Решение № 220 от 8.12.2022 г. на Районен съд - Сандански по дело № 194/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на арх.Б. П. Т. – управител на „•••••” •••••”, ЕИК – •••••”, със седалище и адрес на управение – гр. С., ул.”П. ” № •••••”, против Наказателно постановление № НП-1/10.03.2022г., издадено от А. П. А. – министър на културата, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 6000/шест хиляди/ лева, и за нарушение на чл.161, ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 11 000/единадесет хиляди/ лева. Със жалбата се иска атакуваното НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушенията, за които е санкционирано, като липсват каквито и да е доказателства. Излагат се доводи, че АУАН е издаден при съществено нарушение на чл.44, ал.2 ЗАНН, както и при неправилно приложение на материалния закон. На последно място се претендира маловажност на описаното като нарушение в НП и се излагат доводи за формално обсъждане на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и иска отмяна на НП. Представя писмени доказаталества. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя и неговия защитник е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза и е изслушано вещо лице в с.з. В хода на съдебните прения представителят на жалбоподателя поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Представя писмени бележки и претендира разноски. Ответната страна, редовно призована се представлява от упълномощен представител – юрисконсулт. В придружаващото преписката писмо се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП. Правят се доказателствени искания. Представени са писмени бележки, в които са оспорени доводите на жалбоподателя в жалбата за незаконосъборазност и неправилност на атакуваното НП и се претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: На дружестото-жалбоподател – „•••••”” •••••” е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 27/10.09.2021 г., съставен от В. П. Ц.-К. на длъжност началник отдел „Недвижимо наследство“ при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) в Министерството на културата (МК), в присъствието на свидетелите: Любка Живкова Янчева, на длъжност „главен специалист“ в отдел „Недвижимо наследство“ в ГД ИОК - свидетел при съставянето на акта. Актът е съставен срещу „•••••”“•••••”, ЕИК •••••”, със седалище и адрес на управление: ул. „П..“ № •••••”, община С•••••” гр. •••••” 2800, област •••••”, представлявано от управителя Б. П. Т., ЕГН ••••••••••, в резултат от извършена на 21.06.2021 г. проверка на място и по документи. Актът е съставен за установено административно нарушение по чл. 221а, ал. 1 от ЗКН във връзка с неспазване на изискванията на чл. 161, ал. 1 от ЗКН, и за установено административно нарушение по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН във връзка с неспазване на изискванията на чл. 161, ал. 2 от ЗКН, както и във връзка с чл. 193, т. 1 и т. 3 от ЗКН, след извършена на 21.06.2021 г. проверка в гр. Мелник на обект: „УПИ 1а, кв. 14, по плана на гр. Мелник, община Сандански, поземлен имот с идентификатор 47754.501.320 по КККР на гр. Мелник“ (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, поземлен имот (ПИ) 47754.501.49), попадащ в границите на архитектурен резерват „Град Мелник“, обявен с Решение № 152 от 07.07.1964г. на Държавния комитет по строителство и архитектура (ДВ, бр. 65 от 1964 г.). Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН архитектурният резерват притежава статут на групова, недвижима културна ценност - историческо селище, с категория „национално значение“. „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник“, община Сандански, област Благоевград е включен в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН, под № 31 и притежава статут на археологически резерват. Дейностите в териториалния обхват на резервата следва да се извършват съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998г. на Национален съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/ при МК и разпоредбите на ЗКН. За извършената проверка на място и по документи, е съставен Констативен протокол от дата 18.08.2021г., вх. № ЗЗ-НН-690/ 25.08.2021 г. на МК, на основание чл. 192, ал. 1, т.1 от зкн. Установената фактическа обстановка съгласно АУАН № 27/10.09.2021 г. е следната: При огледа на място на дата 21.06.2021г. в УПИ 1а, в ПИ с идентификатор по КККР на гр. Мелник (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, ПИ 47754.501.49) е установено, че в имота са извършени изкопни дейности с тежка механизация. ПИ (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, ПИ 47754.501.49), гр. Мелник, се намира в границите на Археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски град М., община С., област Б.“ и Групова недвижима културна ценност „Културно-историческа зона „М. - Р. м.“. Съгласно режимите на опазване, регламентирани в Протокол № 11 от 29.06.1998 г. на НСОПК при МК, ПИ по КККР на гр. Мелник попада в Режим „В“ на опазване на Културно-историческа зона „М. - Р. м.“ и в Режим „Г“ на опазване, обхващащ територията на гр. М., в неговите регулационни граници, определени с действащия ЗРП, предмет на специфични правила към него, съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998г. на НСОПК при МК. Изкопните работи в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М., са изпълнени във връзка с реализация на инвестиционен проект: „Виза и комплексен проект по чл.150 от ЗУТ за УПИ I, кв.14 по плана на град М.“. Имотът е ограден с прозирна временна ограда. Установено е, че дълбочината на изпълнения изкоп видимо е значително по-голяма (между 2.50м и 3.00м дълбочина) от заложената в част „Конструктивна“ дълбочина на фундиране на кота -1.05м (посочено в Обяснителна записка на част „Конструкции“ от технически инвестиционен проект на „Жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ 1а в кв. 14 по плана на гр. М.“), което е съгласувано със Становище, изх. № ЗЗ-НН-690/ 01.08.2013 г. на Министерство на културата, както и отразената в Протокол № 254/ 29.12.2017 г. за откриване на строителната площадка: кота -1, 20м от прилежаща кота терен, като кота терен съвпада с кота ±0.00 на сградата; По югоизточната вертикална част на изкопа са забелязват следи от каменни зидове. В струпаните земни маси се откриват парчета керамика с неизяснен произход. Не е уточнено дали част от земните маси е извозена на депо за строителни отпадъци. За начало на строежа, съгласно чл. 157 от ЗУТ, АНО е приел, че се счита дата 29.12.2017 г. по Протокол № 254/ 29.12.2017 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж. „Жилищна сграда с магазин, УПИ 1а, кв. 14 по плана на гр. М.“: С Протокол № 254/29.12.2017 г. е открита строителна площадка и е дадено определяне на строителна линия и ниво за строеж. „Жилищна сграда с магазин, УПИ 1а, кв. 14 по плана на гр. Мелник“; Заповедната книга е заверена на 04.01.2018 г.; Строителството е спряно на 01.02.2018 г., във връзка с промяна на инвестиционните намерения на възложителя за вътрешно преустройство и промяна на предназначението на жилищна сграда с магазин в „ателие за творческа дейност“, като е съставен Акт обр. № 10 от за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Със Заповед № 66/25.10.2018 г. на Главния архитект на Община С., влязла в сила на 19.11.2018 г. и одобрени проекти № 170/25.10.2018 г. на Община С. е допуснато „Изменение в одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива № 148/02.10.2013 г., на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ за промяна на инвестиционните намерения, както следва: преустройство и промяна предназначението на жилищна сграда с магазин в ателие за творческа дейност“, допълнено е Разрешение за строеж № 125/02.10.2013 г. с одобрени проекти № 170/ 25.10.2018 г.; Със Заповед № 6/14.02.2020 г., издадена от Главния архитект на Община С. е допуснато „Изменение в одобрен проект № 170/25.10.2018 г., с който е изменен одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива № 148/02.10.2013 г., на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за промяна на инвестиционните намерения, както следва: преустройство и промяна предназначението на „Ателие за творческа дейност” в „Жилищна сграда с магазин“; Строителството е продължено, като е съставен Акт обр. 11 от 16.06.2021 г. за установяване състоянието на строежа; Поради необходимост от изменение на инвестиционния проект по време на строителството, строежът е спрян, като е съставен Акт обр. 10 от 18.06.2021 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. АНО е приел, че изкопните работи в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. Мелник (част от стар УПИ 1-„за ЖС и 00“, ПИ 47754.501.49) са осъществени от страна на „Акцент - 2006“ ООД със строителна механизация, без проведено предварително археологическо проучване в обхвата на изкопа - на територията на археологически резерват, както и без присъствието на наблюдаващ археолог по време извършването на изкопните дейности. Нарушенията са констатирани от инспектори от ГД ИОКН на 21.06.2021г., когато е извършена посочената проверка - свид.В. П. Ц.-К. и свид.П. Х. Г.. При проверката на 21.06.2021г. е установен и нарушителя - „Акцент - 2006“ ООД. В резултат на извършената проверка и констатациите, отразени в съответните протоколи /описани по-горе/, АНО е приел, че дружеството- жалбоподател – „Акцент 2006” ООД с деянието си е нарушило разпоредбите на ЗКН, както следва: Съгласно чл.161, ал.1 от ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. Съгласно чл.161, ал.2 от ЗКН в процеса на строителните дейности в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, се провежда наблюдение от археолози и в случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160 от ЗКН. АНО е приел също, че посочените изкопни дейности са изпълнени в границите на Археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски град М., община С., област Б.“, в нарушение на разпоредбите на чл.161, ал.1 и ал. 2 от Закона за културното наследство, без извършване на предварително археологическо проучване и без наблюдение от археолози по време на строителните работи в имота, като са реализирани административни нарушения по чл. 221а, ал. 1 и по чл. 221а, ал. 3 от същия закон. Приел е също и, че УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М.(част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, ПИ 47754.501.49) попада в режим на опазване „В“ на Културно-историческа зона „М. - Р. м.“ и в режим на опазване „Г“, обхващащ територията на гр. М. в неговите регулационни граници, определени с действащия ЗРП, предмет на специфични правила към него, съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998 г. на НСОПК при МК. За дата и място на извършване на нарушенията е прието, съответно, че: изкопните дейности са извършени в периода между: 16.06.2021г. - 18.06.2021г., в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М.. Доколкото тези дейности се явяват фактическо осъществяване на инвестиционен проект в границите на територия, за която има данни за наличие на археологически обекти (а именно археологически резерват) - без провеждане на предварително спасително теренно археологическо проучване, както и доколкото същите представляват строителни дейности, проведени без наблюдение от археолози, АНО е приел, че посоченият времеви период от 16.06.2021 г. до 18.06.2021 г., и посоченият УПИ в гр. М. се явяват дата и място и на двете констатирани нарушения - по чл. 221а, ал. 1 от ЗКН и по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН. С покана, изх. № ЗЗ-НН-690/26.08.2021 г. получена от управителя на „•••••”“ ООД Б.Т. на 30.08.2021 г., според известие за доставяне ИД Р81040 08У7РТ Н от 30.08.2021г., същата е поканена да се яви лично или чрез изрично упълномощен представител на 10.09.2021г. между 13: 30 и 14: 30 ч. в сградата на Министерство на културата. На посочената в поканата за връчване АУАН дата - 10.09.2021г., в посочения интервал между 13: 30 и 14: 30 ч. в Министерството на културата, Б. П. Тумбева не се е явила лично, нито се е явил неин изрично упълномощен представител, за да получи АУАН за административно нарушение по ЗКН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в присъствието на П. Х. Г., на длъжност „главен инспектор“ в ГД ИОКН, към МК - свидетел при установяване на нарушението, и при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, и в присъствието на Л. Ж. Я., на длъжност „главен специалист“ в ГД ИОКН в МК - свидетел при съставянето на акта. С писмо, изх. № ЗЗ-НН-690/14.09.2021г. на МК, АУАН № 27/10.09.2021 г. е изпратен на Община С. за предявяване и подписване от нарушителя. С писмо, регистрирано в МК с вх. № ЗЗ-НН-690/28.09.2021 г., кметът на община С. е изпратил разписка от подписан и връчен АУАН № 27/10.09.2021г., видно от която последният е връчен на 21.09.2021г. От страна на нарушителя е постъпило възражение, в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. заведено с вх. № ЗЗ-НН-690/24.09.2021 г. на МК. Възражението повтаря и допълва вече изложени доводи в предходно възражение срещу Констативен протокол вх. № ЗЗ-НН-690/25.08.2021 г. на МК. регистрирано с вх. №33-НН-690/01.09.2021 г. на МК. От страна на дружеството се твърди неприложимост на нормите на чл.161 от ЗКН в разглеждания случай, като по същество се твърди, че не са налице никакви данни за наличие на археологически обекти в имотите на дружеството, а в становищата, давани на същото от страна на МК, не са правени указания за необходимост от археологическо проучване. Отрича се направената констатация, че имотът попада в границите на посочения археологически резерват. Моли се прекратяване на административнонаказателното производство или прилагане на чл. 28 от ЗАНН. АНО, след като е разгледал изложените аргументи в направеното възражение от страна на дружеството-жалбоподател, е приел, че е налице извършено административно нарушение, и на 10.03.2022г. министърът на културата издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН и останалите документи по преписката, след като е пресъздадена изложената в АУАН фактическа обстановка и са обсъдени възраженията на дружеството- жалбоподател, както и възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН. Отговорено е на всяко от възраженията. Приета е квалификацията от АУАН, като е разяснено, че в случая с едно деяние са извършени две нарушения – такова по чл.161, ал.1 и по чл.161, ал.2 от ЗКН. Накрая за констатираните от АНО нарушения са наложени две адм.наказания - „Имуществена санкция“, съотетно: в размер на 6000 лева – за нарушението по чл.161, ал.1 ЗКН и в размер на 11000 лева – за нарушението по чл.161, ал.2 ЗКН. НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател – Б. Т. на 18.03.2022г., видно от известие за доставяне /л. 29 от делото/, като в предвидения от закона срок – на 24.03.2022г. е постъпила жалба срещу него. При така установеното, съдът приема следното от правна страна: Жалбата е подаден в срок, от лицето, което е санкционирано с обжалвания акт – т.е. лице с правен интерес да обжалва НП, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, включително по изложените в самата жалба основания. Съдът приема за основателни възраженията, досежно НП, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващи самостоятелно основание за отмяна. На първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените констативни протоколи не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Във всички посочени документи се говори за извършени изкопни действия, в периода между: 16.06.2021г. – 18.06.2021г., като същевременно се сочи, че проверката е извършена на 21.06.2021г. Твърди се също, че имотът – обект на проверка попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство, със статут на Групова недвижима културна ценност „Културно-историческа зона „М.-Р. м.””, с категория „национално значение”. В този смисъл съдът счита, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма. Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между фактическата обстановка отразена в АУАН и тази описана в НП досежно датата на извършване на нарушението. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение. На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП фактическа обстановка. И в двата акта се твърди, че в периода между: 16.06.2021г. – 18.06.2021г. са извършени изкопни работи в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М. (част от стар УПИ 1-„за ЖС и 00“, ПИ 47754.501.49), които са осъществени от страна на „•••••”“ ООД със строителна механизация, без проведено предварително археологическо проучване в обхвата на изкопа - на територията на археологически резерват, както и без присъствието на наблюдаващ археолог по време на извършването на изкопните дейности. Посочено е също, че тези действия, извършени в имотът – обект на проверка, като същия попада в обхвата на територия с културно- историческо наследство, със статут на Групова недвижима културна ценност „Културно-историческа зона „М.-Р. м.””, с категория „национално значение”. Този извод на АНО е неправилен и не е подкрепен с доказателства, тъй като видно и от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че процесния имот, собственост на дружеството-жалбоподател не попада в зоната на археологически разкопки. Установяво се също от заключението на в.л., че съгласно Регулационен план, одобрен с Указ № 189/24.06.1932г. и Заповед № 2640/16.07.1932г., и двета на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството – за уличната регулация – територията, заета от имотите на жалбоподателя се намира извън строителните граници на града, следователно тази територия не би могла да е обект на Решение № 152/07.07.1964г. на Дръжавния комитет по строителство и архитектура /ДВ, бр.65 от 1964г./, с който гр. М. е обявен за архитектурен резерват. Предвид изложеното, съдът е на мнение, че в обжалваното НП липсват факти и обстоятелства, доказващи нарушение на конкретни разпоредби от ЗКН от страна на дружеството-жалбоподател. Режимът на опазване по чл.161 от ЗКН се определя при „осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица” в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти”. От доказателството по делото е безспорно, че при издаване на становище с изх. № 33-НН-69/01.08.2013г. /л.91-93 от делото/ от Министрество на културата няма изискване за провеждане на археологически проучвания в границите на имотите на дружеството, т.е. за МК няма данни за наличие на археологически обекти и не е необходимо на етапа на строителството извършването на такива, поради което и не са предписани мерки за териториалноустройствената защита. Имотите на дружеството не попадат в границите на територии, обявено по реда на чл.4 от ЗПКМ и чл.65 от ЗКН, и е извън границите на архитектурен резерват „Град Мелник”, обвен с Решение № 152/07.07.1964г. на Държавния комитет по строителство и архитектура. Това се потвърди, както съдът посочи по-горе и от заключението на в.л. по изготвената съдебно-техническа експретиза. Поради това нормата на чл.161 от ЗКН е неприложима за територията, предмет на становище изх. № 33-НН-69/01.08.2013г. от Министерство на културата. На следващо място, съдът намира, че неправилно АНО е приложил и материалния закон, като е определил на дружеството-жалбоподател за нарушението по чл.161, ал.1 ЗКН наказание „имуществена санкция” в размер на 6000 лева – на осн. чл.221а, ал.3 ЗКН. Разпоредбата на чл.221а, ал.3 ЗКН от своя страна гласи: „Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.” Т.е., в случая тази санкционна разпоредба касае нарушения по чл.161, ал.2 ЗКН, а не по ал.1 на същата правна норма, поради което и АНО неправилно е санкционирал дружеството- жалбоподател на това основание и неправлино е определил и санкцията в този и размер, а именно – 6000 лева, тъй като такъв размер не е посочен в разпоредбата на чл.221а, ал.3 ЗКН – за юридическите лица, каквото в случая е и дружеството-жалбоподател. Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения, които са съществени по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на защита на нарушителя, неправилно приложение на закона и недоказаност на вменените на жалбоподателя с НП нарушения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото – общо в размер на 1690 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 1200 лева – адвокатски хонорар, и 440 – лева – вазнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. Молбата относно сторените от страна на дружеството-жалбоподател разноски следва да се уважи в искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и броя на съдебните заседания, и съобразно приложения списък на разноски. Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,