Решение № 16066 от 13.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12176/2026 г.

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 810/15.01.2026 г. по описа на РС – Шумен, при което делото е прекратено и изпратено на СРС, съгласно Определение № 1069/03.04.2026 г. по гр. д. № 103/2026 г. по описа на РС – Шумен.

Подадена е искова молба от от •••••••• с БИК ••••• №. и адрес на управление, •••••••• , представлявано от Управителя В.П.В. срещу •••••••• с ЕИК •••• седалище и адрес на управление •••••••, представлявано от изпълнителните директори К.С.В. и М.П.И., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 9180 евро, представляваща

обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило

застрахователно събитие – ПТП на 05.11.2025 г., по път II-73, на км.57 Ришки

проход, при което лек автомобил MERCEDES BENZ Е550 ••••••••, рег. № PB•••HE,

управляван от П.В.А. на остър десен заввой, при мокро пътно платно, навлиза

частично в насрещната лента за движение и се удря странично в товарен автомобил -

влекач с рег. № T•••• от Молдова, за което е съставен Протокол за ПТП № 2025-1019-

51098-1 от 05.11.2025 г., за което застрахователно обезщетение е заведена щета при ответника 36025030100396 по застрахователна полица по застраховка Каско на МПС

№ •••••, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (15.01.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор Застраховка „Каско за лек автомобил марка 2011 MERCEDES

BENZ Е550 ••••••••, рег. № PB ••• HE. със срок на действие към датата на процесното ПТП. Застрахователната стойност била 28 000 лева.

Застрахователната премия била заплатена.

Твърди се, че на 05.11.2025 г. по път II-73, на км.57 Ришки проход е настъпило ПТП при което лек автомобил MERCEDES BENZ Е550 ••••••••,

рег. № PB•••HE, управляван от П.В.А. на остър десен завой, при мокро пътно платно навлиза частично в насрещната лента за движение и се удря странично в товарен автомобил - влекач с рег. № T•••• от Молдова, за което е съставен Протокол за ПТП № 2025-1019-51098-1 от 05.11.2025 г., в който е отбелязано, че водачът П.В.А. е правоспособен водач, притежава

необходимото свирепство за правоуправление, и не е употребил алкохол или други упойващи вещества, забранени от закона.

Издадено било Наказателно постановление № 25-8454-000543 от 19.11.2025 г., с което на водача П.В.А. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение разпоредбите на ЗДвП.

Твърди, че във връзка с настъпилото пътно произшествие и щетите, при ответното застрахователно дружество е образувана ПРЕПИСКА-ЩЕТА № 36025030100396. Твърди се, че ответникът отказал изплащането на обезщетение водачът на л.а. проявил груба небрежност, нарушил правилата на ЗДвП, движил се с несъобразена скорост. Твърди, че ответникът

неоснователно отказва да плати обезщетението по договора за Каско.

Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата, на основание чл.127, ал.4 ГПК: Титуляр ••••••••••, гр. Пещера, IBAN: BG21BPBI••••••••••1, код BPBIBGSF при ••••••••.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава наличието на застрахователен договор, наличието на ПТП за процесното

място, време, участници и механизъм. Оспорва наличието на застрахователен риск и размера на обезщетението.

Позовава се на т.10.11 от ОУ (наличие на груба небрежност), тъй като водачът на л.а. е нарушил чл.21 ЗДвП, като се е движил над максимално определената скорост, нарушил е чл.20, ал.2 ЗДвП като не се е движил със съобразената скорост, нарушил е чл.20, ал.1 ЗДвП като не е контролирал ППС, нарушил е чл.15 от ЗДвП като не се е движил в дясната пътна лента от пътното платно, нарушил е чл.16, ал.1 от ЗДвП като е навлязъл в лентата за насрещно движение, нарушил чл.25 ЗДвП извършил маневра, предвид наличието на насрещно движещо се МПС.

Излага разсъждение какво представлява груба небрежност.

При условията на евентуалност твърди, че е налице неизпълнение на договора (т.76.1, т.76.2 и т.76.14 от ОУ) от страна на ищеца, което

представлявало предпоставка за намаляване на застрахователното

обезщетение с 90 %.. Твърди, че ищецът не е пазил и ползвал застрахованата

МПС с грижата на добрия стопанин, не го е поддържал в добро техническо състояние, да предприема всички обичайни разумни и предохранителни

действия и мерки за предпозване на застрахованото МПС от вреди, да спазва стриктно правилата на ЗДвП и подзаконовите актовете по прилагането му. Позовава се, че чл.395, ал.4 КЗ, тъй като процесното ПТП е пряка последица от неизпълнение на договора, може да откаже плащане, съгласно т.78 от ОУ.

При условията на евентуалност твърди, че неизпълнението на договорно задължение обуславя намаляването на застрахователното обезщетение с 99 %

Оспорва ИМ по размер, като твърди, че вредите са завишени, не

кореспондират с действителния размер на вредите към датата на процесното ПТП. Същите следва да се определят на пазарни цени.

Прави възражение, че автомобилът е тотал щета по смисъла на чл.390 КЗ и следва да се приспаднат запазените части. Твърди, че сумата от 21.51 евро следва да бъде приспадната при определяне на действителната стойност на МПС, на основание т.123 от ОУ. Тази сума е определена по преписка

36025030100309 като същото била прихванато с част от дължимата трета

вноска от застрахователната премия.

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане.

Твърди, че на основание т.62 от ОУ четвъртата вноска по застрахователната премия е станала изискуема и е в размер на 299.99 евро. Моли от присъдената сума да се приспадне тази вноска.

Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК като се позовава на решение по дело С-438/22 на СЕС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се явяват чрез процесуален представител.

Ищецът поддържа иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. В устните състезания твръди, че ОУ са толкова неясни, че

възниква подвеждане и заблуждение, че имуществото е застраховано и застрахователят носи отговорност (възражение за неравноправни клаузи). Твърди, че всички вноски за застрахователната премния от ищеца са платени. Твърди, че в значителни интереси по т. 77 от ОУ липсва нарушението на чл.76.14 от ОУ, поради което чл.408, ал.1, т.3 КЗ не е приложим. Твърди, че определението за груба небрежност не е ясно дефинирано, което въвежда в заблуждение ищеца.

Ответникът се явява в о.с.з. Поддоржа ОИМ. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прави оттегляне на възражението за прихващане.

В писмени бележки ищецът преповтаря изложеното в ОИМ, като не се съобразява с анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Освен това твърди, че не е основателна исковата претенция за лихва, като

следва да се съобрази, че такава не е предявена. Представените писмени бележки са бланкетни и са представени и по други дела с такъв предмет на иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,

поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2

ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото

производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване

правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 17274/08.05.2026 г. (л. 4-21 от делото) съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.79 ЗЗД:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и ответника за лек автомобил 2011 MERCEDES BENZ Е550 рег. № PB•••HE към датата на процесното събитие 05.11.2025 г.;

2. застрахователния договор да покрива посочения риск и събитие;

3. Възникнало ПТП на 05.11.2025 г. по път II-73, на км.57 Ришки проход,

при което л.а. MERCEDES BENZ Е550 рег. № PB•••HE, управляван от П.В.А. на остър десен заввой, при мокро пътно платно, навлиза частично

в насрещната лента за движение и се удря странично в товарен автомобил

• влекач с рег. № T•••• от Молдова, за което е съставен Протокол за ПТП

№ 2025-1019-51098-1 от 05.11.2025 г.

4. вреди на увредения автомобил -

5. имуществени вреди на увредения автомобил да са причинени, вследствие

от ПТП – причинно-следствена връзка, механизъм

6. размерът на вредите и сумата необходима за тяхното възстановяване да е

9 180 евро;

За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл. 405 КЗ, както и направените от него

правоизключващи и правопогасяващи възражения:

1. наличие на груба небрежност - т.10.11 от ОУ:

нарушение на чл.21 ЗДвП, като се е движил над максимално

определената скорост;

нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП като не се е движил със съобразената

скорост,

нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП като не е контролирал ППС

нарушение на чл.15 от ЗДвП като не се е движил в дясната пътна

лента от пътното платно,

нарушение на чл.16, ал.1 от ЗДвП като е навлязъл в лентата за

насрещно движение,

нарушение на чл.25 ЗДвП извършил маневра, предвид наличието на

насрещно движещо се МПС.

1.2 неизпълнение на договора - чл.395, ал.4 КЗ вр. т.78 от ОУ

нарушение на т.76.1 – ищецът не е пазил или ползвал застрахованото

МПС с грижата на добрия стопанин, да го поддържа винаги в

изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по

предназначение и да спазва техническите и технологичните правила

на производителя за неговата експлоатация

нарушение на чл.395, ал.1 КЗ - ищецът не е взел мерки за

предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва

предписанията на застрахователя и на компетентните органи за

отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и

да допуска застрахователя да прави проверки.

нарушение на т.76.2 – не е предприел всички необходими

предохранителни действия и мерки за предпазване на

застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение,

което води до повишаване на риска

нарушение на т.76.14 - да спазва правилата за движение, съгласно

ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му

неизпълнение на договора води до изплащане на обезщетение в

размер на 90 % или 99 %.

1.3. автомобилът е тотал щета (чл.390 КЗ).

1.4. Плащане на сумата от 21.51 евро, съгласно т.123 ОУ по обезщетение по предходна щета 36025030100309

Следва да се отбележи, че в о.с.з. е оттеглено възражението за прихващане. А видно от приобщението по делото материали ищецът

представя доказателства, че е заплатил последната застрахователна премия

(л.91-95 от делото).

С определение № 17274/08.05.2026 г. (л. 4-21 от делото) съдът е

отделил като безспорни следните факти и обстоятелства:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и ответника за лек автомобил 2011 MERCEDES BENZ Е550 рег. № PB•••HE към датата на процесното събитие 05.11.2025 г.;

2. застрахователния договор да покрива посочения риск и събитие;

3. Възникнало ПТП на 05.11.2025 г. по път II-73, на км.57 Ришки проход,

при което л.а. MERCEDES BENZ Е550 рег. № PB•••HE, управляван от П.В.А. на остър десен завой, при мокро пътно платно, навлиза частично в насрещната лента за движение и се удря странично в товарен автомобил -

влекач с рег. № T•••• от Молдова, за което е съставен Протокол за ПТП

№ 2025-1019-51098-1 от 05.11.2025 г.

4. вреди на увредения автомобил -

5. имуществени вреди на увредения автомобил да са причинени, вследствие

от ПТП – причинно-следствена връзка, механизъм

Страните не спорят по т. 1-5 от по-горе разпределената

доказателствена тежест, а именно наличието на валидно сключен договор за застраховка, който покрива процесните вреди и този договор да е валиден към датата на застрахователното събитие. Не се спори за наличието на вреди (вид и характер).

Не се спори, че за процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП 2025- 1019-51098-1 от 05.11.2025 г. за което според органите на реда водачът на л.а. MERCEDES BENZ Е550 се движи с несъобразена скорост с пътните условия, достъп десен завой, мокро пътно платно, губи контрол над управляваното МПС и навлиза частично в лентата за насрещно движение и се блъска

странично в т.а. Налице били материални щети (л.19-21 от делото).

Не се спори, че е издадено НП на водача на л.а. MERCEDES BENZ Е550 за процесното ПТП за това че е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП като за процесното ПТП не е съобразил скоростта си движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на пътната обстановка, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движение (л.22 от делото).

Не се спори, че вредите са следствие от ПТП, както и какви са вредите.

Не се спори, че съгласно т.10.11 от ОУ ответникът не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на груба небрежност на застраховащия, застрахования, член на семейството, лице от домакинството му негов служител, трето ползващо лице, наемател или на друго основание ползвател на МПСД, водача на МПС или превозваните с МПС лица.

Не се спори, че страните са приели, че съгласно т.3.14 от ОУ груба небрежност представлява форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа , грижата, която би полагал и найнебрежния водач за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Като

осъществени с груба небрежност по ОУ се квалифицират следните действия или бездействания на водача на застрахованата МПС: преминаване през

железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през

железопътен прелез при забранителен звуков и/или светлинен сигнал,

независимо от това налични ли са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с незатворена врата или капак, движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична платформа; необезопасяване на МПС срещу потегляне при отсъствието на водача; управление на МПС с гуми, чиито технически характеристики не

съответстват на законовите изисквания; паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и други като това изброяване не е изчерпателно.

Спори се по механизма и вината на за ПТП. Спори се дали има груба небрежност. Има ли покрит застрахователен риск. Спори се дали има

застрахователно покритие.

По делото страните не са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, поради което доказателственият материал е само по писмени доказателства и доказателствени средства и други способи на доказателства, а именно САТЕ.

По делото е прието административнонаказателната преписка за случилото се ПТП, видно от което се е осъществило в посока от гр. Шумен към гр. Карнобат в Ришки проход при км.57 по второкласен път II-73. Същото не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира като изцяло. Освен това представеният АУАН представлява официален свидетелстващ документ досежно мястото на ПТП, което се ползва със своята обвързваща материална доказателствена сила, на основание чл.179 ГПК (л.110-112 от делото).

Съдът не кредитира преписката в частта за установяване на механизма на ПТП, причинити, тъй като АУАН и НП не се ползват с материална доказателствена сила, доколкото не са налице предпоставките по чл.300 ГПК, както и че не са официални свидетелстващи документи по чл.197 ГПК в тази си част, тъй като служителите на МВР не са били в момента на ПТП, а са дошли на оглед, след подаване на сигнал по 112. Това е така, тъй като протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно непосредствено възприетите от съставителя факти, а когато в него са възпроизведени изявления на участник в произшествието, документът има доказателствена стойност поне относно съдържащите се в тези изявления неизгодни за този участник факти. Когато полицейският орган не е пряк очевидец на самото настъпване на ПТП, протоколът за ПТП удостоверява безспорно времето и мястото на инцидента, участващите МПС и наличието на настъпило съприкосновение между тях, но за да изясни механизма на удара и вината не е самодостатъчно доказателство за целия механизъм на произшествието и следва да бъде преценяван в съвкупност с останалите събрани доказателства.

По делото са приети доказателства от ОПУ – БУРГАС за надлъжната и напречната пътна маркировка в процесния участък. Видно от доказателствените средства, които не са оспорени от страните и са приети по делото, по процесния път в посока от гр. Шумен към гр. Карнобат са налице следните знаци:

1. при км. 55+980 пътен знак B26 (70) – забранено е движението със скорост по-висока от 70 km/h

2. при км. 56+040 – пътен знак B26 (50) – забранено е движението със скорост по-висока

от 50 km/h

3. при км. 56+100 – пътен знак B26 (30) – забранено е движението със скорост по-висока

от 30 km/h

4. при км. 56+645 – пътен знак B24 – забранено е изпреварването на МПС с изключение

на мотопеди и мотоциклети без кош и пътен знак А3 – последователни опасни завои,

първият от които е надясно

5. от участък 56+305 км до 56+380, т.е. между знаци B26 (30) и B24 с A3 са налице пътни

знаци C7 – пътен знак с направляваща стрелка.

6. Между двете ленти е налице единична непрекъсната линия М1 – надлъжна пътна

маркировка, съгласно чл.10 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. За сигнализация на пътищата с пътна маркировка.

При тези факти съдът направи доказателствен извод, че към мястото на инцидентът е действал пътен знак B24 (30) и максимално допустимата скорост била 30 km/h. Освен това, по маршрута, който се е движил ищецът са налице серия от пътни знаци, които постепенно ограничават скоростта от 90 km/h, която е определена на основание чл.21, ал.1 ЗДвП, до 70, през 50 и до 30 km/h. Има е и знаци за серия от остри завои, като същите били оградени и сигнализирани със знаци със стрелки вид С7. При тези факти съдът направи извод, че ищецът е бил предупреден преди мястото на ПТП- 57 km, за наличието на серия от опасни завои, както и постопенно е бил уведомен да намали скоростта от 90, на 70, на 50, на 30 km/h. Следователно у ищецът е имало субективен елемент за знание за опасен участък и знание да намали скоростта, тъй като последват опасни завой, първият от които е надясно (л.115-117 от делото).

По делото е прието заключението на САТЕ, което съдът кредитира частично, поради изложените по-долу съображения. От кредитираните части на САТЕ, съдът приема, че платното за движение се състои от две ленти за движение, по една във всяка посока, като са разделени с единична непрекъсната линия. В момента на осъществяване на ПТП скоростта на л.а. е била 65 km/h. Критичната скорост за преодоляване на завоя е 53.03 km/h. Заключението установява, че водачът на л.а. губи контрол върху управлението на л.а. при процесния участък, вследствие на което реализира ПТП с насрещно движения се т.а. Т.е. причината за ПТП е че л.а. не успя да вземе завоя е преминава в ленната за насрещно движещи се. Съдът кредитира САТЕ и в частта, с която установява, че причината за навлизане в насрещната лента е избор на скорост на движение от водача на л.а., която е повисока скорост от критичната стойност за движение в този завой, вследствие на което не успява да се впише в кривата на десен завой, без да настъпи отклонение и напускане на лентата за движение, при което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП. Причината за навлизане е движение със скорост по-висока от критичната. Ударът е бил предотвратим, ако л.а. се е движили със скорост, която може да се впише в кривата на десен завой, без да настъпи отклонение и напускане на лентата за движение, а именно с критична.

Експертизата установява, че стойността на вредите по средни пазарни цени към момента на ПТП е 48 857.56 лева или 23 446.60 евро. Установява се, че стойността необходима за възстановяване на процесната ПТП е 45 857.56 лева. Действителната стойност на л.а. е 27 018 лева. Стойността на запазените части е 6755 лева. Разликата между действителна стойност и запазена стойност е 20 263 лева.

Съдът не кредитира САТЕ в частта, в която установяване, че разликата между действителна стойност и възстановителна стойност е 27 018 лева. Разликата е 18 839.56 лева, а не 27 018 лева.

По делото страните не спорят, че процесните вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като същите отговарят по характер, място и степен на увреждане с ПТП и мястото на контакт между двата автомобила. Същото се установи и от САТЕ.

Съдът не кредитира САТЕ в частта за установяване на момент на опасност. Това е така, защото момента за опасност за л.а. възниква едновременно от навлизане в завоя и от установяване, че има насрещно движещо се МПС. Това е така, защото от тогава водачът на л.а. е следвало да се съобрази поведението с пътната обстановка, а именно насрещно движещи се МПС и завой, като не допуска отклонение от посоката си на движение, като не напуска своята лента за движение и не навлиза в насрещната лента за движение, изцяло или от части. Това е така, защото единичвната непрекъсната лента не дава възможност на на движещите се МПС да я преминават и да се намират в другата лента за движение.

Така от събраните по делото доказателства дават възможност да се направи еднозначен извод, че пътната сигнализация в района, осъществена само и единствено чрез пътната маркировка, не дава никаква правна възможност да се извърши навлизане в насрещната за ищеца лента за движение, тоест от лявата му страна – нито за насрещно движение, нито за пресичане с ляв завой, нито за обратен завой. Единичната непрекъсната не даваа такава възможност, съгласно чл.16, ал.1, т.1, чл.44 от ЗДвП, чл.68, ал.1, чл.92 от ППЗДвП и чл.11 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.

При тези факти, съдът направи доказателствен извод, че ПТП е било предотвратимо, ако водачът на л.а. се е движил с максимална скорост от 53 km/h, с която ще преодолее центробежните сили (тези, които по вектора, извън кръга) и няма да преминев в насрещната лента за движение, което е причина за съприкосновение с другия т.а. При това положение със скорост до 53 km/h ударът би бил предотвратим. А към момента на удара скоростта на л.а. била 65 km/h.

Следователно причината за ПТП е това, че л.а. на ищеца се намира в насрещната лента за движение при наличието на забрава и липсата на такова право в негова полза, съгласно цитираните по-горе разпоредба. А причината да се намира в този забранен участък е, че не е съобразил скоростта си на движение. Така вината на водача на л.а. се свежда до това, че не е съобразил, избрал подходяща скорост за движение в процесния участък, който да преодолеена критичната скорост и да не допусне навлизане в насрещната лента за движение.

От обективна страна, водачът на л.а. е извършил нарушение на 20, ал.2 ЗДвП, като не е съобразил избраната от него скоростта с пътната ситуация – остри завои, мокър участък и дреги участницити в движението, вследствие на което е нарушил чл.11 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка като е преминал в лентата за насрещно движение, с окето преминаване е осъществен ПТП с насрещно движещия се т.а. Следователно в пряка причинно-следствена връзка за процесното ПТП е шофирането с несъобразена скорост, съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП.

Спорният по делото въпрос е дали застрахователя има право да откаже да плати такова в хипотезата на чл. 409, ал. 1, т. 3 от КТ, на която ответникът се позовава - при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

За да се породи правото на отказ на застрахователя по чл.408 КЗ да заплати застрахователно обезщетение, следва да са налице всички предпоставки: неизпълнение от застрахования на задължение по застрахователния договор, това неизпълнение да бъде значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до настъпване на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от застрахователя. При недоказана пряка причинна връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпилото застрахователно събитие следва да се приеме, че липсва основание за отказ на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение /така напр. в Решение № 119 от 5.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1959/2023 г., II т. о., ТК, Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о. /. В отговора на исковата молба ответникът се позовава на клауза изключваща отговорността му в ОУ по застраховката и по конкретно на действия с груба небрежност на застрахования, който не е положил минимално дължимата грижа, която и най-безгрижния би положил при управление на автомобила.

В хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, при която застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск, предполага неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. В този случай застрахователят следва да докаже, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. От друга страна, установената с чл. 9 ЗЗД договорна свобода позволява страните в Общите условия към договора за застраховка да уговорят изключени рискове, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо, или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Следователно, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ (в този смисъл решение № 50129 по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т. о.). Двете хипотези съществуват алтернативно. В този смисъл е Решение № 348 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2023 г., IV г. о., ГК.

Съгласно приложимите към сключената застраховка "Каско" Общи условия, по които страните не спорят, застрахователят осигурява застрахователно покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, възникнали в резултат на ПТП / т. 7 от ОУ/. Съгласно раздел VI "Изключения", т. 10. 11. от ОУ, застрахователят не осигурява застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица. В т. 10.11 от Общите условия към договора е предвидено изключване на застрахователното покритие при умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали застрахователното събитие.

По делото страните не спорят, че водачът на л.а. е ползвал процесния л.а. Все пак за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото е доказано, че процесното МПС е карано от водач, който е бил овластен от ищеца. Следователно е налице хипотезата на т.10.11 от ОУ досежно субекта.

Следователно по делото се установи, че страните са договорили, че наличието на груба небрежност е основание за непредставяне на застрахователно покритие, поради което предпоставките по чл.408, ал.1, т.3 ГПК. Не е необходимо да има значителен риск, тъй като предпоставките са в условията на алтернативност: (значителна стойност, предвидено в закон и довело до застрахователно събитие) или (предвидено в договора и довело до застахователно събитие). В случая е налице втората предпоставка – предвидено в договора. А по делото се установи, че е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Спорен е въпросът за груба небрежност.

Терминът "грубата небрежност" е дефиниран в т. 3. 14 от ОУ – груба небрежност е форма на виновно поведение но водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа /грижа, която би положил и найнебрежния водач/ за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като напр. преминаване през ж. п прелез при спуснати бариери, преминаване през наводнени участъци, движение с незатворена врата или капак, управление с технически неизправни гуми, паркиране в близост до строителен обект, и др. като е посочено че това изброяване не е изчерпателно.

Клаузата е формулирана така, че тези действия не могат да бъдат изброени изчерпателно, а преценката за тях се прави с оглед конкретния случай.

Спорно по делото е именно дали поведението на водача на увредения л.а. при управление на моторното превозно средство, в причинна връзка с което е настъпил инцидентът, представлява груба небрежност, квалифицираща го като "изключен риск" или по-точно не се предоставя застрахователно покритие,

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Съдебната практика (Решение № 366 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2023 г., IV г. о., ГК) приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност се квалифицира като груба небрежност, но поведение, съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба небрежност.

Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост / така в Решение № 184/24.02.2016 година, т. дело № 3092/2014 г., ВКС, 2, т. о. /.

Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно чл. 76 от ОУ, застрахованият е длъжен да ползва и пази застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го предпазва от вреди и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска. Повишаване на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност" / така в Решение № 17/2.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., 1т. о., ВКС и цитираната в него друга практика/.

За конкретна преценка поведението на водача на л.а. е необходимо да се изследват обстоятелствата, при които инцидентът се е случил. От приетите по делото информация и схема, за организация на движението и пътните знаци на участъка, където е настъпило пътнотранспортното произшествие, се изяснява, че ограничението на скоростта преди завоя, непосредствено преди десния завой, на което е реализирано процесното произшествие, е 30 км/ч, като това ограничение е обозначено с пътни знаци В26. Тези пътни знаци са били монтирани и няма данни към датата на произшествието да са били премахнати или да не се били видими. Ищецът не е направил такова твърдение или възражение, за да не се приеме, че не е бил запознат с тях, доколкото съществува оборима презумция, че водачите са запознати с пътните знаци, докато шофират. Следователно е налице знание от субективна страна.

Следва да се добави, че преди навлизането в десен завой е имало и още три знака за ограничаване на скоростта от 70, през 50 до 30 km/h. Следователно организацията на движението е била такава, че да укаже на шофьорите необходимостта от постепенното намаляване на скоростта преди острия десен завой. Нещо повече, имало е знаци за серия от опасни завои, първият от които е десен. Освен това завоите били поставени със знаци C7, които са светлоотразими. Освен това, видно от неоспореното заключение в САТЕ, участъкът е бил мокър. ПТП е осъществено в есенната част на годината, но в С.та част на денонощието 08:03 часа, съгласно АУАН. Била е налице надлъжна пътна маркировка М1. Съгласно заключението на вещото лице водачът на автомобила непосредствено преди настъпване на произшествието се е движел с около 65 Km/h. От съществено значение е и обстоятелството, че инцидентът е станал, при ограничена видимост, мокра настилка. При отчитане на конкретната пътна обстановка и управлението на процесното моторно превозно средство със скорост около 12 km/h над критичната, но близо два пъти по-висока от разрешената, при навлизането в десен завой завой, се налага изводът, че и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи, за да завие.

По делото няма доказателства от които да се установи, че преди загубата на контрол на л.а., водачът е направил нещо – задействал спирачна уредба, намалил скоростта и т.н. Липсват доказателства за действия, което да предотвратят за навлизането в друта лента за движение.

Няма данни, че водачът е искал да навлезе в насрещната лента за движение. Следователно е налице непредпазливост и то при форма груба, която я няма в закона.

Следователно от субективна страна водачът на л.а. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Водачът е бил длъжен да предвиди последиците, защото е бил уведомен за опасния завой чрез значи и е имало неколкоратни знаци за намаляване на скоростта. Отделно от това надлъжната пътна маркировка го е предупредила, че следва да има такова поведение, което да не допуска навлизане в другата лента за движение.

От субективна страна водачът на л.а. е знаел за опасността, защото е бил длъжен да кара с разрешената скорост от 30 km/h, а не със съобразената от 53 Km/h. Това е така, защото водачът на л.а. няма умисъл да знае колко е критичната скорост за този завой, но у имал умисъл, знание за максимално разрешената за този участък, който е с опасни завой. Следователно при изследване на грубата небрежност, съдът не взе предвид разликата от 53 Km/h до 65 km/h, което са 12 km/h, а взе предвид разликата, че е бин в пъти над разрешената, защото само за разрешената има умисъл, с оглед поставените знаци. Но разрешената не е в причинно-следствена връзка с ПТП, но е доказателство, че водачът е проявил груба небрежност, тъй като не се е съобразил с множеството указания.

Дори да се приеме, че е липсвало надлежно обозначаване на ограничението на скоростта и надлъжна пътна маркировка, описаните неблагоприятни пътни условия, които не са настъпили внезапно и са се възприемали достатъчно продължително от страна на водача, предполагат негова своевременна реакция преди навлизане в остър десен завой с цел избягване на пътнотранспортно произшествие, а именно намаляване на скоростта. Следователно конкретното поведение на водача на увредения л.а., което не е резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия, следва да се характеризира като проявена груба небрежност. В този случай следва да се приложи уговорката в т. 10.11 от Общите условия към договора между страните, доколкото същата е въведена като правоизключващо възражение в отговора на исковата молба, и страните не спорят, че са изпълнени изискванията, при които Общите условия пораждат действие помежду им. Наличието на груба небрежност води до изключване на риска, съгласно т. 110.11 от ОУ към сключения договор по застраховката "Каско" и до отпадане на отговорността на застрахователя, поради което искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е неоснователен.

В заключение, налице е обстоятелство, което е основание за непредоставян на застрахователно покритие, при който застрахователят не покрива настъпилата щета, и предявеният иск е неоснователен. Ето защо следва да се отхвърли изцяло.

В допълнение на изложението следва да се отговори на следните:

Не се спори, че съгласно т.78 от ОУ вр. чл. 395, ал.4, вр. ал.1 КЗ ответникът може да откаже изцяло плащане на обезщетението, когато:

ищецът не е пазил или ползвал застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин, да

го поддържа винаги в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само

по предназначение и да спазва техническите и технологичните правила на производителя за неговата експлоатация (т.76.1 от ОУ);

ищецът не е взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да

спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да

прави проверки (чл.395, ал.1 КЗ);

ищецът не е предприел всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение, което

води до повишаване на риска (т.76.2 от ОУ);

ищецът спазва правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му (т.76.14 от ОУ)

Спори се дали има неизпълнение на договора – т.76.1, т.76.2 и т.76.14 от ОУ, за да е налице основанието по т.78 от ОУ.

Не е основателно позовававането на ответника на т.78 от ОУ. Това е така, защото, задълженията на застрахования следва да не са изпълнени и което неизпълнение да е посочено в ОУ като значително. Съгласно т.76, ал.14 от ОУ не е посочено като значително. Освен това, по делото не са налице доказателства за предпоставките, визирани в т.76.1 и т.76.2 от ОУ. Освен това, както правилно отчита процесуалният представител на ищеца, ОУ на ответника са вътрешно противоречиви, доколкото значително неизпълнение не е предвидено за грубата небрежност. Ето защо възраженията на ответника по тези точки не са основателни.

Спори се по т.6 от разпределената доказателствена тежест. Спорно е какъв е размерът на причинените вреди.

Не се спори, че съгласно т.123 от ОУ при тотал щета в резултат на застрахователно събитие извън рисковете по Кражба, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части, но не повече от застрахователната сума или остатъка от нея, ако са плащани други обезщетения преди това и застрахователната сума не е възстановена до първоначалния й размер, уговорен в полицата. В тези случаи останките от увредената МПС остават в собственост на застрахования.

Спори се дали автомобилът е тотал щета по смисъла на чл.390 КЗ. Дали от обезщетението за тотал щета следва да се приспадне сумата от 21.51 евро, на основание т.123 ОУ, определена като обезщетение по предходна щета.

Експертизата установява, че стойността на вредите по средни пазарни цени към момента на ПТП е 48 857.56 лева или 23 446.60 евро. Установява се, че стойността необходима за възстановяване на процесната ПТП е 45 857.56 лева. Действителната стойност на л.а. е 27 018 лева. Стойността на запазените части е 6755 лева. Разликата между действителна стойност и запазена стойност е 20 263 лева.

Съгласно чл.390, ал.2 от КД Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Следователно 70 % от действителната стойност на л.а. е 18 912.60 лева. Стойността на разходите за ремонт са 45 857.56 лева, което е над 18 912.60 лева, поради което е налице тотал щета. След приспадане на запазените части от действителната стойност се получава сумата от 20 263 лева, това е сумата която ищезцът би бил получил, ако не е налице основание за липса на застрахователно покритие по т.10.1 от ОУ.

Спори се кога и как е определено обезщетението от 21.51 евро и по коя щета. Спори се дали тази сума от 21.51 евро е платена на ищеца. По делото липсват такива доказателства, поради което възражението на ответника не е основателно.

Не се спори, че съгласно т.62 от ОУ, че при договорено разсрочена плащане на застрахователната премия, настъпи застрахователно събитие в периода на застрахователното покритие на полицата, но преди застрахователната премия да е била издължена изцяло, неиздължената част от премията (оставащите незаплатени вноски) стават предсрочно изискуеми и застрахователят удържа от застрахователното обезщетение. Когато размерът на неплатената премия е по-голям от размера на определеното обезщетение, ответникът извършва прихващането на двете насрещни вземания до размера на по-малкото то тях. В тези случай застрахованият е длъжен да плати непогасената част от премия в уговорения в полицата срок. Когато ответникът е възложил обезщетяване на вредите в натура на друго лице, което следва да извърши ремонт на застрахованото МПС и следва да плати директно на него, то застрахованият е длъжен да плати изцяло дължимите вноски па застрахователната премия преди възлагането.

Спори се дали ответникът има право на възражение за прихващане (основателно ли е) за сумата от 299.99 евро, представляваща незаплатена четвърта вноска по застрахователна премия, съгласно т.62 ОУ.

Ответникът е оттегли това възражение, поради което съдът не дължи произнасяне.

По твърденията на ищеца от о.с.з.

Настоящият съдебен състав безпротиворечиво приема, че спорът не е потребителски, доколкото ответникът действа по занятие, както ищецът. Както са дадени указанията в и ТР 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС ищецът ще има качеството на потребител, съгласно легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните

разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/. По делото не се установи, че ищецът е застраховал процесния автомобил като потребител.

Нещо повече, страните по делото са ЮЛ, поради което сключеният

между тях договор може да се квалифицира като относителна търговска

сделка, на основание чл. 286, ал.1 ТЗ.

Доколкото по делото няма данни, че договорът е потребителски, макар и да е сключен доброволно и доколкото колата е в собственост на ЮЛ и найвероятно е заприходена като служебна кола на ищеца по ЗССч, то договорът не е потребителски. Следователно, постановките на чл.7, ал.3 ГПК и чл.143 ЗЗПотр. не са приложими по настоящия случай.

Направените от ищеца твърдения в о.с.з. и писмена защита

представляват взъражения, че клаузите за ОУ са неясни и въвеждат в заблуждение една от страните. Това са възражения на ЗЗПотр., а не такива по чл.26 ЗЗД, за което съдът да може да следи служебно – като форма. В този смисъл е ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо твърденията за заблуждение и неясно не са приложими в настоящия случай. Това възражение не е основатено.

Твърдението на ищеца по т.77 от ОУ и т.76.14 от ОУ вр. чл.408, ал.1, т.3 КЗ е основателно, тъй като грубата небрежност по чл.76.14 от ОУ не е взето

предвид като основание по т.77 ОУ тъй като действителност няма значителни вреди и интереси. Но е взето предвид т.10.1 от ОУ като събитие, което не представлява застрахователно покритие, т.е. специална норма, която изключва покрития риск по т.7 от ОУ.

По възраженията на ответника

Не е основателно възражението на ответника за нарушение на чл.21 ЗДвП. Както съдът е констатирал с доклада, възраженията на ответника на прекалено много, взаимно противоречиви и изключващи се. Не може

едновременно да има нарушение на чл.20 ЗДвП и чл.21 ЗДвП. Няма как да има нарушение едновременно на обща и специална норма, което ответникът не го е отчел. Причината за ПТП не е превишената скорост, а съобразената.

Разрешената е 30 km/h, а но САТЕ установява, че ПТП няма да настъпи и при скорост над 30km/h, но до 53 km/h, над която не се преодоляват

центробежните сили. Следователно и при 50 km/h, която е над разрешената, ПТП нямало да се случи, тъй като водачът ще е избрал съобразена скорост. Превишената скорост не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо възражението на ответника не е основателно.

Съдът изложи мотиви по-горе, че възражението по чл.20, ал.2 ЗДвП е основателно, което е във връзка с ал.1 ЗДвП, доколкото избраната от водача на ищеца скорост води до липса на контрол и поддаване на центробежните сили.

С оглед изложените мотиви по-горе, не е основателно възражението по чл.15, ал.1 ЗДвП. Това е така, тъй като по делото не се установи водачът на л.а. да се е движил в погрешната лента. Установи се, че при избрананата от него скорост, не е успял да контролира своя л.а., поради което е навлезнал в насрещната лента за движение. От систематичната тълкуване на ЗДвП се

установява, че движение е волеви, съзнателен процес, с който водачът се намира съзнателно, при условията на умисъл, в лента за движение. А

нарушението по чл.15, ал.1 ЗДвП изисква умисъл при друга лента за движение. По делото не се установи умисъл, нито от обективна страна,

водачът на л.а. да се е движил в друга лента.

С оглед изложеното по-горе, основателно е възражението по чл.16 ЗДвП.

Не е основателно възражението по чл.25 ЗДвП. По делото няма

доказателства, че водачът на л.а. е извършвал маневра. Легалната дефиниция на маневра е дадена в § 6, т.78 от ДР към ЗДвП , и такива факти по делото не са установи, за да се приеме, че е имало маневра от водача на л.а.

По отношение на възраженията по чл.395, ал.4 КЗ вр. т.78 от ОУ, съдът изложи мотими по-горе, поради което с цел процесуална икономия не следва да ги преповтаря.

Не са основателни правопогасяващите възражения на ответника, с оглед изложеното по-горе.

По разноските

С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Съгласно списък по чл.80 ГПК ответникът претендира: 10.24 евро за СУ (л.36 от делото); 1000 евро за депозит за САТЕ (л.31 от делото); 200.00 евро ЮВ по чл.78, ал.8 ГПК. Последното в минимален размер по чл.25, ал1 НЗПП. По делото няма доказателства за такса от 10.24 евро за СУ, а само за 7.68 евро.

Съгласно приетото в т.1 от ТР 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, разноски се присъждат само при доказан разход за извършването им. Ето защо следва да се признаят само 7.68 евро.

Общата сума, която ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца е 1207.68 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ