Решение № 5546 от 19.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7716/2026 г.

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК във връзка с чл. 165, ал. 4 и чл. 130, ал. 3 от СК. Съдът е сезиран с частна жалба с вх. № 228017/16.07.2026 г., подадена от Б. Г. Т. срещу Решение № 13107 от 01.07.2026 г., постановено по гр. д. № 18690/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата му за разрешаване да получи натрупаната до момента от пенсии и добавки сума в размер на 2956,33 евро, намираща се по банковата сметка на поставената под пълно запрещение Л.Д. Т.а в „Обединена Българска Банка“ АД с IBAN ••••••••, BIC: UBBSBGSF, както и за разрешаване закриването на посочената банкова сметка. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че средствата по банковата сметка представляват натрупани пенсии и добавки на поставеното под пълно запрещение лице и ще бъдат използвани за задоволяване на неговите ежедневни потребности и полагане на необходимите грижи. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата по чл. 165, ал. 4 СК бъде уважена. Обжалваното решение е връчено лично на жалбоподателя на 09.07.2026 г., а частната жалба е подадена на 16.07.2026 г., поради което същата е депозирана в предвидения от закона едноседмичен срок. Настоящият съд намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийски районен съд е било образувано по молба на Л.Д. Т.а, действаща чрез своя настойник и законен представител Б. Г. Т., с правно основание чл. 165, ал. 4 във връзка с чл. 130, ал. 3 СК. От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение № 2822/27.04.2026 г., постановено по гр. д. № 711/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Л.Д. Т.а е поставена под пълно запрещение. С Протокол от 02.06.2026 г. на органа по настойничество и попечителство при Столична община – район „Надежда“, Б. Г. Т. е определен за неин настойник на основание чл. 173, ал. 3 СК. Въз основа на това качество същият е поискал да му бъде разрешено да получи натрупаната по банковата сметка на Л.Д. Т.а сума от 2956,33 евро, представляваща получени пенсии и добавки, както и да бъде разрешено закриването на посочената банкова сметка. С обжалваното решение Софийски районен съд е приел, че искането е направено от нелегитимирано лице, тъй като Б. Г. Т. не попада сред лицата, които могат да бъдат настойници по право по смисъла на чл. 173, ал. 3 СК, поради което не разполага с представителна власт да отправи искането по чл. 165, ал. 4 СК. Поради това молбата е оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 533 ГПК в охранителното производство съдът следи служебно за наличието на всички законови предпоставки за издаване на искания охранителен акт. Софийски градски съд намира постановеното от районния съд решение, с което е отхвърлена молбата, за правилно и законосъобразно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 СК, когато поставеният под пълно запрещение има дееспособен съпруг, последният става негов настойник по право. Когато поставеният под запрещение няма съпруг, негови настойници по право са родителите му. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че законът предвижда настойничество по право единствено в две изрично уредени хипотези – когато поставеният под запрещение има дееспособен съпруг или когато има живи и дееспособни родители. Разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване и не допуска други лица да придобият качеството на настойник по право. Във всички останали случаи намира приложение общият ред по чл. 155 и сл. СК, при който органът по настойничество и попечителство назначава настойник след учредяване на настойничество, включващо настойник, заместник-настойник и настойнически съвет. В настоящия случай безспорно е установено, че Б. Г. Т. е син на поставената под пълно запрещение Л.Д. Т.а. Следователно той не попада сред лицата, които могат да бъдат настойници по право по смисъла на чл. 173, ал. 3 СК. Въпреки това с Протокол от 02.06.2026 г. органът по настойничество и попечителство при Столична община – район „Надежда“ го е определил за настойник именно на основание чл. 173, ал. 3 СК. Посоченото представлява неправилно приложение на материалния закон, тъй като в случая не са били налице предпоставките за назначаване на настойник по право. При това положение органът по настойничество е следвало да приложи процедурата по чл. 155 и сл. СК, като учреди настойничество чрез назначаване на настойник, заместникнастойник и настойнически съвет, при спазване на всички законови изисквания, включително тези по чл. 158 СК относно пречките за назначаване, както и след получаване на съгласието на лицата, които ще изпълняват съответните функции. Тази процедура не е проведена. Обстоятелството, че Б. Г. Т. е определен за настойник въз основа на неприложимата разпоредба на чл. 173, ал. 3 СК, не е достатъчно, за да възникне валидно настойническо правоотношение. Напротив, допуснатото нарушение при учредяването на настойничеството води до извод, че същият не е придобил качеството на законен настойник по смисъла на Семейния кодекс и не разполага с представителната власт, предоставена на настойника от закона. В случая е направено искане по чл. 165, ал. 4 СК за разрешаване на разпореждане с имущество на лице, поставено под настойничество. Законът предоставя правото да отправи подобно искане единствено на надлежно назначения настойник. Освен това разпоредбата на чл. 165, ал. 4, изр. второ СК предвижда, че когато настойничеството е учредено по общия ред, към молбата се прилага и мнението на настойническия съвет. Когато такъв съвет не е избран, то и процедурата по разрешаване на разпореждане с имущество не може да бъде надлежно извършена, тъй като ще липсва мнението на настойническия съвет, чието представяне е законово изискване. Именно поради това учредяването на настойничеството не представлява формално изискване, а законова гаранция за защита интересите на поставеното под запрещение лице. Липсата на надлежно учредено настойничество препятства възможността съдът да разгледа искането по същество, тъй като то не е направено от лице, което притежава законово признатата представителна власт да иска разрешение за извършване на разпореждане с имуществото на запретения. От изложеното следва, че допуснатото нарушение при учредяването на настойничеството не позволява да се приеме, че Б. Г. Т. е придобил качеството на законен настойник на Л.Д. Т.а. Поради това същият не разполага с представителната власт по чл. 164 СК да иска разрешение за извършване на действия по разпореждане с имуществото на поставеното под запрещение лице. При това положение искането по чл. 165, ал. 4 СК правилно е било оставено без уважение от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 280, ал. 3, т.2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Воден от горното, съдът