Решение № 1184 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 21/2026 г.

Производството е по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения“ от АПК (чл. 203 – чл. 207), във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ЗОДОВ. Постъпила е искова молба, подадена от Х. Ю. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, ПК 7832, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Р., вписана в Адвокатска колегия - гр. Търговище, със съдебен адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място] 7800, (адрес), и със същата против Национален осигурителен институт с БУЛСТАТ: 121082521, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ №62, е предявен иск за заплащане на сумата от 623.45 евро (1219.36 лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.05.2024г. до 16.12.2024г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 18074.19 лева, дължимо за периода 23.09.2023г. до 22.09.2024г., причинени от отменените по съдебен ред като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт Решение №2153-25-163 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и потвърденото с последното Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Ищецът посочва, че с Решение №1823/18.11.2024г. по административно дело №380/2024г. на Административен съд — Търговище, били отменени Решение №2153-25-163 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище, с което на Х. Ю. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29.10 лева дневно, за периода 23.09.2023г. до 22.09.2024г., като съдът е изпратил административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Търговище за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В изпълнение на указанията на съда било издадено Разпореждане №253-00-435-8 от 20.11.2024г., с което ръководителят по осигуряването за безработица отменил Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г., като било издадено и Разпореждане №253-00-435-9 от 22.11.2024г., с което било отпуснато парично обезщетение за безработица на Х. Ю. А., считано 23.09.2023г. до 22.09.2024г. в размер на 85.71 лв. дневно, изменено с Разпореждане №253-00-435-10 от 22.11.2024г. като размерът му бил увеличен на 107.14 лв. дневно, считано от 01.01.2024г. Ищцата изтъква, че на 16.12.2024г. по банковата ѝ сметка постъпила сумата от 18074.19 лева, представляваща остатъка от незаплатените в нормативно определените срокове суми за ПОБ. Преди това плащане и на основание отмененото от съда разпореждане същата получила по банковата си сметка следните плащания на определеното ѝ ПОБ в размер на 29,10 лева: 4423.20 лева на 15.05.2024г.; 552.90 лева на 17.06.2024г.; 582.00 лева на 15.07.2024r.; 669.30 лева на 15.08.2024г.; 640.20 лева на 16.09.2024г.; 407.40 лева на 15.10.2024г. Според ищцата с постановеното Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г. за определяне на ПОБ в размер от 29.10 лева и потвърждаващото го Решение №2153-25-163 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, които са отменени от съда като незаконосъобразни, е причинена претендираната от нея имуществена вреда, изразяваща се в липсата на отпуснато обезщетение за безработица в реален и дължим размер, и остойностена в размер на законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение за периода от 15.05.2024г. (дата на постъпило първото плащане) до 16.12.2024г.(дата на изплащане остатъка от дължимото ПОБ), върху сумата от 18 074.19 лева(остатъка от незаплатените в нормативно определените срокове суми за ПОБ), и възлизаща на сумата от 623.45 евро (1219.36 лева). Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника да ѝ заплати посочената сума от 623.45 евро като обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.05.2024г. до 16.12.2024г. за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 18074.19 лева, дължимо за периода 23.09.2023г. до 22.09.2024г., причинени от отменените по съдебен ред като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт Решение №2153-25-163 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и потвърденото с последното Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на сторените разноски в настоящото производство. В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от процесуалния пълномощник адв. С. Р., която поддържа предявения иск. От същата са депозирани писмени бележки, в които след изложени обстойни доводи моли за уважаване на предявения иск. Поддържа претенцията си за присъждане на разноски съобразно представените списъци на разноските (л.63 и л.81 от делото) и възразява срещу претенцията на ответника за присъждане на разноски за двама процесуални представители. Ответникът Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ №62-64, представлявано от управителя В. К. - Н., е подал писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен като изложените в отговора съображения касаят основателността на иска. Според същия няма настъпили имуществени вреди в претендирания размер, тъй като органът изпълнил дадените от АдмСТ указания своевременно в рамките на посочения в решението срок и с издаденото Разпореждане №253-00-435-9 от 22.11.2024г., било отпуснато ПОБ с период от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г., в размер на 85,71 лв. дневно, а с последващо Разпореждане № 253-00-435-10/22.11.2024 г. бил изменен размерът на ПОБ, считано от 01.01.2024 г. на 107,14 лв. дневно. Посочено е, че ПОБ се изплащали веднъж месечно съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ като това изискване също било спазено и сумата от 18074,19 лв., представляваща доплащане на парично обезщетение за безработица за периода от 23.09.2023 г. до 22.09.2024г. била заплатена на 16.12.2024 г. Като счита, че в случая няма забавено плащане на ПОБ, ответникът намира главния и акцесорния иск за неоснователни, и моли за тяхното отхвърляне. Прилага към отговора списъци на разноските за юрисконсултско възнаграждение на двамата упълномощени юрисконсулти. В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния пълномощник гл.юрисконсулт Б. К., който оспорва иска и поддържа подписаната от него и ст.юрисконсулт Г. С. – Т. писмена защита, с която молят за отхвърляне на предявения иск поради изложени в същата доводи. Окръжна прокуратура – Търговище, се представлява от прокурор С. П., която определя предявеният иск като допустим и основателен, поради наличието на всички предпоставки, визирани в чл. 1 ал.1 ЗОДОВ. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: На 25.09.2023г. ищцата Х. Ю. А. подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ вх. № 707-768/25.09.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ — Търговище с peг. № 253-00- 435/25.09.2023 г., като декларирала в същото, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия през периода от 02.09.2023 г. до 22.09.2023 г. Въз основа на събраната информация по преписката е постановено Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на Х. Ю. А. е отпуснато ПОБ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. Това разпореждане е обжалвано от А. с жалба вх.№1012-25-169/23.05.2024г., по която е постановено Решение № 2153-25-163/21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г. На 08.07.2024г. Х. А. е упражнила правото си да обжалва по съдебен ред пред Административен съд – Търговище постановеното Решение № 2153-25-163/21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г. на за ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище. По подадената от нея жалба е образувано адм.д. №380/2024г. по описа на Административен съд – Търговище, приключило с влязло в сила на 18.11.2024г. Решение №1823/18.11.2024г., с което съдът е отменил Решение №2153-25-163/21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище И. Д., в частта им, с която на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета на Х. Ю. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. Съгласно същото решение съдът е изпратил административната преписка по заявление, подадено от Х. Ю. А. и заведено в НОИ под № 253-00-435/25.09.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Търговище за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение. Посоченото съдебно решение е постъпило в ТП на НОИ – Търговище на 19.11.2024г., видно от поставения регистрационен печат/л.30 от настоящото дело/. На следващия ден И. Д., определена за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище съгласно Заповед №1015-25-52/19.04.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, е издала Разпореждане № 253-00-435-8 от 20.11.2024 г., с което е отменила Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г., изпълнявайки по този начин указанията, дадени с Решение №1823/18.11.2024г.по адм.д. №380/2024г.на АдмСТ. Отново в изпълнение на дадените с посоченото съдебно решение указания същото длъжностно лице е издало Разпореждане № 253-00-435-9 от 22.11.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. в размер на 85.71 лв. дневно. Съобразеният при изчисляване размера на това ПОБ осигурителен доход, от който е определен размерът на това обезщетение, е за периода от 02.09.2023 г. до 22.09.2023 г.(последната трудова заетост на заявителката), и е в размер 4368.93 лв. На същата дата е издадено и Разпореждане № 253-00-435-10 от 22.11.2024 г., с което за ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, прилагайки чл. 11 т.2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., изменя предходното Разпореждане № 253-00-435-9 от 22.11.2024 г. в частта относно размера на отпуснатото ПОБ и разпорежда да се изплаща на А. ПОБ в размер на 107.14 лева, считано от 01.01.2024 г. От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищцата за периода от 01.06.2023г.до 28.02.2025г./л.9-12 от делото/ се установява, че същата е получила следните плащания на ПОБ: на 15.05.2024г. сумата от 4 423.20 лева; на 17.06.2024г. сумата от 552.90 лева – обезщетение за м.юни.; на 15.07.2024г. сумата от 582 лева; на 15.08.2024г. сумата от 669.30 лева – обезщетение за м.август; на 16.09.2024г. сумата от 640.20 лева; на 15.10.2024г.сумата от 407.40 лева – обезщетение за м.октомври; на 16.12.2024г. сумата от 18 074.19 лева, за които е записано, че е обезщетение за м.декември. С цел доказване предмета и размера на предявения иск е допусната и извършена съдебна икономическа експертиза, чието заключение се възприема от съда като компетентно изготвено и обстойно мотивирано. В същото вещото лице е съобразило описаните по – горе получени от ищцата плащания на ПОБ и след като е съпоставило изплатеното парично обезщетение в първоначалния определен размер от 29.10 лв. дневно и паричното обезщетение, изплатено за същия период в увеличен размер: 85.71 лв. дневно за периода от 23.09.2023 г. до 31.12.2023 г. и 107.14 лв. дневно за периода от 01.01.2024 г. до 22.09.2024 г., е направило заключение, че общият размер на разликата между определеното с отмененото разпореждане ПОБ и това, определено с двете разпореждания от 22.11.2024 година, подлежало на плащане в периода от 15.05.2024 г.до 16.12.2024 г., е 18 074.19 лв. и се равнява на 9 241.19 евро, а размерът на законната лихва върху тази разлика за периода от 15.05.2024 година до 16.12.2024 година е 623.45 евро. Приетата фактическа съвкупност е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателства и съдебна експертиза. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен от надлежна страна срещу ответник, който има пасивна процесуална легитимация, и е налице обоснован в исковата молба правен интерес. По основателността на предявения иск съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ налага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред или незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица; 2/ причинена реална вреда; 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. Безспорно и категорично е установено по делото, че Решение № 2153-25-163/21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-435-7/07.05.2024г. на за ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище, с което на ищцата е било отпуснато ПОБ в по-малък размер от 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г., са отменени като незаконосъобразни с влязлото в сила на 18.11.2024г. Решение №1823/18.11.2024г.по адм.д. №380/2024г. по описа на Административен съд – Търговище. Тези факти реализират първия елемент от горепосочения фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт. От събраните по делото доказателства следва и извода за претърпяно негативно засягане на имуществената сфера на ищцата, тъй като за периода от 23.09.2023г. до 22.11.2024г.същата е следвало да получава по – висок дневен размер на ПОБ от определения ѝ първоначално такъв от 29.10 лева. Проследяването на плащанията показва, че вместо този по – висок размер ПОБ (85.71 лв. дневно за периода от 23.09.2023 г. до 31.12.2023 г. и 107.14 лв. дневно за периода от 01.01.2024 г. до 22.09.2024 г.)да е изплащан от съответния начален момент (от 23.09.2023г. ПОБ в размер на 85.71 лв. дневно и от 01.01.2024 г. ПОБ в размер на 107.14 лв. дневно), разликата между него и изплатения по – малък размер на ПОБ, определен от съда като незаконосъобразен, е изплатена наведнъж като обща сума на 16.12.2024г. Следователно е налице претърпяна от ищцата имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в забавено плащане за исковия период на дължимото обезщетение за безработица в законосъобразния му размер. Безусловно е доказана и причинно – следствената връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпването на тази вреда. При тези констатации съдът намира за реализиран пълния фактически състав, водещ до реализиране на отговорността по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ, а това води до извода за основателност на предявения иск. При така установеното наличие на забавено плащане на дължимото ПОБ, както и във всички случаи на забавено плащане, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане. В съответствие с принципа за законност ответната страна – НОИ, дължи на ищцата обезщетение за забавеното изплащане на дължимото ѝ обезщетение за безработица, считано от датата на придобиване на това право – 23.09.2023 г. до 22.09.2024г., изразяващо се в законната лихва върху разликата между дължимото и първоначално неправилно определеното по-ниско дневно обезщетение за безработица. В настоящия случай реалните плащания на определеното ПОБ са направени в периода от 15.05.2024г.(дата на първото плащане на ПОБ) до 16.12.2024г.(дата на последното плащане на ПОБ в по – високия размер) и този период е посочен в исковата молба като време, през което се дължи обезщетение за забавеното плащане. Определяне размера на претърпяната пропусната полза чрез размера на законната лихва в случая не води до анатоцизъм (присъждане на лихва върху лихва), тъй като исковата претенция е с предмет присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за забавеното плащане на законосъобразно определената сума за обезщетение за безработица на дневна база по чл.54ж от КСО, като това обезщетение се изчислява в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Начинът на изчисляване на размера на вредите не изменя правната им природа, която е пропусната полза, а не законна лихва. Изчисленият по този начин от вещото лице размер на обезщетението за забавено плащане на главницата от 9 241.19 евро за периода от 15.05.2024г.до 16.12.2024г. се равнява на сумата от 623.45 евро и напълно съвпада с претендираната искова сума, което прави предявеният иск и основателен по размер. Предвид гореизложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 623.45 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.05.2024г. до 16.12.2024г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 18074.19 лева, дължимо за периода 23.09.2023г. до 22.09.2024г., причинени от отменените по съдебен ред като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт Решение №2153-25-163 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и потвърденото с последното Разпореждане №253-00-435-7 от 07.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - гр. Търговище, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на предявяване на иска – 12.01.2026г., до окончателното изплащане на задължението. По претенцията за разноски – Съгласно чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая имащата право на присъждане на разноски ищцова страна е депозирала списък на разноските(л.63), в който са вписани разходи за платена държавна такса в размер на 5.12 евро и заплатен адвокатски хонорар от 300 евро. И двата разхода са доказани надлежно като за адвокатското възнаграждение е представен сключен на 20.03.2026г. договор за правно обслужване, в чийто чл.2 е записано, че клиентът е заплатил в брой на изпълнителя възнаграждение в размер на 300 евро при подписване на договора, който служи за разписка за получаване на същото. Ищцовата страна е депозирала към датата на второто съдебно заседание и допълнителен списък на разноските за допълнително платени 150 евро, договорени с допълнителен договор за правно обслужване от 28.04.2026г. като възнаграждение за отделно процесуално действие - явяване в съдебно заседание на 29.04.2026г. Съдът намира за подлежащи на присъждане доказаните разноски по първия представен списък и като неподлежащи на присъждане разходите за претендираното допълнително възнаграждение от 150 евро. Съгласно чл. 2 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Именно в съответствие с това правило с основния договор за правно обслужване страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство по адм.д. №21/2026г. по описа на АдмСТ. Лишено от правно основание е договарянето на възнаграждение за всяко отделно съдебно заседание по делото пред съответната съдебна инстанция, особено за второ такова. Поемайки ангажимент да представлява страната в съдебното производство по конкретно дело пред съответната съдебна инстанция, адвокатът получава договорения за това хонорар за цялото производство независимо от броя на съдебните заседания по делото, а не само за първото съдебно заседание, и договарянето на допълнителни възнаграждения за всяко следващо съдебно заседание след първото не съответства на заложените в цитираната наредба правила. С оглед на тези констатации липсва и основание изгубилата делото страна да изплаща на насрещната страна подобни разходи, договорени при несъобразяване с нормативната уредба. Ето защо НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от същата разноски в размер на 305.12 евро. Съгласно чл. 9а ал.2 ЗОДОВ разноски по делата не се внасят предварително от страните, поради което и определеното възнаграждение на вещото лице, извършило допуснатата съдебна експертиза, е изплатено от сметката на Административен съд – Търговище като орган, възложил същата. Съгласно правилото на чл. 10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ ответникът НОИ като страна, осъдена по предявения иск, следва да бъде осъден и да заплати на АдмСТ направените от бюджета на съда разноски в производството в размер на 141 евро. По изложените съображения и на основание чл.204 ал.1 във вр.с чл. 203 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът