Решение № 451 от 2.9.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 5481/04.03.2026г., подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. Н. К., срещу Решение № 93/16.02.2025г., постановено по гр.д. № 1310/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград. С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени подробни съображения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Сочи се, че съдебното производство е образувано по искова молба от И. В. Д., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Н., Община Благоевград да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страх, ужас, емоционален дискомфорт, неспокоен сън, физически и психически травми, разстройство на здравето и 80 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи по неговото лечение и скъсан панталон, причинени на 23.01.2025г., вследствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Твърди се, че Община Благоевград е предприела и регулярно предприема всички предписани от Закона за защита на животните мерки и действия, с цел ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна и обективна преценка на събраните по делото доказателства, като не е обсъдил част от гласните доказателствени средства и не ги е съпоставил с писмените доказателства, събрани по делото. Изтъква се, че недопускането на доказателствено искане, относно назначаването на етологична експертиза на кучето, представлява съществен пропуск в изпълнение на задължението на съда да събере всички относими и необходими доказателства, с оглед разкриване на обективната истина. Липсата на съвкупен доказателствен анализ е довела до неправилно установяване на релевантната фактическа обстановка, а оттам – до необосновани и неправилни правни изводи и постановяване на порочен съдебен акт. Посочва се в жалбата, че в конкретния случай, решаващият съд е приел, че след като по обществените места на територията на Община Благоевград са останали кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес, то това, само по себе си, доказва, че мерките предприети от Община Благоевград не са достатъчно ефективни. Съдът е приел, че е налице пряка причинна връзка между неизпълнението на законовото задължение на общината и претърпяното увреждане от ищеца, който извод според въззивника изцяло противоречи на доказателствата приложени в кориците на делото. Възразява се с въззивната жалба, че не следва да се ангажирана отговорност на Община Благоевград, тъй като липсват доказателства в подкрепа на твърдението за противоправно поведение (действие или бездействие), вина от страна на общината и причинно-следствена връзка между поведението и вредата.

Посочва се, че в настоящото производство не е спорно обстоятелството, че кучето ухапало ищеца е безстопанствено, но се изтъква, че инцидентът е настъпил въпреки предприетите от общината мерки в изпълнение на приетата програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и план за действие към програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Благоевград.

Твърди се и се иска въззивният съд да вземе предвид, че факта на настъпилата вреда не може да изведе обоснованост за противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа. Когато задълженията, нормативно установени в Закон за защита на животните, са положени в пълен обем, покривайки всички изискуеми параметри, и въпреки това е настъпила вреда, то вредата, сама по себе си, не е основание за ангажиране на отговорността на Община Благоевград по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Застъпва се становище, че за да се приложат разпоредбите на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, следва по безспорен начин да се докаже, че Община Благоевград е отговорна за вреди, причинени на пострадалия от лице, на което е възложила някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й, както и при наличието на причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Отговорността за чуждо поведение (действие или бездействие) по чл. 49 е обективна (безвиновна), защото възложителя отговаря при същите условия, при които отговаря и прекия причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД обаче е виновнаако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността и на общините за вреди от безстопанствени кучета – те отговарят, ако техните служители не са положили дължимите грижи. Сочи се, че в обжалваното решение, съдът е приел, че от представените по делото от ответната община писмени доказателства, може да се достигне до извод, че въпреки предприетите мерки за осъществяване на надзор и грижа върху безстопанствените кучета, както и за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места, а именно в О... в с. П., общ. Благоевград, те не са били достатъчно ефективни. Сочи се също, че изводът на съда, че въпреки положените усилия от страна на Община Благоевград е безспорно обстоятелството, че на територията на общината все още има скитащи безстопанствени кучета, а от тук, че в конкретния случай е налице доказано противоправно бездействие на органи на Общинска администрация и служебни лица, поради което отговорността на Общината следва да се ангажира по чл. 49 от ЗЗД, е изцяло неправилен, необоснован и противоречи на трайната съдебна практика по идентични казуси. В тази връзка въззивника, чрез процесуалния си представител се позовава на Решение №308/03.01.2018г., постановено по гр. дело №1068/2017г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Застъпва се становище, че трябва да се обърне особено внимание на израза, който е използвал първоинстанционният съд, а именно „мерките не са били достатъчно ефективни“, следствие на който извод е постановил решение изцяло противоречащо на материалния закон, логиката и съдебната практика.

Сочи се в жалбата, че критерият „достатъчна ефективност на мерките“ не е нормативно установен елемент от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, нито от гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Съдът следва да установи конкретно противоправно поведение, а не да извежда отговорност от последваща оценка за резултатността на предприетите действия. Законът не въвежда понятието „ефективност“, а изисква законосъобразност и полагане на дължимата грижа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД не е за „непостигане на резултат“, а за вреди, причинени при противоправно поведение (действие или бездействие) на подчинено лице. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.

Сочи се също, че изцяло неправилен и необоснован се явява и изводът на Районния съд, че е доказана причинната връзка между неизпълнението на законовото задължение (бездействието) на служителите на ответника и травмите на ищеца, като в тази връзка се изтъква, че в изпълнение на нормативните изисквания на територията на Община Благоевград е изграден Приют за безстопанствени животни, за който има издадени следните удостоверения:

• Удостоверение № 85/07.11.2016г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Благоевград за вписване в регистъра на ветеринарните лечебни заведения при ОДБХ Благоевград на ветеринарно медицинско заведение, представляващо ветеринарна амбулатория- II категория, собственост/право на ползване на Община Благоевград, находящ се в с. П., общ. Благоевград, поземлен имот № 000601, с уникален регистрационен № 0192081, ведно с Приложение към него за регистрирани ветеринарни лекари, работещи във ветеринарномедицинско заведение;

• Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1062/09.11.2016г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Благоевград, удостоверяващо, че животновъден обект: приют за безстопанствени животни, предназначен за отглеждане на кучета, с капацитет 30 бр., със собственик/ползвател Община Благоевград, находящ се в имот № 000601, землището на с. П., общ. Благоевград, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ – Благоевград с ветеринарен регистрационен № 2708- 0126.

Сочи се, че с Нотариален акт № ••• г. по описа на Нотариус К. М., с peг. № 415 на НК на Република България, вписан в Служба по вписвания при Районен съд – Благоевград, под Акт № •••г., „Биострой“ ЕООД, в качеството на учредител-собственик, в изпълнение на Решение № 9 по Протокол № 1 от 30.01.2015г. на Общински съвет Благоевград, учредява в полза на Община Благоевград, в качеството й на приемател-ползвател, вещно право на ползване, върху собствените на дружеството имоти, находящи се в землището на с. П., общ. Благоевград, а именно: Сграда, с предназначение „Приют за безстопанствени животни“, състояща се от Административно-битова част и сграда за настаняване на кучета, с РЗП 383,89 кв.м., както и прилежащия към този обект терен, с площ от 1 634 кв.м., които прилежащ терен представлява 1634/73715 ид.ч. от собствения на учредителя поземлен имот № 000601, землището на с. П., общ. Благоевград, с площ от 73,715 дка. С Решение № 267 по Протокол № 8 от 25.06.2021г., Общински съвет Благоевград създава Общинско предприятие „О...“ и приема Правилник за организацията и дейността му.

Сочи се също, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на животните, с Решение № 369 по Протокол № 10 от 30.08.2024г., Общински съвет Благоевград е приел Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград и План за действие към нея. В изпълнение на приетата Програма, Община Благоевград съвестно и полагайки дължимата грижа за изпълнение на своите нормативно установени задължение е предприела редица действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни на своята територия.

Изтъква се, че в подкрепа на това твърдение е и приетия като доказателство Регистър по чл. 44 от ЗЗЖ за 2024г., съставен от Общинско предприятие „О...“, в който е отразена цялата информация за настанените в приюта безстопанствени кучета, които са кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс през съответната година. При настаняване на куче в приюта се попълва регистър, в който се описва мястото на залавяне, както и индивидуалните белези на конкретното животно. Наличната информация за всяко настанено животно се съдържа в „ЧИП“ с номер, съответстващ с поставената ушна марка. Напускането на куче от приюта, се осъществява по следните причини: при осиновяване и когато е изчерпан задължителния престой, по време на който същото е обезпаразитено, кастрирано и е извършена преценка относно поведението на животното, във връзка със задължението по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ.

Твърди се, че видно от представените и приети като доказателства протокол с данни от преброяването на безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград, в изпълнение на изискванията на Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, в средата на 2024г., Община Благоевград е организирала преброяване на кучетата на своята територия. Поредно безспорно доказателство за изпълнение на всички нормативно установени задължения, свързани с овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, е приложената Справка- разходи, изготвена от ОП „О...“, от която са видни освен разходите направени за приюта през 2024г., но и броят кастрирани и върнати по места кучета, броят преминали през приюта кучета, а така също и осиновените такива.

Сочи се, че се забелязва положителна тенденция на нарастване броя на осиновените безстопанствени кучета, като за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. осиновени са били 23 кучета, а за периода 01.01.2024г.– 31.12.2024г., техният брой е 5 пъти повече- 115 кучета. С цел предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората или животните, от страна на ОП „О...“е сключен договор с етелог Х. О., въз основа на който, с оглед специалните знания на Огнянов, при необходимост да извършва дейности по наблюдение на кучета и даване на експертно мнение за поведението им, когато има агресивни прояви, обективирано в етологична експертиза.

Твърди се, че изложеното по-горе се подкрепя и от приложения Регистър-Дневник на приетите, настанени и освободени животни, съгласно чл. 126, ал. 1 от Наредба № 41 от 10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, за периода от 21.11.2023г. до настоящия момент. За дейността на приюта има и Правилник за вътрешния ред на „О...“, гр. Благоевград, утвърден от Кмета на Община Благоевград и Директора на ОБДХ Благоевград, който стриктно се спазва и благоприятства ефективната работа на служителите в общинското предприятие.

Изтъква се, че съгласно трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд на Република България, при деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Поддържа се с въззивната жалба, че ако е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона- добро управление на съответните обществени процеси. Когато Общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, Общината не дължи обезщетение, какъвто според въззивника е и настоящия случай.

Твърди се в жалбата, че Община Благоевград изпълнява съвестно, отговорно и полагайки дължимата грижа, всички предписани от закона действия, с цел овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, поради което на Община Благоевград няма как да бъде вменена вина за противоправно бездействие.

Твърди се също, че първоинстанционният съд в своето решение не е обсъдил доказателства в тяхната цялост, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал по делото. Част от гласните такива са споменати съвсем формално и въобще не са взети в предвид при вземане на крайното решение. Първоинстанционният съд почти изцяло е игнорирал показанията на свидетеля В.-П., свидетеля В. П. и свидетеля И. З.. Те са обсъдени повърхностно в рамките на едно изречение, без изобщо да са обсъдени в тяхната съвкупност, съпоставени с писмените доказателства по делото и взети предвид при постановяване на крайния акт. Сочи се, че свидетелят И. В.-П., която е и директор на „О...“ потвърждава в своите показания изпълнението на програмата за овладяване на популацията на кучетата на територията на Община Благоевград и плана за действие към него, като в подкрепа на думите й са приложени писмени доказателства, които районният съд е трябвало да обсъди в конкретиката на нейните показания. За кучето свидетелката е споделила, че го познава лично, но поради липсата на сигнали за него и фактът, че никога не е имало съмнение това куче да е повод за притеснение и заплаха за живота на хора и деца, не е задържано в приюта за повече от необходимото за обработка време, съгласно нормативната уредба на чл. 47, ал. 3 от Закон за защита на животните. Част от информацията която има за него и неговия нрав е въз основа на сведения от хората, които са се грижили за животното в продължение на години като същите са споделили, че животното е спокойно и много добро. Сочи се, че свидетелят И. В.-П. има преки наблюдения относно поведението на кучето и същата е изтъкнала, че то е по-скоро страхливо, треперещо и без никакви признаци за агресия. Потвърдила е, че след инцидента кучето отново е прибрано в приюта, като видимо то е било уплашено, треперещо и въпреки това, не е показало агресивно поведение към служителите на приюта.

Застъпва се становище в жалбата, че думите на този свидетел са от изключителна важност относно изясняването на фактическата обстановка и най-вече относно обстоятелства доказващи положените грижи от страна на Община Благоевград. Фактът, че свидетеля, в качеството си на директор на „О...“, е запозната лично с поведението и живота на кучето, след като е върнато на място, доказва упражняването на надзор и грижа върху същото, което е и предписанието на закона.

Твърди се, че от разпита на госпожа В.-П., както и от представените по делото от Община Благоевград доказателства, е станало ясно, че Община Благоевград е изпълнила всички задължения по закон, свързани с овладяване популацията на безстопанствените кучета. В своите показания госпожа Везенкова е обяснила за интензивната работа на приюта, за голямото увеличение в броя на осиновените кучета, за бързото и своевременни реагиране на сигнали, за процедурите, които се предприемат спрямо заловените безстопанствени кучета. Застъпва се становище, че от всичко споделено от този свидетел и от представените доказателства е безспорно доказано, че Община Благоевград изпълнява всички свои задължения по закон.

Твърди се в жалбата, че от думите на свидетеля В. П. и свидетеля И. З. също се потвърждава положената грижата на Община Благоевград и предприетите мерки спрямо кучето. И двете свидетелки са потвърдили, че кучето е било в приюта, сложени са му ушна марка и чип, като за него са положени всички необходими и вменени със закон действия от страна на Община Благоевград. Споделили са също, че всички в района обичат кучето и го обгрижват, а то самото също пази и защитава района и неговите обитатели, като са отбелязали, че не са ставали свидетели на агресивно поведение от същото.

Твърди се, че от гореизложеното може да се установи, че няма противоречие в изявленията на тримата свидетели и те съвкупно потвърждават приложените мерки от „О...“ като установяват и какво е поведението и нрава на конкретното куче. Решаващият съд не е коментирал тези свидетелски показания, не ги е съпоставил с писмените доказателства по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, с цел изясняване на обективната истина и според жалбоподателя този пропуск на съда е довел до неправилни изводи, вследствие на които е постановено и неправилно решение.

Твърди се, че при разпит на свидетеля М. С. е изяснено, че той лично е присъствал на инцидента и е видял случилото се. Показанията му обаче са непълни, неточни и неконкретни. Не може да каже дали е имало действия от страна на ищеца спрямо кучето преди да бъде захапан. Не знае къде е нараняването с точност, не знае кой крак е бил захапан и каква е била раната. Посочил е, че инцидентът се е случил много бързо, като кучето е захапало ищеца и го е пуснал при виковете на ищеца и неговите собствени. Показанията на свидетеля Д. М. също са неточни, непълни и хаотични – твърди, че кучето се е спуснало от към блоковете към ищеца И., като в същото време неколкократно потвърждава, че се е обърнал след като е чул виковете, кучето вече е било захапало ищеца поради което се е притекъл на помощ. Сочи се, че е видно от изявленията, че не може свидетелят да е видял какво се е случило преди да се обърне за да възприема визуално случващото се, може само да предполага или преразказва думи чути от другиго, найвероятно от ищцовата страна. Сочи се също, че неточни са и сведенията които дава относно наранения крак, като заявява „беше го захапало кучето на крака вдясно.., долу дясно на крака, ...на десния крак“.

По отношение показанията на свидетеля А. С. се сочи, че същата е съпруга на ищеца, поради което се застъпва становище, че нейните показания за пристрастни и ненадеждни. Сочи се, че показанията на този свидетел наблягат освен на преживяната физическа болка, на психологичната травма, която е получил ищеца. Намесва и негативните отзиви в социалните медии по повод случилото се и най-вече по повод самия ищец. Сочи се в жалбата, че свидетеля А. С. е признала, че те сами са потърсили вниманието на социалните медии и предизвикали този негативен и травмиращ оттенък на психологичното състояние на ищеца, което не следва да бъде вменено като вина на Община Благоевград. Посочва се, че видно от решението, първоинстанционният съд е приел изцяло тези свидетелски показания, без задълбочен анализ и без да ги съпостави със събраните по делото писмени доказателства като въз основа на тях е приета за изяснена цялата фактическа обстановка. По делото е била назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, чрез която е установено, че ищеца е получил рана от ухапване на долната част на лявата подбедрица. Увредени са били кожата и подкожните и сравнително повърхностни структури в областта на лява подбедрица, като заздравяването на подобно нараняване, дори и при възпалителен процес, е за период от около 2-3 седмици. Така установената рана е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Белезите от раните не са причинили обезобразяване и затруднение на функциите на засегнатите крайници. Предвид горепосоченото, се твърди че установените увреждания не могат да обосноват толкова голям размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От експертното заключение станало ясно, че на ищеца не е причинено нито обезобразяване, нито трайно затруднение на функциите на засегнатият крайник. Съгласно допуснатата и назначена експертиза по делото, е установено, че травмата е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди се, че уваженият от съда размер на имуществените и неимуществените вреди не е обоснован и не е съобразен с характера и степента на увреждането, като същевременно е прекалено завишен и несъобразен със съдебната практика и с принципа за справедливост. Присъденото обезщетение е в прекомерен размер, тъй като не отговаря на характера на увреждането, на вида и тежестта му, на продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, на трайните последици от злополуката за здравословното състояние на пострадалият.

Застъпва се становище, че следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът се е възстановил от получената при ухапването травма, като лечението не е било продължително, липсват данни за трайни негативни последици за здравето на пострадалия от претърпения инцидент, процесът на лечение и възстановяване е протекъл благоприятно и не са констатирани настъпили усложнения за здравето на ищеца, нито се очакват негативни последици от увреждането.

Сочи се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано високо, не съответства по размер на характера и степента на увреждане, както и на интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, поради което въззивната страна намира изложеното от съда в тази посока за необосновано и не кореспондиращо с трайната съдебна практика по идентични казуси.

Изтъква се в въззивната жалба, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, продължителност на лечението, начин и обстоятелства, вследствие, на които е получено, вредоносни последици и тяхната продължителност, допълнителното влошаване състоянието на здравето и др. Претендираният размер на неимуществени вреди не е доказан и не е съобразен с характера и степента на уврежданията. В конкретния случай периодът на физическо и психическо възстановяване на ищцата не е продължителен, опасност за живота и здравето не е налице. Предвид изложеното в жалбата се твърди, че Община Благоевград не следва да отговаря за причинената вреда, тъй като нейните служители не са бездействали противоправно и инцидентът е настъпил въпреки предприетите мерки от Общината.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 93/16.02.2026г., постановено по гр.д. № 1310/2025г. на Районен съд Благоевград, изцяло като неправилно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения от И. В. Д. срещу Община Благоевград иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като недоказан, както по основание, така и по размер.

В случай, че въззивният съд уважи иска, се иска съдът да намали размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди поради прекомерност. Иска се, с оглед изхода на делото, съдът да присъди в полза на Община Благоевград и направените по делото разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – И. В. Д., от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника адв. Н. Г. Н..

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва всички доводи навадени с въззивната жалба, според които обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че съдебният акт, който се обжалва е правилен и законосъобразен, обоснован върху всички събрани доказателства в хода на гражданското съдопроизводство пред първоинстанционния съд и подробно мотивиран.

Сочи се, че правилно районният съд е отхвърлил възраженията на ответника, според които е взел достатъчно мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета на територията на общината, респ. е доказано противоправното бездействие на нейните служители за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, към хора, представляващо първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД.

Поддържа се с отговора на жалбата, че в действалите към датата на конкретния инцидент разпоредби на Закона за защита на животните, а именно в чл. 40, чл. 41, чл. 47, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора. Освен това, съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ кметовете на общините са задължени да осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приюти. Целта на законодателната уредба е безстопанствените кучета, които представляват заплаха за живота и здравето на хората, да бъдат изведени от градската среда. Предвидено е, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети, при условията на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. В чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общината, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки. Следователно, бездействието на тези длъжностни лица по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме без да положи необходимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Това поведение не би било противоправно само при ангажирани доказателства от ответника, че предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, каквато процесната хипотеза не е.

Изтъква се, че съгласно константната съдебна практика на ВКС, не е положена дължимата грижа, когато взетите мерки не са достатъчни, тъй като не отговарят на действителния финансов и човешки ресурс на общината или не са изпълнени надлежно.

Твърди се, че процесната хипотеза е такава, доколкото не са изпълнени от страна на ответника в пълнота нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета. Не е установено в производството пълно и точно изпълнение на мерките, посочени в плана за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Допълнително за формиране на сочения извод е и установеното по делото обстоятелство, че безстопанствено куче, което е нападнало ищеца и е причинило увреждане е проявило непредизвикана агресия като е наранило човек.

Изтъква се, че последното само по себе си свидетелства, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.

Предвид изложените съображения, се сочи, че възраженията на ответната община в обратен смисъл са неоснователни.

С оглед на изложеното, сочи се, че въззиваемата страна намира за доказана първата предпоставка за основателност на предявените искове, а именно противоправно бездействие от страна на лица– служители на ответника, на които е възложено извършване на конкретни дейности по посочените разпоредби от ЗЗЖ.

Противно на доводите във въззивната жалба, въззиваемата страна счита за доказани по посочения ред както механизма на деянието, така и претърпените неимуществени вреди от ищеца, причинната връзка между тях и инцидента и обстоятелството, че същият е причинен от безстопанствено куче.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна възразява и срещу намаляване на размера на присъденото обезщетение, защото при определянето му съдът е съобразил всички критерии за справедливост.

Иска се от въззивния съд да присъди всички съдебни разноски, направени от ищеца пред двете съдебни инстанции, както и да осъди ответника да плати адв. възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за въззивната инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна, същият отговоря на изискванията за съдържание, като е представен по делото в установения от закона процесуален срок, поради което същият е редовен и следва да бъде съобразен от съда при постановяването на съдебния акт.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на Община Благоевград – юрисконсулт Костадинова поддържа въззивната жалба, както и становището изложено с нея- че общината е изпълнила всички предписано от закона действия за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, като е действала отговорно и полагайки дължимата грижа, предвид на което няма как на Община Благоевград да бъде вменена вина за противоправно бездействие. Иска се от името на общината жалбоподателда бъде отменено обжалваното съдебно решение на РС Благоевград, като неправилно и необосновано, а вместо него постановено друго- с което предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. Алтернативно и в случай че съдът намери основание за ангажиране на отговорността на Община Благоевград за увреждането на ищеца, поддържа се искане за намаляване на присъденото обезщетение по размер, поради прекомерност. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

В пледоариите си по съществото на делото, пълномощникът на въззиваемия- адв. Н. изказва становище че не са налице основанията на закона за да бъде освободена Община Благоевград от отговорност за настъпилите вреди, тъй като по делото не се доказва че предписаното от Закона за защита на животните е осъществено с дължимата грижа/Решение № 368/2015г. по гр.д. № 2045/2015г. на IV г.о./ В тази насока пълномощникът на въззиваемия И. В. Д., се позовава на представените по делото от Община Благоевград писмени доказателства. Акцентира се, че през открития О... в с. П. са преминали 398 кучета, като за тяхното изхранване са отпуснати само 396лв., а останалите 5 225лв. са осигурени чрез дарения. Изказва се становище че средствата отпуснати за изхранването на животните са изключително недостатъчни, както недостатъчен е и персонала на общинския приют. Акцентира се в пледоариите при устните състезания от пълномощникът на въззиваемия, че за периода от 15.11.2023г. до 24.01.2025г., в регистъра са постъпили и регистрирани 37 сигнала за ухапани от кучета лица, както и още 17 сигнала за агресивни кучета, които не се включват в бройката на кучетата които са ухапали хора. Отделно излагат се съображения, че мястото на което е ухапан въззиваемия е в района на ДГ № *, в кв. „А...“, от където са постъпили най- много сигнали за ухапвания на хора от агресивни кучета. Сочи се още, че при дадените показания пред съда, свидетелят М. сочи че е бил на детска площадка със своето дете, когато е станал свидетел на инцидента. Акцентира се в предоариите, че съобразно разпоредбата на чл. 48 от ЗЗЖ, не се допуска връщането на кучета в обхвата на приложението на нормата на чл. 47 ал. 3 от същия закон, в района в който има дворове на детски ясли, детски градини,училища, болници, в близост до детски площадки за игра на деца, до автомагистрали и летища. Излагат се доводи че кучето С., ухапало И. В. Д. попада в обхвата на приложението на чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ, но същото не е следвало да бъде връщано в района на кв. „А...“, в близост до съществуващата детска площадка. При изложените съображения поддържа се от въззиваемата страна, че категорично е доказано по долето липсата на дължимата грижа от страна на Община Благоевград за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, поради което предявения иск е доказан и оскнователен. Претендират се разноски за пред въззивната съдебна инстанция, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА , в случай че въззивната жалба бъде оставена от съда без уважение. Съставът на ОС Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и във връзка с наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и доводите на страните, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба подадена от И. В. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета М. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника Община Благоевград да заплати на ищеца И. В. Д. следните суми: - сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в преживени болки и страдания в резултат от ухапване от бездомно куче в гр.Благоевград, ж.к.„А...“ на 23.01.2025г. около 10.30 часа; - сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца сума по фактура № 0000021223/24.01.2025г. за издаване на медицинско свидетелство, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на причиняване на увреждането - 23.01.2025г. до окончателното й изплащане. Исковата претенция е основана на фактическите доводи, изведени с ИМ- че на 23.01.2025г. около 10.30 часа, докато излизал от дома си в гр.Благоевград, ж.к.„А...“, И. В. Д. е бил нападнат от бездомно куче, което го ухапало в долната част на левия крак. Нападението и ухапването от кучето се случили пред блок * в ж.к.А... в гр.Благоевград, под кафе „А.“, срещу футболната площадка в този район.

Твърди се с ИМ, че кучето се намирало под терасата на първия етаж на жилищния блок, в близост до блока в който живее ищеца. При появата на ищеца, кучето започнало да лае срещу него и в този момент се затичало и го нападнало. Ищецът се опитал да се защити, започнал да вика, за да го изгони, но след като не успял да го отблъсне, се стигнало до съприкосновение между него и кучето, при което то го захапало в областта на подбедрицата на левия крак, а И. В. Д. паднал на земята и се отбранявал като се опитвал да се освободи. Излагат се доводи, че свидетели на случилото са станали хора от жилищния квартал, които в този момент се намирали в близост до мястото на инцидента. Те се притекли на помощ, за да се опитат да предотвратят по-сериозни наранявания. Започнали да викат, за да прогонят кучето и с общи усилия успели да помогнат на ищеца да се освободи от захапката на животното и да го отстранят от крака му, след което му оказали първа помощ. Сочи се, че дошлите на място хора му почистили и превързали раната на крака, след което ищецът решил да се прибере в дома си, откъдето с помощта на съпругата си да бъде транспортиран до лечебно заведение в града.

По-късно същия ден ищецът придружен от съпругата си посетил спешното отделение на болница „ПУЛС“, в която му бил извършен преглед и поставена диагноза „Открита рана на подбедрицата с неуточнена локация“, като му бил издаден лист за преглед на пациент, в който било отразено, че е постъпил след ухапване от куче и обективното му състояние е резултат от следи от зъби по лява подбедрица. Раната била обработена, поставена била ТАП ваксина против тетанус и ищецът бил насочен към личен лекар.

Сочи се в ИМ, че на следващия ден ищецът е прегледан от съдебен лекар в „МБАЛ- Благоевград“ АД, който му е издал медицинско свидетелство за пред съда № 22/24.01.2025г. Ищецът твърди в ИМ че кучето, което го е ухапало, е било средно голямо, шарено на цвят, с дълъг косъм, високо между 50-80 сантиметра и приблизително около 40-50 килограма, смесена порода, женско, без поставена ушна марка към момента на нападението. Същото обитавало района на квартала и обичайно се подслонявало под терасата на жилищния блок, откъдето се спуснало към него. Твърди, че е имало и други хора, които са ставали обект на нападение от същото куче.

Сочи се още с ИМ пред РС Благоевград, че ищецът изпитвал страх от кучета и в деня на инцидента не е предизвиквал кучето по никакъв начин, но не е могъл да избяга, защото нападението е било внезапно и неочаквано. От страх ищецът започнал да вика и само намесата на хората наоколо го спасило от по-сериозни последици.

Исковата претенция се основава на доводи, че освен раната на крака, която му е причинила физическа болка и страдание за период повече от месец, ищецът е преживял психически стрес и емоционален шок, като се наложило да носи превръзка на крака си, която периодично било сменяна, защото раната трябвало да бъде почиствана и дезинфекцирана. За настъпилия инцидент ищецът подал на 27.01.2025г. жалба до Община Благоевград, с която уведомил общината за случилото се с него и поискал да се приберат бездомните кучета в квартала, за да не пострадат и други хора. В отговор с изх. № Ж-00- 23001/25.02.2025г. било посочено, че на 24.01.2025г. служители на приюта са били на мястото на инцидента, където кучето е открито, заловено и прибрано в приюта, след което от извършен преглед е установено, че то вече било обработено и имало поставен инжектируем транспондер с №100237000178909.

Излагат се доводи, че съобразно законовите разпоредби на ЗЗЖ, регламентирани са задължения за съответната община да приеме програма за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни на нейната територия. Поддържа се, че съгласно чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета се маркират, и се настаняват във временни приюти или се връщат на местата от които са взети, но същите остават под надзора и грижите на общините и съгласно чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 от същия закон, са длъжни да упражняват надзор и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Правните аргументи на които са основани предявените искове за имуществени и неимуществени вреди са проявено бездействие на Община Благоевград, при изпълнение на вменените и задължения от ЗЗЖ за осъществяване на ефективен надзор по ограничаване и контрола на полулацията на безстопанствените кучета по начин по който да бъде предотвратено агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Твърди се че противоправното поводение на ответната община се намира в причинно следствена връзка с увреждането на ищеца, поради което са налице основанията да бъде ангажирана отговорността на Община Благоевград, на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Излагат се доводи с ИМ, че вредите, които ищецът е претърпял в резултат на злополучния инцидент, са както имуществени, изразяващи се в разходи по неговото лечение и скъсан панталон от зъбите на кучето, така и неимуществени, като преживени страх, ужас, емоционален дискомфорт, неспокоен сън, физически и психически травми, разстройство на здравето, продължителен стрес, безпокойство, неспособност да води обичаен начин на живот чрез общуване и спорт, невъзможност да изпълнява дейността си като реализира увеселителни партита за детски празници, сватби, рождени дни и др., от която е изкарвал доходи за семейството си, болезнени усещания от поставяне на инжекции и последващия възстановителен процес, уплаха от мисълта, че кучето е бездомно и може да му причини зараза или бактериална инфекция, настъпване на по-сериозни увреждания от непредвидимите действия на животното, нарушаването на телесния му интегритет на обществено място, пред други хора, остатъчни видими белези в областта на ухапването, съпреживяване на инцидента, панически страх от кучета, депресивни състояния. Сочи се, че наред с всички тези негативни последици, които са дали своето отражение върху личния, професионален и социален живот на ищеца, той е бил принуден да търпи и унизително отношение и личностни нападки в личен план, след като случая бил отразен в национални и местни медии и информационни интернет сайтове. Бил обвинен, че сам е инсценирал ухапване от куче, за да се облагодетелства финансово, като станал обект на заплахи, обиди и клевети в социалните мрежи.

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор на исковата молба от Община Благоевград, чрез юрисконсулт К., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Възразява се, че от Община Благоевград са предприети всички предписани от ЗЗЖ мерки и действия, с цел ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Изграден е О... в с. П., приети са правила за организацията на дейността му, създаден е регистър по чл. 44 от ЗЗЖ за 2023, 2024 и 2025г. в който се отразява цялата информация за настаняването на безстопанствените кучета в приюта. На вяско настанено в приюта куче съгласно чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ се поставя „ЧИП“ с номер, съответстващ на ушната марка, кучето се обезпаразитява и кастрира, като напускането на кучето се извършва след изтичане на задължителния престой и след като се извършва преценка на поведението на животното, ако не бъде осиновено, същото се връща на мястото от където е било взето. С цел предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, към приюта на граждански договор е ангажиран зооинженер- етолог, който извършва експертна оценка и дава мнение за това дали кучето има агресивни прояви и дали същото може да се върне в населеното място от където е взето.Излагат се доводи от ответната страна, че всички дейности в О... в с. П. се извършват въз основа на прието от Общинският съвет на Община Благоевград- Програма за изпълнение на националната програма за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

С отговора на ИМ от Община Благоевград, чрез пълномощника и по делото, наведени са правни доводи, че при деликта- когато едно лице бездейства и се твърди че от бездействието са настъпили претендираните вреди, то дължи обезщетение ако не е предприело действията които е било длъжно да извърши. Поддържа се възражение от ответната страна че положена ли е дължимата грижа и извършени ли са точно предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Твърди се от ответната страна пред първоинстанционния съд, че в настящия случай от Община Благоевград са предприети всички предписани от ЗЗЖ действия за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни и доколкото същите са изпълнение с дължимата грижа, ответната община не може да отговаря по предявените искове за вреди. Възразява се, че в настоящия случай от Община Благоевград съвестно, отговорно и точно е положена

дължимата грижа, като са предприети всички законови действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, поради което на общината не може да бъде вменена вина за противоправно бездействие, което да ангажира отговорността по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Отделно наведени са възражения, че описаните в ИМ обстоятелства от фактическа страна изключват внезапното и безпричинно нападение от страна кучето С., като същото е познато на общинските служби, тъй като е постъпило в приюта за пръв път на 28.08.2022г., същото е кастрирано и след като е извършена преценка че не е агресивно и опасно за хората и другите животни е върнато на мястото от където е било взето. Сочи се с писмения отговор на ИМ, че кучето е било обезпаразитено и чипирано, като е имало инжектиран транспондер с №100237000178909. В този смисъл оспорват се твърденията за противоправно бездействие от страна на Община Благоевград и конкретно по отношение на кучето С.. С отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, алтернативно поддържа се от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за неимуществени вреди, като се иска от съда в случай че намери че са налице основания за ангажирана не отговорността на Община Благоевград за неумеществени вреди, то да присъди обезщетение в по- нисък от претендирания размер.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е изслушана и приета СМЕ, като е отказано допускането на съдебно етологична експертиза за изследване на поведението на кучето.

Пред въззивната съдебна инстанция не са направени доказателствени искания и не са представени нови доказателства.

С обжалваното Решение № 93/16.02.2025г., постановено по гр.д. № 1310/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград, първоинстанционният съд е уважил предявените искове за имуществени и неимущствени вреди за пълния им размер. Прието е в мотивите към атакувания съдебен акт, че независимо от вида на педприетите мерки по ЗЗЖ, ответната община е адресат на задължение за осъщствява надзор върху безстопанствените кучета, като длъжностите лица и лицата, действащи по възлагане от общината и нейните органи, са длъжни да полагат дължимата грижа за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, в изпълнение на разпоредбите на ЗЗЖ. Когато отговорните лица и органите на които е възложено изпълнението на задачи по ЗЗЖ не положат дължимата грижа или я положат в недостатъчен обем, в резултат на което гражданин претърпи вреди от ухапване от безстопанствено куче, следва да бъде ангажирана отговорността на съответната община за обезвреда на възникналите вреди при условията на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- поради качеството на общината на възложител на работата и поради противоправно поведение на служителите или органите на които работата е възложена, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди.

Изложени са мотиви към обжалваното решение на РС Благоевград, че макар в настоящия случай да се установява, че от страна на Община Благоевград са предприети предписаните законови мерки по ЗЗЖ, обстоятелството че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че ответната община чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите задължения за надзор, предписани в ЗЗЖ, по отношение на конкретното безстопанствено куче. В този смисъл съставът на първоинстанционният съд е приел, че предприетите мерки от Община Благоевград не са били достатъчно ефективни, след като на обществени места в гр. Благоевград, безстопанствени кучета нападат хора и причиняват телесни увреждания и психически стрес. В този смисъл изложени са доводи за неполагане на дължимата грижа от създадената организация О... в с. П., поради което е налице бездействие, което от своя страна ангажира отговорността на ответната община по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Отделно първоинстанционният съд е приел за доказано както наличието на деликт, така и на причинна връзка между поведението на безстопанственото куче и уврежданията настъпили за ищеца И. В. Д. чрез ухапване по крака, като е приел че за справедливото обезщетяване на пострадалия за причинените му неимуществени вреди, предявеният иск следва да бъде уважен за пълния му размер- 3000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. Като изцяло доказан и основателен е уважен и предявения иск за умиществени вреди, в размер на 80лв.

Недоволен от така постановеното решение на РС Благоевград е останал ответника Община Благоевград, като е депозирал в законно установения срок въззивна жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, счита за установено от фактическа страна следното: Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че на 23.01.2025г. около 10.30 часа, св. М. С./разпитан пред първоинстанционния съд/ се движил по пътека в посока от кафе „А.“ към ресторант „А.“ и „Б...“, в ж.к.А... в гр.Благоевград. След като излязъл от дома си, по същата пътека се движил и ищецът И. В. Д.. Свидетелят възприел легнало куче в района на ресторант „А.“, наподобяващо немска овчарка, шарено на цвят, с дълъг косъм, с тегло около 30-40 кг., бездомно, без каишка, което се спуснало към вървящия И. Д. и го захапало за лявата подбедрица, вследствие на което И. Д. паднал на земята. Започнал да вика за помощ, държейки се за крака и опитвайки се да прогони кучето. Св. С. му се притекъл на помощ, като започнал да вика по кучето и да търси предмет, с който да го удари. В близост до ресторанта имало спортна площадка, на която имало деца и родители. По това време там се намирал и другия св. Д. М. със своето дете. Чувайки виковете на И. Д., св.М. се обърнал и видял как кучето е захапало крака на И. Д., който е паднал на земята. Свидетелят М. също му се притекъл на помощ, опитвайки се да изгони кучето. На помощ се притекли и други хора, които с общи усилия успели да помогнат на ищеца да се освободи от захапката на животното и да го отстранят от крака му, след което му оказали първа помощ, като почистили и превързали раната на крака. Св.С. и св.М. сочат в показанията си, че на мястото на ухапването има рана с кръв, а панталонът на пострадалия бил скъсан.

След инцидента ищецът И. Д. се прибрал и дома си, където го посрещнала съпругата му свидетелката А. С., на която разказал какво му се е случило. Същата възприела скъсания панталон и кървящата рана. Придружаван от своята съпруга ищецът същия ден посетил Спешно отделение на МБАЛ Пулс, където бил прегледан и му била указана медицинска помощ. Видно от приетия като писмено доказателство Лист за преглед на пациент в СО № 555/23.01.2025г. при прегледа са установени следи от зъби по лявата подбедрица и му е поставена диагноза- открита рана на подбедрицата с неуточнена локализация. В болничното заведение на ищеца била поставена ТАП ваксина и раната била обработена. На следващия ден- 24.01.2025г., ищецът посетил съдебен лекар- д-р Яни Златин, който издал приетото като писмено доказателство- Медицинско свидетелство № 22/24.01.2025г. При извършения преглед от съдебния лекар са установени следните обективни находки: в долната трета на лявата подбедрица се вижда циркулярно разположена и залепена с левкопласт бинтова превръзка. Под нея, по външната повърхност на подбедрицата се вижда марля, напоена с кафеникав дезинфектант. Под нея се вижда хоризонтално разположено линейно охлузване с дължина 10 см. и на отстояние 20 см. от петата. Повърхността на охлузването е покрита с неравна червеникава коричка. Ширината и дълбочината му са неправилни, от около 3-6 мм., като по хода му се виждат два отстоящи на около 3 см. един от друг по-дълбоки участъка с вид на ранички с диаметър по около 7-8 мм. Около охлузването кожата е леко зачервена с бледорозов цвят, на периферия с ширина около 2-3 мм. При прегледа се установява оплакване от болки в долната част на лявата подбедрица, където се вижда превързано напречно разположено линейно охлузване с два участъка с вид на ранички с характерен вид и отстояние. Заключението на съдебния лекар е, че установеното травматично увреждане може да се получи по време и начин съобщени от освидетелствания в предварителните сведения.

За разходите по издаване на Медицинско свидетелство № 22/24.01.2025г. е издадена Фактура №21223/24.01.2025г. на стойност 80 лв., която е представена пред РС Благоевград и приета като писмено доказателство по делото.

Пред РС Благоевград е била допусната по искане на ищцовата страна СМЕ, която е изпълнена от вещото лице доктор К. А.. Въззивният съд възприема неоспореното от страните експертно заключение като пълно, достоверно и компетентно изготвено и споделя изцяло изводите на експерта.

Видно е от писменото заключение по приетата съдебно-медицинска експертиза, че установеното травматично увреждане - линейно ивицовидно охлузване разположено хоризонтално, два по-дълбоки участъка по хода на охлузването, периферно зачервяване около увредата - възпалителен вал, са с характерен вид и добре отговарят да са получени от ухапване от куче. Двете по-дълбоки ранички отговарят по вид и разположение да са причинени от по-дългите в захапката кучешки зъби. Линейно охлузване с такъв размер и разположение е причинено от драскане, търкане, контактна травма при опит да издърпа крака си от захапката.

Експерта дава заключение, че двете по-дълбоки ранички представляват нарушение на целостта на кожата и са причинили на И. В. Д.- временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Охлузването представлява по-повърхностна травма с нарушение само на най- горния слой на кожата и му е причинило болка и страдание. Наличието на рани и охлузвания причиняват болка, с умерен към силен в момента на причиняване и лек до умерен интензитет в следващите дни. Болката е възможно да се усилва при ходене и натоварване в първите дни. Поради възникване на възпаление е имало болезненост и попродължително време при натиск и движение. По-дълбоките ранички обикновено оздравят за 2-3 седмици, а дълбоки охлузвания с коричка - за около 1-2 седмици. Сочи се от експерта, че е проведено консервативно локално лечение, без данни за хирургични манипулации. Увредени са били кожата и подкожните и сравнително повърхностни структури в областта на лява подбедрица, без данни за засягане на по-дълбоки меки тъкани- фасции и мускули. Често усложнение е възпалението при рани от ухапване, поради директно внасяне на инфекцията в дълбочина. Възпаление може да се получи дори и при извършена дезинфекция на раните заради микрофлората, многото бактерии в кучешката уста и директното им внасяне в дълбочина при ухапване. Ето защо периода на заздравяване на такива рани е по- продължителен. Не е имало риск от бяс.

В съдебно заседание вещото лице поддържа писменото си заключение, като пояснява че белегът на мястото на ухапването не засяга функциите на засегнатия орган и не го загрозява, тъй като не изменя съществено вида и изгледа на засегнатото място. Поради което поддържа че в този случай не може да се приеме че е налице „обезобразяване“, по смисъла който се придава на този термин от закона. Не може да изкаже категорично мнение дали образувания белег съставлява загрозяване на засегнатото място от подбедрицата на ищеца. Сочи че поради особения начин на причиняване на увреждането- ухапване от куче и възможността раната да се инфектира от бактириите в устата на кучето, то периода на зарастване на раната се удължава и обичайно протича за около 3-4 седмици. Установява се от писмените доказателства, събрани пред РС Благоевград, че в деня на инцидента ищецът И. Д. подал сигнал за случилото се на служебния телефон на Общинския приют за безстопанствени животни, който е отразен в „Регистър за сигнали на граждани относно безстопанствени животни на територията на община Благоевград“, воден от Директора на ОП „О...“- гр.Благоевград, където е отбелязано че на 23.01.2025г., около 15:30 ч., е постъпило обаждане за това, че мъж в гр.Благоевград, ж.к.“А...“, е ухапан от куче, което прилича на немска овчарка, в района около ресторант „А.“. Сочи се, че служители на място са посетили инцидента, но по направеното описание от ищеца, не са успели да открият кучето, като на 24.01.2025г., около 13:00 часа служители на приюта отново са били на мястото на инцидента, като кучето е било открито, заловено и прибрано в приюта. Не е спорно по делото, а установява се и от събраните писмени доказателства, че на 27.01.2025г. ищецът И. Д. подал жалба в Община Благоевград с вх. № Ж-00-23/27.01.2025г., с която уведомил общината за претърпения от него инцидент и поискал да се приберат бездомните кучета в квартала, за да не пострадат и други хора. В писмен отговор с изх. № Ж-00-23001/25.02.2025г. от Община Благоевград, ищеца бил уведомен, че веднага след подадения сигнал на служебния телефон в приюта на 23.01.2025г. около 15.30 ч. служители на приюта са отишли на мястото на инцидента, но не са открили кучето; на следващия ден - на 24.01.2025г. служители на приюта са били на мястото на инцидента, където кучето е открито, заловено и прибрано в приюта, след което от извършен преглед е установено, че то вече било обработено и имало поставен инжектируем транспондер с №100237000178909, както и че на 31.01.2025г. кучето е осиновено.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, въззивният състав на ОС Благоеврад приема за доказано, че за първи път кучето С. е постъпило в приюта на 28.08.2022г., записано е като обитаващо ж.к.А..., грижата за него след връщането му от приюта е поета от хората в квартала. На 31.01.2025г. е подадена декларация за осиновяване на домашен любимец №136/31.01.2025г. от В. А. П. до ОП „О...“ гр.Благоевград, като с осиновяването на кучето е приключил процесът по намиране на стопанин, който да полага грижите за него.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира за установено и доказано по делото от фактическа страна- Механизмът на увреждането, времето и мястото на настъпването му, начина на неговото осъществяване, въз основа на анализа на събраните гласни доказателства, приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза. Разпитанията пред РС Благоевград свидетел- М. С. е пряк очевидец на случилото се. Същият лично е възприел как на процесната дата 23.01.2025г. сутринта около 10.30 часа в ж.к. А..., в района на ресторант „А.“ в близост до спортната площадка, пострадалият И. Д. е бил захапан от бездомно куче, в резултат на което същият загубил равновесие и паднал на земята. Свидетелят С. сочи, че кучето е лежало и се е спуснало към вървящия по пътеката Д., като не съобщава да е имало провокация от страна на пострадалия. Св. М. чул виковете на пострадалия, след което се обърнал и лично видял как кучето е захапало падналия на земята Д., поради което му се притекъл на помощ. От показанията на останалите разпитани свидетели - св. В. П., И. В.-П., И. З. се установява, че действително в този район е прибивавало бездомно куче, за което са се грижили хората от квартала, което като описание съответства на описаното от свидетелите С. и М.. От приложената медицинска документация се установява, че пострадалият е имал рана в зоната на лява подбедрица, което кореспондира със свидетелските показания за запахване от куче в тази област. Вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че обективно установените травматични увреждания добре отговарят да са получени при установения от свидетелите механизъм на увреждането- при ухапване от куче в областта на лявата подбедрица.

Пред първоинстанционния съд са разпитвани свидетели.

Свидетелката А. С. е съпруга на ищеца. Сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че когато се прибрал вкъщи след инцидента, И. бил стресиран и уплашен. Около месец след това тя му правила превръзки на крака, като приемал обезболяващи. След това за 2-3 месеца раната се мажела с крем. Изпитвал болка от раната. Не можел сам да се облича и обува. За около месец не можел да упражнява и професията си на аниматор на детски тържества. Получил уплах и до сега изпитва страх, когато види куче. Сочи, че съпругът й дал гласност на инцидента, като случаят бил отразен по национални и местни медии. По този повод вместо да получи подкрепа, И. бил нападнат от много хора в социалните мрежи, които го обвинили, че той е предизвикал кучето да го ухапе. Свидетелката сочи, че и в момента на мястото на ухапването имало белег, който намалял като размери с времето. От показанията на св. В. П., И. В.-П., И. З. се установява, че кучето е женско, на име С., немска овчарка. Около 2020г. било захвърлено като пале в района на блоковете около ресторант „А.“ в окаяно състояние. Живущите в района поели грижите за него- било хранено, редовно обезпаразитявано, била му направена колибка, за него се полагали медицински грижи. Свидетелите не описват кучето като агресивно. През 2022г. в Приюта бил подаден сигнал във връзка с инцидент, при който кучето се спуснало и лаело жена с малко кученце от квартала. Тогава С. за първи път постъпила в Приюта- на 28.08.2022г., където била кастрирана, обработена и й бил поставен инжектируем транспондер с №100237000178909. Била записана като обитаваща ж.к.А.... Свидетелката З. сочи, че С. се спуска да лае само хората, които ровят в контейнерите за смет, тъй като си пази територията. След инцидента с И. Д. кучето било заловено и прибрано в О... в с. П.. Когато св. В. А. П., която полагала грижи за кучето, научила, че е прибрано в приюта, подала декларация за осиновяване на домашен любимец №136/31.01.2025г. до ОП „О...“ гр.Благоевград, след което кучето било осиновено от нея.

Пред РС Благоевград от страна на ответната община са представени множество писмени доказателства, установяващи извършените от общината действия по ограничаване популацията на бездомните кучета.

Видно от Протокол № 1 от заседание на Общински съвет Благоевград на 30.01.2015г. е взето Решение № 9 за даване съгласие на общинска фирма да учреди в полза на общината безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот, представляващ сграда „Приют за безстопанствени животни - битова част и сграда за настаняване на кучета“ с РЗП от 383.89 кв.м., съгласно Нотариален акт № 193/2015г. С Нотариален акт за собственост № •••г. по описа на Нотариус К. М., „БИОСТРОЙ“ ЕООД е било признато за собственик на ПИ № 000601, с площ от 73.715дка в с. П., върху част от който е разположен и открития „приют за безстопанствени животни“ в с. П..

С Удостоверение № 85/07.11.2016г. от ОДБХ на Община Благоевград е удостоверено качеството на ветеринарномедицинско заведение, представляващо ветеринарна амбулатория 2-ра категория, собственост на общината, а с Удостоверение №1062/0.11.2016г. е удостоверено регистрирането на животновъден обект - приют за безстопанствени животни със собственик - общината.

По Протокол №8 от заседание на Общински съвет Благоевград на 25.06.2021г. е взето Решение № 267 - за създаване на общинско предприятие - „О...“ и с предмет - залавяне и обработка на безстопанствени животни. Към този приют е създаден регистър, в който се отразяват данни за дата и място на залавяне, № на клетка, дата на кастрация и номер на поставен чип на заловеното куче. Считано от 21.11.2023г. е представен Регистър на приетите, настанени и освободени животни, съгласно чл.126, ал.1 от Наредба № 41 от 10.12.2008г., към О... в гр.Благоевград.

На 19.07.2024г. Кметът на общината е отправил до Общинския съвет предложение № 60-00- 357 - за приемане на Програма за изпълнение на национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Благоевград и План за действие, поради изтеклия срок на предишната програма и план. С Протокол №10 от заседание на Общински съвет Благоевград на 30.08.2024г. е взето Решение № 369, с което е приета Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград План за действие към нея. От Кмета на общината, съвместно с директора на ОБДХ Благоевград е утвърден Правилник за вътрешния ред на „О...“ гр. Благоевград.

В Община Благоевград се поддържа Регистър за получени сигнали за безстопанствени животни на територията й, като е представен препис на този регистър, считано от 15.11.2023г. В приетия регистър на дата- 23.01.2025г. е отразен подадения сигнал на ищеца. Въззивният състав на ОС Благоевград въз основа на самостоятелен анализ на данните по приетия като писмено доказателство Регистър за получени сигнали за безстопанствени животни на територията на гр. Благоевград, който се води в О... в с. П., намира за доказани твърденията на пълномощника на въззиваемия- адв. Н. наведени пред въззивната инстанция. За периода от 15.11.2023г. до 24.01.2025г. са постъпили сигнали на граждани и организации за 37 бр. ухапани лица от безстопанствени кучета както и 17 сигнала за агресивни кучета, пребиваващи в градската среда. Следва да се приеме че голяма част от сигналите за ухапвания от безстопанствени кучета са от ж. к.„А...“ в гр. Благоевград. Много често нападенията на безстопанствените кучета са извършеви в близост до детски градини и детски площадки. Според състава на ОС Благоевград тревожен е и факта, че често нападенията над хора в населените места се извършва не от едно а от повече кучета/3-5 и дори повече/, което е израз на по- голям рист от ухапване или други увреждания на лица от градската среда.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съобразявайки и доводите на страните, развити във въззивната жалба и отговора към нея, излага следните съображения от правна страна:

Предявеи са за разглеждане по делото от ищеца обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане- за преживени от И. В. Д. болки и страдания, както и за заплащане на сума, похарчена за издаване на медицинско свидетелство, в причинна връзка с ухапване от бездомно куче на 23.01.2025г., от 10.00часа, в гр. Благоевград, ж.к. „А...“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждзането до окончателното изплащане на дължимото. Въззивният съд счита че за разглеждане пред съда са предявени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени обективно с акцесорни искове за лихви на основание чл. 86 ал.1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Съдът извършва правна квалификация на предявените искове, въз основа на релевантните факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения от ищците петитум. Предпоставките на отговорността по чл. 49 ЗЗД са разяснени в задължителната съдебна практика- ППВС № 7/29.12.1958г., ППВС № 7/30.12.1959г. и ППВС № 9/22.12.1966г., в обобщаване на които следва, че за осъществяване на фактическия състав на търсената отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличие кумулативно на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; противоправно поведение на изпълнител/и - пряк/и причинител/и, което е при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; настъпването на вреди за ищеца; причинна връзка между противоправното поведение на изпълнителя и вредите и вина на извършителя, която се презумира. Търсената отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД по характера си е обезпечително-гаранционна, обективнабезвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е деликтна- с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира, до доказване на противното. Възложителят носи отговорност по чл. 49 ЗЗД както за вреди от противоправни действия на преки изпълнители при и по повод възложената от него работа, така и за вреди от техни бездействия, изразяващо се в невземане на мерки за предотвратяване на увреждането- за неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. За освобождаването от отговорността по чл. 49 ЗЗД ответникът може да прави възражения и съответно в негова тежест е доказването че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; че неговите действия не са виновни и противоправни или че вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Ответникът както и в настоящия казус може да неведе възражение че следва да бъде освободен от отговорност, тъй като е извършил съвестно, отговорно и полагайки дължимата грижа, всички предписани от закона действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни и като е положил дължимата грижа не следва да отговоря по предявения срещу общината иск за неимуществени вреди. Поддържа се както с отговора на ИМ, така и с въззивната жалба, че ако е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. /Решение №308/03.01.2018г., постановено по гр. дело №1068/2017г. на ВКС, IV г.о./

Въззивният съд намира, че към така изяснените общи предпоставки на отговорността по чл. 49 ЗЗД, свързана с изискването да не се вреди другиму, в случая се наслагват специалните изисквания на чл. 40а-в, чл. 41, чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ, като съгласно чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица по ал. 2 – такива, които желаят да ги отглеждат като компаньони, след като кучетата са кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от същия закон, като съгласно последната разпоредба, организациите и лицата (в т. ч. юридически лица и организации), под чийто надзор са животните, са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК при извършената служебна проверка на обжалваното решение на РС Благоевград, настоящия състав на ОС Благоевград счита, че същото е валидно постановено, на основание процесуално допустими осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди и въз основа на редовна искова молба. Същото е произнесено от законен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и на неговата компетентност.

С въззивната жалба са наведени оплаквания, с които по същество се оспорва правилността на постановеното решение на първоинстанционния съд, като са наведени доводи и за неговата необоснованост от доказателствената съвкупност. При преценката си за правилното приложение на материалния и процесуалния закон и обоснованост на решението на районния съд от събраните доказателства, въззивният съд е обвързан от оплакванията наведени с жалбата по настоящото дело. В рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, като отговори по същество на оплакванията с жалбата за неправилност и необоснованост на обжалваното решение от доказателствената съвкупност, при субсумиране на нормата на чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, към правно релевантните факти по делото.

Освен от оплакванията във въззивншите жалби, съдът е ограничен и от рамките и предметния обхват на производството по делото, очертан от заявените от ищците с исковата молба релевнтни факти и наведените правни доводи във връзка със заявеното пред съда за защита материално право. Исковата претенция е логическо единство от наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и ясно и точно заявен въз основа на тях петитум. Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.

Съгласно общата императива на чл. 45 ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Не е спорно между страните по делото, а установява се по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства събрани по делото, че кучето С. е безстопанствено куче, което към момента на увреждането/ухапването на ищеца И. В. Д./, не се е намирало под надзора на лица по 47 ал. 2 – такова, което да е заявило желание да го отглежда като компаньон. Установява се, че за първи път кучето С. е постъпило в приюта на 28.08.2022г., записано е като обитаващо ж.к.А..., където е било върнато след изтичането на срока за пребиваване в О... в с. П., като кучето е върнатно на мястото от където е било взето и където е осъществено твърденото с ИМ увреждане.

Не се установява от доказателствата по делото, кучето С. да е било настанявано повторно след първото му настаняване в приюта през 2022г., тъй като няма регистрирани прояви на агресия, нападения върху хора или други животни.

Когато искът се основава на противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, както е в случая, за да бъде то противоправно е необходимо ответника да е било адресат на задължение за действие. За съставът на ОС Благоевград несъмнено е от доказателствата по делото, че след като кучето С. е безстопанствето куче, пребиваващо на територията на гр. Благоевград, то същото е поставено от закона под надзора на Община Благоевград, респ. на служителите на които такова задължение е било изрично поставено. В конкретната хипотеза връзката между ответника и безстопанствените животни, в частност кучетата, към момента на увреждането – 22.01.2025г., произхожда от уредбата в Закона за защита на животните, глава пета. В ЗЗЖ са предвидени задължения на общините– общинските съвети и кметовете за овладяване популацията на безстопанствените кучета, както и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, изразяващи се в приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им. Във връзка с това, общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета- да ги настанят в приют и те да бъдат кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс (чл. 41 и 47, ал. 1 ЗЗЖ и § 5 ПЗРЗЗЖ). В настоящия случай адресат на отговорността за грижата и надзора на безстопанствените кучета е на ответната Община Благоевград, а видно е че същата е възложила изпълненията на задълженията по дейността за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, на създадения О... в с. П., Община Благоевград и на неговите служители. Държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, така че те да постигат целта на закона- добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съгласно нормите на чл.40 ал.3 и ал.4 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Съгласно чл.41 от ЗЗЖ opгaнитe на мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти за безстопанствени животни, които ce стопанисват от общините, като задължение на кметовете на общини е да отговарят за приютите и да настаняват безстопанствените животни в тях. B чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ изрично е посочено, че общините са сред лицата, под чийто надзор и грижи са кучетата както на територията на приютите, така и когато се намират извън тях. Според чл.49 от ЗЗЖ отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни. В чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ е уредено едно от най-важните задължения на посочените лица, в т. ч. и на общините - да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Несъмнено видно е от представените по делото доказателства че ответната община е предприела мерки за изпълнение на предписаните в ЗЗЖ мерки за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Благоевград и другите населени места в общината, както и за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни- приета е програма за изпълнение на общонационалната програма и план за действие на Община Благоевград. Създаден е О... в с. П. и е приет правилник за работата му. Въведен е Регистър за получаване на сигнали в О... в с. П., в който се отбелязват всички сигнали- дата и час на постъпване, подател на сигнала, характера на получения сигнал и взеките мерки от приюта. Полагат се усилия всички новопоявили се безстопанствени кучета на територията на общината да бъдат своевременно настанени в приют и те да бъдат кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс (чл. 41 и 47, ал. 1 ЗЗЖ и § 5 ПЗРЗЗЖ) Предприети са мерки на животните да бъде извършена кослутация с етолог, който да даде оценка на степента на риска и за това дали животното е агресивно и до каква степен. Тази оценка е важна с оглед на риска който се поема, когато се прилага разпоредбата на чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ.

Предприетите мерки са в изпълнение на законовото задължение закрепено в разпоредбите на глава Пета от Закона за защита на животните /ДВ, бр. 13/8.02.2008г., в сила от 31.01.2008г./. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 47 ал. 1 ЗЗЖ/. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти - чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Това изключение може да се прилага само до изтичане на срока по § 5 от ПЗР на ЗЗЖ, продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ /ДВ, бр. 92/2011 г./, съгласно която разпоредба в срок до 31.12.2015 г. общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ. Същевременно, рискът от използването на изключението по чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ е изцяло в тежест на общината - същата може да го използва, но следва да гарантира за неагресивното поведение на кучетата, тъй като същите се считат под неин надзор съгласно чл. 47 ал. 3 изр. 2 ЗЗЖ. Ако такова агресивно поведение е било проявено, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти./Определение № 1098 от 23.09.2014г. на ВКС по гр.д. № 3941/2014г., IV г. о., ГК/

Въззивният съд намира, че в настоящия случай преценката дали общината е изпълнила всички предписани от закона задължение при това с дължимата грижа следва да бъде извършена именно във връзка с обема и качеството на извършените дейности по отношение на кучето С., след като същата е била върната в района на постоянното си местообитаване по реда на чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ, след първоначалното и настаняване в приюта на 28.08.2022г. Няма данни от писмените доказателства по делото, а не се установи и от събраните гласни доказателства, след като е била върната на мястото на постоянното си обитаване, по отношение на кучето С. да са били извършвани каквито и да е било действия от страна на служителите на Община Благоевград, респ. на общинския приют- същата да е била обгрижвана, да е била повторно обезпаразитявана и реваксинирана, да са предприемани мерки на същата да бъде намерено лице компаньон при условията предвидени в закона. Точно обратнотно- от гласните доказателства чрез разпита на свидетелите В. П. и И. З. се установява че основните грижи за бездомното животно- за изхранване, редовно обезпаразитяване, за създаване на някакви приемливи условия за живот, са били създавани именно от лицата живеещи в блоковете около мястото на пребиваването на кучето, като в крайна сметка след инцидента именно свидетелката П. го е осиновила. Извода на състава на въззивния съд е, че макар в случая общината да е изработила система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно към популацията от бездомни кучета, след като общината не е изпълнила едно от основните си задължения в случай на приложението на чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ- съобразно чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ да продължи да упражнява постоянна грижа и надзор над животните върнати на мястото, което обитават в градската среда, да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, тъй като именно върху общината продължава да тежи риска за предотвратяване на инциденти свързани с нападения и ухапвания на хора. В случая ищеца е пострадал от агресивно поведение на безстопанствено куче. Въззивният съд счита за доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на общината, чрез своите служители, да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, респ. да не бъде допуснато нападание върху хора и ухапване от кучета. Несъмнено когато грижата за животните по отношение на които е приложена нормата на чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ следва да е осъществявана в такъв обем, с такъв интензитет и ефективност на предприетите мерки, че да се постигат целите на закона- предотвратява агресивно поведение на кучетата към хора или други животни./ Определение № 2185 от 28.04.2026г. на ВКС по гр. д. № 730/2026г., III г. о., ГК/.

По въпросите "Необходимо и достатъчно ли е да има нараняване от животно, за да бъде ангажирана отговорността на съответната община по реда на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди от ухапване от безстопанствено куче ? и Коя от страните носи доказателствената тежест да установи, че причинилото инцидента куче е безстопанствено и какво следва да е доказването на този факт?" е постановено на осн. чл. 290 ГПК решение № 50151 от 19.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021г., III г. о., ГК, като по поставените въпроси е цитирана многобройна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, а именно решение № 368/18.11.2015г. по гр. д. № 2045/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 488/07.02.2012г. по гр. д. № 899/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС – цитирано в отговора на исковата молба; решение № 308/03.01.2018г. по гр. д. № 1068/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010г. по гр. д. № 424/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), според която, за да бъда ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е, дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ., като общината следва да докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа- изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. Приема се, че общината може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационни и други възможности на общината. Ако общината не докаже, че е предприела с дължимата грижа предписаното от закона действие, тя дължи обезщетение по чл. 49 ЗЗД.

Въз основа на така цитираната съдебна практика, която се възприема и от настоящия съдебен състав на ОС Благоевград, наложило се е разбиране от съставите на съдилищата в страната, при произнасяне по сходни казуси, че за да се приеме че предприетите мерки от съответната община са адекватни, ефективни и съответстващи на задължението с оглед на техния обем и спецификата на изпълнените задачи, тогава когато са постигнати ефективно целите на закона- реално ограничаване на популацията на безстопанствените кучета, както и предотвратяване на предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено при пълно и главно доказване, че по отношение на кучето С., не са били предприети своевременно, адекватни и подходящи мерки то ЗЗЖ, съобразно задължението на общината по чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ за упражняване на постоянна грижа и надзор над животните върнати на мястото, което обитават в градската среда, да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, поради което се е стигнало до непредизвикано нападение и ухапване на ищеца по делото. След като е била приложена мярката по чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ, която би следвало да се прилага само по изключение, от Община Благоевград е поет риска да се проложат необходимите мерки с оглед на спецификата на възложената работа, за да не бъде допуснато кучето С. да нападне непредизвикана човек и още по- малко да ухапе човек или да нападне друго животно. Според въззивния съд не са положени в настоящия случай адекватните грижи и надзор над безстопанственото куче, същите не са били осъществени в обем и качество за да бъдат осъществени целите на законапредотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, поради което съдът намира че ответната община не е положила дължимите грижи и не са налице основанията да бъде освободена от отговорността по чл. 49 от ЗЗД, която в случая е обективна, безвиновна и гаранционно- обезпечителна и основана на бездействие на лицата пряко отговорни за изпълнение на вменените от закона задължения.

Макар в случая общината да е изработила система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно към популацията от бездомни кучета, след като в случая ищеца е пострадал от агресивно поведение на безстопанствено куче. Следва да се приеме за доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на общината, чрез своите служители, да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от бездомни кучета, респ. – осъществен е фактическият състав по чл. 49 ЗЗД./ Определение № 2185 от 28.04.2026г. на ВКС по гр. д. № 730/2026г., III г. о., ГК/

Съгласно чл. 51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дефинирането на понятието вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД показва, че вреда е всяка неблагоприятна последица за защитените права и законни интереси на увредения, като тя може да засяга както имуществото на пострадалия, така и неимуществените вреди, които могат да бъдат причинени на пострадалото лице, в резултат на изтърпени болки и страдания, на неприятни физически и психически изживявания, на собствените му страхови представи. Претърпените от въззиваемия по настоящото дело неимуществени вреди, изразяващи се в страх, уплаха, и изживян стрес/безпокойство и тревожност, нарушение на съня/, емоционален дискомфорт, физически и психически травми, се намират в причиннна връзка с настъпилия инцидент и ухапването му от безстопанствено куче на посочените в ИМ дата, време и място. Съставът на ОС Благоевград намира за безспорно доказано по делото осъществяването на деликт- увреждане на ищеца в причинна връзка с ухапването от кучето С., както и с неизпълнението на задължението на ответната община за полагане на дължимата грижа за недопускане и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът съобрази че съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се определя съобразно критериите, установени в посочената разпоредба. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При произнасянето по въпроса за размера на обезщетението, следва съгласно задължителните предписания, установени в ППВС № 4/1968г. Да бъдат съобразени момента на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този момент, възрастта на пострадалия, данните от съдебномедицинската експертиза относно вида, характера и степента на получената от лицето травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване. По отношение на приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна и казуална съдебна практика относно критериите, които подлежат на индивидуална преценка при определяне размера на дължимото обезщетение, така щото последното да репарира в пълна степен претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като същевременно не се превръща в източник на неоснователно обогатяване /така т. II ППВС № 4/1968 г., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ІV г. о. на ВКС; решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № от 6.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 103/09.04.2025 Г. по т. д. № 676/2024 Г. на І т. о. на ВКС, решение № 42/10.04.2020 г. по т. д. № 506/2019 г. на II т. о. на ВКС и множество други. /

При определяне на заместващото обезщетение в конкретния случай следва да бъде съобразено, че ищецът е бил нападнат неочаквано и без да е предизвикал нападението на кучето чрез собственото си поведение. Седва да се съобрази характера и степента на увреждането, периода на лечение и възстановяване- охлузването е било повърхностно, двете по- дълбоки рани са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, без опасност за живота, като периода на възстановяване е подължил 3-4 седмици, като неговата продължтелност е била увеличена поради получилите се възпаления на раната. Раната е била обработвана консервативно и без оперативна намеса, като не са налице загрозявания на крака при нейното зарастване; на ищеца е била поставена ваксина против тетанус и бяс. Следва да се отчете възрастта и здравословното състояние на пострадалия- ищецът е млад мъж в разцвета на силите си и без хронични заболявания. Несъмнено въззиваемият е изпитвал и болки- интензивни в момента на ухапването и по- леки в последствие, като същият е изпитал силен страх и ужас от внезапното нападение и поради това че е изпитвал страх от кучета. Установява се от свидтелските показания че е преживял стрес, съпроводен с продължително състояние на безсъние, страх от кучета. Ищецът несъмнено е изпитвал физически и психически дискомфорт, които са довели до емоционални страдания и влошаване на социалния му живот. Изживял е неудобства в ежедневието си и в личен план. Въззивният съд счита, че следва да бъдат съобразени и социално- икономическите условия в страната към момента на увреждането, както и установената съдебна практика на ВКС по идентични казуси. Въззивният съд намира, че претендираната сумата от 3000лв. се явява справедливо заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от него морални вреди (болки и страдания), поради което и така определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца неимуществени вреди.

Правилно е бил уважен за пълния му размер и предявения иск за имуществени вреди, който също е доказан и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо съгласно чл. 69 от ЗЗД. След като са уважени като основателни обективно съденените искове за имуществени и неимуществени вреди, то основателни са и акцесорните искове за забава, от деня на деянието до датата на завеждането на исковата молба.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

С оглед изхода на спора в полза на адв. Н. Г. Н., като пълномощник на въззиваемия, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предоставената на въззиваемия безплатна адвокатска защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с с оглед обема на извършената от адвоката работа пред настоящата съдебна инстанция, следва да се определи на 250 евро.

Водим от горното, съдът