Решение № 61 от 1.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 356/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда №21/28.05.2025г. на ОС-Стара Загора, постановена по НОХД № 1029/2023г. по описа на същия съд, подс. И. Г. Ф. е признат за н е в и н е н и оправдан по възведеното му обвинение за извършено

престъпление по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК . На

основание чл. 112 от НПК са отнети в полза на Държавата веществените

доказателства по делото- сумата от 1000 лв., представляваща 20 броя

банкноти с номинал от 50 лева, ако не бъде установено на кого принадлежат

и в едногодишен срок от приключване на наказателното производство не

бъдат потърсени.

Със същата присъда подс.Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по въпроса за приложени по делото ВД, както и за веществените доказателствени средства.

В предвидения за това срок е постъпил протест на прокурор от ОП- Стара Загора с наведени оплаквания за неправилност на присъдата в оправдателната част и несправедливост на наложеното наказание в осъдителната. Формулирано е искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна присъда за престъплението по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и увеличаване на наказанието за престъплението по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК.

Депозирана е и въззивна жалба от адв. Т. Р.- защитник на подсъдимия Ф., в която се навяват оплаквания за незаконосъобразност, както и за съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната част и постановяване на нова присъда, изцяло оправдаваща подсъдимия, поради недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 339 от НК. Алтернативно се иска съдът да приеме, че деянието е административно нарушение, което не подлежи на санкциониране поради изтекла давност.

Пред въззивния съд протестът и жалбата се поддържат изцяло.

Представителят на въззивната прокуратура навежда доводи за отсъствие на мотиви в оправдателната част на присъдата. Аргументира се, ч е на 17 страници са изложени твърденията на защитата в пледоариите пред ОС – Стара Загора, същите са възпроизведени почти буквално в онази част от мотивите, където следва да е възприетата от съда фактическата обстановка, но такава липсва. При така избраното от контролирания съд конструиране на мотивите е ясно какво твърди прокурорът, ясно е какво твърди защитата, но неясно остава каква е приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Отправя критики и към доказателствената дейност на окръжния съд, като счита, че събраните по делото доказателства не са интерпретирани с оглед действителното им съдържание, в резултат на което

първоинстанционният съд е достигнал и до погрешен извод за невинността на подсъдимия. Аргументира се с доказателства, за които е неправилна оценъчната и аналитична дейност на контролираната инстанция.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а престъплението по чл. 339 от НК- за несъмнено установено. Макар да поддържа протеста изцяло, заявява наложеното за това престъпление наказание да е справедливо, макар и минимално по размер.

Защитникът адв.Р. счита, че протестът е неоснователен. Намира, че за престъплението, за което е постановена оправдателна присъда, не са налице доказателства, тъй като обвинението се подкрепя само от:1. СРС, за които е безспорно установено да са опорочени, а има и вероятност същите да са манипулирани. 2. Показанията на свид.С., к о и т о са изключително противоречиви.

Намира за незаконосъобразна присъдата в осъдителната й част, защото съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, съответно не е съобразил последащи редакциина чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ, които са през 2020 г. и 2024 г., като законодателят е увеличил допустимия брой на боеприпаси за всеки калибър огнестрелно оръжие. С разпоредбата на чл.96, ал.5, в редакция от 2020 г.- нова, държавните служители и служителите на МВР са получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси без ограничение и без конкретно разрешително, само след представяне на документ за самоличност и тъй като разпоредбата на чл.339 от НК е бланкетна, по-благоприятният закон би следвало да се приложи и по отношение на подс. Ф., при което да не бъде наказван за това престъпление.

Алтернативно се навеждат доводи за приложимост на чл.9, ал.2 от НК. Отправят се упреци към изложените от окръжния съд доводи за повишена обществена опасност на деянието и дееца.

Поддържа се заявеното в жалбата искане за постановяване на оправдателна присъда. Към становището на защитника се присъединява изцяло и подс. Ф..

В последната си дума заявява, че е невинен.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, извърши дължимата проверка в обхвата на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК- провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните. При това намери, че:

Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден и са в предвидения за това срок.

Разгледани по същество са частично основателни, но наведените

искания- неудовлетворими.

В хода на въззивното производство и за двете процесни престъпления

е изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК

погасителна давност. Изрично изразеното от подсъдимия желание е

производството да продължи, тъй като се счита за невинен и по двете

обвинения, за които е постановена първоинстанционната присъда. С оглед

на това настоящият съд следва да се произнесе по основателността на жалбата и протеста.

Процесуалният развой на делото е следният:

Формулираното с обвинителния акт спрямо подсъдимия И. Г. Ф.

обвинение е за три престъпления:

1. По чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК -за това, че в периода от неустановена дата на месец август 2010г. до 18.10. 2010 г./ за останалия период след 18.10.2010 г. производството е прекратено/ в гр.С. З.,

при условията на продължавано престъпление е предлагал, обещавал и дал

имотни облаги на длъжностно лице - З. Б. С., ЕГН ••••••••••, служител в ТЗ „•••" гр.С. З. при ГД"•••", •••, категория „Г", група „•••" - за да не

извърши действия по служба - да не спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, задължаващи я да води

обективно и безпристрастно полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които

съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки, резултатите

от проверките, като я убеждавал и склонявал да инициира и води проверка

по отношение на фирмите "ГРАДУС 1-7" и „Бисер Олива" АД, която да

приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и резултатите от същата да бъдат изпратени в прокуратурата с мнение за прекратяването и поради липса на данни за извършено престъпление, като по този начин се потвърдят неверните и непълни констатации в ДРА /данъчните ревизионни актове/ за минали периоди, че нямало нарушение в търговската дейност и по този начин се санкционират положително за проверяваните дружества констатациите от проведените им данъчни ревизии.

2. По чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл.2, ал.2 от НК – за това, че на неустановена дата по неустановен начин придобил и до 06.12.2010 г. в гр. С. З., ул. „•••“ бл. ••,, вх. „*“, ет.*, ап.••, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение както следва: 71 броя патрони калибър 9X18; 200 броя патрони калибър 22; 67 броя патрони калибър 7,62 Х 39; и 30 броя патрони калибър 9 пара.

3. По чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК .

С присъда № 36/05.07.2017 г. по НОХД № 151/2013 г. на ОС-Стара Загора подсъдимият И. Г. Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 1, 2, 3, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2, б. ”б” НК е осъден на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – всяко за срок от една година и шест месеца .

Подсъдимият Ф. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Признат е за невинен в това, че на неустановена дата по неустановен начин е придобил боеприпасите, предмет на обвинението, както и че е държал без надлежно разрешение и още 50 броя патрони кал. 22, поради което е оправдаван по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 339, ал. 1 пр. 1 НК.

По възведеното му обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК подсъдимият И. Ф. е признат за невинен и оправдан.

При условията на чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. Ф. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода, което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била подложена на въззивен контрол единствено по жалба на подсъдимия. С Решение №260118/22.07.2021г. по ВНОХД № 45/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е изменена в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 НК , като от наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 06.12.2010 г. до 08.12.2011 г. В останалата част присъдата е била потвърдена.

По касационна жалба срещу решението на въззивния съд , депозирана от защитника на подсъдимия - адв. И . В., е образувано н.д. № 968/2021 г. на ВКС, І н.о. С постановеното по това дело решение № 60254/28.03.2022г. е отменено решението на ПАС в частта, с която е изменена и потвърдена първоинстанционната присъда относно осъждането на подсъдимия И. Г. Ф. за престъплението по чл. 304, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Делото е върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане в отменената част, от стадия на съдебното заседание.

В изпълнение на това е било образувано ВНОХД 140/2022 г. по описа на АС-Пловдив, по което е постановено решение № 164/05.09.2023г. Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда поради липса на мотиви и е върнал делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд.

Образувано е НОХД №1029/2023г. по описа на ОС-Стара Загора, по което е постановена обжалваната пред настоящия съд присъда № 21/ 28.05.2025г., с която подс. И. Г. Ф. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл. 112 от НПК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото- сумата от 1000 лв., представляваща 20 броя банкноти с номинал от 50 лева, ако не бъде установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключване на наказателното производство не бъдат потърсени.

Подс. Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2, вр. с чл. 2, ал.2 от НК, за което при условията на чл.

55, ал.1, т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено

с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и за приложените по делото ВД и ВДС.

I. Наведените оплаквания за нарушение по чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК – липса на мотиви в оправдателната част на присъдата, са

основателни.

При извършената от настоящия съд цялостна проверка за процесуална законосъобразност на проверяваната присъда се констира, че в мотивите на съдебния акт са пространно изложени становищата на страните, изразени в пледоариите пред съда. Отсъства изложение на възприетата фактическа установеност на деянието по чл. чл.304, ал.1, пр.1, 2, 3, алт.2 вр. чл.26, ал.1 от НК /по п.1 от обвинението/. На стр. 21-29 от мотивите са възпроизведени фрагменти от обвинителна теза- „ обвинението твърди“, „в ОА се твърди“, след което е изразено становището на съда за недоказаност на обвинението, което е счел за подкрепено единствено от доказателствено изолираните показания на св. С., която при среща с подс. Ф., когато е прилагано СРС е „изпълнявала фактически ролята на свидетел под прикритие без да е била служител на ДОТО/поради което и не е било издавано специално разрешение и да е подписала писмена декларация за това. Което представлява заобикаляне на закона/ чл. 173, ал. 3 от НПК/“- стр. 25 от мотивите. За всяка една от твърдените от обвинението срещи между подс. Ф. и св. С. съдът декларативно е заявил липса на „годни и безспорни доказателства подс. Ф. да е извършил такива действия“, аргументирайки се с фрагментарно посочване на онази част от доказателствата, които не подкрепят обвинителната теза .

С основание се възразява и срещу реализирания доказателствен анализ. Оценката на свидетелските показания е в нарушение на правилата, у становени в чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Първоинстанционния съд е избрал почти цялостно да възпроизведе в мотивите си заявеното от съответния свидетел, без да се занимае с вътрешните противоречия, съдържащи се в тях, от една страна- помежду им, и от друга- с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Липсата на анализ и оценка са довели до безрезервното кредитиране на твърденията на трима свидетели, необсъдени с оглед тяхна заинтересованост от изхода на делото/несъмнена, според настоящия съд/. Резонно е и оплакването на прокурора, че в проверявания съдебен акт е обективиран изцяло едностранчив и тенденциозен подход към доказателствените източници и фактите, които те установяват. Неубедително, неаргументирано и неправилно е пълното отричане и острата критичност към всеки детайл, съдържащ се в показанията на свидетелката-очевидец С., към подкрепящите твърденията й показания на св. Я. и св. М., при което окръжният съд е изпаднал в дълбоко противоречие. Това е така, защото показанията св. М. Н. и Т. Т. са кредитирани изцяло, а за съществени с оглед предмета на делото обстоятелства те са съответни на твърденията на св. С. и косвено ги подкрепят. Обсъжданите показания изобщо не са съпоставени с останалите доказателствени източници, съобразно императивните изисквания н а чл. 305, ал. 3 от НПК . Неубедително и изведени от общия контекст на заявеното са цитирани фрагменти от свидетелски показания, които е прието да оборват обвинителната теза. Въпросите срещали ли са се подсъдимият Ф. и св. С., къде, кога, по чия инициитива, какъв е бил поводът за срещите и как се съотнасят тези обстоятелства към обвинителната теза са от съществено значение за изясняването на релевантните обстоятелства по делото, а не са получили убедителен отговор както с оглед отсъстващата фактическа установеност на деянието, така и поради непълноценния доказателствен анализ. Мотивите на проверяваната присъда не съдържат задължителното според чл. 305, ал.3 от НПК съдържание.

Прокурорът не отправи искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. И въззивният съд намира, че не може да упражни правомощието си по чл. 335, ал. 2 от НПК.

Установява се от процесуалния развой на делото, че атакуваният

съдебен акт е постановен след като предходен въззивен състав е отменил

първата постановена присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг

състав на първостепенния съд. Съобр. чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК липсата на мотиви е нарушение от категорията на „абсолютните“, неотстранимо от въззивния съд, но отстранимо от първата инстанция. Приложима в случая е

установената в чл. 335, ал. 3 от НПК забрана- когато са налице повторно

условията на ал. 2, въззивният съд не може да върне делото за ново

разглеждане, независимо от вида и сериозността на допуснатия от първия съд процесуален порок, а го решава по същество- Решение № 37 от 24.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 1038/2021 г., I н. о.; Решение № 101 от 7.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 333/2019 г., II н. о.

Не са лишени от основание и оплакванията на защитата, с оглед на това, че първостепенният съд е ангажирал наказателната отговорност на подс. Ф. относно това, че „на неустановена дата по неустановен начин придобил и до 06.12.2010 г. …… държал боеприпаси за огнестрелни оръжия“. Така по недопустим начин е нарушил забраната за влошаване положението на Ф.. Окръжният съд не е съобразил, че по възведеното обвинение „на неустановена дата да е придобил и държал боеприпасите“ с първата постановена по делото присъда подсъдимият е бил оправдан, а осъждането му е било само за държане, реализинато на 06.12.2010г. Въззивното производство е образувано само по жалба на подсъдимия. Предвид липсата на протест на прокурора осъждането на подсъдимия в тази част е незаконосъобразно.

Коректно е да се отбележи, че произнасяйки се по същия обвинителен акт, първостепенният съд се е съобразил с влизането в сила на оправдателната част на първата присъда за престъпленшието по чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК и не е допуснал процесуално нарушение, пререшавайки същия въпрос. Наложеното с проверяваната присъда за престъплението по чл. 339 от НК наказание лишаване от свобода по размер не надвишава първоначално определеното, при което не е влошено положението на подсъдимия, при отсъствие на протест срещу първоначално определеното с отменената присъда наказание от същия вид.

II.По фактическата установеност на деянията.

Несъмнено е установено по делото, че към инкриминираната дата/от месец май 2010г./ св. З. С. работела като служител в ТЗ „•••“ гр. С. З. при ГД „•••“ МВР на длъжността „•••“, категория„Г“, група „•••“, в група „••“ - т. нар. „икономическа група“ на териториалното звено. В кръга на служебните задължения било разкриване на данъчни и корупционни престъпления.

Подсъдимият И. Ф., който през 2010 г. също работел като ••• в състава на ОД МВР С. З., познавал лично свидетелката, тъй като при предходна нейна работа в друго звено на МВР обитавали общ кабинет.

Преди инкрминирания период били извършени множество данъчни

ревизии от НАП на дейността на търговски дружества, в които

съдружници/акционери били св. И. А. и неговият брат Л. А. - „Градус - 1“

ООД; „Градус - 7“ ООД; „Градус – 2“ ООД; „Бисер Олива“ АД; „Градус – 3“

АД; „Лора-2004“ ООД; „Милениум 2000“ ООД; „ВОЛФ“ ООД; „ЖЮЛИВ“

ООД; „Мирена“ ООД; „Голд Агро – 2005“ ООД. Проверките включвали

установяване на факти и обстоятелства за реализирано прихващане или

възстановяване на данъци. Данъчните ревизии и проверки приключили с благоприятен за данъчно-задължените лица резултат. Поради възникнали

съмнения за необоснованост на резултата била инициирана вътрешна

проверка от Инспектората на Финансовото министерство.

Св. М. Н. към инкриминирания период вече не работел в •••, но преди това имал дългогодишен стаж в системата на •••, вкл. на ръководни постове, при което като бивш началник на подсъдимия продължавал да поддържа близки отношения с него. Св. Н. бил близък и с един от собствениците на изброените по-горе дружества – св. И. А.. На св.Н. било известно, че подсъдимият е в добри отношения със св. З. С.. Ангажирал се да му възложи да разговаря с нея, поради желание на А./а не на всички собственици, т.е. и на брат му/ да се организира полицейска проверка по отношение на фирмите с търговско наименование „Градус 1 - 7“ и на „Бисер олива“ АД за извършени данъчни престъпления, укриване на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска продукция. Тази проверка следвало да се води по данни, предоставяни от проверяваните дружества и да приключи с положителен за тях резултат, а преписката да бъде изпратена на прокурора с мнение за прекратяване, респ. за отказ да се образува наказателно производство. Описаната дейност/в частта относно проверката/ попадала в обхвата на правомощията на св. З.С..

Св. М.Н. бил информиран за желанието на св. А. от друг негов предходен подчинен в полицията, работещ към инкриминирания период като ••• на А.- св. Т. Т.. Съответно, след сведеното му до знание желание на св. А., М.Н. разговарял по същия въпрос с подсъдимия И. Ф.. Той, от своя страна, през месец август 2010 г. се свързал по телефона със св.З.С..

Двамата се срещнали в гр. С. З., в ресторант „•••“. Подсъдимият предложил веднага да даде на свидетелката сумата 1000 лв., които носел в себе си и обещал след това да й даде още 50 000 лв., а дори по-голяма сума, ако тя започне режисирана полицейска проверка по отношение на дружествата с фирми „Градус“ от 1 до 7 в наименованията и на „Бисер Олива“ АД, с оглед извършени данъчни престъпления, укриване на ДДС чрез фиктивен износ на селскостопанска продукция. Поискал полицейската проверка да се води така, че да приключи с положителен за проверяваните дружества резултат и преписката да бъде изпратена в Старозагорската прокуратура с мнение за отказ да се образува наказателно производство. Проверката следвало да потвърди непълните констатации на данъчните проверки и ревизии. По този начин резултатите от полицейската проверка биха се противопоставили на констатациите на вътрешната дисциплинарна проверка от инспектората на Министерство на финансите. Целта на подкупа, предложен и обещан от подсъдимия, била без основание да се предизвика полицейска проверка, след която да се обезсилят констатациите на дисциплинарните комисии, като нови обстоятелства по смисъла на ДОПК и така да продължи действието на забраната за преревизиране на фирмите „Градус" и „Бисер Олива" за периодите 2007г.- 2010г.

Подс.И. Ф. още при първата среща със С. поискал от нея да извърши действията, указани му от св. Н.. Държал тя и да му предоставя „изпреварваща информация“ относно хода на предстоящата полицейска проверка, за която предложил и обещал подкупа- за всички предстоящи оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с проверката, за евентуално експлоатирани СРС, да му съобщава по-рано имената и останалите лични данни на лицата, които ще се призовават за снемане на обяснения в МВР, за да бъдат подготвени какво да излагат в обясненията си.

Свидетелката З. С. отклонила предложението. На следващия ден уведомила устно за така предложените й действия и обещаното й възнаграждение своя пряк ръководител- св. Б. М., началник група „•••“ при ТЗ „•••“ гр. С. З.. По указание на М. изготвила и писмена справка, която била изпратена на Директора на ГД „•••“ МВР- С.. В следващите дни двамата, както и по-висшестоящият им началник- св. Я., били извикани на среща в С.. Тъй като инициативата за проверката и възнаграждението изхождала от ••• служител-подс. Ф., със случая се заел отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР. Създадена била работна група по случая. Взето било решение да се инициира проверка в желаната от подсъдимия насока, а дейността на С. в контактите с подсъдимия да се съгласува с отдел „Вътрешна сигурност“. Съответно, на св. Я. било разпоредено в случаите, когато тя е ангажирана с тази проверка, да бъде освобождавана от други свои професионални задължения.

На 14.09.2010 г. в 16.04 ч. подс. И. Ф. отново позвънил на св. З. С. и отново поискал лична среща. Уговорили се да се видят след работа на 16.09.2010г. На същата дата, при поредно позвъняване от подсъдимия, се разбрали да се срещнат в ресторант „•••“ на ул. „•••“ № •• в гр. С. З..

Срещата между двамата се състояла след 21.40 ч. Съдържанието на проведения разговор се установява не от приложеното по делото ВДС / при несъмнено установеното експлоатиране на СРС/, което и настоящият състав изключва от доказателствената съвкупност. Налице са показания на С., които подлежат на кредитиране, защото са подкрепени по косвен път от показанията на св. М. Н. и св. М.. Подсъдимият предложил на З. С. да даде на място подкуп от 1 000 лв. и обещал още 15 000 лв., за да я мотивира да започне активна работа по извършване на полицейската проверка, свързана с дружествата с фирми „Градус“ от 1 до 7 в наименованията и на „Бисер Олива“ АД, за каквато я помолил първоначално. Изисквал от нея чрез действията си на ••• служител и чрез предприемане на проверка да повлияе на бъдещите действия по извършване на данъчна проверка на ревизираните дружества. Подчертал, че ако изпълни поставените задачи, ще предаде обещаните пари - петнадесетте хиляди лева. Свидетелката св. З. С. не приела подкупа и след проведения разговор напуснала заведението.

На 24.09.2010 г. в 22.52 ч. от мобилния си апарат с номер••• подс. И. Ф. изпратил на свидетелката с номер •••••••••• кратко текстово съобщение, че това е новият му мобилен абонатен номер за разговори на мобилния телефон. На 28.09.2010 г. в 11.53 ч. потърсил св. З. С. от новия си номер.

При третата среща помежду им, проведена на 29.09.2010 г. от 18.35 ч. до 19.38 ч. в кафе-аперитив „•••“ на ул. „•••“ № ••• в гр. С. З., подс. Ф. отново предложил на свидетелката подкуп от 1000 лв. срещу ангажимент от нейна страна да образува по-бързо полицейската проверка във връзка с дружествата „Градус“ от 1 до 7 в наименованията и „Бисер Олива“ АД. Изисквал от нея класифицирана информация в насока има ли образувана „разработка“ във връзка с дружествата и прилагани ли са специални разузнавателни средства по отношение представляващите ги физически лица. Отново настоял да започне незабавно манипулативната полицейска проверка, като поставил изискване да бъде постоянно информиран от нея за хода на проверката. Свидетелката С. не взела предлагания й от подсъдимия подкуп и се разделили.

На 11.10.2010 г. около 09.00 ч. подс. И. Ф. посетил св. З. С. в служебния

кабинет в сградата на ОД на МВР С.З., етаж ••. Предал част от бял лист, сгънат на четири, с напечатан текст от принтер с черно мастило, съдържащ десет точки, както следва:

„4.1. Проверка от 01.09.2010 г. за четири години назад.

4.2. Проверка за наличните зърнобази през м. .10. и м. .11. 2010 г.

4.3. Проверка на птицеферми на фирмата и разпит на отговорниците за доставени фуражи.

4.4. Проверка на Фуражен завод Н. З. и разпит на управителя на доставените зърна.

4.5. Разпит на шофьори за фиктивен износ на готова продукция.

4.6. Разпит на шофьори, доставящи зърна на фуражен завод Нова Загора.

4.7. Проверка на документите за доставка на зърна.

4.8. Проверка на реални доставки на суровина в кланица.

4.9. Проверка на фиктивен експорт на месо, малки пилета и яйца.

4.10. Проверка на реалността на доставеното оборудване във фуражен завод Н. З.. Има ли източване на ДДС“.

Междувременно, след срещата на С. и двамата й ръководители с висшестоящи такива в гр. С., на св. З. С. предвид оперативните нужди била възложена проверка по повод дейността на търговските дружества, собствени и контролирани от св. И. А.. Това обстоятелство се установява както от показанията й, депозирани при предходното разглеждане на делото, така и от и надлежно присъединените присъединените показанията на св. К. Я. - „…понеже й искаха да предостави номер на преписката…“, но реално по нея не е извършвано нищо. След това е била заведена друга преписка, завършила с досъдебно производство, но реална, по която е работил друг служител.

На 18.10.2010 г. в 12.54 ч. и 13.07 ч. подс. И. Ф. двукратно се обадил от мобилния си телефон с номер ••• на мобилния на св. З. С. с номер ••••••••••. Предложил да се видят в 19.00 ч. Тъй като свидетелката дала неопределен отговор на предложението за среща, в 18.57 ч. на 18.10.2010 г. подсъдимият за трети път телефонирал. Тя го уведомила, че до пет минути ще е на мястото на срещата - заведението „•••“ на ул. „•••“ № ••в гр. С. .. Визитата отново била проведена в условията на СРС.

Подсъдимият се интересувал как върви проверката, касаеща фирмите „Градус“. После помолил св. З.С. да му подаде салфетка. В нея поставил свити на руло и прихванати с ластик банкноти, като през масата върнал на свидетелката салфетката с парите вътре. Предназначението на подкупа било тя да продължи провеждането на полицейската проверка по начина, планиран от подс. И. Ф.. Според предварителното съгласуване със служители на Дирекция „Въттрешна сигурност“ на МВР, св.З. С. взела салфетката с парите вътре и без да ги брои или разглежда ги поставила в дамската си чанта. С протокол от 19.10.2010 г. доброволно предала парите на наблюдаващия прокурор, след извършен й разпит.

При извършеното претърсване и изземване на 06.12.2010г. в метална каса в дома на подсъдимия са открити следните боеприпаси:

121 патрона кал. 9х18 мм с медни гилзи - 114 броя с надписи по дъната

на гилзите „10/1987“ и 7 броя с надписи по дъната на гилзите „10/2007“;

400 патрона кал. 22 LR с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите,

както следва: върху 50 броя „SUPER“ „Х“; върху 50 броя „f“; върху 150

броя „С“; върху 50 броя „R“; върху 100 броя „Е“;

167 патрона кал. 7,62х39 мм с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 48 броя „ППУ 7,62х39“; върху 19 броя

„10,08“; върху 100 броя „10,06“;

80 патрона кал. 9х19 мм пара с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите - върху 35 броя „НР/1999“; върху 35 броя „S&В“; върху 10 бр.

„G.F.L.“.

По делото са представени писмени доказателства относно притежавани преди и към инкриминираната дата огнестрелни оръжия. Срокът, за които е имал разрешение за тях, калибърът им, последващото отчуждаване на някои от оръжията е подробно посочев в справка УРН349р-22035/04.07.2024г.

Изготвени са множество балистични експертиза, заключенията на които подлежат на кредитиране, какъвто подход е приложил първостепенният съд. От тях се установява количеството иззети боеприпаси, съотв. по калибър кои от тях съответстват на притежавани от подсъдимия оръжия, за които е имал разрешение.

III.По анализа и оценката на доказателствата.

Както бе вече посочено, при извършената от настоящия съд проверка н а обжалвания съдебен се установи отклонения от стандарта, очертан от разпоредбите на чл. 13, чл.14, чл.107, ал. 5 и чл. 305 от НПК досежно престъплението, за което е постановена оправдателната присъда. Реализираният от окръжния съд доказателствен анализ е повърхностен, с бегло и превратно съпоставяне на изводимото от отделните доказателствени средства.

Ненужно са били описани от стр. 29 до стр. 32 от мотивите всички приложени „документи и веществени доказателствени средства, събрани по ДП № 27/ 2010 г. по описа на НСС София; по НОХД 151/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд, и по ВНОХД 140 по описа на 2023г. на ПАС“. Значима доказателствена стойност имат само писмените доказателства и протоколите, с които по делото се приобщават ВД. Протоколите за разпити на свидетели в ДП установяват само факта на провеждането им и могат да бъдат обсъждани с оглед съблюдаването на съответния процесуален регламент. Съдържимото в тях няма самостоятелна доказателствена стойност, а в случайте, когато е приложен механизмът на чл. 281 от НПК, приобщената информация подлежи на обсъждане за относимост, достоверност и т.н.

Подс. Ф. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

Прегледът на мотивите към присъдата показва неосмисляне на съдържащата се доказателствена информация в показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията им са възпроизведени като съдържание, без да се посочи кои факти по делото установяват, респ. на кои от заявените от прокурора успешно противостоят. Отсъства анализ на противоречия в и между отделните доказателствени източници. Направеният обобщаващ извод за необективност на показанията на св. С. не е съпътстван с анализ за кореспонденцията им с д р у г и т е гласни, писмени, веществени доказателствени източници. Същият подход е ползван и за показаниата на св. М.Н. св. Т. Т., св. И. А. и св. К. К., които окръжният съд е приел да са „логични, последователни и житейски правдиви“. В нарушение на процесуалните изисквания и правилата на формалната логика е прието, че те са достоверни, защото са „заявени от свидетели, които или не са се срещали с подсъдимия през процесния период/св.Т. и К./, или са се срещали/св.Н./“ и са поставени в основата на правния извод, че „ от тях не се установява участие на подс. Ф. в предлагането, обещаването и даването на подкуп“. С така изложените съображения съдът е окачествил като недостоверни показанията на свидетелите- полицейски служители Б. М. и К. Я.. Не са обсъдени нито очевидните противоречия между приетите с доверие показания, нито съотвествията на заявеното от св. С. с показанията на двамата й началници, имащи производен характер и поради това явяващи се допустимо средство за проверка на първичните доказателства. Съображенията на съда за доказателствената основа на направените юридически изводи са декларативни.

Действително, основен източник на доказателства за обвинението в тази му част са показанията на св. С.- очевидец на деятелността на подсъдимия. Първостепенният съд е проявил процесуална усърдност, присъединявайки към доказателствената съвкупност и заявеното във всички предходно проведени разпити на свидетелката. Необходимостта от прилагане на способа, установен в чл. 281 от НПК, е несъмнена- тази свидетелка е разпитана в хода на последното проведено по делото съдебно следствие почти 14 години след събитията, за които разказва. Така приобщените й показания са възпроизведени в мотивите на съдебния акт, без да са подложени на анализ за последователност, убедителност, съотвествие с изводимото от останалите доказателствени източници.

Не може да бъде споделена дадената оценка, че тази свидетелка „във връзка със събитията около обвинението против подс. Ф. е действала фактически като служител под прикритие без да има за това специално разрешение по правилата на НПК, и се стреми да укрие този факт.“ Да, свидетелката е дала съгласие при част от проведените й срещи с подсъдимия да се прилагат СРС, но това не я прави „служител под прикритие“. Без да се навлиза в подробности кои лица имат такова качество, следва да се отбележи, че 1. Самоличността на свидетелката, заеманата от нея длъжност и естеството на възлаганата й по този повод работа са били много добре известни на подс. Ф.. 2. В обвинителната теза /доказана в тази част според настоящия съд/ е ясно заявено- инициативата за първата среща, за проведения при нея разговор, както и за последващите, е била на подсъдимия. Всъщност, така изложената от окръжния съд аргументация обуславя извод, че след уведомяване на полицията и последващо съдействие за разкриване на престъплението всяко лице, на което е предложен или от което е поискан подкуп се явява „служител под прикритие“, което е в непреодолимо противоречие с установения в НПК и ЗСРС регламент за коментираното процесуално качество.

Несподеляем е и изразения аргумент за недостоверност на показанията й, изведен от това, че „св.С. е била запозната с това, че не трябва да признава за свои активни действия, представляващи провокация към подкуп, поради което категорично отрича да е поставяла задачи на И. Ф. да и дава някаква информация за „Градус“. Относима критика към така приетото е изразеното в предходния абзац от настоящия съд, към което следва да се добави- не само С., нито един друг свидетел /достоверен или не според окръжния съд/ не сочи тя да е давала каквито и да е указания на подсъдимия. Отделен е въпросът, че срещите му със С. са били възложени на подс. Ф. от близкия му свидетел Н./ чиито показания формално окръжният съд е ценил/. Няма приетото от контролирания съд съдържание и коментирания на л. 35 от мотивите разпит от 05.03.2015г. по НОХД № 151/2013г. по описа на ОС – Стара Загора, в който С. съобщава, че при втория или третия си разговор е казала на Ф., че вече е образувана проверка и му е дали някакъв номер, за който не си спомня дали е бил действителен или фалшив, а след това сочи, че сигурно е взела номера от секретното деловодство. Така съобщеното превратно е ценено като „активни действия, провокация към подкуп, тъй като с това подс.Ф. е бил подведен, че такава проверка действително е образувана и възложена на св.С.“. От вниманието на контролираният съд явно е убягнало, че инициираното от подсъдимия събитие е било именно образуване на преписка от С., при което впоследствие е проявявал и интерес доколко желанието му се реализира. Възможните действия на свидетелката са били :1. Да му каже, че вече е уведомен отдел „Вътрешна сигурност“ и има „ оперативно дело“ или 2. Да го излъже, че преписка е вече образувана. Ответът й към проявения от подсъдимия интерес- да съобще номер на специално образувана за целта преписка, не е нейно „активно действие“ към подкуп. Наред с това, по делото е налице писмено доказателство, че при проведена среща в С. е било взето решение за нуждите на оперативната преписка да се образува такава, съобразно очакванията на подс. Ф..

Направилно е намерено основание да не се кредитират показанията на свидетелката поради това, че фактически по делото „в качеството си на разследващ орган е провеждала разузнавателни беседи“ с подсъдимия. Тя нито е била „разследващ орган“ по настоящето дело, нито е провеждала „разузнавателни беседи“. Това, че с изключение на първата среща с подсъдимия през м.08.2010г. е действала в изпълнение на нарочно съставен план на Дирекция “Вътрешна сигурност“, също не я прави недоставерен източник на доказателства.

Неправилен, поради противоречие и с доказателствата по делото, и с изискванията за внимателния им и задълбочен анализ, и с правилата на формалната логика е изводът на контролираният съд, че с в . С. е заинтересована от изхода на делото , намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна, през целия

инкриминиран период е действала съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и разследващите органи, преследвайки предварително и съвместно начертаната цел.

Съдебната практика последователно приема ••• служители /какъвто е била св. С./ да са годен източник на доказателства за факти, които са възприели лично в служебното си качество, извън посочените в чл.118 от НПК ограничения, които в процесния къзус не са налице. Това, че е действала под надзора на прокурора и разследващите органи също не я прави негоден доказателствен източник, защото не нейна, а на прокурора е компетентността да реши дали да се събират още доказателства, преди да оповести на съответното лице за образувано спрямо него наказателно производство или да стори това веднага. И отново следва да се подчертаеинициативата за процесното събитие е била на подс. Ф., действащ по молба на св. Н. и провокация за подкуп с участието на С. не може да се обсъжда. Обстоятелството, че след това от съответната служба на МВР- „Вътрешна сигурност и от разследващите са били извършени действия за доказване на вече реализирания контакт, а и на впоследствие инициирани продължаващи го такива, не е достатъчно да обоснове извод за полицейска провокация, доколкото св. С. е съдействала за разкриване на престъпната дейност по чл. 304 от НК, без чрез своето поведение да я подбужда, стимулира или изкуствено да я поражда. Поради това няма как да се приеме, че е налице злоупотреба с правомощия от страна на разследващите органи, нито

провокация под формата на подстрекаване, подбуждане, склоняване или мотивиране на подсъдимия към извършване на престъплението.

Според настоящия съдебен състав показанията на св. З. С. подлежат на кредитиране изцяло - както депозираните пред първостепенния съд, така и присъединените такива по реда на чл. 281 от НПК. Контролираният съд неправилно е оценил като недобросъвестно подедението й, изразено в това, че при проведения пред него разпит свидетелката многократно е заявявала липса на спомен, което е наложило прилагане на процесуалния ред по чл. 281 от НПК досежно предходно депозираните показания. Несъмнено е, че между разпитите на св. С. в досъдебното производство и разпита й пред съда на 10.06.2024г. е изминал продължителен период от време-почти 14 години, който обективно създава възможност за отслабване или изкривяване на спомените. Логично поради това/а не недобросъвестно/ е позоваването на свидетелката на отсъствие на ясен спомен/което многократно е заявила пред съда/ за детайли относно част от съобщените от нея действия.

Определящо за преценка на настоящия съд е обстоятелството, че след прилагане на процесуалния ред по чл. 281 от НПК св. С. е потвърдила изцяло първоначалните си показания, включително дадените по реда на чл. 223 от НПК пред съдия и в проведените й от други съдебни състави в хода на съдебното производство. Следва да се констатира, че за събитията, в които е имала лично участие, вкл. и за срещите й с подсъдимия, показанията й са непротиворечиви с заявеното при множеството проведени й присъединени по надлежния процесуален ред предходни разпити- от прокурор при СГП на 10.09.2010г., /л. 8-13, том 1 от ДП /; от прокурор при СГП на 12.10.2010 г./т. 1 л. 51-54 от ДП; от прокурор при СГП на 19.10.2010г./ т. 1, л. 58- 60 ДП/; пред съдия от СГС на 03.12.2010 г./ л. 78-82 от ДП/; 09.02.2011г. том 2 на следственото дело л. 75-76 от ДП ; пред съд по НОХД № 151/2013г. по описа на ОС – Стара Загора- разпит от 05.03.2015г./л. 293-300/; пред съд по ВНОХД № 140/2022г. по описа на ПАС, л. 329-330, при които тя хронологично, последователно и непротиворечиво описва реализираното от подс. Ф. поведение.

Не е израз на недобросъвестност многократно изразеното пред първоинстанционния съд от свидетелката отсъствие на спомен, което следва да се констатира, че касае детайли от инкриминираните събития. Изтеклият изключително продължителен период от време между процесното деяние и разпита е логично обяснение за това. След прочитане на предходните й показания свидетелката убедително е изразила подкрепа на преждесъобщеното, което подлежи на кредитиране както с оглед темпорално по- близкото му заявяване, така и поради съответствие с изводимото от други доказателствени източници.

Макар и проведен дълго след събитията, в разпита си пред съда на 10.06.2024г. св. С. с категоричност описва основните детайли на поведението на подсъдимия, за което му е възведено обвинение, а именно: „И. Ф. поиска от мен да извърша формална проверка на „Градус“.“, „От него дойде инициативата да се извършва тази формална проверка на „Градус“, затова с него е проведена тази среща.“, „Помня, че беше 2010г. Срещнахме се с И. Ф. в заведение „•••“. Той ми предаде левове, мисля, че бяха 1000 лева, за да извърша формална проверка на фирма „Градус“.“, „Ходихме до С., отдел „Вътрешна сигурност“, там мисля, че давах някакви писмени обяснения доколкото си спомням. Предполагам, че с началник сектора и началник група съм ходила до С.. К. Я. беше началник на сектора, а Б. М. беше началник група.“, „Чрез мен бяха ползвани СРС – звукозаписи. Не ми е разяснявано кое за какво е – за звукозапис или видеозапис, просто казаха ми да не пипам. Обеците предполагам бяха за звукозаписи. Колието предполагам и то.“, „На тази среща с И. Ф., на която ми бяха предадени парите, нямаше други хора, бяхме само двамата…….. От И. Ф. ги получих парите….. И. Ф. ми предаде парите с цел да бъде извършена „формална проверка“ на „Градус“. „Формална проверка“ значи абсолютно всички сделки да излязат реални…. Парите трябваше да ми се дадат, за да извърша формална проверка на сделки „Градус“ срещу пари, да установя реалността на сделките, за да няма проблеми с данъчните предполагам..“.

Прилагането на процесуалната техника на чл. 281 от НПК е с оглед по-подробното предходно описание на заявените и пред съда

факти.Присъединените показания свидетелката е потвърждавала изцяло след прочитането им.

От показанията й, депозирани на 10.09.2010г. се установява, че е била служител на МВР от 2005г., а от м. май 2010 г. е работела в ТЗ••• С. З., в група за разкриване на данъчни престъпления и такива по корупцията. И. Ф. познавала като бивш колега от сектор „•••“-С. З.. През м. 08.2008 г. той се свързал с нея по телефона, поискал среща, срещнали се в заведение близо до дома й. Съобщил й, че „имал приближен човек“ до един от собствениците на фирми „Градус 1-7“ и „ Бисер Олива“- И. А.. С приближения му човек обсъждали „варианта“ да започне проверка на дружествата за данъчни престъпления, която да приключи с положителен за дружеството резултат и да бъде изпратена на прокурора с мнение за прекратяване поради липса на престъпление/ в тази част показанията й са съответни и на заявеното от св. Н./. Ф. казал, че желанието на собствениците на фирмите е полицейската проверка да потвърди непълните констатации в данъчно ревизионните актове за минали периоди, приемайки, че няма нарушения в търговската дейност на „Градус“, което отчасти съвпада със съобщеното от Н./но по благоприятстващия го начин, че са искали установяване на „истината/. Съобщил й, че при извършените данъчни ревизии са ползвани само представени от съответното дружество документи, съставените ДРА включвали верни констатации, защото в тях са изпускани фактите и констатациите за допускани в дейността на фирмите нарушения. Подс. Ф. съобщил, че от името на собствениците на фирма „Градус“АД иска от С. да измисли цялата схема на проверката така, че да приповтори действията на данъчните ревизори. Насочил я още да снеме обяснения от избрани от нея работници във фирмата и от доставчици, но поставил условие поне 10 дни преди това да му съобщава техните имена и лични данни, за да могат през това време „те“/очевидно възложителите/ да научат лицата какво да говорят. Искал да бъде уведомен незабавно и при евентуална експлоатация на СРС- какъв вид е и спрямо кого се прилага. Отправил и послание, че спрямо собствениците на „Градус“ „не е здравословно да се предприемат крути действия, защото всеки има деца, къща, семейство“.

Ф. обещал още да я запознае с „неговия човек“, ако тя настоява и е необходимо. Срещу поет от С. ангажимент обещал 50 000 лв, но не уточнил кога ще получи тази сума. Попитал я и дали има „ скрит“ телефон, на който да водят конфиденциалните разговори и тя отговорила положително, макар да нямала такъв. Една седмица по- късно закупила карта „Прима“ на името на мъжа, с когото живеела. Номерът бил •••••••••• и тя го изпратила като съобщение на Ф. на № •••.

При разпита си на 12.10.2010г. е съобщила, че след предходно преведения разпит, на 11.10.2020 г. около 9.ч сутринта е била посетена в кабинета си от подс.Ф., който се приближил към бюрото й и подал сгънат на четири бял лист, а на поставен му въпрос отговорил, че „Това е както сме се разбрали“. Междувременно, в стаята влезли още двама колеги, вкл. св. Б. М. и започнал 15- минутен непринуден разговор, след което подсъдимият излязъл. Когато св. С. отново останала сама разгърнала листа и прочела съдържанието му- в 10 точки се указвал период на проверка, обекти, дл. лица, които да бъдат разпитани.

Следва да се констатира, че видно от предявения от първостепенния съд на свидетелката протокол за доброволно предаване от 12.10.2010 г./ л. 55-57, т. 1 от ДП/, тя е предала получен предния ден от подс. Ф. бял лист, сгънат на четири, с напечатан с черно мастило текст. Отразено е в същия протокол, че така предаденият бял лист се запечатва в бял плик. Т.е., твърдението на св. Я. да е бил уведомен от С., че е скъсала и изхвърлила листа, противоречи на така съставения документ, приложен по делото. Настоящият съд се довери на протокола за доброволно предаване за факта, че същият лист, сгънат на четири, е предаден от С.. Съдържанието на обсъжданото писмено доказателство се установява не от възпроизведеното му съдържание в протокола за доброволно предаване, а от приложеният като ВД доказателство по делото лист, от присъединените й показания от 12.10.2010г., които свидетелката е потвърдила при прочитането им. Те съответстват отчасти и на заявеното пред съда 14 години по- къснона10.06.2024 г., че ясно си спомня да е било написано като възложено й действие „проверка на реални доставки“, за другите няма спомен/логично, с оглед изтеклия изключително продължителен период/.

При разпита си на 19.10.2010г. свидетелката също е съобщила значими за делото факти- че на 18.10. 2010 г. от 19 до 20 ч. вечерта провела среща с подс. Ф. в ресторант в С. З., на ул. „•••“ № •••, която била предварително съгласувана със служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“. При срещата, със съгласието на свидетелката, били приложени СРС. Подс. Ф. се интересувал от хода на проверката, касаеща „Градус“, уверил я, че говори лично от името на И. А., споменал, че на следващата среща ще присъства и оторизиран от последния представител на фирматасчетоводител или счетоводителка, с когото свидетелката да говори. По средата на разговора я помолил да му подаде една салфетка. Тя взела от масата бяла такава и му подала. Той увил в нея руло банкноти от по 50 лв. и върнал салфетката, като казал, че това е според обещаното- „подаръчето“, предадено му от И. А., като съобщил, че същата сума има и за него. В разпита свидетелката заявила намерение да предаде получените пари и с протокол да доброволно предаване от същата дата сторила това. В протокола са описани със серийни номера 20 банкноти с номинал от по 50 лв. При предаването им свидетелката съобщила, че след като взела салфетката обратно и я поставила в чантата си не е разглеждала и броила парите. Предаването на сумата от свидетелката е надлежно установено от приложения и предявен й от съда протокол за доброволно предаване от 19.10.2010г. /лист 61-63, том 1 от ДП/ .

На 03.12.2010 г. пред съдия от СГС бил проведен разпит на същата свидетелка. Видно е от приложения протокол, че свидетелката е възпроизвела по идентичен начин фактите, съобщени от нея в предходните разпити, проведени от прокурор при СГП.

В разпита си на 09.02.2011г./л. 75-76, т. 2 от ДП/, свидетелката потвърждава първоначално заявеното- че първата среща с подс. Ф. е била през м. август 2010г., че се познавали отпреди това, че е поискал от нея да инициира проверка за минали периоди на фирма „Градус“, която да потвърди канстатациите в ДРА на вече извършени ревизии, като очакваното от нея било да проведе необективно и непълно разследване, за което Ф. обещал да съдейства. На поставени й в тази насока въпроси свидетелката пояснява, че познава М. Н., който е работел в „•••“, познат е и на майка й, но не са в близки отношения. За отправената от Ф. молба при първата им среща е уведомила още на следващия ден Началника на групата- Б. М..

Заявеното от С., че първата проведена през инкриминирания период среща е инициирана от подс. Ф., се установява и от съдържанието на приложеното по делото ВДС /т. 6 на СГП. Първият отразен телефонен разговор е от 14.09.2010 г.,/ вторник/, при което именно подс. Ф. е настоявал за среща още на следващия ден с насрещно говорещата жена, която от своя страна е заявила, че това е възможно да стане в четвъртък-16.09.2010г. На втората дата именно подс. Ф. в 10.19 ч. е инициирал отново разговор за среща и е получил положителен отговор. В 21.34, отново по инициатива на подс. Ф. е проведен разговор, при който е потвърдил, че е „ горе“ и очаква пристигането на същата жена- С.. Подкрепящи показанията й са още приложените в т. 7 по описа на СГП материали- съдържание на телефонни разговори,, вследствие на приложено по делото СРС.

В обобщение: показанията на св. С. са подробни, хронологични, непротиворечиви относно основните подлежащи на установяване факти. За детайлите на инкримипираната дейност по п. 1 от ОА следва да се кредитират присъединените й по реда на чл. 281 от НПК предходни показания, защото 1. Тя ги е потвърдила след прочитането; 2. Депозирани са във време, непосрествено след или близко до инкриминираните събития; 3. Подкрепят се от изводимото от останалите подлежащи на кредитиране доказателства.

Заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото не е налице и направеният от първостеепенният съд такъв извод е неправилен.

С аргументи, сочещи отсъствие на анализ на съобщеното и в противоречие с процесуалните правила и установената съдебна практика, са отхвърлани в преобладаващата им част и показанията на свидетелитеполицейски служители Б. М. и св. К. Я.-и двамата контактували със св. С. поради ръководния им спрямо нея пост, вкл. и за инкриминираните събития.

Не е вярно приетото, че и двамата с а участвали в оперативната разработка срещу подсъдимия, което се оборвало от показанията на св. С.. Внимателният прочит на показанията и на тримата свидетели установява, че ръководителите на С. са знаели, че има „оперативна разработка“, вкл. и защото писмено са били уведомени да я освобождават от други дейности за времето, през което следва да изпълни действие по разработката. И тримата свидетели сочат, че контактите на С. досежно проведените и/или предстоящи срещи с подсъдимия /след първата/ не са били координирани с преките й ръководители, а с Дирекция „Вътрешна сигурност“. Обстоятелството, че тя е пътувала до гр. С. със свидетелите, след като там е бил изпратен написаният от нея сигнал, не формира извод, че на Я. и М. е било известно в подробности какво решение е взето. И двамата твърдят, че със случая се е заел отдел „Вътрешна сигурност“ и информация за развитието му не са имали нито те, нито други ръководители в местното звено на МВР. Не е съществено за предмета на делото незнанието на свидетелите кой е изпратил информацията на СГП, още повече, че не твърдят това да са били те. Предположение, неосновано на доказателствата по делото е приетото от окръжния съд, че „Всъщност няма как при една образувана официално проверка на ДВС С. сама да се е явявала на разговор със служителите от тази дирекция, тъй като е трябвало да бъдат съгласувани задачите и да бъде отчетено изпълнението им“.

Иначе е прав първостепенният съд, че за инкриминираните по делото събития показанията на св.Б. М. и св. К. Я. имат производен характер. Това го е задължавало да провери дали те подкрепят първичните такивазаявеното от св. С., каквато проверка не е извършена с несподелими съображения за цялостно недостоверност, а и за процесуална недопустимост.

Според настоящия състав на съда показания на св. Б. М., депозирани при разпита му пред първостепенния съд/ 02.02.2024г./, подлежат на кредитиране в преобладаващата им част, като изхождащи от незаинтересовано от изхода на делото лице. От тях се установява, че към инкриминираните събития е заемал длъжност началник група в ГД“•••“-„•••“, под чието пряко ръководство е работела по това време св. З. С.- оперативен работник, отговарящ за данъчните престъпления. По мнение на св. М. тя е била „най-добрия служител по данъчните престъпления в ГД“БОП“. Двамата се помещавали в общ кабинет. Познавал също и подсъдимия, който работел в системата на МВР и работното му място било в близост до това на свидетелката.

За различно заявените обстоятелства, за които е приложена техниката на чл. 281 от НПК, следва да се възприеме първоначално заявеното/при разпита на л.79-80, т.II от ДП и на 09.01.2014г. по НОХД № 151/2013г. - л.139- гръб и сл./, тъй като това е сторено темпорално по- близко до инкриминираните събития и след прочитането им тези именно показания са потвърдени от свидетеля.

От показанията на свидетеля се установява св. С.. да му е докладвала, че е осъществила инициирана от него И. Ф. среща, при която е била помолена да извърши данъчна проверка на фирмите на „Градус“. Без да е категоричен за обещаното срещу това, и той назовава, че се е касаело „за сериозна сума от 50 000лв. и автомобил“. В правомощията й било да извърши такава проверка, като оперативна работа. Проверката следвало да е на контрагентите на фирма „Градус“, с които фирмата търгува , а целта - достигане до положителни за „Градус“ резултати-че контрагентите не са фиктивни, а съществуващи, „редовни и истински“. Св. З. С. изготвила документ, според свидетеля-сигнал, на който той лично поставил резолюция да се адресира до Директора на ГД“•••“ – С. и го препратил. В този момент началникът му- св. К. Я., бил в отпуск и уведомяването му станало по телефона. В съставения от С. документ пишело, че поисканото от подсъдимия е тя да извърши фиктивна проверка.

На другия ден бил извикан в гр.С., на среща с директорите на „Вътрешна сигурност“, ГД••• – С., ОД на МВР. Тъй като подс. И. Ф. към момента бил действащ •••, със случая се заел отдел „Вътрешна сигурност“ .

Лично от подчинената му св. С. му било съобщено още, че след като е бил уведомен за исканото от нея съдействие за проверка на фирмите на „Градус“, е образувана и проверка, разпределена на оглавяваната от него група. Той бил запознат с тази проверка, тъй като делото било на оперативен отчет. Тя касаела фирмите „Градус“, работата по нея била възложена на св.З. С., която в качеството си на оперативен работник можела да извърши всичко необходимо. Знаел също, че има образувано оперативно дело по случая и в отдел „Вътрешна сигурност“. По спорния по делото въпрос- имало ли е проверка, какъв е бил характерът й, съответно обхвата на правомощията на С., свидетелят има лични възприятия, които подлежат на кредитиране- „Помня, че в документа на С. пишеше, че трябваше тя да извърши фиктивна проверка/ което съотвества на приложеното по делото справка от ГДБОП/… Ръководството на ГД„•••“ реши проверката на фирма „Градус“ да бъде истинска и резултатите, от която да се докладват до Софийска градска прокуратура. Ръководството на ГД„•••“ така реши, да се докладва на Софийска градска прокуратура и те да образуват следственото дело“.Убедено твърди поводът за образуване на преписка за проверка на дейността на фирмите“Градус“ да е бил самото искане за „фиктивна проверка“ на фирмите „Градус“, което е било докладвано ГД„•••“ и Софийска градска прокуратура. Именно оперативният сигнал от С. в случая е бил поводът за тази проверка. Към онзи момент е имало информация, че евентуално Министерството на финансите ще изпрати за последваща данъчна ревизия Инспектората, с оглед съмнения, че по вече извършените данъчните служители са действали незаконосъобразно. След като приключила оперативната работа, преписката била изпратена до Софийска градска прокуратура и б ило образувано дело в националното следствие.

Показанията на свидетеля не подлежат на възприемане в частта, в която са основани не на лично възприето, а на предположения, изградени на установен служебен ред – за това къде и как е бил заведен препратеният от него сигнал на С.; за станалото му известно задържане на подсъдимия; за развоя на започнатата от С. проверка и къде е следвало да се докладва за нея, тъй като той ясно заявява, че не е имал личен достъп до съответната информация.

На кредитиране в преобладаващата част подлежат показанията на св. К. Я., който през инкриминирания период е заемал длъжността Началник сектор „•••“-С* З*. Под негово ръководство в икономическата група на сектора работели св. Б. М. –началник на икономическата група от сектора и св. З. С., която също работела по икономическа линия. Св.Я. бил уведомен от Б. М. /което съвпада с твърденията на М./, че И. Ф. е потърсил С.с молба за съдействие- да извърши фиктивна проверка.

Колебливо заявено и неподлежащо на кредитиране е твърдението му, че в този момент служителите от сектора вече са били работили и вероятно приключили оперативната работа във връзка с тези фирми- „Градус“ седем още около 40-50; имало образувано и следствено дело за неправомерно ползване на данъчен кредит в особено големи размери от десетките фирми около И. А., като вече били извършвани претърсванията от следователите. В тази част показанията му са в противоречие със съобщеното от св. М. и св. С., както и с темпорално възпроизведеното от останалите свидетели, от което се установява срещите на подс.Ф. и св. С. по инкриминираната тематика да са започнали значително преди претърсванията, реализирани на 06.12.2010г., и най- вече- преди преписката относно „фиктивната“ проверка да е образувана, което е станало след първата инкриминирана среща между Ф. и С..

Като съответно на заявеното от св. М. и св. С. подлежи на възприемане твърдението му, че е бил уведомен за първата среща между подсъдимия и С. от М., че лично е разпоредил да се изпрати справка за това. Източник на производни доказателства, които следва да бъдат ползвани за проверка на първичните такива е съобщеното му от самата С. в този начален за инкриминираната деятелност момент- че подсъдимият, с когото в икономическа полиция били работили в една стая, я потърсил и е поискал от нея да се извърши една фиктивна проверка, но тя отказала под предлог, че се притеснява от прекия си ръководител и няма как да извърши проверка без негово знание. Под фиктивна проверка има предвид такава, при която някой ти казва какво да направиш. В случая, тъй като подс. И. Ф. й казал: „Ще ти дадем един списък от въпроси, на които трябва да се отговори “, фиктивната проверка следвало да е за фирмите около И. А.. Скоро след това получил обаждане от някой от заместник директорите от София, че материалите са препратени до Главна дирекция „Вътрешна сигурност“, а след това било получено и съгласувателно писмо, официално уведомяващо свидетеля, че от същата дирекция „си поемат работа и при необходимост З. С. да бъде освобождавана от преките си задължения в сектора“. След това 2-3 пъти бил уведомяван, че св. С. следва да бъде освобождавана от преките си ангажименти, защото ще работи с „Вътрешна сигурност“ по случая на И. Ф.. Също от С. разбрал, че тъй като подс. И. Ф. се е притеснявал да не запишат разговора между него и нея, й дал листче, на което имало нещо записано. Оборено от доказателства по делото и неподлежащо на кредитиране е твърдението му, че свидетелката е съобщила още да се е ядосала, скъсала листчето и го хвърлила в коша, но свидетелят да я накарал да се опита да го възстанови. Предаването на този лист на прокурора/чрез протокол за доброволно предаване/ е надлежно установено по делото. Иначе, подлежи на кредитиране твърдението му, че не е виждал лично листчето. Впрочем, като началник на св. С., ако е разпореждал събиране на късовете му, е логично да е поискал и да види резултата, което е допълнителен аргумент да се приеме, че такова „късане“ не е имало.

Всъщност, въпросът кога и от кого е взето решението да се образува преписка, „формално“ да бъде назначена проверка относно дейността на дружества, собственост и контролирани от И. А. А. следва да намери отговор с оглед съдържанието на писмото, приложено на л. 72, т. 5 по сл.д. №27-П/10- това е сстанало на „работна среща“ със служители на Д “Вътрешна сигурност“, проведена на 15.10.2010г. Не се твърди на тази среща да са присъствали нито С., нито Я., нито М., но е издадена заповед на същата дата за образуване на такава преписка. Което е в синхрон със съобщеното от св. Н., че в един момент той се е усъмнил дали действително се води проверката, за която лично е съдействал подс. Ф. да разговаря със С. и е имал информация за извършването й.

На кредитиране отчасти/а не изцяло, както е подходил

първостепенният съд/ подлежат депозираните на 02.02.2024 г. пред окръжния съд показания на св.М. М. Н.. В частта, в която са несъответни на присъединените по реда на чл. 281 от НПК предходни показания на същия свидетел, на възприемане подлежи заявеното във време, по- близко до коментираните събития- в разпитите от 08.02.2011г. от досъдебното производство /л.63-68, т.II от ДП/ и от 19.09.2013г./по НОХД № 151/2013г. на Старозагорския окръжен съд - л.106-109/.

Извън вниманието на контролираният съд е останала несъмнената му заинтересованост от изхода на делото, защото:1.Той, макар и за кратко, е бил едно от задържаните лица, поради което е логично да цели да обоснове тезата, че се касае за лична негова неукоримост, въвличане в инсцинировка, реализирана за завземане на бизнеса на „тъкмо забогателия“, добре познат м у И. А., при което самият Н. е бил подложен на проследяване, подслушвания, арест и т.н. Спрямо него действително са прилагани и СРС, което се установява от приложени по делото ВДС; 2. При внимателния прочит на показанията му се установява да е бил лично ангажиран с разследваната деятелност- той е бил лицето, чрез което до подсъдимия е достигнало желанието на А., сведено на Н. чрез задължения му „Т.“/Т.-••• на А./- да се извърши „обективна“ проверка на дейността на фирмите, в чието търговско наименование е „Градус“; 3. Самият свидетел е бил ангажиран и с резултатите от проведените данъчни ревизии/предходни/, за които разбрал от данъчни служители в гр. С.. Ненужно е да се аргументира подробно, че в кръга на служебната тайна за тези служители е дейността им и резултатите от нея. Наред с това на свидетеля Н.- дългогодишен и опитен полицейски служител, заемащ и ръководни постове в МВР, е била добре известна незаконосъобразността на проявения от него интерес.

Установява се този свидетел преди процесната деятелност също да е работел в системата на МВР, където достигнал до длъжност „•••“. Към процесния период обаче бил „•••“.

На възприемане подлежат твърденията му, че се познавал отдавна с подс. И. Ф., както и с близките му. Двамата с подсъдимия в предходен момент работели в едно звено от в системата на •••. Познавал се още с „всички свидетели по делото“ , поддържа колегиални отношения с всички с в о и бивши колеги. С онези, които определя като „мои хора, вкл. и подсъдимия“, контактува и към датата на проведения разпит. Познавал и св. С., както и родителите й. За процесните събития е разговарял с подсъдимия, но не и със С..

Знаел, че И. А./очевидно има предвид търговски дружества, свързани с лицето/ имал много данъчни проверки. „Чул“, че А.иска обективна проверка- „Т. ми каза, че шефа му иска всичко да е обективно и ще й даде стая, където да работи, и човек за връзка“ /визира св. Т. Т. – негов ••• по времето, когато работел в системата на МВР и ••• на И. А. към процесния момент/. По повод на това свидетелят провел разговор с подс. И. Ф.. Линията на контакти, възпроизведена от св. Н., подлежи на кредитиране: „Т.Т. каза на мен, аз питам И. Ф., тъй като са колеги. Той говори със С., по линия на познанства“ и още „Аз му възложих/бел.на подсъдимия/ тази задача, да се свърже със С.. Ние с Т. се ангажирахме да съдействаме на проверката…. Искахме да се провери обективно всичко.“ Началото на тези разговори било през лятото на 2010 г.

Тук е мястото да се отбележи, че не подлежи на кредитиране заявеното от свидетеля, че за желаната „обективна“/по неговите представи/ проверка е разбрал след като вече св. С. я е била започнала, съотв. и срещата му с подсъдимия, който от своя страна след това е разговарял със С., е реализирана след това. В този смисъл не подлежи на кредитиране и заявеното, че: проверката е била „измислена“ „о т А.А.– шефа на Дирекцията, и Ц. Ц.“, че тази проверка щяла да я води С., но всъщност проверка не се е състояла/за последното е прав/; че обещаното на С. е „съдействие в сградата на „Градус“ при проверката на документите и компютрите“. Израз на нежеланието да разкрие неблагоприятни за себе си факти е и заявеното „Ние само сме й предложили, а не сме й предоставяли нищо“. Значимо е вече изразеното становище- професионалният опит на свидетеля изключва възможността да се приеме, че не е съзнавал недопустимостта както за разговори с полицейски служители, извършили, извършващи или предстоящо да извършат проверки, така също и за провеждане на такива разговори чрез последници/какъвто се е явявал подсъдимият спрямо С., а чрез свид. Н. и А./

Съдът възприема и твърденията му, че след първоначалната среща между подс. Ф. и С. са се състояли и други, при което и след 2-3 месеца последните двама са разговаряли „ за някакъв списък на фирми, които ще бъдат проверявани“, който списък лично св. Н. получил от „Т.“ и го предал на подсъдимия/л.108 гръб НОХД№151/2013г./. Не следва да се кредитира заявеното, че срещата била инициирана от С., а списъкът също бил заявен от нея.

На кредитиране подлежи и съобщеното, че в един момент се усъмнил дали се извършва проверка, намерил подслушвателна техника в кабинета си, останал с впечатление, че е следен. Усъмнило го и това, че С. поискала „И. Ф. да я вземе и изкара някъде, а Т. да вземе И. А. и да отидат на друго място, за да уточнят някои неща“. Дългогодишната му служба в полицията, както и назованите от свидетеля многобройни контакти с полицейски служители след това, формират логическия извод, че той е имал достатъчно опит да различи обичайните полицейски действия от насочените към разкриване на неправомерно поведение на служители в същата структура. Следва да се възприеме заявеното, че базираните на опита му разсъждения са го довели до извод, че проверка няма, „има нещо нечисто“ и целта е да се реализира запис при срещата/какъвто е реализиран чрез СРС/. Съдът приема за истина и твърдението му, че за изводите си предупредил подсъдимия, посъветвал го да напише докладна записка за случващото се- „Нямаше проверка и работата се задълбочи. И. А. беше стреснат и търсеше контакт със С., за да мине проверката гладко, но нямаше проверка. Аз още на 10-тия ден разбрах, че е комбинация. След това обаче аз го извиках И. Ф.. Казах му, че няма никаква проверка и И. А. е въвлечен“. Настоящиаят съд не се доверява на съобщеното време за предупреждението на подсъдимия, защото обективираното от последния поведение не сочи да е бил предупреден от приятеля си Н. 10 дни след възложеното му.

Съдът възприема и твърдението на Н., че знае подсъдимият Ф. да е бил задържан, за кратко ебил задържан и той самия.

В обобщение следва да се отбележи, че на кредитиране подлежи съобщеното от този свидетел пред съда/пред предходния, за което е приложена техниката на чл. 281, ал. 1 от НПК/ за разговорите и действията, които е възприел и реализирал лично; за съобщеното му от подсъдимия досежно срещи със св. С.; за изводите, до които е достигнал/в по- късен от твърдяния момент/ на база на наблюденията си, че за жаланата от него, от Т./Т./, от подс. Ф. проверка се извършва оперативна разработка.

Изложените от Н. съждения, основани на житейския му и професионален опит относно политическа намеса за инкриминираната деятелност, за намеса на назовавани дл. лица от системата на МВР и т.н. имат оценъчен характер, не почиват на доказателства по делото и нямат доказателствена стойност.

Като не е извършил задълбочен анализ на показанията на този свидетел, които е ценил изцяло, окръжният съд е пропуснал да констатира съотвествието им с немалка част от съобщеното от св. С.. Т.е., съдържанието на показанията му е подкрепящо обвинителната теза, а не оборващо я, както неправилно е приел контролираният съд.

Белези за процесуално неиздържана съдебна дейност се забелязва и при интерпретацията на показанията на с в . Т. Т., също взел активно посредническо участие за това, щото св. Н. да предприеме действията, желани от св. А., като се постигне иницииране на проверката, по повод на което е реализирана процесната дейност от подс. Ф.. Заинтересоваността му от изхода на делото е несъмнена.

На кредитиране отчасти подлежи заявеното от него, че до м.декември 1999г., когато се пенсионирал, работел като оперативен работник в група „•••“ към ОД на МВР- С. З., а св. М. М. Н. бил началник на същата група и негов “бивш шеф“. Св. М. Н. му споделял, че са много близки с И. А. и всичко му е изрядно. От 2000г. до 2016г. Т. работел като ••• на И. А.. С подс.И. Ф. и със св. З. С. не е работил. С И. Ф. се запознал по време на делото. В тази част показанията му са съответни на заявеното от св. М.Н. и не са оборени от други доказателства.

Не подлежи на възприемане твърдението му, че И. А. никога не е искал от него услуга, не е искал да се свързва с бивш колега от полицията. За сочените обстоятелства съдът избра да се довери на показанията на св. М. Н., който описва активна ангажираност на този свидетел с процеса на обмисляне на действия за „обективна“ полицейска проверка. Съответни на така заявеното са и присъединените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показанията на свидетеля Т. Т. от 09.02.2011г./л.83-85, т.II от ДП/, които подлежат на кредитиране. В тях той описва познанството си с М.Н., работата си при И. А., провеждани с Н.разговори, при един от които разбрал, че „ по проверката ще работи З.…., тя работи в бопа в ОД –МВР С. З.“. В съовествие с така заявеното е и съдържанието на ВДС, приложено на в т. 8 от ВДС по делото, от които се установява не само активна комуникация между св. Т. и „М.“-св. Н., но и ясно заявен интерес „Дали се върна И. от / не се разбира/- разговор 5.

Следва да се констатира противоречието в показанията на свидетелите Т. и Н. относно това кой е инициирал разговорите помежду им и какво е било съдържанието им. Всеки сочи да го е сторил другият. Н. твърди, че очакванията за „обективна“ проверка на А. са му били съобщени от Т.. Последният отрича изобщо повеждани такива разговори. Това

противоречие беше разрешено чрез кредитиране показанията на Н., които са детайлни и последователни.

Заинтересован от изхода на делото е и св. И. А.- собственик и управител на всичките дружества с търговско наименование „Градус“, като на „Градус-3“ООД и „Бисер Олива“ООД представител и съсобственик бил брат му. По повод дейността на тези именно дружества са извършвани предходни данъчни ревизии, респ.- поискана е инкриминираната полицейска проверка.

На кредитиране подлежи заявеното, че: св. Т. Т. му бил ••• преди години/преди разпита на 02.02.2024г./; от 1994г. познавал св.М. Н. и знаел, че е работел в •••; не познава св. З. С. и подс. И. Ф.- неопровергано от доказателствата по делото и съответно на подлежащото на кредитиране твърдение на св. Н.; че на 06.12.2010г., „Никулден“ е имало проверка от цивилни лица и „някакъв следовател от София“.

Не подлежи на кредитиране заявеното, че не е възлагал никога на Т. задачи извън трудовото му правоотношение , вкл. и с оглед предходната му работа в МВР; че не го е ангажирал да разговаря с М. Н. във връзка с проверка на МВР по повод дейността на фирмите му; не е ангажирал и М. Н. за съдействие във връзка с проверки от полицията и никога не е имало спрямо дружествата му полицейска проверка.

В некредитираната част показанията му са израз на личната му заинтересованост, изводима от това, че притежавани и управлявани от него търговски предприятия са били обект на данъчни ревизии, а

благоприятстващите фирмите ревизионни доклади са породили съмнения в добросъвестността на данъчните служители. Установеното от показанията на св. Н. „желание“ на А. за полицейска проверка с конкретни резултата сочи действията на св. А. да имат характер на подбудителство към престъпление и е логично свидетелят да не желае да се самоуличи.

На кредитиране, като необорено от доказателствата по делото, подлежи заявеното от св. К. К., от които се установява от 1998г. до разпита й пред съда/02.02.2024г./ тя да е работела като счетоводител на фирмите на „Градус“. Като пълномощник подписвала данъчни и счетоводни документи. Освен нея в счетоводството работели още 12 човека, имали са множество проверки, но никога не са констатирани нарушения и не са налагани наказания. Познава с в . Т. Т., който работел като ••• в същите фирми. Офисът й се помещава в Птицекланицата на фирма „Градус“, където има административна сграда. По коридорите на фирмата виждала св. М. Н., но нея не е посещавал. Подсъдимият И. Ф. и св. З. С. никога не е виждала, не ги познава.

Предявеният й Ревизионен акт № 241003575 от 01.12.2010г. с период от 01.01.2007г. – 31.01.2010г., съставен на „Градус -7“ООД, е подписан от нея. По този ревизионен акт неблагоприятни за ревизираното дружество констатации няма. Знае, че е имало и други данъчни проверки, които са завършили с ревизионен акт, но актовете не са получавани от нея.

Известно й е на 06.12.2010г. в офисите на дружеството и във фуражния завод в гр.Н.З.да била извършена внезапна проверка от множество цивилни лица, които предполага да са били данъчни и полицаи. И. А. присъствал заедно с тях в нейната стая. Запечатани и иззети били част от компютрите, вкл. и ползваните от свидетелката.

Всъщност, показанията на свидетелите Н. и Т. в кредитираната им от настоящия съд част/първостепенният ги е възприел изцяло/ не само не оборват, както неправилно е прието, а макар и косвено убедително подкрепят и заявеното от св. С. и обвинителната теза. С такава стойност са и показанията на св.К. К., които наред с писмените доказателства по косвен път обосновават причината за исканата от подсъдимия дейност на С.- до онзи момент данъчните ревизии са били все благоприятни за фирмите „Градус“. В настоящето производство не подлежи на доказване дали това е било обективно. Достатъчно е да се установи, че исканата от С.проверка е целяла да потвърди отсъствието на данъчни нарушения, т.е., изрядност на вече реализираните данъчни ревизии.

Видно е от мотивите на проверяваната присъда, че окръжният съд е анализирал от приложените в 10 тома от ДП ВДС само две: 1. ВДС по експлоатирано СРС – „звукозапис“ по отношение на З. С. за датата 16.09.2010г. за времето от 21.41ч. до 22.47ч. в ресторант „•••“ на ул. „•••“ № ••– С.З., като е направил погрешния извод, че „за тази дата няма обвинение“. Инкриминираният по делото период е от м. август 2010 г- до 28.10.2010 г. и 16.09.2010г. несъмнено попада в периода. Тя е и изрично отразена на стр. 3 от обвинителния акт и 2. ВДС по експлоатирано СРС за датата 29.09.2010г. „звукозапис“ за срещата между С. и подс. Ф. от 18.35ч. до 19.38ч. в кафе-аператив „•••“ на ул. „•••“ № ••• – С. З..

Основанието да не се довери на съдържанието на приложените по делото ВДС съдът е намерил в заключението на назначената от съда СТЕ , изготвено от вещите лица А. Н. К., Г. Д. К. и З.П. М..

Тъй като по делото са налице ВДС от експлоатилани по случая СРС, приложени в 10 тома, следва да се отбележи, че:

В чл. 172, ал. 2 от НПК изчерпателно са уредени онези престъпления, за които е допустимо използването на СРС и процесното престъпление несъмнено попада в обхвата им. Не е налице неспазване на регламента за приложимост на СРС, който в настоящия случай не се оспорва.

Основание окръжният съд да изследва посочените 2 ВДС е било направено от защитата възражение относно съдържанието им, при което е ползван способът на експертизата.

Несъмнено е, че вс е к и приложен оперативен способ за СРС, с изключение на използването на служител под прикритие/ какъвто св. С. категорично не е/ трябва да има за резултат записване на получената чрез него информация: фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране/чл. 11 и чл. 24 от ЗСРС/ . Структурата по чл. 20, ал. 1 от ЗСРС следва да съхранява така създаденият „материален носител“ за срока, през който е в ход прилагане на СРС – чл. 25, ал. 2 от ЗСРС. Този „материален носител“ се използва за създаване на „производен носител на данни“, който при поискване от запитващия орган следва да бъде изпратен от органа по чл. 20, ал. 1 от ЗСРС. „Производният носител на данни“ може да бъде изготвен в писмена или друга форма – чл. 25, ал. 1 от ЗСРС. Изводимо от чл. 25, ал. 3 от ЗСРС е изискването съдържанието на „ производния носител на данни“ да съответства напълно на съдържанието на „материалния носител“ – чл. 25, ал. 3 от ЗСРС. (чл. 25, ал. 3). Ако запитващият орган прецени, че в резултат на приложеното СРС е осигурена полезна за разследването информация, той следва в указания в закона срок писмено д а уведоми структурата по чл. 20, ал. 1 за необходимостта от изготвянето на веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне. Съдържанието на изготвеното веществено доказателствено средство може да не възпроизвежда всички части на „материалния носител“/доколкото на заявяващия необходимостта от СРС орган е предоставена преценката за относимост на резултата към преестъплението, за чието разкриване или предотвратяване е приложено съответното СРС/. Н о информацията в изготвеното след прилагането му ВДС несъмнено следва да съответства на съдържанието в същата му част на материалния носител по чл. 24 от ЗСРС. В настоящия случай експертите, чието заключение и настоящия съд намира за подлежащо на възприемане, са констатирали достатъчно обстоятелства, внасящи съмнени за съответствие. Само поради това, а не и поради неправилно намереното от ОС-Ст.Загора качество на св. С., тези 2 изследвани ВДС следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

Не така стои въпросът с останалите приложени по делото ВДС- звукозаписи на провеждани от подсъдимия и от свидетели по делото телефонни разговори. Последните, макар и силно конспиративни, подкрепят зявеното от св. С., от св. Н., а и от св. Т. в подлежащите на кредитиране техни показания. Тези ВДС първостепенниат съд е игнорирал чрез необсъждане. Настоящият съд приема съдържанието им да е относимо към предмета на доказване по делото и подкрепящо обвинителната теза.

На кредетиране изцяло подлежат всички приложени по делото писмени доказателства. Не може да бъде споделено изразеното от контролирания съд виждане, че двата протокола за доброволно предаване от св. С.- на пари и бял лист с печатно изписан текст, не следва да се кредитират. Коректно е позоваването на съдебна практика, изобилна досежно виждането, че протоколът за доброволно предаване е писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство. От това следва, че към съдържанието му не могат да се отправят онези изисквания, които НПК поставя към съдържанието на писмените доказателствени средства. Произволен и противоречащ на интерпретираното съдържание на двата коментирани протокола/подписа си в които след предявяването им е потвърдила св. С. / е приетото от окръжния съд, че не е безспорно и несъмнено доказано, че парите и плика с листа хартия с 10 точки, предадени от свидетелката С., са идентични с получените от нея. Това, че в проведения й разпит непосредствено преди предаването лист хартия тя е съобщила и съдържанието му, не е нелогично. Видно е от протокола за разпит, че е имала намерение да го предаде, което обяснява защо и двата протокола /за разпит и доброволно предаване/ са с една дата. Не е нелогично и заявеното пред съда, че не е прочела изписаното съдържание на белия лист- това е станало в последващ разпит, при което изминалото време е логична причина свидетелката да няма ясен спомен/както многократно заявява/. Съдържанието на разпита й не нарушава с нищо процесуалните правила и неправилно е приета недопустимост на заявеното и съществено процесуално нарушение при провеждане на разпита. При несъмнено установеното, че белият лист – „бележка“ е предадено от подс. Ф. лично на свидетелката, е логично тя да може да прочете съдържанието му при впоследствие проведен й разпит, но преди доброволното предаване на същия лист. Не е налице съмнение и досежно доброволно предадените 20 бр. банкноти. При положение, че срещата, при която твърди да ги е получила, е проведена вечерта, няма нищо нелогично в това, че едва на другия ден, в проведен й от прокурора разпит е съобщила за получаването им и след това доброволно ги е предала. Съмнение, че друго лице е имало опосрестваща роля между двете събития- получаване и последващо

доброволно предаване на парите, не се извежда от нито едно от приложените по делото доказателства.

Противно на окръжния съд, настоящият приема анализът на тези доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и съобразно изводимото от останалите подлежащи на кредитиране доказателства да формира несъмнения извод за участие на подсъдимия в инкриминираното поведение, при това- при последователно проявявана от него инициитави за срещите със св. С..

IV. По наведените оплаквания за нарушение на материалния закон.

За престъплението по чл.304, ал.1 от НК.

Макар въззивният съд да направи различен прочит на приложените по делото доказателства и да намери за доказана обвинителната теза досежно обективираното от подсъдимия поведение, не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда, признаваща подс. И. Ф. за виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.304, ал.1 от НК.

Внимателният прочит на обвинителния акт установява, че е налице обвинителна теза досежно св. С., с общо заявено длъжностно качество- „от категорията, регламентирана с чл.93, т.1 б."а" НК вр. чл.169 ал.1 т.1 ЗМВР/ отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. /. Служебните й задължения включвали разкриваъне на данъчни и корупционни престъпления.“.

Възведеното спрямо подс. Ф. обвинение е за негови активни действия, насочени към мотивирането на С. към бездействие спрямо изводими от длъжностното й качество задължения.

Макар и дадени досежно субекта на престъплението по чл. 301 от НК, в случая са приложими задължителните указания на т.6 от ППВС № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г. Обективен признак на престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК е поведение на дееца, насочено не към какво и да е въздействие върху дл.лице, а към нарушение по служба, при което действията на дл. лице не са съобразени със задълженията му, установени със закон, правилник, наредба, заповед или друг акт. Доколкото обвинителната теза е въздействието на подс. Ф. върху св. С.да е реализирано с оглед служебните й правомощия, следва обвинителната власт ясно да посочи онези нормативни правила, които очертават дължимото й поведение. Несъответно на това изискване е изложеното в ОА- да „не спази повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВР и длъжностната си характеристика, задължаващи я да води обективно и безпристрастно полицейски проверки, да отразява вярно в справките, докладните и останалите класифицирани документи, които съставя във връзка с извършвани от нея полицейски проверки“.

Нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива му са посочени от какво точно произтичат, кое очертава онези дължими действия на С., които подсъдимият е искал тя да не изпълни. Заявеното- „Повелителните разпоредби на ЗМВР, ППЗМВ и длъжностната си характеристика“ е недостатъчно за обосноваване на обвинителната теза. В двата нормативни акта са императивно установени множество задължения не само за служителите на МВР, различни съобразно заеманата от тях длъжност, но още и към неограничен кръг адресати. Не е посочено в ОА и какъв е бил обемът на правата и задълженията й съобразно дл. характеристика, кога и как й е била връчена, при което е невъзможно да се установи дали обвинителна теза е за относими към процесния казус задължения на С.. Неясен поради това е претендираният от обвинението обективен признак на престъплението- от какво се извлича функционалната обвързаност на дл. лице С., върху която подс. Ф.е въздействал неправомерно, с онези действия, които са били в кръга на службата й.

Не може да се приеме, че поведението на подс. Ф. осъществява обективните и субективни признаци на претендираното престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК, защото отсъства надлежна заявен от прокурора обективен признак на престъплението, който е значим още и за субективната представа на подсъдимия. Постановената оправдателна присъда подлежи на потвърждаване.

За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.

Частично основателно е възражението срещу признаването за на подс. Ф. за виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – досежно изпълнителното деяние „придобил“ и за периода на престъплението „от неустановена дата до 06.12.2010 г. “. С отменената първа присъда подсъдимият е признат за невинен по обвинението в тази му част.

Присъдата не е потестирана от прокурора и това е изключвало правомощие

на повторно разглеждащия делото съд да обсъжда виновността му в тази

насока, респ.- да ангажира наказателната му отговорност за престъпление

по чл. 339, ал. 1 от НК, включващо и сочените обстоятелства.

Неоснователно е възражението срещу признаването на подс. Ф. за виновен в държането на 06.12.2010г. без надлежно разрешение на следните

боеприпаси: 71 броя патрони калибър 9X18; 200 броя патрони калибър 22;

67 броя патрони калибър 7,62 Х 39; 30 броя патрони калибър 9 пара.

По дължимия процесуален ред/чрез приложения по делото протокол за претърсване и изземване/ е установено, не се оспорва от подсъдимия и защитата му, че на 06.12.2010 г в метална каса в дома на Ф. са открити и иззети следните боеприпаси:

1. 121 патрона кал. 9х18 мм с медни гилзи - 114 броя с надписи по дъната на гилзите „10/1987“ и 7 броя с надписи по дъната на гилзите „10/2007“;

Към сочената дата- 06.12.2010г., на подс. Ф . е бил зачислен служебен боен пистолет марка „Макаров", кал. 9X18 мм, фабр. № •••, с два пълнителя и 16 патрона кал. 9X18 мм. За късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „Макаров”, Ф. имал право да придобива и държи на законово основание максимум до 50 патрона кал. 9х18 мм , съгласно чл.6, ал.3, т. 1 от ЗОБВВПИ, действащ към онзи момент. Т.е., 71 бр. от иззетите с този калибър боеприпаси са били над допустимите за притежание. Обвинителната теза е несъмнено доказана в тази част.

2. 400 патрона кал. 22 LR с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 50 броя „SUPER“ „Х“; върху 50 броя „f“; върху 150 броя „С“; върху 50 броя „R“; върху 100 броя „Е“;

Според писмените доказателства по делото, вкл. справка № 349р- 22035/04.07.2024г. от ОД на МВР-С.З., прил. на неномерирани листи между л. 267 и л.268 в т. 1 от НОХД№ 1029/23г., на подсъдимия са издавани резрешения за притежаване на огнестрелни оръжия с този калибър, както следва:

• На 1 брой нарезна ловна пушка марка „Сабати", кал.22, фабр. № R 23066- дългоцевно огнестрелно оръжие, за което имал право да държи на законово основание до 100 патрона кал.22 LR съгласно чл.6 ал.3 т.2 ЗОБВВПИ. За тази пушка подс. Ф. е имал разрешение към инкриминираната дата и до 28.12.2011г.;

• на 1 бр. пистолет „Берета“ кал. 22, № В 62521 U- продадена след инкриминираната дата, при което разрешеното количество боеприпаси е било 50 бр.

• освен тези оръжия с кал. 22, подс. Ф. е притежавал в предхождащ деянието момент и пистолет „Валтер“ кал. 22 LR № G 015890- продаден с разрешение от 29.09.2009г., поради което за държание на боеприпаси за това оръжие не е имал разрешение към инкриминираната дата, доколкото в чл. 6 о т ЗОБВВПИ притежаването на боеприпаси е обвързано с претажаване от дееца на съответно оръжие за тях.

Като е приел, че подс. Ф. е държал на законно основание боеприпаси кал. 22 и за трите оръжия- за 1 бр. пушка- 100 потрона и за всеки от пистолетите по 50бр., окръжният съд е формирал благоприятстващ го извод, че не е имал разрешение за 200 от общо 400-те патрона с този калибър. В тази част присъдата е съобразена и с отменената, но непротестирана присъда №36/05.07.2017 г. по НОХД № 151/2013 г. на ОС-Стара Загора , с която пъдсъдимият е оправдан по възведеното му обвинение „че е държал без надлежно разрешение и още 50 броя/ над 400/ патрони кал. 22“.

И в тази част настоящият съд намира обвинението за несъмнено доказано.

3. Намерени и иззети са 167 патрона кал. 7,62х39 мм с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите, както следва: върху 48 броя „ППУ 7,62х39“; върху 19 броя „10,08“; върху 100 броя „10,06“.

Според експертното становище същите са предназначени за нарезна ловна карабина марка „SLR-95НМВL”, фабр. №•••, кал.7,62 Х 39 мм., каквато подс. Ф. е прижежавал с надлежно издадено му разрешение до 28.12.2011г. Към инкриминираната дата е имал право държи до 100 патрона кал. 7,62х39 мм - чл.6 ал.З т.2 ЗОБВВПИ. С признаването му за виновен в държането на надвишаващите това количество 67 бр. патрони от този калибър съдът не е допуснал нарушение.

4. Иззети са още 80 патрона кал. 9х19 мм пара с медни гилзи и надписи по дъната на гилзите - върху 35 броя „НР/1999“; върху 35 броя „S&В“; върху 10 бр. „G.F.L.“.

Според експертните становища същите са предназначени за стрелба със пистолети ЧЗ-75В“ кал. 9х19, разрешение за какъвто подсъдимият е имал до 27.07.2007г., когато е продаден. Т.е., към инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал разрешение за оръжие с такъв калибър, естествена последица от което е отсъствието на разрешение и за притежаване на боеприпаси за него.

Всичко останали притежавани някога оръжия от подсъдимия, съобр. цитираната справка изх.№ 349р- 220035/04.07.2024 г. на ОД на МВР-С.З., не са били с калибър от обсъждания.

Количествата боеприпаси от съответния калибър, за чието държане без надлежно разрешително подс. Ф. е признат за виновен и л и надхвърлят установения от закона брой за съответстващите им огнестрелните оръжия, които е имал разрешение да притежава към процесната дата 06.12.2010г., или са за оръжия, каквито към тази дата не е притежавал.

Изводът, че подс. Ф. е държал на 06.12.2010г. боеприпаси, за които не

е имал разрешение, съзнавайки естеството им, при което престъплението е

извършено с пряк умисъл, е съответен на изводимото от доказателствата по делото и експертните становища.

Неоснователно се възразява от защитата и подсъдимия, че престъплението по чл. 339 НК не е осъществено от субективна страна, тъй като липсва умисъл. Първостепенният съд е проявил процесуална усърдност в събиране на доказателства за значимите за делото обстоятелства- за какви оръжия и боеприпаси подс. Ф. е имал издадени разрешения, срокът за това. Несъмнено е доказана разликата в разрешените за държане боеприпаси и тези, които са били открити при извършеното претърсване и изземване в дома му на 06. 12. 2010 г.. Конкретното местонахождение на боеприпасите е било в достъпно за дееца място в обитавания от него дом. Съблюдаването на условията на съхранението им е ирелевантно с оглед състава по чл. 339, ал. 1 от НК, в който смисъл е и Решение № 14 от 22.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 1015/2021 г., III н. о., НК.

Обстоятелството, че подс. Ф. е имал разрешително по чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ за придобИ.е и съхраняване на оръжие и боеприпаси, сочи на добро познаване на нормативната уредба. Боеприпасите, за които се иска оправдаването му/при приложение на чл. 9, ал. 2 от НК/, надвишават значително даденото му разрешение за държане на боеприпаси и не формират извод за по- ниска от обичайната обществена опасност нито на дееца, нито на деянието. Запретата, установена в чл. 339, ал. 1 от НК, е обща. Тя повелява да бъде еднакво третирано съзнателното й нарушаване както от лице, на което е разрешено да държи някакъв вид оръжие и боеприпаси, но то е избрало да обективира такова поведение и спрямо неразрешени му, така и от лице, непритежаващо право да държи какъвто и да е вид оръжие и боеприпаси. Притежаване на определени контролирани вещи, визирани в чл. 339,ал. 1 от НК, е криминализирано като наказателноправна реакция на общоопасния характер на такова поведение. И макар количественото измерение /когато е налице такова/ на предмета на престъплението да е значим факт, то следва да се констатира, че в настоящия случай броят на неправомерно държаните от подсъдимия боеприпаси надвишава значително правомерно държаните. Към датата на деянието осъденият е държал без съответно разрешение съобразно редакцията на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗОБВВПИ към онзи момент общо 378 боеприпаса с различен калибър.

Последващата промяна на закона досежно разрешения брой боеприпаси не обуславя извод за по- малка укоримост на извършеното. Съобразявайки установената по делото фактология с указанията на ВС, дадени в р. II, т. 1 от Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г., ПВС; в т.2, б. „в“ от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., П ВС, с изразеното виждане в практиката на ВКС, вкл. в Решение № 14 от 19.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 823/2020г., настоящият съдебен състав намира, че за процесното деяние чл. 9, ал. 2 от НК е неприложим и в двете му хипотези. Степента на обществена опасност на деянието не може да бъде окачествена като отсъстваща или явно незначителна. Това не позволява третирането на поведението на осъдения като непрестъпно. Правилно окръжният съд е намерил, че той следва да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК . Деянието е извършено при пряк умисъл и е съставомерно и от субективна страна. В случая не са налице основания да се приеме, че извършеното от подсъдимия попада в някоя от визираните в гл. Девета от ЗОБВВПИ административнонаказателни разпоредби. Изложените в тази насока възражения са неоснователни.

Неясно защо окръжният съд се е позовал в диспозитива на присъдата

на чл. 2, ал. 2 от НК при определяне на наказанието. Не е налице промяна в наказуемостта от датата на извършеното престъпление съобразно

редакцията на чл. 339, ал. 1 от НК, съобр. изм. с ДВ, бр. 26 от 2010 г. до датата на постановяване на присъдата. Предвиденото наказание е

непроменено- от 2 до 8 години лишаване от свобода. В мотивите аргументи

за приложението на чл. 2, ал. 2 от НК не са изложени. Несъмнено е, че

приложима е нормата на чл. 2, ал. 1 от НК.

В обобщение- настоящиат съд намира, че извършеното на 06.12.2010г.

от подс. Ф. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е несъмнено доказано.

Присъдата подлежи на изменение единствено в частта, в която не е

съобразена с неотмененото оправдаване на подсъдимия по обвинението да е

придобил боеприпасите, за които не е имал разрешение, както и да ги е

държал преди 06.12.2010 г. Видно е от отменената присъда №36/05.07.2017

г. по НОХД № 151/ 2013 г. на ОС-Стара Загора, че подс. Ф. е признат за виновен само в държането на 06.12.2010г. на същите боеприпаси. Тъй като

присъдата не е протестирана, в тази част тя е влязла в сила.

В случая е ненужно да се обсъжда съответен на извършеното

престъпление размер на наказанието, макар то да е било определено в минимума съобр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК . Определящо в настоящия момент е

, че на 05.12.2025 г. е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК и за двете процесни престъпления. Изрично изразеното от подсъдимия желание е производството да продължи, тъй като се счита за невинен и за двете престъпления. Т.е., претендира не прекратяване на производството, в който случай присъдата подлежи на отмяна изцяло на нереабилитиращо дееца основание, а произнасяне със съдебен акт, приемащ реабилитиращо го основание за ненаказване. С оглед релевирано от подс. Ф. искане за обявяването му за невинен и оправдаването му изцяло, въпреки изтеклата абсолютната давност за наказателно преследване и за двете престъпления, настоящият съд е задължен да провери дали то е основателно, независимо от несъмнено настъпилата погасителна давност- Решение № 208 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017 г., II н. о., НК; Решение № 83 от 10.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 299/2021 г., III н. о.

Тъй като са налице основания само за частично оправдаване/досежно обвинението за придобИ.е на боеприпасите и инкриминирания период „от неустановена дата до 06.12.2010г.“/за престъплението по чл. 339 от НК/ и за повърждаване на присъдата в останалата осъдителна част, следва да се приложи закона за давността, като не с е нало ж и наказание. Същият подход не може да се приложи за престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК, защото не са налице съставомерните му признаци. В тази част присъдата следва да се потвърди.

Не са налице основания за пререшаване на въпроса за веществените доказателства, както и за разноските. Сторените такива за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК са възложени в тежест на подсъдимия. Тъй като и настоящият съд приема подс. Ф. да е виновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, в негова тежест съобр. чл.189, ал. 3 от НПК остават направените разноски по делото в тази част.

Воден от горното и на осн. чл. 334, т. 3, т. 4 и т. 6 от НПК, Пловдивският апелативен съд