Решение № 2351 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 1035/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Производството е образувано по жалба, подадена от Н. С. Г., с адрес •••, чрез адв. Хр. П., против Експертно решение № 92640 от зас. № 114/14.08.2025 г., издадено от Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение № 91039 от зас. № 49/20.03.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца. Жалбоподателят излага подробни доводи, че по отношение на зрителната острота решението не се е съобразило с данните в приложената епикриза от 09.01.2025 г. и изследванията към нея, а по въпроса за периферното зрение не е определен процент на намалената работоспособност, въпреки че липсвало периферно зрение с лявото око, което съществено би повлияло на изчисляването на крайния процент на трайно намалената работоспособност. Сочи, че в различните производства е променяна водещата диагноза без ТЕЛК и НЕЛК да са използвали нормативните възможности по чл. 39, ал. 2, т.1, б. „б“ и чл. 51, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/. По тези съображения, доразвити в писмена защита, моли жалбата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение на НЕЛК. Претендира направените разноски. Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия - гр. София, в писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт В. А., заявява, че оспорва жалбата. Излага доводи за правилността на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания - гр. София, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ [населено място], не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – ТП на НОИ – гр. Велико Търново, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна – Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Велико Търново, не ангажира становище по жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: С Експертно решение /ЕР/ № 1810 от зас. № 151/18.09.2018 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Павликени“ ЕООД - гр. Павликени на Н. С. Г. е определена оценка на работоспособността - 50 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок 01.09.2021 г. и дата на инвалидизация 18.09.2018 г., с водеща диагноза •••. Решението е влязло в сила като необжалвано. С ЕР № 90718 от зас. № 89/12.05.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Павликени“ ЕООД - гр. Павликени жалбоподателят е преосвидетелстван, като му е определена оценка на работоспособността - 50 % ТНР със срок 01.05.2025 г. и дата на инвалидизация 18.09.2018 г., с водеща диагноза •••. Посочени са придружаващи заболявания – ••• Решението е влязло в сила като необжалвано. Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано за преосвидетелстване от ТЕЛК на Н. С. Г.. От ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца е издадено ЕР № 91039 от зас. № 49/20.03.2025 г. въз основа на представената медицинска документация. С него на лицето е определена оценка на работоспособността – 47,60 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок 01.03.2026 г. и дата на инвалидизация 18.09.2018 г. Определена е водеща диагноза ••• и са посочени следните придружаващи заболявания: ••• В мотивите на решението е посочено, че се касае за ••• В заключение ТЕЛК е определила 47,6% ТНР за една година, както следва: по ••• Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от Н. Г. по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, след консултация със специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, е взела спорното в настоящото производство ЕР № 92640 от зас. № 114/14.08.2025 г. Със същото е потвърдено по всички поводи решението на ТЕЛК. Изложени са мотиви, че съгласно приложените документи лицето страда от ••• се следва 40 % ТНР по ч. 9, р. 1, т. 1.2.1., както и от ••• за което заболяване се следва 20 % ТНР по ч. 4, р. 6, т. 2.1. От НЕЛК, състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е посочено, че в медицинското досие е приложена Епикриза от 09.01.2025 г.с диагноза ••• Дадено е заключение, че заболяването по ч. 5, р. 1 обуславя 18% ТНР, а по ч. 5, р. 2 не обуславя % ТНР. Решението на НЕЛК – София е връчено на Н. Г. на 17.09.2025 г., а жалбата срещу него по съдебен ред е подадена на 29.09.2025 г. В хода на съдебното производство като доказателства са приети тези, постъпили с жалбата, както и с писма вх. № 6264/18.12.2025г. и вх. № 6330/19.12.2025г. от НЕЛК, чрез юрисконсулт В. А.. Приети като доказателства са и документите, съдържащи се в административната преписка, получена с писмо вх. № 6118/12.12.2025г. от НЕЛК по опис, включително медицинското експертно досие на жалбоподателя. Изслушано е и е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от едно вещо лице. След запознаване с материалите по делото и приложената медицинска документация, вещото лице е посочило, че ••• Експертът е уточнил, че съгласно Част V, Раздел VIII, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза ••• Вещото лице е посочило още, че при всички документирани изследвания, с редки изключения, ••• След преглед на медицинската документация експертът е констатирал наличие на ••• В заключението е посочено, че ••• Вещото лице е посочило, че съгласно Част V, Раздел 1 от Наредбата за медицинската експертиза установеното ••• обуславя 18 % трайно намалена работоспособност. Уточнено е, че според общите правила на Раздел VIII от същата наредба ••• Експертът е изтъкнал, че ••• Вещото лице е посочило, че за подобно увреждане в Част V, Раздел II от Наредбата за медицинската експертиза не е предвидена отправна точка, поради което то не може да бъде отнесено към изрично посочените в този раздел увреждания. Изложено е също, че съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които е определен отделен процент, водещо е увреждането с най-висок процент, а водеща диагноза е тази, която го описва. В тази връзка вещото лице е посочило, че в предходните експертни решения – ЕР № 90718/12.05.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени и ЕР № 1810/18.09.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени, водеща диагноза е била „•••Вещото лице е отбелязало, че водещата диагноза по Част V, Раздел I е •••В заключението е посочено също, че в етапна епикриза от 09.01.2025 г. е отразена ••• поради което процентът на трайно намалената работоспособност се променя на 18 % съгласно Част V, Раздел I от Наредбата за медицинската експертиза. Според вещото лице именно това обстоятелство е довело до промяна в решенията на експертните комисии. Посочено е още, че при представените пред ТЕЛК данни за ••• на Н. С. Г. водеща диагноза става •••• а крайният процент ТНР по методиката възлиза на 47,6 %. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че увреждането, причинено от •••, е необратимо и не подлежи на лечение, като•••в конкретния случай вероятно не се дължи единствено на •••. Експертът е посочил, че са налице и други фактори по хода на ••• Уточнява също, че в документите, представени пред последния ТЕЛК през 2025 г., е отразена ••• Посочено е, че съгласно наредбата ••• поради което в случая релевантна е стойността 20 %. Уточнено е, че в решението на НЕЛК е налице неточно описание на •••, като е посочено, че записът ••• не отговаря на действителното състояние, тъй като ••• Уточнено е още, че в решението неправилно е отразена •••Тези неточности не водят до промяна в крайния резултат, тъй като при съобразяване на цялата медицинска документация решението на ТЕЛК е правилно потвърдено от НЕЛК. При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в законоустановения срок от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, но същата е неоснователна, предвид следните съображения: В случая, обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ орган. Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Извършена е и консултация със специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания съгласно чл. 49, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл. 18, ал. 2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профила на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл. 54а от ПУОРОМЕРКМЕ. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 1 от Правилника, като е потвърдил решението на ТЕЛК. Отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Видно е от съдържанието на оспореното решение, че органът на медицинската експертиза е изложил както фактите, въз основа на които взема решението, така и съответните правни изводи. Доколко тези изводи са правилни и обосновани е преценка по материалната законосъобразност на акта. Съобразно горното съдът намира, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон: В случая от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Н. Г. е с ••• За посоченото заболяване с предходни експертни решения на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - ЕР № 1810 от зас. № 151/18.09.2018 г. и ЕР № 90718 от зас. № 89/12.05.2022 г., му е била определена трайно намалена работоспособност в размер на 50 %, при приета за водеща диагноза ••• и отчетено състояние на ••• С оспореното в настоящото производство ЕР № 92640 от зас. № 114/14.08.2025 г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 91039 от зас. № 49/20.03.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца жалбоподателят е преосвидетелстван, като за водеща диагноза е приета ••• а като придружаващи заболявания са посочени ••• Определена е 47,6 % ТНР, както следва: ••• - 40% съгласно ч. 9, р. 1, т.1.2.1 от НМЕ – 40%; ••• - 20 % съгласно ч. 4, р. 6, т.2.1 от НМЕ и за ••• - 18 % съгласно ч. 5, р. 1 от НМЕ, при ••• Спорът по делото се концентрира върху определения процент на трайно намалена работоспособност, като от жалбоподателя се твърди, че не са отчетени в пълнота функционалните нарушения на периферното зрение на лявото му око и че неправилно е занижена оценката на •••, както и че незаконосъобразно е променена водещата диагноза. Тоест спорът се свежда до законосъобразността на оценката на •••, доколкото същото е елемент от формирането на крайния процент на трайно намалена работоспособност. За преценката по същество на здравословното състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на медицината, каквито настоящият съдебен състав не притежава. С оглед на това по делото е допуснато изслушването на съдебно – медицинска експертиза, която след запознаване с медицинската документация по делото да се произнесе досежно очното заболяване на жалбоподателя и начина на определяне на неработоспособността. От заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че жалбоподателят страда от ••• Установява се също, че •••Вещото лице изрично подчертава, че съгласно Част V, Раздел VIII, т.2 от НМЕ ••• поради което именно посочените стойности са релевантни за експертната оценка. Според експерта така установените стойности съгласно таблицата в Част V, Раздел I от НМЕ обуславят 18 % трайно намалена работоспособност. По отношение на ••• Според вещото лице тези изменения са типични за ••• Следователно не се касае за ••• в Част V, Раздел 2 от НМЕ не се предвижда самостоятелна отправна точка за оценка и същите не се оценяват отделно. При така установеното вещото лице достига до извод, че за ••• на жалбоподателя следва да бъде определен 18 % ТНР и че за водеща диагноза следва да се приеме •••, като крайният процент на трайно намалената работоспособност, определен по методиката, възлиза на 47,6 %. Доколкото този процент съответства на определения такъв от НЕЛК, то съдът намира, че НЕЛК в съответствие с изискванията на НМЕ, правилно е определила % ТНР на жалбоподателя. Не се констатират различия между приетото в съдебното производство експертно заключение на СМЕ и оценката на работоспособността в административното производство, което изключва и квалификацията за засягането на оспореното решение от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправомерна промяна на водещата диагноза. Съобразно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, Приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, при наличие на няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки е посочен отделен процент трайно намалена работоспособност, водещо е това увреждане, което обуславя най-високия процент, съответно водеща е диагнозата, която го описва. В конкретния случай от заключението на СМЕ и от данните по административната преписка се установява, че именно ••• е заболяването, което определя най-високия процент, поради което правилно е възприето като водещо при извършеното преосвидетелстване. Обстоятелството, че при предходни освидетелствания водеща е била друга диагноза, не обвързва административния орган при новото произнасяне, доколкото медицинската експертиза се извършва въз основа на актуалното здравословно състояние на лицето към момента на преосвидетелстване, а не при механично възпроизвеждане на предходни експертни оценки. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при правилна оценка на доказателствата, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора за осъществената защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева, платимо от жалбоподателя, който размер е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и превалутиран съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлиза на 102,26 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът