Решение № 75 от 10.5.2022 г. на Административен съд - Перник по дело № 57/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, адрес: бул. „Александър Стамболийски“ № 17 срещу Решение № 84 от 25.01.2022г., постановено по АНД № 20211720201327/2021г. по описа на Районен съд - Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 24-06-32/26.07.2021г., издадено от Гл. директор на Гл. дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, с което на С.И.В. ЕГН •••••••••• •••, са наложени: На основание чл. 229, ал. 2, във вр. с чл. 228б, чл. 28, ал. 5 и ал. 6 и чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН. На основание чл. 228в от ЗКН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл. 193, т. 3 във вр. с чл. 192, ал. 1 от ЗКН. Касаторът излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното съдебно решение. Счита същото за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска от касационния съд да отмени същото и да постанови съдебен акт, с който да потвърди НП № 24-06-32/26.07.2021г., издадено от Гл. директор на Гл. дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“. Касационната жалба е връчена на ответника – С.И.В.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт Ш.. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната помощ, в размер по преценка на съда. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от адв. А. – АК гр. Перник. Оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е превилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила. Иска съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, т. 3, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно. Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното: Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2021г. П.Х.Г., в качесвтото си на гл. инспектор в ГД „ „Инспекторат за опазване на културното наследство“, в присъствието на свидетелите В.Д.И. и Р.В.Р., е съставила на С.И.В. ••• акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10/13.04.2021г. В обстоятелствената част на АУАН е отбелязано, че при извършена служебна проверка на 25.03.2021г. на Регионален исторически музей – Перник (РИМ – Перник) е установено, че С.И.В. не е изпълнил предписание по разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (РП на ПАМ) с изх. рег. № 24-06-32/20.11.2020г. на Министерство на културата, а именно: „ Да предприеме действия за организиране и провеждане на конкурс за избор на директор на РИМ – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН, в срок до 28.02.2021г. В АУАН е отбелязано още, че лицето при осъществяване на горепосочената проверка не е представил информация за изпълнение на РП на ПАМ с изх. рег. № 24-06-32/20.11.2020г. на Министерство на културата, получена на 23.11.2020г., като по този начин е възпрепятствал контролната дейност на инспекторите издали цитираното разпореждане. Отбелязано е още, че с бездействието си С.И.В. е осъществил фактическия състав на административни нарушения по чл. 228б и чл. 193, т. 3 от ЗКН. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите по него и е предявен и връчен на упълномощено лице на дата 26.04.2021г. На същата дата пълномощникът е положил подписа си под акта, не са дадени обяснения и възражения по същия. В законоустановения срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващия орган не е постъпило възражение по акта. Въз основа на АУАН, главният директор на гл. дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, е издал НП № 24-06-32/26.07.2021г., с което на С.И.В. са наложени: На база на така установената фактическа обстановка и след събиране, преценка и анализ на доказателствата по делото, районният съд е извел правни изводи с мотиви за неправилност и незаконосъобразност на процесното НП. Приел е, че предприемането на действия за организиране и провеждане на конкурс за избор на директор на РИМ – Перник не попада в обхвата на контролната дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, като в тази връзка е счел, че В. не може да съществува и задължение за предоставяне на документи и доказателства в насока провеждането на въпросната процедура. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в касационната жалба. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно чл. 220 от АПК н астоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият касационен състав споделя и счита, че не следва да повтаря. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано. По доводите в касационната жалба: Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно приложното поле на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКН и в частност правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство по осъществяването на контрол за законосъобразност във връзка с провеждането на процедура за избор на директор на РИМ – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН. Безспорно е, че всеки директор на музей, осъществява ръководна роля при изпълнението на функциите на съответния музей за опазване и съхранение на културните ценности в същия, но констатираното нарушение на чл. 28 ал. 6 от ЗКН не попада в обхвата на контрола на дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 1-7 от ЗКН. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН, при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от закона, инспекторите прилагат ПАМ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях. От това следва, че инспекторатът на министерството има правомощие да издава ПАМ само при упражняване на контролната си дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, която е строго дефинирана в т. 1-7. Контролната дейност по чл. 15, ал. 3, която осъществява Инспектората за опазване на културното наследство, във връзка с изпълнението на изискванията на ЗКН, в частност задължението на С.И.В. да предприеме действия за организиране и провеждане на конкурс за избор на директор на РИМ – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗКН, не предвижда прилагането на ПАМ. Разпоредбите, уреждащи прилагането на ПАМ имат санкционен характер и не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Законът не предвижда налагане на ПАМ, при констатирано нарушение при упражняване на дейността на контролните органи по чл. 15, ал. 3 от ЗКН, но същите могат да отправят предупреждение или да предприемат други действия по закон за предотвратяване на нарушението на закона. В конкретния случай, за контролните органи не е съществувала законова възможност за прилагане на ПАМ, за констатирано нарушение на закона, съответно за С.И.В. не е възникнало задължение за предприемане на действия по изпълнение на принудителната мярка, още повече задължение за предоставяне на документи и доказателства във връзка с подготовката на разпореденото с нея изпълнение. С оглед изложеното, касационните основания се явяват неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че отговорността на касатора е неправилно и незаконосъобразно ангажирана. В тази връзка решението на Районен съд – Перник да отмени процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора се явява неоснователна. В тази връзка на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, касторът - в лицето на Министерство на културата, следва да бъде осъден да заплати на адв. А.А. съдебни разноски в размер на 510 лева. Размерът на присъдените разноски е съобразен с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник