Решение № 2057 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 368/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл.АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от "СТИК-КРЕДИТ" АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., чрез адв. А. Д., срещу Решение № 112/16.03.2026г. по АНД № 33/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е постановено в нарушение на закона и при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Твърди, че обжалваното Наказателно постановление (НП) № ВТ-007459/04.04.25г. е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че в титулната част на НП е посочено, че е издадено от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - Ц. Х., а е подписано от Ц. Х. в качеството му на Началник ТО -Велико Търново. Твърди, че със Заповед № 1137/29.01.2025 година на председател на КЗП, Ц. Х., като Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ е оправомощен да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на Закон за защита на потребителите (ЗЗП), установени с актове за административно нарушение (АУАН) от служители на ТО за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище и на ТО за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Заповедта, приложена към делото го оправомощава да издава НП в качеството му на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, а в конкретния случай НП е подписано от Ц. Х. в качеството му не на Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, а в качеството му на Началник на ТО Велико Търново. Сочи, че по делото липсва заповед, с която Ц. Х. да е оправомощен като Началник на ТО-В.Търново да издава НП. Издател на един акт е органът, който го е подписал, тъй като в съответното качество той е валидирал акта, завършил е фактическия състав на същия. В случая без значение е обстоятелството, че подписалото НП физическо лице е едно и също с посоченото в титулната част на НП, след като това физическо лице е подписало НП в качеството си Началник ТО-Велико Търново, за който липсват по делото доказателства да е оправомощен да издава такива. На следващо място се посочва в касационната жалба, че в издаденото НП липсват задължителни реквизити. В НП неясно и противоречиво е посочено качеството на лицето, издало акта - в началото на НП е посочено, че същото е издадено от Ц. Х. - Началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, като същевременно обаче НП е подписано от Ц. Х. в качеството му на Началник на ТО Велико Търново. Доколкото описаното нарушение създава противоречие относно съществен елемент на процесното НП, то тази неяснота следва да бъде приравнена на пълна липса на този елемент.Предвид това, че изложеното процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН не може да бъде санирано по време на съдебния процес, то счита, че обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени. Цитира практика на АС-Плевен в този смисъл. Твърди се, че обжалваното НП е издадено и в нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, доколкото по делото липсват доказателства, председателят на КЗП да е делегирал това свое правомощие на издателя на обжалваното НП за територията на за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. За неправилни възприема констатациите на РС-Плевен относно наличието на нарушение по ЗПК. Твърди, че по делото липсват каквито и да е данни, че сумата от 460.07 лв., представляваща обезщетение за предсрочно погасяване по чл.32, ал.4, вр. ал.1 от ЗПК, тъй като такава договорна клауза, а липсват искане до потребител; обяснения пред административен орган, даващи повод за подобен извод. Твърди, че чл.32, ал.4, вр. ал.1 от ЗПК е неотносим и неприложим, в разглеждания случай. Фактическият състав на нарушението на чл. 32, ал. 4 от ЗПК изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице предсрочно погасяване на договор за кредит; 2) да е претендирано обезщетение в размер по-голям от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума и 3) да не са налице вреди за кредитора в размер по-голям от обезщетението в размер на 0.5 на сто от предсрочно погасената сума (т.е. да не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 5 от ЗПК). Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, не се установява наличието на горецитираните елементи на фактическия състав на нарушението по чл. 32, ал. 4 от ЗПК. Счита, че РС-Плевен неправилно е приел, че дружеството е претендирало обезщетение в размер по-голям от предвидения в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, като видно от доказателствата по делото „СТИК КРЕДИТ“ АД не е твърдяло наличието на претърпени вреди. нито е претендирало такива от потребителя. Дружеството е получило сумата от 460.07 лв., но, като основание за получаване в събраните по време на проверката 5 (пет) броя Приходни касови ордери (ПКО) към Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024г., е посочено „Неустойка“, а не „обезщетение“ за предсрочно погасяване. Твърди, че съдът не е обсъдил в решението направените от страната възражения в тази насока. На следващо място се твърди в касационната жалба, съдът не е обсъдил наведените възражения, че с надвнесените суми по Договор за потребителски кредит № 1142930/16,08.2024г. дружеството е погасявало и други задължения на потребителя, за доказването на което са били представени 4 (четири) броя ПКО. Видно от приложените по делото 4 (четири) броя ПКО „СТИК КРЕДИТ“ АД е сторнирало (възстановило) надвнесените от потребителя суми по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024г., като ги е отнасяло за погасяване на задълженията на потребителя по Договор за потребителски кредит № 1142945 от 29.08.2024 г. Посочва, че във връзка с извършената на 11.02.2025 г. проверка, КЗП съставило на дружеството множество АУАН-и, а впоследствие и наказателни постановления, като две от НП - НП№ ВТ – 007459/04.04.2025 г. - предмет на настоящото производство, и НП № ВТ – 007455/ 04.04.2025 г. по АНД № 801 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, изследват една и съща фактическа обстановка, като се приемат две напълно противоположни заключения за правната същност на едно и също плащане, като на дружеството ми са наложени две отделни административни наказания (имуществени санкции) за едно и също деяние. Твърди, че с НП № ВТ - 007455/04.04.2025 г.административнонаказващият орган е приел, че на 16.12.2025 г. (падежната дата съгласно погасителния план) потребителят е извършил 2 (две) плащания по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024г., както следва: 1. С приходен касов ордер № 220945/16.12.2024г. потребителят е заплатил сума в размер на 305.10 лв., включваща: главница - 151.15 лв., лихви - 34.12 лв. и неустойка - 119.74лв. и 2. С приходен касов ордер № 220947/16.12.2024г. потребителят е заплатил сума в размер на 1 088.42 лв., която сума е главница по кредита, с което е било извършено предсрочно погасяване на кредита. От друга страна, в процесното НП № ВТ - 007459 от 04.04.2025г. административнонаказващият орган е приел, че на дата 16.12.2024 г. с Приходен касов ордер № 220945/16.12.2024г. потребителят е заплатил в полза на доверителя ми сумата от 305.10 лв. (неустойка). Наред с това, наказващият орган е посочил, че на същата дата потребителят е извършил още едно плащане, а именно с ПКО № 220947/16.12.2024г., в размер на 1 088.42 лв., като е приел, че дружеството е изискало сума за предсрочно погасяване на целия кредит в размер на 1 088.42 лв., с която общата заплатена сума по кредита е станала 2 309.54 лв. при дължима обща сума за 9 месеца 1 849.47 лв., от което е направил извод, че „СТИК-КРЕДИТ“ АД е начислило обезщетение в размер на 460.07 лв. Счита за неправилна преценката на административнонаказващият орган, като в едното НП е приел, че с извършените плащания потребителят е погасил суми по Договор за кредит № 1142930/16.08.2024г„ представляващи главница, лихви и неустойки, а в другото НП със същите плащания е приел, че потребителят е погасил наред с главницата, лихвите и неустойката и сума за обезщетение за предсрочно погасяване на кредита. Посочва още в касационната жалба, че НП № ВТ – 007455/04.04.2025 г. е потвърдено с Решение № 402/18.07.2025 г. по АНД № 801/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен. Решението е влязло в сила, поради липса на обжалване от страна на жалбоподателя. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посочената сума е изискана и събрана от дружеството като обезщетение за предсрочно прекратяване на договора за потребителски кредит, като при постановяване на решението си, съдът не е отчел направените от „СТИК-КРЕДИТ“ АД възражения, а именно: не е взето предвид при определяне на нарушението, че с извършваните от потребителя плащания са погасявани два договора за потребителски кредит; 2) не е отчетено и обстоятелството, че е налице и друго издадено НП, което разглежда същата фактическа обстановка и по което за същото плащане е констатирано друго нарушение на ЗПК. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин наличието на фактическия състав на нарушението по чл. 32, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗПК. Иска се от съда да отмени изцяло Решение № 112/16.03.2026г., постановено по АНД № 33/2026 г. на Районен съд - Плевен, като незаконосъобразно и бъде постановено решение, с което да бъде отменено НП № ВТ – 007459/ 04.04.2025 г., издадено от Ц. Х. Х. - началник на ТО Велико Търново, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, като незаконосъобразно респ. делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се направените деловодни разноски, както и тези по АНД № 799/2025 г. на Районен съд - Плевен, КАНД № 713/2025 г. на Административен съд - Плевен и АНД № 33/2026 г. на Районен съд - Плевен. В съдебно заседание касаторът - „СТИК-КРЕДИТ“ АД, редовно призовано, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 3667/26г., в която моли съда да отмени оспореното решение Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя писмени доказателства. Ответникът – Началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Страната излага писмено становище с вх.№ 3170/26г., в което моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на предявените разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 33/26г. и № 799/25г., и двете по описа на РС-Плевен, както и по КАНД №713/25г. по описа на АС-Плевен, общо в размер на 240 евро. Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 112/16.03.2026г. по АНД № 33 по описа за 2026 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено НП № № ВТ- 007459/04.04.2025 г. на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „СТИК КРЕДИТ“ АД-ШУМЕН, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, на основание чл.50, ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.32, ал.4 вр.чл.32, ал.1 ЗПК. РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 007459/12.03.2025г. във връзка с извършена проверка на 16.12.24г. на основание Заповед № 6354/12.12.24г. на Председателя на КЗП. При проверка на офис за кредити в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, са изискани 2 броя договори за потребителски кредит, сключени в офиса през 2024г. В хода на проверката, представител на дружеството е представил два произволно избрани договора - само за преглед, тъй като след негов разговор с Централен офис на „СТИК-КРЕДИТ“ АД е изяснено, че допълнително ще бъдат предоставени копия на документи и информация. В Констативния протокол бил описан оригинал на договор със следната информация в него: 1.Договор за потребителски кредит № 1142930 от 16.08.24г. за 1 600,00 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ТИР 38,64%; обща дължима сума 1 854,62 лв.; обезпечения - да - поръчител или банкова гаранция. В чл.17, ал.1 от договора е предвидено, че потребителят следва в срок 3 дни от сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице /поръчител/ или банкова гаранция; в чл.27, ал.1 от Договора е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. К. Д. е приложен погасителен план, в който е включена и сумата за неустойка, както и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв. Кредитът е предсрочно погасен на 16.12.24г., преди започване на проверката на КЗП. Кредитополучателят е заплатил на 16.12.24г., с приходен касов ордер № 220945, сума в размер на 305.10 лв. вноска на падежна дата, която е с включена неустойка и отделно - с приходен касов ордер № 220947/16.12.24г. - е погасил главница в размер на 1 088,42 лв.; до датата на предсрочното погасяване на кредита, потребителят не е осигурил обезпечение и е заплащал месечни вноски с неустойка, в размер на 305.10 лв. За установеното бил съставен констативен протокол № К-2770554. На дружеството било наредено на 19.12.24г. да предостави определени документи и информация, свързани с договори № 1223259/ 09.12.24г. и № 1142930/16.08.24г., вкл. общи условия, погасителен план, СЕФ, документи за всички платени вноски и ПКО №№ 220945 и № 220947/16.12.24г.; информация за общ брой сключени договори в офиса през 2024г., с разбивка: брой с осигурено обезпечение и без осигурено обезпечение; както и информация включен ли е размерът на неустойката за неосигуряване на обезпечение в годишния процент на разходите /ГПР/. На 20.12.24г. постъпило писмо от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, че при извършената проверка на 16.12.24г. служителят е предоставил два договора, а именно № 1223259 от 09.12.24г. и № 1142930 от 16.08.24г., но предоставените договори са техни „анулирани версии.“. Към писмото били приложени посочени като действително сключени Договори за потребителски кредит е номера № 1223259 от 09.12.24г. и №1142930 от 16.08.24г., като било изразено становище, че предоставените 5 бр. приходни касови ордери към договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.24г. отразяват плащания и по друг договор за кредит е потребителя и заплатените суми над дължимите по погасителния план на договора, са разпределяни именно по този втори кредит. В хода на документалната проверка служителите на КЗП установили, че в Договор № 1142930 /16.08.24г. е предвиден размер на кредита е 1 600 лв., със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00%; ГПР 42,58%, като обща дължима сума била променена на 1 849,47 лв. В договора било променено и обстоятелството дали потребителят дължи обезпечение - от договора били премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при неосигуряване на обезпечение, от погасителния план била премахната сума на неустойката и месечна вноска с неустойка в размер на 305,10 лв., а в представения погасителен план бил посочен размер на вноската 205,49 лв. От приложените 5 броя приходни касови ордери по този договор се установило, че във всичките е заплатена сума, около сумата, описана в Констативния протокол - 305,10 лв. /вноска с неустойка/, но с основание за плащане - само и единствено по договор за кредит № 1142930, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна лихва. Същият договор за потребителски кредит не е бил предаден в архив на „СТИК-КРЕДИТ“ АД при положение, че се твърди, че е бил анулиран, а вместо това бил наличен в офиса в гр. Плевен, в оригинал. Същевременно съгласно представения на 20.12.24г. погасителен план, вноската следвало да е в размер на 205,49 лв. В приходния касов ордер не било посочено основание за плащане по друг договор, както и конкретната сума, която се дължи по твърдения от дружеството друг договор. Проверяващите установили, че в деня на проверката- 16.12.24г. с ПКО № 220945/16.12.24г. е заплатена сума в размер на 305,10 лв. вноска на падежна дата, която е с включена неустойка, както и с ПКО № 220947/16.12.24г. е погасена главница в размер на 1 088,42 лв. Предвид несъответствията в документацията на дружеството и твърденията на последното, била изготвена докладна записка с изх.№ Р-02-4/09.01.25г., за извършване на проверка на място, в Централен офис на дружеството в гр. Шумен. На 15.01.25г. била извършена проверка в Централен офис на кредитора в гр. Шумен, но в момента на проверката не са приобщени копия на произволно избрани договори, както и другия договор на потребителя, по който се твърди, че са извършени плащания. На 27.01.25г. кредиторът изпратил становище с изх.№ 029/27.01.25г. до КЗП-Шумен и предоставил Договори за потребителски кредити - 3 бр., които са сключени в гр. Плевен, както и Договор № 1142945 от 29.08.24г., за който твърди, че е вторият договор на потребителя, по който са събирани суми с приходните ордери по първия му договор № 1142930 от 16.08.24г. След преглед на представения договор № 1142945/29.08.24г. се установило, че договорът е сключен на 29.08.24г. за сума в размер на 500 лв., със срок - 6 месеца, с размер на погасителната вноска 92,30 лв. В погасителния план към договора, първата падежна дата е 29.09.24г., но следващите падежни дати са: 02.04.24г.; 02.05.24г.; 02.06.24г.; 02.07.24г.; 02.08.24г. т.е. дати преди сключването на договора. Служителите на КЗП установили още, че в приложените приходни касови ордери към договора, информацията не кореспондира с датите от погасителния план и с размера на вноските, а именно: ПКО № 161597/30.09.24г. вноска по кредит 1142945 - 100,51 лв. „сторнирана сума по кредит № 1142930“; ПКО № 181475/25.10.24г. вноска по кредит 1142945 -99,51 лв. „сторнирана сума по кредит № 1142930“; ПКО № 208615/29.11,24г. вноска по кредит 1142945 - 99,53 лв. „сторнирана сума по кредит № 1142930“; ПКО № 220946/16.12.24г. вноска по кредит 1142945 - 99,61 лв. „сторнирана сума по кредит № 1142930“. Изяснено било, че на същите дати, потребителят е заплащал вноските си по договор № 1142930 /16.08.24г. като във всичките 5 броя ПКО, е заплатена сума около сумата, описана в констативния протокол, а именно 305,10 лв. /вноска с неустойка/, с основание за плащане - само и единствено по кредит 1142930, като сумите са разбити на главница, лихва, неустойка, наказателна лихва. На 03.02.25г. била изпратена покана до дружеството с изх.№ Р-03-171, с която е изискано в срок до 12.02.25г. да предостави документи и информация относно анулирани версии на договори за потребителски кредити. На 11.02.25г. на ел. поща на КЗП постъпили становище вх.№ Р-03-171 и документи към него. Проверяващите установили, от приложената справка /екранна снимка/ от електронната система на дружеството, че ДПК № 1142930/16.08.24г. е анулиран /отменен/ на 12.12.24г. т.е. условията на коригирания договор са в сила и се прилагат от 12.12.24г. Констатирано било, че от договора са премахнати изискванията за обезпечение и за начисляване на неустойка при неосигуряване на обезпечение; от погасителния план е премахната сума на неустойката и месечна вноска, с неустойка в размер на 305,10 лв.; в представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. и падежна дата - 16-то число. Установило се още обстоятелството, че на 16.12.24г. /падежната дата съгласно погасителния план/ потребителят е извършил 2 плащания по договор № 1142930, както следва: 1. С приходен касов ордер № 220945/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 305,10 лв., която включва: главница -151,15 лв.; лихви - 34,21 лв. и неустойка - 119,74 лв.; 2. С приходен касов ордер № 220947/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., която сума е главницата по кредита, с което е извършил пълно предсрочно погасяване на кредита. Съгласно условията на коригирания договор № 1142930 от 16.08.24г. /който е в сила от 12.12.24г./ размерът на кредита е 1 600 лв. със срок за погасяване 9 месеца; лихвен процент - 36,00/о, ГПР 42,58%; обща дължима сума 1 849,47 лв.; в представения погасителен план е посочен размер на вноската 205,49 лв. и падежна дата - 16-то число. От друга страна на 30.09.24г. с ПКО № 161596 потребителят заплатил сума в размер на 306 лв.; на 25.10.24г. с ПКО № 181474 е заплатил 305 лв.; на 29.11.24г. с ПКО №208614 е заплатил 305,02 лв., а на 16.12.24г. с ПКО № 220945/16.12.24г. е заплатил сума в размер на 305,10 лв. Общата заплатена сума по договора към 16.12.24г., възлизала на 1 221,12 лв., като на същата дата потребителят направил пълно предсрочно погасяване с касов ордер № 220947/16.12.24г., като е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., а общата изплатена сума по кредита е 2 309,54 лв., но съгласно Договора за кредит, общата дължима сума е 1 849,47 лв., за 9 месеца. Проверяващите направили извод, че на 16.12.2024г. в гр.Плевен, кредиторът е изискал сума за предсрочно погасяване на целия кредит в размер на 1 088,42 лв., с която общата изплатена сума по кредита възлиза на 2 309,54 лв., при дължима обща сума за 9 месеца - 1 849,47 лв., т.е., обезщетението, което кредиторът е начислил на основание чл.32, ал.4 ЗПК, е в размер на 460,07 лв., т.е. кредиторът не е намалил общите разходи по кредита съгласно чл.32, ал.1 ЗПК, а е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума, с което е нарушен чл.32, ал.4 вр.чл.32, ал.1 ЗПК. В хода на административнонаказателното производство в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът приел, че АУАН и НП са издадени от лица с необходимата материална компетентност. С оглед приобщената по делото Заповед №1137/29.01.2025 г. и Заповед №12/28.01.2025г. на Председателя на КЗП приел, че издателят на НП е оправомощен да издава НП, като разликите в заеманата длъжност на лицето в титулната част и при подписване на НП счел, че се дължи на административни „трансформации“ в КЗП. Съдът не приел за основателни и другите възражения на жалбоподателя, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Констатирал, че НП съдържа коректно отразяване на длъжността, подписа на административнонаказващия орган, печата на съответния териториален отдел, както и описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. По отношение на твърдението, че дружеството не е получило отговор на възраженията си срещу АУАН от административнонаказващият орган, съдът приел, че ЗАНН не предвижда подобни задължения нито за актосъставителя, нито за административно-наказващия орган, като обжалваното НП съдържа изключително подробна обстоятелствена част, в която тезата на административнонаказващия орган е надлежно развита, подробно обоснована и от която е видно, че възраженията срещу съставения АУАН, не се приемат за основателни. РС-Плевен счел, че издаденото НП е законосъобразно и правилно, като обосновал извода си от писмените доказателства по делото и гласните такива, съдържащи се в показанията на С. Н. Н. и Р. И. К.. Показанията на разпитаните свидетели кредитирал с доверие, като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът приел за доказано извършването на нарушение на чл.32, ал.4 от ЗПК от дружеството, като предвид обстоятелството, че на 16.12.24г., потребителят е направил пълно предсрочно погасяване с касов ордер № 220947/16.12.24г. и е заплатил сума в размер на 1 088,42 лв., с което общата изплатена сума по кредита е възлязла на 2 309,54 лв., но съгласно Договора за кредит /в представения от дружеството коригиран вариант/, общата дължима сума е 1 849,47 лв., за 9 месеца, т.е. по този начин от страна на потребителя са заплатени 460,07 лв., явяващи се обезщетение на основание чл.32, ал.4 ЗПК, в разрез с императивно предвидения размер на обезщетението, тъй като кредиторът не е намалил общите разходи по кредита съгласно чл.32, ал.1 ЗПК, а е изискал обезщетение по-голямо от 0,5 на сто от предсрочно погасената сума. По отношение на възражението, че дружеството не е претендирало обезщетение по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г. в размер по- голям от предвидения в чл. 32, ал. 4 ЗПК, както и заплащането на сума в размер на 460,07 лв., съдът приел, че с приемането на кредитора на посочената сума се доказва това обстоятелство. По отношение на представените пет броя ПКО към Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024 г., с посочено основание „Неустойка“, съдът ги приел за документи, които не се ползват с доказателствена сила за правното основание за плащането, предвид множеството документи по делото в обратната насока. Разглежданите от дружеството суми като „надвнесени“ и подлежащи на „сторниране“, отнесени за погасяване на други задължения на потребителя, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1142945 /29.08.2024 г. , некореспондиращи с погасителния план и сторнирането им, което предхожда анулирането на договора, обуславят извод, че дружеството целенасочено е създало една непредвидима и неясна деловодно-счетоводна среда, в която е изключително трудно да се проследят както параметрите на отделните ДПК, така и плащанията по тях, и основанията, на които се извършват плащания, в съответствие с договорените параметри. Такава неприемлива среда, би могла да съответства на интересите на кредитора, доколкото са трудно проследими определени факти и обстоятелства във връзка с извършваното кредитиране, но същата противоречи на чл.2 от ЗПК и целта на закона, а именно да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Изисканите и приети плащания от потребителят са несъобразени с коригирания вариант на ДПК№ 1142930, в сила от 12.12.2024г., но пък са съобразени с „анулирания“ му вариант от 16.08.2024г. Ето защо съдът приел, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, дружеството е извършило нарушението по чл.32, ал.4 вр.чл.32, ал.1 ЗПК и правилно е ангажирана неговата отговорност, като му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл.50, ал. 1 от ЗПК. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, приел за правилно определен размера на санкцията, както и че не е налице „маловажен случай“, предвид факта, че кредиторът стопанисва обекти на територията на цялата страна и се поставя под угроза значително по-широк кръг обществени отношения. Предвид изложеното, съдът потвърдил обжалваното НП, като правилно, законосъобразно и обосновано. Настоящата инстанция приема, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила. Констатациите на административнонаказващия орган са приети изцяло от районния съд и се споделят от настоящия касационен състав. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че обжалваното Наказателно постановление (НП) № ВТ-007459/04.04.25г. е издадено от некомпетентен орган и че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН, като в обжалваното НП липсва задължителен реквизити, а именно автора на акта, като неясно и противоречиво е посочено качеството на лицето, издало акта. Подробно и аргументирано РС Плевен и изложил становището си относно наличието на материалната компетентност на Ц. Х., като Началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, да издава НП по АУАН,съставен от служители от ТО-В.Търново, в качеството си на съвместяващ длъжността Началник на ТО Велико Търново. В тази насока са представената заповед №15/29.01.2025г. на Председателя на КЗП – л.24 от АНД № 33/26г. по описа на ПлРС. Именно като изпълняващ длъжността ТО-В.Търново се е произнесъл административнонаказващият орган и в становище № ВТ-03-157/08.04.2025г. от Ц. Х. по подаденото възражение на „СТИК КРЕДИТ“ АД срещу АУАН. Правилен е изводът на РС-Плевен относно наличието на нарушение по ЗПК. Събраната сума от 460.07лв. следва да се приеме за искано от дружеството обезщетение за предсрочно погасяване по чл.32, ал.4, вр. ал.1 от ЗПК, предвид забраната по чл.30 от Общите условия на договора за потребителски кредит уреждаши отношенията между „СТИК КРЕДИТ“ АД и потребителите – л. 44- 50 от АНД № 799/25г. по описа на ПлРС, която норма изрично забранява на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, което не е предвидено в него, в Общите условия или Тарифата. Тази норма в Общите условия е променена – л. 75-80 от делото, след анулирането на договор №1142930 от 16.08.24г. , видно от писмо № Р-03-1888/20.12.2024г. Обстоятелството, че в обекта на дружеството е била съхраняван анулирана версия на договора, както и че потребителят е изплащал именно суми по погасителния план по него, а не и по „актуализираната му версия“ ( с промени в определения размер на ГПР, общата дължима сума от потребителя и лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания и др.), дерогира извода, че потребителят е бил запознат с последния вкл. с Общите условия към него на основание чл.40, ал.1 от същите. Съдът приема, че надвнесената сумата от 460.07 лв., макар и отбелязана в представените пет броя ПК с отбелязване „неустойка“, не може да се счита за такава, предвид липсата на основание за начисляване на неустойка по договора. Обяснението на дружеството, че с тази сума са погасявани суми по друг договор за потребителски кредит се явява в разрез с регламента в Общите условия, според които кредиторът няма право да събира каквито и да е суми, извън посоченото в договора. В случай, че дадена сума е депозирана от потребителя и събрана от дружеството, то в ПКО следва да е отразена вярно информацията относно правното основание. Основателен е изводът на ПлРС, че водената счетоводно документация при кредитора не доказва твърденията на „СТИК КРЕДИТ“ АД. Ето защо твърденията, че с приложените по делото 4 (четири) броя ПКО „СТИК КРЕДИТ“ АД е сторнирало (възстановило) надвнесените от потребителя суми по Договор за потребителски кредит № 1142930/16.08.2024г., но ги е отнесло за погасяване на задълженията на потребителя по Договор за потребителски кредит № 1142945 от 29.08.2024 г., се явяват в противоречие с доказателствата по делото и уговореното между страните по ДПК. По отношение на възражението, че при една и съща фактическа обстановка, КЗП е издало две НП - НП№ ВТ – 007459/04.04.2025 г. - предмет на настоящото производство, и НП № ВТ – 007455/ 04.04.2025 г. ( оспорено по АНД № 801 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 06.08.25г.- л. 17), в които се приемат две напълно противоположни заключения за правната същност на едно и също плащане, като на дружеството са наложени две отделни административни наказания (имуществени санкции) за едно и също деяние, касационната инстанция го намира за неоснователно. По делото е представено НП № ВТ-007455/04.04.25г. на Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр.Русе, с което на „СТИК КРЕДИТ“ АД за нарушение на чл. 10, ал.2 от ЗПК на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Фактическата обстановка в същото е сходна с тази по обжалваното НП по настоящето дело, но нарушенията по двете НП са свързани с две различни плащания - по НП № № ВТ-007459/04.04.25г. нарушението е свързано с извършено плащане на потребителя с ПК № 220947/16.12.2024г. за сумата от 1088.42 лв., а това по НП № ВТ – 007455/ 04.04.2025 г. касае плащане на потребителя с ПКО № 220945/16.12.2024г. за сумата от 305, 10 лв., от които сумата от 151, 15 лв. главница, сумата от 34, 21 лв. лихви и сумата от 119,74 лв. неустойка. С второто НП е търсена отговорност на нарушителя за начисляване на неустойка съгласно актуализираната версия на договора от 12.12.2024г., с което дружеството е нарушило чл.10, ал.2 от ЗПК. Двете нарушения – това по чл. 32, ал.4 и това по чл.10, ал.2 от ЗПК са самостоятелни едно от друго, макар и извършени от едно и също юридическо лице по повод един и същ договор за потребителски кредит. Неоснователно е и възражението, че въззивната инстанция не е обсъдила в решението си възраженията на дружеството, т.е. липсват мотиви. Такова нарушение касационната инстанция не открива. Обратно районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на нарушение на чл. 32 ал.4 от ЗПК, поради което законосъобразно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство. Приетата от административнонаказващият орган фактическа обстановка е идентична с отразената в съставения акт за установяване на административно нарушение. Тя се подкрепя по категоричен и безпротиворечив начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Между тях не съществуват противоречия и се изясняват всички факти, предмет на доказване по делото. Предвид изложеното, касационният състав приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон и не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН , които да водят до неговата отмяна, поради което като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро в полза на КЗП, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, което е своевременно претендирано. В останалата част искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 33/26г. и № 799/25г., и двете по описа на РС-Плевен, както и по КАНД №713/25г. по описа на АС-Плевен, общо в размер на 240 евро, искането следва да се остави без уважение, предвид обстоятелството, че с Решение № 112/16.03.2026г. по АНД № 33/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен съдът е присъдил тези суми в полза на КЗП. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен,