. 281, ал. 2
- чл. 281, ал. 4