Решение № 348 от 19.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 225/2024 г.

дело № 20241100900225 по описа за 2024 година Делото е образувано по предявени обективно съединени искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК 000632256, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 121, против Застрахователна Компания „Лев Инс” АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 74 880 лева по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/122000211613, за причинени имуществени вреди – разрушаване на асансьорната уредба към метростанция „Европейски съюз“, при настъпило на 05.07.2022 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) в гр. София, на кръстовището на бул. „Черни връх“ и бул. „Арсеналски“, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Ауди СКУ7“ с рег. № ••••, с рама WAUZZZ4M1JD044482 - Г. К. С. с ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 01.02.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11 886 лева, представляваща дължимата мораторна лихва за периода от 31.10.2022 г. – датата на представяне на всички документи на застрахователя, до предявяване на иска. Твърди се в исковата молба, че при пътнотранспортно произшествие на 05.07.2022 г. в гр. София, настъпило на кръстовището на бул. "Черни връх" и бул. "Арсеналски", била разрушена изцяло асансьорна уредба към метростанция "Европейски съюз". На 06.07.2022 г. бил извършен оглед съвместно с представител на фирмата, с която ищецът имал сключен договор за поддръжка на асансьорната уредба - "Уникен" ЕООД, при който било констатирано тоталното и разрушаване от катастрофиралото в нея моторно превозно средство, както и необходимостта от цялостен демонтаж и подмяна с нова асансьорна уредба. Тези обстоятелства били отразени в нарочно съставен Протокол № 5025/06.07.2022 г. С писмо изх. № 433200-73703/18.07.2022 г. до ищеца от Отдел "Пътна полиция" при СДВР било изпратено заверено копие от Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № 338/05.07.2022 г., съдържащ данни за конкретното моторно превозно средство, предизвикало произшествието, и материалните щети от него. С писмо № 60917022/20.07.2022 г. ищецът бил уведомен от Национална следствена служба, че може да започне действия по възстановяването на асансьорната уредба, които били блокирани до този момент във връзка с воденото разследване - досъдебно производство № 49/2022 г., прокурорска преписка № 13659/2022 г. Възстановяването на асансьорната уредба следвало да се извърши спешно, предвид острата необходимост от нейното ползване за нуждите на пътуващите с метрото, а също и от пешеходците, пресичащи интензивно оживеното кръстовище. За целта ищецът изискал от "Уникен" ЕООД – фирмата, доставила и монтирала разрушената при произшествието уредба, съответната оферта за възстановяването и, и получил такава вх. № ЕП-0510/02.08.2022 г., съдържаща подробна спецификация, на стойност 49 900 лева без ДДС. С писмо изх. № М-2218/04.08.2022 г. „Метрополитен“ ЕАД възложило на "Уникен" ЕООД доставката и монтажа на нова асансьорна уредба при условията на офертата, съобразно сключения между тях Договор № 68/10.03.2020 г. за абонаментна поддръжка на асансьори в метростанциите. Доставката и монтажът на новата асансьорна уредба на мястото на тотално разрушената предишна такава били извършени от "Уникен" ЕООД, като ищецът „Метрополитен“ ЕАД заплатил поетапно, в съответствие с приетото изпълнение, дължимата сума в рамките на офертата в размер на 49 000 лева без ДДС или 59 880 лева с ДДС. Ищецът твърди, че за окончателното завършване на възстановителните работи поръчал допълнително доставка и монтаж за остъкляването на надземната част на асансьорната шахта, което било извършено от "Дили - Тев" ООД. За тази работа ищецът заплатил на доставчика сумата от 15 000 лева с ДДС. Така общата стойност на доставките и монтажните работи по възстановяване на асансьорната уредба към МС "Европейски съюз", разрушена при пътно-транспортното произшествие на 05.07.2022 г., възлиза на сумата от 74 880 лева с ДДС, която ищецът заплатил. Ищецът твърди, че сезирал ответното Застрахователна компания "Лев Инс" АД в качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на катастрофиралия автомобил, посочен в Протокола за ПТП № 338, с искане за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. В ЗК "Лев Инс" АД била образувана преписка по щета № 0000-5000-22-000988, като бил съставен Опис на представените документи от дата 31.10.2022 г. С писмо вх. № М-0038/05.01.2023 г. застрахователят отказал плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът поддържа, че изложените в писмото доводи, мотивиращи отказа на застрахователя да изплати съответното обезщетение, не кореспондират с установените факти във връзка със събитието, както и с относимата нормативна уредба. Поради това подал жалба № М-0299/31.01.2023 г. до Комисията за финансов надзор, входирана там под № 91-02-114/02.02.2023 г. С писмо № 91-02- 114/20.07.2023 г., вх. № ЕП-0583/20.07.2023 г. Комисията за финансов надзор подробно и изчерпателно информирала ищцовото дружество относно осъществената писмена кореспонденция със застрахователя по повод жалбата, както и за становището на Комисията за неоснователност на отказа и взетите решения по преписката във връзка с жалбата. С Решение № 642-03/21.06.2023 г. на Зам. председателя на КФН, ръководещ Управление "Застрахователен надзор", била разпоредена принудителна административна мярка спрямо застрахователното дружество ЗК "Лев Инс" АД за преразглеждане на отказа за изплащане на обезщетение по претенцията на ищеца, но въпреки това застрахователят отново отказал с доводи, че липсва основание за плащане на обезщетение. Въз основа на така изложените факти и обстоятелства ищецът претендира осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 74 880 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се разрушаване на асансьорната уредба, за възстановяването на която направил разходи в размер на претендираната сума, както и сумата от 11 886 лева, представляваща лихвата за забава върху главницата за периода от сезиране на застрахователя с представянето на всички документи – 31.10.2022 г. до датата на предявяване на иска. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който се оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Въведени са възражения, че в ЗК „Лев Инс“ АД няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с притежаването и използването на лек автомобил марка „Ауди“, модел „СКУ7“, с рег. № MUG 0104, поради което дружеството не дължи заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Възразява и че се касае до изключен риск съобразно разпоредбата на чл. 494, ал.1, т.4 от КЗ. В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба. На основание чл. 219, ал.1 ГПК в производството е конституиран Г. К. С. като трето лице-помагач на страната на ответника, като правният интерес е обоснован с обстоятелството, че по отношение на него ответникът има регресни права по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, тъй като водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие. Третото лице – помагач Г. С. не е взел становище по предявените искове. По делото са събрани писмени доказателства. С Протоколно определение от 20.09.2024 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на производството по образуваното н.о.х.д. № 4760/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 30 състав. С вх. № 83344/08.07.2025 г. от Софийски градски съд, НО, 30 състав, са постъпили преписи от влязла в сила Присъда № 70/21.04.2023 г. по н.о.х.д. № 4760/2022 г., потвърдена с решение № 134/22.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 623/2023 г. по описа на САС, последното – потвърдено с решение № 239/20.05.2025 г. по к.н.о.х.д. № 573/2024 г. по описа на ВКС. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представения по делото Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 338/05.07.2022 г., съставен от длъжностно лице от Отдел "Пътна полиция" при СДВР, в него е отразено, че на 05.07.2022 г. около 23.30 часа, при посетено ПТП, настъпило в гр. София, на бул. „Черни връх“ в района на кръстовището с бул. „Арсеналски“ между два леки автомобила и двама пешеходци, са установени участниците – лек автомобил марка и модел „Ауди СКУ 7“ с рама WAUZZZ4M1JD044482, свидетелство за регистрация сериен №012491078, собственост на „Боби транс“ ЕООД, с неизвестен водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК "Лев Инс" АД, валидна до 13.01.2023 г., последното обстоятелство установено чрез справка в ГФ, лек автомобил марка и модел „Фолксваген Кадди“, собственост на „ОК Супертранс“ АД, управляван от И.Н.О., пешеходец Х.С.С. и пешеходец Х.Т.Д.. По отношение и на двете МПС-та е посочено, че са цялостно деформирани. За пострадалите две пешеходки е отразено, че са загинали на място. В Протокола са отразени и други констатирани материални щети, включително е посочена „цялостна деформация на асансьорна кабина на метро спирка „Европейски съюз“. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 05.07.2022 г. в гp. София около 23.30 ч. лек автомобил „Ауди СКУ 7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482, с неизвестен водач, се е движил по бул.“Черни връх“ с посока на движение от бул. „България“ кьм ул. „Лозенска планина“ и в района на кръстовището с бул. „Арсеналски“ участва в ПТП с насрещно движещия се, извършващ маневра ляв завой с посока към ул. „Зорница“, при кръстовище, регулирано със светофарна уредба, лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № ••••, с водач И.Н.О., ЕГН ••••••••••, като след удара лек автомобил „Ауди СКУ 7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482 се отклонява в дясно и се удря в асансьорна кабина на спирка на метростанция „Европейски съюз“, като автомобилът се разкъсва на две части, едната удря намиращия се на тротоара пешеходец Х.С.С., ЕГН ••••••••••, а другата част от автомобила продължава направо и разрушава предпазна ограда и удря намиращия се на тротоара пешеходец Х.Т.Д., ЕГН ••••••••••, след което водачът по неизвестни причини и обстоятелства напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. За разследване на настъпилото произшествие е образувано досъдебно производство № 49/2022 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 13659/2022 г. по описа на СГП. По делото е представен авариен Протокол № 5025, изготвен на 06.07.2022 г. от "Уникен" ЕООД, в качеството му на изключителен представител на ORONA/SJEC, в който са отразени констатираните щети на асансьор на посочен в протокола обект „МС 210“, с посочен сериен номер (между страните няма спор, че се касае до асансьорната уредба на метростанция „Европейски съюз“, чието увреждане е отразено в констативния протокол за ПТП). Видно от аварийния протокол, отразено е, че вследствие на ПТП е повредена асансьорната уредба на бул. „Черни връх“ – МС 210 – и същата остава спряна от експлоатация, като е извършено подробно заснемане на настъпилите повреди от ПТП. Отразено е, че надземната конструкция на асансьорната уредба следва да се демонтира и да се изгради нова, всички стъкла на надземната част са счупени и следва да се подменят, за подмяна са посочени и релси, шахтова врата, електрическа инсталация и кабина на асансьора. Видно от писмо № 60917022/20.07.2022 г. ищецът е уведомен от Национална следствена служба, че може да започне действия по възстановяването на асансьорната уредба. Въз основа на Оферта от поддържащото асансьорната уредба дружество "Уникен" ЕООД от 02.08.2022 г. на стойност 49 900 лева без ДДС, с писмо от 04.08.2022 г. ищецът „Метрополитен“ ЕАД възложил на това дружество съобразно сключения между тях Договор № 68/10.03.2020 г. за абонаментна техническа поддръжка на асансьори в извънгаранционен срок възстановяването на увредения асансьор при условията и сроковете на офертата. Установява се и не се спори между страните, че изпълнителят "Уникен" ЕООД е извършил доставка и ремонт на увредената асансьорна уредба и е издал съобразно уговорените с „Метрополитен“ ЕАД срокове и начин на плащане съответните фактури за дължимото възнаграждение, а от своя страна възложителят „Метрополитен“ ЕАД е заплатил сумата от общо 59 880 лева с ДДС. Така, по фактура № 3000000884/12.08.2022 г. на стойност 29 940 лева с ДДС, на 12.08.2022 г. ищецът е превел на "Уникен" ЕООД с платежно нареждане от същата дата сумата от 29 940 лева; по фактура № 3000000952/30.08.2022 г. на стойност 23 952 лева с ДДС ищецът е превел сумата с платежно нареждане от 30.08.2022 г.; по фактура № 3000001158/19.10.2022 г. на стойност 2 994 лева с ДДС ищецът е превел сумата с платежно нареждане от същата дата; по фактура № 3000001267/15.11.2022 г. на стойност 2 994 лева с ДДС ищецът е превел сумата с платежно нареждане от същата дата. Установява се от представените документи, че въз основа на Оферта от „Дили-тев“ ООД за остъкляване и довършителни работи на асансьорната шахта на Метростанция „Европейски съюз“, с платежно нареждане от 18.10.2022 г. ищецът е заплатил в полза на изпълнителя сумата от 15 000 лева с ДДС по издадена от него фактура № 0000000117/12.10.2022 г. за доставка и монтаж на 8 броя стъкла триплекс за монтаж на фасадна конструкция, еталбонд, ламаринена обшивка, алуминиеви профили и конзоли. Не се спори между страните и се установява от представения в отговор на жалба на ищеца отговор – писмо от Комисията за финансов надзор изх. № 91-02-114/20.07.2023 г., че при извършената от Комисията проверка е установено, че на 05.10.2022 г. пред „ЗК Лев Инс” АД е предявена претенция, регистрирана с № 0000-5000-22-000988, вследствие на подаден документ „Искане за оценка" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите от М.Ф. - представител на „Метрополитен" ЕАД. Преписката е образувана по повод настъпило на 05.07.2022 г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени увреждания на асансьорната уредба на метростанция „Европейски съюз", и на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/22/122000211613, тъй като в уведомлението за щета е посочено от увреденото лице, че виновен за настьпване на ПТП е водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди СКУ7“ с peг. № •••• и с рама №WAUZZZ4M1JD044482. Отбелязано е, че се иска обезщетението по претенцията да бъде определено по фактура, придружена с количествено-стойностна сметка за вложени труд и материали. На 05.10.2022 г., заедно с предявяването на претенцията, на застрахователя са представени доказателства, необходими за установяването и по основание и размер. На същата дата от „Метрополитен" ЕАД са изискани пълни и точни данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетение. На 31.10.2022 г. увреденото лице е представило на застрахователя фактура № 0000000117/12.10.2022 г., издадена от „Дили – Тев“ ООД. Ищецът е представил по делото съставен на 31.10.2022 г. от ответното ЗК "Лев Инс" АД Опис на документи по щета № 0000-5000-22-000988, в който са описани представените от претендента „Метрополитен“ ЕАД документи по преписката. Видно от писмо изх. № 021/03.01.2023 г. от ответника ЗК "Лев Инс" АД, получено от ищеца „Метрополитен“ ЕАД на 09.01.2023 г., застрахователят е отказал плащането на застрахователно обезщетение по щета № 0000-5000-22-000988 за причинените при събитието на 05.07.2022 г. материални вреди, изразяващи се в цялостна деформация на надземната част на асансьорна кабина на метроспирка „Европейски съюз“. Мотивите на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение са, че към датата на настьпване на пътнотранспортното произшествие 05.07.2022 г. няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Освен това застрахователят сочи, че той не носи риск за поведението на водач с „изключително общественоопасно поведение". Излага мотиви също, че водачът на лек автомобил „Ауди СКУ7" е допуснал нарушения на Закона за движение по пътищата, като от представения Констативен протокол било видно, че регистрационният номер на автомобила е свален, т.е. водачът е допуснал друго нарушение на ЗДвП, за което е наказан със сваляне на номерата, поради което не е трябвало въобще да управлява това превозно средство. Това поведение изцяло било провокирано от действията на водача и той е отговорен за причинените последици. Посочено е в отказа и че застраховка „Гражданска отговорност“ се сключва за обичайно ползване на автомобилите за лични нужди, но застрахователят не носи отговорност за свръхрискови гонки, състезания и други, които са с висока обществена опасност. При така изложеното застрахователят ЗК "Лев Инс" АД, позовавайки се на чл. 494, ал.1, т.4 от КЗ е отказал заплащане на застрахователно обезщетение. В писмо изх. № 3245/31.03.2023 г. по повод получена жалба от ищеца ответното ЗК "Лев Инс" АД отново отказва плащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за „процесното“ МПС и отново излага същите основания за отказа. Добавя и че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие посоченото МПС е било с немски регистрационни номера, а именно „M UG0104“, които не отговарят на описаното МПС и използването им е било неправомерно, поради което не е налице застрахователно покритие в конкретния случай. Сочи, че такива изводи са направени в Решение № 50013/24.03.2023 г. по дело № 855/2022 г. на ВКС. Видно от приложените по делото Присъда № 70/21.04.2023 г. по н.о.х.д. № 4760/2022 г., потвърдена с решение № 134/22.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 623/2023 г. по описа на САС, последното – потвърдено с решение № 239/20.05.2025 г. по к.н.о.х.д. № 573/2024 г. по описа на ВКС, третото лице – помагач Г. К. С. е признат за виновен в извършването на 5 престъпления от общ характер, извършени в условията на чл. 23, ал.1 НК в периода 10.06.- 05.07.2022 г., като по пункт 3 от присъдата е признат за виновен в това, че около 23.03 ч. на 05 юли 2022 г. в гр. София, в района на кръстовището между булевардите „Черни връх”, „Арсеналски” и „Св. Наум”, при управляване на моторно превозно средство (л.а. ,Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482) си служил с неистински табели (с посочен в тях регистрационен номер „М UG 0104”), неиздадени от съответните органи - престъпление по чл. 345, ал.1 НК, за което на осн. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца. По пункт 5 от присъдата Г. К. С. е признат за виновен в това, че около 23.03 ч. на 05 юли 2022 г. в гр. София, в района на кръстовището между булевардите „Черни връх“, „Арсеналски“ и „Св. Наум“, при управляване на моторно превозно средство (л.а. „Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482) без необходимата правоспособност и след употреба на наркотични вещества (метамфетамин), нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 ЗДвП („При избиране на скоростта на движение на водача ... е забранено да превишава ... 50 км./ч. в населено място за пътно превозно средство от категория „В"); по чл. 6, т.1 ЗДвП („ Участниците в движението съобразяват своето поведение ... със светлинните сигнали..."); и по чл. 31, ал.7, т.1 ППЗДвП („Червена светлина - означава „Преминаването е забранено". Водачите ... не трябва да преминават стоплинията...") и така по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: Х.С.С. (ЕГН ••••••••••) и Х.Т.Д. (ЕГН ••••••••••), като е избягал от местопроизшествието и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 343, ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК, за което на основание чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 години. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 05.07.2022 г., с виновен водач Г. С., управлявал лек автомобил „Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482. Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По силата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданската отговорност” на автомобилистите на причинителя на вредата (делинквент) по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1) Валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; 2) Настъпване на застрахователно събитие - ПТП; 3) Настъпил застрахователен риск по договора - причинени от застрахованото лице на ищеца в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие вреди (имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения иск), свързани с притежаването или използването на МПС, за които застрахованият отговаря съобразно българското законодателство; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице (дееца) и причинените вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки за основателност на предявения иск. В тежест на ответника е да докаже възраженията си – (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи), от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително и правоизключващото възражение за наличието на основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение и хипотеза на изключен от застрахователното покритие риск. Съобразно разпоредбата на чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. С оглед доводите на страните и въведените в срока за отговор на исковата молба възражения от ответника, спорни между страните по делото се явяват наличието към датата на настъпване на увреждащото пътнотранспортно произшествие – 05.07.2022 г. на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между собственика на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „СКУ7“, с рама № WAUZZZ4M1JD044482 и поставени регистрационни табели с рег. № MUG 0104, във връзка с притежаването и използването на този автомобил, и ответното застрахователно дружество, както и налице ли са основания по чл. 494, т.4 от КЗ застрахователят да откаже заплащане на обезщетение. По делото ответното ЗК "Лев Инс" АД не е представило застрахователната преписка по щета № 0000-5000-22-000988, включително не е представил застрахователната полица, въз основа на която при подаденото от ищеца искане за заплащане на обезщетение е образувал ликвидационната преписка и постановил отказа. Поддържаното от него формално възражение е, че по отношение на автомобила, управляван от виновния водач - третото лице-помагач Г. С., няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Лев Инс“ АД. Не се спори между страните относно обстоятелствата за настъпване на описаното пътнотранспортно произшествие на 05.07.2022 г., в причинна връзка с което е увредено имущество, представляващо асансьорна уредба на метроспирка „Европейски съюз“. Не е спорно, че увреденото имущество се управлява и стопанисва от ищцовото „Метрополитен“ ЕАД. Това търговско дружество е с едноличен собственик на капитала Столична община, следователно дори да не притежава правото на собственост върху увреденото имущество, упражнява правото на собственост на общината по отношение на него, поради което се явява неин процесуален субституент по иска за обезщетяване на вредите от увреждането на това имущество. Настъпването на описаното пътнотранспортно произшествие, участниците, механизмът му, вината и причинените увреждания на имущество и лица се установяват както от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.07.2022 г., така и от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 4760/2022 г. по описа на СГС. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и доколкото в процесния случай е съставен от длъжностното лице при посещение на мястото на произшествието, като такъв се ползва не само с обвързваща съда формална, а и с материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ, включително фактите, относими за механизма на ПТП. (в този см. напр. решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о.). Ответникът не оспорва отразения в протокола механизъм на ПТП и по делото не са събрани доказателства, опровергаващи съдържанието на този документ, поради което следва да се приемат за доказани в процеса датата, мястото на настъпване на произшествието, участниците в него и описаният механизъм, според който на 05.07.2022 г. в гp. София лек автомобил „Ауди СКУ 7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482 се е движил по бул.“Черни връх“ с посока на движение от бул. „България“ кьм ул. „Лозенска планина“ и в района на кръстовището с бул. „Арсеналски“ участва в ПТП с насрещно движещия се, извършващ маневра ляв завой с посока към ул. „Зорница“, при кръстовище, регулирано със светофарна уредба, лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. № ••••, като след удара лек автомобил „Ауди СКУ 7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482 се отклонява в дясно и се удря в асансьорна кабина на спирка на метростанция „Европейски съюз“, като автомобилът се разкъсва на две части, едната удря намиращия се на тротоара пешеходец Х.С.С., а другата част от автомобила продължава направо и разрушава предпазна ограда и удря намиращия се на тротоара пешеходец Х.Т.Д.. Следователно установява се настъпването на посочените дата и място на пътнотранспортно произшествие с участието на автомобил „Ауди СКУ 7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482. За установени следва да се считат и възприетите и описани от съставителя материални щети, включително констатираната цялостна деформация на асансьорна кабина на метро спирка „Европейски съюз“. В преклузивните за това срокове по ГПК – с отговора на исковата молба – ответникът не оспорва, че в резултат на посоченото ПТП е разрушена асансьорната уредба на МС „Европейски съюз“, стопанисвана от „Метрополитен“ ЕАД. Настъпилата тотална увреда на уредбата и необходимостта от цялостната подмяна на съоръжението се потвърждават от събраните писмени доказателства – констативния протокол за ПТП и авариен протокол от 06.07.2022 г., неоспорени от ответника, в които са отразени увреденото имущество и степента на увреждането му - разрушаване на асансьорната уредба, както и необходимостта от пълна подмяна на съоръжението. С оглед на това съдът приема за доказано увреждането на третото лице – ищец по делото при така настъпилото пътнотранспортно произшествие. С оглед задължителната сила на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 4760/2022 г. по описа на СГС на основание чл. 300 от ГПК по отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, за установени следва да се приемат извършването на деянието такова, каквото е описано в присъдата, както и че то - произшествието е настъпило по вина на осъденото лице Г. С., при управлението от него на лек автомобил „Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482, следователно и причинените при произшествието увреждания на имущество следва да се считат причинени от това лице при ползването на посочения автомобил. Отговорността за настъпили при пътнотранспортно произшествие вреди е покрит по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователен риск. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал. 1 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани по такава застраховка са собственикът, ползвателят и държателят на превозното средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на превозното средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на превозното средство – чл. 477, ал.2 КЗ. От събраните по делото доказателства – Констативен протокол за ПТП и писмо от 20.07.2023 г. от КФН във връзка с образуваната административна преписка по жалбата на ищеца, се установява, че за МПС с посочената рама № WAUZZZ4M1JD044482 към датата на вредоносното събитие 05.07.2022 г. има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното ЗК „Лев Инс“ АД. Отразеното в тези документи се потвърждава и от служебно извършена от съда проверка за наличието на валидна застраховка на официалния сайт на Гаранционния фонд (https://www.guaranteefund.org/), при която се установява, че към 05.07.2022 г. за превозно средство с номер на рама WAUZZZ4M1JD044482 има валидна застраховка със застраховател ЗК „Лев Инс“ АД и срок на застрахователно покритие 13.01.2022 г. – 13.01.2023 г. Отбелязано е, че застраховката е прекратена на 29.07.2022 г. Същият запис се генерира и при проверка по регистрационен номер ••••. С оглед установената в чл. 574, ал.12 КЗ презумпция за достоверност на данните в ИЦ на ГФ, необорена от доказателствата по делото, съдът приема за установено наличието на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, който покрива риска от възникване на отговорност за вреди на установения като виновен водач на лек автомобил „Ауди - SQ7” Г. С . . Следователно за доказани в процеса следва да се приемат и обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател на делинквента Г. С. в качеството му на водач на лек автомобил „Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482 по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП. Без значение по отношение на този извод са обстоятелствата, че регистрационният номер на автомобила, управляван от виновния водач, е бил сменен след датата на сключване на застраховката (обстоятелство, което е посочен в цитираното писмо на КФН), както и че при настъпване на произшествието автомобилът е бил с поставени неправомерно и неиздадени по съответния ред регистрационни табели. С влязлата в сила присъда водачът Г. С. е осъден и за деяние по чл. 345, ал.1 НК за това, че при управляване на моторното превозно средство лек автомобил ,Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482 при причиняване на пътнотранспортното произшествие на 05.07.2022 г. си е служил с неистински табели (с посочен в тях регистрационен номер „М UG 0104”), неиздадени от съответните органи. Поставянето на неистински табели на застрахованото МПС обаче не променя обекта на застраховката, а именно посочения автомобил ,Ауди - SQ7”, с рама № WAUZZZ4M1JD044482, и следователно не изключва отговорността на застрахователя за вредите, причинени при управлението на същия автомобил, щом по отношение на него се установява наличието на валидна застраховка. В този случай застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите също покрива отговорността на съответния водач на МПС за причинените от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на това МПС. Фактът, че към момента на причиняване на ПТП на 05.07.2022 г. лек автомобил „Ауди СКУ7“ с рама № WAUZZZ4M 1JD044482 е бил с регистрационни табели с регистрационен номер “ М UG 0104”, които са неистински, не изключва отговорността на водача на това МПС за причинените от него на трети лица вреди при ползването на същия автомобил, и при наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила, индивидуализиран и идентифициран чрез марка, модел и номер на рама, тази отговорност се покрива от договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното ЗК „Лев Инс“ АД, обективиран в полица № BG/22/122000211613. След като е безспорно, че делинквентът е причинил виновно посочените имуществени вреди именно при управлението на автомобил с посочените индивидуализиращи го признаци, достатъчни за идентифицирането му като обект на застрахователния договор по посочената полица, отговорността на застрахователя не отпада поради обстоятелството, че водачът се е ползвал от неистински регистрационни табели. Установява се по делото идентичност на рамата, посочена в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 338 и влязлата в сила присъда, с тази, която се съдържа в служебно извършената справка в регистъра на Гаранционния фонд. Освен това, от служебно извършената справка в регистъра на Гаранционния фонд се установява също, че на 31.05.2022 г. лек автомобил, марка и модел „Ауди СКУ7“ с рама № WAUZZZ4M1JD044482 е бил регистриран с peг. № ••••, като няма възражения от ответника и данни по делото автомобилът да е спрян от движение или с временно отнета или прекратена регистрация от компетентните органи по предвидения от закона ред. От цитираното по-горе писмо на КФН е видно, че съгласно удостоверение, издадено от служител на ОПП при СДВР, към датата на произшествието регистрацията на лекия автомобил „Ауди СКУ7“ с per. № •••• и с рама № WAUZZZ4M1JD044482 не е прекратявана, нито са отнемани регистрационните табели на това моторно превозно средство. Единствено установено по делото е, че при причиняване на произшествието от водача С., автомобилът е бил с поставени неиздадени за това МПС регистрационни табели. Това обстоятелство не е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, тъй като регистрационният номер, респективно - поставените табели с регистрационен номер, не са основният индивидуализиращ автомобила белег, чрез който той се идентифицира като обект на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Освен това, в разпоредбата на чл. 494 от КЗ изчерпателно са изброени хипотезите, в които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение, като нито поставянето на неистински регистрационни табели, нито наличието на „изключително общественоопасно поведение“ и/или на извършени нарушения на нормативната уредба, каквито са мотивите на застрахователя да откаже плащане, са предвидени в тази разпоредба като изключения от покритието. Неоснователно ответникът се позовава на приетото в Решение № 50013/24.03.2023 г. по дело № 855/2022 г., I т.о. на ВКС. С него, с оглед установените факти и обстоятелства по конкретното дело, се отрича наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба № I –45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. ДВ бр.31/2000г./. Настоящият случай изобщо не е такъв, защото управляваният от делинквента автомобил е регистриран в страната по съответния ред, а при настъпване на събитието е бил с поставени неистински табели, неиздадени от съответните органи, а не с временни табели с регистрационен номер по смисъла на цитираната наредба, издадени на търговец, извършващ по занятие внос и продажба на автомобили. По делото не се установява и хипотеза на изключение от покритието на застраховката по смисъла на чл. 494, т.4 КЗ, като управляването на автомобила с превишена скорост, каквото деяние е установено с присъдата на наказателния съд, е именно част от цялостното противоправно общественоопасно поведение на водача Г. С., в резултат на което е настъпило произшествието и причинените вреди, вкл. тези на имуществото на ищеца. Именно отговорността на водача за вредите при тази причинно-следствена връзка е предмет на застрахователното правоотношение с ответното дружество. Не се установява от доказателствата по делото произшествието да е настъпило при провеждане на регламентирано или не състезание, гонка и т.н. На основание гореизложеното съдът приема за доказани предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя - ответник за вредите, причинени от лице, чиято гражданска отговорност при ползването на автомобил е покрита от валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В процеса се установиха и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите моторно превозно средство, в причинна връзка с което са настъпилите увреждания на имущество на ищеца - разрушаване на асансьорната уредба към метростанция „Европейски съюз“. При така установеното, на основание чл. 432 КЗ ответникът дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования при него автомобил. Относно размера на обезщетението за причинените имуществени вреди: При установеното съобразно изложеното по-горе, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП по вина на застрахования в ответното дружество водач ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разрушаване на асансьорна уредба на МС „Европейски съюз“, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за репариране на тези вреди. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача за вреди на имущество е в размер на действителната стойност на причинените вреди – чл. 499, ал.2 КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и със същото качество. Доказването на вредата и размера и е в тежест на застрахования. За доказване степента на увреда на асансьорната уредба – пълна увреда, както и за стойността на вредите ищецът е представил писмени доказателства, вкл. фактури и платежни нареждания за извършените разходи за подмяната на разрушената асансьорна уредба с нова. От тях се установява, че за възстановяване на съоръжението ищецът е направил разходи в общ размер на 74 880 лева, която сума, превалутирана в евро възлиза на 38 285.54 евро. Ответникът не е въвел възражения за обема и стойността на вредите и не е оспорил в преклузивните за това срокове – с отговора на исковата молба - представените от ищеца за доказване степента на увреда и размера на претърпените вреди документи. Не е оспорил аварийния протокол и разходо-оправдателните документи, в които се съдържат констатации, че е налице пълна увреда на съоръжението, тъй като ремонтирането на асансьорната уредба ще е на по-висока стойност от подмяната и с нова, и в които е определена стойността, необходима за изграждане на нова. След първото по делото открито заседание е възразил за недоказаност на обема на вредите и стойността им, като обосновава нововъведените възражения с представянето по делото на влязлата в сила присъда на наказателния съд, която поддържа да е нововъзникнало доказателство, което разкривало допълнителни обстоятелства относно начина на настъпване на инцидента, причинените материални щети и техния обем. Не конкретизира кои са тези обстоятелства, а от съдържанието на присъдата, ведно с мотивите, не се разкриват такива. Поради това съдът е приел възраженията за преклудирани и на това основание неподлежащи на разглеждане. С оглед на това съдът приема, че за стойността на претендираните вреди са представени разходо-оправдателни документи, поради което и с оглед избрания от увреденото лице начин на обезщетяване – по фактури и липсата на оспорването им от ответника, дължимото застрахователно обезщетение е в този размер от 74 880 лева, с равностойност на 38 285.54 евро, поради което предявеният иск за главница се явява основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло. С оглед обусловеността и от уважаване на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от предявяване на иска – 01.02.2024 г. до окончателното плащане. По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД: Последователна и безпротиворечива е практиката на ВКС, обективирана напр. в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о., решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о. и решение № 50104/26.04.2024 г. по т. д. № 1386/2022 г. на ІІ т. о., решение № 228/31.07.2025 г. по т.д. № 2154/2024 г. на ІІ т. о., съгласно която „В Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично е диференцирана отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава, функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл.494, т.1, чл.493, ал.1, т.5 вр. чл. 429, ал.2, т.2, вр. ал. 3, вр. чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи лихва върху обезщетението за собствената си забава. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на деликта.“ В обобщение в практиката на ВКС се приема, ч е на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С оглед на така приетото законната лихва за забава, която се дължи на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – 05.07.2022 г., но доколкото се претендира от ищеца от по-късен момент - 31.10.2022 г. – датата на представяне на всички документи на застрахователя, следва да се присъди от тази дата. При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. Тя, както се каза по-горе, е част от дължимото обезщетение, поради което не съставлява самостоятелен иск и не следва да бъде конкретизирана в исковата молба по размер и период. Няма процесуална пречка обаче да се предяви и като самостоятелен иск, както е процедирал ищецът в случая. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за лихви на официалния сайт на НАП, законната лихва върху обезщетението в размер на 38 285.54 евро за периода от 31.10.2022 г. до деня, предхождащ деня на предявяване на иска 31.01.2024 г. (от датата на предявяване на иска 01.02.2024 г. се дължи законната лихва), възлиза на сумата от 5 879.22 евро и в този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Над този размер до предявения от 11 886 лева, с равностойност на 6 077.22 евро, искът следва да се отхвърли. По разноските: Ищецът е направил разноски в размер на 3 471 лева (1 774.69 евро) платена държавна такса и претендира юристконсултско възнаграждение, което съдът при преценка на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника действия определя в размер на 150 евро. Така, общо направените от ищеца разноски са в размер на 1 924.69 евро. Ответникът също претендира юристконсултско възнаграждение, което съдът при прилагане на същите критерии определя в размер на 150 евро. С оглед уважената, респективно отхвърлената част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК за направените разноски сумата от 1 916.10 евро, а ищецът на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК за направените разноски по делото сумата от 0.66 евро. Мотивиран от изложеното съдът